Християнството и османо-турското владичество

[tanariil]

Какво мислите- помогнало ли е християнството за запазването на българското самосъзнание или не е помогнало... Или истината е някаде по средата...

Ще се опитам да изложа своята гледна точка по въпроса.

Поне аз считам, че християнството не е било основен крепител на българите през турско робство, поради няколко причини.

Първо-заради едно нещо, което се е запазило като народна мъдрост по нашите земи.

Тази народна мъдрост гласи:

ПРЕКЛОНЕНА ГЛАВА САБЯ НЕ Я СЕЧЕ.

Без аналог е другаде по света. Поне аз не знам да има друг народ, който да има такава философия на ПРИМИРЕНО ПРЕКЛОНЕНА ГЛАВА.

Второ. Става въпрос за доста различен начин на живот на турци и на българи, което не е позволило турцизирането на българите.

Българите през турско робство си изкарват прехраната главно и основно със земеделие. Земята е основен сакрален топос за тях. Полската работа е поглъщала цялото внимание на народа.

Завоевателите са по същество НОМАДИ! Такава е религията им. Те ползват природата без да я променят. Следват стадата по традиционните маршрути, начертани от климата и от хилядолетния им опит. За тях пасищата са от първостепенна важност, защото тяхната площ определя големината на стадата, които преминават и от това следват всички познати им удобства.

Съществуват глобални различия в цивилизационните модели.

Трето. Османски хронист (чието име май го забравих - Мехмед Нешри ли беше, май той беше), живял век и половина след Осман, съобщава, че Осман се издига, след като убива на сватбено тържество владетеля на крепостта Биледжик (Харманкая). И по някое време става това, с което Осман е запомнен - той първи повежда газават срещу византийците - получил наготово пари, роби, жито, коне, овце и квото още там гепил. И така се развива натам историята.

Според хрониките от онова време говорят, че тази практика става свещена, т.е. за газават минават акънджиите (от акън - грабеж). В хода на тези грабежи се издига авторитетът на владетелското семейство, нараства имущественото разслоение и силата на газибейовете (водачите на газават).

Войната е средство за правене на пари и е само за мюсюлмани.

ВСИЧКИ ЗЕМЕДЕЛЦИ СА В ГРАФАТА РАЯ. РАЯТА Е БЕЗ ПРАВО ДА УЧАСТВА В ПОЛИТИКАТА И ДА ПРОМЕНЯ СТАТУТА СИ.

Българите са рая - земеделци. Те плащат всички данъци. Подлежат на изтребване. Нямат право да участват в политиката.

Четвърто.

Такова нещо БЪЛГАРСКА ЦЪРКВА по турско време НЯМА (търновска митрополия, охридска митрополия, те се наричали български, но това не се отнасяло до техните предстоятели). В самата Вселенска патриаршия гръцките духовници се отнасят с особено пренебрежение към българите. Ограничение на владиците-българи.

А низшето духовенство е малобройно и е с християнски познания под всякаква критика, което е много коментирано от чужди извори. В "християнските треби" има записани:

- рецепти за боядисване на вълна и кожа (много християнско);

- магии срещу дяволи, вещици, зла среща, детска шарка, гръм, зла жена и други "християнски магии".

-апокрифни молитвеници (също много "православни")...

Храмовете са паянтови постройки, които на 15 години падат. Нови няма право да се строят.

Пето.

И на 27 февруари 1870 година- едва тогава султанът подписва фермана за учредяването на самостойна Българска Църква под формата на Екзархия. Следователно това, че църквата и в нейно лице- християнството, са спасили българското самосъзнание е мит.

Църквата и християнството по време на турско робство стават обект на особено силни подигравки. Например от Ботев, който нарича християните не просто ЖИВОТНИ, нарича ги СКОТОВЕ в поезията си и то редовно и многократно.

Нямаме нито един български автор от онова време, който да е известнен масово и да не е подигравал християнството и християните. Дори П.Р. Славейков осмива християнството в творбата си "ПРОСЛАВИЛО СЕ ТЪРНОВО".

* * *

Това беше в кратце моята гл. т.

А вашата каква е?

* * *

[Станимер чаркчи]

Моята е различна. Религията е духовна опора на човека и система от ценности. В условия на чуждоверска власт, тя естествено служи и като белег за национална идентичност, най-малкото защото е сред белезите, които те правят различен от господстващата прослойка. Тази ценностна система, традиция и усещане за различност според мен са помогнали на българите да не се ислямизират. Това е основната роля на православието.

Колкото до националната идентичност, тя изкристализира през възраждането и надстроява понятието българин над понятието християнин, което е включвало всички християни в империята.

Твоята гледна точка е екстремно либерална. Според мен опитите на съвременна либерална мисъл за дефиниране на свят без религия отиват към поредната утопия. А Ботев и Славейков са само двама от представителите на възрожденската интелигенция, чието екстремистко отношение към религията (преди всичко към клира) беше несъразмерно преекспонирано от комунистите, за да обслужва "научния атеизъм" .

Ако ще си служим с примери, то тези в подкрепа на православната идентичност са много повече:

Паисий Хилендарски - може би с най-голям принос за националната идентичност - монах

Васил Левски - най-великия българин (неисторично но убедено лично мнение, за което се извинявам) - дякон, който когато оставя манастира и си отрязва косите ги дава на майка си , за да бъдат погребани по християнски, в случай че гробът му се загуби.

Всички хаджии, които участват във Велчовата завера, Филики Етерия, Цариградския кръг, револщционните комитети, х. Димитър... все хора, които вярата е отвела до Божи Гроб.

о.Матей Преображенски - Миткалото

Поп Радион - въководител на новоселското въстание

Не забравяй кръста на калпаците на опълченците, иконите по Самарското знаме.

... мисля че е излишно да продължавам.

[Христо Тамарин]

Какво мислите- помогнало ли е християнството за запазването на българското самосъзнание или не е помогнало... Или истината е някаде по средата...

Ще се опитам да изложа своята гледна точка по въпроса.

Поне аз считам, че християнството не е било основен крепител на българите през турско робство, поради няколко причини.

Това беше в кратце моята гл. т.

А вашата каква е?

* * *

Моята гледна точка е по-близо до следното:

Колкото до националната идентичност, тя изкристализира през възраждането и надстроява понятието българин над понятието християнин, което е включвало всички християни в империята.

Съждението, че християнството е опазило българщината, следва да се разбира ачик буквално: ако не беше християнството, сега нямаше да има българи, а почти всички потомци на онези, дето през 13-14 век са се считали българи, сега щяха да са турци.

Нека {BG_1300} да е съвкупността от всички хора, които са живели през AD 1300 и тогава са се считали за българи. По религия повечето били християни {BG_1300_X}, но доста били богомилите {BG_1300_E}. Повечето говорели на балкано-славянски (български) език, но имало и такива, дето говорели на балкано-романски (влашки).

Нека {BG_1800} е съвкупността на всички хора, които са живели през AD 1800 в Османската империя и са потомци на онези от {BG_1300}. Да разгледаме и следните непресичащи се подмножества на {BG_1800}:

{BG_1800_XS}: Християни, говорещи на балкано-славянски (български) език. С една дума, българи.

{BG_1800_XR}: Християни, говорещи на балкано-романски (влашки) език. С една дума, власи.

{BG_1800_XT}: Християни, говорещи на турски език. С една дума, гагаузи.

{BG_1800_XG}: Християни, говорещи на гръцки език. С една дума, гърци.

{BG_1800_MT}: Мюсюлмани, говорещи на турски език. С една дума, турци.

{BG_1800_MS}: Мюсюлмани, говорещи на балкано-славянски (български) език. С една дума, помаци.

{BG_1800_ЕЕ}: Тези, дето не попадат в някоя от горните групи. Можем да ги пренебрегнем.

Всички потомци на тези от {BG_1800_X*}, които живеем в границите на държавата България, сега сме българи. Всички потомци на тези от {BG_1800_X*}, които живеят в границите на държавата Румъния, сега са румънци. Всички потомци на тези от {BG_1800_X*}, които живеят в границите на държавата Гърция, сега са гърци. Всички потомци на тези от {BG_1800_X*}, които живеят в границите на държавата Македония, сега се самоопределят като македонци.

Всички потомци на тези от {BG_1300_E} през AD 1800 били вече мюсюлмани {BG_1800_M*}, понеже само потомци на християни можели да останат християни в османската империя.

Проблемът е в това, че най-вече заради облаги много християни също ставали мюсюлмани. Какви облаги имам пред вид: да не плащат десятък, да имат право на дял от военната плячка, да могат да правят кариера в администрацията, армията, съдебната система и т.н.

Ако на някого в османската империя му се приискало да стане мюсюлманин, той не е имал никакъв проблем да го направи. И мнозина наистина така са постъпили.

А кои биха останали християни? Само онези, дето държели на християнската си вяра, въпреки че тя им отреждала място сред по-нисшата категория поданици на султана. Ако някой не бил ревностен християнин, какво друго би го накарало да си остане "гяур"?

В резултат групите {BG_1800_M*} съвсем не са били малки.

Ролята на езика била по-незначителна от ролята на религията. За бъде някой българин сега, достатъчно е да е потомък на гяури от {BG_1800_X*} (тогавашният им език няма значение) и да се случи да живее на територията на държавата България (това вече има значение).

Какво мислите- помогнало ли е християнството за запазването на българското самосъзнание или не е помогнало... Или истината е някаде по средата...

Едва ли истината е някъде по средата.

Да повторя: Ако не беше християнството, сега нямаше да има българи, а почти всички потомци на онези от {BG_1300}, сега щяха да са турци.

Ако по Нашенско не бяха останали християни, то вероятно нямаше да се оцелее и нашият балкано-славянски език. Всички мюсюлмани щяха да имат възможност за няколко века да преминат на турски. Сегашният случай с помаците и албанците е друг - те са мюсюлмани и говорят на език, различен от турски, само защото не са имали възможност да научат турски. А не са имали възможност да го научат турски, понеже имало християни, които говорят "гяурски" езици. А тези "гяурски" езици (и нашият балкано-славянски език на първо място) заемали определена територия и възпрепятствали там разпространението на турския език.

Доминацията на турския език в османската империя се илюстрира например от факта, че турският език е бил изгонил балкано-славянския (българския) от Добруджа и от Варненско, където дори и християните говорели на турски (това били така наречените гагаузи).

Ако балкано-славянският (българският) се запазил сред помаците в западните Родопи, то било защото те живеят в отдалечени села, изолирани от други турско-езични селища, а в околните християнски селища не се говорело на турски. Ситуацията нямаше да е такава, ако не бяха останали християни.

Първо-заради едно нещо, което се е запазило като народна мъдрост по нашите земи.

Тази народна мъдрост гласи:

ПРЕКЛОНЕНА ГЛАВА САБЯ НЕ Я СЕЧЕ.

Без аналог е другаде по света. Поне аз не знам да има друг народ, който да има такава философия на ПРИМИРЕНО ПРЕКЛОНЕНА ГЛАВА.

Това е философия на оцеляването. Оцеляването на гяурите в хинтерланда на Цариград. Не бива да се приписва някому като етническа характеристика.

Второ. Става въпрос за доста различен начин на живот на турци и на българи, което не е позволило турцизирането на българите.

Българите през турско робство си изкарват прехраната главно и основно със земеделие. Земята е основен сакрален топос за тях. Полската работа е поглъщала цялото внимание на народа.

Завоевателите са по същество НОМАДИ! Такава е религията им. Те ползват природата без да я променят. Следват стадата по традиционните маршрути, начертани от климата и от хилядолетния им опит. За тях пасищата са от първостепенна важност, защото тяхната площ определя големината на стадата, които преминават и от това следват всички познати им удобства.

Съществуват глобални различия в цивилизационните модели.

Това не е баш така. Огромна част от турците са потомци на ромеи - християни и еретици. Турците по Нашенско са потомци на българи - християни и еретици.

Разликите в начина на живот на турци и на българи се дължат на религията и на мястото им в османската империя - пълноправни османлии или гяури. А иначе земеделци и пастири имало и сред едните, и сред другите.

Имало е територии в османската империя, където нямало гяури. Нима там нямало ниви? Имало е и има мюсюлмани, също така отдадени на кърската работа, както "гяурите".

Нима повечето от пастирското номадско население по Нашенско не били гяури? За какви номади става дума?

Доколко различията в цивилизационните модели са глобални, трудно може да се каже. От някаква гледна точка нещата могат да се сведат само до приемането или отричането на Светата Троица и на пророка Мохамед.

Трето. Османски хронист (чието име май го забравих - Мехмед Нешри ли беше, май той беше), живял век и половина след Осман, съобщава, че Осман се издига, след като убива на сватбено тържество владетеля на крепостта Биледжик (Харманкая). И по някое време става това, с което Осман е запомнен - той първи повежда газават срещу византийците - получил наготово пари, роби, жито, коне, овце и квото още там гепил. И така се развива натам историята.

Според хрониките от онова време говорят, че тази практика става свещена, т.е. за газават минават акънджиите (от акън - грабеж). В хода на тези грабежи се издига авторитетът на владетелското семейство, нараства имущественото разслоение и силата на газибейовете (водачите на газават).

Подобна история може да се случи навсякъде по света. Много държави са основани от разбойници.

Войната е средство за правене на пари и е само за мюсюлмани.

ВСИЧКИ ЗЕМЕДЕЛЦИ СА В ГРАФАТА РАЯ. РАЯТА Е БЕЗ ПРАВО ДА УЧАСТВА В ПОЛИТИКАТА И ДА ПРОМЕНЯ СТАТУТА СИ.

Българите са рая - земеделци. Те плащат всички данъци. Подлежат на изтребване. Нямат право да участват в политиката.

Зеленото е вярно, а червеното - не.

И сред мюсюлманите имало земеделци.

Ако раята бъде изтребена, кой ще плаща данъците в една мюсюлманска империя?

Всеки гяур можел да стане османлия, стига да поиска. Нима някой ще му каже "Сакън, стой си гяур"? По-скоро с тъпани и зурли ще празнуват сюнета му.

Четвърто.

Такова нещо БЪЛГАРСКА ЦЪРКВА по турско време НЯМА (търновска митрополия, охридска митрополия, те се наричали български, но това не се отнасяло до техните предстоятели). В самата Вселенска патриаршия гръцките духовници се отнасят с особено пренебрежение към българите. Ограничение на владиците-българи.

А низшето духовенство е малобройно и е с християнски познания под всякаква критика, което е много коментирано от чужди извори. В "християнските треби" има записани:

- рецепти за боядисване на вълна и кожа (много християнско);

- магии срещу дяволи, вещици, зла среща, детска шарка, гръм, зла жена и други "християнски магии".

-апокрифни молитвеници (също много "православни")...

Храмовете са паянтови постройки, които на 15 години падат. Нови няма право да се строят.

Каквато и да е била, Църквата е успяла да опази християнската религия в османската империя от изчезване. Защото ако през AD 1800 в османската империя нямаше останали християни, сега нямаше да има и българи.

Пето.

И на 27 февруари 1870 година- едва тогава султанът подписва фермана за учредяването на самостойна Българска Църква под формата на Екзархия. Следователно това, че църквата и в нейно лице- християнството, са спасили българското самосъзнание е мит.

Църквата и християнството по време на турско робство стават обект на особено силни подигравки. Например от Ботев, който нарича християните не просто ЖИВОТНИ, нарича ги СКОТОВЕ в поезията си и то редовно и многократно.

Нямаме нито един български автор от онова време, който да е известнен масово и да не е подигравал християнството и християните. Дори П.Р. Славейков осмива християнството в творбата си "ПРОСЛАВИЛО СЕ ТЪРНОВО".

* * *

На 27 февруари 1870 година вече е имало български етнос в съвременен смисъл. Но на 27 февруари 1870 година нямаше да има български етнос, ако не беше християнството.

А след Френската революция нещата в Европа се променят. Европа тръгва на зле, остаря, и лидер на Нашата цивилизация вече е Америка.

[Galahad]

Първо-заради едно нещо, което се е запазило като народна мъдрост по нашите земи.

Тази народна мъдрост гласи:

ПРЕКЛОНЕНА ГЛАВА САБЯ НЕ Я СЕЧЕ.

Без аналог е другаде по света. Поне аз не знам да има друг народ, който да има такава философия на ПРИМИРЕНО ПРЕКЛОНЕНА ГЛАВА.

Това не е свързано с въпроса за християнството и запазването. Доста християнски народи без тази мъдрост много успешно са преживяли и даже съвсем пропуснали турското робство. Едва ли и на тази философия българите дължат оцеляването си.

Второ. Става въпрос за доста различен начин на живот на турци и на българи, което не е позволило турцизирането на българите.

Не е свързано със земеделие и скотоводство. И днес електората на ДПС отглежда тютюн, което си е земеделие. Ако пък погледнем записките на Захари Стоянов, ще видим, че и той известно време е бил скотовъдец.

Религията е попречила за сливането на двата етноса доста по-определено. Бракът през ХV-ХІХв. е религиозен, а не граждански. Иначе казано, няма възможност за смесени бракове - или единият трябва да се покръсти или другият да се потурчи. Гърците, като единоверци са постигнали доста по-големи успехи в елинизацията на българите, макар и да не са разполагали с такава власт като турците. Напр. синът на Стефан Богориди е син на гъркиня, жени се за гъркиня, става княз Николай Конаки-Богориди и не знае български.

Според хрониките от онова време говорят, че тази практика става свещена, т.е. за газават минават акънджиите (от акън - грабеж). В хода на тези грабежи се издига авторитетът на владетелското семейство, нараства имущественото разслоение и силата на газибейовете (водачите на газават).

Газавата и джихата са ралигиозно-войствени идеологии, но и кръстоносните походи са такива. Така е завладяна и Америка - или както се казва още "с кръст и меч". Тъй че това различие е чисто външно - всеки се е опитвал със сила да наложи своята религия. Вярно, че сред християните католиците са били много по-усърдни в силовите методи (и доста се затрудняват, ако трябва да разчитат само на словото), но все пак принципа го има и при едните и при другите.

Такова нещо БЪЛГАРСКА ЦЪРКВА по турско време НЯМА (търновска митрополия, охридска митрополия, те се наричали български, но това не се отнасяло до техните предстоятели).

Може би трябва да си направим отделна темичка за охридската архиепископия. За разлика от Търновския митрополит - ипертим и екзарх на цяла България, то охридската архиепископия си е била автокефална църква точно както и ипечката архиепископия (и двете понякога наричащи се патриаршии - при това не съвсем без основание). Тъй като родната епархия на св. Паисий попадала в различини периоди в диоцеза на Охридската или Ипечката патриаршия, практически до заминаването му на Атон, българският си е бил църковния език там. Двете архиепископии за закрити почто по същото време когато са написани 4-те възрожденски истории - Паисиевата, Зографската, Спиридоновата и тази на Клайнер, т.е. в началото на бълг. Възраждане. В ръкописите на Рилския манастир има преписки на архиереите на Самоковската епархия на български език, макар и понякога с лош правопис (Вж. Дуйчев, "Рилският светец" ).

А низшето духовенство е малобройно и е с християнски познания под всякаква критика, което е много коментирано от чужди извори.

Низшето духовенство (че и висшето) често не е блестяло с някакво образование - не само богословско, ами каквото и да е. Друг е въпросът, че и останалото население не се е радвало на добро и високо светско образование. Образованието си е било свързано с църквите и манастирите - т.нар. "килийни училища". Лошо образование, но без християнската църква алтернативата е пълна неграмотност.

И на 27 февруари 1870 година- едва тогава султанът подписва фермана за учредяването на самостойна Българска Църква под формата на Екзархия. Следователно това, че църквата и в нейно лице- християнството, са спасили българското самосъзнание е мит.

Факта, че църковната независимост и по-късно е била загубена и по-рано е била възстановено от светската власт, показва, че там са движещите сили.

Църквата и християнството по време на турско робство стават обект на особено силни подигравки. Например от Ботев, който нарича християните не просто ЖИВОТНИ, нарича ги СКОТОВЕ в поезията си и то редовно и многократно.

Църквата и християнството са били подлагани на подигравки от същите, дето са се подигравали и на българите - от турците. Пък Ботев - то едно е писането на поезия, друго е да може да откара една чета невредима от Дунава до Балкана, да не говорим с едно общо въстание да освободи България от турско иго. Всичките идеи на Ботев са си вятърничеви. Славейков е същата работа. Добре, че българите не са чакали на тях да ги освободят. Други са хората, дето са подигали народа да търси своята свобода - и духовна и светска - Софроний Врачански и внук му Стефан Богориди, Паисий Хилендарски, дякон Игнатий, Стефан Стамболов (той също като Васил Друмев е бил в семинарията, но е напуснал)...

[КГ125]

Да не забравяме и друго - религиозната принадлежност в онези времена е много дълбоко чувство и практика и представлява един от фундаментите на традицията. Точно затова е изиграла и основна роля в запазването на последната през периода, когато политическата власт е чужда, и то на друга религия, и, което от религиозна гледна точка е по-лошо - когато друг народ е ръководел политически българската църква.

В един аспект османското..хм, робство, е и второ византийско такова, тъй като българска църква де юре има едва от 1871 год. И в тези условия цяла един народ е с ясното съзнание, че е български и че църквата си е именно негова, когато тя няма институционалност на таква... От това по-голяма роля за запазване на традицията здраве му кажи.

[Frujin Assen]

Турците тотално разделят хората на две, християни и мюсюлмани. Факт е че дьонметата не се считат за пълноправни турци, но са много по близо до тях, а не до българите. Давам следния пример-в една книга която четох за помаците се обясняваше как те всъщност били българи. Обаче се признаваше че след балканската война българи помаци от родопите и македония масово заминават за турция, често без да знаят и дума турски. Това показва кое за тях е по важно- религията или народността. Дори и днес е същото, помаците се считат за по близки до турците, а не до българите, въпреки че и до днес сред тях има хора които дори не говорят турски.

[Р. Теодосиев]

Митко виж…помаците са си чисти българи, но дали вярата си през турското робство. Те запазват езика си [Български], но проповядват мюсюлманството за разлика от гагаузите – те си дават езика, но запазват религията [християнството] по това се различават…

Едните дават езика, но запазват вярата си, а другите дават вярата и запазват езика…

[Андрей Куртенков]

Добре де, а всъщност - каква трябва да е отправната точка за понятието "българско самосъзнание"? - Имам предвид - а имало ли е изобщо нещо, което да се съхранява, или "българското самосъзнание" е нещо, което се е оформило именно през ХІХ век? До каква степен бихме могли да твърдим, че нашите национални особености са генетически свързани с особеностите на населението по нашите земи преди идването на турците?

Ако тези въпроси ви се струват смешни - да не се смеем на македонците, дето са обявили своята републичка за наследник на държавата на Александър Велики. Доколкото знам, по време на първите от поредицата руско-турски войни през ХVІІІ-ХІХ век в российските източници изобщо не се споменават никакви българи по нашите земи - и така е чак до известната книга на украинеца Юрий Венелин.

[КГ125]

Е кво като не се споменават? Нима руснаците са критерия за това имало ли е или не е имало българско самосъзнание? Паийский пише Историята си през 1762 г. Петър Богдан Бакшев още по-рано. Когато обобщават представите за българско самосъзнение, и двамата са отнасят именно към историята, т.е. съзнанието си е било налице. Руснаците не говорят за българи специално, защото те се считат, и до голяма степен са, покровители на ХРИСТИЯНИТЕ православните в Османската империя и тях, а не някой от от тях отделно идат да освбождават.

Когато вече този процес преминава през 19-то вековния национализъм, тогава става и акцентирането върху разделянето на нации или народи. Това не значи, че последните не са съществували или хората не са имали съзнание за тях. Та нали има отделни езици?! имена, обичаи

Българска народност съществува още от времето на ПБЦ и хората добре го знаят.

[Maharbal]

Според мен ще е по-интересно, ако поставим въпроса наопаки: "Доколко християнството е допринасяло за загубата на национално самосъзнание в рамките на Османската империя".

Ако предположим, че приемането на исляма /с някои изключения/ е ставало в резултат на самостоятелно взето решение от страна на приемащия тази религия, най-често мотиви за което са придобиването на свободи и првилегии, които християните не са имали. То би следвало да очакваме, че на балканите ще се наблюдава едно сравнително равномерно разпределение на мюсюлмани. Но какво се получава: Липса на гърци-мюсюлмани, огранчен брой славяни-мюсюлмани /предимно в Родопите и Босна/ и преобладаващо мюсюлманско вероизповедание при албанците.

За да си обясним защо се е получило така мисля че трябва да си зададем два въпроса:

1. Какво е ставало с този християнин, който приеме исляма. Той продължавал ли е да бъде част от общноста в която е бил до тогава. Отхвърляла ли го е старата му общност или кръвните връзки са вземали връх над религиозните.

2. Приемайки ислама с произтичащите от това привилегии този човек, използвал ли е тези привилегии, за да се грижи за довчерашните си близки или те вече са ставали чужди за него?

Аз мисля че тези въпроси са много важни, когато говорим за ролята на църквата през този период.

На единя полюс са гърците, чиито религиозни институции са най-добре запазени по време на робството, за тях всеки приел исляма се е превръщал в чужденец. Поставен в изолация от своите той бързо губел чувството си за принадлежност към тях.

На другия полюс са албанците, за които произхода е основен, а религията само средство.

Изглежда че българите са били възприели някакъв междинен подход /може би и заради отслабената църква/ в отножението си към сменилите вярата си сънародниц. Подход който след освобождението се е доближил много до гръцкия. С което пък може да се обясни факта, че помаците се интегрираха много по лесно в турското общество отколкото в българското.

[КГ125]

Християнството няма как да допринася за загуба на национално самосъзнание. Религия и народност вървят ръка за ръка в онова време, като народността отличава хората вътре в религията. Ислямаът, когато е приеман масово, е в резултат на насилствени и организирани кампании. Албанците го приемат лесно, защот оте са най-далеч от религията, там връзката религия/народ е най-слаба. При гърците няма обособени "помаци" или "гъркомохаммедани", защото те не са тъй толерантни към отмятането от вярата, както българите. В България вяра и народност вървят ръка за ръка, но има и търпимост или търпение, все едно как ще се нарече.

А помаците са се интегрирали по-лесно с турците, защото те са правоверни, в империята религията е водещата, а не народността. Всички имат еднакви имена, ислямски, и от всички религии мюсюлманската най-малко държи на народността и е най-универсална.

[Христо Тамарин]

Според мен ще е по-интересно, ако поставим въпроса наопаки: "Доколко християнството е допринасяло за загубата на национално самосъзнание в рамките на Османската империя".

Ако предположим, че приемането на исляма /с някои изключения/ е ставало в резултат на самостоятелно взето решение от страна на приемащия тази религия, най-често мотиви за което са придобиването на свободи и првилегии, които християните не са имали. То би следвало да очакваме, че на балканите ще се наблюдава едно сравнително равномерно разпределение на мюсюлмани. Но какво се получава: Липса на гърци-мюсюлмани, огранчен брой славяни-мюсюлмани /предимно в Родопите и Босна/ и преобладаващо мюсюлманско вероизповедание при албанците.

За да си обясним защо се е получило така мисля че трябва да си зададем два въпроса:

1. Какво е ставало с този християнин, който приеме исляма. Той продължавал ли е да бъде част от общноста в която е бил до тогава. Отхвърляла ли го е старата му общност или кръвните връзки са вземали връх над религиозните.

2. Приемайки ислама с произтичащите от това привилегии този човек, използвал ли е тези привилегии, за да се грижи за довчерашните си близки или те вече са ставали чужди за него?

Аз мисля че тези въпроси са много важни, когато говорим за ролята на църквата през този период.

На единя полюс са гърците, чиито религиозни институции са най-добре запазени по време на робството, за тях всеки приел исляма се е превръщал в чужденец. Поставен в изолация от своите той бързо губел чувството си за принадлежност към тях.

На другия полюс са албанците, за които произхода е основен, а религията само средство.

Изглежда че българите са били възприели някакъв междинен подход /може би и заради отслабената църква/ в отножението си към сменилите вярата си сънародниц. Подход който след освобождението се е доближил много до гръцкия. С което пък може да се обясни факта, че помаците се интегрираха много по лесно в турското общество отколкото в българското.

Според мене нещата са по-прости. Всеки нашенец, който приемал по някакви причини Исляма, ако е имал възможност, е преминавал и на турски език, като по такъв начин потомците му днес са турци.

Мюсюлмани на Балканите са останали само там, където те не са имали възможност да научат турски: в планините, в Западните Балкани. Обратно, в равнините, в приморските райони или близо до Константинопол новообрязаните биха усвоили турския език лесно от първо поколение.

Разбира се, новообрязаният не ставал чужденец (ябанджия). Обаче важното в случая е това, че челядта на християнина и челядта на новообрязания повече не можели да бъдат сватосвани, докато челядта на християнина можела да се сватосва дори с ябанджийска християнска общност. Във всеки случай, челядта на новообрязания излизала от старата общност.

Ако говорим специално за българщината, то със сигурност българщината е съхранена чрез християнството. Ако почти всички българи се бяха обрязали, те вече щяха да възприемат турския език още по-лесно. Нямаше да ги има островите с помаци в Родопите - турският език щеше да стигне дотам. Турският език можеше да стигне и до Албания и днес можеше да няма и албанци, а само турци почти навсякъде на Балканите. С една дума, възможността да съществува мюсюлманска България е съвсем нереална.

На другия полюс са албанците, за които произхода е основен, а религията само средство.

Това може да е вярно едва през 19 век и насетне, когато национализмът заразява албанците. Нима албаноезичните общности от християни и от мюсюлмани взаимно са се сватосвали?

[Христо Тамарин]

Давам поправка и допълнение към предното си съобщение.

Според мене нещата са по-прости. Всеки нашенец, който приемал по някакви причини Исляма, ако е имал възможност, е преминавал и на турски език, като по такъв начин потомците му днес са турци.

Мюсюлмани-нетурци на Балканите са останали само там, където те не са имали възможност да научат турски: в планините, в Западните Балкани. Обратно, в равнините, в приморските райони или близо до Константинопол новообрязаните биха усвоили турския език лесно от първо поколение.

С една дума, възможността да съществува мюсюлманска България е съвсем нереална.

В същност, мюсюлманска България можеше да има само ако някой от последните ни царе от династията на Шишмановците беше заповядал българите да примат исляма. Но това е било също така нереално.

[Spirit]

Ако предположим, че приемането на исляма /с някои изключения/ е ставало в резултат на самостоятелно взето решение от страна на приемащия тази религия, най-често мотиви за което са придобиването на свободи и првилегии, които християните не са имали. То би следвало да очакваме, че на балканите ще се наблюдава едно сравнително равномерно разпределение на мюсюлмани. Но какво се получава: Липса на гърци-мюсюлмани, огранчен брой славяни-мюсюлмани /предимно в Родопите и Босна/ и преобладаващо мюсюлманско вероизповедание при албанците.

Тук много голяма роля изиграва разпространението на ереси сред населението на Родопите, Македония и Босна. Аз мисля, че именно религията е била основния фактор за запазването на българското самосъзнание. Такова е и заключението на Костадин Георгиев в книгата "Филетизъм или проклятие - някои аспекти на великобългарския шовинизъм" що се касае до отсъствието на българско самосъзнание у помаците:

"И равно на подвиг е, ако някой съвременен български историк, докосвайки се до темата за приемането на исляма от родопските богомили, посмееше да отрони с половин уста: „Това е ставало повече доброволно“. Само за тая фраза книгата на А. Вълчев е удостоена с унищожителна критика в списанието на българските историци. Макар и да има славянски произход и да стои близо до българите в езиково отношение, това родопско малцинство, благодарение на богомилството приело доброволно и съзнателно исляма, тръгва по друг път, процесът на формирането на българската националност протича отначало докрай извън него - плътно до началото на двадесети век."

[Атила Дуло]

Митко виж…помаците са си чисти българи, но дали вярата си през турското робство. Те запазват езика си [Български], но проповядват мюсюлманството за разлика от гагаузите – те си дават езика, но запазват религията [християнството] по това се различават…

Едните дават езика, но запазват вярата си, а другите дават вярата и запазват езика…

Интересно ми е, все още ли мислите това за гагаузите. Аз мисля обратното за част от гагаузите: дали си вярата(за облаги разбира се), но запазили езика=около 1/4 от юруците говорят гагаузки Легендата(мита, преданието сред гагаузите) за "езика си давам, вярата не" , е нищо повече от защитен рефлекс(при някои комплекс), умело използван през 29 век за румънизация, българизиране, елинизиране и русолизиране (интегриране) на гагаузите. Но гагаузите смятат, че християнството ги е опазило през Османско. Същото важи и за останалите.

Редактирано Юни 30, 2012 от Атила Дуло

[stinka (Rom)]

Ако българите бяха ислямизирани в мнозинството си по време на Осм. империя Източна България би била загубена безвъзвратно и турцизирана. В Западната част напротив нямаше да има сърбизация и гърцизация и можеби бихме асимилирали известен брой албанци мюсюлмани. Т.е. щяхме да имаме по разпространен на запад български етнос.

[Galahad]

Помаците са си българи, но не православни християни, а мохамедани. Това е цялата разлика.

След Руско-турската освободителна война е имало голяма изселническа вълна към Турция. В по-старите книги често се говори за турци-анадолци и български турци. Та съществува виждането, че са се изселили турци, които не са от български произход, а са останали тези, които са от български произход. През Възродителния процес за изселниците са получи ситуацията, че в България ги наричаха турци, а в Турция - българи. Разбира се е трудно да се каже това схващане доколко е достоверно. Но тези, които са останали са предимно свързаните със земята, т.е. предимно в селата. Докато градовете, където е била администрацията по-масово по време на войната заминават за Османската империя. Трудно е да се каже доколко са имали спомен, защото за новопотурчените след Освобождението са запазени документи за връщането им към православието.

[Димитър Стефанов]

Какво мислите- помогнало ли е християнството за запазването на българското самосъзнание или не е помогнало... Или истината е някаде по средата...

........................

* * *

Това беше в кратце моята гл. т.

А вашата каква е?

* * *

За мен истината е някъде по средата.

Религията е помагала, в тежки моменти е обединявала... Но през повечето време - на простия селянин му е било все тая за религията...

Редактирано Януари 15, 2014 от Димитър Стефанов