Азавад

[Frujin Assen]

Туарегите в Мали, подкрепяни от ал кайда и ислямисти са обявили независимост на държавата си Азавад (северно Мали). Те вече са обявили че ще спазват шериата и са станали обект на интерес от страна ал кайда. В страната са пристигнали отряди на ал кайда които се сражаваха в Либия, и участваха и в отвоюването на Азавад. Там вече има тренировъчни лагери на ал акайда и други ислямисти.

Интересно за армията на Мали е че имат въоражени сили в състав от 7 500 души и ВВС от 400 души. Купили са от нас Ми-24, говореше се още за покупки на Су-25 и МиГ-23, също сме им продавали Т-55, калашници и друго въоражение. Армията им е много зле обучена и дисциплинирана и напълно резонно е претърпяла поражение от ислямистите.

[КГ125]

армията на Мали...

[Frujin Assen]

БАМАКО - Туарегите, разбунтували се срещу властта в западноафриканската държава Мали, обявиха, че прекратяват огъня, защото вече контролирали достатъчно територия, за да си създадат собствена държава, съобщи Би Би Си.

По информация на местни журналисти само една трета от Мали (около 400 000 кв. км в южната част на страната) остава в ръцете на военната хунта, взела властта в Бамако преди 2 седмици. Останалата територия е под контрола на туарегите и на ислямисти от клона на “Ал Каида” в Северна Африка. “Вече можем да изпълним искането на ООН и да прекратим бойните действия”, заяви на уебсайта си Движението за национално освобождение на Азауад (историческите земи на туарегите в Мали - б.р.).

“Западът подпали Мали с намесата си в Либия и сега трябва да помогне за потушаването на бунта”, заяви Ерик Денес от френския мозъчен тръст Център за разузнавателни изследвания. И обясни, че бунтът на туарегите нямало как да успее, ако в страната не се били върнали съплеменниците им от чуждестранния легион на Муамар Кадафи. Те първоначално нямали нищо против целостта на Мали, но трябвало да си намерят какво да правят.

Френският външен министър Ален Жюпе заяви, че няма военно решение на проблема и трябва да се преговаря с бунтовниците. Но съседни на Мали страни се готвят за военна интервенция.

Редактирано Април 8, 2012 от Frujin Assen

[Пандора]

“Западът подпали Мали с намесата си в Либия и сега трябва да помогне за потушаването на бунта”, заяви Ерик Денес от френския мозъчен тръст Център за разузнавателни изследвания. И обясни, че бунтът на туарегите нямало как да успее, ако в страната не се били върнали съплеменниците им от чуждестранния легион на Муамар Кадафи. Те първоначално нямали нищо против целостта на Мали, но трябвало да си намерят какво да правят.

Сетиха се да правят анализи...

[Frujin Assen]

Еми така е, изтърваха питомното, ха сега да гонят дивото.

[Perkūnas]

Африканска история, ох...

[DendroaspisP]

Африканска история, ох...

Абе, африканска история, ама като я замесиш и с ислям и става съвсем неконтролируема и взривоопасна смес.

[Frujin Assen]

Основен резултат от гражданската война в Мали може да стане появата на непризната държава на туарегите в северната част от страната. Реалната власт там ще се държи от ислямски терористични групировки, включително свързани с Ал Каида.

Нито правителствените войски, нито извършителите на военния преврат не ще могат в обозримо бъдеще да възстановят контрола върху изгубените райони, където ислямистите налагат вече свои правила.

Така терористичните групировки от мюсюлманския свят се сдобиват с още една територия (освен Йемен, Сомалия и афганистанско-пакистанската граница), където да създават тренировъчни лагери.

Вчера се разбра, че в превзетия от туарегите град Тимбукту са пристигнали двама високопоставени емисари на Ал Каида (трима според местни източници на Франс прес, б. р.).

Бойните действия в Северно Мали приключиха по естествен път: завладели над половината от територията на страната, въстаниците туареги спряха настъплението си. Отвъд град Тимбукту свършва и естествената им среда - пустинята.

Населението там е вече съвсем различно - не бели чергари, а уседнали черни африканци. Туарегите нямат причини да поемат контрол върху техните градове. Нито пък възможности за това - отрядите им не са толкова многобройни, че да оставят гарнизони във всяко превзето селище.

Територията, обитавана от туарегите (те самите я наричат Азавад), е разделена между Мали, Нигер, Буркина Фасо, Алжир и Либия. Туарегите наброяват към 5,5 милиона души. Тези от Мали и Нигер водят борба под лозунга за създаване на собствена държава. Последното въстание на туарегите в Нигер продължи две години - от 2007 до 2009, и бе наречено “уранова война”: бойните действия нанесоха сериозни щети на уранодобива от френски и китайски компании.

Дори ако оставим настрана южните райони на Мали, бунтовниците вече са установили власт над огромна територия (колкото две Германии), където не е останал нито един гарнизон правителствени войски. Тази псевдодържава ще бъде управлявана от няколко групировки: едните главно сепаратистки, другите - предимно от радикални ислямисти.

Ето най-големите: сепаратисткото Национално движение за освобождение на Азавад (НДОА), ислямистката “Ансар ад дин” начело с шейх Ияд аг Гали и най-непримиримата - “Ал Каида в ислямския Магреб” (АКИМ).

Въстаниците най-вероятно ще си поделят тези нови владения, образувайки сфери на влияние, без да се месят един другиму - фактически вече са започнали. Значи наближава моментът, когато в районите, попаднали под властта на “Ансар ад дин” и АКИМ, може да бъдат изградени лагери, подготвящи ислямски терористи.

Експертите не очакват ръководството на Мали скоро да възстанови териториалната цялост на страната.

Първо, в Мали просто няма централна власт като такава. Законният президент Амаду Тумани Туре е свален от военна хунта, а превратаджиите не са признати от никоя държава.

Второ, в бойните действия срещу туарегите армията на Мали се представи по най-лошия възможен начин. Често пъти предаваше без съпротива гарнизони и военни лагери, а бойният дух на войските е крайно нисък.

Трето, армията на Мали безнадеждно изостава от бунтовниците по екипировка и оборудване. Тя разполага с остаряла техника, и то в недостатъчни количества. А мнозина туареги имат опит от либийската гражданска война, когато се сражаваха в елитни части от армията на Муамар Кадафи.

След свалянето и гибелта на полковника те минаха границата и бързо откриха поле за изява на друг театър на военни действия. “Либийските ветерани” са чудесно въоръжени и екипирани с най-нови средства за свръзка.

Четвърто, въпреки обещанията да подпомогнат борбата срещу сепаратистите съседните страни (най-вече Нигер и Буркина Фасо) едва ли ще се престрашат да влязат в открита конфронтация с туарегите от Мали. И дори да го сторят, никак не е сигурно, че ще постигнат успех.

По бойни качества и екипировка армиите на тези държави не са много по-различни от малийската. При това не са и свикнали да водят битки в пустинята. А туарегските отряди са идеално пригодени за бойни действия точно в такива условия.

Накрая - пето, западните държави (на първо място САЩ и Франция) няма да предприемат мащабна операция за възстановяване на “конституционния ред” на такава огромна територия. Биха могли да организират най-много акции на специални сили в отделни точки за освобождаване на заложници или за премахване на терористични лидери.

Така че в близките години се очертава Северно Мали да се превърне в царство на анархията. От което пръв ще се опита да извлече изгода терористичният интернационал начело с “Ал Каида в ислямския Магреб”.