За пръв път физици предадоха информация по сноп неутрино

[Joro-01]

Учени от унивеситетите Рочестър и Северна каролина предадоха думата неутрино през 240 метра скали като за целта използваха частици неутрино. С това си начинание те реализираха една няколкодесетки годишна идея. Примамливото в случая е, че по този начин може да се предаде информация през земното кълбо (не както сега - сигналът да обикаля земята, ретранслиран от сателити и/или наземни станции), но ако това все пак не е кой знае какъв плюс, какво би било ако може да се предаде сигнал на обратната страна на луната или дори към някоя подводница? Последното поне на този етап технически е неосъществимо. Характерното за неутриното свойство, че слабо взаимодейства (в следствие на което може да пътува със светинна скорост през каквото и да е материя) е сериозен проблем, когато трябва да се улови. Което означава, че на този етап предаването на информация е абсолютно нерентабилно (предаването на това съобщение е продължило два часа), но експериментът все пак е успешен.

Експериментът - предава се думата "неутрино" по сноп от неутренол

За целта:

- В качеството на излъчвател се ползва няколкокилометров ускорител към Fermilab, близо до Чикаго. В него се ускоряват протони към въглеродна мишена, за да се получи необходимият сноп от неутрино.

- В качеството на приемник се ползва детекторът MINERvA - осем тонен детектор за нeутрино състоящ се от много слоеве сцентилационни ленти, оптика и фотоелектронни умножители. В състояние е да улови една от десет милиарда частици неутрино;

- Информацията - думата неутрино се кодира в двоична бройна система, където на единицата означава включен лъч /сноп неутрино/, а нулата - изключен лъч. Та - модулацията представлява поредица от спирания и пускания на лъча от ускорителя. За да се гарантира надеждно предаване са необходими две неща - лъч с необходимата плътност на неутрино и достатъчно време - най-малкото време което е необходимо със сигурност ще се детектира включеният лъч, тоест - през което със сигурност ще се улови неутрино от излъчвателя.

Или ако приемем, че:

1 Се предава осембуквената дума "neutrino"

2 Се кодира по стандарта ASCII - 7 бита на буква (така ли беше?)

Излиза че сме предали 56 бита за 7 200 сек или имаме скорост от 0,078 (0,077 в период) бита в секунда.

А сега го сравнете със скоростта на интернета ви....

Източници:

http://www.membrana.ru/particle/17721

http://www.physorg.com/news/2012-03-wireless-message-neutrinos.html,

minerva-docdb.fnal.gov

Редактирано Март 15, 2012 от Joro-01

[Южняк]

Хммм, абе те и компютрите някога са били колкото 3-стаен апартамент, а виж ги сега. Не се знае откъде ще изскочи заека. Интересно. Това, че е възможно да има военно приложение е добре, защото военните имат пари за големи изследвания и имплементации, ако харесат нещо.

[Joro-01]

Нормално, всичко първо през военните минава.

Редактирано Март 16, 2012 от Joro-01

[Б.Богданов]

Ако бъде разработен проект, който да използува неутрино за комуникация, приложението му би било адски ценно.. например в космонавтиката. Няма да има прекъсвания на сигналите между лунен модул намиращ се on the dark side of the moon и Земята.

Хюстън е чакал с трепет в сърцето излизането от радио сянка на екипажите от мисиите Аполо.

. . .

. . .или поне теоретично е така...

Редактирано Март 16, 2012 от Б.Богданов

[Joro-01]

Не знам какво да мисля...

Тук са малко фундаментални нещата, големи пробиви мисля, скоро не могат да се очакват. Предавателя на неутрино едва ли ще стане под километър, а приемника едва ли ще стане под тон. Освен че е бавен, този начин на предаване на информация е колосално енергоемък. Колко ли мега/гигавата е предавателят?

От друга страна пък експериментът заслужава внимание.

Аз лично очаквам пробив при квантовото сдвояване, проблемът е там да се създаде устойчивост на това състояниея имаше статия тези дни, ще я прегледам и ако е интересна може да я пусна днес, утре...

Редактирано Март 16, 2012 от Joro-01

[Б.Богданов]

Не знам какво да мисля...

Тук са малко фундаментални нещата, големи пробиви мисля, скоро не могат да се очакват. Предавателя на неутрино едва ли ще стане под километър, а приемника едва ли ще стане под тон. Освен че е бавен, този начин на предаване на информация е колосално енергоемък. Колко ли мега/гигавата е предавателят?

От друга страна пък експериментът заслужава внимание.

Аз лично очаквам пробив при квантовото сдвояване, проблемът е там да се създаде устойчивост на това състояниея имаше статия тези дни, ще я прегледам и ако е интересна може да я пусна днес, утре...

И аз не знам какво да мисля.

При настоящето ниво на познаване на физичните закони, логично е развитието на технологиите да бъде свързано с КМ.

[КГ125]

КМ какво е?

Историята на технологията изобислтва с няколко тонни прототипи на нещо, което после всички носим в джоба си

[Joro-01]

Квантова механика

Мед ти на уста, но може би имаш предвид най-вече електрониката, където единият пробив стана зарадди замяната на лампите и релетата с полупроводници, другият заради заради цифровизаацията.

При ускорители, детектори за неутрино и при устройства за съхранение ня енергия подобна миниатюризация малко ми се струва невъзможна. Сигурно и дано греша. Не и без откриването на нови материали - свръхплътни, свръхздрави...

Редактирано Март 17, 2012 от Joro-01