Завещанието на Хамилтън

[Южняк]

Не съм сигурен дали мястото на тази тема е в този раздел, или в раздел философия, а може и в раздел литература. Защо не и в раздел математика. Но все пак Уилиям Хамилтън е биолог и автор на теорията за груповата еволюция, която обаче е математически модел, имплементация на теорията на игрите в развитието на човешките общества, а с човешките общества на едро се занимава антропологията, Хамилтън обаче детайлизира, и по този начин влиза в полето на социологията. В момента е класик на еволюционната биология. Пинкър и Даукинс го считат за свой учител. Обаче изобщо няма известността на учениците си. Формулира теорията си на 27 годишна възраст (докторален тезис) и никой не я забелязва в течение на 10 години. В момента всяко изследване в/у колективната еволюция започва с Хамилтън. Все така е напълно непознат на широката публика. В сравнение с учителя си, Даукинс е циркаджия и талантлив популяризатор на идеи.

Както и да е, малко ми е трудно да представя Хамилтън като математик, щото с теорията на игрите не съм се занимавал от 2005 и сигурно ще ми отнеме месец да напиша 10 реда по нея. Всъщност искам да го представя като поет. Големите биолози са по правило изключителни поети.

Умира през 2000 година в Африка, от маларийна треска. В африка е, за да изследва връзката м/у масовите полиомиелитните ваксинации и разпространението на спин от 80-те.

Малко преди да умре, написва завещание.Последната воля на Хамилтън:

"... нека тялото ми да бъде транпортирано до бразилската джунгла; да бъде положено в земята по начин който да превантира то да бъде изядено от опосумите и другите дребни бозайници, да го опазят така, както се пазят пилета от лисица...защото само онзи величествен бръмбар от джунглата, бръмбарът Coprophanaeus, ще се погрижи за него - те, бръмбарите, ще ме погребат. Те ще влязат в тялото ми и ще живеят от плътта ми; и под формата на тях и децата им, аз ще избягам смъртта.... ...не червей (английски), нито мъртвешка муха - ще жужа в мрака над джунглата, като огромен бръмбар.

И тогава, от един ще се превърна в много.... и ще бъда много

...ще бръмча и жужа като банда мотоциклетисти по нанадолнище,

ще се раждам и раждам и раждам,

плът от летящата плът, плът която бръмчи и жужи

и се носи в неравен полет над дивотата на Джунглата...под звездите,

носена от онези прекрасни, твърди бръмбарски криле, които всички ще имаме на гърбовете си.

Така най накрая и аз ще засияя,

виолетово-черен бръмбар с лъскаво- груби и твърди криле,

намерил убежище под някой камък."

Интервю с Хамилтън:

Хиперлинк

[Last roman]

красота!

[Южняк]

Изумително, нали?

[Skubi]

Не съм сигурен дали мястото на тази тема е в този раздел, или в раздел философия, а може и в раздел литература. Защо не и в раздел математика. Но все пак Уилиям Хамилтън е биолог и автор на теорията за груповата еволюция, която обаче е математически модел, имплементация на теорията на игрите в развитието на човешките общества, а с човешките общества на едро се занимава антропологията, Хамилтън обаче детайлизира, и по този начин влиза в полето на социологията. В момента е класик на еволюционната биология. Пинкър и Даукинс го считат за свой учител. Обаче изобщо няма известността на учениците си. Формулира теорията си на 27 годишна възраст (докторален тезис) и никой не я забелязва в течение на 10 години. В момента всяко изследване в/у колективната еволюция започва с Хамилтън. Все така е напълно непознат на широката публика. В сравнение с учителя си, Даукинс е циркаджия и талантлив популяризатор на идеи.

Както и да е, малко ми е трудно да представя Хамилтън като математик, щото с теорията на игрите не съм се занимавал от 2005 и сигурно ще ми отнеме месец да напиша 10 реда по нея. Всъщност искам да го представя като поет. Големите биолози са по правило изключителни поети.

Умира през 2000 година в Африка, от маларийна треска. В африка е, за да изследва връзката м/у масовите полиомиелитните ваксинации и разпространението на спин от 80-те.

Малко преди да умре, написва завещание.Последната воля на Хамилтън:

"... нека тялото ми да бъде транпортирано до бразилската джунгла; да бъде положено в земята по начин който да превантира то да бъде изядено от опосумите и другите дребни бозайници, да го опазят така, както се пазят пилета от лисица...защото само онзи величествен бръмбар от джунглата, бръмбарът Coprophanaeus, ще се погрижи за него - те, бръмбарите, ще ме погребат. Те ще влязат в тялото ми и ще живеят от плътта ми; и под формата на тях и децата им, аз ще избягам смъртта.... ...не червей (английски), нито мъртвешка муха - ще жужа в мрака над джунглата, като огромен бръмбар.

И тогава, от един ще се превърна в много.... и ще бъда много

...ще бръмча и жужа като банда мотоциклетисти по нанадолнище,

ще се раждам и раждам и раждам,

плът от летящата плът, плът която бръмчи и жужи

и се носи в неравен полет над дивотата на Джунглата...под звездите,

носена от онези прекрасни, твърди бръмбарски криле, които всички ще имаме на гърбовете си.

Така най накрая и аз ще засияя,

виолетово-черен бръмбар с лъскаво- груби и твърди криле,

намерил убежище под някой камък."

Интервю с Хамилтън:

Хиперлинк

Ама нема да стане.

Гората ще бъде изсечена от нелегални търговци на дърво. И понеже е изсечена вече ще територията бъде засъдена с ГМО тръстика за захар за произвеждане на етанол. След като се изтощи ще бъде промита с арзен и живак да извадят и последният грам злато....И

И тогава ще дойде СМЪРТА не на един индивид или поколения бръмбари ами на ВСИЧКИ НИ.

НЯМА УБЕЖИЩЕ!

:(

[КГ125]

Изумително е! Наука и емоция в едно!!!

ПП

Скуби, трай, не разпространявай песимизъм!

[fixxxsers]

Човек, за да създаде нещо голямо, трябва да е голям човек!

[bravo]

Бзззанимизъм - поетизиран. Сигурно и неандерталците са си го мислели без да могат да го увековечат с красиви слова, но са го музицирали, например. Или (праисторически) романтизъм.

Редактирано Март 4, 2012 от bravo

[Skubi]

Изумително е! Наука и емоция в едно!!!

ПП

Скуби, трай, не разпространявай песимизъм!

Реализъм....за съжаление.

От бивщите 1,5-1,6 милиарда хектара 750-800 милиона са изсечени вече окончателно.

Хайде малко музика от зеленият остров.

http://www.youtube.com/watch?v=NJJ5S-ZeTjM&feature=related

:smokeing:

[КГ125]

Скуби, изсечени са и растат. Не глобализирай песимизма или оптимизма

[Skubi]

Скуби, изсечени са и растат. Не глобализирай песимизма или оптимизма

Да растат, палми за олио, трастика за захар, трева за пасбище на Mc' говеда...

На 1 000 хектара живеят около 1500 вида цветни растения, 700 вида дърва, 400 вида птици, 150 вида пеперуди, 100 вида хладнокръвни и амфибии, и непреброимо количество насекоми. Изсечена на търнище не се възстановява вече...Грубо казано 2 дървета са нужни за един хамбургер.

:vertag:

[Last roman]

скуби, стига спамил.

[Южняк]

Дискусия (от завчера) в блога на проф. Харпендиг и д-р Кокрън в/у правилото на Хамилтън и постановките му за груповата селекция. Обадих се няколко пъти с ник Уотевър. . хиперлинк

[Южняк]

INNATE SOCIAL APTITUDES OF. MAN: AN APPROACH FROM EVOLUTIONARY GENETICS. W. D. HAMILTON

пълен текст

Еволюционната биология все още се движви в парадигмата, очертана от това изследване. Културната антропология - не. Въпреки формулите си, изследването е като шекспирова драма. Високо препоръчвам, за който има време и нерви. Ако не форумулите, поне втората част, след формулите. Цялото е всичко на всичко 10-тина страници. Формулите не са толкова важни, колкото изглеждат.

Изследването е много богато на идеи; от всяко негово изречение може да се напише цяла книга; някои от идеите бяха разработени с времето, други - не, трети - никой не може да ги разработи. ПО част от нещата, които казва, с щедростта на гения, все още се спори какво е имал предвид и в каква посока могат да се разработят.

Ако някой прочете текста и има въпроси по него, да пита.

Цитати:

"The problem facing a humane civilization may be how to complete a sketch suggesting some massive and brutal edifice -- say the outlines of an Aztec pyramid -- so that it reappears as a Parthenon or a Taj Mahal."

"The incursions of barbaric pastoralists seem to do civilizations less harm in the long run than one might expect. Indeed, two dark ages and renaissances in Europe suggest a recurring pattern in which a renaissance follows an incursion by about 800 years. It may even be suggested that certain genes or traditions of pastoralists revitalize the conquered people with an ingredient of progress which tends to die out in a large panmictic population for the reasons already discussed. I have in mind altruism itself, or the part of the altruism which is perhaps better described as self-sacrificial daring. By the time of the renaissance it may be that the mixing of genes and cultures (or of cultures alone if these are the only vehicles, which I doubt) has continued long enough to bring the old mercantile thoughtfulness and the infused daring into conjunction in a few individuals who then find courage for all kinds of inventive innovation against the resistance of established thought and practice. Often, however, the cost in fitness of such altruism and sublimated pugnacity to the individuals concerned is by no means metaphorical, and the benefits to fitness, such as they are, go to a mass of individuals whose genetic correlation with the innovator must be slight indeed. Thus civilization probably slowly reduces its altruism of all kinds, including the kinds needed for cultural creativity (see also Eshel 1972)."

"that civilization selects against all kinds of creative intelligence. It seems to me that there are some aspects of innate intelligence that civilization steadily promotes. Mercantile operations, for example, are an inseparable part of Old World civilizations and need complex models in the minds of their operators, just as military ventures do. The main difference is in more emphasis on prudence and less on daring"

"The reason I believe that a little real intragroup altruism is also necessary for the evolution of efficient justice on these lines is that individuals must feel the difference between the usefulness of this behavior and the futility of using collective power arbitrarily in ways profitless to the group. A healthy society should feel sea-sick when confronted with the endless internal instabilities of the ‘solutions’, ‘coalition sets’, etc., which the theory of many-person games has had to describe. One hears that game theorists, trying to persuade people to play even two-person games like ‘Prisoner’s Dilemma’, often encounter exasperated remarks like: ‘There ought to be a law against such games!’ Some of the main points of this paper can be summarized as an answer to this comment: that often, in real life, there is a law, and we can see why, and that sadly we also see the protean nature of this Dilemma, which, when suppressed at one level, gathers its strength at another."

Редактирано Март 18, 2012 от Южняк

[Южняк]

Не съм сигурен как да преведа термина, изкован от Хамилтън - inclusive fitness. Всеобхватен фитнес?

Хамилтън работи здраво с две понятия; едното е inclusive fitness, а другото kinship selection;kinship selection вероятно може да се преведе като родов подбор; състезание между родовете? Според теорията за родовия подбор селекцията работи на две нива - индивидуално - на ниво индивиди - което познаваме като естествен подбор и беше оформено от Дарвин; и колективно - един вид естествен подбор между групите, или популациите; груповият подбор е в известен смисъл "неестествен", ако го противопоставим на "естествения", т.е. индивидуалния подбор. Самият термин "групов подбор" е безкрайно подвеждащ; става въпрос за точно обратното - за подбор на микрониво, ниво, един порядък по-ниско от нивото на индивидуалния подбор; т.е. за подбор не на ниво индивиди, а на ниво индивидуални, конкретни гени; този подбор обаче има ефект в/у цялата група, а не толкова в/у индивидите, което изглежда някак противоеестествено; генът си играе с цялата популация, където се проявява ефектът от груповата селекция. За да осветли тая сложна корелация, при която един конкретен ген има негативен ефект в/у индивидуалния си носител, но положителен ефект в/у честотата си в цялата популация (която се увеличава), Хамилтън въвежда термина inclusive fitness.

"Сто двадесет души те бяха на брой,

и всички паднаха во първия бой"

Ботев и Левски нямат оцелели потомци, както и болшинството от ботевите четници. Любовта към родината, патриотизма, алтруизма или както искаме така да го наречем, този подтик, който кара "лудите" (по Ботев) сами да си сложат главата на дръвника ("няма власт над онази глава, която сама се е отделила от раменете си"), на индивидуално ниво убива носителя си; Ако приемем индивидуалния фитнес условно за 1, носителят на такава склонност - към саможертва в името на "общото" добро, има индивидуален фитнес от 0.5 - значително по-нисък от индивидуалния фитнес на "егоистите". На индивидуално ниво саможертвата на ботевите четници е катастрофа; индивидуалната генетична линия е прекъсната, фитнесът се е превърнал в 0 - което значи, 0 потомци; Край.

Но на групово ниво, ниво популация, картината е напълно различна - и всъщност обратната; Населението в княжеството през 1878-ма е 2 007 919 души; за следващите 25 години това население буквално се удвоява - Към 31 декември 1905 г общият брой на населението е 4 035 575 души - двойно увеличение в рамките само на една единствена генерация; една съществена част от това увеличение, разбира се, идва от съединението с източна румелия, но: 1. далеч не цялата - годишната норма на естествен демографски растеж е близо 25 на 1000, което за една генерация - т.е. за 25 години, прави 65%-но естествено увеличение на популацията; друг такъв случай на демографска експлозия, българския етнос, мисля, няма в историята си.

Т.е. въпреки, че индивидуалния фитнес на ботевите четници е паднал от 1 до 0, колективният фитнес на популацията, към която принадлежат, е скочил от 1 до около 1.65. Тази цифра, от 1.65, която е в драматично противоречие с 0-та на индивидуалния фитнес на загиналите ботеви четници, според Хамилтън е репрезентация на inclusive fitness, на всеобхватния фитнес на популацията, който е скочил до небето; и така, черта, която на индивидуално ниво е убиец за носителя си, на колективно ниво е истинска благословия за популацията, към която този индивид принадлежи. Ако "А" извърши постъпка, с която редуцира фитнеса си от 1. до 0.95, примерно, но която е от мащабно значение за цялата популация, резултатът от тази донация по отношение на популаццията е следния: увеличава с 0.05 фитнеса на всеки един член на групата, т.е. фитнесът на всеки един се превръща в 1.05, т.е. примерно, при група от 100 души, (1-0.05 за индивида, или 100 - 0.05 за цялата група) се превръща в (1+0.05)Х100 -0.05;т.е. докато индивидуалната загуба на фитнес се изразява в -0.05, груповата печалба на фитнес е крайно положителна + 4.95; т.е. прирастът в общият инклузивен фитнес на групата, към която принадлежи индивида, е 99 пъти по-голям от индивидуалната загуба, която е претърпял фитнесът на индивида, автор на алтруистичната постъпка!

Горните бакалски с/ки са редукция на едно доста по-сложно уравнение, уравнението на Прайс, което хамилтън използва при разработките си теорията за инклузивния фитнес:

Останалото от математическата аргументация може да бъде прочетено на страницата на прайс в уикипедия.

До тук всичко е цветя и рози. От тук нататък обаче започва драмата. Уравненията на Прайс на първо четене създават една илюзия. На второ очертавт драма. Драмата е, че нито един от потомците в следващата генерация, появили се в резултат на саможертвата на ботевите четници, не е потомък на ботев четник; Ботев няма потомци. Тези потмци, появили се в следствие на ботевата саможертва, са всъщност потомци на едни други хора – на тази част от популацията, която никак не е склонна към самоубийствени саможертви. Като резултат, в следващата генерация броят на индивидите, склонни към саможертва в името на общото благо, ще са с математическа сигурност по-малко. А броят на егоистите – повече. И тука от селекция на групово ниво слизаме до селекция на индивидуално; Вътре в групата, индивидуалната селекция винаги побеждава. Да го кажем по следния начин: В междугрупова конфронтация, при всички други условия равни, надделява групата с повече алтруисти в състава си; но във вътрешногруповата конфронтация, при всички други условия равни, е точно обратното – винаги надделява егоистът.

Останалата част от постинга - който е част от малко по сериозна разработка, която мисля да ъпдейтвам малко по малко - в страницата ми по антропология във фейсбук

[КГ125]

Страховито!!! Ето как се гради стъпка по стъпка едно дълбочинно обяснение на историческия процес, или хайде на някои негови аспекти. Винаги ме е впечатлявало как се натрапват определени аналогии между индивидуалното и груповото (социалното, националното) поведение и все съм виждал пресечната точка в социалнопсихологическата плоскост и в чисто психологическите паралели между индивидуална и социална психика.

Обаче тука се вижда сериозния подход и нещата сочат към откритие или нова теория.. Чакаме!

Действително, Ботевите четници нямат потомци, но има доста хора, които са в сходна саможертвена ситуация, но имат. Да си представим например балканските войни - това вече е една масова саможертва на хора, в болшинството си семейни и със отговорности, имущество, бъдеще, семейство. А са една доста сериозна статистическа доминанта. Как ли би изглеждало уравнението ако се изследват те и статистиката от тези войни?

И още нещо - (копирам тук това, което си позволих да напиша във Фейсбука - ) - взима ли се предвид в "сметката" ефектът на въздействието, което един Матросов оказва на останалите в армията (групата, тоест)? (Дори бих разширил нещата - защо да преценяваме само жертващите живота си, а не тези, които по един или друг начин дават пример и увличат останалите?) Фокусът е в това, че един пожертвал се няма да доведе до автоматично още Х пожертвали се, но ще доведе до общо повдигане на духа, енергичността, ефективността в действията, без това да е пряко свързано с ултимативна саможертва, т.е. пълна, тотална загуба на живота?

Дали това не бива да се включи в сметката и дали то няма да ни обясни как историята рядко води до пропадане, а по-скоро до спадове и пикове на алтруистичните процеси (при липса на външни, окончателно разрушаващи фактори)?

Редактирано Март 24, 2012 от КГ125

[Южняк]

Може да се каже, че с постинга си паля една свещичка на дедите ни, загинали в балканската война.

[КГ125]

Да! Но не само, не само - отваряш една досега затворена врата към историческия процес !

[Южняк]

И още нещо - (копирам тук това, което си позволих да напиша във Фейсбука - ) - взима ли се предвид в "сметката" ефектът на въздействието, което един Матросов оказва на останалите в армията (групата, тоест)? (Дори бих разширил нещата - защо да преценяваме само жертващите живота си, а не тези, които по един или друг начин дават пример и увличат останалите?) Фокусът е в това, че един пожертвал се няма да доведе до автоматично още Х пожертвали се, но ще доведе до общо повдигане на духа, енергичността, ефективността в действията, без това да е пряко свързано с ултимативна саможертва, т.е. пълна, тотална загуба на живота?

Дали това не бива да се включи в сметката и дали то няма да ни обясни как историята рядко води до пропадане, а по-скоро до спадове и пикове на алтруистичните процеси (при липса на външни, окончателно разрушаващи фактори)?

Ами това, КГ, е и мое мнение, но още не съм стигнал до него

след някоя и друга седмица ще го аргументирам, вкл. математически, защото днес твърде напреднах в една по-друга посока

Огромно благодаря за мнението.

[КГ125]

И аз благодаря за страхотната тематика! Ще чакаме!

Редактирано Март 24, 2012 от КГ125

[Murandi]

Не съм сигурен как да преведа термина, изкован от Хамилтън - inclusive fitness. Всеобхватен фитнес?

Хамилтън работи здраво с две понятия; едното е inclusive fitness, а другото kinship selection;kinship selection вероятно може да се преведе като родов подбор; състезание между родовете? Според теорията за родовия подбор селекцията работи на две нива - индивидуално - на ниво индивиди - което познаваме като естествен подбор и беше оформено от Дарвин; и колективно - един вид естествен подбор между групите, или популациите; груповият подбор е в известен смисъл "неестествен", ако го противопоставим на "естествения", т.е. индивидуалния подбор. Самият термин "групов подбор" е безкрайно подвеждащ; става въпрос за точно обратното - за подбор на микрониво, ниво, един порядък по-ниско от нивото на индивидуалния подбор; т.е. за подбор не на ниво индивиди, а на ниво индивидуални, конкретни гени; този подбор обаче има ефект в/у цялата група, а не толкова в/у индивидите, което изглежда някак противоеестествено; генът си играе с цялата популация, където се проявява ефектът от груповата селекция. За да осветли тая сложна корелация, при която един конкретен ген има негативен ефект в/у индивидуалния си носител, но положителен ефект в/у честотата си в цялата популация (която се увеличава), Хамилтън въвежда термина inclusive fitness.

"Сто двадесет души те бяха на брой,

и всички паднаха во първия бой"

Ботев и Левски нямат оцелели потомци, както и болшинството от ботевите четници. Любовта към родината, патриотизма, алтруизма или както искаме така да го наречем, този подтик, който кара "лудите" (по Ботев) сами да си сложат главата на дръвника ("няма власт над онази глава, която сама се е отделила от раменете си"), на индивидуално ниво убива носителя си; Ако приемем индивидуалния фитнес условно за 1, носителят на такава склонност - към саможертва в името на "общото" добро, има индивидуален фитнес от 0.5 - значително по-нисък от индивидуалния фитнес на "егоистите". На индивидуално ниво саможертвата на ботевите четници е катастрофа; индивидуалната генетична линия е прекъсната, фитнесът се е превърнал в 0 - което значи, 0 потомци; Край.

Но на групово ниво, ниво популация, картината е напълно различна - и всъщност обратната; Населението в княжеството през 1878-ма е 2 007 919 души; за следващите 25 години това население буквално се удвоява - Към 31 декември 1905 г общият брой на населението е 4 035 575 души - двойно увеличение в рамките само на една единствена генерация; една съществена част от това увеличение, разбира се, идва от съединението с източна румелия, но: 1. далеч не цялата - годишната норма на естествен демографски растеж е близо 25 на 1000, което за една генерация - т.е. за 25 години, прави 65%-но естествено увеличение на популацията; друг такъв случай на демографска експлозия, българския етнос, мисля, няма в историята си.

Т.е. въпреки, че индивидуалния фитнес на ботевите четници е паднал от 1 до 0, колективният фитнес на популацията, към която принадлежат, е скочил от 1 до около 1.65. Тази цифра, от 1.65, която е в драматично противоречие с 0-та на индивидуалния фитнес на загиналите ботеви четници, според Хамилтън е репрезентация на inclusive fitness, на всеобхватния фитнес на популацията, който е скочил до небето; и така, черта, която на индивидуално ниво е убиец за носителя си, на колективно ниво е истинска благословия за популацията, към която този индивид принадлежи. Ако "А" извърши постъпка, с която редуцира фитнеса си от 1. до 0.95, примерно, но която е от мащабно значение за цялата популация, резултатът от тази донация по отношение на популаццията е следния: увеличава с 0.05 фитнеса на всеки един член на групата, т.е. фитнесът на всеки един се превръща в 1.05, т.е. примерно, при група от 100 души, (1-0.05 за индивида, или 100 - 0.05 за цялата група) се превръща в (1+0.05)Х100 -0.05;т.е. докато индивидуалната загуба на фитнес се изразява в -0.05, груповата печалба на фитнес е крайно положителна + 4.95; т.е. прирастът в общият инклузивен фитнес на групата, към която принадлежи индивида, е 99 пъти по-голям от индивидуалната загуба, която е претърпял фитнесът на индивида, автор на алтруистичната постъпка!

Горните бакалски с/ки са редукция на едно доста по-сложно уравнение, уравнението на Прайс, което хамилтън използва при разработките си теорията за инклузивния фитнес:

Останалото от математическата аргументация може да бъде прочетено на страницата на прайс в уикипедия.

До тук всичко е цветя и рози. От тук нататък обаче започва драмата. Уравненията на Прайс на първо четене създават една илюзия. На второ очертавт драма. Драмата е, че нито един от потомците в следващата генерация, появили се в резултат на саможертвата на ботевите четници, не е потомък на ботев четник; Ботев няма потомци. Тези потмци, появили се в следствие на ботевата саможертва, са всъщност потомци на едни други хора – на тази част от популацията, която никак не е склонна към самоубийствени саможертви. Като резултат, в следващата генерация броят на индивидите, склонни към саможертва в името на общото благо, ще са с математическа сигурност по-малко. А броят на егоистите – повече. И тука от селекция на групово ниво слизаме до селекция на индивидуално; Вътре в групата, индивидуалната селекция винаги побеждава. Да го кажем по следния начин: В междугрупова конфронтация, при всички други условия равни, надделява групата с повече алтруисти в състава си; но във вътрешногруповата конфронтация, при всички други условия равни, е точно обратното – винаги надделява егоистът.

Останалата част от постинга - който е част от малко по сериозна разработка, която мисля да ъпдейтвам малко по малко - в страницата ми по антропология във фейсбук

Всичко това звучи много логично и най-важното последователно, но лежи на едно предположение, че носителят на определено поведение е някакъв мистичен ген, което ако се вслушаме в днешните изследвания за поведенията на животните и най-вече на хората ще видим, че това не е абсолютно така, или ако трябва да цитирам "В колкото повече среди се изследва даден ген, за който е приписано дадено поведение, толкова по-скучен става той" - Робърт Саполски. Ако трябва да съм искрен изводите мисля, че са абсолютно правилни, но не защото съответните хора не са си предали гените, а по-скоро защото не са успели да отгледат потомство, на което да предадат своя алтруизъм. Т.е. макар, че еволюцията ни дялка така, че да ставаме егоисти това не означава, че постоянно ще се появяват хора, които да отдават живота си за други хора. Странична е темата кое е за предпочитане - егоистичен или алтруистичен живот (въпрос на определения и разбиране)

[lila_va]

Ако трябва да съм искрен изводите мисля, че са абсолютно правилни, но не защото съответните хора не са си предали гените, а по-скоро защото не са успели да отгледат потомство, на което да предадат своя алтруизъм. Т.е. макар, че еволюцията ни дялка така, че да ставаме егоисти това не означава, че постоянно ще се появяват хора, които да отдават живота си за други хора. Странична е темата кое е за предпочитане - егоистичен или алтруистичен живот (въпрос на определения и разбиране)

Това би било така, ако алтруизмът беше въпрос на възпитание. Но алтруизмът не е така миловиден, каквито асоциации сме свикнали да си правим с този термин. Алтруизмът от гледна точка на еволюционната биология е по-скоро... сметкаджийски

Ще постна няколко тематични цитата от книгата на Пинкър "Как работи умът". Не са последователни, копнала съм оттук-оттам:

"Естественият подбор е кумулативният ефект от относителните успехи на различни репликатори. Това означава, че той подбира репликаторите, които се копират най-добре - тоест егоистичните... Ако организмите са репликатори, всички организми би трябвало да са егоисти. Но организмите не се копират. Родителите ви не са се копирали, когато са ви създали, защото вие не сте идентични с никого от тях... Единствените неща, които наистина са се копирали, са гените и фрагментите от гени, чиито копия са попаднали във вас... Гените, а не телата, се копират, а това означава, че гените, а не телата, би трябвало да са егоисти... ДНК, разбира се, няма чувства; "егоист" означава "действащ по начини, които правят собствената репликация по-вероятна". Един ген може да постигне това у някакво животно с мозък, като организира мозъка му така, че удоволствията и болките да го карат да действа по начини, които водят до повече копия на гена... Тук обаче има една врътка. Гените в гонадите на животното не са единствените съществуващи копия на мозъкоизграждащите гени... Всяко копие, способно на репликация, навсякъде по света, е оправдана цел, ако може да бъде идентифицирано и ако могат да бъдат предприети стъпки, подпомагащи репликацията му... А кога копие от ген на едно животно се намира също и в друго? Когато животните са роднини... Биологът У. Хамилтън отбелязва, че ако ползата за роднината, умножена по вероятността за общ ген, надвишава разходите за животното, този ген ще се разпространи в популацията."