Кои са строителите на българските крепости!?

[makebulgar]

Въпросът е кой строи българските каменни крепости, приемани за българско строителство - Плиска, Преслав, Мадара, Дръстър?

Според някой автори в тях както и в някой наши средновековни църкви се забелязва сирийско влияние, като при това характерния "български" начин за подреждане на квадрите се е прилагал и при крепостта Дербент, която е строена от Персия или Рим.

При това ако погледнем към Волжка България откриваме, че там първоначално строят градовете си от дърво, с валове и ровове, по същия начин както в ранната Плиска. За волжката България имаме и писмени данни които указват това, че българския владетел се е обърнал към багдатския халиф освен за строежа на джамия и за въвеждане на народа в исляма, така също и с молба халифа да му построи град! За целта от Багдат били изпратени 5000 майстори строители!

Възможно ли е по същия начин след като Крум взема кратуната на Никифор, византийците да са били принудени да изпратят в България строители, които да възстановят разрушенията!? Съответно Крум и Муртаг може да са поискали строителите да са от източните предели на Византия, тъй като са харесвали персийските сгради и килими повече от византийските!

Редактирано Март 1, 2012 от makebulgar

[Galahad]

Проблемът е, че всички чужди майстори строят в държавите си по един тертип, но в която и от Българиите да попаднат, почват да строят по друг начин.

Ако строи завареното население, то продължава старите традиции, евентуално със някакво снижаване на качеството. Сиреч ако са строили местните, то Плиска е щяла да прескочи дървения период и да старитира от "опус микстум", защото местните тъй са строяли векове за Римската империя.

От арабите наистина са поискани майстори, но архитектурата на Волжка България малко прилича на тази в Кайро и Багдад. Същата работа и с персите.

Има паралели между бълг. градове по разни места, но не и между тях и съответните византийски, арабски или персийски градове.

[Raven]

Строителната техника в ПБЦ в ранният период е различна в различните аули и каменни постройки, в Плиска се ползва техниката оpus implektum на супреструкцията и непозната от другите аули система от фронтални кули, хоросанът за спойка е червеникав поради вложени счукани тухли, това също е уникално само за Плиска и е ранновизантийски сирийски стил, системите Хан Крум и Преслав са различни, има общ блоков градеж но конструктивно се различават по кулите и техниката там е opus quadratum. Плиска има някаква сирийска традиция , но има и големи разлики, при сирийският тип няма външна обмазка на фугите, така нареченият "фасетъчен стил" който придава характерният вид на Плиска, а и Сирия по това време е владение на арабският халифат и е извън свферата на ИРИ.

За момента няма ясна теория и хипотеза за строителите на каменният период, вероятно е комбинация от някакви местни, византийски, арменски, малойзийски сирийски, хазарски или сасанидски влияния и съответно майстори. Има и изследвания доказващи арабски влияния. Блоковият градеж по принцип е римо-византийски модел, но по стар, след пети шести век в ИРИ започва тухлен и каменно тухлен.

Общо взето е много възможно да са събрали майстори откъдето са намерили и при положение че каменното строителство започва едновременно и повсеместно на цялата територия на ПБЦ да са взели каквото откъдето могат, за това и имаме толкова различни типове градежи и стилове правени по едно и също време.

В тази област добри са Рашев, Д.Димитров, Ваклинов, Д.Овчаров, други не знам да са се занимавали по сериозно с каменното строителство.Днес Чобанов се мъчи нещо по въпроса и донякъде е прав, сасанидско влияние определено има, но е факт че строителната техника и конструкции са разнообразни в различните аули и градежи а самото строителство започва едновременно и навсякъде, от там и изводите.

"А "българската" техника на строеж с надлъжно и напречно поставяне на квадрите дали се среща другаде освен в ПБЦ и Дербент?"

"Българска техника" на градеж в този период няма, любимите ни квадри всъщност са римската и ранновизантийска техника opus quadratum която по късно е заменена с техниките оpus mixtum и масовата е ефтина оpus caementicium, квадрите са най скъпата, сложна и трудоемка от известните римски типове градеж /съдираха ни с тези техники в строителния техникум:mad:/.

Редактирано Март 2, 2012 от Raven

[Warlord]

  On 1.03.2012 г. at 19:20, makebulgar said:

Ето го Дербент

Дербент го има отпреди римляните. Но както може да се досетите много пъти е бил разрушаван. Това, което днес се вижда е последната архитектурна линия отпреди да падне в ръцете на руснаците, т.е. - персийската, обаче от шахския период, вероятно при Сефевидите или малко по-рано.

[Пандора]

На територията на Дербент са запазени постройки от най-различни периоди,а е и възможно и отделни части на стената да са запазени и достроявани

Дербент

[Warlord]

Действително се забелязват различни типове на зидане (нямаше да е зле да има по-подробни снимки), само че в тук показаната, арката няма шанс да е отпреди ислямизацията.

[tyrsa4a]

Момчета отговорът на въпроса "Кои са строителите на българските крепости?" е прост- българите. Не е поставен правилно въпроса според мен.

[В.Павлов]

Ще ви кажа, как строят съвременните български (а и не само) архитекти - дирят муза. Познайте къде я откриват - в западните списания.

През средновековието изобщо не е било нужно, Визания да изпраща свои си архитекти в България. Просто българските строители са са поразширили знанията си от византииските си съседи.

[Galahad]

Навсякъде в Дунавска и Волжка България са идвали майстори от чужбина да строят крепостите - араби, перси, сирийци, франки и какви ли още не, но са строили по един и същи начин. Няма как българи да могат да направят крепост, която да стои с векове, след като дори магистралите градени под мъдрото ръководство на Партията още преди да бъдат открити, вече мязат на повърхността на Луната.

[tyrsa4a]

[resavsky]

Ако строителите са чужденци защо досега не е открит техен надпис?

[tyrsa4a]

Не се заблуждавайте, че крепостите са строени от чужденци. Майсторите са си наши. Дори голяма част от валовете да със каменно ядро или облицовани с камък.