Oчите виждат това, което искат да видят.

[miroki]

За щастие не съм автохтонец. Нито разбира се съгласен с тюркската или иранска теория, малко по-горе писах защо.

Най-интересното, е че на база отговорите разбирам, че това се смята за самостоятелна тема. А изрично в началото писах каква е, може би трябваше да приложа цитат, за което се извинявам и прилагам сега.

Ето за тези конкретни неща има въпрос и конкретно отговорих в няколко поста. Би трябвало с две три думи, но вие ако можете го направете.

Това не е есе на тема история, а конкретни отговори, какво съм имал в предвид в този пост ( по долу)

Вероятно очакванията са били други и съвсем разбираемо се губи нишката на събитията.

А го направих да не спамя с другата тема. Сега по-ясно ли е?

Не е проблем да се посочат, но може би трябва да се открие тема за това. Да не спамим в тази.

Но по-лошото е, че очите виждат това, което искат да видят.

За да се гледа на едно нещо реално, човек не трябва да е предубеден.

И за Пергамон има да се пише и за божествата (бал=зевс и много подобни), изобилието от бичи глави, боспори с римски императори, изобилие от тракийски монети на които царете си пишат имената на гръцки с гръцки букви за собствена гордост и ред други.

Някои пък ще изследват дали наистина в Гърция е всичко това

http://www.trud.bg/A...rticleId=323831

Но всъщност има ли смисъл да се пише, ако няма да има кой да чете.

Очите не виждат, ушите не чуват..Доказателствата къде са!!!

За монетите е ясно, че не са викали пратеници от Рим да им ги надписват, а са си ги надписвали сами, щом са имали монетосечение.

Питах за Тaurite никой ли не е чувал за тях?

Редактирано Април 18, 2012 от miroki

[miroki]

Какво ли е станало с тази тема.

Чаках отговор от Дзвер или някой от Вас за Таурите, а него него виждам, като че буря е минала.

Той пита за Бал и Зевс та ето какво има за него официално:

Бал

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B0%D0%B0%D0%BB

Зевс

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%97%D0%B5%D0%B2%D1%81

Юпитер

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%AE%D0%BF%D0%B8%D1%82%D0%B5%D1%80_%28%D0%B1%D0%BE%D0%B3%29

Та който каквото му е харесвало това е писал за монетите. Така или иначе са отъждествени.

[Tyroglyphos]

Таврите са племе, населявало Кримския полуостров (в древността наричан Таврически полуостров).

[Galahad]

Всички виждате табелки на око. Слагам само 4 снимки за да не стане претрупано (и останалите са така)

Артемида по един сандал определена, че е тя. Без символ за плодородие за лова и т.н. поне един лък да имаше.

Океан няма рибя опашка, а Нерей, пък Аполон, кой от 2 мата голи е, щом е гол човек е Аполон или? Дори и да няма лира.

Решили са хората чудесните релефи да ги закичат с имената на гръцките божества и речено сторено. И Зевс без светкавица, нито пее на Диона ( тя е в страни от него през няколко човека)

А резултата е повече от плачевен.

А ако приемем, че Пеласгите са почитали тези божества, те тогава не са гръцки, но биха ги изобразили подобаващо. Явно обаче не са. Просто някой е решил да станат такива.

Проблема е, че това не е само с този храм.

Ако това е достатъчно мога да продължа по втора точка.

Или някой от вас да добави своя точка.

Това разбира се не е така. Атрибутите имат по-голямо значение при статуите, но при тематичните композиции, като тези от Пергамския олтар се пресъздават сцени от митологията и участниците на са толкова трудно установими. Освен това имаме и описания от антични автори като Страбон и Плиний Стари, които също дават информация за стигнали и нестигнали до нас обекти. Германците не са наш агент Тервел дето изтърсва първата глупост дошла му на устата. За Пергамския олтар са направени множество проучвания и изследвания:

Michael Pfanner: Bemerkungen zur Komposition und Interpretation des Großen Frieses von Pergamon. In: Archäologischer Anzeiger. 1979, S. 46-57.

Rudolf Fellmann (Hrsg.): Antike Welt auf der Berliner Museumsinsel. von Zabern, Mainz 1990 (Sonderheft der Antiken Welt), ISBN 3-8053-1186-9.

Max Kunze, Volker Kästner: Antikensammlung II. Der Altar von Pergamon. Hellenistische und römische Architektur. Henschelverlag, 2. Auflage, Berlin 1990, ISBN 3-362-00436-9.

Bernard Andreae: Laokoon und die Kunst von Pergamon. Die Hybris der Giganten, Fischer, Frankfurt am Main 1991 ISBN 3-596-10743-1

Hans-Joachim Schalles: Der Pergamon-Altar zwischen Bewertung und Verwertbarkeit, Fischer, Frankfurt am Main 1991 ISBN 3-596-23935-4

Staatliche Museen zu Berlin. Preußischer Kulturbesitz. Antikensammlung (Hg.): Die Antikensammlung im Pergamonmuseum und in Charlottenburg. Auch Antikensammlung Berlin, von Zabern, Mainz 1992, ISBN 3-8053-1187-7.

Max Kunze: Der Pergamonaltar. Seine Geschichte, Entdeckung und Rekonstruktion. von Zabern, Mainz 1995, ISBN 3-8053-1468-X.

Mechthild Amberger-Lahrmann: Anatomie und Physiognomie in der hellenistischen Plastik. Dargestellt am Pergamonaltar, Steiner, Stuttgart 1996 (Abhandlungen der Geistes- und Sozialwissenschaftlichen Klasse / Akademie der Wissenschaften und der Literatur, Jg. 1996, Nr. 10) ISBN 3-515-06978-X

Wolf-Dieter Heilmeyer (Hrsg.): Der Pergamonaltar. Die neue Präsentation nach Restaurierung des Telephosfrieses. Wasmuth, Tübingen 1997, ISBN 3-8030-1045-4.

Thomas Cramer: Die Marmore des Telephosfrieses am Pergamonaltar. Berliner Beiträge zur Archäometrie, Bd.15, 1998 S. 95-198, ISSN 0344-5089

Wolfgang Radt: Pergamon. Geschichte und Bauten einer antiken Metropole, Primus, Darmstadt 1999 ISBN 3-89678-116-2

Wolfgang Radt, Walter Eder, Albrecht Berger: Pergamon. In: Der Neue Pauly (DNP). Band 9, Metzler, Stuttgart 2000, ISBN 3-476-01479-7, Sp. 543–561.

Hans-Joachim Schalles: Pergamonaltar. In: Der Neue Pauly (DNP). Band 15/2, Metzler, Stuttgart 2002, ISBN 3-476-01488-6, Sp. 211–215.

Huberta Heres, Volker Kästner: Der Pergamonaltar. von Zabern, Mainz 2004, ISBN 3-8053-3307-2

François Queyrel: L’Autel de Pergame. Images et pouvoir en Grèce d’Asie, Editions Picard, Paris 2005, ISBN 2-7084-0734-1.

Thomas Cramer: Multivariate Herkunftsanalyse von Marmor auf petrographischer und geochemischer Basis. Das Beispiel kleinasiatischer archaischer, hellenistischer und römischer Marmorobjekte der Berliner Antikensammlung und ihre Zuordnung zu mediterranen und anatolischen Marmorlagerstätten. Dissertation TU Berlin 2004 (URN: urn:nbn:de:kobv:83-opus-7426, online).

Françoise-Hélène Massa-Pairault: La Gigantomachie de Pergame ou l’Image du Monde (= Bulletin de correspondance hellénique Suppl. 50. ). École Française d'Athènes, Athen 2007, ISBN 2-86958-201-3.

Sebastian Prignitz: Der Pergamonaltar und die pergamenische Gelehrtenschule, Verlag Willmuth Arenhövel, Berlin 2008, ISBN 978-3-922912-68-2

Thomas Cramer, Klaus Germann, Wolf-Dieter Heilmeyer: Marble objects from Asia Minor in the Berlin Collection of Classical Antiquities: stone characteristics and provenance − In: Yannis Maniatis (Hrsg.): ASMOSIA VII. The Study of Marble and Other Stones in Antiquity – Proceedings of the 7th International Conference of the Association for the Study of Marble and Other Stones in Antiquity. Bulletin de Correspondance Hellénique, Vol. Supplèment 51, Athen 2009, ISSN 0007-4217, S. 371-383.

[miroki]

Благодаря за множеството автори, които посочи.

Но за съжаление сцените не отговарят и сюжета също, поне това, което видях аз.

Както споменах Зевс би било редно да стори до Диона или поне да и пее, но са разделени това показва точно обратното,освен, че няма атрибути.

Т.е. Освен, че липсват атрибутите, липсва и композицията в случая.

Другото интересното е, че храмът е пеласгийски, а не точно гръцки.

Ако докжм ,че това са точно написаните божества излиза, че те са пеласгийски и някой ги е копнал после от пеласгите.

Ако докажем, че не са, пък си е опит за манипулация.

Или греша?

Доста по-вероятно е да не са. Предвид и това, че показах не повече от половината герои. Другите не са по-различно описани, дори има и по-колоритни, мъжки герои с рокли и т.н. Просто ги спестих да не досадя.

[glishev]

Това също не е вярно. Галахад е отговорил достатъчно добре, а ако ти трябва да схванеш повече за гръцкото изкуство, започни с "Гръцката цивилизация" на Шаму и с лекциите по история на изкуството на Иполит Тен. "Културистория на Гърция" от Буркхард може би няма да ти е чак толкова полезна, но не би и навредила. На български има вече дори и Винкелман. В края на краищата, как ще почнеш да схващаш едно или друго, ако не си чел наистина основните неща в тая област? Голяма част от трудностите тук се дължат на недостатъчно четене.

[miroki]

Благодаря.

Редактирано Април 20, 2012 от miroki

[miroki]

Таврите са племе, населявало Кримския полуостров (в древността наричан Таврически полуостров).

Ще го сложа тук от уикито.

Благодаря ти още веднъж.

Така да се каже от 1 ви век в състава на Боспоркото царство.

Тавритете са древен народ, обитавал подножието на планините на Крим в областта Таврия. Споменати са в писанията на древногръцките и римските историци и географи, включително и от "бащата на историята" Херодот. Първото им споменаване датира от VI век пр.н.е.^{[източник?]}

Поради липсата на собствени писмени извори, не е известно какъв език говорят, но със сигурност е индо-европейски. Има опити техният език да бъде отнесен към абхазо-адигейските езици.^{[източник?]}

Таврите са споменати от Херодот в описанието си за скитско-персийската война. Таврите са сред онези народи, които отказват да помогнат на скитите срещу персите. Обитавали планините около Керченския проток. Почитали богинята Деве, в която елините съзрели Ифигения. Пленниците си хвърляли в морето или заравяли живи, а на противниците в бой рязали главите. Занимавали се и с война и грабежи. Таврите обикновено са отъждествяват с варварство и жестокост.^{[източник?]}

В началото на 1 век Боспорското царство начело с Аспург успял ведно с околните им племена да ги подчини. Страбон пише, че се занимават и с пиратство. Тацит споменава за смъртта през 49 г. на римски войници, жертви на корабокрушение, включително и префекта на група в земите на таврите. Амиан Марцелин също отбелязва жестокостта на това племе, и злобата която хранят към чужденците. Като цяло, всички антични източници са единни по отношение характеристиките на таврите като за груби, опасни и жестоки хора, които живеят в Кримските планини.^{[източник?]} Вероятно са се делели на племена, а археолозите отнасят таврийската култура към Кизил-Кобинската култура.^{[източник?]}

Етническата им принадлежност е спорна, като водеща е версията за идентичността им за близка родственост или идентичност с кимерийците.^{[източник?]}

^{Местоположението естествено отговаря и на картата с бичи глави.}

^{http://rec.gerodot.r.../images/1-2.jpg}

Редактирано Април 22, 2012 от miroki

[miroki]

Това разбира се не е така. Атрибутите имат по-голямо значение при статуите, но при тематичните композиции, като тези от Пергамския олтар се пресъздават сцени от митологията и участниците на са толкова трудно установими. Освен това имаме и описания от антични автори като Страбон и Плиний Стари, които също дават информация за стигнали и нестигнали до нас обекти. Германците не са наш агент Тервел дето изтърсва първата глупост дошла му на устата. За Пергамския олтар са направени множество проучвания и изследвания:

Michael Pfanner: Bemerkungen zur Komposition und Interpretation des Großen Frieses von Pergamon. In: Archäologischer Anzeiger. 1979, S. 46-57.

Rudolf Fellmann (Hrsg.): Antike Welt auf der Berliner Museumsinsel. von Zabern, Mainz 1990 (Sonderheft der Antiken Welt), ISBN 3-8053-1186-9.

Max Kunze, Volker Kästner: Antikensammlung II. Der Altar von Pergamon. Hellenistische und römische Architektur. Henschelverlag, 2. Auflage, Berlin 1990, ISBN 3-362-00436-9.

Bernard Andreae: Laokoon und die Kunst von Pergamon. Die Hybris der Giganten, Fischer, Frankfurt am Main 1991 ISBN 3-596-10743-1

Hans-Joachim Schalles: Der Pergamon-Altar zwischen Bewertung und Verwertbarkeit, Fischer, Frankfurt am Main 1991 ISBN 3-596-23935-4

Staatliche Museen zu Berlin. Preußischer Kulturbesitz. Antikensammlung (Hg.): Die Antikensammlung im Pergamonmuseum und in Charlottenburg. Auch Antikensammlung Berlin, von Zabern, Mainz 1992, ISBN 3-8053-1187-7.

Max Kunze: Der Pergamonaltar. Seine Geschichte, Entdeckung und Rekonstruktion. von Zabern, Mainz 1995, ISBN 3-8053-1468-X.

Mechthild Amberger-Lahrmann: Anatomie und Physiognomie in der hellenistischen Plastik. Dargestellt am Pergamonaltar, Steiner, Stuttgart 1996 (Abhandlungen der Geistes- und Sozialwissenschaftlichen Klasse / Akademie der Wissenschaften und der Literatur, Jg. 1996, Nr. 10) ISBN 3-515-06978-X

Wolf-Dieter Heilmeyer (Hrsg.): Der Pergamonaltar. Die neue Präsentation nach Restaurierung des Telephosfrieses. Wasmuth, Tübingen 1997, ISBN 3-8030-1045-4.

Thomas Cramer: Die Marmore des Telephosfrieses am Pergamonaltar. Berliner Beiträge zur Archäometrie, Bd.15, 1998 S. 95-198, ISSN 0344-5089

Wolfgang Radt: Pergamon. Geschichte und Bauten einer antiken Metropole, Primus, Darmstadt 1999 ISBN 3-89678-116-2

Wolfgang Radt, Walter Eder, Albrecht Berger: Pergamon. In: Der Neue Pauly (DNP). Band 9, Metzler, Stuttgart 2000, ISBN 3-476-01479-7, Sp. 543–561.

Hans-Joachim Schalles: Pergamonaltar. In: Der Neue Pauly (DNP). Band 15/2, Metzler, Stuttgart 2002, ISBN 3-476-01488-6, Sp. 211–215.

Huberta Heres, Volker Kästner: Der Pergamonaltar. von Zabern, Mainz 2004, ISBN 3-8053-3307-2

François Queyrel: L'Autel de Pergame. Images et pouvoir en Grèce d'Asie, Editions Picard, Paris 2005, ISBN 2-7084-0734-1.

Thomas Cramer: Multivariate Herkunftsanalyse von Marmor auf petrographischer und geochemischer Basis. Das Beispiel kleinasiatischer archaischer, hellenistischer und römischer Marmorobjekte der Berliner Antikensammlung und ihre Zuordnung zu mediterranen und anatolischen Marmorlagerstätten. Dissertation TU Berlin 2004 (URN: urn:nbn:de:kobv:83-opus-7426, online).

Françoise-Hélène Massa-Pairault: La Gigantomachie de Pergame ou l'Image du Monde (= Bulletin de correspondance hellénique Suppl. 50. ). École Française d'Athènes, Athen 2007, ISBN 2-86958-201-3.

Sebastian Prignitz: Der Pergamonaltar und die pergamenische Gelehrtenschule, Verlag Willmuth Arenhövel, Berlin 2008, ISBN 978-3-922912-68-2

Thomas Cramer, Klaus Germann, Wolf-Dieter Heilmeyer: Marble objects from Asia Minor in the Berlin Collection of Classical Antiquities: stone characteristics and provenance − In: Yannis Maniatis (Hrsg.): ASMOSIA VII. The Study of Marble and Other Stones in Antiquity – Proceedings of the 7th International Conference of the Association for the Study of Marble and Other Stones in Antiquity. Bulletin de Correspondance Hellénique, Vol. Supplèment 51, Athen 2009, ISSN 0007-4217, S. 371-383.

За съжаление не можах да се добера до нито един от посочените източници от Галахад, по-точно от немското Уики.

Видях, че първият автор е писал публикация в Археологически Вестник две години преди да почне да учи археология, ( до тогава е скулптор) Но не намерих броят от 1979.

Вторият е доста ерудиран, но до публикацията му от 90 та година на специалното издание на списание Античен Свят не мога да се добера, ситуацията със следващите автори е сходна.

Мисля е съвсем нормално да се изключат гръцките публикации, те няма да пишат против себе си.

Много моля някой ако има линк към въпросно издание да помогне.

Помислих, че си ги чел преди да препоръчаш, ако е така има ли инфо някъде. За съжаление не можах да си оползотворя, както бях решил почивните дни.