КИМОН ГЕОРГИЕВ

[Apofis]

КИМОН ГЕОРГИЕВ, К. Г. Стоянов, 11 август 1882 - 28 септември 1969 г.

Роден в гр. Пазарджик. Завършва Военното училище в София (1902). Участва в Балканската война (1912-1913) като капитан, командир на рота и в Първата световна война (1915-1918) като командир на дружина. През 1916 г. е ранен в окото. Уволнен от армията като подполковник (1920). Един от основателите на Военния съюз (1919) и член на централното му ръководство. Участва в създаването на Народния сговор (1922) и се включва в борбата против управлението на Българския земеделски народен съюз (БЗНС). Участва в Деветоюнския преврат през 1923 г. и влиза в ръководството на Демократическия сговор. Народен представител в XXI (1923-1927) и XXII (1927-1931) обикновено народно събрание. Един от ръководните дейци на политическия кръг „Звено". Активно участва в подготовката на Деветнайсетомайския преврат през 1934 г. Като председател на Министерския съвет (1934-1935) работи за създаване на нова държавно-политическа система, влиза в конфликт с монархическия институт и установява за първи път дипломатически отношения със Съветския съюз (юли 1934). След като напуска правителството, преминава в опозиция на двореца. През 1935 г. влиза в сътрудничество с БЗНС „Ал. Стамболийски" („Пладне-1"), а през 1936 г. се свързва с дейци на Българската комунистическа партия. През 1938 г. е кандидат за народен представител от Народния фронт. В годините на Втората световна война се обявява против обвързването на България с фашистка Германия. На 1 ноември 1940 г. подписва протестно писмо до правителството на Богдан Филов против приемането на Закона за защита на нацията. Един от първите политически дейци, който откликва на призива за създаването на Отечествения фронт (ОФ). От 1943 г. е член на Националния комитет на ОФ. На 7 август 1944 г. заедно с 12 души от буржоазната опозиция подписва декларация до регентите и правителството с искане за коренна промяна на курса на външната политика, за излизане от войната, за сближаване с Русия и за образуване на народно конституционно правителство. Взема дейно участие в подготовката за завземане на властта на 9 септември 1944 г. Генерал-майор от запаса (1944), генерал-лейтенант (1945), генерал-полковник (1946). Председател на изпълнителния комитет на Народния съюз „Звено" (1 октомври 1944 - февруари 1949). Народен представител в VI (1946-1949) велико и в XXVI (1945-1946), I-ІV (1950-1965) обикновено народно събрание. Член на Президиума на Народното събрание (1962-1966, 1966-1969). Герой на социалистическия труд (1962 и 1967). Умира в гр. София.

[Михов]

Леле, темата за толкова емблематична личност в най-новата ни история стои прашала?!

Лично за мене, Кимон Георгиев беше първата лампичка в детската ми глава, че комунистите ни лъжат. Дори за десетгодишен нещата изглеждаха странно - хем министър-председател след монархо-фашисткия преврат, хем пак министър-председател след "победата" на Деветосептемврийската социалистическа революция!!! И за тази странна хамелеонщина в тогавашните учебници нито дума!

Уникален въжеиграч! Все пак не мисля, че е повлиял толкова много на историята на България. Очевидно е, че режими подобни на Деветнадесетомайския се пръкват из цяла Европа по онова време, България няма културата, историята и необходимостта да избегне подобно развитие, търси се само изпълнител, а изпълнители винаги се намират. За 09.09.1944 г. нещата са още по-предопределени. Никакъв шанс няма да избегнем болшевизацията. Отново само се търси изпълнител. Въпросът е бил не дали, а чрез кого.

[КГ125]

Точно така. Тази най-странна птица в българската политика между двете войни участва в трите преврата, като установява различни типове власт в страната. Странното устройство, което се опитва да наложи след 19-ти май 1934 г. и удивителното му уастие през 1944, когато става и министър-председател, на страната на комунистите, участието му в комунистическото правителство като министър на електрификацията и на други длъжности до смъртта му е повече от учудваща.

Във времето, в което официалната пропаганда нарича първият и вторият преврат "фашистки" и убива хора за участието в тях, а третият нарича "всенародна социалистическа революция", авторът и мозъкът и на трите скромно и без шум битува в качеството си на уважаван народен представител и министър, и то и при Тодор Живков, и при Вълко Червенков, и при Георги Димитров.

Изключително странен субект!

Външнополитическата му ориентация е винаги за близост с Югославия, което ясно личи и от втората снимка. На нея радостта на югославския крал да го види е доста повече от протоколна.

[resavsky]

Този комфорт на Кимон Георгиев след 9 септември вероятно се дължи на твърде сериозни позиции и съответно заслуги в Москва.Защо можем само да гадаем.

[КГ125]

Да, нищо друго не може да обясни как хора за един виц са отивали в Белене, за едно членство в НС или заемане на длъжност министър в определено правителство, па дори и на земеделието, за участие в действия срещу Септемврийското въстание са били убивани, а организаторът на два "фашистки" преврата бай Кимон се доволства като комунистиески министър до 1962 г.

Загадка, която има и друго обяснение, ама айде...

[resavsky]

Надявам се някой ден архивите на ГРУ в Москва да проговорят за събитията около 9 септември.Тогава ще стане ясно кой е Кимон Георгиев и неговата роля в преврата.Както и ролята на военния министър в кабинета на Муравиев генерал Иван Маринов който непосредствено преди преврата има многочасови беседи със съветския военен аташе.Абе загадки но не много сложни.

[Михов]

Цялата работа наистина е уникална. Защото дори и да извърши преврата на 09.09.1944 г., не е задължително точно той да заеме такова високопоставено място. Спокойно може да е някой друг, "неопетнен", а бай Кимон да ръководи заедно с комунистите нещата в сянка. Но изглежда Сталин не е имал нищо против. Освен това, спокойно после можеше да падне жертва на някоя чистка, да бъде използван и впоследствие набеден и затрит, така като комунистите редовно правят и със свои, и със чужди. Но не би - съвсем тихо и безпроблемно, дето вика КГ си доволства.

Каква ли висока позиция трябва да заемаш в нечия йерархия, за да не важат за теб правилата? Това последното е реторичен въпрос. Едва ли някога ще знаем отговора.

[resavsky]

А със сигурност и дългогодишно сътрудничество.Връзките на КГ с ГРУ със сигурност датират далеч преди септември 1944 г.Винаги съм се питал дали няма и съветска връзка в преврата от 1934 г.Политиката на "деведнадесетомайците" обслужва интересите на СССР в много сериозна степен.Да не говорим че организаторите на превратите от 1934 г.и 1944 г. са на практика едни и същи.Кръгът офицери около Дамян Велчев Кимон Георгиев плюс протогеровистите от ВМРО.Поразително съвпадение.

[КГ125]

Връзките на КГ с ГРУ със сигурност датират далеч преди септември 1944 г.

Ма нямам такива!!!! Прошу вас...ъъ, моля Ви се, тоест.

г. :smokeing:

Винаги съм се питал дали няма и съветска връзка в преврата от 1934 г.Политиката на "деведнадесетомайците" обслужва интересите на СССР в много сериозна степен.Да не говорим че организаторите на превратите от 1934 г.и 1944 г. са на практика едни и същи.Кръгът офицери около Дамян Велчев Кимон Георгиев плюс протогеровистите от ВМРО.Поразително съвпадение.

На Югославия във всеки случай 100%. За СССР - не знам как от 19-томайския режим може да се стигне до соцреволюция. Виж Стамболийски - може би да...

Поразително съчетание, наистина, още повече като се има предвид яростта на ВМРО после по отношение на някои офицери от Звено и ВС...

[resavsky]

Стратезите от Москва винаги са предпочитали едно крайно дясно управление пред едно демократично такова.Както например в Германия подкрепят идването на власт на Хитлер предпочитайки го пред социалдемократите с които на книга са доста по близки по идеи.Затова и не са били никак разочаровани от преврата на 19 май.Най малкото дестабилизация на България която се вписва в глобалните им планове.Да не говорим че именно деведнадесетомайците унищожават ВМРО на Иван Михайлов правейки неоценима услуга на левите в България.

[КГ125]

За това не се бях сетил, да. По някакъв странен аналогичен начин СССР си сътрудничи и с Ататюрк.

[resavsky]

Забравих да добавя и Г.М.Димитров и Димо Казасов - полтическия пълнеж и на двата преврата от 1934 и 1944 г..Въобще една и съща компания.

[nampo]

Спомням си че в средното училище моят преподавател по история сподели че това е политик по превратите.От него съм запомнил че биографията на този човек е твърде непоследователна. То това малко напомня и за доста днешни политици

[Стоедин]

Спомням си че в средното училище моят преподавател по история сподели че това е политик по превратите.От него съм запомнил че биографията на този човек е твърде непоследователна. То това малко напомня и за доста днешни политици

Всъщност е доста последователен в стремежа си към властта. В известен смисъл това го прави принципен човек...