Индексът на Джини за България е нарастнал до 0,45

[nik1]

Индексът на Джини за България е нарастнал за последните 5-7 години от около 0,30 до 0,45.

Как ще коментирате тази тенденция и резултат , с оглед на вашата собствена визия за България?

За мен това е нещо доста негативно. С оглед на това че разтежът на БНП през ттози период е нисък, нарстването на индексът означва че е нараснал дела на по-бедните хора и съответно осредняване на българите в по-голям процент се отлага за някакво по-далечно и неопределено бъдеше (и ако не се банаизираме)..

/ако нямаме действително обедняване при голяма част от населението, то имаме задържане на ниски доходи при тази част, за сметка на обогатяване на неголяма средната класа/.

Моята лична "оптимистична теория" на българския народ "предвижда" забогатяване на голямата част от българите, което забогатяване да бъде предпоставка за развитие на безродовите отношения (за създаване на безродова, т.е. на универсална култура, или по-малко родова култура отколкто е сега, близка по този си индекс/измерение на западноевропейската), Това е условие и предпоставка България да стане по-добро и приветливо място за живеене, подобно място на белите страни в Европа. Място, където:

да има взаимно отношение към хората на уважение, и зачитане между си;

да има зачитане на законите от хората (не просто законите да се спазват от страх, когато има възмобност да "загазим", да ни хванат);

да има се редуцира на корупцията, шуробажданащината, и да намалее на клановостта в политиката;

да намалеят двойните стандарти при прилагане на нормативите и законите;

да започнем всички да мислим, за чистотата на българските градове и улици;

--

Накратко оптимистичната ми теория предвижда забогатяване* на българите и съответно намаляване на родовостта като предпоствка за редуциране на онези явления, които са свързани и корелират в най-голяма степен с с тази особеност културата ни..

*При богатите нации е възможно създаване на по-универсална култура и ценности, промяна на културата в универслна (главно защото когато нацията е богата, всеки член има възможност да прекъва родовоте си връзки); докато при бедните държави и нации това е невъзможно (при определени други условия, каквито при нас лиспват)- по-бедните хора разчитат в по-голяма степен на семейства си и родовете си за оцеляване..

[КГ125]

Китай родова култура ли е? Щото забогатява напоследък...

[nik1]

Китай родова култура ли е? Щото забогатява напоследък...

Накъде "биеш"? Нещо подмяташ, но не те разбирам какво точно..

--

Имаш ли нещо да кажеш по темата?

Какво означава за теб фактът че индексът на Джини за България е нарастнал в последните 5-7 години?

Имаш ли нямаква "оптимистична теория" за българите и българия (теория, а не фантазия, или популистко мнение)...Ако имаш такава, как се вметства или връзва това нарастване в/с тази теория.

Редактирано Март 12, 2012 от nik1

[nik1]

https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/fields/2172.html

[КГ125]

Не, не, наникъде не бия, просто питам как се определят китайците по този индекс. И друго - не разбрах вързката с родовостта.

Той нали мери нивата на икономическо разслоение в общността? Или?

Редактирано Март 12, 2012 от КГ125

[Alexander_Nevski]

0.45 отговаря на нивото в САЩ ...

напълно нормално е в БГ да се увеличава ...

в БГ има 2 Българии - едната с огромната детска смъртност и нергамотност и другата с ходенето по молове, частни лекари, Виена и Лондон ...

едната и другата се раздалечават все повече ...

т.к. в БГ има много необявени доходи и богатство даже бих казал, че реалната стойност е над 0.50 ...

процесът на разсоляване на обществото, намаляване на социалната и мобилност и маргинализацията са се засили в цяла западна европа ...

средната класа е изтискана от непосилните цени и данъци, неграмотните мързеливци нямат шанс да се замогнат в един глобален и конкурентен свят, а богатите язядт глобализацията и крият данъци до дупка ...

[КГ125]

От интервюто вижтам, че според отговарящия забогатяването ще доведе до спад на родовите характеристики на културата? Правилно ли съм разбрал и ако е така - защо? Затова питам Китай безродова култура ли е? Искам да разбера връзката.

[nik1]

От интервюто вижтам, че според отговарящия забогатяването ще доведе до спад на родовите характеристики на културата? Правилно ли съм разбрал и ако е така - защо? Затова питам Китай безродова култура ли е? Искам да разбера връзката.

Не разбирам Китай какво общо има с темата? Пусни тема за Китай (ако искаш де), и там ще коментираме китайския "случай" и китайското Джини на какво и как се отразява..

Редактирано Март 12, 2012 от nik1

[nik1]

0.45 отговаря на нивото в САЩ ...

напълно нормално е в БГ да се увеличава ...

в БГ има 2 Българии - едната с огромната детска смъртност и нергамотност и другата с ходенето по молове, частни лекари, Виена и Лондон ...

едната и другата се раздалечават все повече ...

т.к. в БГ има много необявени доходи и богатство даже бих казал, че реалната стойност е над 0.50 ...

процесът на разсоляване на обществото, намаляване на социалната и мобилност и маргинализацията са се засили в цяла западна европа ...

средната класа е изтискана от непосилните цени и данъци, неграмотните мързеливци нямат шанс да се замогнат в един глобален и конкурентен свят, а богатите язядт глобализацията и крият данъци до дупка ...

Българите никога не сме били достатъчно мобилни /и предприемчиви/, но и нямаме шансове, нито култура, да станем достатъчно мобилни (в болшинството си), ако сме бедни (пак в болшинството си)..

Освен ако не започнем да измираме от глад, разбира се, но и тогава се съмнявам, че ще е толкова бърза и адекватна трансформацията..

..Средната класа в България е доста "рехава" и незабележима категория от хора..Много малко са работниците и служителите в България които взимат нетно над 1200 лева (или над 1500 лева..Това е приблизително най-долният праг на доходите на тези кето се смятат за средна класа в България..

..По критерий за взети заеми (за жилища например) смятам е трудно да се определи какви са "границите"/процентите на средната класа в България - голяма част от хората използват и заеми от роднини, заедно със банковите заеми..

Редактирано Март 12, 2012 от nik1

[Alexander_Nevski]

2 Българии има във всички сфери на обществото - като се почне от здравеопазването и се стигне до интернет ...

така например в БГ интернетът, който винаги съм ползвал е доста по-бърз и по-евтин от този, който съм имал в Гърция (смених 3 провайдера) и в Англия ... в същото време има сигурно 3 млн. души (основно пенсионери), които никога не са ползвали интернет през живота си ...

коеф. на джини просто е количествено измерване на разслояването ...

[nik1]

През последните 10 години в България има трайна тенденция на увеличаване на процентът на маргиналните хора

http://www.nationmaster.com/time.php?stat=eco_pop_bel_pov_lin-economy-population-below-poverty-line&country=bu-bulgaria

http://www.indexmundi.com/g/g.aspx?c=bu&v=69

---

PS

Според Емил Хърсев

Най-популярната мярка за икономическото неравенство е индексът на Джини, наречен на името на създателя си, италианския статистик Корадо Джини (1884-1965). Познат е и като коефициент на концентрацията и се изчислява в две версии - за концентрация на доходите и на богатството. Преди време (на 25. VII. 2001 г. във в. "Сега") Димитри Иванов настояваше да се замислим върху него, но малцина обърнаха внимание. В бъдеще тези размишления ще се налагат все по-често.

Индексът на Джини измерва разликата между абсолютно равното разпределение и текущото съотношение на доходите (или богатствата) в обществото. За да го изчислим, отбелязваме на графиката какъв процент от целия доход получават най-бедните 10%, след това какъв процент се пада на най-бедните 20%, на най-бедните 30% и пр. Получената линия се нарича "крива на Лоренц". Ако всички вземаха точно по равно, тя щеше да е права линия под ъгъл 45 градуса (10% от хората вземат 10% от дохода и т. н.). Индексът на Джини е отношението между повърхността, заключена между кривата на Лоренц и правата на абсолютното равенство, към площта на десния триъгълник.

Ако всички вземахме поравно,

индексът на Джини щеше да е 0. Ако един вземаше всичко, а останалите - нищо, стойността му е 1 (100%). Илюстрацията под текста показва разслоението на доходите в България през 2001. Не личи обаче динамиката на показателя, а тя е важна.

Редактирано Март 12, 2012 от nik1

[Alexander_Nevski]

да добавя пак - нарастването на неравенството и намаляването на социалната мобилност не е български феномен ...

в момента това важи за по-голямата част от европа ...

причините са най-разнообразни ...

мога да влезна в подробности ако някой го интересува ...

[КГ125]

Не разбирам Китай какво общо има с темата? Пусни тема за Китай (ако искаш де), и там ще коментираме китайския "случай" и китайското Джини на какво и как се отразява..

Просто питам Китай за родово общество ли се смята или не? И Япония? Запознат си с материята, затова и теб питам. Какво лошо има?

Редактирано Март 12, 2012 от КГ125

[Alexander_Nevski]

Просто питам Китай за родово общество ли се смята или не? И Япония? Запознат си с материята, затова и теб питам. Какво лошо има?

темата е за БГ и коефициент на Джини ...

има много други теми за Китай където можеш да пишеш без да разводняваш тази ...

[КГ125]

В първият пост текстът казва, че забогатяването на БГ приближавало, което щяло да създаде по-малко родово общество. Затова питах за връзката. В самия първи пост го има.

[Alexander_Nevski]

В първият пост текстът казва, че забогатяването на БГ приближавало, което щяло да създаде по-малко родово общество. Затова питах за връзката. В самия първи пост го има.

такъв текст в първия пост няма ...

в първия пост авторът споделя, че според него има оптимистичен сценарии, при който българите като цяло ще забогатеят и това би могло бъде предпоставка за създаване на по-безродови отнощения ... това е чисто предположение, с което аз не съм много съгласен, но отново няма връзка си китай ...

факт е че гърците и испанците до преди да ги помете кризата бяха доста забогатяли и въпреки това си останаха типични родови култури ...

а сега да те помоля с китай, родовостта му и забогатяването, в съответните теми ...

Редактирано Март 13, 2012 от Alexander_Nevski

[nik1]

О, индексът на Джини в последните 15-20 години нараства във почти всички страни (с малки изключения, при някой от развитите страни), и всъщност не очаквам друго за България.

По скоро се набиват на очи високите абсолютни стойности на коефициента на България (българският коефициент е най-висока абсолютна стойност за Европа, или с една от най-високите стойнсти в Европа), също така - динамиката на индексът за България (промяна от 50 процента за 5-6 години)

Забогатяването, смятам е една от "необходимите" предпоставки за развитие на безродови отношения, а в нашият случай и конктретно за историческия период, смятам - най-важната, ако не единствената "необходима" предпоствка.. Друг е въпросът че тя може да се окаже "недостатъчна" (т.е. да не се развие безродова култура ), или че промените в културата ще са толкова бавни, че ще са необходими може би около 150 години за да развият безродовите отношения и ценности..Има различни сценарии, но със сигурност в момента културите на Южна италия, Гърция, Испания, Португалия, България и другите типично/преобладаващо родови страни в Европа, са по-малко родови, отколкото са били преди 50-100 години, когато страните/хората са били бедни а икономиките - повече аграрни..

ПС

Тази оптимистична теория е възможен сценарии за в бъдеще, в което очевидно аз лично, не присъствам..

[Frujin Assen]

Ник, след 50 години в България ще има 3 милиона българи, от които 1 милион пенсионери и 3 милиона роми, огромната част от които ще живеят в гета. Каква безродовост, какви 5 лева, след 50 години нашите внуци ще се борят за физическото си оцеляване. Тоест нещата ще стават зле, много по зле.

[nik1]

Ако искаме да имаме "здрава" държава и демокрация, и силни, работещи институции след 50 години, (с идеята да не се избием с циганите, например) е за предпочитане да мислим (или поне да дискустираме) как и дали можем да развием безродова култура в България (или : как културата стане по-малко родова)..

Ако това не може да стане, то можем да мислим (или да подискутираме поне) как и дали процентът на българите, които принадлежат към средната класа, би могъл да започне да започне на нараства в близките 15-20 години. Стабилната и по-голяма като процентно съотношение средна класа смятам би могла да бъде мотор на за бъдещото общо забогатяване на България (това е хипотетично )..

(това е с идеята, че циганите обичат някой да ги носи на гръб, и че е добре този "някой" да има "гръб")

Редактирано Март 13, 2012 от nik1

[nik1]

PS

За да развием по-безродова и по-универсална култура и ценности от тези които имаме сега, образно казано е необходимо да започнем да разкъсваме (или по-точно - необходимо е да разкъсаме) родовите връзки/зависимости, повече, в голяма степен и процент, отколко са разкъсани сега..Индустриализацията, урбанизацията и глобализацията са свършили "своето" в тази посока дотук и досега, но то не е достатъчно; Едва ли ще се урбанизираме и индустриализираме повече, от тук нататък.

Може да се предположи, че ако българите забогатеем повече (на индивидуално ниво), ще можем на по-лесно на индивидуално ниво да прекъсваме тези връзки/зависимости. Тези връзки според мен са на първо място икономически (от икономически характер), и след това емоционални.

[Frujin Assen]

Ники, а какво да правим с нарастващото население роми от гетата които не искат, а и не могат да градят безродова култура? И които рязко отварят със своята многобройност ножицата на бедността. Кел файда от 2 милиона българи средна класа когато имаме 1 милион бедни българи и 3 милиона роми от гетата. И как я виждаш тая средна класа да влачи на гърбът си икономически все по многобройното маргинализиращо се население?

[nik1]

Ти какво предлагаш?

[nik1]

Към средната класа в САЩ се причисляват от 25 до 65 процента от домакинствата (вариациите са в зависимост от предложения модел и концепция)

http://en.wikipedia.org/wiki/American_middle_class

http://abcnews.go.com/WN/abc-world-news-poll-us-middle-class-concerns/story?id=10088470#.T19eo1sdFjg

http://www.prb.org/Articles/2000/TheMuddleAbouttheMiddleClass.aspx

В България изглежда процентите са доста по-ниски - от 5 до max 15% (?)

http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2005/08/06/232405_v_bulgariia_ima_sredna_klasa_v_zachatuk/

http://www.csp-sofia.org/PDF/BG/sredna_klasa_analys.pdf

http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2005/08/06/232405_v_bulgariia_ima_sredna_klasa_v_zachatuk/

В България има средна класа в зачатък

Тази предприемчива и независима социална група все още не дава обществения тон, пише в анализ за Министерството на икономиката

Има ли средна класа в България и колко голяма е тя

С какво е ценна за обществото

Как гласува на изборите

Може ли държавата а „отгледа“ средна класа

Защо много хора са клонни да подценяват материалното си положение

Какви са ценностите на средната класа и как тя търси своятаидентичност

Има ли в България средна класа - онази относително заможна, умерена, независима и прагматична прослойка, към която повечето хора се надяват да се числят, революционерите ненавиждат и за която политиците на власт мечтаят поне на думи. При това мечтаят дотолкова, че периодично им се привижда, обявяват я за факт, за който имат заслуги, и се самопровъзгласяват за изразители на интересите и.

Според анализ на Центъра за социални практики (ЦСУ) и екип от представители на единадесет институции* по различни количествени критерии в България

Средната класа се определя между 4 и 8 процента

от работещото население, което е около 2.5 млн., при общо население от 7.8 млн. Анализът е разработен по поръчка на Министерството на икономиката, тоест за целите на управленската политика. Както обяснява ръководителят на екипа Евгени Дайнов, резултатите са получени при крайно рестриктивна дефиниция за средна класа. Но целта е била на първоначалния етап да е сигурно, че тя обхваща сърцевината на т.нар. средна класа.

„Този обем (между четири и осем процента) може и да формира видима общност, но далеч не е достатъчен, за да задава тона на българското общество“, обобщава политологът. Анализът е първата част на проект, при която на базата на наличните данни, изследвания и теория да се разглеждат генезисът, предпоставките и съществуването на средна класа в България. На втория етап се очаква да бъдат поръчани и нови изследвания за състоянието на средната класа в страната.

Какво е средна класа

Универсална дефиниция за средна класа няма. От въвеждането на термина през 1785 г. на феномена са посветени множество научни изследвания и оттам и безбройни и често противоречиви определения. Анализът на ЦСУ и НБУ дефинира прослойката описателно, като се опира на поне четири основни пункта. На първо място, това е нивото на доходите, което е между голямата бедност и голямото богатство. Доходите се определят като най-видимата, но не и най-съществената черта. На второ място се поставя критерият притежаване на собственост. Но не всички хора, които имат собственост, са средна класа, а само тези, които работят, за да я умножат. Хората от средната класа имат доходи и потребление над екзистенцминимума, но същевременно доходите им не им позволяват да живеят, без да се трудят. Третата им отличителна черта е, че те са относително независими и самостоятелни. Обикновено са в ролята на работодатели - не работят с ръцете си, а наемат хора, работещи с ръцете. На четвърто, но не на последно място, представителите на средната класа по дух са предприемачи. Според анализа те са свързани с онези нововъведения, които повишават производителността на труда и тласкат обществото напред и нагоре.

Тоест анализът приема, че макар генезисът на средната класа да е икономически, нейните характеристики не са. Средната класа е определена не само като хора с някакво ниво на материално благосъстояние, но и като хора с определен социален статус и манталитет, хора с определена ценностна система. Именно като съвкупност тази социална група е определена като ценна за обществото.

С какво тя е ценна за обществото

Средната класа, най-общо казано, генерира стабилност в политиката и развитие в икономиката. Още Аристотел е казал, че държавното устройство, основано върху средната класа, е по-дълговечно и има по-малко врагове, отколкото устройство, основано върху властта на бедните или на богатите. „Средните хора“ са умерени и делови, а това им спестява страха и омразата, насочени към крайно бедните и крайно богатите.

Те не само тушират крайностите, но и служат като ценностна основа те да се сближат. „Вместо наемният работник да вижда в милионера свой враг, той може да открие в комшията си модел за своето благополучие и така да се впише в обществото, а не да се конфронтира“, обясни социологът Светослав Славов от GfK - България. Тоест средната класа носи със себе си редица плюсове за обществото - стабилност, развитие, благосъстояние. За да множат собствеността си, хората от тази прослойка се нуждаят от стабилна и предвидима среда. Те създават обществена атмосфера, при която се набелязват и постигат житейски цели чрез организиран и печеливш труд, а не чрез еднократни удари. Поддържат правилата и законността и плащат данъците (или ако ги укриват, това става чрез вратички в закона, а не чрез погазването му). Авторите на изследването стигат да извода, че средната класа не е просто буфер между много богатите и много бедните. Те я наричат хоросан, който държи обществото в една конструкция. По силата на своето положение на пазара предприемачите са онези посредници, които срещат ресурсите (винаги оскъдни) с наличното търсене, без да допускат резките колебания и кризи, характерни за централно планираните икономики. Тази класа е и геният, който непрекъснато е принуждаван по силата на своята природа да измисля все повече нововъведения, които подобряват качеството на обществения живот, пише в анализа. Изследвания в държави от Източна Азия са показали, че средната класа носи със себе си и други, съвсем конкретни плюсове - политическо участие, по-отговорна многопартийна политика, спиране на корупцията и дори почистване на природната среда.

Доходите

Според изследването средната класа трябва да се търси сред хората с личен доход малко под 1000 лева до около 2000 лева. Американската статистика поставя в тази категория хората с лични доходи между 40 хил. и 95 хил. долара годишно. Като отчитат различния БВП на глава от населението и в стандарта на живот в изследването приемат: „Ако се спазят тези пропорции, бихме разпознали като доходи за средната класа българи от порядъка на 8-18 хил. щатски долара годишно, съответно 12-27 хил. лева годишно, или с месечен доход между 1000 и 2200 лева месечно.“ От Института за пазарна икономика разграничават горна класа - хора с месечен доход над 2000 лева, а средна - тези с нетен месечен доход между 700 и 900 лева. Като се има предвид, че в първия случай става дума за доходи бруто, а във втория - нето, нивата са почти сходни. По данни на НСИ за 2003 г. около 80 хил. работещи българи имат доходи от 700 лева месечно нагоре. Това формира малко под четири на сто от заетото население. Заради укриването на доходи анализаторите са склонни да завишат числото, но не и повече от осем на сто от заетото население.

Освен чрез доходите средната класа може да бъде измерена и чрез потреблението си. „Това са тази група хора, които имат сравнително нова кола, собствено жилище, могат да изпратят децата си в добро училище, да поддържат здравето си при частен лекар“, казва Славов от GfK. Той описва тези хора като „икономически самостоятелни“ и „уверени в икономическо отношение хора“ и предполага, че става дума за седем процента от населението.

Собствеността

Собствеността на кредит и работенето над необходимия минимум за нейното развитие се приемат като едни от най-същностните характеристики на средната класа. Но не всяка собственост поставя човека в категорията „средна класа“. Собствеността, получена по наследство например, е белег за средна класа само ако индивидът е ангажиран с управлението и развитието. Фактът, че около 95% от българите имат собствено жилище, също не ги прави средна класа. Защото собствеността им невинаги е ресурс, който произвежда стойност, а обикновено е тежест, чието поддържане (сметките на парно, телефон, данък сгради и пр.) гълта ресурси. Когато за придобиването на жилището обаче е взет кредит, според авторите на изследването собственикът вече минава в категорията средна класа. Така той е стимулиран да работи над минимално необходимото, за да може да върне банковия заем. Изобщо според авторите аспектът „живот на кредит“ е ключов за определянето на средната класа. Животът на кредит, особено когато е свързан със собственост, прави индивида уравновесен, той не подкрепя радикални управленски експерименти, които да заплашват стабилността на парите и така да затрудняват изплащането на кредита. За разлика от простото покачване на заплатите, което може и да е следствие от дестабилизиращи действия като инфлация, стачки и пр., „ако парите са взети от роднини или приятели, това е признак за живот в топлата, лична среда на домодерното общество. Взаимоспомагателните каси също не се броят. Но банковите кредити са белег на живот в света на безличните институции и писаните правила, както и в ценовата система - тоест в модерното общество“, пише в анализа.

Независимост и самостоятелност

Класически белег на „средните хора“ е, че те са независими от командна верига и са самос­тоятелни при вземането на решение. Като се има предвид, че работещите частни фирми и предприятия в България са 243 хил., това би трябвало да означава, че по признака „работодател“ в страната има към 243 хил. очевидни представители на средната класа, пише в анализа. Това е по-малко от една десета - между 7 и 8 процента от трудоспособното население. Тези данни се приемат с известни уговорки, като се има предвид, че доста наемни работници са регистрирани като ЕТ по данъчни причини. За сравнение в анализа се отбелязва, че работодателите са поне двойно по-малка от 440-те хиляди служители в бюджетния сектор. Държавните служители не са самостоятелни, изпълняват разпореждания на началници и не произвеждат стойност и в този смисъл не са средна класа.

Участието в командна верига (и наличието на началници) не бива да се абсолютизира като критерий за изключването на даден индивид от категорията средна класа, се казва в изследването. Когато на своето ниво той е свободен да взема решения по организация на труд и ресурси и който има останалите признаци на средна класа, е средна класа. От картината се изключва държавният служител от същия тип (например заместник-министърът), защото той не създава, а употребява стойност, не действа в конукрентна среда (няма конкурентни министерства) и не е принуден да следи сигналите от ценовата система (бюджет от министерствата винаги има).

Ключов за принадлежността към групата на средната класа се оказва факторът

Предприемчивост и нововъведения

Анализът се позовава на Хайек, според който пазарните субекти правят две неща, полезни и за всички останали. Първо, поради постоянната конкуренция те са длъжни да внимават със съотношението между вложените ресурси и получения резултат. Натискът за намаляване на разходите обслужва субективния интерес (фирмата остава на пазара) и общото дело (цените падат и общото благосъстояние се повишава. Второ - като получават ценови сигнали било то за възникване на проблеми или за поява на възможности, те реагират на ситуацията. Оттук се прави изводът за ползата за общото дело от дейността на предприемачите и другите субекти на капиталистическия пазар. „Ако можем да се съгласим, че икономическият проблем на всяко общество е основно бързо да се адаптира към промени в конкретни ситуации на времето и пространството, следва, че крайните решения трябва да бъдат оставяни в ръцете на хората, които са запознати с тези ситуации, които са непосредствено запознати със съответните промени и с ресурсите, които са непосредствено достъпни за справянето с тези промени.“ С други думи - напредъкът е резултат от функционирането на средната класа в условията на пазара и паричната система. И най-много иновации има там, където има най-голяма пазарна конкуренция.

Именно по линия на предприемчивостта и иновациите може да бъде разбрано причисляването на

„Професионалните класи“

съм средната класа. През XX век големи социални групи, които работят директно като лекари, адвокати, архитекти, проектанти или служители или мениджъри в държавата или в големите корпорации, започват да получават доходи, равни или дори по-високи от тези на типичния представител на средната класа като собственика на магазин, ателие или ресторант. През 60-те години тази прослойка е наречена новата средна класа под названието „професионални класи“. Заради стремителното нарастване на доходите в САЩ например в края на XX век вече 95% от американците описват себе си като средна класа. Не е достатъчно обаче доходите на тези хора, които примерно работят в бюджетната сфера, просто да бъдат увеличени, за да се причислят те към средната класа. Тоест, въпреки че много хора постигат доходите, собствеността и начина на живот на средната класа, нито чиновникът, нито работникът може да се причисли изцяло към нея.

Дайнов обяснява, че плановете са на следващия етап дефиницията да се разшири и да обхване и професиите, които не се поддават лесно на класификации. Идеята е да се изработи матрица с определения, за да може тя да се налага върху всеки и да отсъжда „ето, ти събираш осем от десет показателя и си „средна класа“, а ти с твоите три не си“, пише политологът.

Редактирано Март 13, 2012 от nik1

[КГ125]

в първия пост авторът споделя, че според него има оптимистичен сценарии, при който българите като цяло ще забогатеят и това би могло бъде предпоставка за създаване на по-безродови отнощения ... това е чисто предположение, с което аз не съм много съгласен, но отново няма връзка си китай ...

факт е че гърците и испанците до преди да ги помете кризата бяха доста забогатяли и въпреки това си останаха типични родови култури ...

Това вече ме устройва.

пп

Каквото общо имат гърците и испанците с темата, такова имат и китайците

[kramer]

Тъй де, видяхме как след ПСВ кризата удари бюргерите в Германия и какво стана :!!!:

И що Дайнов требва да им обяснява, хората си чустват кой какъв е най-добре.

Редактирано Март 13, 2012 от kramer