Карл Дьониц по време на и след ВСВ

[Monarh]

Това е откъс от биографията на адмирал Дьониц от сайта thirdreich.boinaslava.nеt . Разглежда се дейността му по време на ВСВ като командващ на подводния флот и на ВМС , както и животът му след войната .

В началото на Втората световна война на разположение на Дьониц се намират 56 подводници, от които едва 22 са приспособени за воденето на военни действия в океански условия. Подводниците започват войната с успех и през първите месеци потапят съюзнически кораби с обща водоизместимост 175000 тона. Дьониц лично планира операцията по унищожението на линейния кораб "Роял Оук" в главния залив на английския флот. Дьониц изразява несъгласие по осъществяването на операция срещу Норвегия, смятайки, че основните сили на подводния флот трябва да бъдат насочени към унищожаването на търгоските съдове по главните комуникации на противника. След поражението на Франция Дьониц създава бази за действията на подводниците си в непосредствена близост до Великобритания, което му дава възможност рязко да увеличи тонажа на потопените кораби - 352 407 тона през октомври 1940 г. На 21 април 1940 г. е награден с Рицарски кръст. Към края на 1940 г. действията на Дьониц поставят Великобритания практически в безизходно положение - тонажът на потопените кораби надвишава този на влизащите в действие (в това число и на тези, идващи от САЩ). Но едва в края на 1940 г. на Дьониц се удава да увеличи производството на подводници от 2 на 6 на месец. През август 1940 г. премества командния си пункт в Париж.

Дьониц се ползва с голяма популярност сред подводничарите си. Винаги лично посреща всяка подводница завръщаща се на база и урежда на подчинените си почивка в най-добрите санаториуми за възстановяване на силите им след плаване. Сред офицерите на подводния флот Дьониц си спечелва прозвището "Папа Карл" или "Лъва".

През 1941 г. немският подводен флот достига изключителени успехи, поставяйки най-вече Великобритания в непоносими условия. След встъпването на САЩ във войната Дьониц издава заповед на 15 януари 1942 г. за потапянето на американски кораби. Само през януари 1942 г. са потопени 303 кораба (330000 тона). След оставката на Редер Дьониц с подкрепата на А.Шпеер и военноморския адютант на Хитлер Ф.Путкамер на 30 януари 1943 г. е назначен за главнокомандващ на ВМФ. Дьониц веднага предприема широкомащабна чистка на всшия команден състав, уволнявайки всички поддръжници на Редер. Хитлер настоява за разформироването на надводния флот, но Дьониц му се противопоставя. Въпреки че е ръководител на целия ВМФ, за него приоритет си остава командването на подводния флот. През 1943 г. немските подводници отново имат голям успех, потапяйки противникови съдове с обща водоизместимост 627000 тона. На 6 април 1943 г. към Рицарския си кръст Дьониц получава дъбови клонки. През следващите месеци, най-вече поради фактът, че Съюзниците предприемат активни мерки срещу подводниците, тонажът на потопените кораби намалява, а подводният флот започва да понася значителни загуби. През май 1943 г. са потопени 56 кораба, но са загубени 41 подводници. Дьониц е принуден да изтегли подводниците си от Атлантика. През юни-август ситуацията още повече се изостря - при потопени 60 търговски съда немците губят 79 подводници. След десаната на съюзниците във Франция Дьониц предприема няклоко масирани подводни атаки и успява да потопи 5 корабни ескорта, 12 тежки съда и 4 десантни шлепа, но губи 82 подводници. Фактически от 820 подводни лодки, участвали във военните действия в Атлантика през периода 1939-1945 са унищожени 781 (от 39000 подводничари загиват 32000). Дьониц рядко възразява на решенията на Хитлер и винаги демонстрира лоялност към режима. През 1944 г. му е присъдена златната значка на NSDAP. На 19 април 1945 г. Дьониц евакуира щаба си от Берлин. На 20 април посещава Хитлер по случай 56-я му рожден ден. Преди да сложи край на живота си в политическото си завещание от 29 април 1945 г. Фюрерът назначава Дьониц за свой приемник на поста президент и върховен главнокомандващ. На 2 май Дьониц премества резиденцията си в сградата на военномосркото училище в Мюрвик-Фленсбург. Една от причините за това решение е, че там се намират лично преданите му морски части и Дьониц може да не се притеснява от удар от страна на SS или Луфтвафе. На този ден новият водач на Третия райх оформя и новия кабинет начело с граф Лутц Шверин фон Крозиг.

Ръководството на сухопътните войски е поверено на фелдмаршал Шьорнер; на Луфтвафе - фелдмаршал Р. фон Грайм; на военноморските сили - адмирал Г.Фридебург. Върховното командване на Вермахта се поема от генерал-полковник А.Йодл. В условия на неизбежно поражение за Германия Дьониц се опитва колкото може по скоро да постигне примирие със западните сили и да изтегли колкото може повече население от териториите предстоящи да бъдат заети от съветските войски. На 8 май по радиото обявява безусловната капитулация на Вермахта. На 23 май Дьониц и целият състав на правителството са арестувани от американските военни власти. Дьониц е фюрер на Райха в продължение точно на 23 дни. В качеството на главен военен престъпник Дьониц е изправен пред Международния военен трибунал в Нюрнберг. Обвиненията коментира по следния начин: "Никое от тези обвинения не ме засяга. Типичен американски хумор!". Въпреки това съдът решава, че той е отговорен за изграждането и подготовката на немската подводна армия, но не е посветен в конспирацията за започване на агресивна война, нито е подготвил или започнал такава война. Опростено му е това, че е нареждал избиването на оцелели противникови войници в морските боеве, но е обвинен (по настояване от английска и съветска страна), че има връзка със заповедта на Хитлер от 18 октомври 1942 г., според която моряци от съюзнически торпедни лодки са предадени на SS и са разстреляни. Дьониц е обявен за виновен по точка 2 (престъпления срещу мира) и точка 3 (военни престъпления) и осъден на десет години затвор. Присъдата си излежава в Шпандау. Винаги носи със себе си плик с писма от съюзнически морски офицери, които са му писали, изразявайки симпатиите си и разбирането си към него. На свобода е пуснат на 1 октомври 1956 г. и скоро правителството на ФРГ му отпуска адмиралска пенсия. Дьониц живее в Аумюле. Автор е на няколко книги за историята на Втората световна война и мемоари ("Mein wechselvolles Leben"). Умира на 24 декември 1980 г.

Редактирано Март 4, 2012 от Петър Петров

[КГ125]

Историята с Дьониц е типичен пример за "безогледно правосъдие на победителите." Съюзниците му дължат обезщетение.

В нея адмирал Честър Нимиц, колегата му от американска страна, прави забележителен жест на воинско достойнство, като праща телеграма на съда (чута, разбира се, от на съда баба му). че ако съдят Дьониц за това, за което го съдят, то трябва да съдят Нимиц, тъй като той е издал същите заповеди до своите войници. Да се съди човекът, който спешно се опитва да постигне примирие като последен държавен глава на третия райх не е най-добрата идея да се представиш пред историята в истински справедлива светлина.

[Galahad]

Дьониц е типичен представител на недостатъците на германската военна мисъл. Германците знаят как да започнат една война, но не знаят как да я докарат до победен край.

В началният етап всичко е добре за германците, защото Съюзниците все още не са изградили стратегия за безопасността на военните транспорти. Германците създават успешна тактика, но залагат на приципа, че щом печелят не трябва да мислят за промяна. Съюзниците обаче мислят иначе. Те правят ред промени и в крайна сметка изтърканата германска тактика направо се срива.

Разбира се глупостта на Хитлер също си казва думата и много от направените от него недоразумения е било трудно да бъдат преодолени от генералите и адмиралите. Но и това, че решенията на германския команден състав са лишени от гъвкавост и това е позвалило да се окажат твърде лесно предвидими за противника си остава един неприятен факт.

По море японците също залагат на светкавичния удар, но като островна държава имат по-реалистична визия за воденето на войната. Но Япония дълго време е била далеч от голямата колониална игра, което я е направило твърде неопитна в подсигуряването на ресурси за водене на войната. Разбира се и обстоятелството, че в крайна сметка се оказала сама срещу всички си казало думата.

[КГ125]

Какво е трябвало да сменят немците и дали са имали ресурса да го направят?

[Last roman]

При положение, че Дьониц е подкрепял режима безрезервно и докрай, въпреки че осъзнавал колко е антихуманен, е нормално да понесе заслужено наказание.

[КГ125]

Не е така, той е военен. Не може да се съди военен, който е служил. Виж какви глупави престъпления му измислят. То ако е така, всеки войник от вражеска армия ще трябва да отговаря за поражението си. В това няма нищо заслужено.

Той и Жуков е подкрепял Сталин, ама никой не го съди

Редактирано Март 5, 2012 от КГ125

[Last roman]

Той и Жуков е подкрепял Сталин, ама никой не го съди

Победителите никой не ги съди. Така че кофти късмет за Дьониц. Но пледоариите са малко закъснели. Човекът е осъден, излежал си е присъдата и най-накрая е умрял благополучно. Така че въпросът е приключен. Аман от ревизионизъм.

[КГ125]

Че защо пък ревизионозъм?? История му викат :)

[Panzergrenadier]

Заслуга на Карл Дьониц е спасението на населението на Източна Прусия през пролетта на 1945 г. От януари до май той организира евакуацията на 920 000 бежанци, 355 000 ранени и

215 000 войници. При това адм. Дьониц използва горивото на подводниците за транспортиране на населението. Поради това те остават без гориво и бездействат, в името на спасението на бежанците.

При положение, че Дьониц е подкрепял режима безрезервно и докрай, въпреки че осъзнавал колко е антихуманен, е нормално да понесе заслужено наказание

То Хайнрих Химлер не е подкрепил режима безрезервно и докрай – влиза в контакт със съюзниците с идеята за примирие на Западния фронт. Известни са контактите му с граф Сигвард Бернадот, шефа на червения кръст. Дори прави опити да влезе (нищо чудно и да е успял!) в контакт със съветската другарка-феминистка и сексуална революционерка - посланничката на СССР в Швейцария - Александра Колонтай!

Какъв предател само!

Значи ли това, че Химлер е заслужавал адмирации и по-лека присъда от Дьониц заради предателството си?

Ето това е мнението на К. Дьониц за предателството на Химлер (преведете си го от руски):

Тот, кто выдал военные тайны, есть пария, презираемая каждым человеком и каждой нацией. Даже враг, которому он служит, совершенно не уважает его, а лишь использует его. Любая нация, не единодушная категорически в своём осуждении такого рода предательства, подрывает сами основы своего государства, независимо от своей формы правления.

[КГ125]

Нима Червената армия е отмъщавала на цивилни?

[Last roman]

Нима Червената армия е отмъщавала на цивилни?

каквото повикало - такова се обадило. Макар че в сравнение с нацистките изстъпления, братушките са били доста по-умерени.

Редактирано Март 6, 2012 от Last roman

[kramer]

Какво е трябвало да сменят немците и дали са имали ресурса да го направят?

ВВС, ВВС-а, там е било проблема, даже повече от флота. Хитлер е назначил партайгеносето Гьоринг за шеф, тоя си е назначил за заместници наркомана Удет и интриганта Милх и всичко е замряло на кота "нула". Единсктвения свестен шеф от Луфтвафе е бил Вефер, загива при катастрофа още 1936г.

[КГ125]

Че те могли ли са ВВС да имат?

[Panzergrenadier]

Ако всичко беше замряло на "кота нула", нямаше да имаме нито Хартман, нито Рудел, нито Галланд и всички останали. Значи много е било направено, но не е достигнал ресурс. Нямало е достатъчен ресурс за морска/палубна авиация и за самолетоносачи. Хидропланите "Арадо" и незавършения самолетоносач "Граф Цепелин" са доказателство, че се е работило в тази посока, макар и с ограничени ресурси.

И "нищо не са могли да имат"... То имането се извоюва, даром нищо не се дава, ако са спазвали ограниченията и досега щяха да си летят на безмоторни самолети, да плават на рибарски гемии и да правят учения с картонени танкове монтирани върху велосипеди...

Между другото гледали ли сте филма "SOS Iceberg" с Ернст Удет, или видео записи на американските му авиошоута? Намират се с търсене по мрежата... Може и наркоман да е бил, но е доказано втория по ефективност пилот след Червения Барон по свалени вражески самолети през ПСВ.

[КГ125]

Имам предвид ресурсната ограниченост, която съпътства цялата война, особено последните години. Работело се е, но просто е нямало с какво.

[Galahad]

Какво е трябвало да сменят немците и дали са имали ресурса да го направят?

Какво е трябвало да сменят немците е доста обширен въпро и може много да се каже в тази насока. По-трудния и сложен въпрос е какво е можел да направи Карл Дьониц? Разбира се нямало е как Германия да спечели войната с откачен вожд и оскъдни ресурси, макар то и първото да е достатъчно обяснение, защото без него нямаше да го има второто.

Та какво е можел да направи Карл Дьониц при ресурсите, които има за да има по-големи успехи (въобще не поставяме въпроса за невъзможното - Германия да спечели войната)?

В началото подводниците вършат отлична работа. Конвоите, ако въобще ги има са слаби, неопитни и зле организирани. На практика някои от потопените търговски кораби са били без каквато и да е охрана. Не е честно и геройско, но пък както се казва, на война всичко е позволено. В хода на войната антифашстката коалиция променя тактиката си по отношение на конвоите - сформират се големи флотилии с мощна охрана и все по-добра тактика за елиминиране на подводници. Така от един момент насетне конвоите са почти недосегаеми, тъй като всеки опит за нападение завършва с огромни загуби за германците.

САЩ и Англия разбира се имат по-големи ресурси. Но поне САЩ започва да се учи след Пърл Харбър. По отношение на самолетоносачите американците в началото на реалните военни действия са доста неопитни и имат не малко жертви не само от японците и германците, но и докато се обучават (напр. самолета не каца, а се разбива в самолетоносача). СССР също доста се модернизира в хода на войната, докато в началото нещата са технически зле.

При германците е по-скоро обратното - много силен технически начален старт и по-късно нещата доста забавят ход. Разбира се основната вина е на Хитлер, доколкото можем да говорим за вина на пълна откачалка. Защото примерно е можело да направи една "Власова Русия" в противовес на тираничния СССР, но вместо това той предпочитал да вилнее и тероризира населението на окупираните земи. Но да се върнем на нашата си тема.

Та на Дьониц определено му е трябвала и някаква алтернативна тактита и дори няколко. Той обаче има шаблонна стратегия, което позволява към нея да се пригоди и успешно да противодейства тактиката на антиэашистката коалиция. Ако имаше някаква динамика, дори и неуспешна, това би дало шанс при всяко нападение да има възможност противника да се обърка. Но в случая се стига до шаблонна атака, шаблонна отбрана и големи загуби за германците.

[kramer]

Между другото гледали ли сте филма "SOS Iceberg" с Ернст Удет, или видео записи на американските му авиошоута? Намират се с търсене по мрежата... Може и наркоман да е бил, но е доказано втория по ефективност пилот след Червения Барон по свалени вражески самолети през ПСВ.

Е, и Гьоринг е ас от ПСВ, но това няма отношение към организаторските му способности.

[Warlord]

Та на Дьониц определено му е трябвала и някаква алтернативна тактита и дори няколко. Той обаче има шаблонна стратегия, което позволява към нея да се пригоди и успешно да противодейства тактиката на антиэашистката коалиция. Ако имаше някаква динамика, дори и неуспешна, това би дало шанс при всяко нападение да има възможност противника да се обърка. Но в случая се стига до шаблонна атака, шаблонна отбрана и големи загуби за германците.

Какви шансове?! Когато поема властта руснаците са вече в Берлин и остават броени дни до окончателното му падане. Нищо не е можело да се промени.

[Panzergrenadier]

Колега Warlord, очевидно е, че никой не може да отговори на поставените от теб въпроси.

Няколко насочващи контролни въпроси за развитие на темата:

1. Що е "План Z"?

2. Срокове за реализирането на "План Z";

3. Сроковете за реализацията на "План Z" и връзката им с предвоенните дипломатически отношения и особено с Мюнхенското споразумение;

4. Взаимовръзката на "План Z" с изграждането на Западния вал;

5. Отншението на градм. Рьодер към "План Z";

6. Отншението на градм. Дьониц към "План Z".

Ако отговорите на тези въпроси обективно, с аргументи и цитиране на съответните исторически документи, ще считам, че темата е изчерпана.

Редактирано Март 8, 2012 от Panzergrenadier

[resavsky]

каквото повикало - такова се обадило. Макар че в сравнение с нацистките изстъпления, братушките са били доста по-умерени.

Точно по този пункт съм готов да споря.РККА в окупирана Герамния ги върши такива че пред нея бледнеят и ордите на Атила.Грбаят всички - от редника до маршала.Е едните каквото съберат в мешката а другите с влакови композиции.

[Last roman]

Точно по този пункт съм готов да споря.РККА в окупирана Герамния ги върши такива че пред нея бледнеят и ордите на Атила.Грбаят всички - от редника до маршала.Е едните каквото съберат в мешката а другите с влакови композиции.

а какво правят германците в СССР? Грабят като вандали. Къде е кехлибарената стая, питам?

[resavsky]

Че какво има в СССР за грабене от обикновените войници от Вермахта?

[resavsky]

И как си го представяш Гудериан да натовари две влакови композиции с ограбени вещи от Киев или Смоленск и да ги прати в Германия?

[kramer]

РККА в окупирана Герамния ги върши такива че пред нея бледнеят и ордите на Атила.Грбаят всички - от редника до маршала.Е едните каквото съберат в мешката а другите с влакови композиции.

Сетих се за следното, от филма "Жуков" от 2011г., цитирам по памет:

Сталин буди Жуков посред нощ: "Аааа, товарищ Жуков, вьi очен много наскребли в Германии, зачем вам все ето бьiло, ето очен много, да?" След което му пожелава спокойна нощ и му пожелава добре да си почине

Прави впечатление думата наскребли, аз си го обяснявам, като просто изгребали до шушка..

Редактирано Март 8, 2012 от kramer

[Galahad]

Какви шансове?! Когато поема властта руснаците са вече в Берлин и остават броени дни до окончателното му падане. Нищо не е можело да се промени.

Става дума за периода, в който е само флотски командир, а не водач на райха. Хитлер се е сетил че трябва да се гръмне едва когато всичко вече е било загубено. Все пак идеята е да се направи оценка на дейността му според реалните възможности, което както казах доста ограничава приложното поле за критика.