Дуросторум-Дръстър-Силистра

[dorostol2003]

Един интересен цитат от книгата "История на света в дати" на издателство Аталантис:

0 г. Рождество Христово: Годината на раждането на Иисус, както и изчислена от Дионисий Екзиг (от Дуросторум, дн. Силистра; известен още като Дионисий Тракиеца) в 525 г.: равна е на 753 AUC (Ab Urbe Conditia- "от основаването на Рим"),според римския календар.

[Drake]

При възможност да се съчетаят Силистра с фотоапарат ще може ли и малко повече снимки? На "патриаршеската катедрала" ако може снимка на абсидата отвътре. Ако в някакъв момент е изпълнявала ролята на епископска (дори във виз. епоха), то е твърде възможно да има синтрон.

От един друг форум могат да се видят снимки и възстановка на въпросната трикорабна базилика.

Възстановка на катедралния храм на средновековния Дръстър, епископски - ІХ в., патриаршески - Х в., митрополитски -ХІ - XIV век

Примерна възстановка на епископската и патриаршеска резиденция на Дръстър X век

И малко информация за базиликата от ст.н.с. д.и.н. Георги Атанасов:

Построен е през втората половина на ІХ в. до северната крепостна стена на Дръстър. Представлява импозантна трикорабна базилика с три апсиди и притвор с размери 25, 40/14, 70 м. Иззидана е от добре оформени големи варовикови квадри споени с бял хоросан, а фугите са обмазани с червен хоросан. Вероятно това е катедралната църква на първия епископ на Дръстър след покръстването. След като през 927 г. Дръстър става резиденция на първия български патриарх Дамян, църквата е преустроена в кръстокуполна базилика със синтрон, амвон, патриаршески митоторион, мраморна олтарна преграда и мощехранилница пред нея. Западно от църквата се развиват верижните помещения на патриаршеската резиденция.

През ХІ-ХІІ в. църквата е катедрален храм на византийските епископи и митрополити на Дръстър, а през ХІІІ-ХІV в. е възстановена след татарското нашествие от 1242 г. и продължава да е катедрален храм на българските митрополити на Дръстър.

Редактирано Април 4, 2012 от Drake

[Last roman]

каквото и да си говорим, тотално сте омазали родния ми град. Ще мина да го реституирам и да залича варварските конструкции))

[resavsky]

Между другото истински сериозни разкопки в Силистра не са провеждани.Би трябвало там да има дворец на българските царе но за съжаление........

[КГ125]

Обаче ние сме наистина най-великите на света. Строим молове, но нито в Плиска, нито където и да било копаем.

Като че ли ги е страх да не вземат да намерят дипломата на Симеон втори.Ами ако намерят тази на Симеон Първи??

[КГ125]

каквото и да си говорим, тотално сте омазали родния ми град. Ще мина да го реституирам и да залича варварските конструкции))

Ще го реституираш и ще го реконструираш )

[КГ125]

Силистра ще да е бил и търговски център - оттам завършва най-краткия път от българските центрове до Дунава и оттам кеф ти на изток, кеф ти на запад.

Пристанише намирано ли е?

[Galahad]

От един друг форум могат да се видят снимки и възстановка на въпросната трикорабна базилика.

Това е снимка от изток към запад, а за да се види дали има синтрон трябва снивка на абсидата от запад към изток, т.е. да е снимано от противоположната страна. Синтронът (думата означава съпрестолие) е нещо като стъпало или няколко стъпала от вътрешната страна на абсидата. В някои случаи в средата му е бил оформян епископски трон.

[dorostol2003]

Професори и студенти от Ватикана оглеждат руини от Римската империя в Силистра

Близо 50 студенти и професори от университета във Ватикан, Италия, бяха за някоко часа в Силистра, за да видят лично и наживо останките от римската империя в рамките на древния Дуросторум. Археолог от Варна ги води в нашия град в рамките на едноседмичен многоетапен колоквиум от София до Варна, през много места в България, където бликат изворите на историята. Домакин на проявата бе РИМ – Силистра и лично Георги Атанасов, д-р по християнска история. Практика е в някои университети след като мине семестърът да се правят екскурзии по съответните места. „Гостите знаеха всички статии за нашата история, вкл. и моите”, каза Георги Атанасов.

Източник: http://jordansilistra.blogspot.com/2012/04/blog-post_8707.html

[glishev]

... нито в Плиска, нито където и да било копаем.

Конкретно за Плиска не е така, скоро ще имам възможността да пусна един любопитен материал по въпроса.

[resavsky]

Глишев не е като да не се копае в Плиска но това е капка в морето.Знаеш че там има страшно много терен за проучване.

[каскадьора]

Това е снимка от изток към запад, а за да се види дали има синтрон трябва снивка на абсидата от запад към изток, т.е. да е снимано от противоположната страна. Синтронът (думата означава съпрестолие) е нещо като стъпало или няколко стъпала от вътрешната страна на абсидата. В някои случаи в средата му е бил оформян епископски трон.

Тука е вдясно,

вижда се ясно:

http://www.panoramio.com/photo_explorer#view=photo&position=492&with_photo_id=59776751&order=date_desc&user=3135762

[Galahad]

В такъв случай значи е епископска черква.

[resavsky]

В такъв случай значи е епископска черква.

което ще рече че няма патриаршия?

[Drake]

което ще рече че няма патриаршия?

Малко по-рано цитирах Георги Атанасов. Може ли да посочите, коя част от твърдението му не е вярна?

"Представлява импозантна трикорабна базилика с три апсиди и притвор с размери 25, 40/14, 70 м. Иззидана е от добре оформени големи варовикови квадри споени с бял хоросан, а фугите са обмазани с червен хоросан.Вероятно това е катедралната църква на първия епископ на Дръстър след покръстването. След като през 927 г. Дръстър става резиденция на първия български патриарх Дамян, църквата е преустроена в кръстокуполна базилика със синтрон, амвон, патриаршески митоторион, мраморна олтарна преграда и мощехранилница пред нея. Западно от църквата се развиват верижните помещения на патриаршеската резиденция."

Само за сведение, освен пубилкация за въпросната църква Проф. д. и. н. Георги Георгиев Атанасов има и:

В.УЧАСТИЕ В ПРОУЧВАНИЯ И ЕКСПЕДИЦИИ

1.Археологически разкопки в Национален Археологически Резерват Дуросторум-Дръстър-Силистра (1984-1992 – зам. ръководител на проучванията на средновековната патриаршеската базилика и архитектурния комплекс около нея и югозападната крепостна стена. Ръководител доц. Ст. Ангелова. От 2002-2010 – ръководител на проучванията на Южна крепостна стена, раннохристиянската базилика и епископска резиденция, раннохристиянски гробници и късносредновековна църква № 3)

2.Старобългарски езически некропол до с. Ножарево, Силистренско (1984-1988 зам. ръководител на проф. Р. Рашев и проф. Ст. Станилов)

3.Ранносредновековна крепост между с. Кладенци, Тервелско и с. Скала, Дуловско (1988–1993 г., зам. ръководител и ръководител).

4.Късноантичиен кастел до с. Голеш, Силистренско - 1992 г. ръководител

5.Ранносредновековна крепост до с. Окорш, Дуловско (1997–1999 г., ръководител).

6.Средновековни скални манастири по р. Канагьол , Провадийска река и Суха река (1983-1989 - ръководител)

7.Ранносредновековна крепост до с. Руйно, Дуловско (2000–2004 г. ръководител).

8.Трако-римски скален култов център до с. Стрелково, Силистренско 2005 г. Зам. ръководител

9.Антична и средновековна крепост Тегулициум-Ветрен (2006 г. - ръководител)

10.Средновековна крепост до с. Преселенци, Добричко (2006-2008 г. – зам. ръководител)

11.Раннохристиянска църква до с. Поп-Русаново, Силистренско (2008 г. - ръководител)

12.Ранносредновековен скален манастир в Мурфатлар – Румъния (2008–2009 г. зам. ръководител).

13.Проучвания в прабългарския Онгъл в Молдова и Украйна – 2001-2002 и 2009-2010 г. – ръководител на експедицията

Редактирано Април 21, 2012 от Drake

[Drake]

Ето и няколко части от статията "ПАТРИАРШЕСКАТА БАЗИЛИКА В ДРЪСТЪР – ОБЕМНО-ПРОСТРАНСТВЕНА РЕКОНСТРУКЦИЯ" на д-р Стела Дончева (завеждащ отдел „Средновековна археология“ в РИМ Шумен):

По време на първия етап на строителство, в края на IX в., храмът е издигнат, като трикорабна засводена базилика с едноделен притвор и два входа от запад и юг

(общи размери 25,40/14,70 м) (обр. 1). Към вътрешността на храма, разделена от масивни стилобати, водят три входа. Върху стилобатите първоначално се издигат по четири масивни правоъгълни стълба, два от които пристенни (до източното лице на притвора и олтарната част), върху които лягат арките, носещи сводовото покритие. На изток базиликата завършва с триделен олтар, съставен от полукръгли отвътре и петостенни отвън апсиди, като апсидите са отворени към наоса. Фасадите на храма са раздвижени от ритмично изградени пиластри, поддържащи аркадна система. От този първи период са запазени основата от ломени камъни, достигаща до 1,80 м дълбочина и само два реда от суперструкцията от грижливо обработени квадри в система биндер-лойфер, свързани с розов хоросан. През този етап, северно от притвора е издигнат и баптистерий, който престава да съществува през следващия период. Всички планови и декоративни особености на храма (в това число и каменната пластика) го сближават с известните базилики от това време в Плиска, Преслав и околните комплекси. Не случайно е изказано предположението за Дръстърската базилика като един от седемте катедрални храма, издигнати от княз Борис I веднага след покръстването. Паметникът се свързва с катедралната църква на епископ Николай – първият епископ на средновековен Дръстър след покръстването на България...

Най-голямо сходство обаче, както по план, така и по размери, църквата в Дръстър през първия строителен период има с преславските базилики. Нейната реконструкция се съотнася почти напълно с тази на Дворцовата църква (обр. 2) и донякъде с тези на базиликите при „Сакалова могила“ (обр. 3) и „Стамбол йолу“ (обр. 4), като при последните две липсват пиластрите по външните стени (Дончева 2003, 44-48, фиг. 5а-г; 52-60, фиг. 7а-г, 8а-г). Разпределението на конструктивните елементи съвпада и с това на базиликата в местността „Гебе клисе“ в Преслав (обр. 5)...Към общите белези могат да се отнесат следните: а) това са трикорабни базилики; б) трите кораба, сравнително тесни са засводени, което се предопределя от издължения им план; в) едноделния притвор; г) галериите над страничните кораби. Тези общи черти са определящи за обособяването на преславските базилики в самостоятелна група, към която трябва да се причисли и базиликата в Дръстър през първия строителен период след средата на IX в.

В първата половина на X в. църквата претърпява сериозни промени, като от скъсена сводеста базилика е преустроена в базилика с купол, носен от четири кръстати пилона (обр. 1). Новите стълбове лягат върху кръстатите уширения, като нивото на отворите от север и юг съвпада с тях. Уширенията са фундирани допълнително с ломени камъни, споени с розов хоросан и са 0,60 м по-плитки от първоначалните основи. Подът е повдигнат с близо 0,60 м и е застлан с варовикови и мраморни плочи, на места оформен в opus sectile. Външните стени са раздвижени от тухлени ниши, затварящи отворите между пиластрите по северната и южната страна. Те са на едно ниво с настилката и входовете и са изградени от един и същ материал – червени тухли. В презвитерият е издигнат тристъпален синтрон, а пред него и амвон. Последният е от типа двустъплани представителни амвони, познати в много епископски църкви на Балканите и Мала Азия в ранновизантийската епоха и по-рядко изграждани в редновековните храмове от VIII–IX в. (Атанасов 2007, 170

Амвони има в едни от най-представителните храмове през тази епоха, като Голямата базилика в Плиска, Кръглата църква в Преслав, базиликата „Св.Ахил“ в Преспа.

През този, втори период престава да функционира баптистерият, но пък в северният кораб от изток, според един от проучвателите, е оформен митаторион Поради голямото разрушаване в югоизточната част на храма е трудно да се установят следите от подобно отделение в тази част. Тук няма да се спирам на отделните становища и основания за наличието или не на митаторион в дръстърската базилика... По-важното в случая е, че се извършва основна промяна в статута на църквата, при която тя се преустроява от епископски в патриаршески катедрален храм. Сравнително точно може да се установи и кога е настъпило преустройството – след 927 г., когато Дръстър е обявен за резиденция на българския патриарх (Атанасов 2007, 171-173; Ангелова 2002, 18). Последното се подкрепя не само от промяната в обемната трактовка на храма,но и от богатата пластична и декоративна система, както и от единствената засега известна многофигурна живопис от първата половина на X в.

Редактирано Април 21, 2012 от Drake

[Galahad]

Малко по-рано цитирах Георги Атанасов. Може ли да посочите, коя част от твърдението му не е вярна?

"Представлява импозантна трикорабна базилика с три апсиди и притвор с размери 25, 40/14, 70 м. Иззидана е от добре оформени големи варовикови квадри споени с бял хоросан, а фугите са обмазани с червен хоросан.Вероятно това е катедралната църква на първия епископ на Дръстър след покръстването. След като през 927 г. Дръстър става резиденция на първия български патриарх Дамян, църквата е преустроена в кръстокуполна базилика със синтрон, амвон, патриаршески митоторион, мраморна олтарна преграда и мощехранилница пред нея. Западно от църквата се развиват верижните помещения на патриаршеската резиденция."

Само за сведение, освен пубилкация за въпросната църква Проф. д. и. н. Георги Георгиев Атанасов има и:

Патриарха също е епископ - първият сред епископите на поместна църква. След като има синтрон, то вероятно е епископска, т.е. може да е била ползвана от патриарха. Относно цитата - това е твърде сбита информация за да се разбере дали е вярна. В текста липсват данни за строителните периоди. Туй е нещо, като историята на България да се напише така: "Аспарух преминал Дунава, а пък Тодор Живков подал оставка".

Това "ПАТРИАРШЕСКАТА БАЗИЛИКА В ДРЪСТЪР – ОБЕМНО-ПРОСТРАНСТВЕНА РЕКОНСТРУКЦИЯ" на д-р Стела Дончева вече е доста по-определено, но несъмнено има доста големи изсилвания:

Сравнително точно може да се установи и кога е настъпило преустройството – след 927 г., когато Дръстър е обявен за резиденция на българския патриарх

На каква база се твърди, че Симеон не е обяавил града по-рано за резиденция - нали има и такава версия, че се самообявил за цар, а главата на БПЦ за патриарх.

Докато не се намери надпис, че това е патр. храм, смятам, че добавката "вероятно" пред бомбастичните названия е напълно разумна. Не е напълно сигурно, че Силистра е била резиденция на патриарха. Имаме сведение, че Цимисхий като завзел България е свалил патриарха, но той може да е бил в Силистра, защото там се е намирал и Светослав.

[Drake]

Това "ПАТРИАРШЕСКАТА БАЗИЛИКА В ДРЪСТЪР – ОБЕМНО-ПРОСТРАНСТВЕНА РЕКОНСТРУКЦИЯ" на д-р Стела Дончева вече е доста по-определено, но несъмнено има доста големи изсилвания:

На каква база се твърди, че Симеон не е обяавил града по-рано за резиденция - нали има и такава версия, че се самообявил за цар, а главата на БПЦ за патриарх.

Докато не се намери надпис, че това е патр. храм, смятам, че добавката "вероятно" пред бомбастичните названия е напълно разумна. Не е напълно сигурно, че Силистра е била резиденция на патриарха. Имаме сведение, че Цимисхий като завзел България е свалил патриарха, но той може да е бил в Силистра, защото там се е намирал и Светослав.

"Изсилването", както и "версия, че се самообявил за цар, а главата на БПЦ за патриарх" изглежда се основават на тези един и същи източник - "История на Първото българско Царство" на Васил Златарски. Интересното в случая е, че не съществува нито едно сведение за провъзгласяване на патриарх преди 927 г. и това се признава от Златарски. Да припомня за какво иде реч:

Като изтъквал, че Ахелойската победа му давала право да иска от ромейските власти и народ да го признаят за свой автократор, на Симеон ео ipso се налагало да се сдобие и се обиколи с всички ония институти, които са могли да го издигнат като равен на ромейския василевс, и то не само по значение и власт, но и по външен блясък и величие. Между тях на първо място стоял висшият църковен институт — патриаршията, т. е. самостойна църковна йерархия, която е била неделима част на самодържавието, защото според понятията на самите ромеи един независим самодържавен господар не бил мислим без патриарх или царство не може да бъде без патриаршия. [68] Но за Симеон бил необходим патриарх, който да извърши над него формалния обред — венчаване на царството, т. е. да го короняса за и по тоя начин да се приравни с ромейския . Затова и първата грижа на Симеон след Ахелойската победа била най-първо да провъзгласи пълната независимост на българската народна църква начело с патриарх. Прави известия, че тъкмо в даденото време е била учредена патриаршия в България, досега не са намерени. Обаче някои съображения, както и последователното развитие на събитията в Симеоновото царуване ни карат да отнесем тоя факт тъкмо към времето веднага след Ахелойската битка.

Обаче признавайки в даденото време българския свещеноначалник за патриарх, византийците и тук не пропуснали да направят някои ограничения при определянето отношенията на българския патриарх към цариградския. На друго място ние изведохме, че при признаването автокефалността на българската църква патриархът бил Димитрий, след него според българският Синодик последвали още двама — Сергии и Григорий, а последен през първото царство български патриарх бил не преславският епископ, а дръстърският митрополит Дамиан. [25] Тоя установен факт ни дава достатъчно основание да приемем, че когато в 927 г. византийският император и цариградският патриарх се съгласявали да дадат на българския свещеноначалник (който дотогава за тях бил все още архиепископ) патриаршеска титла и ео ipso да признаят българската църква за автокефална, тогава било поставено от тяхна страна като непременно условие, че епископът на престолния град не може да бъде и патриарх, а за такъв трябва да се избира измежду другите епархиални епископи или митрополити, като са го мотивирали вероятно с това, че български патриарх може да бъде епископът или митрополитът само на такъв град или епископия, която води началото си още, ако не от апостолите, то поне от първите времена на християнството на Балканския полуостров, а не епископът на такъв град, който никога не е бил център на епископия, какъвто е бил тогава българският престолен град Преслав. В същност обаче византийците не са искали, щото български патриарх да бъде епископът на политическия център на държавата, за да покажат чрез това, че българският патриарх не е равен нито по достойнство, нито по власт на цариградския

[resavsky]

Само ще ви обърна внимание че в Бориловия синодик се говори за "преславски патриарси" а не за "дръстърски патриарси".

[Galahad]

То се е развила цяла теория за дръстърските патриарси - как не можело да е Преслав, защото бил нов център и е трябвало да е в стар епископски център като в Дръстър, ама патриарха седял в Преслав като днешния Неврокопски митрополит в Благоевград и т.н.

Но истината е, че след падането на Велики Преслав има една миграция на патриарха до установяването в Охрид, а Силистра е нормално да е първата спирка, защото там е бил Светослав.

Що се отнася до изброените "дръстърски патриарси", то имаме печат на Леонтий, но той е само дръстърски епископ. Разбира се не е задължително да е точно печат. Василий ІІ пък говори за архиепископски център, а не патриаршески, което ще рече, че може да е имала такива функции между покръстването и учредяването на патраиршията. При всички случаи обаче си имаме и епископ Константин Преславски. Тъй че просто трябват нови данни за да се каже нещо по категорично.

[resavsky]

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B0%D0%BC%D1%8F%D0%BD_%28%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BF%D0%B0%D1%82%D1%80%D0%B8%D0%B0%D1%80%D1%85%29

Наистина хубава статия за проблема.И все пак при колизия между Дюканжовия списък и Бориловия синодик аз твърдо залагам на синодика.

[resavsky]

Въпросът къде да да е седалището на българския патриарх е въпрос далеч повече политически отколкото религиозен.В този ред на мисли разсъжденията че Дръстър е стар епископски център /за разлика от Преслав/ не са особено точни.Дръстър разбира се също има статут на владетелска резиденция но "първа столица" през 10 век категорично е Преслав.Е питам аз ако патриаршията беше в Дръстър не би ли трябвало да има църква която поне да е равна по размери на Златната църква в Преслав?

[resavsky]

Лично на мен не ми е известен случай в православната традиция, когато при нормални обстоятелства владетелят резидира в един град, а патриархът в друг град. Императорът е в Константинопол и патриархът е там. Царят е в Преслав и патриархът е там. Царят е в Търново и патриархът е там. Царят е в Москва и патриархът се мести от Киев в Москва. Царят (Генералният секретар на ЦК на БКП) е в София и патриархът е там. Президентът е в София и патриархът е там. Президентът е в Букурещ или Белград и патриархът е там.

Днес имаме и един Вселенски патриарх в Истанбул, но там обстоятелствата определено не са "нормални".

Още повече говорим за една млада църква още силно зависима от политическата власт.

[Drake]

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B0%D0%BC%D1%8F%D0%BD_%28%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BF%D0%B0%D1%82%D1%80%D0%B8%D0%B0%D1%80%D1%85%29

Наистина хубава статия за проблема.И все пак при колизия между Дюканжовия списък и Бориловия синодик аз твърдо залагам на синодика.

Всичко хубаво само дето и двата източника са от XIII век. Източници от X или XI век посочващи патриаршески сан на главата на българската църква няма. Напротив в източниците от това време се говори за архиепископ и църковник български. Ако се върнем към въпроса за църквата в Доростол/Дръстър излиза, че имаме основания да я наричаме не патриаршеска, а архиепископска (втората грамота на Василий II).

Редактирано Април 23, 2012 от Drake

[resavsky]

Това че Василий Втори поставя българския архиепископия в Дръстър се тълкува като доказателство че и българската патриаршия е била със седалище там.Малката подробност е че те правят и столица на темата Паристрион именно Дръстър за сметка на Преслав.Но това не значи че по времето на ПБЦ Дръстър е имал по важен статут от Преслав.Явно Василий по една или друга причина е игнорирал Преслав като е наложил за център на византийската власт Дръстър.