Средновековна Босна - XII - XV век

[Monarh]

Пролог

След заселването на славяните през VII век славянските князе на територията на днешна Босна и Херцеговина успяват да извоюват широка автономия от Византия.

По-късно Босна е част от българската и сръбската държава , както и от Унгария . От 925 г. до 1102 г. влиза в състава на кралство Хърватия . Чуждоземните господари обаче не могат да упражняват директно влияние върху политиката на страната , властта си остава в ръцете на местната аристокрация и князете .След като Хърватия влиза в състава на Кралство Унгария , Босна остава спорна зона . Нито хърватите и унгарците , нито сърбите съумяват да стабилизират властта си там . През 12 век в този властови вакуум възниква едно повече или по-малко самостоятелно Босненско княжество , чиито банове обаче номинално са васали на короната на Свети Стефан или на византийския император .

Босненското княжество между Сърбия и Унгария

Босна става полуавтономно княжество начело с произхождащия от Славония бан Борич през 1154 г. През 1164 г. той губи властта , защото участва в борбите за унгарския трон на страната на губещите . Той е предтеча на фамилията Котроманич , която през XIV век превръща Босна в независимо кралство . След 1 победа над унгарците през 1166 г. император Мануил I Комнин успява да възстанови за известно време византийското върховенство над страната. В 1180 г. като владетел на Босна се издига бан Кулин ( 1180-1204 ). Скоро той отхвърля върховенството на Византия и през 1183 г. се съюзява с унгарците и сърбите срещу ромеите . Управлението на Кулин се счита за златен век на Босна , тъй като след войната с византийците той осигурява мир за страната , което води и до икономически просперитет . Банът сключва търговски споразумения с републиките Венеция и Рагуза , които се интересуват от произведенията на босненското минно дело. През 1189 г. бан Кулин издава първия държавен документ на босненския вариант на кирилицата , в който описва своята държава и за пръв път нарича нейните жители босненци ( ,, бошняни " ) . По времето на Кулин Босненската църква се превръща в независима религиозна общност . Както православните , така и католиците я разглеждат като еретическа . До днес е неясно какви връзки са съществували между нея и движението на богомилите . Подкрепата на Кулин за Босненската църква не се харесва на папа Инокентий III , който иска от унгарския крал да организира кръстоносен поход срещу Босна . Поради това бан Кулин приема с приближените си католицизма на Билино поле в Зеница . Когато князът на Дукля Вукан обвинява босненците пред папата в ерес , банът успява да убеди изпратените папски легати , че е верен католик . Босненската църква води самостоятелен живот и нито папата , нито православието могат да оказват влияние върху нея ...

Редактирано Април 22, 2012 от Петър Петров

[Monarh]

Синът на Кулин и негов наследник Стефан иска да се върне към католицизма , което води до успешно въстание срещу него през 1232 г. Той е заместен от местния благородник Матей Нинослав ( 1232-1250 ) . Приезда , 1 роднина на Матей , ръководи католическата опозиция . Унгарският крал Андрей II също се намесва във борбата за власт в Босна , като търси начин да изгради своя собствена партия . През 1234 г. той предава титлата бан на Босна на херцог Коломан . Между това и графът на Усора Сибислав се опитва да постави страната под своята власт . Папа Григорий IX е съюзник с унгарците , които образуват католическата партия . През 1235 г. той заменя еретическия босненски епископ с Йоан , член на Доминиканския орден , и признава Коломан за легитимен бан на Босна . Йоан и Коломан водят 5 -годишна война срещу бан Матей , разглеждана като кръстоносен поход , за да поставят страната под своя контрол . По това време граф Сибислав също преминава към унгарско-папската партия . Единственият съюзник на Матей Нинослав е Република Рагуза , която не воюва срещу католиците , но подкрепя бана срещу сръбския крал Стефан Владислав , който само чака изгоден случай , за да си присвои босненските земи . През 1238 Коломан вероятно отстъпва титлата бан на Босна на Приезда , който управлява около 3 години . Нахлуването на монголите в Унгария и Далмация през 1241/1242 г. изменя съотношението на силите в региона . Войските на Коломан са прехвърлени в Маджарско и така Матей Нинослав успява отново да се наложи като владетел на Босна ; Приезда заминава в изгнание за Унгария . През март 1244 г. Матей подновява съюза с Рагуза . Той се намесва в междуособиците между градовете Трогир и Сплит . По този начин прониква в сферата на влияние на унгарския крал , поради което Бела IV отново изпраща войски срещу Босна , но скоро сключва мир и плановете за кръстоносен поход на папата и унгарските епископи не могат да бъдат осъществени ...

Редактирано Април 27, 2012 от Петър Петров

[ISTORIK]

През 535 г. територията на Босна и Херцеговина влиза в състава на Византийската империя.

През VI-VII век на територията на днешна Босна и Херцеговина се заселват славянски племена.

По времето на цар Самуил, от края на X век до 1019 г., територията на Херцеговина е под българска власт, след което византийците я завладяват отново.

През XII век е образувано Босненското княжество, прераснало в банство (от 1377 г. при Твъртко I става и кралство), което впоследствие присъединява и съседната област Херцеговина.

През 1463 г. територията на Босна пада под властта на Османската империя, а през 1482 г. - и територията на Херцеговина.

В териториално-административната система на Османската империя Босна е самостоятелен еялет със столица отначало Сараево (до 1703 г.), след това - Травник (от 1703 г. до 1851 г.) и накрая отново Сараево. От втората половина на XV век до ден днешен на босненска територия съжителстват ислямът, източното православие и католицизмът като три църкви и религии на местното население. След падането на Босна под османска власт много босненски богомили, феодали и селяни приемат исляма, а други си остават източноправославни християни или католици Впоследствие на босненска територия периодично идват заселници от земите, които Османската империя губи в полза на Хабсбургите. В резултат на това съотношението между трите църкви и религии постоянно варира.

През XVII век Босна придобива особено положение в Османската империя. Понеже е пограничен район, тя непрекъснато е застрашавана от Австрия, Венеция и други противници на османска Турция и често пъти със собствени сили, без особена подкрепа от Цариград, воюва срещу европейските сили. Това повишава самочувствието на босненските бейове и еничари и те се стремят да разширяват своите привилегии. На базата на самоотбраната те извоюват самоуправление спрямо Портата и твърде неохотно се подчиняват на бейлербея на Босна.

Местната босненска аристокрация поначало се числи в състава на османската армия. Държателите на тимари и зиамети, спахиите, са основната воена сила на областта. Освен това на босненска територия периодично се заселват големи групи еничари. През XVIII век Сараево, Мостар и Травник вече са едва ли не еничарски градове. А има и трета група босненски военни — т.нар. капетани. Те имат наследствени феодални имения — капетанлъци, и отговарят за охрана на границите на еялета. През средата на XVIII век капетанлъците са близо 40 на брой и имат на разположение около 24-хилядна войска.

След въстанието в Босна и Херцеговина от 1875-1878 г. страната е окупирана от Австро-Унгария, а през 1908 г. е анексирана.

След Първата световна война, през 1918 г. тази територия влиза в състава на кралството на сърби, хървати и словенци, а от 1929 г. - в състава на кралство Югославия.

[rasate]

За Босна един пътепис на Симеон Лехаци:

http://armenianhouse.org/lekhatsi/chronicle-ru/notes/chapter1_6.html#5

"....Оттуда за пять дней мы достигли Босна-Сарая.* Это был большой город, построенный на высокой горе. Через него протекала широкая река, еще большая, чем остальные. Это был благоустроенный и торговый [город] и место купцов. Там сидел беглербек Румелии. Мы разыскали там четырех армянских купцов, которые, утешив нас, с любовью встретили и почтили у себя дома, за что да вознаградит их Господь! Там мы пробыли два дня. Люди той страны – здоровые богатыри, сильные и могучие, рослые и мускулистые; они совсем не знают турецкого языка, но только болгарский. Говорят, что в Румелии, кроме городов, есть 80 тысяч болгарских сел; по исповеданию они греки, а их архиепископ сидит в Атране. Почему же они всем округом приняли мусульманскую веру? Говорят, что как-то прибыли к ним хараджчи, и они из-за нищеты отреклись от веры, чтобы не платить харадж. Тогда хараджчи, собравшись, отправились в Высокую Порту (“Высокие Врата” или “Высокая Порта” (Баб и-Али), так называли Стамбул) и дали понять хондкару, что боснийцы приняли мусульманство не во имя бога, а из-за хараджа. Тогда царь повелел: «Пусть платят [все], хоть и стали мусульманами, кроме хаджи, которые ходили в Мекку». Увидели [62] они, что и веры лишились и харадж платят, стали ходить из-за хараджа в Мекку. Все они хаджи; среди них очень мало платящих харадж, таких называют румелийскими газиями. В Боснии повсюду есть также много болгарских монастырей. В пяти милях [от города] на высокой горе стоит большой известный и великолепный монастырь; нам сказали, что в эту епархию входит триста сел. Войдя внутрь, мы обошли его и благословили бога. Рядом с монастырем находился большой горячий источник, который приводил в движение 12 мельниц. В другом месте, около Хулупа, мы увидели построенные царями большие бассейны и каменные украшения, подобные источникам Бурсы. В Боснии все люди говорят по-болгарски и если клянутся, то, кроме имени Мехмета, ничего по-турецки не знают, поэтому говорят: «Такоми бога и вира Мехметская», то есть «Вот те бог и вера Мехметова», и т. д......"

Босненските владетелски фамилии Кнежевичи,Парчевичи, Томагионовичи се заселват в Видинското царство върху земя дадена им от Срацимир.

http://gothabg.blog.com/2008/08/02/parcevic/

Съгласно достигналите до нас публикации на техни представители стигаме до извода за средновековното българско самосъзнание на босненци.

Поздрави

Редактирано Април 28, 2012 от rasate

[КГ125]

Богомилите, богомилите. Те са я докарали до светкавично приемане на исляма с първата поява на турците там.

[Monarh]

След смъртта на Матей ( 1250 ) унгарският крал успява да наложи своя човек Приезда I като нов бан на Босна , докато синът на предшественика му остава с празни ръце . Приезда предприема действия срещу богомилите и се опитва да подчини Босненската църква на папата . През 1253 г. той съумява да потуши 1 въстание на еретиците с помощта на краля на маджарите . С това Приезда става още по-зависим от унгарската корона , но изглежда се е намирал в добри отношения с унгарския крал . Бела също така организира наново граничните области на неговата държава за сметка на Приезда . Босненското банство е ограничено до територията между реките Върбас и Босна , а банствата Усора и Соли са реорганизирани и подчинени на банството Мачва , където 1 внук на краля е назначен за херцог .

В 1254 г. крал Бела завладява във война срещу сръбския крал Стефан Урош I Захумле ( в днешна Херцеговина и Средна Далмация ) и предава този регион на Приезда да го управлява , като банът също взема участие в похода . Няколко години по-късно обаче сърбите си връщат областта . През 1260 г. банът предвожда босненските войски във войната на унгарския крал срещу Бохемия . Когато Бела IV умира през 1270 г. , Босна се оказва въвлечена в междуособиците за унгарския трон и звездата на Приезда започва да залязва , обаче той изцяло се обвързва с починалия владетел . До смъртта си през 1287 г. се затвърждава като бан . Срещу притискащите го унгарски благородници търси съюзници при сърбите .

Редактирано Юни 11, 2012 от Петър Петров

[Monarh]

II част на филма на БТВ ,, Великата ерес " разказва за босненските еретици : http://jwak.net/media/21095/

[Galahad]

До днес е неясно какви връзки са съществували между нея и движението на богомилите .

В сръбските синодици това е позицията:

[От тези, от] които в българската Македония, във Филипопол и околностите му възникна богомиловата ерес и на съдружниците му да бъдат проклети трижди и Анатема.

Белизменц, Растудие, Дражило, Растима гост, поп Твърдош, Добрко, Радосим, Твртко, поп Братен и всички еретици босненски и хълмски, да бъдат проклети и анатема.

[Monarh]

[Monarh]

Разцветът на Босненското банство и Кралство Босна през XIV век

През 1280-те г. Стефан Котроман наследява властта върху една от севернобосненските територии . Той дълго спори за властта с произлизащата от Брибир аристократична фамилия на Шубичите . Тази фамилия управлява старото Босненско банство в по-голямата му част и поддържа приятелски отношения със сина на Котроман Стефан II Котроманич . През 1320 г. обаче Котроманич получава предимство и в 1322 г. става бан на Босна . Той създава 1 по-голяма босненска държава , като обединява старото банство със територии на север , включва чрез завоюване и територии западно от него , които преди това са принадлежали на Хърватска и при своите по-нататъшни завоевания превзема 1 дълъг отрязък от далматинското крайбрежие между Рагуза и Сплит . Накрая през 1326 г. анексира най-голямата част от Хум , с което Босна и Херцеговина за пръв път са съединени в 1 политическо единство . Котроманич се старае да установи приятелски отношения с другите сили . През 1340 г. той допуска францисканците да изградят мисия в страната , за да подобри връзките с папата . През 1347 г. самият той изглежда преминава към римокатолическата вяра . В 1353 г. умира и е погребан във францисканския манастир Високо . Оставя 1 независима босненска държава , която при неговия племенник Стефан Твърдко Котроманич ( по-късно крал Твърдко I ) се превръща в най-могъщата държава в западната част на Балканския полуостров .

Твърдко I

При това първите години от управлението на Твърдко са тежки . Той трябва да се справи с бунтовете на босненските благороднически фамилии и унгарските нахлувания и през 1366 г. дори търси закрила в унгарския двор , когато 1 група босненски аристократи поставя на неговото място брат му Вук . Но още през 1367 г. Твърдко се връща на власт , откровено с помощта на унгарския крал . Банът насочва вниманието си към юга . През 1355 г. след смъртта на цар Стефан Душан силната Сръбска империя се разпада . Твърдко подкрепя сръбския благородник Лазар Хребелянович , който спори с други аристократи за югозападна Сърбия , Хум , Зета и остатъците от Сръбската империя . Лазар възнаграждава бана при последвалата подялба на плячката с голямо присъединяване на граничещите с Босна земи : части от Хум , Зета , Южна Далмация и по-късния Санджак или Рашка . През 1377 г. Твърдко се коронясва не само за крал на Босна , но и за крал на Сърбия . Това отговаря на нарастналото му самочувствие , а също така той изгражда импозантен двор и въвежда византийски стил в столицата Бобовац ...

Герб на фамилията Котроманич

Редактирано Юли 18, 2012 от Петър Петров

[Monarh]

На 26 октомври (Димитровден) 1377 г., най-

вероятно в манастира Милешево и то над мощите на Св. Сава, бан Твъртко бил коронясан за сръбски крал. Заедно с това той възприел титулярното име Стефан. Пълната му титла вече гласяла "Стефан Твъртко, по Божия милост крал на сърбите,на Босна, Поморието и на Западните земи". Всички следващи босненски владетели щели да запазят кралската титла и официалното "кралско" име Стефан.

Във външнополитически план основната грижа на крал Стефан Твъртко била да осигури сигурен достъп на своята държава до Адриатическото крайбрежие.

Това се налагало от разширяващото сепроизводство на сребро, което намирало добър прием на Апенинския полуостров. Кралят се възползвал от войната между Генуа и Венеция ( т.нар. "война Киоджа") и сложил ръка на обширно крайбрежнопространство между околностите на Дубровник и Которския залив , пише Христо Матанов във ,, Балкански хоризонти " .

На входа на залива той основал ново пристанище, наречено Нови(днешния Херцег Нови). Крал Твъртко се опитал да създаде босненски флот, като ползвал помощта на Венеция , но той не можел да се мери с флота на големите сили . В 1386 - 1390 г. той завладява част от Далмация с Книн и се провъзгласява за крал на Хърватска и Далмация .

През 1388 г . Влатко Вукович разбива османците при Билеча . В 1389 г. сърби и босненци се сражават с турците на Косово поле , подкрепени от власи , албанци,българи , маджари , чехи и др. Битката на Косово поле .

Решителната битка се състои в местността Косово поле, северозападно от Прищина между реките Лаб и Ситница[7]. Към княз Лазар се присъединява владетелят на Косово и Скопие Вук Бранкович. Крал Твърдко I изпраща на помощ от Босна отряд начело с войводата Владко Вукович[8]. Първият сблъсък между двете войски е успешен за християнската войска, която обръща в бягство лявото османско крило. В началото на битката загива Мурад. поред полулегендарни сведения убийството му е дело на легендарния велможа Милош Обилич. Командването на османските войски е поето от Мурадовия син Баязид. Той успява да постигне обрат в развоя на битката. Княз Лазар е убит, а християнските войски са принудени да отстъпят с големи загуби.[5] Схващането, че Косовската битка завършва с тежко поражение на християните, е широко разпространено. Съществува и теза, че битката завършва без ясен победител,а съществува и мнение, че християните са удържали фронта на османското настъпление към Европа.[9].Наследникът на княз Лазар, Стефан Лазаревич, е принуден да се признае за васал на новия османски владетел Баязид I.[10]

През 1390 г. в зенита на властта си Твърдко е крал на Босна , Сърбия , Хърватия , Далмация ,Усора , Соли и т.н. На 10 март 1391 г. умира и е наследен от племенника си Стефан Дабиша .

Редактирано Септември 4, 2012 от Петър Петров

[Monarh]

Бюст на крал Твърдко I