Точно българите били създали най-точният

[Warlord]

Извинявам се моя грешка. Постнал съм без грешната част.

Ето я правилната

След втората минута Валерия Фол твърди, че е тракийски, а дали е такъв действително хабер си нямам. Направих си труда да доизгледам филма и има доста алабалистики.

А пък ако и си направиш труда да погледнеш снимките в предишния ми пост ще видиш, че корейския меч толкова прилича на тракийския, колкото и Александър Невски прилича на фъстък

[Warlord]

Елементите-мотивите особено трираменната свастика по дажера са тракийски

Т.нар. "Троен Ин-Ян" ли имаш предвид:

Да наистина не може да се срещне никъде в Източна Азия, но затова пък е направо на рояци по тракийските гробници и ритони! Днес е една много слънчева и весела сутрин в този форум!

[nik1]

Кой ти е казал, че митотворчеството е българско "изобретение"? Всички родови култури и култури с "приписано положение" - митотворят.

"Немитотворчетвото" е сравнително ново явление (от новата, и най-новата история), и се проявява само при културите (обществата, нациите демек), които вече са станали безродови.

Иначе мога да ви пиша с часове какво митотворчество и какви митове има на Балканите, в Русия, в страните от Средна и Централна Азия (страните от ОНД).. /понеже съм участник в разни форуми/..

Ако бях написал, че културата ни е преобладаващо "родова" /"партикуларна" по терминологията на Минков, и на Тромпенаас/, вместо безродова /"универслна"/, ти щеще ли да бъдеш по-доволен?

Това че не разбираме и не познаваме културата си, и изобщо културата, не значи че културата няма връзка с митотворческия процес..

PS

Митотворчествата, свързани с произхода, по-точно митовете и митоворчествата за "чист произход" (определен, ясен, еднозначен) произход", и тези митове и митотврочески тенденции, при които се "отграничава" произхода от този на "другите" (например от този "неарийци", от този на "тюрки", и т.н.), са продукт на една друга културна особеност на нациите/обществата, която културна особеност Хофстеде нарича "избягване на несигурността" (Минков нарича тази особеност - "тревожност").

В българския случай (и не само при българите), като трежовна, но и родова култура и култура с приписано положение, съшествуват двата (трите) вида митотворчество и двата (трите) типа митове:

- митове и митотворчество за "велики предци" (образно казано - при тях съшествува изтъкване на въображаеми качества на предците), и "велики постижения" на тези предци..

- митове за ирански или друг* произход, различен от този на тюрките

* включително съществува мит че българите са "създадени" (имат своя първопроизход) като веннослужещи в състава/под командаването на Рим.. (Тезата е на познатия с ника си bozman съфорумец

- митове за чист произход (чисти тюрки/хуни, респективно чисти иранци, или други)

Редактирано Март 21, 2012 от nik1

[ganyo]

А пък ако и си направиш труда да погледнеш снимките в предишния ми пост ще видиш, че корейския меч толкова прилича на тракийския, колкото и Александър Невски прилича на фъстък

Мдаам явно това (цялата история с тоя сатър) е поредния пример за фолк хистори.

П.П. Докато публикувам предния пост и ти си постнал твоя.

Редактирано Март 21, 2012 от ganyo

[Skubi]

Корейският меч от Сила:

Тракийски меч (ромфея)

Izvinjavam se za latinskijat, no problemat s masinkata mi ne e otstranen oste.

Ne ratbrah tochno ot videoto za koe stoletie datirat nahodkata.

Sto za mecha. Ne mi se vjarva da e trakijski. No. Govorjat za analiz na metala i vgradenite polucenni kamani ili staklo(?). Do kolkoto razbrah, kamanite bili ot balkana.

Nisto chudno, da e imalo targovski vrazki s dalechnijat istok.

:post-70473-1124971712::post-70473-1124971712:

Извинявам се за латиницата, но проблемът с машинката ми не е отстранен още.

Не разбрах точно от видеото за кое столетие датират находката.

Също за меча. Не ми се вярва да е тракийски. Но. Говорят за анализ на метала и вградените полуценни камъни или стъкло (?). До колкото разбрах, камъните били от балкана.

Нищо чудно, да е имало търговски връзки с далечния изток.

Буквален превод на кирилица Б.Б.

Редактирано Март 21, 2012 от Б.Богданов
Превод на кирилица

[nik1]

На мен лично не ми е известен случай от историята полуномади и номади да създат календар,.. камо ли "най-точния"..

Някой е интепретирал тенденциозно фактите (премълчал е част от тях), и е така "присвоил" произхода на календара, вместо да се обясни, че прабългарите са използвали най-точния (според Юнеско) китайски календар

Става дума за китайския такъв

http://en.wikipedia.org/wiki/Chinese_zodiac

http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9_%D0%B7%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%B0%D0%BA

Редактирано Март 21, 2012 от nik1

[Raven]

Митологизирането и култът към предците се проявяват в определени моменти свързани с икономически, социални и културни колапси, това си е характерно за всички нации.Дори и вчерашни изтръсляци като американците си имат Даниел Буун и онези откачалки пилигримите от Мейфлауър.

Така сърбите тръгнаха да правят Нова Византия и Велика Србска и стигнаха накрая до Белградски санджак. Сега македоняните правят античка Македония и ще финализират със Скопски и Тетовски анклави.

В период на войни и национални крушения особено се засилва този култ, предците винаги са славни, винаги са войнствени и непобедими, древни /задължитело/ , в съответната етническа среда се набляга околният етнически стереотип- няма начин предците основатели на една европейска държава да не са европоиди защото тогава автоматично стават второкласен етнос а съседите им ги подиграват като "татарско гюбре".

Съвременните китайци например днес израстват с убеждението че са единствени и уникални до такава степен че дори имат измислен различен произход, според тях те произлизат от различен клон на неандерталците въпреки че последните генетични изследвания опровергаха това, ние пък в Резервата мислим че сме различни оти сме произлезнале от некви други маймуняци.

Особено се засилват тези тенденции в периоди на войни и икономически сътресения, през периода на големите войни всички участващи народи в Европа са се съдирали да се обявяват за внуци на Атила, днес се набляга на културната идентичност и за това насоката е към древни и славни корени, надпреварваме се да се изкараме колкото се може по древни и мъдри.

Това в повечето случаи е нелогично, държавата на чиято територия е създадена първата известна цивилизация днес е най опасното за живеене място в света, повечето от другите древни цивилизационни средища са на този хал а световни лидери са държави-нации парвенюта, но това не ни пречи да ровим из кокалите на предците си за да си инжектираме малко измислено самочувствие с което да компенсираме неспособността си да се справяме в съвременният свят.

Колкото по западнал е един регион толкова по примитивна е комплексарщината която движи процеса, Балканите в това отношение са водещи а югозападните ни съседи вече са клише. Тук нямаме избор, у зор место сме сбутани пет езикови семейства от два континента, ако искаме да запазим идентичност трябва да превърнем темата за произхода си в религия иначе бързо ще се слеем в едно общо понятие наречето тъмни балкански субекти.

[nik1]

Тази интерпретация и "поглед" за мен не променя характера на причините и съществото на за митотворчеството. При различните условия, различните култури реагират различно.. При влошаване на условия, и при кризи - възможното нарастването на митотворчеството е реакция за "избягване на несигурността" (последното е културна особеност, и измерение, както споменах). Обективно няма абсолютно спокойна култура (с индекс 100), и в този смисъл, при всяка култура сама за себе си процесите биха били засилени..

Когато се "намират" или се говори за/дискусират се/ "комлекси" (колко са големи, и какви са точно), "балканщина", "софтуер на ума" смятам следва и може да се използва апаратът и теорията на сравнителната културология../Както, когато дискутиране или намираме материални артефакти, изполваме археологията, или когато дискутиране език - изполване езикознанието/..

Видимо бурното развитие на митотворчеството при сърби и македонци след падането на тоталитаризма, е "наместване в границите" (зададени от културата, и реагираща на конктретните условия), след отпадане на монополната роля на социлиалистическата наука и тези.

--

Конкретният случай с календара, е типичен случай на "приписване" на някакво положение (приписване на ролята на първосъздатели), и дори мисля че тази идея е изказана още преди падането на комунизма.. /Почти съм убеден, че Джон Атанасов беше "побългарен" в публичното пространство и култура, още преди падането на комунизма/

ПС

"Комлексите" и "комплексащината" в дадена нация (култура) са прояви на една особеност, която Хофстеде (по скоро Минков) нарича "себезаличаване/гъвкавост версус себеизтъкване/монументализъм"..Всички предимно гъвкави/със себезаличване култури имат "комплекси" и са с ниско самочувствие ..и независимо от моментите условия.. Тази особенсст се е появила в праисторческите времена, и е консервативна)..

Предимно гъвкави/със себезаличаване са всички балкански култури..

Редактирано Март 21, 2012 от nik1

[T.Jonchev]

Не го ли бистрихме достъчно с едного фена (руси / балкан и т.н) този календарен мит? Я погледнете в "Паранауки".

[Atom]

Тамарин добре бори един мит, но в същото време яростно подкрепя друг. В крайна сметка митове колкото искаш.

Славяните са измислили перфектен християнски календар

Да бе, да

Според домашните лингвисти, славяните съвсем случайно (или не?) са изобретили съвършен християнски календар и са решили куп проблеми, които е имала църквата при налагането на християнството в ранното средновековие. Няма да се спирам на чисто езиковите каламбуристики, въпреки че там има много какво да се каже. Да видим чисто исторически как са подредени нещата.

При утвърждаването си, християнството изпитва огромни проблеми с налагането на новия християнски календар. Някои от проблемите са решени, като властите се съобразяват с датите на старите езически празници (датата на рождество), а за други има боричкания през цялото средновековие.

В първото хилядолетие могат да се маркират три проблема:

- да се накарат селяните да не работят в неделя

- да се спазват определените дни за пости

- по-начетените християни да почитат неделя, а не събота

По първия проблем има изписано доста в чуждоезичната литература. Работата на селяните е свързана с природния календар, а не с директиви спуснати от горе. Селянинът сее, когато е време за сеитба и жъне когато е време за жътва. Когато времето е подходящо се работи, а се почива когато природата не позволява работа. Селяните в по-голямата си част са свободни и правят каквото си искат. Няма още толкова силна феодална зависимост, която да определя какво да правят и какво не. Папи, епископи и крале правят всичко възможно за да разрешат проблема, а Карл Велики и наследниците му създават специални разпоредби с изрични забрани и наказания. Криво-ляво се справят.

Другият голям проблем са постите. Дните за пости са фиксирани още в Апостолските постановления. Това са светата Четиридесетница преди Пасха, както и всяка сряда и петък. Тук също има много препирни и трудности за налагането на тези правила. Един от проблемите е, че за германците сряда е ден на върховния им (в миналото) езически бог Один (Wotan, Wōden) и те открай време са свикнали да "купонясват" на този ден - точно противоположното на смирението и поста. Църквата лавира и от една страна на запад не се придържат към стриктно почитане на поста в сряда, а от друга епископите всячески се стремят да решат проблема. На места се стига даже до забрана на името на стария бог и до преименуването на деня от ден на Один на неутралното Mittwoch. В крайна сметка нищо не помага и при наследниците на Карл Велики, на запад срядата отпада окончателно като ден за задължителен пост.

Третият проблем е с по-начетените християни. В библията е казано, че се почива в седмия ден. Да, но седмият ден е събота, а църквата е решила денят на господ (почивния) да е неделя (първи ден от библейската седмица). По темата има изобилен материал и няма смисъл да се спираме на решенията на папи и събори в тази връзка. Окончателно проблемът не е разрешен никога. И към днешния ден има християни които си почитат събота, а не неделя.

Славяните са предвидили, че когато се покръстят ще имат тези проблеми и още в 5-6, максимум 7 век са си измислили седмица в която:

- господният ден е наречен неделя (изрична забрана за работа, няма хър-мър)

- проблемният ден за пости, въпреки че не е среден ден в тази подредба е с име сряда (пак няма хър-мър)

- седмицата е така завъртяна, че почивният ден е седми (съвсем няма хър-мър)

Та след като славяните са гениални, какъв е проблема и българите да са същите?

Редактирано Март 21, 2012 от Atom

[miroki]

Т.нар. "Троен Ин-Ян" ли имаш предвид:

Да наистина не може да се срещне никъде в Източна Азия, но затова пък е направо на рояци по тракийските гробници и ритони! Днес е една много слънчева и весела сутрин в този форум!

Да тава е.

А филма го бях пуснал тук във форума преди доста време. Впечатлението ми беше, че нашите меко казано прогониха корейците.

Иначе за сравнението не е добре да се сравнява камата с меч. Самите те виждат, че не е тяхна изработка и за това точно му търсят произхода. Както и да е темата не е за него.

[КГ125]

Ник, българите не са нито номади, нито полуномади. Календарът им е явно създаден преди идването на балканите, така, че....

[Христо Тамарин]

Не го ли бистрихме достъчно с едного фена (руси / балкан и т.н) този календарен мит? Я погледнете в "Паранауки".

Ако модераторите преценят, нека преместят тази тема при старата тема в Паранауки.

Внасяйки скука и баналност, искам тук да изразя крайната си скептичност по отношение на всякакви календари.

Вярно е, че предците ни (нашите и изобщо) не са били по-глупави от нас, но не са били и по-умни. Логично е да се предположи, че въз основа на натрупаният през хилядолетията опит сега имаме най-точният календар. Но нима имаме наистина систематичен календар? И какви интелектуални усилия са вложени, за да го имаме? И какво е календар? Какво значи да е точен?

Няма как да разберем миналото, ако не разбираме настоящето.

Сега нямаме систематична календарна система, а имаме набор от календарни елементи. Както отделните календарни елементи, така и целият набор, се характеризират с доза произволност и случайност. Някои от календарните елементи са официални в днешното глобално общество {***}. Други, макар да не са официални, пак са всеобщо разпространени {**}. Трети имат ограничено разпространение в определени религиозни групи {*}.

Ще се опитам да изброя днес използваните календарни елементи, като за третата група {*} не мога да бъда изчерпателен. Като начало да отбележа, че има три прости естествени календарни елемента: денят (слънчевото денонощие), лунният месец и слънчевата година. В астрономията се определят и по сложни естествени елементи, но само трите прости се използват на практика. От друга страна, в практиката, освен естествените, се използват произволни елементи (например седмицата и юлианският месец).

{***1} Седмицата. Това е 7-дневно циклично отчитане на дните (денонощията). Възниква в Източното Средиземноморие и Месопотамия. Поддържа се от християнството, ислямът и юдаизмът. Независим и произволен календарен елемент. Изключително стабилен през последните три хилядолетия. Влиза в културата на Римската империя, а оттам и при нас, и навсякъде.

{***2} Абсолютното летоброене. Основният вариант днес е от Рождество Христово. Използвали са се и се използват и други варианти: от основаването на Рим, няколко варианта на абсолютното летоброене от създаване на светът, от бягството Мохамедово (при последното не се броят слънчевите години, а дузините лунни месеци). Въпросът кога започва новата година е във връзка със следващият календарен елемент.

{***3} Юлиански/Григориански календар. Определя броят на дните в слънчевата година {Само тук се изискват данни от астрономични наблюдения!}. Отчита дните в слънчевата година, разпределяйки ги по юлиански месеци. Новата година сега се определя на 1 януари, но в древния Рим била на 1 март (нашите мартеници вероятно са с такъв произход), а пък в Ромейската империя и в Източно-Православната църква - на 1 септември. С въвеждането на Юлианският календар и на юлианските месеци официално се изхвърлят от употреба лунните месеци. Юлианският календар претендирал да е точен, но се оказва, че избързва с около 3 дена на 4 века, разликата се видяла с просто око след хиляда години, поради това бил поправен и поправката се нарича Григориански календар.

{**4} Зодиите. Преразпределение на дните в слънчевата година по зодии вместо по юлиански месеци. Използва се в бизнесът с хороскопите.

{**5} Китайско 60-годишно циклично летоброене. Ако 2012 е годината на водният дракон, то такива са и 1892, 1952, 2072, 2132 и т. н. Затова да се каже просто "това се случи в годината на водният дракон" няма да се разбере точно след хиляда години - трябва да се допълни "при властта на Бойко от рода Борисов", па белким след хиляда години съобразят. По-често се използва опростеният вариант: 12-годишното циклично летоброене. Пълният вариант (60-годишното циклично летоброене) представлява съчетание от 12-годишен и 10-годишен цикъл.

{*6} Еврейският лунно-слънчев календар. В древен и съвременен вариант. Неявно се използва за пресмятане на датата на Християнският Великден.

{*7} Ислямският лунен календар. Както ние не използваме лунните месеци, така и в ислямският лунен календар не се използва слънчевата година.

Не разбрах за какво точно е темата, но ако говорим за българския Народен календар той наистина е християнски и по-скоро славяно-български. Много хубава студия по въпроса има Георги Велев "Българският народен календар", С. 2003 г. - в три части. С анонс от проф. д-р Пламен С. Цветков.

Препоръчвам го на г-н Христо Тамарин.

Благодаря за препоръката. Но едва ли "Българският народен календар" е нещо различно от наборът {***1}+{***3}+{***2} - това тръгва от Римската империя, става елемент на европейската (и в частност на нашата) култура и сега този набор е основен в съвременното глобално общество. "Ние" винаги сме били част от европейската цивилизация. Ако някоя част от нашите предци не са принадлежали към европейската цивилизация, то това не сме били "ние".

Темата започва с това, че има откъслечни данни за употребата до 10-век в България на китайското 60-годишно циклично летоброене {**5}. Става дума за Авитохоловият именник (верени алем и още десетина календарни израза), Чаталарският надпис (сигор елем) и приписката на Тудор Доксов (етх бехти). Това само по себе си е интригуващо и поставя въпросът как {**5} се е добрало до река Дунав. Нищо повече. Нито прабългарите, нито славяните са създавали календари и дори отделни календарни елементи. От какъв зор да го правят? Да се докажат пред нас?

Допълнение: Защо {**5} китайското 60-годишно циклично летоброене е по-вероятно да е възникнало именно в Китай? Китай е голяма страна, може да се предполага няколко огнища на цивилизация, които после се обединили. В едно от огнищата възникнало 12-годишното циклично летоброене, в друго - 10-годишното. При обединяването тези два цикъла просто ще да са се насложили и в резултат се получил {**5}.

Редактирано Март 22, 2012 от Христо Тамарин

[T.Jonchev]

Сега нямаме систематична календарна система, а имаме набор от календарни елементи. Както отделните календарни елементи, така и целият набор, се характеризират с доза произволност и случайност. Някои от календарните елементи са официални в днешното глобално общество {***}. Други, макар да не са официални, пак са всеобщо разпространени {**}. Трети имат ограничено разпространение в определени религиозни групи {*}.

Да, разбира се, че е така. Исторически календарите са по-скоро сборове и наслоявания на традиции, отколкото стройни, опряни на астрономията, системи. Точно поради това се опитах да убедя онзи потребител (в темата в "Паранауки"), че календарът, който размахваше, няма нищо общо с древните българи.

[Пандора]

Аз имам следния въпрос.Само българите ли в периода 7-10 век са изпалзвали календар от Централна Азия или и други племена в Европа и имали източници за това ?

[Христо Тамарин]

Аз имам следния въпрос.Само българите ли в периода 7-10 век са изпалзвали календар от Централна Азия или и други племена в Европа и имали източници за това ?

Според уважаемият съфорумник ISTORIK {13 June 2011 - 21:30:50}, Базен и други предполагали прабългарите да са заимствали календарът от аварите . Но не знам на какви основания.

[nik1]

Ник, българите не са нито номади, нито полуномади. Календарът им е явно създаден преди идването на балканите, така, че....

Виж сега, не ми слушат постоянните ти фантазорщини и популизъм.. Като изказваш такова генерално мнение, и ми опонираш, поне бъди така коректен да го аргументираш.. Кой ти каза, че прабългарите не са били номади и полуномади?

http://swordmaster.org/2011/06/09/s-a-pletneva-kochevniki-srednevekovya.html

Объединение это просуществовало всего десятилетие - после смерти Курбата (около 642 г.) оно распалось на несколько больших орд, возглавляемых его сыновьями. Два из них - Батбай (старший) и Аспарух - неоднократно упоминаются в письменных источниках .

Уже самый факт образования объединения государственного типа говорит о том, что орды, входившие в него, находились на второй стадии кочевания. Наши разведки в Приазовье позволили обнаружить следы стойбищ, видимо летовок, вдоль всего восточного берега Азовского моря. Судя по остаткам этих стойбищ, болгары находились на первой ступени, т. е. в самом начале второй стадии кочевания. Характерно, что до сих пор не обнаружено ни одного могильника болгар на этой территории. Вероятно, это объясняется очень кратким периодом жизни Великой Болгарии. Кочевники в тот период даже не освоили входившего в их владения древнего города-порта Фанагории, хотя он уже начал отстраиваться после гуннского погрома. Феофан писал, что около этого города располагаются многие народы из этого объединения, но не в нем самом26. На фанагорийском городище почти не прослеживается слой VII в., город, судя по археологическим данным, стал вновь активно функционировать только с VIII в., т. е. после исчезновения Великой Болгарии27.

(...)

Отсутствие стабильности, постоянных зимников и даже могильников, естественно, тормозило сложение какой-либо общей культуры в этом объединении. Да она и не могла сложиться за два-три десятилетия существования этого «государства».

Вскоре после смерти Кубрата на разрозненные, хотя и большие, орды болгар напали хазары и победили их, заняв их пастбища и пробившись к морю, связывавшему их с Византией. Хан Аспарух с ордой, не пожелав покориться хазарам, ушел на Дунай.

И каква връзка има това кога и как е създаден календарът им?

Редактирано Март 26, 2012 от nik1

[Last roman]

Митологизирането и култът към предците се проявяват в определени моменти свързани с икономически, социални и културни колапси, това си е характерно за всички нации

Поздравления, за изключително точното мнение!

В древността, както и днес, е било модерно да се изкарваш потомък на по-стари народи и да си правиш измислени генеалогии. Ето защо римляните се изкарват потомци на троянците, че дори и бритите търсят корените си в Средиземноморието и гръко-римската митология. Впоследствие пък редица племена се родеят с хуните на Атила /отзвук имаме даже в Скандинавските саги/ . Но тъй като споменах 'историята на бритите', ето какво пише Годфри от Монмът за произхода им:

По кончине Энея облеченный царскою властью Асканий основал Альбу на Тибре и породил сына, имя коему было Сильвий. Последний, поддавшись соблазнам тайной любви,

вступил в связь с племянницей своей бабки Лавинии, и девушка от него зачала.

......... Ибо когда наступил срок родов, женщина произвела на свет мальчика и, рожая его,

умерла. Его отдали на попечение повивальной бабке и нарекли Брутом.

..........

7. По смерти отца Брут подвергся изгнанию из Италии, ибо все родичи

были возмущены столь непостижимым его злодеянием. Покинув родину, он достиг

областей Греции и набрел на потомков Гелена, сына Приама, которые, пребывая

во власти царя греков Пандраса, томились у него в рабстве. Ведь после

разрушения Трои Пирр, сын Ахилла, привел с собою названного Гелена и с ним

вместе многих других закованных в цепи и, дабы отметить на них гибель отца,

приказал держать их в заточении. Установив древнее родство, Брут остался

среди троянцев........

Следват героични побоища и скитания и най-накрая Брут с флотилия отплува, напътстван от богиня Диана да търси обещания от нея остров за заселване:

17. Проникшись бесконечною радостью, все увещевают его вернуться на

корабли и, пока ветер благоприятствует, как можно поспешнее направиться под

парусами на запад, на поиски предуказанного богинею острова. И, нимало не

мешкая, они возвращаются к остальным своим сотоварищам и выходят в открытое

море. Пробороздив водную гладь, путники после тридцатидневного плавания

достигли берегов Африки, все еще не зная, куда обратить носы своих кораблей.

Затем они подошли к Алтарям Филистимлян и к Озеру Солеварен ....

Затем они все прибыли в Аквитанию и, войдя в устье Литера, бросили там якоря. Здесь они провели неделю и разведали, как расположено это королевство.

.........

И, не мешкая, он с согласия подчиненных прибыл к своему флоту,

погрузил на суда богатую добычу, которую успел захватить, и взошел на них со

всеми своими людьми. Плывя с попутными ветрами к обетованному острову, он

пристал, наконец, к Тотонскому побережью.

21. На острове, который назывался тогда Альбионом, не жил никто, кроме

немногих гигантов. Тем не менее его чарующие глаз человеческий дивные земли,

обилие рек, богатых рыбой, его нетронутые леса внушили как самому Бруту, так

и его спутникам страстное желание поселиться на нем. Обойдя несколько

областей, троянцы прогнали обнаруженных ими гигантов, укрывшихся в горных

пещерах, и распределили между собой всю страну, поставив правителя над

каждою ее частью. Они начинают возделывать пашни и строить жилища, так что

короткое время спустя ты мог бы счесть этот остров землею, обитаемой испокон

веков. Наконец, Брут по собственному имени нарекает его Британией, а своих

сотоварищей бриттами; ведь ему хотелось в этих названиях запечатлеть

навсегда свое имя. Отсюда и язык народа, который прежде прозывался троянским

или исковерканным греческим, впоследствии стал именоваться бриттским...

http://www.gumer.info/bibliotek_Buks/History/Article/monm_istbr.php

По същата логика и Йордан /пишейки в стила на римските хронисти/ отъждествява готите с гети:

"...Вспомнив это вероломство спустя много времени, славный вождь {66} готов Ситалк 215 собрал 150 тысяч мужей и напал войною на афинян, [двинувшись] против Пердикки 216, царя македонян, которого Александр, после того как благодаря козням прислужника испил в Вавилонии свою гибель 217, оставил своим преемником на основе наследственного права в государстве Афинском. Завязав большое сражение с этим [царем], готы оказались победителями. Так за вред, который македоняне некогда нанесли в Мезии, готы, распространившись по Греции, опустошили всю Македонию......"

Възрожденските ни автори /напр. Спиридон Габровски/ също ни родеят с илири и траки:

...И след като мина много време, в лято от сътворение мнра 4785 /723 преди Христа/, се родиха от рода на Иллирик два сина: единият по име Болг, а другият Брем, сиреч двама братя; те не можаха да живеят заедно, но разделиха земята и Брем взе /земята/ на север от Дунав, а Болг на юг от Дунава. Произлезлите народи от Брема се нарекоха бреми или пеми, а от Болга - болгаре. От пемите произлязоха словаки, а от болгарите - серби. Всички тези народи са иллирически....

Болг беше брат Бремов и завоюва Тракия, Македония, Далмация, /стигнa/ даже до Бяло море и Рим. И той бе подобен на своя баща - голям мъчител: заповяда на народа да се нарича на неговото име болгаре, и от това време иллирийците се наричат болгари, а не както някои мислят, че от река иде /името/ болгари....

Все пак, за племената, заселили се на територията на Римската империя и възприели начина им на живот легитимирането като древен народ от гръко-римския свят е от първостепенно значение. Но това не означава, че трябва да подхождаме към подобни полулегендарни сведения безкритично.

Редактирано Март 26, 2012 от Last roman

[nik1]

Имам много големи съмнения, че в новата история на Англия (това е и период, в които културата на Англия става, и е "безродова"), ще се открият някакви английски автохтонистични тези (тези, написани писани от хора които извеждат произхода на англичаните от римските засленици, римските войници или от коренното келтско население), или някакви статии в пресата за "поангличанени" американци в стил "Джорж Вашигтон е велик англичанин, който е направил това или онова". В новата история на Британия има колапси (загубата на войната с американците, ..разпадането на Британската империя), и военни и икономически кризи..

ПС

"Културните колапси" не съществуват.

[Last roman]

напоследък се наблюдава небивал интерес към Античността и за троянци са набедени даже скандинавските народи;

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=945

[nik1]

Wse pak stawa duma za italianec "Но италианският инженер Феличе Винчи защитава друго мнение.

[ДеДо Либен]

Така като гледам какво е постнал Последния Римлянин , българската митология си е направо... история

Някои народи покрай митологии и митологични генеалогии изградиха история , национални доктрини и икономика(развлекателна индустрия , кино и туризъм), така че би било добре да се самобичуваме с мярка.

[glishev]

Имам много големи съмнения, че в новата история на Англия (това е и период, в които културата на Англия става, и е "безродова"), ще се открият някакви английски автохтонистични тези (тези, написани писани от хора които извеждат произхода на англичаните от римските засленици, римските войници или от коренното келтско население)...

"Ние изучаваме Античността, защото се чувстваме потомци на древните гърци и римляни. Когато чета у Цицерон: "Скандал във висшата колониална администрация. Тежки обвинения срещу сър Марк Варон, генерален губернатор на Сицилия", за мен това звучи като стара семейна история, нали ме разбирате."

(Андре Мороа, "Мълчанията на полковник Брамбъл")

David Ross, The Celts of the British Isles. Авторът твърди, че никога не е имало келтско преселение на Британските острови. Субстратът на населението е предкелтски, неиндоевропейски, а гаелският, уелският и ирландският езици са келтизирани само поради търговски контакти с континента. Притежавам издание на книгата от 2008 г.

Джейн Франческа "Лейди" Уайлд, "Ирландски легенди, митове и суеверия". В есетата си в края на тома авторката (майка на Оскар Уайлд) убедено твърди, че ирландците произлизат от древните финикийци и перси, англичаните - от древните скити, а шотландците - от древните троянци и римляни.

Да не говорим за всички стихове на Киплинг, в които се прокарват преки паралели между Великобритания и Рим.

[Пандора]

Според уважаемият съфорумник ISTORIK {13 June 2011 - 21:30:50}, Базен и други предполагали прабългарите да са заимствали календарът от аварите . Но не знам на какви основания.

Обаче намерих това:

Ограниченные, в основном, рамками одной человеческой жизни, исторические фрагменты древнетюркских эпитафий, вплоть до VIII в. также базируются на относительной хронологии одного умершего героя, года жизни которого (иногда неопределенные, чаще - зашифрованные) служат вехами для того, чтобы определить хронологию повествования. Наиболее ранняя (около 725 г.) из тех трех крупнейших надписей Монголии, которые мы упоминали, - надпись в честь Тоньюкука, - начинает свое повествование, как это видно, с рождения героя. После чего в ней соблюдается очевидный хронологический порядок, но без каких-либо ссылок на даты. Самое большее - это то, что в заключении текста Тоньюкук объявляет: «Теперь я состарился». Автор этого текста очень мало озабочен хронологией, хотя и обнаруживает в остальном определенные интеллектуальные качества: ясность, логику, заботы об истолковании и построении.

....

И наоборот, две орхонские надписи, выполненные несколько позднее, в 732 и 735 гг. (эпитафии в честь Кюль-тегина и Бильге-кагана), содержат детальную онтологию лет жизни обоих героев. Приведем в качестве примеров следующие отрывки: «По смерти моего отца - кагана мой младший брат Кюль-тегин остался семи лет от роду... Шестнадцати лет он вот что сделал для расширения государства и власти моего дяди - кагана... Когда ему был двадцать один год, мы сразились с Чача-Сенгуном» [3]. «На семнадцатом году я ходил с войском на тангутов... На двадцать втором году я пошел просив табгачей... Когда мне было двадцать шесть лет, народ чик с киргизами стали мне врагами»

...

Неудобство хронологии, относительной к каждому человеческому индивидууму, не мешало ее пользователям, древним тюркам. Однако они испытывали необходимость параллельно прибегать иногда к помощи других систем. Среди этих последних - одна из наиболее простых, которая к тому же сохраняла принцип человеческого эталона времени, заключалась в выборе в недрах социальной группы привилегированного существа, правителя, который и мог служить объективной исторической справкой, т.е. они датировали события по годам возраста или по годам правления кагана. Так несколько эпизодов жизни Кюль-тегина были датированы в его эпитафии ссылками на возраст его брата, императора Бильге-кагана.

Кроме этого, в результате возраставшего воздействия китайской цивилизации, тюрки VII в. начинают использовать в своих эпитафиях, чтобы обозначить некоторые даты исключительной важности (например, смерть героя, погребение, исполнение надписи), календарь объективный, с определениями не человеческими, а астрономическими. Это «двенадцатилетний животный цикл» - упрощенная адаптация официального китайского календаря. Так один решительный шаг перенес их к научной хронологии. В последующие столетия, и особенно в IХ-Х вв., в эпоху уйгурских династий, использование этого календаря засвидетельствовано уже во всех исторических документах, включая эпитафии.

http://www.kyrgyz.ru/?page=280

[Христо Тамарин]

Григорянския календар е религиозен и затова не е точен.

Григорианският календар е светски, макар да е бил въведен от папа Григорий. Просто по онова време Папата е имал и светска власт и като такъв е сменил календарът. Е, чак да го е сменил, не го е сменил, само леко го е изправил. Понеже Григорианският календар е почти същият като Юлианският. Юлианският календар няма как да бъде считан за Христиански религиозен календар, понеже бил въведен в Римската империя още в езическо време. Юлианският календар е светски, имперски календар. И понеже Григорианският календар е почти същият като Юлианският, то Григорианският също така е светски.

В този смисъл, календарите (календарните елементи) биват религиозни или имперски, понеже само империи или религии имат мощта да ги наложат.

Христо, сега със сигурност нямаме най-точния календар. Григорянския календар е гола вода, нито е достатъчно точен (иранския е по-точен), нито е достатъчно удобен (необходимо е печатане на календари всяка година) тъй като дните от седмицата не са фиксирани към месеците.

Уважаеми makebulgar, вероятно не сте разбрали понятията, към които съм се придържал тук. Юлианският/Григорианският календар {***3} не е цялостен календар, а само един от трите независими календарни елемента, повсеместно използвани в днешното глобално общество. Освен Юлианският/Григорианският календар {***3} , имаме и седмицата {***1}, и абсолютното летоброене {***2}. При това тези три елемента са независими един от друг.

В този смисъл седмицата не е част от Юлианският/Григорианският календар, а е отделен календарен елемент, изключително стабилен през последните три хилядолетия. Седмицата е религозен календарен елемент. Тя се поддържа от трите основни религии в нашата част от светът (в хронологичен ред, това са юдаизмът, християнството и ислямът). В този смисъл всякакви реформи на седмицата са безсмислени - те ще бъдат отхвърлени от религиозните групи. Всякакви реформи на седмицата са безсмислени, понеже реформа на седмицата (например в стилът на Армелин) би била равносилна на изваждането на седмицата от употреба. Тъй че ако се притесняваме от фактът, че седмицата не се съгласува с Григорианският календар, то по-скоро трябва просто да игнорираме седмицата. Или пък да игнорираме юлианските месеци (т.е. Юлианският/Григорианският календар).

От трите календарни елемента, седмицата {***1} - абсолютното летоброене {***2} - Юлианският/Григорианският календар {***3}, само за {***3} можем да се питаме доколко е точен, само при {***3} се отразяват резултатите от астрономическите наблюдения. При {***1} и {***2}, както и при {**5} китайското 60-годишно циклично летоброене, има само традиция, а не някакво приложение на астрономията.

Тук съм длъжен да напиша, че доколкото календарният елемент {***3} е адаптивен, той е изключително точен. Например, Българската православна църква използва новоюлианският календар, който е по-точен от иранският.

Често допускана грешка е да бъде споменаван Григорианския календар като използван в коя да е от Православните църкви, тъй като посоченият календар е осъден на Константинополския църковен събор от 1583 година и забранен за използване от православните с Църковна цел.

Редактирано Април 1, 2012 от Христо Тамарин