16 република

[Frujin Assen]

Румънските другари, както и китайските другари говорят да се уважава суверенитетът. Суверенитета народът го разбира да има за ядене, да живее. Ето това е суверенитета.

Тодор Живков 1963

Първите, все още плахи стъпки за "сближение, а в перспектива сливане със СССР са направени през 1962. През юли първият секретар на БКП опипва настроенията в ЦК, като намеква за предстоящо "пълно органическо сливане на икономиките", все още в рамките на СИВ, а не на СССР. През март 1963 БКП одобрява кремълската директива за създаване на единен планов орган на страните , членки на СИВ. Инициативата се разглежда от Хрушчов като първа стъпка към декларираната в новата Програма на КПСС от 1961 цел "все по голямо сближаване на отделните национални стопанства" а в перспектива-създаване на "световно комунистическо стопанство", регулирано по единен план. Избухналият остър конфликт с китайската и румънската делегация на московското заседание на Изпълнителния комитет на организацията (юли 1963) обаче блокира опитите за засилване на съветския контрол чрез механизмите на СИВ. Надушил скритите цели на Хрушчов, които явно вече не могат да бъдат реализирани чрез СИВ, българският лидер предприема светкавичен маньовър. Още преди да отпътува от Москва , той сондира президиума на ЦК на КПСС за икономическо и политическо сливане между НРБ и СССР. Протоколи от срещата не са запазени, но пред свикания само 4 дни по късно пленум на ЦК на БКП Живков твърди, че е получил зелена светлина "Този въпрос сме го поставяли, макар и под формата на шега, и аз така разбрах, че съветските другари не са далеч от една такава идея за по тясно сътрудничество".

На проведения с видима припряност Юлски пленум (1963) ръководството на партията обсъжда "сближаването, а в перспектива сливането" със Съветския Съюз. За пред публиката Живков мотивира инициативата си с очакваните икономически придобивки за България. На всички присъстващи обаче е ясно, че кампанията за шестнайста република е преди всичко личен пиар на първия секретар на БКП. Насърчен от получената подкрепа в ЦК, през август 1963 Живков внася в Политбюро тезиси за писмо до Хрушчов, в което вече се дискутира формата на предстоящо то обединение-конфедерация или федерация. Много от членовете на партийното ръководство с основание се страхуват, че инициативата ще превърне Тодор Живков в несменяем лидер на страната за години напред, и отказват да подкрепят писмото. Първият секретар на БКП обаче не би допуснал някой да блокира тази прекрасна възможност да се впише в замислената от Хрушчов схема за "конфедериране на социалистическия лагер". Той елегантно заобикаля резервите на Политбюро, като свиква специален пленум на ЦК през декември 1963. Там мнозинството от стари комунисти "със сталинска закалка" приема с акламации предложението за "сближаване, а в перспектива и сливането на България със СССР". Раденко Видински и Рада Тодорова през сълзи признават, че "за този миг са мечтали от дълги години", а Тодор Павлов настоява, че изобщо няма нужда да се провежда допитване до народа по въпроса. Преди решаващия пленум през октомври 1963 Живков и Станко Тодоров правят един последен сондаж в Москва, на който Хрушчов отново декларира своята подкрепа за инициативата "Аз съм съгласен с вашето предложение!".

На проведения през декември пленум на ЦК на БКП е изготвено специално писмо до Хрушчов за "по тясно сближение, а в перспектива и обединение на НРБ и СССР". Оказва се, че самоинициативата на Живков се вписва идеално в оформящата се идея на съветския лидер за "единно социалистическо семейство". Тя е развита в детайли от Хрушчов при срещата му с българския партиен лидер през февруари 1964. Според първия секретар на КПСС най подходящата форма на бъдещата интеграция ще бъде конфедерация между НРБ и СССР, като България запази всички свои държавни органи. "Разбира се, продължава той, при това положение ще има по тясна координация в работата на министерството на външните работи, на народната отбрана и т.н.". Именно на всичко това са се противопоставяли китайската, румънската и албанската компартии и самопредлагането на Живков открива прекрасна възможност пред Хрушчов да стартира интеграцията въпреки тяхната опозиция.

Именно оттук реших да започне и една нова алтернативка. И така, през 1965 България става 16 република на СССР. Какво се случва след това? Как това би се отразило на вътрешната политика (влиянието на ДС), на външната (затоплянето на отношенията с Япония, перестройката на Горбачов), икономиката как би се развила. Доколко би прехвърлило на българска земя някой съветски проблеми. Как би се развил преврата на 10 ноември и последващия преход.

Редактирано Април 10, 2012 от Frujin Assen

[КГ125]

Леле, леле! Ако допуснем, че дъртия хитрец бай Тошо наистина беше вкарал България в СССР, тогава първо трябва да се изясни - конфедерация ли правим, или ставаме директно република?

Първото е малко вероятно - то предполага равен глас със СССР, на такава малка страничка като нашата... После би разклатило самият СССР - все някъде там в някое от 16-тте републикански ЦК-та щеше да се каже - ама чакайте ся, българите така, и ние конфредерация. Това пък щеше да стресне и останалите страни от соцлагера и да го разклати и него. Чехия например, и без да става дума изобщо да става нечия република, само 5 г. след 1963 г. се откъсва от соцлагера и й трябват освободителни танкове да я сложат на мястото й.

Колкото и невероятно изобщо да е реализацията на тая идея, то тя би била най-вероятно по втория вариант - България става 16-та съвестка република под името Българска Съветска социалистическа република...

Какво следва:

1. Разпуска се българската армия, служби за сигурност и милиция. Последните две преминават в подчинение на столицата Москва. Българите ходят да служат из целия СССР войници, а тук в България идват много руснаци, украинци, белоруси, казахи, литовци латвийци и пр. Командването е съветско. Офицерите ни служат и те вече къде ли не из необятната страна.

2. Съветските части в България карат Турция и Гърция да се на..кат и панически да изпълняват всяка заповед на САЩ. Последните ги пълнят с бази.

3. Във вътрешнополитически план България веднага би придобила привилегирования статут на съветските прибалтийски републики и на Грузия. Щеше да се смята за голям селкостопански и туристически придатък на СССР, като щеше да се развива и индустрия. В първите няколко години щяха да се положат огромни усилия и БГ щеше да е галеникът на ЦК на КПСС.

3. Във външнополитически план България изчезва като субект на международното право.

4. След първите 5-10 добри години, проблемите, които СССР имаше, щяха да залеят България. Селското й стопанство щеше да се разсипе, защото нямаше да се позволява нищо частно, дори и в дворовете. Промишлеността щеше да забуксува.

5. Относително либералното положение на българската интелигенция щеше да изчезна - срещу привилегиите й от нея щяха да искат пълна догматика, като съветската.

6. Българското лоби в Москва щеше да работи сравнително добре. Ако старият хитрец Т.Ж. останеше на власт тука, можеше да дърпа по нещичко от баницата, но това нямаше да е до време. Защото с една малка република вече никой нямаше да се съобразява.

7. Ако не дай боже имаше някакъв протест, щяха да го удавят.

8. Румен Овчаров щеше да стане президент и така до ден - днешен.

9. Голямо количество руснаци щяха да се заселят в БГ, като отношенията с тях щяха да са повече от чудесни.

10. Не се знае дали културата на пиене на двата народа щеше да се измени и ако да, как.

Редактирано Април 10, 2012 от КГ125

[Galahad]

Ами то само формално не е било дооформено, та в Конституцията да пише, че "Задунайска губерния е васална и трибутарна република на великия СССР", но в един доста по-смегчен вариант си го имаше в Живковата конституция:

Член 3

(1) (Изм. - ДВ, бр. 29 от 1990 г.) Държавата служи на народа, като:

развива и укрепва дружбата, сътрудничеството и взаимопомощта със Съюза на съветските социалистически републики и другите социалистически и съюзнически страни

Естествено в преамбюла пишеше:

да укрепваме и разширяваме нерушимия съюз, дружбата и всестранното сътудничество със СССР и другите братски соц. страни

Как би се развил преврата на 10 ноември и последващия преход.

Ами той и така си се разви след одобрение от Москва. Макар че нямаше преврат, а Живков си подаде оставката. По-точно той е подал оставка година по-рано, но ДС още не са били приключили с редактирането на досиета, изнасянето на пари и хора, които да се върнят като учили в чужбина специалисти и др. под. Затова са го поканили да я оттегли и да я подаде по-късно отново.

[miroki]

Ние реалити си бяхме 16 та република, де юре само не бяхме. Дори така се само наричахме.

А в приказките не е всичко случайност. Обикновено са завоалираната истина.

Дори на народа му беше се тая. Пляскаше на всяка идея.

[Frujin Assen]

[Пандора]

Какво следва:

Заселване на руснаци,казаци и други .Държавен език - руски.То не че не сме го учили,но все пак е различно.

А какво би било отношението с другите съветски републики ?

Редактирано Април 11, 2012 от Пандора

[miroki]

Тоя глас не го бях чувал отдавна.