Българската национална революция и Русия

[nik1]

Искам да попитам , какви са били шансовете за успех на една всеобща българска революция срещу Османската Империя ,която обаче да не бъде подкрепена от Русия?

Идиоти ли са били българските революционери да желаят заколението на българския народ или са имали несподелени /или рядко споделяни/ задни мисли?

Редактирано Април 24, 2012 от nik1

[resavsky]

Очаквали ли са нещо водачите и организаторите и, от Русия?

..Или са били идиоти?

Не само от Русия от Европа като цяло.На Цариградската конференция сме можели да получим много повече от Берлинския конгрес и то без една пушка да гръмне.За една бройка сме се разминали.

[nik1]

Взето от друг форум

не всичко е срам и въстанието от 1876 не е срам,но е било невъзможно 2-3 млн.българи да си наложат волята над 30 млн.мюсюлмани ,да се бием с дървени оръдия срещу редовна армия в съотношение 1 към 10 в период когато етническите прочиствания са нормална практика .

това са го знаели добре професионалните ни революционери ,казвам професионалните щото те не са били аматьори в работата си ,която са вършили някои от тях над 10 години.

те са следяли настроенията в европа и русия и са знаели добре за българското лоби в двора на руския император ,разчитайки на него е вдигнато априлското въстание,което е и единственото успешно българско въстание в новата ни история.успешно е защото постига целите си ,а именно след него русия напада османската империя ,която се е компромитирала в потушаването му и ни освообождава.

гого,наистина е възможно да е имало злоупотреби ,но едва ли са бил толкова големи .ако видиш как живеят революционерите в частния си живот веднага разбираш че това не са богати хора т.е. къде им са откраднатите пари?трябва да знаеш обаче че българия в онзи момент е район със смесено население и много малко чисти в етническо отношение райони,та да вдигаш народа в тези смесени райони е било много трудна работа,самия народ е виждал че отива ня явно заколение и често агитаторите са си служели с лъжи и са си правили реклама ,понякога неуспешна какъвто е случая с ботевата чета ,неуспяла да увлече селяните от северозапада.всъщност ,погледнато от страни изглежда подло ,но тоа е бил пътя и революционерите ни са поели своята житейска и историческа отговорност.

казах ти че въстанието е успешно ,то е свършило своята задача.никoй от българските революционери не е очаквал ,че въстанниците ще вземат на османската империя военна победа.

гого много си критичен към априлското въстание.мисля че въстанието не е нито смешно нито малко.аз не се сещам за по-добре организирано въстание в османската империя въобще,няма сръбско ,гръцко или албанско пдобно като големина и качество.по-голямо е илинденското ,но тогава нещата са далеч по различни.аз го казах и в друг пост ,но явно не си обърнал внимание:не е трудно да организираш метеж срещу турския гарнизон в 6кодра организирайки албанските планинци или да изколиш турския гарнизон в крит.трудно се организира завера на 50 км от пловдив и на 10-15 км от мюсюлманските анклави срещу които ще се бориш.организацията и мотивирането на хората в подобна ситуация е много трудно,особено сред по -богатите които в този момент имат преференции от османската империя за бизнеса си и са заможни хора.всъщност и не е било нужно въстанието да бъде масово във всички революционни окръзи,така е и през илинденското масово въстават само битолски и одрински ревулюционни окръзи в останалите има само четнически действия и терористични актове.ако въстанието бе масово и в останалите окръзи ,щеше да загубим повече българи в етническите прочиствания ,а сред убитите навярно щяха да са и малкото доживяли свободна българия революционери ,които обаче и дадоха доста и като политици,просветители,магистрати и т.н.всъщност щеше да получим същото ,което получихме ,но с повече жертви.иначе си прав че е имало страх,предателства ,малодушие ,но и безпримерен героизъм и жертвеотдаване също е имало .трябва да вземеш предвид и това че българите са нямали собствена държава 500 години до този момент и въпреки това са жертвали себе си и фамилиите си в името на тази бъдеща държава.за да накараш да постъпят така дори и 5 села се изисква много сериозна работа ,а хората прегърнали идеята и готови да идат курбан са били доста повече.

[КГ125]

Не само от Русия от Европа като цяло.На Цариградската конференция сме можели да получим много повече от Берлинския конгрес и то без една пушка да гръмне.За една бройка сме се разминали.

Може би, ако европейците са били по-настойчиви и единни и ако са обявили заедно война на империята, а не само Русия. Всъщност Европа оставя Русия да извади кестените от огъня и после я навежда в областта на дипломацията, където последната винаги е била доста зле. Става така, че в защита на Турция се изправя цяла Европа, тази, с която само преди година на конференцията турците се подиграват типично по азиатски, и всичко това става на бедний българский гръб.

Тази бройка обаче е заради турските маневри и номерата на пашите Митхад и Сафет. Българските революционери са били наясно, че моментът България да се оправя сама не е назрял - хората просто не са ги следвали достатъчно и статуквото на империята ги е устройвало. Веднъж вдигнали шум обаче, без да могат да се справят с победа, те просто връчват съдбата на България в ръцете на Европа и Русия. Провалът пък на Цариградската конференция я връчва в ръцете само на Русия, откъдето пък следва Берлинския конгрес.

Шансовете за успех са били следните - не тогава, по-късно, някъде към 1890 г., при една добре изградена комитетска мрежа, т.е. продължено делото на Левски, от типа на ВМРО, в подходяща европейска ситуация от типа на ПСВ или при една масово предизвикана балканска криза, но масова не като локалните, макар и драматични събития на Априлското въстание, да се проведат умни и агресивни действия. Като междувременно се използва така или иначе настъпващата либерализация в империята. Биха могли постепенно да настаняват българи на различни турски държавни и стопански длъжности, например в железниците, да организират националната икономика и територия по-активно, да привличат западен капитал и т.н. и т.н.

Т.е почти утопически, като се имат предвид огромните интереси на великите на Балканите и пословичното българско разединение в каузите. "Млади-стари" - хубаво, то е нормално, но те не могат да се гледат и се презират взаимно.

Шансът, ако изобщо го е имало, е бил до появата на младотурците. Ако до тях не се беше случило нищо, арменският геноцид щеше да се забрави пред това, което щеше да се случи с българите.

Редактирано Април 24, 2012 от КГ125

[resavsky]

Цариградската конференция се е провеждала с нагласата че султанът ще приеме всяко едно нейно решение.Защото иначе войната е неизбежна.Но по всичко изглежда в последния момент някой му подшушва че ако откаже може и да му се размине.Кой е този някой?Берлин или Лондон?Аз бих заложил на Бисмарк но знае ли човек?

[КГ125]

Или на Игнатиев, знае ли човек) Това не е време на организирани разузнавателни служби, но и последните не са липсвали... Мидхат може да е в дъното на това, а той е във връзка с кого ли не, може и със самият Дявол)) Впрочем дали после заради това султанът не го очиства после... уж за убийството на Абдул Азис, ама казва ли ти някой.

Редактирано Април 24, 2012 от КГ125

[resavsky]

Или на Игнатиев, знае ли човек) Това не е време на организирани разузнавателни служби, но и последните не са липсвали...

Абсурд точно Игнатиев не иска война.Но пък всички в Русия съзнават че ако Турция не направи отстъпки ще трябва друго решение.Бисмарк печели две много важни точки:

1.Пренасочва вниманието на Русия от мисли за пречупване доминацията на Германия към спасяване престижа и на Балканския полуостров.

2.Скарва много сериозно Англия и Русия.Трябва дебело да се подчертае че през 1875 г. лично в кабинета на Бисмарк се явяват Горчаков и английския посланик които го предупреждават да не напада Франция.Това е ден който Бисмарк не забравя никога.Положен е първия камък на бъдещата Антанта.Но ако интересите на Англия и Русия се сблъскат челно на Балканите такива визити в кабинета на Бисмарк са изключени.

[КГ125]

Вярно е, прав си.

[resavsky]

Малко известен факт е че след като превземат Одрин руснаците Бисмарк вика руския посланик в Берлин Павел Убри и му говори за "историческия шанс" да влязат в Цариград.Сметките на Бисмарк са ясни:руснаците при Босфора означава сигурна англо- руска война.И допълнително обтягане на руско-френските отношения тъй като Париж е особено ревнив какво става в Средиземноморието.Но дори руската дипломация при всичките и недостатъци съзира очевидния капан.

[КГ125]

Това не го знаех! Значи дъртата немска лисица е разигравал нещата...

Интересно, обаче, защо на Берлинския конгрес не се върнаха към разрешението от Цариградската конференция за България?

[Alexander_Nevski]

Искам да попитам , какви са били шансовете за успех на една всеобща българска революция срещу Османската Империя ,която обаче да не бъде подкрепена от Русия?

Идиоти ли са били българските революционери да желаят заколението на българския народ или са имали несподелени /или рядко споделяни/ задни мисли?

няма такива шансове ...

дори и нещо подкрепено от русия, не би успяло ако не е подкрепено от европа ...

да не говорим, че те не са революционери ... революционери са хора, които правят революция, а в БГ такава не може да има ...

Редактирано Април 24, 2012 от Alexander_Nevski

[Galahad]

Възможно би било и успешно въстание, но не и точно по времето на Априлското. Но можеше да е по времето на ПСВ.

А Бисмарк правилно се е ориантирал, но страхливо се е реализирал обричайки на провал Германия в две световни войно напред. Ако Германия и Австро-Унгария на Берлинския конгрес твърдо са подкрепили Сан-Стефанска България, то исторята на Европа можеше да е друга. На практика Германия, с Австрия, Русия и Балканските и сателити щяха да се озоват срещу разбитата Турция, Англия и Франция. САЩ още е нямал позиицитиите от ПСВ. Испания и Италия тъй или иначе не са се оказали решаващ фактор. Вероятно Бисмарк си е дал сметка, че при това положение Англия и Франция биха предпочели Сан-Стефанска България, която обаче в един момент може да се окаже техен съюзник срещу съюзната на Германия Турция. Но пък от друга страна си е струвало да се рискува - в крайна сметка България е била съюзник на Германия и Австрия и така те предварително са обезсилили съюзника си, а от там и себе си.

[КГ125]

През ПСВ е късно - тогава вече империята е в пълен ход към превръщането си във национална държава, високоефективна и доста брутална. Щеше да има бясно клане, особено ако Турция беше застанала на страната на победителите...

[DendroaspisP]

През ПСВ е късно - тогава вече империята е в пълен ход към превръщането си във национална държава, високоефективна и доста брутална. Щеше да има бясно клане, особено ако Турция беше застанала на страната на победителите...

То си е било бясно клане и когато Турция е на страната на губещите от ПСВ. Я вижте каква стана не само с арменците, но и малоазийските гърци. А както казва КГ, смятайте какво щеше да бъде, ако Турция бе пък на страната на победителите.

[nik1]

няма такива шансове ...

дори и нещо подкрепено от русия, не би успяло ако не е подкрепено от европа ...

да не говорим, че те не са революционери ... революционери са хора, които правят революция, а в БГ такава не може да има ...

Предлагам да не изпадаме в тенденциозни крайности..

Фактът, че в България не е сталана революция, и/или че не може да стане революция, не променя факта, че е имало хора, които са се опитвали да организират такава..

Тези хора са наричани популярно, или не, "революционери"..

http://www.google.bg/search?hl=bg&client=firefox-a&hs=3Jw&rls=org.mozilla:en-US:official&channel=np&sa=X&ei=UpGXT-CTGIbJsgawwtnAAQ&ved=0CBkQBSgA&q=Bulgarian+revolutionary&spell=1&biw=1024&bih=636#hl=bg&gs_nf=1&pq=bulgarian%20revolutionary&cp=30&gs_id=1dz&xhr=t&q=Bulgarian%20revolutionary%20britannica&pf=p&client=firefox-a&hs=z1G&rls=org.mozilla:en-US%3Aofficial&channel=np&sclient=psy-ab&oq=Bulgarian+revolutionary+britannica&aq=f&aqi=&aql=&gs_l=&pbx=1&bav=on.2,or.r_gc.r_pw.r_qf.,cf.osb&fp=efcf1de2cd335f39&biw=1024&bih=636

Редактирано Април 25, 2012 от nik1

[К.ГЕРБОВ]

Началото на българската национална революция е поставено с плана на Георги Раковски от 1862 г. Този план е предвиждал съчетаването на няколко момента:

1. Българите трябвало да бъдат подготвени за въстание. Подготовката се е състояла в снабдяване с оръжие и барут. В по-главните български градове е трябвало да бъдат съставени тайни комитети, които да разпространяват между народа идеята за това въстание: че „напролет ще стане непременно и сички чакат първий сигнал да им се даде”, е написал Раковски.

2. Сигналът за въстанието трябвало да бъде даден от въоръжен отряд от 1000 бойци, опитни и добре въоръжени. Те трябвало да се движат по билото на Стара планина в посока към Търново и да дигат по пътя си българското население на въоръжена борба срещу турците.

3. Потеглянето на отряда трябвало да бъде съгласувано със сръбското правителство, то да обяви война на Турция.

Георги Раковски е считал, че при тези условия Русия непременно щяла да се намеси в подкрепа на славяните. Раковски е бил дипломат и непрекъснато е кореспондирал със сръбския княз Михаил Обренович и румънския княз Александър Куза.

Всичко това се осъществява през 1876 г., но несъгласувано, организаторите са индивидуалисти, не търсещи контакт с правителствата на Сърбия и Румъния. Има комитети в България, но хората в тях нямат качествено оръжие и барут. Въстанието избухва още през април, не е масово подкрепено, въстаниците са лошо въоръжени и бързо е потушено. През май в България влиза голяма въоръжена чета, водена от Христо Ботев, която също е разбита. През юни Сърбия обявява война на Турция и сръбските войски навлизат в България, за да я освободят. Никой, обаче, не ги посреща и не се присъединява към тях (изключая хилядата български доброволци, които са в състава на сръбската армия). Затова и в броя на санктпетербургстото списание „Всемирная иллюстрация” от 28 август 1876 г. откриваме следният коментар: „Изминаха вече почти два месеца от времето, когато сърбите и черногорците започнаха война, но на техния призив никой не откликна. България, тероризирана от злодействата на башибозуците и черкезите, стои неподвижно... Цялата тежест на борбата за правата на християните на Балканския полуостров лежи, както и досега, на сърбите, херцеговците, бошняците и черногорците”.

Цариградската конференция е предизвикана като пряк резултат от развитието на Херцеговско-Босненското въстание и Сръбско-турската война. Самото провеждане на конференцията на практика е било цирк, разигран от Турция, но Русия се е съгласила на мирни преговори, защото не е имала повод да започне война още през октомври 1876 г., когато Александър ІІ издава ултиматум с искане за незабавно сключване на примирие със Сърбия, заплашвайки, че в противен случай Русия ще се намеси със сила. Примирие е сключено и се дава път на Цариградската конференция.

Ето как тя е представена накратко от В. М. Хвостов в том ІІ на „История дипломатии”:

„11 декабря там начались предварительные переговоры. Представители великих держав договорились о необходимости предоставления Боснии, Герцеговине и Болгарии статуса автономных провинций Османской империи. При этом Болгария в угоду австрийцам была разделена в меридиональном направлении на Восточную и Западную. Россия отказывалась от оккупации Болгарии, а Австро-Венгрия — Боснии и Герцеговины. За введением автономного устройства в каждой провинции должна была наблюдать европейская комиссия, назначенная всеми великими державами.

23 декабря состоялось официальное открытие конференции. К этому дню султан с благословения английского посла Эллиота подготовил ошеломляющий маневр. Предварительно он назначил великим визирем лидера «новых османов» Мидхата-пашу, сторонника конституционного правления. Внезапно во время заседания конференции ее участники были оглушены артиллерийским салютом. Изумленные делегаты не успели опомниться, как турецкий представитель, министр иностранных дел Саффет-паша, поднялся со своего кресла.

«Великий акт, — торжественно провозгласил паша, — который совершился в этот момент, изменил форму правления, существовавшую в течение 600 лет: провозглашена конституция, которой его величество султан осчастливил свою империю». «Ввиду этого важного события» труды конференции были объявлены Саффетом совершенно излишними: ведь предоставив конституцию, падишах уже дарует все необходимые права и реформы. На этом основании Турция отклонила решения конференции.

Английский посол Эллиот был душой разыгранной комедии; с ним Биконсфильд вел личную переписку через голову лорда Солсбери и своего министра иностранных дел лорда Дерби.

Перед участниками конференции стоял вопрос, что делать дальше. Русский делегат предложил силой принудить Турцию принять решение держав. Солсбери лично склонялся к такому же решению. Но он получил из Лондона категорическое предписание отклонить всякое давление на Турцию.

Участники конференции пребывали в крайнем смущении. От угроз они перешли к просьбам; Порте было предложено принять проект конференции хотя бы в урезанном виде. В случае отказа грозили отозвать послов. Этот шаг, однако, не означал разрыва дипломатических отношений: в турецкой столице остались бы поверенные в делах.

Явная слабость держав лишь раззадоривала турок. Опираясь на тайную поддержку английского премьера, Порта вторично отвергла предложения конференции. Чтобы кое-как спасти свое лицо, державы ответили отозванием послов из Константинополя. Но эта демонстрация была холостым выстрелом: он не напугал турецких правителей.”

Във „Всемирная иллюстрация” от 8 януари 1877 г. относно „проект конференции в урезанном виде” се обяснява, че в него за разделянето на България на две части, въобще не се споменавало.

[resavsky]

Стига Гербов какво настъпление на сърбите в България през 1876 г.?Минават няколко километра и са с спрени от малобройни турски части.Сърбите се провалят позорно в тази война и затова тя отсъства в техните учебници по история.Добре че не е имало масово въстание защото кланетата щяха да са неописуеми.Турците дори нямат числено превъзходство и общо взето бият сърбите с видинския гарнизон начело с Осман паша.Така че да не прехвърлят проблема от болната на здравата глава.

[resavsky]

Между другото една от основните цели на войната е заграбване на нови и нови български земи под маската на освобождение.

[alvassareiro]

Българска национална революция без подкрепата на Русия би могла да стане между 1856, когато свършва Кримската война, и 1871р когато е създаден германският райх. Именно в този период бъграската национална кауза е в тотална международна изолация в т.ч и от Русия. А това е епохата на легиите, които минат, попуцат, па спрат и си идат. Ефект?

[resavsky]

Легиите са етап от национално-освободителното движение при това неизбежен етап.Именно те дават един Левски /а и много други/ например а си представете революцията без Левски.Не трябва да се подценява и чисто психолигическия момент - за първи път от 14 век насам имаме редовна българска военна част.

[alvassareiro]

не. Ако националната революция бе избухнала в този период 1856-71, щеше да е неизбежно обречена на провал.

[КГ125]

Бъркаш - възможностите са били точно към края на 19-ти век - българите набират все повече сила, империята се клати все повече.

[alvassareiro]

Краят на 19 век е разтегливо поняние. Най-голям изглед за успех революцията има след 1871, но никакви между 1856-1871. в този период германия не съществува, англия и франция са твърдо за статуквото, а русия е победена в кримската война и няма думата за нищо по източния въпрос.

[ISTORIK]

Краят на XIX век е разтегливо поняние.

А можем ли да кажем, че 50-те години на XIX век са началото на неговия край?

[kramer]

Възможно би било и успешно въстание, но не и точно по времето на Априлското. Но можеше да е по времето на ПСВ.

А Бисмарк правилно се е ориантирал, но страхливо се е реализирал обричайки на провал Германия в две световни войно напред. Ако Германия и Австро-Унгария на Берлинския конгрес твърдо са подкрепили Сан-Стефанска България, то исторята на Европа можеше да е друга. На практика Германия, с Австрия, Русия и Балканските и сателити щяха да се озоват срещу разбитата Турция, Англия и Франция. САЩ още е нямал позиицитиите от ПСВ. Испания и Италия тъй или иначе не са се оказали решаващ фактор. Вероятно Бисмарк си е дал сметка, че при това положение Англия и Франция биха предпочели Сан-Стефанска България, която обаче в един момент може да се окаже техен съюзник срещу съюзната на Германия Турция. Но пък от друга страна си е струвало да се рискува - в крайна сметка България е била съюзник на Германия и Австрия и така те предварително са обезсилили съюзника си, а от там и себе си.

Тук имаш право. Е, не разбира се да се чака ПСВ. Така описаната ситуация би могла да се реализира много по-рано, ако не е била старческата деменция и твърдоглавието на Горчаков, Бисмарк не е имал просто избор.