Разликата между субект на престъпление и наказателноотговорно лице ?

[DendroaspisP]

След като КГ ме увери, че темата е и за простосмъртни като мен, ще посмея да ти възразя, че не прокарвам своя визия, а само се сетих за някои нови законови положения във връзка с казуса на Херкулес. Терминологията в случая за мен не е от особено значение. Щом смятате, че е правилно да се наричат животните - "вещи с особен статут" сигурно е така. Важното е в крайна сметка човек да знае какво на практика следва от законовите норми и дали обществото има полза от тях. Защото и Римската империя имала много закони, ама отишла на бунището на историята и станала синоним на упадък.

Дорис,

извинявай, но издърдори голяма глупост. Без римските закони на римската империя днес нямаше да има нито съвременно право, нито права на педали и лесбийки, нито нищо. Хубаво е в един научен форум и простосмъртните и такива, които се имат за извънземни, преди да напишат нещо или да прочетат от сериозен източник или поне да попитат тези, които разбират.

Изобщо не става дума за терминология, а за същност и съдържание. Правата и задълженията са съдържанието на правоотношението между два субекта на правото. Т.е без правоотношение няма правна регулация, а празни приказки. Ако ти "имаш" "права", но на тези твои "права" не съотвестват задължения и то реални на определен субект или субекти (например, при абсолютните права като вещните, кръгът на задължените лица е неопределен и включва всички останали субекти), значи нямаш нищо. Можеш да си мислиш, че са права и терминологично да им казваш със същия успех и джумбранзилейки - все там ще бъде.

На всяко субективно право, за да е такова, трябва да съответства конкретно задължение и да е определен или поне определяем кръгът от субекти на правото, които са носители на тези задължения. Защото задължението представлява изискване за определено поведение. И ако не спазиш това задължително предписание за поведение, то държавата чрез съответните си органи осъществява над нарушителя принуда, за да го санкционира и/или накара да спазва дължимото поведение. Това е простичко казано смисъла на правната регулация в цял свят.

Ако животните имат субективни права, първо означава, че им се дава статут на човеци, защото правото се занимава само и единствено с регулиране на отношенията между хора (по повод на различни неща). Това вече ти го писах, но явно или не си го разбрала или изобщо не си направи труда да го прочетеш. А щом животното има субективно право (и явно то е от вида на абсолютните), следва че всеки човек дължи определено поведение спрямо животното (задължението) и между овцата и овчаря възниква правоотношение. Това е пълен абсурд и явно ще е някаква особено оргинална правна "революция", която окончателно ще погребе правото. Защото ако овчарят има спрямо овцата неправомерно поведение, следващо от задължението му, то овцата има право да търси защита от съда или друг орган на накърнените си права. Ства ли ти ясно на какъв абсурд се отваря врата, ако приемем, че животните имат права?

Това е азбуката на правото. За да разсъждаваш за право трябва поне това да ти е ясно (не визирам теб персонално, а по принцип). Надявам се, че с това простичко обяснение съм бил полезен и за в бъдеще ще избегнем излагане на идеи, които са всичко друго, но не и правни независимо от субективното усещане на пишещия.

[Doris]

Дендро, благодаря за обширните разяснения, но те все пак ми се струва, че влизат в противоречие с реално установените факти в съдебната практика. Ако имам време, ще обясня какво имам предвид в темата за правата на животните. Тук само бих те посъветвала да вземеш пример за обективност от Галахад, който въпреки, че не одобрява новите норми, отчита тяхното съществуване.

А Древния Рим не ми го хвали, след като в него са очаквали конят на Калигула да им сътворява законите и да ги управлява.

Предполагам, че във връзка с основния въпрос на темата би било от значение и разглеждането на подбудителството и поръчването на престъпления, струва ми се, че там също ще има наказателноотговорно лице, което не е субект на конкретното престъпление.

[DendroaspisP]

Дорис,

древен Рим не е само коня на Калигула и идиотиите на Нерон. В областта на правото те са изключение, а не правило. Днешното право в областта на гражданското право е 70% усъвършенствано римско право. Там римляните и до днес са ненадминати като философия, начин на мислене и принципи.

Сега за Галахад - той никъде не твърди, както и аз, че няма нови норми. Въпросът е как да ги разбираме. Т.е тези норми дават ли "права" на животните? Както вече ти обясних - не, не дават права (субективни), така както неюристите го разбират. Новите норми (като всяка правна норма) дава едно задължително правило за поведение за субектите на правото, които по необходимост имат качеството на хора. Така, значи имаме задължение. Въпросът е кой е носител на насрещните права. Е, не са животните, а държавата чрез съответните си органи (която въпреки че е особен вид абстракция е призната за субект на правото, въпреки че няма характеристиката на човек). Тя изисква от хората определено поведение спрямо животните и ако те не го спазват, тя (държавата чрез съответните си органи) упражнява правата си да санкционира и/или да коригира неправомерното поведение на хората спрямо одушевените вещи, които в случая наричаме животни. Това е правната конструкция и не става дума за никакви субективни права на животните.

ПП - т.е правоотношението възниква между хора и държавата по повод вещите (животни).

ППП - в същност можем да добавим и стопаните на животните, ако други лица имат спрямо притежаваните от тях животни неправомерно поведение. Тогава имаме правоотношение между стопанина и нарушителите. Но, животните пак са само обект, а не субект на правото. Ако имат субективни права, следва, че са субекти на правото. Но, пък тогава следва, че има робство над субекти на правото, защото животните се притежават, купуват и продават.

Редактирано Август 30, 2013 от DendroaspisP

[Last roman]

Ми Калигула е най-големият хуманист и любител на животните, след като третира коня си като консул, демек му дава човешки права и привилегии. Така че природозащитниците трябва да възхваляват Калигула, че и статуя да му издигнат.

Редактирано Август 30, 2013 от Last roman

[DendroaspisP]

И на коня му като първи представител на животно - субект на правото.

[Doris]

Дорис,

древен Рим не е само коня на Калигула и идиотиите на Нерон. В областта на правото те са изключение, а не правило. Днешното право в областта на гражданското право е 70% усъвършенствано римско право. Там римляните и до днес са ненадминати като философия, начин на мислене и принципи.

Сега за Галахад - той никъде не твърди, както и аз, че няма нови норми. Въпросът е как да ги разбираме. Т.е тези норми дават ли "права" на животните? Както вече ти обясних - не, не дават права (субективни), така както неюристите го разбират. Новите норми (като всяка правна норма) дава едно задължително правило за поведение за субектите на правото, които по необходимост имат качеството на хора. Така, значи имаме задължение. Въпросът е кой е носител на насрещните права. Е, не са животните, а държавата чрез съответните си органи (която въпреки че е особен вид абстракция е призната за субект на правото, въпреки че няма характеристиката на човек). Тя изисква от хората определено поведение спрямо животните и ако те не го спазват, тя (държавата чрез съответните си органи) упражнява правата си да санкционира и/или да коригира неправомерното поведение на хората спрямо одушевените вещи, които в случая наричаме животни. Това е правната конструкция и не става дума за никакви субективни права на животните.

ПП - т.е правоотношението възниква между хора и държавата по повод вещите (животни).

ППП - в същност можем да добавим и стопаните на животните, ако други лица имат спрямо притежаваните от тях животни неправомерно поведение. Тогава имаме правоотношение между стопанина и нарушителите. Но, животните пак са само обект, а не субект на правото. Ако имат субективни права, следва, че са субекти на правото. Но, пък тогава следва, че има робство над субекти на правото, защото животните се притежават, купуват и продават.

Много хубаво, само че аз не твърдя, че животните са субект на правото. Идеята ми беше, че човек може да стане субект на престъпление и наказателноотговорно лице в процеса на самозащита заради законовите норми (известни сред широката публика като права на животните).

Защото всички разглеждаха в казуса за хапещия човек убиването на кучето само като материална щета за собственичката. А при едно включване на Закона за защита на животните според мен на човека ще му се наложи да поеме и друга отговорност и даже ролите да се сменят и да излезе виновен.

Редактирано Август 30, 2013 от Doris

[DendroaspisP]

Много хубаво, само че аз не твърдя, че животните са субект на правото. Идеята ми беше, че човек може да стане субект на престъпление и наказателноотговорно лице в процеса на самозащита заради законовите норми (известни сред широката публика като права на животните).

Защото всички разглеждаха в казуса за хапещия човек убиването на кучето само като материална щета за собственичката. А при едно включване на Закона за защита на животните според мен на човека ще му се наложи да поеме и друга отговорност и даже ролите да се сменят и да излезе виновен.

Не е въпрос на твърдение, а на правна теория. Ако говорим, че животните имат субективни права по силата на правна норма, искаме или не, ги превръщаме в субект на правото, приравняваме ги с човека в правен аспект и създаваме правоотношение между животно и човека. А това е правен абсурд по съвсем обективни причини. Затова се опитвам да ви обясня, че животните нямат и не могат да имат субективни права в юридически смисъл, така както имат хората или правните абстракции на хората (ЮЛ, на които поради необходимост законът им признава правоспособност, но осъществяването на правата им става само и единствено от хора, защото както животните, така и ЮЛ нямат волеви психически живот като човеците).

Съвсем друг е въпросът, че с правна норма се задължават субектите на правото в лицето на ФЛ да имат определено поведение спрямо животните. Това, пак повтарям, изобщо не означава, че се дават права на животните. Друг е въпросът до колко е удачна регламентацията на изискуемото от ФЛ поведение спрямо животните - т.е до колко съотвества на хумаността на съвременната цивилизация и на здравия разум едновременно и до колко надхвърля мярата на обективно разумно поведение. Именно с това се бъзика и Галахад по повод на "щастливите прасета и кокошки", а Вълкът се закани да да си коли зайците, макар поради недомислен текст в закона се оказва, че извършва формално "престъпление".

Редактирано Август 30, 2013 от DendroaspisP

[herkules]

Много хубаво, само че аз не твърдя, че животните са субект на правото. Идеята ми беше, че човек може да стане субект на престъпление и наказателноотговорно лице в процеса на самозащита заради законовите норми (известни сред широката публика като права на животните).

Защото всички разглеждаха в казуса за хапещия човек убиването на кучето само като материална щета за собственичката. А при едно включване на Закона за защита на животните според мен на човека ще му се наложи да поеме и друга отговорност и даже ролите да се сменят и да излезе виновен.

Дорис, трябва да си призная, че точно това имах предвид. Харесаха ми коментарите на всички и научих доста неща.

Аз напълно съм съгласен с мненията на Дендро и КГ125, защото мисля като тях, но нямам нужната компетентност относно правните въпроси и затова ми се налага често да питам. Кучето, конят, прасето или каквото и да е друго животно би трябвало да се определят като вещ, която е нечия собственост. Ако животните имаха права, то хората ще трябва да следят за тяхното нарушаване и пак ще се действа избирателно, понеже животните (изключвам хората) не могат да говорят. Тогава прасета, крави, овце, зайци, кокошки и други животни ще имат право на живот и никой няма да ги коли, обстрелва или убива по някакъв начин. Ще настъпи пълен хаос (безпорядък), според мен. Законите са за това за да се спазват, но трябва да са ясни, а не многозначни и сложни за разбиране от обикновените хора. Имаше една философска мисъл: "За да живееш спокойно, спазвай законите".

Как обаче да ги спазват обикновените хора, когато те са толкова много, а и постоянно се променят? Ако днес законът гласи едно, утре вече е променен и обикновения човек вече го е нарушил от незнание и попада под ударите му. Примерът с кучето и баретата беше относно вината на защитаващият се и нападателя. Ако той не убие кучето, тогава кучето ще убие него, което значи че (според някого може би) нападнатият човек е виновен, защото се е намирал на неподходящото место в неподходящо време, защото си е стоял кротко и не е пречел на никого, освен на богатата дама с кучето.

[Doris]

Не е въпрос на твърдение, а на правна теория. Ако говорим, че животните имат субективни права по силата на правна норма, искаме или не, ги превръщаме в субект на правото, приравняваме ги с човека в правен аспект и създаваме правоотношение между животно и човека. А това е правен абсурд по съвсем обективни причини. Затова се опитвам да ви обясня, че животните нямат и не могат да имат субективни права в юридически смисъл, така както имат хората или правните абстракции на хората (ЮЛ, на които поради необходимост законът им признава правоспособност, но осъществяването на правата им става само и единствено от хора, защото както животните, така и ЮЛ нямат волеви психически живот като човеците).

Съвсем друг е въпросът, че с правна норма се задължават субектите на правото в лицето на ФЛ да имат определено поведение спрямо животните. Това, пак повтарям, изобщо не означава, че се дават права на животните. Друг е въпросът до колко е удачна регламентацията на изискуемото от ФЛ поведение спрямо животните - т.е до колко съотвества на хумаността на съвременната цивилизация и на здравия разум едновременно и до колко надхвърля мярата на обективно разумно поведение. Именно с това се бъзика и Галахад по повод на "щастливите прасета и кокошки", а Вълкът се закани да да си коли зайците, макар поради недомислен текст в закона се оказва, че извършва формално "престъпление".

Дендро, колкото и да оборваш закона с правна теория, това не го обезсилва, освен ако не станеш депутат и не внесеш поправка. Какво от това, че животните нямат права в юридически смисъл, след като законът ги защитава (и това в неюридически смисъл се възприема сред обикновените хора като един вид права)?

Дорис, трябва да си призная, че точно това имах предвид. Харесаха ми коментарите на всички и научих доста неща.

Аз напълно съм съгласен с мненията на Дендро и КГ125, защото мисля като тях, но нямам нужната компетентност относно правните въпроси и затова ми се налага често да питам. Кучето, конят, прасето или каквото и да е друго животно би трябвало да се определят като вещ, която е нечия собственост. Ако животните имаха права, то хората ще трябва да следят за тяхното нарушаване и пак ще се действа избирателно, понеже животните (изключвам хората) не могат да говорят. Тогава прасета, крави, овце, зайци, кокошки и други животни ще имат право на живот и никой няма да ги коли, обстрелва или убива по някакъв начин. Ще настъпи пълен хаос (безпорядък), според мен. Законите са за това за да се спазват, но трябва да са ясни, а не многозначни и сложни за разбиране от обикновените хора. Имаше една философска мисъл: "За да живееш спокойно, спазвай законите".

Как обаче да ги спазват обикновените хора, когато те са толкова много, а и постоянно се променят? Ако днес законът гласи едно, утре вече е променен и обикновения човек вече го е нарушил от незнание и попада под ударите му. Примерът с кучето и баретата беше относно вината на защитаващият се и нападателя. Ако той не убие кучето, тогава кучето ще убие него, което значи че (според някого може би) нападнатият човек е виновен, защото се е намирал на неподходящото место в неподходящо време, защото си е стоял кротко и не е пречел на никого, освен на богатата дама с кучето.

Законите не само постоянно се променят, но и са написани по много трудно разбираем начин. И на всичко отгоре незнанието им не те оневинява - това е положението. Аз като ми се наложи да чета от някой закон, след това имам главоболие.

Сега за твоята барета - нещата според мен са по-сложни, отколкото тук ги представиха. Не чак толкова, колкото ако го е нападнал човек, но и за убийство на животно, особено по такъв странен начин, би могъл да го отнесе.

[DendroaspisP]

Дорис,

законите се правят въз основа на правната теория, защото тя съдържа принципите. Само нашенските депутати се занимават с неща, от които нищо не отбират и резултатът е ясен и повече от плачевен. Законите се произвеждат и като са калпави и несъобразени с обективните отношения и с правните принципи си отиват твърде бързо. Ако ББ бе натиснал депутатите си, когато имаше мнозинство, да му гласуват закон, че е бог, пак щеше да има закон и по твоята логика трябваше да го признаем за бог, така ли? А на следващите избори, ако друга партия имаше мнозинство и бе отменила този закон, той вече нямаше да е Бог. С глупост и невежество не се регулират нещата (дори и по висши подбуди, макар че именно такива подбуди са причинявали най-много зло на света), а само се увреждат с отрицателни последици за цялото общество. И е крайно време малко да се повиши правната култура на народа, поне на първично ниво, за да отбира поне, когато го правят на идиот, а не да се разправя, че щом имало закон за нещо си, то това нещо обективно съществува "щото в закона го пишело" (обикновено в закона написаното значи друго, но това е друг въпрос, защото да можеш да четеш и да можеш да си "преведеш" един закон са често доста различни неща ).

А, когато става дума за права и то субективни, няма друго разбиране освен юридическото. Неюристите може да си вярват в каквото си искат, но трябва да са наясно, че това е само тяхна субективна вяра, а Бог може и да не съществува или поне техния такъв.

[Eньо]

Ако животните имаха права, то хората ще трябва да следят за тяхното нарушаване и пак ще се действа избирателно, понеже животните (изключвам хората) не могат да говорят. Тогава прасета, крави, овце, зайци, кокошки и други животни ще имат право на живот и никой няма да ги коли, обстрелва или убива по някакъв начин.

Уважаемо herkules.

Във всяка правова държава има разграничение в закона за защита на животните и има различен подход примерно към обственика на цирк, театър или вариете, или собственика на животновъдна ферма за угояване на свине, който попада под удара на два закона едновременно "Закон за защита на животните и "Закона за ветеринарно-медицинската дейност", който след всички забрани на закона за защита на животните гласи:

Раздел III.

Клане и умъртвяване на животни

Чл. 159. (1) Клането на животни се извършва по най-бързия начин, след зашеметяване, което осигурява пълна загуба на съзнание и чувствителност за целия период на обезкръвяване.

(2) Забранява се разчленяването и извършването на манипулации с трупа на животното преди пълното му обезкръвяване.

(3) Допуска се клане на селскостопански животни:

1. които се отглеждат за добив на месо и суровини;

2. които са лекувани от незаразни болести, но лечението е безрезултатно или е стопански неизгодно;

3. за ликвидиране на заразни болести;

4. за религиозни ритуали на регистрирани вероизповедания...

[КГ125]

Той добре го гласи, но това са задължения на хората как да третират животните, а не права на последните!

Няма право без субект, и никой, който не е съзнателен, не е субект.

[Doris]

Дорис,

законите се правят въз основа на правната теория, защото тя съдържа принципите. Само нашенските депутати се занимават с неща, от които нищо не отбират и резултатът е ясен и повече от плачевен. Законите се произвеждат и като са калпави и несъобразени с обективните отношения и с правните принципи си отиват твърде бързо. Ако ББ бе натиснал депутатите си, когато имаше мнозинство, да му гласуват закон, че е бог, пак щеше да има закон и по твоята логика трябваше да го признаем за бог, така ли? А на следващите избори, ако друга партия имаше мнозинство и бе отменила този закон, той вече нямаше да е Бог. С глупост и невежество не се регулират нещата (дори и по висши подбуди, макар че именно такива подбуди са причинявали най-много зло на света), а само се увреждат с отрицателни последици за цялото общество. И е крайно време малко да се повиши правната култура на народа, поне на първично ниво, за да отбира поне, когато го правят на идиот, а не да се разправя, че щом имало закон за нещо си, то това нещо обективно съществува "щото в закона го пишело" (обикновено в закона написаното значи друго, но това е друг въпрос, защото да можеш да четеш и да можеш да си "преведеш" един закон са често доста различни неща ).

А, когато става дума за права и то субективни, няма друго разбиране освен юридическото. Неюристите може да си вярват в каквото си искат, но трябва да са наясно, че това е само тяхна субективна вяра, а Бог може и да не съществува или поне техния такъв.

Дендро,

И най-хубавата теория не струва нищо, ако се разминава с фактите от действителността.

Обожествяване на първия човек във властта има в прехваленото от теб римско право. Значи, съществува и такова нещо в историята.

Лично аз се съобразявам със законите и не мисля, че е въпрос на правна култура да се пренебрегват като се използват разни вратички, тълкувания и прочие, а това са по-скоро някакви непочтени шашмалогии.

Така и не видях нищо написано от теб конкретно по казуса - дали е възможно в случая да се намеси Закона за защита на животните, но явно конкретни отговори няма да има, а само самовъзхвали.

[DendroaspisP]

Дендро,

И най-хубавата теория не струва нищо, ако се разминава с фактите от действителността.

Обожествяване на първия човек във властта има в прехваленото от теб римско право. Значи, съществува и такова нещо в историята.

Лично аз се съобразявам със законите и не мисля, че е въпрос на правна култура да се пренебрегват като се използват разни вратички, тълкувания и прочие, а това са по-скоро някакви непочтени шашмалогии.

Така и не видях нищо написано от теб конкретно по казуса - дали е възможно в случая да се намеси Закона за защита на животните, но явно конкретни отговори няма да има, а само самовъзхвали.

Така е - ако теорията се разминава в действителността нищо не става. Но римските принципи в правото са именно адекватни на действителността в обективните човешки отношения затова действат безотказно над 2 000 години. Това е факт. Сега се правят опити да се пишат закони без да се спазват тези принципи и обикновено от хора, които си нямат представа от тях. Затова те дори не съзнават какъв хаос могат да създадат в регулацията на тези отношения.

А явно пак не си чела като хората. Казусът аз го поставих изначално с уговорката, че не съм специалист по материята. После той бе усложнен, добавени бяха нови хипотези и т.н. И тъй като не съм специалист по дадено нещо не давам отговори, а поставям въпроси и очаквам отговори от специалистите, които да преценя. Пенкилер в правото е като маймуна с бръснач, правеща се на бръснар. Толкова по въпроса с привидялата ти се моя "самовъзхвала".

[herkules]

Той добре го гласи, но това са задължения на хората как да третират животните, а не права на последните!

Няма право без субект, и никой, който не е съзнателен, не е субект.

Точно така мисля и аз, че всяко нещо което не е субект т.е.човек, няма как да се третира, като престъпник, и да бъде съдено. Дендро е абсолютно прав, че е крайно време да се повиши правната култура на народа, поне на първично ниво, за да разбира, когато го правят на идиот, особено монополистите, макар че в повечето случаи се разбира че го правят на идиот, но е безсилен и нищо не може да направи. Дорис правилно обясни, че непознаването на закона не оневинява никого. За това и много хора мислят, че престъпника никога не получава заслуженото наказание и не вярват много в правосъдната ни система, тъй като виновен понякога е се оказва друг субект, а не обвинения в момента.

[herkules]

Уважаемо herkules.

Във всяка правова държава има разграничение в закона за защита на животните и има различен подход примерно към обственика на цирк, театър или вариете, или собственика на животновъдна ферма за угояване на свине, който попада под удара на два закона едновременно "Закон за защита на животните и "Закона за ветеринарно-медицинската дейност", който след всички забрани на закона за защита на животните гласи:

Раздел III.

Клане и умъртвяване на животни

Чл. 159. (1) Клането на животни се извършва по най-бързия начин, след зашеметяване, което осигурява пълна загуба на съзнание и чувствителност за целия период на обезкръвяване.

(2) Забранява се разчленяването и извършването на манипулации с трупа на животното преди пълното му обезкръвяване.

(3) Допуска се клане на селскостопански животни:

1. които се отглеждат за добив на месо и суровини;

2. които са лекувани от незаразни болести, но лечението е безрезултатно или е стопански неизгодно;

3. за ликвидиране на заразни болести;

4. за религиозни ритуали на регистрирани вероизповедания...

Уважаеми Еньо, извинявай че не бях публикувал половата си принадлежност, и за това сигурно обръщението ти към мен е в среден род. Вярно е, че държавата ни се определя като правова, но ако попиташ хората в малките населени места, от 100 души едва 20% може би ще ти отговорят правилно какво точно е правова държава. И тъй като, в селскостопанските райони обикновено се занимават и с отглеждането на животни, за да могат да оцеляват, тези два противоречащи си (парадоксални) според мен закона, мисля че съвсем ще ги объркат.

Този закон за защита на животните е толкова неразбираем за тях, колкото и закона за ветеринерно-медицинската дейност. Единият задължава да отглеждат животни при условия по-добри от човешките, а другият им отнема животните за унищожаване при възникване на епидемии, и за да не обобщаваме по-вече нека се върнем по същество. В ТV. ефир бях свидетел на дискусия, в която се обсъждаше възможност за самоотбрана при нападение с взлом с цел грабеж.( Беше нашумял случая, в който защитаващият се беше прострелял нападателя и влезе в затвора, а "фейсбук" се взриви в негова защита). Бяха взимани предвид разрешените от закона възможности за защита, т.е. ако нападателят използва нож, защитаващият се също трябва да е с нож. Ако оръжието е пистолет или отвертка, трябва да се използва същото и за защита, с други думи казано, оръжията трябва да са еднакви и за двете страни, като определяща е нападателната страна. А, сега искам да попитам, защото не съм компетентен. Ако някой ме нападне в собствения ми дом след полунощ (без да съм го поканил и е съвсем непознат), ползвайки нож за да ме убие или нарани, а аз се окажа по-силен физически и при доказана самоотбрана го убия с неговото оръжие, виновен ли съм и каква присъда ме очаква?

[Galahad]

Прехваленото римско право всъщност е доста повлияно от гръцкото (те гърците в много неща са им повлияли), а и в крайна сметка е кодифицирано в бившия гръцки полис Византион, при това нито по време на римските рексове, нито през републиката, нито дори през късната империя, а в ранновизантийския период.

Но иначе и при римляните се появяват нещица, близки до днешните права на животните. Такова нещо например е "правото на народите", т.е. приложимото право към неримските граждани, докато за римляните се прилагало гражданското право. Но римляните били така милостиви да създадат право не само за защита на чужденците, но и право за защита на вещите, по-конкретно на робите.

Използваните журналистически изрази като "права на животните" не са много удачни, но то родните журналисти не се отличават с особен интелект и по принцип обичат да се правят на умни употребявайки неизвестни им думи съвсем не по предназначение - напр- "местен парламент" за общинския съвет (у нас сега местното самоуправление е толкова орязано, че изобщо не му отива такава титла) или пък наричат министър-председателя премиер (означава пръв министър, докато министър-председателя е шеф на правителството, а пръв министър има там, дето шеф на кабинета е държавния глава).

Та "правата на животните" всъщност не са нещо, което са поискали самите животни, а по-често са свързани с въпроси, които хората искат да решат съвсем в своя полза. "Хуманното отношение" има за цел да възпитава хората по принцип, а не толкова да е субективно право извоювано от животните и отстоявано от тях пред съдилищата. Идеята е, че когато хората, най-често като деца се възпитават да измъчват примерно като животни, то в по-напреднала възраст когато силите и обществената им позиция позволяват, то те се насочват да го правят и с хора.

Практиката на ВКС и на Конституционния съд по отношение на неизбежната отбрана е доста смущаваща, дали защото в публикувана част от решенията им не е мотивиран много добре извода, дали защото са повлияли други фактори. Подобни решения създават негативни нагласи у обществото. Идеята за свеждане на неизбежната отбрана до необходимото е да се избегне саморазправата. Но наблюдаваната практика на ВКС като че ли все повече насажда идеята, че това е по-удачното решение. От друга страна пък това отношение към неизбежната отбрана насърчава нападателите и все по-често хората ще са принудени да я ползват дори с риск да отидат в затвора. И тук идва проблемът, че може да се стигне до ескалиране, при което ще се надхвърлят съвсем умишлено границите на неизбжната отбрана. До сега нападнатия считайки че е в правото си се обажда в полицията. Но какво става, ако при дилемата, че тъй и тъй ще идат в затвора, след като приложи Бай Бойковата премъдрост "По добре жив в затвора, отколкото мъртъв" нападнатите не започнат и да заличават следите от неизбежната отбрана, напр. вместо да се обадят в полицията заравят трупа и си спестяват затвора?

Неизбежната отбрана трябва да е адекватна на ценноста, която е нападната и на използваните средства. Какво значи това?

Това означава, че ако видите минувач да си къса ябълки от клоните на дървото във вашия двор не означава, че имате право да го застреляте, макар че това си е нападение срещу ваше имущество. Разбира се ако му се развикате, ако той тръгне да ви убива, то тогава ситуацията вече става друга. Но не можете да убивате заради някаква дреболия. Второто е за съразмерността. Ако някое 3 годишно хлапе налети с голи ръце не едроврат мутрафон, то това не означава, че той има право да го застреля, нищо че си е нападение. Тук разбира се постави въпросът а ако няколко мутри пребиват някого, то защо той е осъден, че е прострелял един от мутрафоните, които са му нанасяли също такива телесни повреди? Разбира е трудно да се коментира решението на съда без да са видени всички материали само по "честна журналистическа". Защото родните медийни дейци често по комерсиални причини гледайки да си вдигнат рейтинга понагласят така събитието, че то да предизвика по-голям тираж, като за целта нещо поскрият, нещо попреувеличат, а пък нещо направо добавят. Та ако при конкретните обстоятелства е било ясно, че въпросните мутри не са имали за цел да му нанесат някакви сериозни увреждания, а още повече ако вече са били спрели да го бият и тогава той е извадил пистолета и е гръмнал един от тях ситуацията не е неизбежна отбрана. Но често се оказва, че мутрите не са толкова страшни, а отбраняващия се гражданин е доста по-як от тях, много нагъл и с дълго свидетелство за съдимост и е извадил пистолета не за да се брани, а за да раздаде справедливост, че някой се е осмелил да закачи височайшата му особа.

Напомням, че неизбежната отбрана е по изключение дадена възможност някой да извърши престъпление без да бъде наказан, което ще рече, че приложното поле не може творчески да се разширява и нападнатия да почне да раздава възмездие или да си позволи разни волности с нападателя (примерно ако някоя жена е откъснала нещо от двора му, той отбранявайки се да вземе и да я изнасили).

Ако някой ме нападне в собствения ми дом след полунощ (без да съм го поканил и е съвсем непознат), ползвайки нож за да ме убие или нарани, а аз се окажа по-силен физически и при доказана самоотбрана го убия с неговото оръжие, виновен ли съм и каква присъда ме очаква?

Ами трудно е са каже. Зависи например какво разбираш под това че си физически по-силен. Ако ти си 20-30 годишен бабанка, а нападателя ти е 6-годишно рагу и зъби трудно ще мине за доказана самоотбрана. Ако въпросът е при доказана самоотбрана дали си виновен - неизбежната отбрана е свързана с друг признак на престъплението, който отпада при нея и няма изобщо престъпление:

Чл. 12. (1) Не е общественоопасно деянието, което е извършено при неизбежна отбрана - за да се защитят от непосредствено противоправно нападение държавни или обществени интереси, личността или правата на отбраняващия се или на другиго чрез причиняване вреди на нападателя в рамките на необходимите предели.

Вината като елемент примерно има отношение към случайното деяние:

Чл. 15. Не е виновно извършено деянието, когато деецът не е бил длъжен или не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици (случайно деяние).

То може да е деяние, противоправно и общественоопасно, но не е виновно и затова не е престъпление.

[КГ125]

Е, не Галахаде, не са гърците вкарали в правото тоя дух, който го прави право в съвременния смисъл на думата. Рим е.

За останалото - тотален респект! :)

[Galahad]

Римляните взаимстват много от гърците в духовната култура, а материалната култура направо я отмъкват. По време на възхода на Рим на Апенинския полуостров е имало значими гръцки колонии, които са оказали огромно влияние за напредъка на Рим, така както заселниците от Европа са допринесли много за напредъка на САЩ. Рим създава огромен вътрешен пазар, но търговската практика на гърците разработва ред правни институти преди това. Между другото подобно на гръцките търг. полиси през Ренесанса подобна роля играят свободните италийски градове, където примерно доста се е развило банковото дело и ценните книги.

[Last roman]

Изобщо не подценявай влиянието на етруските. Иначе гърците дори и в древността обичат да преекспонират влиянието си въру околните народи /пример Дионисий Халикарнаски/. Само че нито Александър Македонски е елин, нито пък Рим е елинистичен по своята същност.

Редактирано Септември 3, 2013 от Last roman

[КГ125]

Даже направо е контраелинистичен!