Lingua Latina viva

[Demetrius]

Тъй като във форума има доста почитатели на латинския език, пускам тема за нещо доста интересно - съвременната употреба на този език.

В днешно време можем да разграничим няколко сфери на употреба:

Първата и най-важна е употребата му като общ език на всички учени хора и особено на тези, които се занимават с литература. Това е т.нар. Res publica litterarum – идеята за обща „Държава на литературата“ на всички, които се занимават с античното наследство и със всички онези неща, които ни правят хора – т.е. studia humaniora/humanitatis. Тази идея се появява у Сенека (Ot. IV, 1. "Duas res publicas animo complectamur, alteram magnam et uere publicam qua di atque homines continentur, in qua non ad hunc angulum respicimus aut ad illum sed terminos ciuitatis nostrae *** sole metimur, alteram cui nos adscripsit condicio nascendi"), интерпретирана е от Августин, възродена е от Петрарка (Petr. Fam. 9, 13), после се появява у всички хуманисти (например L. Vallae Elegantiarum Latinae linguae libri sex, Praefatio). Латинският език се употребява от науката активно до 30-те години на XIX в. (например думата electricitas първо е употребена от Гаус на латински, а после влиза в останалите европейски езици). След това продължава да се използва активно във филологията, философията и литературата. Дисертации и най-различни други научни съчинения се пишат на латински, а той е и езикът на образованието в редица учебни заведения. Един съвременен пример е академията "Вивариум новум" в Италия (www.vivariumnovum.it).

Втората употреба е литературният латински език – литература на него се създава от времето на Апий Клавдий Цек (края на IV в. пр.Хр.) до днешно време без прекъсване. След епохата на хуманистите, които творят във всички жанрове без изключение (Петрарка даже надминава великия Цицерон, тъй като пише трактати, писма, речи, лирика, епически поеми, пътеводители и диалози), в последните векове като че ли преобладава поезията. В това отношение знаменити са творбите на Джозуе Кардучи, италианският поет нобелист от началото на XX в., голяма част от неговото творчество е на латински, или пък Джовани Пасколи, който е знаменит и с италианските, и с латинските си творби (можете да видите тук: http://www.mauriziop...ti/carmina.html).

Третата употреба е разговорният латински като начин за изучаване на езика. Това по никакъв начин не е изкуствена употреба, тъй като тя се е използвала (за начало под формата на диалози, а после с упражнения в писане на текстове и подготвяне на речи на различни теми) от хуманистите, които несъмнено са знаели латински по-добре от нас, а после е продължила да се прилага в най-различни форми. Материалите и книгите за това са безброй. Най-ярък пример са учебниците на датчанина Hans Orberg (1920-2010), който още през петдесетте години е натоварен да приложи системата The Natural Methode към латинския език (www.lingua-latina.dk). И тук се стига и до една подробност - не е вярно, че има някои неща, които не могат да се кажат на латински – и той, както всички езици в постоянна употреба се развива и има държава, в която е официален – Ватикана, която публикува речници, с които конституира настоящия език. За всичко има думи, повечето от които се намират още у античните или у малко по-късните автори. Или казано на латински, Latine omnia dici possunt. Освен това, когато се общува рядко се налага да се употребяват някакви особени и специализирани съвременни думи (броят на тези думи се свежда може би до 40-50 във всекидневна употреба), още по-малко това става в часовете по самия език, чийто език се базира само на това, което виждаме в книгите. В България за съжаление сме възприели немската традиция от XIX в., която изхожда от граматиката, а не я ползва като помощно средство, каквото следва да бъде.

4. Останалите употреби се свеждат до медицината, ботаниката, зоологията, правото, както и до употребата в тържествени случаи – кратки поздравителни речи, надписи, грамоти и документи (и татуировки, както виждаме от форума).

Ето и една страница, в която всичко ставащо по света се отразява на латински: http://ephemeris.alcuinus.net/ (мисля, че вече е пускана).

Редактирано Април 12, 2012 от glishev

[glishev]

Здрасти, Деметрий, добре дошъл във форумите на сп. "Българска наука".

"Litterarum"

Латинският не е нито точно жив език, нито наистина мъртъв. В някакъв смисъл "немъртъв" език, ако мога така да го кажа - защото съществува в разни употреби, но не е роден или поне ежедневен език за никого. Във всеки случай употребата му днес постепенно намалява - преди сто години е бил много по-ползван отколкото днес. Вторият Ватикански събор ограничи дори литургичната му употреба.

Със сигурност литературната държава на Сенека не е ограничена до латинския. По негово време гръцкият е бил на по-голяма почит, а днес вероятно английският е изместил и двата класически като универсален език на художествените и научните текстове.

Иначе - вярно е, че има нещо като мода на подновената употреба на латинския сред филолозите. Популярни комикси и романи се превеждат на латински, а има и новини на латински.

[Demetrius]

Здрасти, Маноле, добре заварил!

Вярно е, че английският в днешно време си е станал утвърден език на науката и въобще почти на всичко, за което се общува на международно ниво (макар че и в църквата употребата му постепенно се възвръща - папа Бенедикт XVI издаде документ, с който върна по-широката му употреба в църквите). Въпросът е следният - ако вземем малко по-дефинирани примери - ясно е, че тези хора, които искат да са наистина добри в ΙΤ-технологиите учат английски, защото употребата му там е неизбежна, всички, които са почитатели на фентъзито, учат английски, защото Толкин е писал на английски и общо взето всички добри произведения в този жанр се публикуват първо на английски. Ясно е и че ако искаме да сме наистина европейци и наследници на цивилизацията (Гръко-римската), която стои в основата на днешна Европа - не като само политическо обединение, а като истинска общност от хора с общи ценности, трябва добре да познаваме латинския и старогръцкия, които през всичките тези векове са заемали място в културата на Европа. А за да се върна към горните примери, няма никакъв по ясен начин за приобщаване към това наследство, освен живата му употреба, например чрез общуването на латински (разбира се, когато говорим за Античност, Средновековие, Ренесанс, а не когато си поправяме колата). Комиксите, преведени на латински, според мен са един инструмент за привличане на хора, които искат да учат латински и старогръцки, но не те са основното в съвременната употреба.

А, извинявам се за lapsus claviaturae, който съм допуснал по-горе в бързината, ако можеш, Маноле, поправи го.

Редактирано Април 12, 2012 от Demetrius

[glishev]

Факт, че на латински може да се общува. Е, ще има разлики в произношението - според начина, по който са ни преподавали. Аз съм си привързан към школското (май немско) произношение, което ползвахме в даскало.

А да се четат романи на латински си е жив кеф. Преводи има достатъчно.

Мисля, че Елюар е ползвал латинските преводи от Крум Димитров, за да превежда Ботев на френски. Сиреч - все още има и известна полза от латинския, работата не е само до удоволствието или до някакво чувство за принадлежност. Разбира се, ползата е главно за професионалните хуманитари. За всички останали латинският е въпрос на приятно прекарано време.

[Demetrius]

Всичко това е така, но за мен важното е колкото се може повече хора да имат възможност да се докоснат до тези езици и най-важното - до написаното на тези езици, където всеки може да намери по нещо за себе си - било като професионално развитие, било като нещо, което по принцип си е значимо за съвременния ни живот. Това може да стане, разбира се, чрез по-широко разпространение на двата езика в образованието, но и не само - мисля, че един от пътищата е именно това "оживяване", с което тези неща да достигат до максимален брой хора. Защото тези, които по принцип се интересуват от тези неща (т.е. малко на брой хора) и са склонни да се ровят по книгите, нямат нужда от "подканяне", а от друга страна по-голямата част от хората е залята от толкова много информация, че е трудно да отсее важното, основното, това, което ни прави такива, каквито сме.

Но ще е интересно и други да се включат в дискусията, ние мисля, че сме достатъчно убеждавани и убедени в стойността на тези неща.

[Skubi]

Едно от НАЙ важните е употрабата му в лечението.

Години наред имахме проблеми, с наши сънародници било за лечение, било за лекарства носят епикризите писани на български. Унгарските лекари не им разбираха нищо. Молеха ако може на латински макар и с кирилица, но по ще им разбираемо. Би било чудесно и в съдебните протоколи да се употребяват до националните и латинския език. Значително би-било улеснено спорните въпроси на международни нива.....

:biggrin:

[glishev]

В правото би могъл да върши работа, защото дори англосаксонската практика е кодифицирана на латински.

[КГ125]

Кодифицирана силно казано, но много институти и принципи са си наречени на латински и идеята е много добра!

Добре дошъл на Demetrius, с удоволствие прочетох първите му постове! :good:

Поради социалистическия начин на боравене с правната наука толкова време, латинският не е така застъпен днес, повечето от термините се ползват, преведени на български. Така или иначе обаче, няма по-добър и интернационален начин да опишеш един принцип или цял институт от латинското му наименование, особено в отношенията с танар. международен елемент. Преводът на правото е опасно занимание поначало, защото се сблъсква освен с общия и с локално-правен смисъл на съответния израз, и то този смисъл е водещият. Тук латинския няма цена.

Редактирано Април 12, 2012 от КГ125

[Demetrius]

Добре е, че споменавате тези неща, но те се отнасят повече до четвъртата употреба от изброените по-горе. Какво обаче за първите три - употребата му в днешно време като език, на който се учи; употребата му в литературата - т.е. писане на стихотворения и разкази на латински в днешно време; третата - тъй нареченият разговорен латински като средство за по-лесно изучаване на езика (за разлика от традиционното залягане над речниците).

Ще бъде интересно да се чуят мнения по тези въпроси; мога да дам и по-конкретни примери, ако така ви се струва мъгляво.