Събитията на Балканите през първата половина на IX в и легендарното Византийско покръстване на княз Борис от “монаха-зограф Методий”

[RIZAR]

И до днес официалната историография смело твърди, че " акта на българското покръстване, събитията и процесите, свързани с него, отдавна вече не само в общи линии, но и в различни детайли, са изяснени"[1].Още ак. Иван Дуйчев обърна внимание на един гръцки ръкописен сборник от XVII в. , който се пази в библиотеката на Светогорския манастир "Дионисиу"[2]. Този разказ, който има своите и по-древни вариации , за които всички сме чели от т.нар. Продължител на Теофан , ни разказва следното –

5. Рассказывают также следующее. Князь Борис страстно любил охоту и пожелал в одном доме, в котором нередко останавливался, нарисовать картину, дабы днем и ночью иметь услаждение для глаз. Такое желание им овладело, и он пригласил одного монаха-художника из числа наших ромеев по имени Мефодий, а когда тот к нему явился, по некоему провидению божию велел писать не битву мужей, не убийство зверей в животных, а что сам захочет с условием только, что эта картина должна вызывать страх и ввергать зрителей в изумление. Ничто не внушает такого страха, знал художник, как второе пришествие, и потому изобразил именно его, нарисовав как праведники получают награды за свои труды, а грешники пожинают плоды своих деяний и сурово отсылаются на предстоящее возмездие. Увидел Борис законченную картину, 31 через нее воспринял в душу страх божий, приобщился божественных наших таинств и глубокой ночью сподобился божественного крещения. О его крещении стало известно, и оно вызвало восстание всего народа.

- Продолжатель Феофана. Жизнеописание византийских царей, Книга IV ,15

Покрай всичките неясноти с покръстването на Борис и народа му , предадени от продължителя на Теофан, това с монаха-зограф е много странно. Освен разните контаминации на мнимия образ на монаха с Константинополския патриарх Методий , възстановил иконопочитанието и архиепископ Методий Сирмиумски(Моравски) остава неясно, какво цели грубата манипулация с историческите събития???

Сякаш византийските хронисти не знаят за съществуването на двата титана на историческата сцена от средата на IX в. с името Методий и вкарват в сюжетната линия по покръстването някакъв си зограф, който уж вселил суеверен страх в душата на неукия български княз, вярващ в "дървета, звезди, растения, идоли и животни"[3].

Ако всички тези заплахи към Борис са били реални , той едва ли би станал вярващ християнин-аскет, а направо би получил подобно на други български царе- Крум, Симеон и Самуил - апоплектичен удар. То не бяха земетресения, суши,мор, глад, Втори пришествия и прочие.

Ясно е, че тук подправеното перо на неизвестния продължител на Теофан е целялo друго нещо. A какво е именно то ? Да върнем малко назад ролката с лентата на събитията разиграли се в началото на IX в.

След узурпацията на византийския трон от "сребролюбеца" Никифор Геник, някои от византийските му опоненти намерили спасение в България. Разбира се преки данни нямаме, но и самите византийски хронисти, едва ли биха ни ги съобщили. Аргументум екс силенцио се явява факта, че византийските дисиденти, сред които навярно и доста иконопочитатели са намерили добър прием в българския управляващ двор. Преди всичко трябва да се каже, че според изворите християнското население, като цяло и християните в България в началото па IX век съставляват две добре диференцирани групи - доброволно пребиваващи и такива, конто по насилствен път се оказват в страната [4]. Първата група, съдейки от сведенията, сякаш е съсредоточена в двора на князът и нищо не доказва нейните членове да са подложени на религиозни притеснения. Нещо повече - очевидна е толерантността или пьк доверието, с коего тези християни се ползват в и извън двора. Ще припомня ,че се забравя , факта, че император Никифор е само външен иконопочитател и във всеки удобен случай ,той дава ясни индикации, че ако не бъде удовлетворени исканията му, спрямо ромейския истаблишмънт , то ще прибегне към възстановяване на иконоборчеството в империята . Всъщност ултраправославния игумен Теофан го нарича направо "манихей". Когато император Лъв V Арменец (813 - 820) попитал монаха Сабатион, какво да направи, за да подчини българите, той му отговорил: „Унищожи от основа всяка помисъл за иконите и тогава чак ще можеш да подчиниш българите и да царуваш в мир". В 815 г. той свикал събор в Константинопол, който потвърдил решенията на Иконоборческия събор от 754 г. и отхвърлил Седмия вселенски събор.

Иконоборчеството ще се запази не само при петия по ред император с лъвско име, но и при неговите приемници – Михаил II Пелтека и Теофил. През 821 г. срещу императора от Амория, Михаил II Пелтека (Балба, 820 - 829) се вдигнал на въстание и командващия войските на федератите Тома (Отстъпника, ок.760 - 823, наречен и "Славянина"), който с помощта на „готи", „алани", „вандали" и др. и на част от флота се прехвърлил в Тракия и обсадил Цариград. Тома Славянина получил императорската корона от Патриарха на Антиохия, както и подкрепата на тракезийците ( малоазийските тракийски поданици) , витинските славяни , към които се присъединили и бунтовници от темите Тракия и Македония. Явно това е един голям бунт на ромейски поданици, вдигнали се срещу Михаил II, защото той не искал да спре преследването на светите икони. Следователно междуособната война във Византия е произлязла заради иконите. Позовавайки се на мирния договор, българският княз Омуртаг предложил помощта си на Михаил II , но, вероятно, не безусловната и твърде опасна "помощ" изглежда не била приета (въпреки, че официализираната версия е , че Михаил помолил за помощ Омуртаг и той дори разбил Тома. Тома бил обсаден в Аркадиопол (Люлебургаз) и след отчаяна борба бил заловен и екзекутиран заедно със сина си, но съпротивата продължила на отделни места още няколко години. Понеже съм почитател на "ефекта на пеперудата", ще оставя на любознателните няколко въпроса за размисъл ...

Дали пък, Омуртаг не се е намесил в полза на иконопочитателите ? И какво би му попречило да се намеси на тяхна страна, след като византийците в двора му са били по-скоро иконопочитатели , а не обратното ??? Нужен е нов и по-задълбочен преглед на всички извори от епохата, включително Хазарските междуособици и българските емигранти, напуснали каганата в този период. Защо вдигат въстание прецедентите и тимочаните ? Защо прехвърлените в Отвъдунавска България византийци си кротували по времето на иконоборческите императори и едва през 837г. се решават на дръзкото бягство ?

След смъртта на Михаил II, положението на иконопочитателите се променило. Той бил наследен от сина му Теофил (829 - † 842), който първоначално също бил голям противник на иконите и даже издал през 832 г. едикт, строго забраняваш почитането на иконите, като хвърлил в затвора водача на иконопочитателите в Цариград, монаха Методий. По застъпничеството на императрицата Теодора II обаче Теофил освободил Методий, а той успял да спечели нея, както и част от ромейските нотабили за каузата на иконопочитателите. Така през 843г. през първата неделя на Великия пост, бил обявен празника на Ортодоксията с който се възстановявало иконопочитането.

Остава да отговорим на въпроса- кой всъщност е бил просветен в християнството от "монаха-зограф" Методий – имп. Теофил и Теодора или българският княз Борис. За по-сигурно на Борис са му "придали" и една сестра, май, че на име Теодора.

Явно през XVI-XVII в. гръкоманите са се "разщурали" и са снабдили българите с разкази за езическата им вяра, описана твърде вяло и извън всякаква конкретика , но с явната цел да снабди фанариотското духовенство с "истински доказателства" за духовния примат на елините и обосновка за повсеместния гръцки епископат в българските земи. В отговор на това , лишените от преки извори за християнството в България, български монаси , интерполирали гръцките извори, с тезата, че " в цялата земя (Българска) и в крепостите се ръкополагали за епископи и свещеници българи, за да разбират Божието писание[5].

В крайна смета, имаме ли един обективен извор за българското покръстване през 865г. - по-скоро не!

<br clear="all"> [1] Гюзелев, В. Покръстването на българския народ според някои малко познати извори и исторически съчинения от IX-XIV век.– Родина, 1996, №2 , с.2-27;

[2] I. Duicev. Medoevo bizantino-slavo, vol. I, Altri saggi di storia politica e letteratura , Roma, 1971, p. 63-75. (Разни есета по политическа история и литература)

[3] Този трафаретен похват е използван в един извор от Синайския манастир.– Бенешевич, В. Описание греческих рукописей монастыря святой Екатерины на Синае Т.I. С.- Петербург, 1911г., с. 330-331.

[4] Подробности вж. – Рашев,Р. Византийците в България до покръстването .– Civitas divino-humana .In honorem annorum LX Georgii Bakalov .151-163

[5] Бенешевич, цит. съч.

[T.Jonchev]

В крайна смета, имаме ли един обективен извор за българското покръстване през 865г. - по-скоро не!

Съвсем да. Дори повече от един. Друг е въпросът, че в такива спорове веднага следва "да, ама не са обективни".

[resavsky]

При толкова много тези за покръстването защо трябва да се клонират нови?

[glishev]

Нищо лично против Рицаря, но във форума пак се намножават откровени глупости по история. Ако това тук ще е БГ-наука, а не поредната БГ-фантастика, тези работи трябва да почнат да се трият без излишни приказки.

----

Местя темата, където й е мястото.

Редактирано Април 18, 2012 от glishev

[БатеВаньо]

вдигнал на въстание и командващия войските на федератите Тома (Отстъпника, ок.760 - 823, наречен и "Славянина"), който с помощта на „готи", „алани", „вандали" и др. и на част от флота се прехвърлил в Тракия и обсадил Цариград. Тома Славянина получил императорската корона от Патриарха на Антиохия, както и подкрепата на тракезийците ( малоазийските тракийски поданици) , витинските славяни , към които се присъединили и бунтовници от темите Тракия и Македония.

Рицар, Томата не беше ли скит? По спомени карам. И още нещо, тези славяни и във Витиния ли се появиха? Защо аджеба точно там, баш във Витиния, защо не в Анадола или даже в Кавказ или Армения да кажем?

ПП и ОТ заедно:

Какви ли са били причините завоевателите "славяни", да се сопрат до Витиния и да не успеят да населят Мала Азия?