Родопските диалекти

[ISTORIK]

Родопските диалекти са може би най-интересните диалекти в рамките на българския език, понеже за незапознатия с тях звучат почти като чужд език (докато бъдат усвоени).

Когато родопският говор бъде усвоен, човек започва да се възхищава на мелодиката му и на конструктивните му особености.

Ето няколко речника на родопските диалекти:

http://www.napenalki.com/glossary.html

http://raditotev.blogspot.com/2007/05/blog-post.html

http://www.folklore-bg.com/dictionary/

http://www.levochevo.com/?page=fun

http://www.rudozemdnes.eu/?p=90

Интересна книга, свързана с граматиката на родопските диалекти, е книгата на Славка Керемидчиева "Говорът на ропката", 1993 г.

[Perkūnas]

Родопските диалекти - интересен микс от редки и остарели думи (реликтови останки от старобългарски?), много турцизми и гърцизми, които не се срещат в другите диалекти.

Мисля, че някъде там се употребяваше старобългарското относително местоимение НЖЕ "който, която, което", което е отпаднало от другите говори.

[nik1]

Излел е Делю хайдутин,

хайдутин ян кеседжия

с Домбовци и Караджовци.

Зароча Дельо пороча

Дериденските аяне,[1] [2],

айяне, кабадаие:

- Две лели имам в селоно,

да ми ги не потурчите,

да ми ги не почърните,

че кога флезем в селоно,

млого щат майки да плачат,

по-млого млади нивести,

дете ще в корем проплака.

Гюлсюме Делю заръча:

- Варди са, Делю, чувай са,

канят са да та примажат,

деридеренски аяне,

аяне, кабадаие:

сребърен куршум ти леят,

та ще та, Делю, удрият.

- Гюлсюме, любе Гюлсюме,

не са е родил чилякън,

дену ще Деля примаже.

[Pluskvamperfekt]

Дайте малко инфо за родопския двоен/троен член, че нищо не намирам.

[ISTORIK]

Като не знаеш, питай!

[Pluskvamperfekt]

Като не знаеш, питай!

Ок.

Колко члена най-много има в родопските диалекти?

Каква е разликата между тях?

Използват ли се в говоримата реч?

Има ли наклонности към опростяване?

Ако има - къде?

Какви са еднаквостите и различията с македонския троен член?

...

[ISTORIK]

Ето няколко примера...

Отивам до планинаНА. (планинаТА, която е далеч).

Подай ми чушкаСА! (чушкаТА, която е наблизо)

Връй по шошА! (Върви по шосето)

Ето ти ключос за камионан. (Ето ти ключа за камиона.)

Своршихте я като кучено на нивана. (Свършихте я/работата като кучето на нивата.)

За повече подробности - виж по-горе сайтовете!

[Pluskvamperfekt]

Ето няколко примера...

Отивам до планинаНА. (планинаТА, която е далеч).

Подай ми чушкаСА! (чушкаТА, която е наблизо)

Връй по шошА! (Върви по шосето)

Ето ти ключос за камионан. (Ето ти ключа за камиона.)

Своршихте я като кучено на нивана. (Свършихте я/работата като кучето на нивата.)

За повече подробности - виж по-горе сайтовете!

Значи:

"с" - когато предмета е наблизо. Съответно на македонското "в". От сий или както е там на старобългарски.

"н" - когато е надалече. Както и в македонското "н". От онъ, или като е там.

А с "т" има ли?

чушкаса

чушкана

чушката?

планинаса

планинана

планината?

А както македонското "в" използва ли се някъде? Чушкава, планинава?

?

Редактирано Април 23, 2012 от Pluskvamperfekt

[ISTORIK]

С -в не знам дали има. Поне - не в Средните Родопи.

Не съм експерт по македонския език.

Разбира се, хората използват и книжовните форми на българския език.

[zorrro]

Връй по шошА! (Върви по шосето)

значи някои са със Ш, не само със С

[Христо Тамарин]

През първата половина на 19-ти век всичките балкано-славянски диалекти изобилстват с турски заемки. До голяма степен те са поддържали единството на нашият език.