Колкото и да са кратки думите „да” и „не”, те изискват най-сериозния размисъл. /Питагор/

[Agreeable]

Колкото и да са кратки думите „да” и „не”, те изискват най-сериозния размисъл. /Питагор/

‘Да’ и ‘Не’ са думи, които ние всички използваме ежедневно, взимайки с тях решения на всякакви въпроси. Ежедневното им използване като отговор на въпроси от типа на „Ще излезем ли на кафе днес?” – „Да” или пък „Ще участваш ли на конкурса?” – „Да, взех решението да опитам” довежда до това, че ние не им обръщаме голямо внимание, дори ги умаловажаваме и не усещаме тежестта, която имат.

„Да, ще дойда на кафе” 30 минути по-късно... „Съжалявам, трябва да се грижа за брат ми и няма да мога.”

Какво от това, че сме казали първоначално ДА ще дойда на кафе? Не сме убили човек. Е, объркали сме някого, объркали сме му плановете, но какво от това? Голяма работа. Поправимо е.

**

Да, в този случай е така. Поправимо е. Не е нещо толкова важно, но все пак има последствия. Все пак има последствия, било краткотрайни и отнасящи се до двама човека, но ги има.

В друг случай обаче тези две думички могат да бъдат съдбоносни и да доведат до мащабни последствия. Те са израз на решенията, които взимаме. Но има два вида ‘казване на да и не’: моралното и това обвързано с институциите. И двата варианта имат последствия и са важни, но втория би бил пагубен, ако мине без размисъл.

Какво е да кажеш пред себе си: „Да, от днес спирам да пуша!”, а какво е да

кажеш в съда като свидетел: „Да, заклевам се да казвам истината и само истината”?

Ако се потопим в историята ние можем да видим бурната сила на думите и огромното значение на взетите решения, изказани чрез думите ‘да’ и ‘не’. Огромната сила на тези думи се вижда в пагубните последици при тяхното лекомислено изказване и липса на размисъл, което може да ни бъде за поука, на нас съвременните жители на този свят. Поради това можем да кажем, че историята е истинския учебник на философията и наръчник на живота. Тя ни дава отговор на всички наши въпроси, стига да я четем внимателно и да търсим себе си и нашите съдби в нея, защото отговорът може да бъде намерим на места за които най-малко бихме предположили.

Съдбата на една личност може да ни покаже силата на взимането на решения свързани с изказването само на думи като ‘да’ и ‘не’. Може да ни даде отговор на въпрос като ‘трябва ли да рискуваме?’...

Петър I Велики. Кой е той? Руски владетел. Отварям учебника и търся инфорамция за него. Чета... император Петър Велики ... Питам се какво е това ‘велики’? Той, под името Петър Велики, ли се е родил? Не, не и не.

‘Велики’ не идва с раждането, а се извоюва чрез достойнствата и успехите на личността. Думичката ‘велики’ след името на Петър I показва честта, която му отдаваме днес, в нашето съвремие. Но кой е всъщност бил Петър Велики? Първото дете от втория брак на руския цар Алексей, заема престола като съцар заедно с брат си Иван след смъртта на брат си Фъодор. До тук в биографията му няма нищо велико и никакви предпоставки за нещо велико. Но идва момент в живота на човек, когато той сам поема кормилото на своя живот в ръце и започва да се изправя пред сложни дилеми, трудности и предизвикателства. Налага се често да казва ‘не’ и ‘да’ на сложни въпроси. Започва и да се налага не просто да ги казва, но и да размишлява кое да кажем – не или да? Кое е правилното? Кое е правилното за нас, но и кое е правилното за другите около нас, защото понякога взимането на решение в дадена ситуация не засяга само нас, а може да рефлектира върху живота на стотици, съдбата на държави, върху съдбата на човечеството дори.

И този момент в развитието на нашата личност съпътства живота на всекиго. Това се случвало в миналото, случва се и сега. Това се случило и с Петър Велики. Решенията на Петър променили живота му, променили тогавашната епоха, променили бъдещето. Първоначално Петър се изправил пред дилемата да вземе ли полагащата му се власт от сестра му София и да я заточи в манастир, или пък само да вземе властта, а нея да я остави на мира, или пък изобщо да не прави нищо и да не възприема никакви действия против сестра си. Казването на простите думи ‘да’ или пък ‘не’ на заточението на сестра му изисквали толкова размисъл и били от толкова голямо значение. Да се подаде ли на братските чувства или да покаже своята решителност и сила на цар? Е, Петър избрал второто. Казал ‘ДА’ на заточението на сестра си София в манастир. Това бил важен момент в живота му, защото от тук нататък той станал независим.

На пръв поглед такъв личен и семеен проблем, той се оказал толкова важен за цяла Русия и за нейното развитие.

По нататък в живота му се появили въпроси, които изисквали толкова размисъл, че те не влияели само на неговия живот, но променили и бъдещето. Петър Велики взел решението като владетел на държава и казал ‘ДА’ на реформите в Русия. Тези реформи променили коренно живота на руския народ. Те променили коренно Русия – превърнали я от незначителна държава. разположена някъде далеч на изток от развиващата се и процъфтяваща Западна Европа, във Велика сила без която не можело да се реши нито един важен европейски въпрос. Взетите решения през живота му донесли думичката „Велик” след името му.

Но какво би се случило, ако Петър бе взел друго решение? Ако беше казал ‘НЕ’ на реформите. Може би сега, 300 години след тези събития, Русия би била една от многото малки и незначителни източноевропейски държави, а историята на човечеството би била коренно различна. Света днес би бил коренно различен.

И ето това ни показва как действията на един обикновен цар на една не толкова голяма, не толкова могъща и влиятелна държава променили облика на държавата и света. Това показва колко важни могат да бъдат решенията, които взимаме и какви мащабни последствия могат да имат те.

Но историята също ни показва и отрицателните последствия при лекомисленото казване на кратките думи ‘да’ и ‘не’. Историята на създаването на САЩ може да ни даде такъв пример. Ако надникнем дълбоко се запитаме как се е създала САЩ, какво е довело до Война за независимост, може да видим, че причините се коренят в грешните решения, грешното казване на ‘да’ вместо ‘не’, и ‘не’ вместо ‘да’, както и на липсата на размисъл при избирането между ‘да’ и ‘не’.

Казването на ‘ДА’ от страна на английския парламент на налагането на ‘гербов данък’ върху колониите в Северна Америка и монополното право на търговията с чай са фаталните грешки на англичаните и те са искриците на кибрита на войната. Лекомисленото подписване на документ, без да се проучат последиците, които би донесъл, отношението с което би бил приет от хората могат да бъдат фатални за една институция, за една държава. Изборът – да на данъка – от страна на Английския парламент коства толкова много на държавата и променя толкова много света. Ако бяха казали ‘НЕ’ на налагането на гербов данък, и ако бяха дали дори половината от правата, които искат колонистите може би сега картата на света би била различна и САЩ можеше да отсъства от нея. Но това събитие дава ли ни поука в съвремието? Научили ли сме се кога да казваме ‘да’ и кога да казваме ‘не’? Научили ли сме се да мислим преди да изберем да кажем едно от двете? Не знам със сигурност. Всеки трябва да отговори сам за себе си, но от тази история управниците ни могат да вземат пример и поука, за да се изгради един по-добър свят за всички.

Преди да кажем ‘да’ или ‘не’ ние трябва да погледнем в бъдещето и да видим до какви последствия ще доведе това наше решение. Заслужават ли си те риска, който ще поемем при вземането на решение? Ще ни навредят ли или пък точно обратното? Плюсовете или минусите са повече?

Поради това историята е хубав наръчник за живота, защото поради грешките ни, че не си взимаме поука, всички грешки се повтарят толкова пъти от толкова различни хора. Ето защо историята може да бъде толкова полезна за нас обикновените хора, но най-вече и за съвременните управляващи, които трябва да се научат кога е най-добре да кажат ‘да’, ‘не’ или просто да замълчат.

[glishev]

Добре дошъл на форумите ни

Приятно четиво, подсеща ме за "sic et non". За даскало ли е било?

[kramer]

За твърдоглавието е темата. Животът е в полутонове. Другото е проява на комплексарство.

[Agreeable]

Благодаря Не за даскало, а за един конкурс.

Хубаво казано, да, твърдоглавието е основата

[КГ125]

Наистина приятно! Напомян ми Марк Аврелий пък ))