Интериор на български къщи от 19-ти век

[К.ГЕРБОВ]

И през 19-ти век, както днес, е имало бедни и богати хора, което е дало отражение в бита на обитаваните от тях домове.

Днес по-бедният бит от времето на Възраждането, може да се види главно в къщи-музеи на известни личности. Доколко е автентичен този бит е трудно да се каже, тъй като повечето къщи са реставрирани, а някои и наново построени от амбициозни хора, като тези които „възстановяват” дворците, стените и църквите на Царевец и Трапезица във Велико Търново.

Характерни за „народния бит” в къщите-музеи са традиционното огнище, пиростията и трикраките столчета около нея, лавиците по стените с наредените по тях керамични и бакърени съдове. Ако разгледате снимки с интериор от такива къщи, които снимки са правени в различни години, ще откриете известни различия в детайлите. Например, при сравнение между втората и третата снимка по-долу, които се отнасят до един и същ обект - възстановената родна къща на Христо Ботев в Калофер, ще установите явни разлики. Любопитно е, че по-претрупаната с инвентар „одая” от втората снимка е снимана по-рано. Явно по-късният управител на къщата е харесвал по-семплата атмосфера и е разредил предметите. Този факт ни води към констатацията, че „автентичността” на обстановката в тези новопостроени „исторически” паметници, зависи от вкуса на този, който се грижи за тях.

В къщите на богатите чорбаджии и търговци обстановката е по-луксозна - има европейски мебели: изящни столове, маси, спални. От таваните висят изящни полилеи. Какви, обаче? Тези, които виждаме днес, са с електрически лампи! Възможно е, когато държавата е станала собственик на съответната къща, в нея действително да е имало електричество. Но пък е редно като показваме автентичен бит от преди време, да се постараем той действително да бъде такъв.

Като търсих информация за интериора в къщите-музеи открих това обяснение, което се отнася за три от изображенията, показани по-долу с текст „Пловдив, Къщата на Бирдас”:

„От фамилиите Бирдас и Мардас [в Стария Пловдив] са останали две вещи в автентичен вид - един полилей и барокова спалня. Останалите мебели са купувани по-късно, но са оригинални и са направени в стила на времето си. Голяма част от мебелировката - бюфети, шкафове, кресла и маси, е дело на български майстори в характерния за онова време национален стил. Идеята е била той да стане типично български, затова в него са използвани национални символи като рози, грозде, знаци на плодородието, всичко това примесено със сецесион.

Ябълковата спалня в една от стаите е изработена в Пловдив и също показва амбицията да бъде създаден един български стил в мебелното изкуство. В нея има елементи от църковната дърворезба, подобни на иконостаси, но със светско приложение.

В друга от стаите е подреден изящен ансамбъл мебели за спалня - нощни шкафчета, тоалетка и масичка с красиви мраморни плотове. В къщата има няколко старинни часовника в стил сецесион. Освен с портрети стените са декорирани и с картини, обрамчени с кадифени рамки, на които върху рисувана коприна батик са изобразени четирите годишни времена.” http://www.segabg.com/article.php?sid=2007062700040002201

Аз показвам снимки, правени в периода 1970-1990 г. Днес в интернет виждам, че интериорът в някои от показаните къщи май не е същият. (Очевидно съответния управител или художник-аранжьор е сменен!)

Не съм влизал скоро в такива музейни обекти, в които има смесване на ново и старо. Не знам, дали днес е въведено посочването кои предмети в тях са автентични и кои не. Навремето като ученици ни водеха из такива къщи, но не си спомням да си ни казвали, че има съвсем нови неща. И ние си мислехме, че всичко е автентично.

Днес, мисля, че е добре, посетителите в къщите-музеи да бъдат информирани за оригиналните вещи и донесените от друго място, че и от друго време. В археологическите и историческите музеи се указват копията. Може би за битовите експонати ще е по-добре да се пише кое е оригинално, защото то явно е по-малко. Но истинският ценител търси да види именно такива неща.

Има хора впечатлителни и някои, влизайки в „родната къща” на Христо Ботев, вероятно си представят как баба Иванка Ботйовица върти чекръка. Няма лошо, както се казва, но тази картина човек може да си я представи виртуално и без да ходи в Калофер. Струва си човек да отиде дотам, за да види нещо автентично.

Арбанаси, стара къща

Калофер, къща-музей „Христо Ботев”, стаята на майката Иванка (?)

Калофер, къща-музей „Христо Ботев”

Калофер, къща-музей „Христо Ботев”, кът на бащата Ботйо

Клисура, Павурджиевата къща

Клисура, Павурджиевата къща

Жеравна, кът „Златна Ореша” в хотела

Грудово, къща-музей „Тодор Грудов”

Етъра, Битовата къща

Пловдив, дом на Съюза на българските художници

Пловдив, дом на Съюза на българските художници

Сливен, къща-музей на сливенския бит през ХІХ в.

Копривщица, Лютовата къща, синята одая

Копривщица, Лютовата къща, синята одая

Копривщица, Лютовата къща, таван и холкел (архитектурен преход между тавана и стената)

Копривщица, Лютовата къща, алафранга (декоративна ниша)

Копривщица, Ослековата къща, синята одая

Копривщица, Ослековата къща, червената одая

[К.ГЕРБОВ]

Панагюрище, Лековата къща, колелото на живота (стенопис), 1873 г.

Трявна, Даскаловата къща, резбован таван

Пловдив, къщата на Недкович

Пловдив, къщата на Недкович

Пловдив, къщата на Бирдас

Пловдив, къщата на Бирдас

Пловдив, къщата на Бирдас

Пловдив, къщата на Аргир Куюмджиоглу (Етнографския музей)

Пловдив, къщата на Аргир Куюмджиоглу (Етнографския музей), таван в приземния етаж

Рилски манастир, Чирпанската стая

Шумен, къща-музей „Лайош Кошут”

Калофер, музей на просветното дело

Мелник, Кордопуловата къща, венецианска стъклопис

Русе, Митрополията, приемен салон

Русе, клуб на културните дейци

[Galahad]

Разбира се в повечето случаи сегашното обурудване на старите къщи е свързано с предназначението, което имат днес. В някои случаи са основно премебилирани и си имат доста модерни за сегашно време баня и осветление. Преди 1989г. в много от бълг. градове имаше отредена по една или няколко къщи за правителствени резиденции и те си бяха направени подобаващо модерно за потребностите на членовете на олигархическите фамилии. Други пък са превърнати в музеи със съотв. витрини, канцеларии, хранилища и др. под. В някоои случаи е пипнат по-здраво и сградата на Учредителното събрание в Търново си е направена направо из основи от стоманобетон.

Когато се показват мебели, то обикновено са подборка от по-ценните и интересните, но не само от къщата, а понякога от целия град.

За съжаление у нас има един сериозен проблем - за много от сградите няма изображения за интериора в миналото, напр. както за дворците в другите държави има картини, чертежи, снимки и др. под.

Мерките за опазване на интериора също нарушават автентичния облик - горящите газени лампи, свещи и огнища са опушвали доста помещенията и през по-голямата част от годината въобще не са изглеждали така бели както след летния ремонт. Днес примерно тези дето ползват печки на дърва и въглища почти всяка година пребоядисват стените.

Асвен това в повечето случаи са запазени по-представителните къщи. Землянките и полуземлянките колкото и да са били популарни в миналото, днес ги има само на снимки и рисунки.

Но за съжаление нито един музей не може да ни даде 100% представа за онова, на което е посветен.

[КГ125]

Чудесна тема! Мисля, че е установимо кое е автентично и кое не в интериора. Епохата не е така далечна, имаме музейни експонати, дори в много стари селски къщи тия артефакти ги има също.

Галахад, печките са пушели, но не вътре, а навън. Чистия въздух прави чудеса! На село например по 10-тина години не правят ремонти и повече, и то при палене на печките всяка зима. И тогава е било така.

И малък ОТ: Някой може ли да обясни на първата снимка от второто мнение, в средата на Колелото на живота, какво пише и какво е нарисувано? Фигурата женска ли е или мъжка? Видимо дрехата е женска от онова време, и то европейска. Но кой е нарисуван и какво държи в ръцете си?

Редактирано Април 6, 2012 от КГ125

[К.ГЕРБОВ]

Първоначалната ми идея беше да покажа интериорите, затова те са толкова много. Показал съм всичко, което имам. Докато търсех, обаче, да добавя и някакъв пояснителен текст, се сетих за автентичността на изложеното. То като няма запазени автентични вещи, явно ще се се сложат ерзаци, добре е все пак да внушават доверие. И да има някакво указание, за да не се връзват посетителите.

Това «Колело на живота» е много интересно, защото изглежда от него тръгва вица: до еди колко си години човек трябва да се изучи, до еди колко си - да се ожени, след това до определени години да се напечели, на еди колко си години - да спре да ходи по жени и не помня колко бяха последните години, когато трябва прилично да си умре. И ако не спазел тези срокове - човек ставал за резил.

Фигурата в средата е на жена с корона (има деколте). На текста също пише: „ЦАРИ-ЦА...”, но втората дума не се чете.

[лаик-1]

  On 7.04.2012 г. at 10:29, К.ГЕРБОВ said:

Първоначалната ми идея беше да покажа интериорите, затова те са толкова много. Показал съм всичко, което имам. Докато търсех, обаче, да добавя и някакъв пояснителен текст, се сетих за автентичността на изложеното. То като няма запазени автентични вещи, явно ще се се сложат ерзаци, добре е все пак да внушават доверие. И да има някакво указание, за да не се връзват посетителите.

Това «Колело на живота» е много интересно, защото изглежда от него тръгва вица: до еди колко си години човек трябва да се изучи, до еди колко си - да се ожени, след това до определени години да се напечели, на еди колко си години - да спре да ходи по жени и не помня колко бяха последните години, когато трябва прилично да си умре. И ако не спазел тези срокове - човек ставал за резил.

Фигурата в средата е на жена с корона (има деколте). На текста също пише: „ЦАРИ-ЦА...”, но втората дума не се чете.

Не е по темата,но знаете ли какво ми направи най-голямо впечатление разглеждайки картината?Ами,75-тата годишнина,-представена е като една съвсем нормално-достижима възраст.Винаги съм изпитвал огромни съмнения към мнението,че преди сто-двеста години,дедите ни едвам изкарвали до петдесет,максимум до шестдесет години.

[КГ125]

О, разбира се. И аз съм далеч от такова мнение. През 19-ти век информаторите на Димитър Маринов в ломските села наричат 40 годишния мъж "в разцвета на силите си".

Просто повече хора са умирали по-млади, отколко сега, но 75 г. не се е считала свръхпреклонна възраст.

Редактирано Април 7, 2012 от КГ125

[kolekcioner]

Здравейте знам че мястото не е тук но купувам стар тиган и ютия на въглища

повече инфо ми пишете.

[Skubi]

  On 18.09.2016 г. at 17:36, kolekcioner said:

Здравейте знам че мястото не е тук но купувам стар тиган и ютия на въглища

повече инфо ми пишете.

Expand  

Да не си търговец на вехти неща или цветни метали?

[kolekcioner]

:DКолекционер съм и ми трябват за колекцията нищо че имам но искам още!!!

[roca]

Тука ни излъга направо :D

Ако искаш преди фотоапарата провери и за един курс "Как да търсим в Гугъл?" Знае ли се, току виж ти каже къде да намериш неща за "Колекцията"

[kolekcioner]

Ще си снимам калекцията по голяма е от ловеч етногравския

такава колекция не сте виждали ще снимам!!!

[roca]

Само първо научи го моля те този фотоапарат, че при монетите пада голямо кьорене докато ги разберем....и на 5-ти диоптър виждам по-ясно от твоите снимки

[Rebecca]

 

 

[Rebecca]

                         

 

[Rebecca]

                     Балабановата къща- Пловдив

 

 

[Rebecca]

Къщата на Недкович 

 

 

 

[Rebecca]

къщата на Недкович- Пловдив

 

 

 

 

 

Редактирано Декември 20, 2016 от Rebecca

[Rebecca]

В къщата на богат търговец в Пловдив .В гостната има чешма по която е течала розова вода с която поканените на обяд си миели ръцете. В подземния етаж на къщата е бил резервоара.

 

]

 

 

[Rebecca]

къщата на Хиндлиян- стария Пловдив