Хронология на разкола в Българската Православна Църква (БПЦ)

[ISTORIK]

Хронология на разкола в Българската Православна Църква (БПЦ) oт 1989 до днес

http://www.pravoslavieto.com/docs/razkol_chronology.htm#71

[Frujin Assen]

Аз тук ще допълня ще Патриарх Кирил и Патриарх Максим са назначени за патриарси от комунистическата власт.И са и били винаги верни верни.За Кирил се твърди че бил масон,а Максим е известно че е бил офицер от Държавна сигурност.

[Galahad]

Хм, Разколът - първородния грях на БПЦ.

Константин от Апамея по време на VІ Вселенски събор разглежда настанямането на българите в днешните бълг. земи като божие наказание за несъгласието в църквата. И всякаш появата на държавата по време на църковния смут завършил със вселенски събор оставил отпечатък върху по-нататъшната й съдба.

През ІХв. княз Борис І приел християнството, но за това на кой да са подчинени бълг. земи избухнал сериозен спор между Рим и Цариград. Въпросът бил решен на събор в Цариград, но отношенията между Стария и Новия Рим останали непоправимо засегнати.

Следващата стапка е Великата Схизма. Папата посегнал на част от диоцеза на българската охридска архиепископия. Цариградския патр. Михаил подкрепил охридския архиепископ Лъв. В крайна сметка епископите на Новия и Стария Рим се отлъчили един друг от църквата и така се стигнало до Великата схизма.

След въстанието на Асеневци през 1185г. монахът Василий бил ръкоположен за епископ от Видинския митрополит. При Калоян папата го признал за бълг. духовен глава и му дал титлата примас. По времето на архиепископ Димитър Хоматиан се поставил въпросът за ръкоположените епископи от нововъзникналата бълг. власт, тъй като диоцеза на Търновската архиепископия засегнал именно Охридската. Синода на архиепископията признал търновската, но епископите извън бълг. земи били отстранени. При Иван Асен ІІ обаче дори самата охридската архиепископия била подчинена на Търново, а търн. епископ бил признат за патриарх.

Учредяването на независимата бълг. екзархия довело за пореден път до разкол - безсилен да се справи с борбата за църковна независимост, цариградския патриарх обявил бълг. църква за схизматична, т.е. отделна от дургите православни църкви. До средата на ХХв. българските архиереи не можело да участват в съслужение с архиереи от др. православни църкви като руската и сръбската.

След Освобождението се стигнало до смут и в самата бълг. църква. Григорий, доростоло-червенския митрополит се оказала податлив не само на женските прелести, но се оказало, че не е безразличен към власта. Той подтикнал владиците от севера към смут - те оспорили легитимността на тогавашния екзарх Йосиф (в смутните години след Апр. въстание и заточаването на Антим той заел поста без да се спазят точно изискванията на екзархийския устав), а също поискали владиците от Княжеството да се обособят в отделен от екзархията синод. Учредителното събрание обаче разпоредило, че бълг. земи са подчинени на екзархията, където и да се намира седалището й. И донжуановецът останал на сухо.

Та както се вижда проблема не е отсега. Тъй че на няма място за съмнение в легитимността на патр. Максим. Просто от време на време все се намира някой размирник.