За съдбата на Българската църква

[ISTORIK]

За съдбата на БПЦ – честно и открито!

Най-опасно е разлъчването на Църквата от българските национални настроения.

Стефан ЧУРЕШКИ

(писател и публицист)

http://www.sedembg.com/

вестник "Седем"

Особената ситуация, в която България ще се окаже след приемането й в ЕС, изисква все по-голяма роля и нарастващо значение на православното християнство у нас. България в културно и религиозно отношение след 2007 ще се окаже в сложен комплекс от религиозна палитра, в която ние ще трябва да отстояваме собствената си идентичност.

На Запад целият обществен процес преминава през християнската философия и дори когато не говорят директно на религиозен език, хората там използват в културно отношение понятия и представи, които изхождат от тяхната религия. Освен това религиозните институции на Европа, макар да не са поддържани от държавата, разполагат с много сериозен финансов и интелектуален ресурс, който им позволява да разгръщат активна дейност.

Религиозните училища в Европа са със солиден престиж - издателската дейност там е на много високо равнище, а образованието е съчетано с представите и усилията на църквите да християнизират колкото се може по-пълно и всеобхватно съзнанието на европееца. Разбира се, и в Европа има атеизъм, далекоизточната мистика и там си пробива път, а традиционното християнство е в позиция на догонващ, с оглед на събитийното предимство на някои явления от модерността. Но философията на обществото като цяло е християнска.

Културата е повлияна от Библията, а сътрудничеството между религиозни институции, държавни учреждения и частни лица е на много добро равнище. Доказателство за това сцепление на европейското общество с християнската философия е високото качество на хуманитаристиката на Запад, както и присъствието на християнската проблематика в културния дебат, който се води от десетилетия в рамките на западния свят.

Всички изброени показатели доказват, че православието трябва да си пробива път и да се утвърждава в една консервативна неправославна обстановка, където съюзът на парите, културата и религията е много силен. За да се закрепи в тези обстоятелства, България или трябва да избере пътя на Гърция и да въведе задължително кръщелно свидетелство

при назначаването на държавна работа, или БПЦ да развие богословска и културна сила, чрез която да утвърди православието и да запази православната ни християнска идентичност на българи в националната и религиозна множественост на ЕС. Дали обаче БПЦ ще успее да се справи с високата задача, която й е поставена, и дали ще оправдае надеждите на обществото, че ще бъде крепител на идентичността ни?

Известните ни досега факти от близката история на прехода представят твърде нерада картина и не вещаят добра перспектива за православието у нас.

Какво казват безпристрастните факти?

Те казват, че БПЦ стои изолирана от обществените явления и не води евангелска проповед за явленията от модерността. БПЦ не казва нищо за философията на демократичния преход, за това дали тази философия е християнска или не, БПЦ не казва нищо за социално-икономическото състояние на българина и не взима отношение по политическия дебат, макар Църквата в България да е майка на политическото признаване на българите преди 130 години.

БПЦ няма проповед по отношение на модерните културни явления, тя не казва нищо за модерността, нито прави опит да създаде консервативна алтернативна философия на либерализма, в която устоите на православието да бъдат защитени. БПЦ за разлика от протестантството и римокатолицизма няма своя икономическа теория, нито подобно на Руската православна църква е публикувала официална социална концепция. Ние не знаем какво мисли Църквата по отношение на футбола, на модерното изкуство, по отношение на технологиите, на компютризацията, по повод на разпространяващия се в модерността хедонистичен материализъм, който в много отношения е по-опасен за духовното състояние на човека от отминалия исторически материализъм на комунизма. Църквата не изказва становище по повод на етническото и религиозното съжителство в България, нито проявява инициатива по националния въпрос на българите, който национален въпрос, видно от политическите успехи на “Атака”, тепърва ще занимава българското общество. Откъсването на БПЦ от реалния живот е факт и не е нужно човек да слуша скучните проповеди в храма, за да разбере, че Църквата води свой автономен и алтернативен живот на всичко онова, което реално се случва в България.

Проблемът със собствения живот на БПЦ - затворена в своето храмово служене и в извършването на треби и свързана с околния свят единствeно посредством експлоатацията на многобройните си имоти - нямаше да е тежък, ако БПЦ развиваше високо православно богословие. Такова богословие обаче не се развива, макар Църквата да притежава сериозен финансов ресурс да го прави. Книгите на християнска православна тематика, издавани в България, са преведени от руски, сръбски и гръцки, а българската библейска археология е толкова анемична, че дори и едни обикновени разкопки на библейска тематика Църквата досега не е осъществила. Притеснителното мълчание в областта на богословието, макар и консервативно, макар и традиционно, е характеристика на това, какво представлява Църквата в момента в България. Публицистичните и обществените изяви в областта на интелектуалното са оставени в ръцете на миряни, които или се издържат сами, или имат такава силна вяра, че устояват на изпитанията на пазарната икономика с цената на много лишения. Други участват в православното богословие и интелектуалната дейност на Църквата водени от лични амбиции, но все пак нещо правят. А Синодалното издателство почти нищо не предприема по въпроса.

Това сриване на българското богословие е опасно, защото означава, че БПЦ не е подготвена да приеме предизвикателствата на модерното общество. Поддържана от вярата на хората, които вярват повече по национални съображения, а не по силата на висши верови истини, БПЦ рискува да бъде изолирана все повече от интелектуалните среди и да се маргинализира само до традиционен реликт, който да спомня величавите някога дни на българското православие, но да няма живостта да въздейства на съвремието.

Странната позиция на БПЦ, която се оставя в международен план на защитата на останалите православни църкви, без да развива собствена богословска и организационна сила, ще има изключително негативни последици за развитието на българската политическа философия в бъдеще. Застиналостта на Църквата в обредите и в храмовата служба в обществен план може да доведе заради силата на европейското неправославно влияние до разкъсване на връзката между българския национализъм и християнството. Църквата, която в политически план се позовава на факта, че е вселенска и универсална, рискува да загуби подкрепата на традиционно вярващите християни и така българският национализъм да загуби историзма си и да стане част от модерността. При това положение БПЦ ще загуби своя естествен защитник и ще изостави паството си на външни влияния, които несъмнено ще дойдат от страна на протестантството и на римокатолицизма, а дори и от страна на модерния атеизъм. Това ще предопредели ходовете на владиците и на управата на Църквата, които ще бъдат насочени към придобиване на международна подкрепа, която ще им бъде оказана от страна на сръбската, гръцката и руската православна църква. Тази подкрепа обаче си има цена. Тази цена е загубване на самостоятелността на БПЦ и дори поставянето й в зависимост от решения, които ще се взимат от Москва и от други православни средища. Това вече означава грях към усилията на българите от Възраждането насам, които са искали да имат собствена православна църква със свой предстоятел начело й и независима от гърците и от други православни църкви. Освен това, ако допусне изпадането си в зависимост от външни църкви, БПЦ ще загуби доверието на българското общество и ще се дезинтегрира от националния интерес, като се затвори самичка в рамките на едно катакомбно служене, където пасомите ежедневно ще намаляват. Но най-опасното е разлъчването на Църквата от българските национални настроения, което ще доведе до конфликти между държавата и политическото общество, от една страна, и на Църквата, от друга, които конфликти ще бъдат подобни на политико-религиозните конфликти от времето на Стефан Стамболов и на комунизма. В тази очертаваща се двойственост, където БПЦ, от една страна, черпи от национализма, а, от друга, се опира на чужди православни църкви, църковното ни ръководство трябва твърдо да реши дали ще върви заедно с народа си по пътя на модерността, разяснявайки феномените на днешния свят от евангелски позиции. Или ще остане вкостеняла структура, заинтересувана от имоти и от международна дипломация, в която обстановка собствено Евангелието няма да служи за нищо.

Сайтове за БПЦ и за православието

1. На български език:

http://www.pravoslavieto.com/

http://bg.hristianstvo.ru/

http://bg.hristianstvo.ru/orthodoxy/

http://pravoslavie.bg/

http://forums.pravoslavie.bg/

http://www.pravoslavie.hit.bg/

http://www.pravoslavie.domainbg.com/

http://www.dveribg.net/

http://www.daobg.com/bgbi/

2. На руски език

http://www.religio.ru/

http://www.pravoslavie.ru/

http://www.bible-center.ru/

http://www.ortho-rus.ru/

http://www.pravmir.ru/

http://pravosl.narod.ru/

http://www.eparhia-saratov.ru/

http://www.websib.ru/pravoslavie/

http://www.spasi.ru/

http://www.orthodoxworld.ru/russian/index.htm

3. На английски език

http://en.wikipedia.org/wiki/Eastern_Orthodoxy

http://ic.net/~erasmus/RAZ23.HTM

http://orthodoxytoday.org/index.shtml

http://www.orthodoxinfo.com/

http://www.oca.org/

http://www.religionfacts.com/christianity/...s/orthodoxy.htm

http://www.westernorthodox.com/

http://www.eastern-orthodoxy.com/

http://www.liturgica.com/html/

http://www.liturgica.com/html/litEOLit.jsp?hostname=null

http://www.beliefnet.com/index/index_10029.asp

http://www.music.princeton.edu/~jeffery/byzchron.html

http://www.catholic.com/library/eastern_orthodoxy.asp

http://www.wayoflife.org/fbns/eastern.htm

4. На френски език:

http://www.orthodoxie.com/

http://www.forum-orthodoxe.com/

http://www.orthodoxie-online.net/

http://www.russie.net/orthodoxie/

http://fr.groups.yahoo.com/group/orthodoxie/

http://www.orthodoxie.com/radio/

http://www.editionsducerf.fr/html/index/li...?n_col_cerf=390

http://www.russomania.com/rubrique.php3?id_rubrique=23

http://www.orthodoxesaparis.org/

Редактирано Март 27, 2007 от Syrian

[SOLINVICTUS]

Може би сте избрали неподходяща трибуна, от която да викате в защита на БПЦ. Защо при толкова много православни сайтове не публикувате това мнение във форума на някой тях. Едва ли накой би оспорил Вашата позиция, понеже в България не се развива "високо православно богословие".

Може би трябва първо да си изясните понятието "Църква". Едни от най-големите различия между Православието и западните религиозни общности са именно в различната еклисиология (учението на Църквата за самата нея). Да се отъждествява Църквата с клира е неправославно... Наистина клирът в БПЦ не взима отношение по основни злободневни въпроси, но това правят всички тези, чиито сайтове сте посочили във вашата публикация.

След като сте историк може би знаете защо българската църква е обявена за схизматична през 1873 г. Ако не се сещате ще ви подскажа - обвинена е в етнофилетизъм. Смесването на националните интереси с църковните противоречи на същноста на Църквата, като една и единна, като Тяло Христово. Ето какво казва апостол Павел по този въпрос (Гал. 3:26-28)"26. Защото всички сте синове Божии чрез вярата в Христа Иисуса; 27. всички, които в Христа се кръстихте, в Христа се облякохте. 28. Няма вече иудеин, ни елин; няма роб, ни свободник; няма мъжки пол, ни женски; защото всички вие едно сте в Христа Иисуса."...

Вие колко православни богословски книги сте прочели... защото твърдението ви за православната литература не е сериозно, най-малкото е подхранено не от интерес към Православието, а от "национални" подбуди. Не че няма какво още да се желае... Повярвайте ми в България има много добри богослови, които непрекъснато работят. Има четири Православни Богословски факултета.

Православието не е нито римокатолицизъм, нито протестантство за да си гради икономически теории и други такива. Църквата има отношение към Спасението на всеки човек, но не и към джоба му. Сам Спасителят казва: (Мат. 6:24) "24. Никой не може да слугува на двама господари: защото или единия ще намрази, а другия ще обикне; или към единия ще се привърже, а другия ще презре. Не можете да служите на Бога и на мамона.".

И какво изобщо означава "консервативна алтернативна философия на либерализма"! Православието не е философска школа, но си служи понякога с философията за да формулира най-точно богооткровени истини (догмати)... не да ги измисля, а да ги формулира на базата на Свещеното Писание и Преданието, и то когато има нужда от това (за да защити единството на Тялото Христово (Църквата) от ереси).

Що се отнася до хедонизма - в следствие на грехопадението човекът е превърнал естествените си склонности към добро в страсти (противоестествени) и е заменил естествените си нужди от храна, създаване на потомство и др. с противоестествени - червоугодие, разврат и т.н. (По този въпрос прочети (Рим. 1:21-32))

Ако сте член на Църквата вместо да се занимавате с критика може да запълните времето си с нещо полезно. Дайте своя принос... Идете копайте, Напишете вие една Библейска Археология... ако смятате, че сте по вещ от проф. протопрезвитер Николай Шиваров. Май не ви стиска ... понеже библейската археология се занимава с местата описани в Библията.

Ако има въпроси, на които не съм дал задоволителен отговор, моля пишете...

[Galahad]

Ако не се сещате ще ви подскажа - обвинена е в етнофилетизъм. Смесването на националните интереси с църковните противоречи на същноста на Църквата, като една и единна, като Тяло Христово. Ето какво казва апостол Павел по този въпрос (Гал. 3:26-28)"26. Защото всички сте синове Божии чрез вярата в Христа Иисуса; 27. всички, които в Христа се кръстихте, в Христа се облякохте. 28. Няма вече иудеин, ни елин; няма роб, ни свободник; няма мъжки пол, ни женски; защото всички вие едно сте в Христа Иисуса."...

"Етнофилетизъм" е тафтология, всъщност е само филетизъм - и двете думички значат народ. Е, напоследък се прокарва различие, на турците бълг. граждани са бълг. народ, но турски етнос

А Евангелието се цитира доста неуместно. Антигръцкото движение у нас тръгва заради идеята да се замени бълг. език в богослужението с гръцки. То ако са всичики синове божии, защо гърците да са по-синове от българите. Всъщност това, което се лансира е триезичната ерес причинила толкова зло на християните и на изток и на запад. И което е по-лошо - застрашаваща самите устои на христ. вяра. Защото е било предречено, че Месията ще бъде прославян на всички земни езици. И ако Христос може да бъде прославян само на три езика ... е, сещате се какво означава това!

Защо са били 12 апостоли, ако на света е достатъчен един папа - наследник само на един от апостолите?

[SOLINVICTUS]

"Етнофилетизъм" е тафтология...

А макетата...

Благодаря все пак за уточнението. ако искате погледнете това:

http://www.pravoslavieto.com/docs/nacionalnosti_tsarkva.htm

[Galahad]

Те започват да мислят за себе си като за принадлежащи към "гръцкото Православие", "руското Православие" или "сръбското Православие", като че ли това са различни религиозни "деноминации".

Какво да кажа за статията. По нейната логика май трябва да обединим женските и мъжките съблекални!

Това, че хората са християни, далеч не означава че постоянно трабва да са на калъп.

Хората са християни в отношение на вярата, но се различават по много други признаци - народност, интереси ... Общността във вярата далеч не означава, че всички трябва да ходим на чалга концерти или да всички да слушат метал ... или както се казваше в един виц за рая - само музиката на Панчо Владигеров.

Пък св. Сава като толкова е бил против национализма, защо е отровил Стрез?

[SOLINVICTUS]

Какво да кажа за статията. По нейната логика май трябва да обединим женските и мъжките съблекални!

Това, че хората са християни, далеч не означава че постоянно трабва да са на калъп.

Хората са християни в отношение на вярата, но се различават по много други признаци - народност, интереси ... Общността във вярата далеч не означава, че всички трябва да ходим на чалга концерти или да всички да слушат метал ... или както се казваше в един виц за рая - само музиката на Панчо Владигеров.

Пък св. Сава като толкова е бил против национализма, защо е отровил Стрез?

Защо е това уточнение? Никой не твърди противното. Християнството не отрича националната идентичност на всеки един народ, нито благочестието му. Филетизъм е опитът да се използва Църквата за проповядване на национализъм. По този начин на Църквата се приписват функции, които са и чужди. Дори национализма сам по себе си не е лошо нещо, стига да не отрича всичко чуждо само защото е такова.

Що се отнася до идеята "да обединим женските и мъжките съблекални" мисля, че не е добра. В следствие на грехопадението Адам и Ева разбрали, че са голи т.е. възприели другия като заплаха.

[Galahad]

Филетизъм е опитът да се използва Църквата за проповядване на национализъм.

Филетизмът и национализма, макар и сходни понятия, са доста различни. Типичен пример е, че през ПСВ в армиите на Австро-унгария и Франция е имало свещеници, а двете страни воювали макар и да принадлежали в лоното на католицизма. И католическите свещеници от двете страни се молели за победа над враговете.

При филетизма става дума за друго. Всеки народ да има обособена църква, да използва в богуслужението си своя език... но глава на тази църква е Христос. По-точно е обособено администрирането, но е запазено духовното единство. Затова архиерейския събор на православните църкви нанесе тежък удар на разколниците у нас.

Алтернативата (има няколко нюанса, но като общо) е 1-2 глави на църквата, т.е. цариградския патриарх и папата, но задължително единия е схизматик - практически се свежда до това, главата да е един. И този глава вече не е Христос, а патриарха на Стария или Новия Рим според гледната точка. Разбира се в тези си "смирени" желания и двамата се съгласяват на компромиса да са само христови наместници над цялата вселена, като любезно оставят на Бог "оня свят".

Схизмата по време на екзархията е рожба на пороците, в които е била затънала вселенската патриаршия. По същество бългрската екзархия не се е отличавала от останалите православни църкви. Този разкол е плод не на догматични различия, а на болни патриаршески амбиции и алчни гръцки владици. Движението за църковна независимост е плод не толкова на стремеж на българите да имат отзелна църква, колкото на обсебилата гръцките владици "мегали идея".

[SOLINVICTUS]

Поздрави ако прочетеш това може би би ти било от полза:

http://www.omophor.com/omophor/files/mirna...x_mirna21_a.pdf

[SOLINVICTUS]

Филетизмът и национализма, макар и сходни понятия, са доста различни. Типичен пример е, че през ПСВ в армиите на Австро-унгария и Франция е имало свещеници, а двете страни воювали макар и да принадлежали в лоното на католицизма. И католическите свещеници от двете страни се молели за победа над враговете.

При филетизма става дума за друго. Всеки народ да има обособена църква, да използва в богуслужението си своя език... но глава на тази църква е Христос. По-точно е обособено администрирането, но е запазено духовното единство. Затова архиерейския събор на православните църкви нанесе тежък удар на разколниците у нас.

Алтернативата (има няколко нюанса, но като общо) е 1-2 глави на църквата, т.е. цариградския патриарх и папата, но задължително единия е схизматик - практически се свежда до това, главата да е един. И този глава вече не е Христос, а патриарха на Стария или Новия Рим според гледната точка. Разбира се в тези си "смирени" желания и двамата се съгласяват на компромиса да са само христови наместници над цялата вселена, като любезно оставят на Бог "оня свят".

Схизмата по време на екзархията е рожба на пороците, в които е била затънала вселенската патриаршия. По същество бългрската екзархия не се е отличавала от останалите православни църкви. Този разкол е плод не на догматични различия, а на болни патриаршески амбиции и алчни гръцки владици. Движението за църковна независимост е плод не толкова на стремеж на българите да имат отзелна църква, колкото на обсебилата гръцките владици "мегали идея".

Всяка една поместна църква (начело с епископ) изразява в пълнота Църквата. Реален и невидим Глава на Църквата е Иисус Христос, а епископът е образ на Христос и извършител на евхаристията. Църковното единство е единство на живота и вярата(вероучението) на отделните поместни църкви. Изразява се във взаимното общение в тайнствата, съборно общуване, оказване на духовна и материална взаимопомощ, признаване на силата на благодатния живот в поместните църкви и т.н.

Ето какво казва св Киприян Картагенски по този въпрос:

" Може ли да мисли оня, който не се придържа към това единство на Църквата, че тъй пази вярата? Може ли да се надява онзи, който се противи и постъпва против Църквата, че той се намира в Църквата, - когато блаженият апостол Павел, разсъждавайки по същия въпрос и разкривайки тайнството на единството, казва: "едно тяло сте и един дух, както сте и призвани към една надежда на вашето звание; един е Господ, една е вярата, едно е кръщението, един е Бог," (Ефес. 4, 4-6)? Тъкмо това единство трябва здраво да се поддържа и отстоява от нас, особено от епископите, които предстоим в Църквата, за да се покаже, че и самото епископство е едно и неразделно. Никой да не мами братството с лъжа! Никой да не подрива истините на вярата с вероломна измяна! Епископството е едно и всеки от епископите цялостно участвува в него. Така и Църквата е една, макар и с преумножаването на плодородието, разраствайки се, се раздробява на множество . Та и слънцето има много лъчи, но светлината е една; много клони на дървото, но стволът е един, здраво захванат за корена; много ручеи изтичат от един извор и макар разливът, ставащ От обилието на водите да е голям, обаче в самия източник се запазва единството. Отдели слънчевия лъч от неговото начало – единството няма да допусне отделената светлина да съществува; отчупи вейка от дървото - откършената ще загуби способността да расте; отдели ручея от неговия източник – отделеният ще пресъхне. По същия начин Църквата, озарена от Господнята светлина, разпространява по целия свят лъчите си, но светлината, разляна навсякъде, е една; и единството на тялото остава неразделено. По цялата земя тя разпростира клоните си, натежали от плод; нейните обилни потоци се разливат на далечно пространство - при все това, главата си остава една, едно начало, една майка, обилна с благовременно плодородие." (из За единството на съборната Църква)

Ако вселенският патриарх се обяви за намесник на Христа автоматично влиза в разрив с православната еклисиология.

Патриархът е пръв по чест и председателства събора на епископите.

[Galahad]

Поздрави ако прочетеш това може би би ти било от полза:

Въпросът за равенството на хората пред Бога няма нищо общо с филетизма и игуменизма. Така както равенството на хората пред закона няма отношение към унитарните и федеративните държави.

Равенството пред Бога с още по-голямо основание не дава никакво основание на епископите на Стария и Новия Рим да претендират някакво предимство. И ако Йерусалим има някакво предимство в библията пред другите градове, то никъде дам не се дава предимство на имперските столици Рим и Цараград, а още по-малко на техните епископи. Но хората и народите в своето равенство пред Бога осъществяват своето единство във вярата чрез поместните църкви. Точно така както отделните християни равни помежду си и в своето единство образуват Църквата - Христовата годеница.

епископът е образ на Христос и извършител на евхаристията

"Епископ" в превод озвачава "надзорник" - той надзирава определена територия. "Патриарх" буквално означава "отценачалник". Епископът на Стария Рим се нарича "папа", т.е. "баща". Сана му отговаря на патриарх.

Тайнството евхаристия може да се извършва и от редовите свещеници. Херотонията да речем е от тайнствата, които се извършват от епископ.

[Андрей Куртенков]

България или трябва да избере пътя на Гърция и да въведе задължително кръщелно свидетелство

при назначаването на държавна работа, или БПЦ да развие богословска и културна сила, чрез която да утвърди православието и да запази православната ни християнска идентичност на българи в националната и религиозна множественост на ЕС.

Именуемият се "писател и публицист" автор на тази статия във в-к "Седем" заслужава такива определения, заради които би трябвало постингът ми веднага да бъде изтрит от модераторите.

Задължително кръщелно свидетелство! - аз по произход съм католик, по убеждение - атеист; както и да го въртим, би трябвало според автора да нямам право на държавна работа. Пълният идиотизъм на тази идея е виден и от факта, че когато са ме кръстили през далечната 1966-та, това е станало тайно и скришно и тогава на никой не би му минало през ума да рискува бъдещето на малкото Дейче с един такъв документ. И, изобщо, като съм католик по произход, аз по-малко българин ли съм от многоуважаемия г-н Чурешки? Това, че не мога да приема за свещено писание текст, според който само за една дребна обида Божият човек праща две мечки да изядат 42 деца (

[2:22] И водата стана здрава доднес, според думата, която Елисей каза.

[2:23] Оттам той отиде във Ветил. Когато вървеше по пътя, малки деца излязоха от града, присмиваха му се и му думаха: върви, плешивецо! върви, плешивецо!

[2:24] Той се обърна, видя ги и ги прокле в име Господне. Тогава излязоха от гората две мечки и разкъсаха от тях четирийсет и две деца.

[2:25] Оттук отиде на планина Кармил, а оттам се върна в Самария.

) прави ли ме по-малко българин от г-н Чурешки?

[SOLINVICTUS]

Пфуу заради рекламните банери не мога да вляза във форума десет дена... Поздрави на всички

А сега конкретно към Галахад:

Никога не съм давал предимство на един епископ пред пруг освен ПРЕДИМСТВО ПО ЧЕСТ.

Извършването на Евхаристията от "редови" свещеници има късен произход и противоречи на природата на Църквата. „Единството на местната църква се проявявало в единството на евхаристийното събрание, което обуславяло единствеността на епископа в поместната църква. Съвременното учение разглежда енорийският презвитер като предстоятел на евхаристийното събрание, без да го счита за предстоятел на църквата, понеже презвитерът (за разлика от епископа) няма „своя” църква.” (Н. Афанасиев, „Трапеза Господня”, В Търново, 1999, с. 100)

Св Киприян Картагенски говорейки за единството на Църквата казва: "Епископството е едно и всеки от епископите ЦЯЛОСТНО участвува в него." (Виж. предишната ми публикация(...всяка една поместна църква изразява в пълнота Църквата Христова...))

Що се отнася до ИКУМЕНИЗМА: при него единството е външно, а не евхаристийно, изградено на базата количествени принципи (църква + църква = Църквата).

Именуемият се "писател и публицист" автор на тази статия във в-к "Седем" заслужава такива определения, заради които би трябвало постингът ми веднага да бъде изтрит от модераторите....

Г-н Чурешки няма право да говори от името на Църквата (Православната). Това е негово лично мнение и според мен е погрешно, защото "насила хубост не става".

Смъртта на 42 деца винаги е била ужасяваща, но нека си припомним, че човек сам е избрал смъртта. (Бит. 2:16,17) "И заповяда Господ Бог на човека и рече: от всяко дърво в градината ще ядеш; а от дървото за познаване добро и зло, да не ядеш от него; защото, в който ден вкусиш от него, БЕЗДРУГО ще умреш." Като сътворен по образа на своя Творец, той е имал възожността да избере свободата като любов и причастие с Бога или път към "обожение" без Бога: (Бит. 3:4,5)"Тогава змията рече на жената: не, няма да умрете; но Бог знае, че в деня, в който вкусите от тях, ще ви се отворят очите, и ще бъдете КАТО БОГОВЕ, знаещи добро и зло."

С идването на Христа смъртта е победена и нейната природа е видоизменена. Тя вече не разделя човека от Бога. По думите на св. Йоан Златоуст:„Никой да се не бои от смъртта, понеже смъртта на спасителя ни освободи от нея”, ако само ние отново не й се поробим чрез греховете. „Изтеби смъртта овладеният от смъртта Жизнодавец. - „Слезналият в ада” Син Божий „плени ада, който, като вкуси плътта Му, се огорчи”. Отдавна, предвиждайки това, пророк Исаия бе възкликнал: „Адът се огорчи, като Те срещна в преизподнята си.” - „Огорчи се, защото биде обезсилен”, защото опустя: „огорчи се, защото биде посрамен” от края на борбата си със Спасителя; „огорчи се, защото биде умъртвен”, лиши се от онова, що съставляваше живот за него и сила: „огорчи се, защото е низложен” от престола си и е лишен от власт над човешкия род; „огорчи се, защото е свързан” и сега не може да действа с оная свобода и сила, както преди. „Той взе плът, а прие в нея Бога: взе земя, а намери в нея небе; взе онуй, що виждаше, а се подложи на онова, що не очакваше”. Тъй Бог го улови чрез Своята премъдрост!

- „Де ти е, смърте, жилото? Де ти е, аде, победата?” (1 Кор. 15:55)"...

"Защото, макар смъртта да е от Бога, без съмнение тя не е зло; освен ако някой нарече зло смъртта на грешника, понеже за него изходът оттук става начало на мъчения в ада. Но пак не Бог е причина за злините в ада, а ние самите, защото начало и корен на греха е онова, което зависи от нас - нашата свобода." (св. Василий Велики, "Беседа за това, че Бог не е виновник за злото")

П.С. Колко ли животи е отнел атеизма, чийто плод са и абортите?

С уважение: SOLINVICTUS

[Galahad]

П.С. Колко ли животи е отнел атеизма, чийто плод са и абортите?

Като си помисля само колко сили са хвърлили отците от Светата инквизиция да горят на клада индианците ради Христа, за спасение на душите им и за да ги отучат от възмутителния навик да принасят човешки жертви в името на своите богове. Или казано с библейската мъдрост - лесно се вижда сламката в чиждото, а трудно гредата в своето (Мат.7:3)

[SOLINVICTUS]

Като си помисля само колко сили са хвърлили отците от Светата инквизиция да горят на клада индианците ради Христа, за спасение на душите им и за да ги отучат от възмутителния навик да принасят човешки жертви в името на своите богове. Или казано с библейската мъдрост - лесно се вижда сламката в чиждото, а трудно гредата в своето (Мат.7:3)

Май не си запознат добре с историята. Римокатолическата църква се е отделила от Православието през 1054 г., а "Светата инквизиция" е неин плод. Евангелието по този въпрос казва, че "на небесата повече радост ще има за един каещ се грешник, нежели за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние." (Лука 15:7),"защото Син Човеческий дойде, не за да погуби човешки души, а да спаси."(Лука 9:56), и още "Той не е Бог на мъртви, а на живи, защото у Него всички са живи."(Лука 20:38)

[Galahad]

Май не си запознат добре с историята. Римокатолическата църква се е отделила от Православието през 1054 г., а "Светата инквизиция" е неин плод. Евангелието по този въпрос казва, че "на небесата повече радост ще има за един каещ се грешник, нежели за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние." (Лука 15:7),"защото Син Човеческий дойде, не за да погуби човешки души, а да спаси."(Лука 9:56), и още "Той не е Бог на мъртви, а на живи, защото у Него всички са живи."(Лука 20:38)

По-скоро ти се оплете съвсем. Нали твоя беше идеята всички християни да са под папската пантофка, вместо да им идват разни лоши идеи за филетизъм. Примерчето го дадох заради оригиналното мислене. И за да не кажеш антифилетиските идеи са за подчинение не на Стария, а на Новия Рим ... ами нали светиня му, вселенския патриарх заедно с имп. Алексий І са припекли Василий Врач на кладата - при това след схизмата. Е, може би пък трябва да изпаднем в умиление, че Алексий за разлика от проподобния Арнолд абат на Сито и сетнешен еписскоп на Нарбона все пак е решил да отграничи еретиците на земята преди да ги изгори на кладата, вместо да остави бог на небето да познае своите. Мокар че хутроумния му метод се свел точно до това - направил две клади, като едната била с кръст и казал, че ще ги прати бог да си познае своите, но които не са еретици да застанат пред кладата с кръста та по-направо да идат в рая - и изгорил само тези, дето отишли пред другата клада. Макар че и това благочестиво дело на императора и патриарха ми намирисва на чиста проба убийство.

[SOLINVICTUS]

По-скоро ти се оплете съвсем. Нали твоя беше идеята всички християни да са под папската пантофка, вместо да им идват разни лоши идеи за филетизъм. Примерчето го дадох заради оригиналното мислене. И за да не кажеш антифилетиските идеи са за подчинение не на Стария, а на Новия Рим ... ами нали светиня му, вселенския патриарх заедно с имп. Алексий І са припекли Василий Врач на кладата - при това след схизмата. Е, може би пък трябва да изпаднем в умиление, че Алексий за разлика от проподобния Арнолд абат на Сито и сетнешен еписскоп на Нарбона все пак е решил да отграничи еретиците на земята преди да ги изгори на кладата, вместо да остави бог на небето да познае своите. Мокар че хутроумния му метод се свел точно до това - направил две клади, като едната била с кръст и казал, че ще ги прати бог да си познае своите, но които не са еретици да застанат пред кладата с кръста та по-направо да идат в рая - и изгорил само тези, дето отишли пред другата клада. Макар че и това благочестиво дело на императора и патриарха ми намирисва на чиста проба убийство.

На тази клада е изгорен само Василий и то от императора, като държавен изменник. Ако покажеш къде съм целувал пантофката на оня еретик папата ще почерпя Когато казах, че всяка една поместна църква е в пълнота Църквата имах предвид, че всеки един епископ не е по различен от Римския това означава равен. Различават се само по ЧЕСТ. Иначе имат равен (еднакъв по сила) глас на събора. Освен това не съм тук в качеството на адвокат на когото и да било. Още по малко на ХОРА, живели преди хиляда години. Ако някой има нечиста съвест негова си работа. Св. Максим Изповедник казва, че спасявайки себе си спасяваш още 100 човека покрай теб. Погрижи се и ти за твоето спасение; нали и ти сам го каза: (Мат.7:5)

Ако искаш да знаеш за покръстването на Севрна Америка и най-напред ескимосите виж тукНяма нито един опечен ескимос).

http://www.oca.org/FSnasaints.asp?SID=4

[Galahad]

Ако покажеш къде съм целувал пантофката на оня еретик папата ще почерпя

Ами това обикновено в комплект с още няколко аргумента от този род в папските послания до българските православни царе неизбежно завършва с целуването на папската пантофка. И като видях, че и ти почна отдалеко, последваха неизбежните не на място цитати ... реших направо да мина към неизбежния завършек на подобни словоизлияния.

След като сте историк може би знаете защо българската църква е обявена за схизматична през 1873 г. Ако не се сещате ще ви подскажа - обвинена е в етнофилетизъм. Смесването на националните интереси с църковните противоречи на същноста на Църквата, като една и единна, като Тяло Христово.

От тук - тялото има една глава ... Петре ти си камъка, върху който ще изградя църквата си ... папата е наследника на св. Петър, следователто светиня му е глава на църквата ... и ето я папската пантофка, тривърхата триара...

[SOLINVICTUS]

Ами това обикновено в комплект с още няколко аргумента от този род в папските послания до българските православни царе неизбежно завършва с целуването на папската пантофка. И като видях, че и ти почна отдалеко, последваха неизбежните не на място цитати ... реших направо да мина към неизбежния завършек на подобни словоизлияния.

От тук - тялото има една глава ... Петре ти си камъка, върху който ще изградя църквата си ... папата е наследника на св. Петър, следователто светиня му е глава на църквата ... и ето я папската пантофка, тривърхата триара...

Мисля, че ако всеки християнин си е на мястото и върши онова, което е необходимо за спасението му – да обича Бога с цялата си душа и ближия както себе си (Лука 10:27),(Мат. 22:37),(Марк. 12:29),(Лев19:18),(Втор. 6:5).и ако пристъпва към Христа „със страх божи вяра и любов” няма да се води тази дискусия (ЗА съдбата на БПЦ…), защото когато дойде Син Човечески може и да не намери вяра (Лука 18:8), камо ли БПЦ. Нека се молим това да не се случва. Амин.

[Андрей Куртенков]

Абе хора, къде към кладите забихте - темата си е за БПЦ - и понеже, според мен, няма по-силно послание от посланието на имената, кои са имената на "нашата" църква днес - полковник Максим, архонт Слави Бинев, майстора-колач на свине Галактион, строителят на увеселителни комплекси Кирил (най-вероятен следващ носител на патриаршеското було) и т.н. - ето защо тази църква за мен е мъртва; тя е долкова дълбоко и същностно прогнила, че за някакво обръщане към по-добро и дума не може да става, няма как да стане.

[Galahad]

Виждам, че се прокрадвя недоволство от сегашното състояни е на БПЦ. Човек по начало е склонен да е вечно недоволен, защото това е двигателя на погреса и ако не беше така още щеше да ни е добре и на дърветата.

Та всъщност какво и как смятате че може да се промени?

Но все пак трябва да се имат пред вид няколко неща:

1. Църквата ще продължи да се ръководи от хора, които все ще имат някой недостатък и все ще им се намери някой кусур. Тъй че давайте подходящи кандидатури. Не че някой ще ги направи владици, но пък със сигурност ке им намерим недостатъци; при това ... много.

2. Църквата ще трябва да има свои имоти, те трябва да се стопанисват, а това пък витаги ще поражда спорове

3. Повечето явно са против църквата да се ограници само до празнични литургии, но всяка по-странична дейност може да бъде остро критикувана. Особето ако е свързана с разходи и ще трябва да се набавят за тях пари - като напр. за съществувалите в миналото старопиталища, сиропиталища, болници и т.н.

Надявам се горното да не докара до отчаяние тези, дето се канят да пишат. Все пак дискусиите са полезни, защото чрез тях можем да заменим сляпото недоволство с конкретни проблеми и решения. Ясно е, че тази тема няма да промени състоянието на БПЦ. Но форумите оказват влияние върху формирането на общественото съзнание. В крайна сметка както държавата е общността от нейните граждани, така и църквата е общността от вярващите. И те трябва да се научат да мислят за проблемите и решението им, а не само да усещат неясно недоволство и да чакат я дядо Иван, я ЕС да дойде и да оправи всичко.