Българската национална революция и Русия

[К.ГЕРБОВ]

Обикновено изучаваме и описваме историята на България, гледайки я от своята си камбанария. Ето един поглед на външен наблюдател, който все пак е следял какво става „в кухнята”. Някъде бележките са преразказани от мен, другаде са цитат. Събирал съм ги, докато четях книгата и не съм ги обработвал, затова текстът не е изгладен.

Бележки на Николай Игнатиев, публикувани в изданието: Н. П. Игнатиев. Записки (1875 -1878). С., 1986.

Според граф Игнатиев спор за славянските земи на Балканския полуостров в периода 1861 - 1877 г. са водели Русия и Австро-Унгария. (с. 54)

Николай Игнатиев пише в своите „Записки” за политиката на Русия по време на Михаил Обренович [до 1868 г.]: „Тъй като верността на Михаил Сръбски към нас и недоверието му към Австрия не можеха да бъдат подложени на съмнение, а българите представляваха засега само суров материал, без достатъчно кадри за образуване на самостоятелно княжество, то се предлагаше всички сръбско-български земи, които се удадеше да освободим от турско иго, да се съединят отново в границите на сръбско-българска държава под властта на княз Михаил, Херцеговина се предназначаваше за Черна гора, а Босна, ако обстоятелствата позволят, искахме да присъединим към Сърбия.” (с. 57)

Най-удобното време за всеобщо въстание на християните на Балканите е било при избухване на Критското въстание в края на 1866 г. Тогава през есента и зимата на 1866-1867 г. започнало да се подготвя споразумение между гърците, черногорците, сърбите и даже албанците. Русия трябвало да подкрепи морално въстаниците и да осигури пълна ненамеса на другите европейски страни в борбата. (с. 57 ).

„Усъвършенствуванията на въоръжението и средствата за отбиване ударите на неприятеля, въвеждани сега в европейските армии, несравнено по-бързо и по-широко ще бъдат приложени в турската армия, отколкото при бедното християнско население, недисциплинирано и намиращо се под строгия контрол на мюсюлманите.” (с. 60)

„Разглеждайки възможността за общо християнско въстание в Турция, което тогава [в 1866 г.] създаваше грижи на министъра на външните работи, аз обръщах внимание, че „на Изток в сравнение със Западна Европа времето се измерва другояче”. Бързият ход на събитията и внезапните промени, подобни на станалите в Германия, са невъзможни на Балканския полуостров. Липсата на всепризнати и организирани центрове сред християнското население, а също и на каквато и да е организация, способна да ги подчини на една обща насока; липсата на редовни и удобни съобщителни средства винаги ще попречат народното въстание да придобие характер на значителни военни действия, решаващи съдбата на страната само в една кампания. (с. 67-68)

„Това, което става вече в Румъния, ще се случи и в Сърбия, и в България. Всичко, което ни е враждебно в Европа, се старае да въздейства в този смисъл на християнските населения на Балканския полуостров и да ги отблъсне от Русия - религиозната, католическата пропаганда, монашеските ордени и корпорации, полските емигранти, масонските ложи, твърде разпространени в последно време, и революционните комитети.” (с. 61)

Русия не помогнала за поддържане на споразумението между гърците и сърбите и въстанието на критяните, а така също и за привличане на гърците на руска страна. Критското въстание било потушено и гърците се отвърнали от Русия, като станали оръдие на Англия и противодействали на панславизма. Преждевременната смърт на княз Михаил разстроила основата на проекта за самостоятелно въстание на славянските народи и създаването на голямо сръбско-българско княжество. (с. 70)

„Самите турци накрая стигнаха до необходимостта от сериозни преобразования; целият въпрос се свеждаше до размера и формата им. Отдавна вече беше провъзгласена нереалността на съвместното съжителство на християните с мюсюлманите в Турската империя; сливането им в продължение на известно време, прието за основа на западните програми, бе признато за невъзможно. И затова, за да се предотврати общо въстанието на християните, беше нужно да се издири начин да се направи турското иго поносимо за тях и постепенно да се подготвят за окончателното освобождение. Да се постигне постепенното освобождаване на нашите единоверци без значителни сътресения, бе целта на действията, които изглеждаха на императорския кабинет съответствуващи най-много не само на нашите интереси, но и на ползата за нашите единоверци.” (с. 131)

[КГ125]

Ето как за пореден път конюнктурно-политическите съображения затъмняват стратегическите. Заради верността на сръбския крал и заради невъзможността да види българските национални процеси, руската политика залага на Сърбия и така осуетява възможността събитията да се случат по-рано....

[Pandemonium]

Интересно, обаче, защо на Берлинския конгрес не се върнаха към решението от Цариградската конференция за България?

Цялата модерна българска история би била различна. При едно такова стечение на обстоятелствата днес нямаше да говорим за неосъществен национален идеал, защото бихме имали идеалната възможност да го постигнем...

Интересно как Санстефанският договор се е превърнал в светиня, въпреки че клаузите му "подаряват" изконни български земи на съседите ни...

[КГ125]

От класическото българско състояние "малко акъл". "Да имам на българите втория акъл", има си турска поговорка.

"Еййй, трябваше да..."