Отиди на
Форум "Наука"

Recommended Posts

  • Потребител
Публикува (edited)

Благодаря за добрия отзив! Ще ми трябва известно време за да продължа със Сицилиянското кралство, а и все още се надявам Глишев да се включи и напише нещо по темата.

Редактирано от Drake
  • Мнения 88
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • Потребител
Публикува

Значи, Христо Монтански - графът Опсикийски, все се кани да качи някоя и друга картинка за по-голямо пояснение, и все "не му остава време"... А за ракийца и киселчоци намира време посред зима, нали!? :frusty2: Дрейк, поредните акламации от моя страна :wavetowel2:

post-6354-0-51530300-1354585808_thumb.jp

post-6354-0-33309100-1354585816_thumb.jp

post-6354-0-41749300-1354585833_thumb.jp

post-6354-0-79478200-1354585850_thumb.pn

post-6354-0-18296700-1354585866_thumb.jp

post-6354-0-80520600-1354585884_thumb.jp

post-6354-0-77963700-1354585899_thumb.jp

  • Глобален Модератор
Публикува (edited)

И на Дрейк, и на Монте Кристо за фотото!!!! Свършиха ми шапките да ги метам у въздуха!!!

Поздрави чудесен труд!

Редактирано от КГ125
  • 2 седмици по-късно...
  • Потребител
Публикува

Чудесно графе! :) Ф. Шаландон и неговото произведение за дълъг период са били и в значителна част все още са неоспорим авторитет и класика за всички занимаващи се въпросната тема. За да не откривам топлата вода, ще цитирам един друг историк Ричард Браун:

By 1900, five separate historiographical trends can be identified: the literary tradition, narrative accounts with various chronological limits, monographs on specific, sometimes very specific subjects often grounded in examining particular communities, biographical studies[34] and collections of primary material. It was Ferdinand Chalandon[35] who provided a synthesis of these trends in his two volume work[36] published in 1907[37]. The book is divided into three parts dealing respectively with the conquest down to 1130, the monarchy 1130-1194 and the institutions and the first volume is prefaced by a discussion of the available sources and an extensive bibliography. Unlike Delarc’s study of 1883, Chalandon’s work remains the most substantial study of the Normans and though the details of what he wrote a hundred years ago have in places been modified, it remains the single most important work available to historians.

Such was the dominance of Chalandon’s perspective of the Normans that there was little attempt to modify his views until after 1945.

  • Потребители
Публикува (edited)

А, благодаря, графе, това е повече от прекрасно!

У мен има една нелоша, популярна Histoire de Sicile, но това ще ми дойде дюшеш.

Дрейк, темите ти за ал-Маджус и за сицилийските нормани наистина са чудесни. Заради такива си струва да почете човек тук.

Редактирано от glishev
  • Потребител
Публикува

Навярно тези от вас, които се интересуват от историята на Византия знаят много добре кой е Безобразов. Възможно е пък и да не са чували въобще за него?!? Както и да е. За другите би било интересно да прочетат неговата монография относно Боемунд Тарентски. Тази интересна история, завършена от Павел Владимирович и публикувана в един брой от журналите на Министерството на просветата през далечната 1883 г. трябва да стане достояние на всички, които ги мързи да четат неповторимата Алексиада от вездесъщата Анна Комнина :)

Подарък от графчето!

Безобразов, Павел Владимирович - Боэмунд Тарентский.pdf

  • Потребител
Публикува

Е, как да не иска бре? Tи да не си с архаична машина като моята[1] и PDF да ти прави мизерии, натоварвайки рам-паметта? Adobe, Foxit, STDU Viewer? Не вярвам с тях да има проблем.

[1] машинката ми е на 9 г. и я наричам Дарт Вейдър - почти нищо не остана от нея, а само ъпгрейд. Вече е "супермощна" - 768 МБ RAM, а иначе процесорът от време оно е направо да си *бе майката - 2.01 ГХц ))))

  • 2 месеца по късно...
  • Потребител
Публикува

Преди няколко месеца попаднах на интересна и доста обширна статия на проф. Лучия Травайни, посветена на монетосеченето, паричното обръщение и обмена в норманска Италия. Струва ми се, че тя може да обогати темата, която до тук има по-скоро военно-политически акцент. Поради големия и обем, си позволих да я разделя на две части, като не съм приложил бележките под линия, които са съизмерими като големина с изложението на статията. Преводът е мой, както и допълненията в скоби. Използвал съм термини като Византия, византийски и др. за да бъда максимално близък до оригинала. Предлагам ви първата част, а ако представлява интерес ще продължа по-нататък и с втората част.

  • Глобален Модератор
Публикува

Малко ОТ. В интересната статия, която е пуснал Дрейк, прочетох следното:

Даренията в злато могли да бъдат много големи. Огромни суми от византийски златни монети дарява Робер Гискар на абатството на Монтекасино, общо 149 фунта злато. За разлика от него византийският император Константин IX, ежегодно дарява на Монтекасино само два фунта злато. През 1076 г. Михаил VII Дука увеличава дарението до 24 златни фунта годишно, но за съжаление на абатството той е детрониран две години по-късно.

Някой може ли да хвърли светлина върху тези действия на императорите. Имам предвид следното: ако по времето на Константин Мономах Източната и Западната църкви не са в схизма и не е учудващо императорът да се изявява като ктитор на един католически манастир, защо ктиторството на католически манастир продължала и при Михаил Дука, когато двете църкви са в схизма от 22 години? Значи ли това следното:

1. Към 1076 г. схизмата е реалност само на най-високо църковно ниво, а на ниво среден клир и манастири тя реално липсва.

2. Към 1076 г. схизмата е реалност и на ниво среден клир и манастири, но Михаил Дука прави дарението като реверанс към католическата църква, защото се надява на западна помощ срещу селджуците в Мала Азия.

3. Към 1076 г. схизмата е реалност и на ниво среден клир и манастири, но дарението на Михаил Дука е направено по инерция от предишните десетилетия.

  • Потребител
Публикува (edited)

Според мен, отговор №2 е най-вероятен, но трябва да се споменат няколко специфични особености:

- През ранното Средновековие Монтекасино е най-почитаният и влиятелен манастир в Италия, основан от Св. Бенедикт, дал на Ватикана няколко папи, кардинали, църковни деятели и историци като Павел Дякон, Лъв Остийски и др. В края на X век група гръцки монаси (бежанци от атакуваната от сарацини Калабрия) начело със абата си Нил Младши (Όσιος Νεῖλος ὁ Νέος) намират убежище за няколко години в манастира (Св. Нил е почитан като светец от католици и православни).


- Сред ктиторите му освен ромейски императори (още през 912 г. е издадена грамота от император Лъв VI, гарантираща особени привилегии на обителта ), лангобардски принцове, нормански графове, унгарски крале от династията на Арпадите и т.н., са и почти всички императори на Свещената Римска Империя, като поне четирима от тях го посещават лично през XI век.

- Личните качества на абат Дезидерий (по-късно папа Виктор III), който е доверен емисар и посредник в конфликтни преговори на трима папи - Николай II, Александър II и Григорий VII. Той е абат от 1058 г. до 1086 г., обновява сградите на манастира с помоща на майстори и зографи ромеи, като пред това изпраща пратеници в Константинопол през 1066 г. с предлог да закупят материали, като неговите пратеници са приети от император Роман Диоген.

"... Итак, отправив в вышеназванный царственный град одного из братьев с письмами к императору и золотом весом в 36 фунтов, он поручил ему изготовить там золотую плиту на фасаде алтаря с драгоценными камнями и прелестными смальтами, и велел выложить этими смальтами некоторые истории из евангелия, но зато почти все истории чудес блаженного Бенедикта. Этого отправившегося в путь нашего собрата император Роман (Диоген) весьма почтительно принял и, пока тот там находился, вместе со всеми своими людьми обходился с ним почтительно и с уважением, и предоставил ему императорское разрешение и возможность делать там все предметы, какие он захочет...
... Около этих дней Михаил (VII Дука), император Константинопольский, прислал отцу Дезидерию через послов, которых тот отправлял к нему, многочисленные дары 328, прося, чтобы они усердно молились о милости всемогущего Бога для него и его детей и для положения его империи. Кроме того, из уважения к отцу Бенедикту и ради спасения своей души он также посредством запечатанной золотой буллой грамоты постановил, чтобы этот монастырь каждый год получал из дворца Константинопольской империи по 24 фунта золота и по четыре покрова для поддержания нашей общины...
CHRONICA MONASTERII CASINENSIS

КНИГА III
Редактирано от Drake
  • Глобален Модератор
Публикува

Вероятно в дъното стои политиката - всеки господар се стреми да е в добри отношения с религиозните институции в съответната област. Може би има място и т.1 - какво знаем за това как се обособява границата между католици и православни веднага след схизмата? Как се решава кой какъв е, кой манастир към кого е.... Пък и религиознитя разрив какви първоначални политически измерения има? Изглежда, че политическият процес е по-бавен, в т.ч. и "надолу" в църковните структури?

  • Глобален Модератор
Публикува

Според мен, отговор №2 е най-вероятен, но трябва да се споменат няколко специфични особености:

Мда. Забележи и ръста в размера на дарението. При Мономах е 2 либри, при Дука - 24. Ръст 12 пъти.

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...
×

Подкрепи форума!

Твоето дарение ще ни помогне да запазим и поддържаме това място за обмяна на знания и идеи. Благодарим ти!