Има ли революции в българската история ?

[resavsky]

Я виж кои са най големите и важни градове в САЩ през 19 век.

[alvassareiro]

тези по главните пътища и жп линии.

[resavsky]

Я виж Балтимор и ЛА преди железницата и ги сравни.

[КГ125]

ЖП линиите свързват най важните пътища а не най важните градове.Възхода на подбалканските градове в османско време си е феномен който заслужава по сериозно изследване далеч надхвърлящо рамките на този форум.Всъщност те изнасят тежеста на възраждането а не най големите градове като Шумен,Битоля,Русе,София,Видин.По пък в една свободна България е повече от естествено да почне техния упадък.Построяването на железницата само катализира проблема.Но общо взето копривщенци,карловци и котелци управляват България поне до 1918 г.

Естествено, като по-будни..

За мене възходът им се дължи на факта, че са в страни от големите пътища на империята ерго и от големите посоки на погромите в години на криза. Втори фактор е изолирането на различните средновековни елити, пак встрани от пътищата (но в относителна близост, за да могат пък лесно да търгуват!). Това са нещо като европейските свободни градове в ранното средновековие - встрани от големите земеделски райони (следоваелно от големите турски феодали) - развиват занаяти и търговия, а не земеделие. Голям земеделски възрожденски град до началото на втората половина на 19-ти век няма, нали?

Освен това, изглежда, че тези центрове са се развили далеч преди 19-ти век - просто тогава те стават център на националната политическа и културна комуникация и затова са ни известни оттогава. Но Чипровци например, а и много други, са си занаятчийски центрове още 300 г. преди това, което познаваме като "възраждане".

Всички пътешественици описват Тракия и низините като земя на руини от минало величие. Там не може да има замогнал се българин, може да има само села, защото който се развършее в периоди на криза в империята, той минава оттам и помита всичко. Затова унгарските бежанци от ср. на 19 век с ужас виждат, как селяните около Видин живеят в землянки, под земята! (макар да са чисти и подредени, "което се дължи на една стара жена, наречена Баба"...) А в това време в Банско и Копривщица се пръскат луди пари за резбовани тавани и детайли, говорещи само за едно - богатство, богатство, богатство...

Редактирано Април 24, 2012 от КГ125

[alvassareiro]

какво да ги видя? те на жележницата ли са или не са, и тя градове ли свързва или не?

[alvassareiro]

Естествено, като по-будни..

За мене възходът им се дължи на факта, че са в страни от големите пътища на империята ерго и от големите посоки на погромите в години на криза. Втори фактор е изолирането на различните средновековни елити, пак встрани от пътищата (но в относителна близост, за да могат пък лесно да търгуват!). Това са нещо като европейските свободни градове в ранното средновековие - встрани от големите земеделски райони (следоваелно от големите турски феодали) - развиват занаяти и търговия, а не земеделие. Голям земеделски възрожденски град до началото на втората половина на 19-ти век няма, нали?

Освен това, изглежда, че тези центрове са се развили далеч преди 19-ти век - просто тогава те стават център на националната политическа и културна комуникация и затова са ни известни оттогава. Но Чипровци например, а и много други, са си занаятчийски центрове още 300 г. преди това, което познаваме като "възраждане".

Всички пътешественици описват Тракия и низините като земя на руини от минало величие. Там не може да има замогнал се българин, може да има само села, защото който се развършее в периоди на криза в империята, той минава оттам и помита всичко. Затова унгарските бежанци от ср. на 19 век с ужас виждат, как селяните около Видин живеят в землянки, под земята! (макар да са чисти и подредени, "което се дължи на една стара жена, наречена Баба"...) А в това време в Банско и Копривщица се пръскат луди пари за резбовани тавани и детайли, говорещи само за едно - богатство, богатство, богатство...

КГ, за другото си учудващо прав, и аз това повтарям непрекъснато.

Но има и друг важен фактор за балканските селища. Те още от 15 век са с привилегирован статут. предполагам знаете защо и как.

Редактирано Април 24, 2012 от alvassareiro

[resavsky]

Алва към 19 век какво е останало от този привилигирован статут?Почти нищо.И то не всички го имат.Батак,Панагюрище и Копривщица никога не са имали такъв статут.

[alvassareiro]

не е важно какво е останало, важното е че го е имало, което е причина за приток на население и запазването му. а оттук пък иде и развитието на занаятите. не всички го имат, но повечето го имат. типичен пример е арбанаси - именно този особен статут го създава като проспериращо селище през целия 17, 18 и началото на 19 век.

това за копривщица обаче не е вярно. градът се ползва с привилегии през османско време.

Преданията разказват, че турчин с подкован кон нямал право да мине през селото, а жителите му можели свободно да носят оръжие.

такива привилегии се дават само на селища със специален статут.

Редактирано Април 24, 2012 от alvassareiro

[resavsky]

Има и чисто психологически момент:в тези градчета няма страх от турците.Батачани например са имат за най големите юнаци в Родопите от които всички се страхуват,а панагюрци се хвалят че в Панагюрище турчин не замръква.Има ли такова самочувствие един български жител на Шумен/най големия град по това време/ които по тъмно не смеят да излязат по улиците?

[alvassareiro]

което показва, че панагюрище също е селище с особен статут.

[resavsky]

което показва, че панагюрище също е селище с особен статут.

Няма.Всичко е до манталитет.Свищов и Лом са богати търговски градове/в този период/ но там особена революционна дейност няма.

[alvassareiro]

а в русе пък има. не е манталитет. по-точно манталитетът е придобит вследствие на особеното положение и привилегии, които имат някои наши селища през османската власт. друго обяснение няма.

Мюсюлманите не са представени сред коренното население, тъй като по време на турското робство градът е бил забранен за тях. За това допринасят два факта: през времето на еничарите градът е бил длъжен да дава т.нар. кръвен данък, което е давало привилегията да не бъде населяван с турци. По-късно българското население е трябвало да охранява проходите през Средна гора, което е давало същата привилегия.

ето, излиза, че и панагюрище е селище с особен статут и привилегии.

Редактирано Април 24, 2012 от alvassareiro

[resavsky]

Колко въстания има в Русе?

[alvassareiro]

има комитет. има и пантеон на възрожденците.

но дунавските градове не са от типа селище, за които говорим. русе има голяма турска крепост, има и постоянен гарнизон, една от 4те най-силно укрепени крепости в североизточна българияя столица на туна вилает. как да има въстание?

Редактирано Април 24, 2012 от КГ125

[КГ125]

КГ, за другото си учудващо прав, и аз това повтарям непрекъснато.

[alvassareiro]

Колко въстания има в Русе?

Ресавски, ей толкоз има :harhar: :harhar: и толкоз също хахаха

[resavsky]

Алва страшна тема заформихме.......

[nik1]

На 9.9.1944г. се преминава от капитализъм, към държавен капитализъм. Ако това е революция, то трябва да имаме такава и през 1393-1397г. когато турците завладяват България и се минава от феодълизъм към държавен феодализъм. Тъй да се каже такава "революция" с братска чужда помощ се е осъществявала.

Констатцията ти е много вярна..

За тези "революции"/рерволюции си има вътрешни причини, колкото и да ни се иска да сме като англичаните, холандците или французит, ние българите и русите не сме. Българите и русите са "привлечени" към етатизма..(за което има културни предпосатвки)

Нито русите, нито българите успяха да извлекат/направят нещо от/с от демокрацията и капитализма си; Вместо това създадоха псевдодемокрация (в българия, в периодът 1878-1944 преобладава flawed democracy, и режимното управление) и олигархия..Капиталистическата антиутопия има своето място и днес - в лицето на силната и всепрониквща корупция/организрана престъпност).. Връщането ни към атавистичния и автентичен тоталитарен (византийски по произход) политически и икономически модел, беше неизбежно..(за България - трябваше единствено да бъдат репатрирани българите, учили в СССР)

Ако етатичната система не беше колабирала икономически (в Русия и България), то аз съм убеден че ние щяхме да забравим значението на думата "демокрация", ако изобщо сме разбирали какво е това (ако си спомняте, китайските студенти по времето на тянанмънските събития, не знаеха какво е това демокрация, и даваха най-различни и странни определения и виждания за демокрацията)

Ще кажа нещо важно в тази връзка:

около 50-60 процента от българите изпитват носталгия за времето на социализма (те съставляват около 95 процента от живялите във времената на соца българи).Проценът за българите е най-големия в страните от Източна Европа и постсоцилаистическите страни (забележка: което значи че феноменът е с културен произход и същност, защото в Украйна, Беларус, и изобщо и страните от ОНД, хората не са по-богати и не живеят по-добре от българите)

Над 60 % заявяват, че са живели по-добре в миналото, дори при положение че реденето на опашки е било всекидневие, социалните връзки бяха единствен начин за сдобиване с по-качествени стоки, джинси и Кока-Кола, които бяха силно ограничени и бяха необходими до 10 години, за да се сдобиеш с лек автомобил.

http://bulgaria.actualno.com/news_269651.html

http://translate.google.bg/translate?hl=bg&langpair=en|bg&u=http://www.berghahnbooks.com/title.php%3Frowtag%3Dtodorovapost

ПС

За колите се чакаше, но можеха да се купят на с надценка, от такива хора, на които им е дошъл реда, и са си купили коли, но искат да изкарат някоя хилядарка отгоре..

[resavsky]

Алвасейро пак взе да къртиш... мивки. Преди освобождението, огромната част от българското население е селско и се занимава със селско стопанство - живее в землянки от кал и керпич. Някой градчета са просто изключение ( в тях живее не повече от 20% от българите), както е и София след освобождението.

Само да ти кажа, че в Турция масовата индустриализация и урбанизация почва едва през 70те години на 20 век, пък камо ли 19.

Няма такива землянки.Живеят си в къщи хората.

[alvassareiro]

Алвасейро пак взе да къртиш... мивки. Преди освобождението, огромната част от българското население е селско и се занимава със селско стопанство - живее в землянки от кал и керпич. Някой градчета са просто изключение ( в тях живее не повече от 20% от българите), както е и София след освобождението.

Само да ти кажа, че в Турция масовата индустриализация и урбанизация почва едва през 70те години на 20 век, пък камо ли 19.

не е вярно, не си запознат. "някои градчета" които визираш имат по 5-10 000 души население, че и повече.

в османско в равнините почти няма български села. А тези по балкана не са села, а градчета.

турция е едно, българската общост е нещо съвсем различно.

Редактирано Април 25, 2012 от alvassareiro

[alvassareiro]

Оффф....

Първо да външната причинност на събитията и през 44 и 89г. е очеизвадна!!!

Сега демокрацията и т.н. Да тя в България след 1878 е нестабилна. Ама това е абсолютно нормалното.Обратното би означавало просто магия. Няма как в 1880 година политическите отношения в България да бъдат същите както в Белгия или Англия по това време. Просто е абсурд!!!!!!!!! Тези отношения, политическата култура и у политиците и у избирателите се изгражда с деситилетия и с поколения. Няма как за една нощ българина да си легне в Османската империя, където правата му дефакто са равни на нула, и на другия ден да се събуди в свободна България и да бъде като редовия белгиец. Значи такъв филм няма. Който го очаква или изисква значи няма връзка с реалността!

Това е път който трябва да се извърви и то с деситилетия, със всичките залитания по него. Този нов политически модел се изгражда успоредно и с новите икономически отношения и първоначалното натрупване на капитала (както и днес), което още повече усложнява картината. Но това е правия път, за огромно съжаление прекъснат 44г., и сега всичко наново.

Няма никакви византийски предпоставки (О Боже!!!), щот на запада по модела на демокрацията на Карл Велики ли се базират???

Корупцията - капиталистическа антиутопия??? Тук само ти си знаеш, какво е това.

Да факт, е че като качество на живот българина по-добро от комунизма не е видял. Това е факт! Както е факт, че заради комунизма сме в сегашното икономическо положение. Това също е факт. Да не сравняваме с Украйна или Беларус, щото там има и други фактори като масовото избиване на десетки милиони с глад и концлагери от комунистите. Там почти всяко семейство е засегнато от това.

За колите, това е направо идеален пример за некадърността на комунизма. Няма как да правиш масова индустриализация и урбанизация без хората да имат личен транспорт. Това просто е абсурд!!! Това е една от основните причини за опразването на селата. Щото е нормално да се пътуват 20 до 50 км от дома до работа в нормалните държави, през 70те в България с колело не става просто така.

Трябват деситилетия и поколения за някой неща!!!

стинка пак си объркал всичко.

българският народ в условията на османската империя, от началото на 19 век до Освобождението, това е период наречен Възраждане, се озападнява и то много активно. Навлиза алафрангата. И в най-забутаното селце и паланка се имитира активно франция и австрия. в кухнята, архитектурата, всекидневния живот, облеклото. това са поне 3 поколения на активно озападняване, което е и много ефективно, защото протича отдолу нагоре и засяга първо ниските слоеве, от които произтичат после висшите.

в този период българското общество, икономика, култура и социален живот разтъфтяват, и ние активно вървим по англо-холандския път на развитие, а именно

- активното население е градско, не е селско

- в икономическата структура доминира вторичния и третичния сектор, не земеделието

- в социалната структура доминира дребната градска буржоазия, не земеделския пролетариат.

Този период, наречен Възраждане, на португалски Ревивалижму, или Реженерасау, не е аналогичен на европейския Ренесанс. Докато ренесансът е едно връщане към архитектурните, културните, научните достижения на античността, ние не се връщаме назад, а се обръщаме на Запад, нашето възраждане е равнис по Европата от същото време, опит за 20-30 години да се навакса пропуснатото развитие за 400 години. И то доста успешен. Вългаринът се озападнява.

тези процеси обаче се запъват след 1878, вземи горните и ги обърни наобратно.

четете възрожденски автори. Те говорят само за хаджии и чорбаджии. Идилията на българското село е изкована едва след Освобождението, и то в началото и първите 20-30 години на 20 век, от Йовков и Елин пелин.

въпроси?

Редактирано Април 25, 2012 от alvassareiro

[alvassareiro]

Не е вярно. Пада се доставката на вълна, платове, агнешко и желязо. Развиваме градинарство, но не и зърнопроизводство. А както знаеш има огромна разлика между хортикултурата и интензивното зърнено земеделие в културен смисъл.

дори цялата земеделска продукция,която проивеждаме, моментално попада във вторичния или третичния сектор т.е преработва се в манифактурата и после се търгува.

възраждането не е демографски бум, а икономическо, културно и социално раздвижване.

ама чифлиците са турски, не са български. българите ръководят, не ратайстват, в други икономически ниши.

Редактирано Април 25, 2012 от alvassareiro

[alvassareiro]

Вълната и агнешкото са селскостопански продукти, обаче те се произвеждат с търговска цел. разбираш ли? земеделската продукция, която е и суровина за занаятите, отива във вторичния и третичния сектор. Не си седи в първичния.

подбалканските градове и тяхното население не са цяла България под османско, но те са основната движеща сила на Българското Възраждане.

и не сме основен зърнопроизводителен район. такъв е анадола. а чифлиците, както сам каза, са турски.

Редактирано Април 25, 2012 от alvassareiro

[ISTORIK]

Началото на Възраждането отбелязва дълбоки промени и в социалната структура на българския град. Един от водещите възрожденски процеси е развитието на капиталистическата икономика в българските земи. През XVIIIв. търговския обмен на Османската империя с Европа се разширява, като се стимулира и по – интензивна вътрешна търговия. Започват да се провеждат годишни или сезонни панаири, важни центрове за посредничество между българското стопанство и европейската икономика. Традиционните панаири придобиват международна слава, на тях пристигат търговци от всички краища на империята да разменят или да уговарят размяната. Най – известен става Узунджовския панаир, разположен централно на важния транзитен път Цариград – София – Белград, и познат извън пределите на империята. През XVIIIв. известност придобиват панаирите в Свищов, Неврокоп, Карнобат. Те стават първите стокови борси на империята.

Успоредно с участието на вътрешните пазари българите излезли и на голямото имперско и европейско тържище. Към края на XVIIIв. в Цариград, Трансилвания, Бесарабия, Русия, Унгариясе създали първите колонии на български търговци, регистрирали се първите самостоятелни български търговски къщи и фирми. Множество такива къщи съществували в Англия, Франция Холандия и други западноевропейски партнъори.

Към края на XVIII и началото на XIXв. българските земи се превръщат в интензивна стопанска и търговска област. Една част от активните български търговци насочила интересите си към осигуряване на държавните доставки с хранителни и занаятчийски продукти за столицата и османската армия. Други се ориентирали към създаването на свои търговски сдружения и започнали да осъществяват делови контакти с Русия, Унгария, Египет, Индия, Влашко и Молдова. Постепенно възникнали и значителни български колонии вБудапеща, Виена, Букурещ, Гюргево, Браила, Яш, Нежин, Москва, Одеса, Калкута, Смирна.

Нарасналата стопанска инициатива на българите и примерът на европейските държави позволили на бългaрските търговци да усвоят по – съвършена система за придобиване на печалба. Само за две – три десетилетия в тяхната дейност широко навлезли кредитът, търговската марка, търговията по мостра, търговските сдружения.

Най-масовата социална група е занаятчийско-промишленото съсловие. То се състои от майстори с неравностойни по обем капитали и различен брой работници, калфи и чираци. В началото на XIX век от занаятчиите израстват промишленици, издигат се търговски посредници между еснафите и пазара.

Едрата буржоазия през XVIII в. се състои от търговци, посредници между Европа и Турция и собственици на манифактури. През началния период на Възраждането, наред с едрите търговци, се оформя съсловието на дребните и средни посредници - собственици на безистени, бакалии, магазинери, превозвачи на стоки и др.

В градовете живеят и малък брой наемници в манифактурите и занаятчийските работилници. Оформят се няколко прослойки от нови богаташи с неопределен социален профил - лихвари, откупвачи на данъци, които предварително заплашат на държавата стойността на данъците на даден район и после я прехвърлят върху населението.

Сред българското общество в началото на Възраждането се наблюдават междинни социални типове. Това са жителите на градовете, които продължават да се занимават със земеделие; занаятчиите, занимаващи се със земеделие или дребна търговия, селяните - занаятчии.

Основната маса на българското общество е дребната градска и селска буржоазия, която превръща България в страна на дребни собственици.

Огромната територия на Османската империя и ненаситният турски пазар се оказват изключително важни фактори за развитието на вътрешнотърговската дейност. Освен това самата държава стимулира тази дейност, тъй като получава огромни приходи от всевъзможните пазарни, панаирни, пътни, мостни и др. такси. В същото време тези вземания пречат на самите производители и търговци. Пречат им още вътрешните мита, честите войни, които ги откъсват от пряката им дейност, държавните монополи, регламентирането на цените, ограничаването в търговията с някои стоки и т.н.

Българските градове се превръщат в оживени средища и на външнотърговската дейност. След като Балканският полуостров попада под властта на Османската империя, държавата поробителка сама започва да се стреми към възстановяване на външнотърговските връзки на завладените територии с утвърдените по-рано външни партньори. Така през XV век италианските републики Венеция, Генуа, Флоренция и славянският град Дубровник възстановяват разпокъсаните през предходните десетилетия търговски връзки и отново заемат основно място във външнотърговския обмен на българските земи. Като изходен пункт на италианските търговци за българските земи служи град Драч на Адриатическото крайбрежие.

Редактирано Април 25, 2012 от ISTORIK

[alvassareiro]

Началото на Възраждането отбелязва дълбоки промени и в социалната структура на българския град. Един от водещите възрожденски процеси е развитието на капиталистическата икономика в българските земи. През XVIIIв. търговския обмен на Османската империя с Европа се разширява, като се стимулира и по – интензивна вътрешна търговия. Започват да се провеждат годишни или сезонни панаири, важни центрове за посредничество между българското стопанство и европейската икономика. Традиционните панаири придобиват международна слава, на тях пристигат търговци от всички краища на империята да разменят или да уговарят размяната. Най – известен става Узунджовския панаир, разположен централно на важния транзитен път Цариград – София – Белград, и познат извън пределите на империята. През XVIIIв. известност придобиват панаирите в Свищов, Неврокоп, Карнобат. Те стават първите стокови борси на империята.

Успоредно с участието на вътрешните пазари българите излезли и на голямото имперско и европейско тържище. Към края на XVIIIв. в Цариград, Трансилвания, Бесарабия, Русия, Унгариясе създали първите колонии на български търговци, регистрирали се първите самостоятелни български търговски къщи и фирми. Множество такива къщи съществували в Англия, Франция Холандия и други западноевропейски партнъори.

Към края на XVIII и началото на XIXв. българските земи се превръщат в интензивна стопанска и търговска област. Една част от активните български търговци насочила интересите си към осигуряване на държавните доставки с хранителни и занаятчийски продукти за столицата и османската армия. Други се ориентирали към създаването на свои търговски сдружения и започнали да осъществяват делови контакти с Русия, Унгария, Египет, Индия, Влашко и Молдова. Постепенно възникнали и значителни български колонии вБудапеща, Виена, Букурещ, Гюргево, Браила, Яш, Нежин, Москва, Одеса, Калкута, Смирна.

Нарасналата стопанска инициатива на българите и примерът на европейските държави позволили на бългaрските търговци да усвоят по – съвършена система за придобиване на печалба. Само за две – три десетилетия в тяхната дейност широко навлезли кредитът, търговската марка, търговията по мостра, търговските сдружения.

Най-масовата социална група е занаятчийско-промишленото съсловие. То се състои от майстори с неравностойни по обем капитали и различен брой работници, калфи и чираци. В началото на XIX век от занаятчиите израстват промишленици, издигат се търговски посредници между еснафите и пазара.

]Едрата буржоазия през XVIII в. се състои от търговци, посредници между Европа и Турция и собственици на манифактури. През началния период на Възраждането, наред с едрите търговци, се оформя съсловието на дребните и средни посредници - собственици на безистени, бакалии, магазинери, превозвачи на стоки и др.

В градовете живеят и малък брой наемници в манифактурите и занаятчийските работилници. Оформят се няколко прослойки от нови богаташи с неопределен социален профил - лихвари, откупвачи на данъци, които предварително заплашат на държавата стойността на данъците на даден район и после я прехвърлят върху населението.

Сред българското общество в началото на Възраждането се наблюдават междинни социални типове. Това са жителите на градовете, които продължават да се занимават със земеделие; занаятчиите, занимаващи се със земеделие или дребна търговия, селяните - занаятчии.

Основната маса на българското общество е дребната градска и селска буржоазия, която превръща България в страна на дребни собственици.

Огромната територия на Османската империя и ненаситният турски пазар се оказват изключително важни фактори за развитието на вътрешнотърговската дейност. Освен това самата държава стимулира тази дейност, тъй като получава огромни приходи от всевъзможните пазарни, панаирни, пътни, мостни и др. такси. В същото време тези вземания пречат на самите производители и търговци. Пречат им още вътрешните мита, честите войни, които ги откъсват от пряката им дейност, държавните монополи, регламентирането на цените, ограничаването в търговията с някои стоки и т.н.

Българските градове се превръщат в оживени средища и на външнотърговската дейност. След като Балканският полуостров попада под властта на Османската империя, държавата поробителка сама започва да се стреми към възстановяване на външнотърговските връзки на завладените територии с утвърдените по-рано външни партньори. Така през XV век италианските републики Венеция, Генуа, Флоренция и славянският град Дубровник възстановяват разпокъсаните през предходните десетилетия търговски връзки и отново заемат основно място във външнотърговския обмен на българските земи. Като изходен пункт на италианските търговци за българските земи служи град Драч на Адриатическото крайбрежие.