Съществувал ли е Исус

[loop]

Искам тука,а и по случай идващите великденски празници да постна тази тема.Съществувал ли е наистина човек който може да се индентифицира като Исус Христос? А и освен това искам да честитя на вярващите във форума идващите великденски празници.Желая ви всичко най хубаво, много здраве и приятно прекарване на идващите празници.

Редактирано Април 9, 2012 от loop

[mitaca]

Да.

[КГ125]

Да, съществувал е. А ако не е, историята му е толкова въздействаща, че е оснвала най-развитата цивилизация в човешката история.

http://www.youtube.com/watch?v=H61s7jRmT6M

http://www.youtube.com/watch?v=U_9irZSO6j4&feature=relmfu

Редактирано Април 9, 2012 от КГ125

[RIZAR]

Луп , приятелю , в днешно време, т.е. през 21-ви век няма сериозен учен, който да отрича съществуването на Йешуа/Иисус. Големите спорове продължават в насоката , Бог ли е той и вършел ли е чудеса (и въобще има ли чудеса).

В научната мисъл е съществувала една свръх -критична школа, която е отхвърлила възможностите историята да познава човек с това име и Бог да е станал човек. За първи път тази теза се появява по време на Френската революция, когато един непрофесионалист обявява , че Иисус Христос е събирателен образ на стари слънчеви божества - Сол Инвиктус, Хелиос и т.н. Казвам непрофесионалист, защото Дюпои (автора на тезата) е адвокат и любител астроном. Той е един от т.нар. енциклопедисти, които са се вземали твърде на сериозно и са се опитвали да се изказват компетентно по въпроси от най-разнообразен характер.

В по-ново време - края на XIX- нач. на XX в. нихилисти , като Ницше и теософа Древс са се опитали да възродят тази хипотеза, като са й придали съвременен методологически анализ.

Всичките им тези , обаче са подложени на унищожителна критика.

Най-важните аргументи на митологичната школа - учени които се изказват срещу историчността на Иисус са следните =

1. Личноста на Иисус е създавана по етапно, на базата на някакво божество

2. Историците от неговата епоха не са казали нищо за него

3. Иисус е фактически един синтезиран образ на всички известни източни божества

Накратко ще ти приведа някои важни контра аргумента срещу митологичната школа -

1. Макар, по-известните автори от епохата да не споменават Иисус, всички негови ученици са засвидетелствани, като действителни лица и най-вече апостол Павел. Личноста на Павел досега никога не е подлагана на съмнение. В своите послания, той споменава за учениците на Иисус. Значи , имало е някакви ученици на Някого, когото е бил почитан, като Бог , последния израз се намира в едно оригинално писмо на управителя на тракийската област в Мала Азия - Плиний Младши. Той пише едно писмо , че е областа му има много почитатели на Иисус, когото те почитат като Бог. Вярно , че това писмо е написано 70 години след Иисус, но доказва един континюитет между християните на Павел и следващите християни в Мала Азия, където през II- ри век то намира най-много почитатели.

2. Митолозите , които не са били професионални историци са смятали, че някога преди Иисусово време е същестувал някакъв бог Иисус, чийто образ е бил постепенно антропоморфизиран, т.е. "измисления " бог иисус е бил приет за човек, от своите почитатели. Такова нещо в историята няма. Напълно доказано. Нямало е време преди Иисус , да е бил почитан бог с такова име. Същестувал е човека Иисус Навин, но той не е бил обожествяван, а за времето от неговия живот ок. 1200 г. пр. хр. няма издигане на негов култ. Немислимо е , че точно след хилядолетие и повече ,той да бъде обявен за бог.

3. В Талмуда-та- сборник от юдейски канонични писания има косвени доказателства за съществуването на Иисус. За него в тях се пише предимно в пейоративен смисъл и най-често в евфемистична форма - "Назареец", "отклонил Израиля от правия път" , "научил магии в Индия" и др. подобни. Това доказва, че юдеите, които не са повярвали в Иисус приемат, че е същестувал някакъв човек, който за тях е своего рода "еретик" или най-общо казано "отстъпник от бащината вяра".

[Galahad]

За поздравите благодаря. Но е добре като се пуска тема началният постинг да е по-обширен, та да е ясно какво точно се пита.

Съществувал ли е наистина човек който може да се индентифицира като Исус Христос?

Единият смисъл може да е дали това е Месията, въплътилият се син Божи? Доколкото обаче темата е пусната в раздела за история, предполагам, че не това е въпроса. Защото това е въпрос на вяра, а следователно една такава тема е раздел религия.

Тъй че се предполага, че въпросът е дали е имало личност в историческия смисъл. Проблемът е, че когато става дума за история, то говорим за събития, които не сме виждали. Дори може да се каже, че когато говорим за науката, то става дума за много неща, които не сме виждали. Говорим примерно за еволюция, но никой от нас не е виждал маймуна да става на човек. Говорим за Юлий Цезар, но и него не сме го виждали. Има статуи на Цезар и Христос, има книги за двамата, но ние не сме ги виждали.

Смисълът на познанието е обаче именно този - да научим полезните нещо предварително, за да са ни от помощ при нужда, та да не стане: "Парен каша духа". Сиреч за много от нещата от обкръжаващия ни свят знаем от сведенията, които имаме от други, както и от някои факти, които ни позволяват на база на наученото да си направим изводи за нещо, което не сме видели. Примерно ако видим в града да влиза кола наваляна със сняг, то значи някъде наблизо вали, макар и там където сме да не вали. За някои неща се оказва, че имаме много данни, а за други съвсем оскъдни. За късмет що се отнася до поставения въпрос, то данните определено са изобилни.

На първо място това са евангелията, които описат събитията от живота на Иисус. На второ място е книгата за Деянията на апостолите и апостолските познания.

На следващо място са по-късните автори като Йосиф Флавий и разбира още по-късната, но по-многобройна група на църковните историци, които вече дават и ред по обилни сведения

При изследването на някои ист. събития се ползват данни от фолклора. По този въпрос също има фолклор и това е църковното предение, апокрифите.

Има разбира се и библейска археология. Тъй че може да се каже, че по въпросът дали е същестувал Христос имаме повече от задоволително пълен пакет от данни.

Има разбира се и нещо, което може да се види и днес и това са християните.

За съжаление в историята много пъти може само да си мечтаем да имаме за някои събития поне 1% от данните, които имаме за Иисус. Но колкото е по-значимо едно събитие за света, толкова повече данни и обратното.

[RIZAR]

На следващо място са по-късните автори като Йосиф Флавий и разбира още по-късната, но по-многобройна група на църковните историци, които вече дават и ред по обилни сведения

.

Галахад, Йосиф Флавий е почти съвременник на Иисус, а сведението, което дава , всъщност е късна интерполация. Но, той е човека, който най-малко би имал симпатия към Него. С неговите "лоши поличби" за юдеите , едва ли му е бил любим "Назарейски" Месия.

[Galahad]

Йосиф Флавии е по отдалечен от първата група - апостолите и евангелистите, но и църковните историци не са чак толкова много отдалечени от събитията.

Дори сведенията за Христос и Йоан Кръстител да са интерполации, то в съчиненията му има достта данни, които потвърждават евангелските сведения за ред обстоятелства, което е и причина да се ползват днес в комбинация с евангелията. Разбира се както казах и по-горе Йосиф Флавии и Тацит трудно може да се мерят по обстоятелственост с църковните историци, които вече съвсем целенасочено са търсили и събирали сведения за Христос. Напр. избиването на витлеемските младенци колкото и атрактивно да изглежда днес разгледано измежду описаните от Флавии изпълнения на Ирод бледнее като щедьовър поставен сред доста други шедьоври.

[RIZAR]

Йосиф Флавии е по отдалечен от първата група - апостолите и евангелистите, но и църковните историци не са чак толкова много отдалечени от събитията.

Дори сведенията за Христос и Йоан Кръстител да са интерполации, то в съчиненията му има достта данни, които потвърждават евангелските сведения за ред обстоятелства, което е и причина да се ползват днес в комбинация с евангелията. Разбира се както казах и по-горе Йосиф Флавии и Тацит трудно може да се мерят по обстоятелственост с църковните историци, които вече съвсем целенасочено са търсили и събирали сведения за Христос. Напр. избиването на витлеемските младенци колкото и атрактивно да изглежда днес разгледано измежду описаните от Флавии изпълнения на Ирод бледнее като щедьовър поставен сред доста други шедьоври.

Във връзка с 14-те хил. младенци, теолозите винаги търсят старозаветното изпълнение в евангелските събития и определено го свързват с разни древни пророчества - "Глас бе чут в Рама, плач и ридание и писък голям. Рахил плачеше за децата си, и не искаше да се утеши, защото ги няма" (Мат. 2:17-18) Това древно пророчество се счита за възпълнено при убийството на младенците. Ирод си е един истински Пол Пот, освен , че избива Асмонеите , жена си, някои от синовете си и доста благородници, затворите , които са строени от него са били препълнени. Умирайки Ирод заповядва, в едно с неговата кончина да бъдат екзекутирани няколкостотин юдейски първенци, та покрай плача за тях да се пролеят сълзи и за него .

Така , че поне логически няма причини за съмнение в жестокоста на ненавистния узурпатор идумей на юдейския престол.

Историците от калибъра на Евсевий са наистина късни, но по-ранните църковни дейци, като Климент Римски и Игнатий Богоносец са засвидетелствани и от външни източници и в случая се явяват свидетели , ако не от "първа ръка".