Първите обективи за портретна фотография

[К.ГЕРБОВ]

Показаният обектив е на фирмата „Voigtländer & Sohn in Wien und Вraunschweig”. Носи фабричен номер 14612.

От таблицата, поместена в интернет, която съдържа номерата на обективите, произведени от въпросната фирма през различните години, може да се установи, че тук показаният се е появил на бял свят в началото на 1869 година. През нея са били произведени обективите с номера от 14400 до 15200 (виж накрая на http://antiquecameras.net/petzvallens.html).

В самата таблица се казва, явно погрешно, че обективите Voigtländer били маркирани от 1849 до 1866 г. с текст „Wein & Braunschweig”, а от 1866 нататък маркировката била само „Braunschweig”. Вижда се, че № 14612, който според същата таблица трябва да е от 1869 г., също има маркировка „Wein & Braunschweig”!

Компанията Voigtländer е била основана във Виена, Австрия, през 1756 г. от Йохан Кристоф Фойхтлендер (Johann Christoph Voigtländer). Произвеждала е оптически инструменти и лещи и това дава основание тя да се счита за най-старата фирма, която е работила в областта на фотокамерите.

Фотографска камера „Daguerréotype” на Susse Frères с обектив на Charles Chevalier

През 1840 г., малко след като Луи Дагер полага теоретичните и практическите основи на дагеротипната фотография, Voigtländer първи започват да произвеждат обективи за фотокамери, които били разработени на базата на аналитични изчисления. Тези обективи били за своето време революционен продукт. Математическите им разчети били дело на родения в Словакия математик и физик, професор във Виенския университет, Йозеф Максимилиан Петцвал (Jozef Maximilian Petzval). Затова и обективите, като конструкция, са носели името Petzval.

Обектив Petzval

Конструираните и изчислявани от Petzval обективи, които не само Voigtländer, но и други компании започват да произвеждат в периода 1840-1860 г., са били характеризирани като „най-бързите” за времето си.

Оптиката, използвана в първите фотокамери, работещи чрез процеса „дагеротипия”, изисквала експозиция (времето през което се заснема обектът) от порядъка на 10 до 30 минути. Това се дължало на ниската светлосила на обектива, който имал отвор (бленда) 1:14 (отношението представя диаметърът на лещата, отнесен към фокусното разстояние на обектива).

Фотограф от 1850 г.

При използването на оптика Petzval била достигната бленда 1:3,7. Така светлосилата на обективите била значително увеличена, с което времето на експозиция при заснемане на даден обект се намалило драстично. Вместо 10-те минути, които били необходими за заснемане на един портрет чрез дагеротипните фотокамери с обектив на Шарл Шевалие (Charles Chevalier), за камерата, снабдена с обектив Petzval, била достатъчна експозиция от 30 секунди. През това време заснеманият е можел спокойно да изчака края на експозицията, без да мръдне. С това си качество новите обективи дали тласък на портретната фотография и затова били наричани „портретни обективи”.

Анастас Йованович, автопортрет с обектив, снимка след 1854 г.

Запазена е една снимка-автопортрет на първия сръбски фотограф, българинът Анастас Йованович. Тя е правена вероятно в Белград, където роденият във Враца Анастас Иванов се образова и приема сръбско поданство. Знае се, че пребивавайки във Виена, през 1841 г. той се е снабдил с първия фотоапарат на Voigtländer с обектив Petzval, който е бил дагеротипна компактна камера, при която изображението се е получавало върху метална пластина, от която не е можело да се извади позитивно копие.

По-късно, както се вижда от автопортрета, Йованович се сдобива и с обектив на Voigtländer, който се е монтирал в камери с мях, при които изображението вече се е запечатвало върху плака, покрита с фоточувствителен колоиден разтвор. След обработката на плаката от нея е можело да се копират на практика неограничен брой позитивни изображения - фотопортрети.

Иван Зографов с жена си Цвета, Панагюрище, 1875 г.

Още една стара снимка ни показва фотографът Иван Зографов с жена си и неговият фотоапарат. Вижда се, че последният е снабден с портретен обектив Petzval.

Иван Папазов - Зографов започва да се занимава с фотография в Панагюрище след 1860 г. Взема участие в Априлското въстание и след разгрома му, заедно с жена си са осъдени на смърт. В резултат на застъпничеството на чуждите консули присъдата на двамата е заменена със затвор в Пазарджик и Пловдив. Домът на Зографов е ограбен и опожарен, а фотолабораторията и фотоапаратът му, който е струвал 3000 гроша турски пари, са унищожени.

Не знам дали моят обектив е единствен от този вид, а и от това време в България. Неговият предишен собственик е фотограф от Велико Търново, работил в града в първата половина на миналия век. Едва ли обаче, фотоапаратът с този обектив е дошъл у нас направо след производството му. Вероятно е купен от оказион във Виена или Берлин.

Аз имам още един подобен обектив. Той е със същия диаметър, но е по-къс. Не можах, обаче, да открия къде съм го прибрал. Не знам дали и той е на Voigtländer. Навремето нямаше откъде да намеря сведения за тези обективи. Едва сега чрез интернет научих нещо за тях.

Размерите на обектива, който показвам са: дължина 32 см (около12 инча), диаметър отпред 15 см, диаметър на лещите 10 см. Има и допълнителна бленда.

Voigtländer изглежда са произвеждали само обективи с дъска към тях за вграждане към съответната камера. Обективът на снимката с Анастас Йованович вероятно е купен току що и тепърва е предстояло с него да се създаде бъдещата фотокамера на българо-сръбско-австрийския фотограф.

[КГ125]

Удивително! Дори не знаех, че са ползвали такова нещо, приличащо на пиратски далекоглед за великани Снимките също са много интересни.

[Emil z Lonneberg]

Гербов,

ти показваш ли някъде фотография в нета?

Ще ми е приятно да разгледам твои фотографии.

...

Аз съм голям почитател на Фойхлендер. Първата фирма за фотографска техника!!!

Наскоро честваха 250 години от създаването си и имаше юбилейна серия фотоапарати.

[Joro-01]

Само питам като абсолютен лаик по темата - първите обективи нямат ли вид на малка дупка? При така наречената камера обскура?

[Emil z Lonneberg]

Ниепс и Дагер не са си играели с камера обскура. Обектив са ползвали. Някаква система от лещи.

По това време е имало микроскопска техника, наблюдателна техника (някакви монокли, бинокли) и прочие.

Фойхлендер са произвеждали оптическо оборудване преди създаването на фотографията.

Така че първите фотографии са правени с обектив с лещи.

Светлината е силно недостатъчна при камера обскура, за да може да се използва с първите емулсии (много ниска чувствителност към светлината, много под 1 ИСО). И днес има хора, които снимат с камера обскура, но използвайки съвременни филми - 100 АСА / ИСО и повече - и получават прилични резултати. Може да се получи картинка с камера обскура и матрица, но истината е, че колкото по-голяма е матрицата - толкова по-добре. Затова и хората снимат на филм с размер 6х9 см и после копират контактно.

Или пък снимат с кибритени кутийки...

Пример за такава фотография, направена с кибритена кутийка, в която е сложено парче филм, а отпред е направена малка дупка, е тази:

[Doris]

Гербов,

ти показваш ли някъде фотография в нета?

Ще ми е приятно да разгледам твои фотографии.

...

Аз съм голям почитател на Фойхлендер. Първата фирма за фотографска техника!!!

Наскоро честваха 250 години от създаването си и имаше юбилейна серия фотоапарати.

Тук, в този форум имаме удоволствието да разглеждаме доста фотографии на Гербов. Има много , свързани с Южния парк в София , за животни, за растения...виж в галерията на естествени науки.

[К.ГЕРБОВ]

Благодаря за вниманието! Докато подготвях отговора на Емил, излязоха още мнения, че и отговори.

Аз участвам активно в интернет само чрез форума БГ Наука. Нямам друга регистрация. Иначе тук имам доста теми, в които показвам свои снимки. Най-представителните са в раздела „Фотография”. Със „свой продукт” съм онагледил статиите си в разделите „Галерия – Естествени науки” и „Зоология”.

Изображение при камера-обскура се получава след 30 минутна експозиция. Първите фотоапарати на Дагер са свели това време до 10 минути, но пак е било голямо. Заснемани са най-вече неподвижни обекти. При портретните обективи, експонацията вече е под 30 секунди и може да се направи снимка на човек, през време на което той да остане неподвижен.

Като студент много се интересувах от фотография. Сам си промивах цветните филми, после копирах цветни снимки. Но днес съм позабравил доста неща. Бая време загубих докато си припомня някои и напиша горната статия. Дано не съм объркал нещо със специфичните понятия.

Сега снимам с фотоапарат-табакера на „ауто”. Ако времето е хубаво, стават чудесни снимки. Не се грижа за бленда и скорост. Единствено осветеността на обекта ме интересува и подходящия кадър. Лошото е, че в района в който живея и обикалям – Южния парк, съм заснел почти всяко по-интересно местенце и то през четирите сезона.

[Emil z Lonneberg]

Ей, много се радвам!!!

Каква е тая табакера? Дай да я видим?

Аз снимам с "цигарена кутия", хаха.

[Emil z Lonneberg]

http://www.guidetofilmphotography.com/

Eдин сайт за филмова фотография.

[Фланьор]

Доста слабичка статия!

Лош превод, много грешки и неточности.

Гербов, не се промиват филми, проявяват 

се.

Сори за критиката

[К.ГЕРБОВ]

Написал съм: „Днес съм позабравил доста неща. Бая време загубих докато си припомня някои и напиша горната статия. Дано не съм объркал нещо със специфичните понятия.”

Както се вижда, извинил съм се предварително. Но ти можеш да посочиш грешките и да добавиш, ако искаш още нещо. Така критиката ти ще бъде градивна.

Целта ми беше да покажа обектива, тъй като той навремето беше рядкост в България. Сега всеки има възможност да си набави такъв от интернет аукционите.

[К.ГЕРБОВ]

Я по-добре не коментирай, защото ще объркаш читателите!

филм — Речник на българския език

 1. Светлочувствителна целулоидна лента за кино- и фотографски снимки. Купувам филм. Промивам филм

[xyz1]

On 11.11.2018 г. at 14:07, Фланьор said:

Гербов, не се промиват филми, проявяват 

се.

Сори за критиката

А всъщност тези, които са обработвали филми знаят, че филмите се проявяват с проявител и след това се промиват (поотделно) с вода и фиксаж. Същата е технологията и за вадене на снимки.