Има ли революции в българската история ?

[alvassareiro]

набелязах основните моменти, които повтарям и аз вече трети ден. да благадорим на Историка.

Редактирано Април 25, 2012 от alvassareiro

[ISTORIK]

Разпаднала се старата система на тимарско земевладение, а спахиите и другите представители на служебната аристокрация се стремели към превръщането на служебната си собственост в частна, т.е. - оформили се две противоположни тенденции - разпадане на класическия османски модел на земевладение и зараждане на частната собственост в българското село. Двете тенденции протичали сразлична интензивност и в пряка зависимост от общото състояние на Османската империя.

Едновременно с тези промени все по – ясно се очертавала и пазарната ориентация на селскостопанското производство в българските земи. През XVIII и началото на XIXв. нараснал броят на т.нар. чифлишки стопанства, които произвеждали изцяло за пазара. Те се обработвали със старите методи – изполица, безплатен труд на подчинените селяни и аргати. Това от една страна спомагало за разширяване ролята на стоково - паричните отношения в българското село, а от друга - за тяхното постепенно капитализиране. Най-широко разпространение чифлиците намирали във Видинско, Русенско, Добруджа, Македония като в повечето случаи те били притежание на местни аги и бейове. Постепенно обаче позамогналите се българи също успели да се впишат в новата стопанска конюктура и станали притежатели на големи чифлици (например - Вълко Чалъков от Пловдив, братя Робеви в Битолско и др.).

Част от българските селяни през XVIII и XIXв. успяват да запазят, а някои - и да увеличат своите земи. Но достъпът им до най-плодородните земи, намиращи се в непосредствена близост до големите консумативни центрове, са ограничени, тъй като върху тях се създават чифлиците. Стопанските промени през XVIIIв. дават тласък за развитието на земеделското производство. Появяват се нови производства и райони със специализирано производство.

Като цяло през XVIIIв. в българските земи видимо нараснало производството на зърнени храни и широко навлезли техническите култури (памук, коприна, тютюн, маслодайни растения). Постепенно и под влияние на географските фактори на територията на страната се обособили райони, специализирани в производството на определени култури. Македония например се специализирала в отглеждането на памук; по долините на реките Места и Струма се разпространили тютюневите насаждения; в предбалканските и подбалканските селища се засаждали черници, необходими за производството на коприна. Добруджа се обособила като зърнодобивен район, В Пловдивско и Пазарджишко продължавало производството на ориз, а Подбалканските полета придобили известност с отглеждането на рози. Значителен подем настъпил в скотовъдството.

Градско стопанство и българите. Още по – видими промени през периода на Ранното възраждане настъпили в сферата на градското стопанство, където традиционните занаяти изживели подем, свързан с възникването на нови производства, с възприемането на нови технологии и с усвояването на нови форми на организация на занаятчийската и търговската дейност. Тласък в неговото развитие дава фермана на султан Мустафа III от 1773г., с който се регламентира структурата, правата и целите на еснафските организации, осигурява се държавна закрила на еснафите и гаранции за тяхната вътрешна автономия.

Развитието на занаятите довело до началното обособяване на отделни промишлени райони в страната, съживили се еснафските организации. Чувствителни промени настъпили и в организацията на самото производство. Традиционните български занаяти изживели бурен подем. В селищата от двете страни на Балкана се развили абаджийството, гайтанджийството, копринарството. Родопите се оформили като килимарски район, Карловско и Сопотско станали центрове на производство на розово масло, Самоковско и Софийско се специализирали в обработката на желязо и т.н. Така в края на XVIII и началото на XIXв. се появяват първите разпръснати манифактури – белег на настъпващия капитализъм в българските земи.

Важна социална промяна е нарастването на дела на българите сред занаятчиите: все повече българи стават калфи и самостоятелни майстори в някои еснаф. Еснафското съсловие става най – динамичната част от българското общество То е гръбнакът на промените, които характеризират Българското възраждане.

Този процес се засилил през втората половина на XVIII и началото на XIXв., когато се извършили масовите преселвания на селското население към градовете, поради феодалните размирици и множеството възможности, които градовете предоставяли за препитание. Вследствие на тези демографски миграционни движения за кратък период от време се извършило побългаряване на градовете. През XVIII в. започнало “побългаряване” на градовете. През XVIIIв. започнало възраждането на старите градски центрове и оформянето на градски облик на редица промишлени средища като Габрово, Котел, Копривщица и др.

В тази благоприятна обстановка става възможна появата на първите истински индустриални предприятия – фабриките. Първата фабрика е открита в Сливен през 1834 г. от Добри Желязков. Назначен официално от властите за неин директор, Д. Желязков успява да построи модерна сграда и да започне масово производство на платове за униформите на турската армия. През 40-те години се появява и втора такава фабрика, организирана от пловдивския предприемач и търговец Михалаки Гюмюшгердан в с. Дермендере (дн. - с. Първенец). През 70-те години се появяват и нови предприятия – на братя Манолови и Саръиванови - в Сливен, на Иван Грозев - в Карлово.

[ISTORIK]

Аз набелязах основните моменти, които повтарям вече трети ден.

Да благадорим на Историка!!!

Опитах се да набележа някои основни моменти от икономическата ни възрожденска история.

Добавих и още малко информация... Дано и тя ви бъде полезна в спора...

Редактирано Април 25, 2012 от ISTORIK

[alvassareiro]

Като цяло през XVIIIв. в българските земи видимо нараснало производството на зърнени храни

тука се говори за българските земи, добруджа обаче не е населена само с българи. мен ме интересува с каква основна дейност са се занимавали българите и по-конкретно тези в центровете, генерирали възраждането.

но най-важният извод е, че почти цялата земеделска продукция е с пазарна и търговска насоченост, или като суровина за вторичния индустриален сектор.

Редактирано Април 25, 2012 от alvassareiro

[ISTORIK]

Опитах се да обясня. Успях ли?

[alvassareiro]

Разпаднала се старата система на тимарско земевладение, а спахиите и другите представители на служебната аристокрация се стремели към превръщането на служебната си собственост в частна, т.е. - оформили се две противоположни тенденции - разпадане на класическия османски модел на земевладение и зараждане на частната собственост в българското село. Двете тенденции протичали сразлична интензивност и в пряка зависимост от общото състояние на Османската империя.

Едновременно с тези промени все по – ясно се очертавала и пазарната ориентация на селскостопанското производство в българските земи. През XVIII и началото на XIXв. нараснал броят на т.нар. чифлишки стопанства, които произвеждали изцяло за пазара. Те се обработвали със старите методи – изполица, безплатен труд на подчинените селяни и аргати. Това от една страна спомагало за разширяване ролята на стоково - паричните отношения в българското село, а от друга - за тяхното постепенно капитализиране. Най-широко разпространение чифлиците намирали във Видинско, Русенско, Добруджа, Македония като в повечето случаи те били притежание на местни аги и бейове. Постепенно обаче позамогналите се българи също успели да се впишат в новата стопанска конюктура и станали притежатели на големи чифлици (например - Вълко Чалъков от Пловдив, братя Робеви в Битолско и др.).

Част от българските селяни през XVIII и XIXв. успяват да запазят, а някои - и да увеличат своите земи. Но достъпът им до най-плодородните земи, намиращи се в непосредствена близост до големите консумативни центрове, са ограничени, тъй като върху тях се създават чифлиците. Стопанските промени през XVIIIв. дават тласък за развитието на земеделското производство. Появяват се нови производства и райони със специализирано производство.

Като цяло през XVIIIв. в българските земи видимо нараснало производството на зърнени храни и широко навлезли техническите култури (памук, коприна, тютюн, маслодайни растения). Постепенно и под влияние на географските фактори на територията на страната се обособили райони, специализирани в производството на определени култури. Македония например се специализирала в отглеждането на памук; по долините на реките Места и Струма се разпространили тютюневите насаждения; в предбалканските и подбалканските селища се засаждали черници, необходими за производството на коприна. Добруджа се обособила като зърнодобивен район, В Пловдивско и Пазарджишко продължавало производството на ориз, а Подбалканските полета придобили известност с отглеждането на рози. Значителен подем настъпил в скотовъдството.

Градско стопанство и българите. Още по – видими промени през периода на Ранното възраждане настъпили в сферата на градското стопанство, където традиционните занаяти изживели подем, свързан с възникването на нови производства, с възприемането на нови технологии и с усвояването на нови форми на организация на занаятчийската и търговската дейност. Тласък в неговото развитие дава фермана на султан Мустафа III от 1773г., с който се регламентира структурата, правата и целите на еснафските организации, осигурява се държавна закрила на еснафите и гаранции за тяхната вътрешна автономия.

Развитието на занаятите довело до началното обособяване на отделни промишлени райони в страната, съживили се еснафските организации. Чувствителни промени настъпили и в организацията на самото производство. Традиционните български занаяти изживели бурен подем. В селищата от двете страни на Балкана се развили абаджийството, гайтанджийството, копринарството. Родопите се оформили като килимарски район, Карловско и Сопотско станали центрове на производство на розово масло, Самоковско и Софийско се специализирали в обработката на желязо и т.н. Така в края на XVIII и началото на XIXв. се появяват първите разпръснати манифактури – белег на настъпващия капитализъм в българските земи.

Важна социална промяна е нарастването на дела на българите сред занаятчиите: все повече българи стават калфи и самостоятелни майстори в някои еснаф. Еснафското съсловие става най – динамичната част от българското общество То е гръбнакът на промените, които характеризират Българското възраждане.

Този процес се засилил през втората половина на XVIII и началото на XIXв., когато се извършили масовите преселвания на селското население към градовете, поради феодалните размирици и множеството възможности, които градовете предоставяли за препитание. Вследствие на тези демографски миграционни движения за кратък период от време се извършило побългаряване на градовете. През XVIII в. започнало “побългаряване” на градовете. През XVIIIв. започнало възраждането на старите градски центрове и оформянето на градски облик на редица промишлени средища като Габрово, Котел, Копривщица и др.

В тази благоприятна обстановка става възможна появата на първите истински индустриални предприятия – фабриките. Първата фабрика е открита в Сливен през 1834 г. от Добри Желязков. Назначен официално от властите за неин директор, Д. Желязков успява да построи модерна сграда и да започне масово производство на платове за униформите на турската армия. През 40-те години се появява и втора такава фабрика, организирана от пловдивския предприемач и търговец Михалаки Гюмюшгердан в с. Дермендере (дн. - с. Първенец). През 70-те години се появяват и нови предприятия – на братя Манолови и Саръиванови - в Сливен, на Иван Грозев - в Карлово.

Редактирано Април 25, 2012 от alvassareiro

[КГ125]

ПС

За колите се чакаше, но можеха да се купят на с надценка, от такива хора, на които им е дошъл реда, и са си купили коли, но искат да изкарат някоя хилядарка отгоре..

Но го нямаше много такива желаещи, а по едно време ограничиха и продажбите. И наистина, за колко можеш да продадеш нещо, което ще купиш пак чак след 15 години или никога?

В 20-ти век, втората половина. Да караш хората. Да чакат 15 г. За лека кола!!! Само затова трябва да има втори Нюрнберг.

Редактирано Април 25, 2012 от КГ125

[ISTORIK]

Вследствие на тези демографски миграционни движения за кратък период от време се извършило побългаряване на градовете.

Къде тук е грешката?

(Става дума за езикова, не - за фактологическа грешка!)

Редактирано Април 25, 2012 от ISTORIK

[alvassareiro]

първата половина на 21 век. Да караш хората да плащат 40 години апартамент 60 квадрата. Ех, не е като при социализъма. Кеф ти апартамент, кеф ти парно за жълти стотинки.

[alvassareiro]

Къде тук е грешката?

(Става дума за езикова, не - за фактологическа грешка!)

няма грешка. важното е за градовете да стане ясно, мани хиперурбанизма.

[ISTORIK]

А, има, има!

Относно изразите "период от време" и "времеви период"...

- През какъв период от време подменяте старите си дрехи?

- Стив Джобс излиза в болнични за неопределен период от време.

- Групата Disturbed се разпадна за неопределен период от време.

- "Дясната ръка" на Путин се оттегли от властта за неизвестен период от време.

- Атосекундата (1/10¹⁸ s) е най-краткият период от време (най-краткият времеви период).

- Изправяне на косата за по-дълъг период от време

- За какъв период от време е най-изгодно да взема кредит?

- За какъв период от време израстват млечните зъбчета?

- Максималният период от време, през който можете да... е...

- Каква характеристика да дадем на този тъй забележителен период от време?

- Времеви периоди в производството

- В някои библейски пророчества се посочват и времеви периоди, които понякога са символични.

Защо съчетанията "период от време" и "времеви период" пораждат несъгласие у езиковедите?

Такива изрази са типични примери за т. нар. скрита тавталогия, скрито повторение. И - за плеоназъм, т.е. - словно излишество.

Думата период означава "отрязък от време", "част от време". Изразът "период от време" означава буквално "отрязък от време от време" (тук е подчертано излишното повторение).

Цяла армия от говорещи и пишещи хора не се съобразяват с препоръките на езиковедите. А твърде голямо зло е човекът да не се вслушва в съветите на експертите.

Ненапразно древните римляни имат една поговорка - Crede expertem!, Вярвайте на експерта!...

[alvassareiro]

Не е вярно. период означава няколко неща. Освен време, също е и математически термин, термин от физиката, а ако не се лъжа и музикален.

Редактирано Април 25, 2012 от alvassareiro

[ISTORIK]

Така е, но говорим за двата израза (или - за двете словосъчетания) - период от време и времеви период.

Не говорим за термините време и период от гледна точка на науките, които ги използват.

Или за Възраждането говорехме?!...

Вече се обърках за какво си говорим. Възраждане, социализъм, султански фермани, хавтомобили и хапартаменти...

Редактирано Април 25, 2012 от ISTORIK

[alvassareiro]

Ами да, период от време, за да уточним за какъв точно период говорим - от време ли, като музикален термин ли, като физичен, или като математически. това налага уточнение.