Комунизъм и капитализъм

[alvassareiro]

Част първа. Цивилизации. Структура на цивилизацията.

Когато говорим за цивилизацията като явление, и особено отнесена към миналото, един фундаментален критерий разделя цивилизация от примитивното общество – земеделието. Всъщност първите цивилизации са аграрни и самата цивилизация се ражда като функция на земеделието. Макар да има множество изключения на търговски култури, като древна елада, финикия, те са по-скоро изключения. Можем да наречем всички тези цивилизации Тип 1. Между 4 хилядолетие преди новата ера до към 1750 година в целия свят доминират цивилизации тип 1. Преминаването от цивилизация, базирана на земеделието, към такава, базирана на индустрията, можем да наречем Цивилизация Тип 2.

Винаги, когато произвеждаме, имаме енергия, която се ползва, имаме начин на производство и произведени блага, и тяхното разпределение. Тези три неща можем да наречем техносфера.

При цивилизации тип 1 енергиините източници са неиззерпаеми и възобновими – вятър, вода, човешка и животинска тяга. Произвеждат се ограничено количество блага, които Ветрувий нарича “необходимите изобретения” – каруци, катапулти, инстуремнти, които само допълват човешките усилия, и които се дистрибуират най-често индивидуално, до ограничен кръг хора.

При цивилизации тип 2 енергиините източници са изчерпаеми и невъзобновими – въглища, дърва, нефт, газ, руди – произвежда се огромно количество блага, процес, наречен серийно производство, които после се дистрибуират масово до огромно количество хора.

Техносферата на тези две цивилизации е непълно различна.

Освен техносфера, при всяко едно производство има нужда от хора. Семейството е базисната единица за възпроизводство и възпитание. И основна икономическа единица на производство. Тези три институции – семейство, възпитание и проиводствена единица ще наречем социосфера.

При цивилизациите тип 1 семейството е разширено. Често съставено от над 20 члена – родители, баби и дядовци, деца, чичовци и лели, зетове, девери, и тн. Всички, живеещи заедно, с много ниска мобилност, много ниско разделение на труда и много ниска взаимосвързаност и зависимост поради силната си зависимост от земята и земеделския труд.

Възпитанието е давано пак в семейството. А то е и основната производствена единица.

При цивилизациите тип 2 семейството търпи коренни изменения. Нуждата от фабрични работници делегира грижите за децата към детски градини и училища, а тези за болните и възрастните към болници и социални домове. Нуждата от мобилност кара семейството да се освободи от ненужните и излишни членове – далечни роднини, възрастни, болни, увредени. Ражда се нуклеарното семейство – двама родители и едно или две деца.

Образованието е поверено на училището, което става масово, и задължително. Децата от малки тръгват на училище, за да научат четири основни неща:

- Точност

- Подчиненост на авторитети

- Рутинност на повтаряеми действия и на цикъла дом-училище-дом

- Колективна работа

Тези четири неща са фундаментални за по-нататъчната работа във фабриките, защото без тях фабричният труд е неизпълняем.

Основната производствена единица не е семейството, а фабриката-корпорация. Индустриалните общества изискват огромни инвестиции и риск, които никой индивидуален предприемач не е склонен да поеме. Затова се създават акционерните дружества с ограничена отговорност, при които в случай на загуба се губи само размерът на акциите. А това води до създаване на корпорации-чудовища, напълно адекватни на новите условия.

Около тези три институции – нуклеарно семейство, училище и корпорация, които оформят социосферата, възникват още десетки организации и сдружения:

- Политически партии

- Спортни клубове

- Клубове по интереси

- Профсъюзи

- Болници

- Затвори

- Културни институти

- Църкви

- Фолклорни състави

- И тн итн.

Но всички те имат едно общо нещо – прилагат фабричния принцип на функциониране. А той е

- Колективност

- Безличност на структурата

- Силна взаимосвързаност

- Високо разделение на труда

- Йерархичност

Така особеностите на фабричното производство оказват влияние на цялата социална структура на обществата тип 2 и градят една напълно нова иреволюционна социосфера – нов тип семейство, нов тип образование и възпитание, нов тип производствени отношения и единици.

Освен техносферата и социосферата, всяко едно производство има нужда от обмен на информация. Това нещо ще наречем инфосфера.

Цивилизациите тип 1 обменят ограничено количество информация, от човек на човек.

Цивилизациите тип 2 въвеждат фабричните принципи при обмен на информация. Първо източникът не е отделен човек, а фабрикоподобна структура – вестник, телевизия, пощенска станция, изобщо масови медии (имащи атрибутите на фабрика – корпоративност, безличност, високо разделение на труда, висока взаимосвързаност, отдели, йерархичност). Второ, получателят не е отделно лице или група хора, а милиони получатели. Вестници, телевизия повтарят едно и също съобщение насочено към милиони потребители, както фабриките произвеждат серийно едно и също изделие за милиони купувачи. Каналите на информация са корпоративен субект – много получатели.

Тези три сфери

Техносфера

Социосфера

Инфосфера

Оформят структурата на всяка една цивилизация, и прокарват разделителна линия между аграрните цивилизации тип 1 и индустриалната цивилизация тип 2.

И сега да седне някой и да помисли, и да стигне до извода, до който стигнах аз

Че в капиталистическите, и в комунистическите общества

Техносферата, инфосферата и социосферата си приличат много повече, отколкото се различават,

И че капиталисти и комунисти представляват една и съща култура, и това е индустриалната култура.

Редактирано Април 26, 2012 от alvassareiro

[alvassareiro]

Част 2. Пазар

Изглежда концептът за пазар е разделителната линия между капитализма и комунизма, и подобно твърдение може да се роди само в болния мозък на някое ограничено ЮП от Уолстрийт, защото пазарът е може би най-общата черта между капиталистическата и комунистическата системи.

Макар пазарът да съществува от зората на цивилизацията, той винаги е имал периферна функция и значение. Дори е изпълнявал други функции, като културни, социални, дори юридически, повече, отколкото чистите икономически.

При цивилизациите тип 1 хората се занимават със земеделие или занаяти, основната прозиводствена единица е семейството, ниска мобилност, ниска взаимосвързаност и разделение на труда, и най-важното – те се самозадоволяват. Произвеждат сами онова, което консумират. На пазара отива само ако има излишък. Затова пазарът е бил много по-зависим от хората, отколкото те от пазара. Основният източник на прехрана не е пазарът, а полето или домашната работилница.

С настъпването на цивилизацията тип 2 – индустриалната – този концепт се разпада на пух и прах. Пазарът започва да играе фундаментална роля в живота на хората, става основен обект на политиката и основна причина за войни. Физическото оцеляване на хората зависи почти изцяло от пазара.

Защо?

Защото индустриалното общество е разделено от един невидим клин. Производителят е разделен от потребителят.

Всяко производство освен техносфера, социосфера и инфосфера, има още един атрибут – производител-консуматор.

При цивилизациите тип 1 производителят и консуматорът са едно и също лице. Хората са просуматори, консумират онова, което сами са произвели. това е икономика тип А.

При цивилизациите тип 2 производителят е напълно разделен от потребителят. Един произвежда, друг го консумира. това е икономика тип В.

Когато са разделени, те трябва да се срещнат някъде

И това някъде се нарича ПАЗАР.

Поради страховитото и брутално разцепление между потребител и производител в индустриалните общества, пазарът придобива невиждани размери, значение, роля и функции и важност. Поради това разцепление хората стават напълно зависими от пазара. Той вече няма периферно значение, а е централен фактор за физическото ни оцеляване.

Животът и цялата икономика, културата и политиката се меркантилизират – опазаряват се (lat. Mercatus – пазар).

Значи пазарът е място, където се срещат производителят и потребителят, а те трява да се срещнат, защото са се разделили.

А те са се разделили както в капиталистическите, така и в комунистическите общества, разделени са дори в Северна Корея.

И в този контекст, пазарът не е капиталистически концепт и термин, а термин на индустриалната епоха.

Пазарът като място за среща между потребител и производител си е пазар без значение дали е натурален или паричен, дали на него се добива печалба или не се добива, дали държавата определя цените или те се определят от невидимата ръка на Адам Смит, дали системата е централно планирана или не, дали средствата за произвоство са държавни, или са частни. Всичко това са частни случаи на огромното разнообразие, което включва терминът ПАЗАР.

Разбира се, ние до такава степен не вникваме в този толкова простичък факт, че възприемаме пазарът само в неговия най-тесен смисъл – като базиран на частната собственост, печалбата и свободното определяне на цените.

Само че икономиката на пазара е както капиталистическа, толкова и комунистическа. И в комунистически СССР и Северна корея също има пазарна икономика – защото и там има пазар, защото и там потребителят е разделен радикално от производителят, и двамата се срещат на пазара, и потребителят, и производителят са почти изцяло зависими от пазара, точно толкова, колкото и в САЩ или Франция.

От всичко това има няколко видни последствия.

- Пазарът става водещ фактор в живота. Основна негова движеща сила. Основен обект на политиката. Основна цел на всяко правителство е именно състоянието на пазара, което определя цялата икономика. И често причина за войни. Това е политическата роля на пазара.

- Пазарът заема водещо място в ценностната система на човека. Тъй като нашето физическо оцеляване е напълно зависимо от пазара, целият ни живот се меркантилизира. Докато в аграрните общества хората консумират само онова, което са в състояние да произведат, в пазарните капиталистически и комунистически консумацията им зависи от способността им да излязат и потребяват от пазара. Човешките отношения се меркантилизират. Хората не правят нещо от добра воля или водени от християнски добродетели, а само с мисълта за меркантилност. Маркс е напълно прав, когато твърди, че човешките отношения се дехуманизират и меркантилизират – това е обективно наложено от разделението между потребител и производител, което пък засилва ролята и зависимостта от пазара. Но не е прав да хвърля вината за това на капиталистическата система. Защото хората в една комунистическа система са също толкова меркантилни и зависими от пазара, колкото и в капиталистическата. Разликата е, че пазарът е държавен. Но между един американски писател, който пише за пари, и един съветски, който хвали Брежнев, за да получи дача или москвич, няма никаква принципна разлика. Това е социалното измерение на пазара.

- Бруталното разделение между потребител и производител разцепва обществото, а Маркс само надушва отдалеко проблемът. Проблемът не е в класовия конфликт между собственик и наемен работник, а много по-дълбоко и широко – между производителят – шефа на фирмата и всичките му работници – които искат по-големи заплата и оттук по-високи цени на стоките си – и потребителите – често същите хора, които искат по-ниски цени за същите стоки. Това е класовото и икономическото измерение на пазара.

- Разделението между производител и потребител и избуяването на пазара има опасни психологически последици. От една страта човекът Х като производител е тласкан към точност, дисциплина, подчиненост, пестеливост, рационалност, въздържание от удоволствия. От друга страна същия този човек Х като потребител е тласкан към обратното – да се забавлява, да купува, за харчи, да се наслаждава, да е хедонист. Тези противоположни сигнали в обществото водят до социална шизофрения и патологии. Това са психологическите измерения на пазара.

Излиза, че пазарът е може би най-общото между капиталистическата и комунистическата система, но е е единственото.

Редактирано Април 26, 2012 от alvassareiro

[nik1]

Свършиха ми плюсовете..

[alvassareiro]

Част 3. Сексуалното разделение.

Страховитото разцепление на обществото на потребител и производител има и своите сексуални измерения.

Водещ стереотип в близкото минало е, че жената е ирационална, субективна, домошарка, а мъжът е рационален, обективен и активен извън дома. Че жената харчи, а мъжът печели парите.

В обществата от цивилизации тип 1 работата се извършва у дома или на полето и продукцията се консумира от самото семейство, което я е произвело или в рамките на селището. И понеже икономиката е затворена и самозадоволяваа се, успехът или неуспехът на едно семейство не се отразява на друго семейство. Трудът е с много ниска степен на взаимозависимост. В самото семейство членовете му редуват голямо разнообразие от дейност – почти всеки редува оране с копаене, сеене, жънене, поливане и тн. – и затова дейността е взаимозаместяема, ако не може да я свърши един, ще я свърши друг. Това е много ниска степен на разделение на труда.

В цивилизациите от тип 2 обаче не е така. Работното място е фабриката. Там има много силно разделение на труда – всеки работи в своята секция и върши някаква строго специфична работа, не може да замести друг, работата е силно взаимосвързана и с високо разделение на труда.

Сблъсъкт между тези два типа на работа – аграрната и индустриалната – предизвиква силни колизии. Първите индустриални работници закъснявали за работа, напивали се, ходели на риба през работния ден, което парализирало целия работен процес. Те просто са свикнали със съвсем друг работен цикъл – и все още не съзнавали силната взаимозависимост между отделните звена на една фабрика и високото разделение на труда.

Разбира се, сблъсъкът между тези две системи носи триумфална победа на втората, селата се изпразват, фабриките и градовете се пукат по шевовете.

Но тази победа на взаимозависимостта върху самозадоволяването никога не се осъществява напълно. Има едно място, където старата аграрна етика оцелява почти до ден днешен.

Това е домът.

Домът е производствена единица, произвежда три основни продукта – биологическата репродукция, т.е деца, и ги възпитава. Тя готви, чисти, пазарува. Единият е материален, другият нематериален. Домът произвежда за себе си, не за пазара – децата не се продават на пазара. Така попада в икономика тип А – производителят произвежда за себе си. Освен това производственият процес е с много ниска взаимозависимост – ако семейство петрови не успее да произведе деца, това по нищо не влияе на семейство Иванови.

Основна роля в целия този затворен, домашен, аграрен и традиционен производствен процес има жената. Тя се грижи за дома, възпитанието, работи вкъщи, произвежда за себе си, не за пазара, има ниска взаимосвъзраност и зависимост. В същото време мъжът е във фабриката.

Докато жената живее в миналото, мъжът е в бъдещето.

Тези базисни различия изковават сексуалните стереотипи в поведението на мъжа и жената от близкото минало.

Ето как невидимият клин, който разцепва обществото на производител и потребител, обуславя фундаменталните промени в нашия живот – развитието на пазара, новите политически, социални, икономически и психологически конфликти, новите сексуални роли.

Още повече.

Това означава, че обществата от тип В – индустриалните – функционират по един и същ начин и имат базисни общи характеристики, били те комунистически, или капиталистически.

Те имат еднаква техносфера, инфосфера, социосфера, и при комунисти и при капиталисти има пазар, има разделение между потребител и производител, и още повече

има нови и общи разбирания за време, пространство, история, прогрес, природа, наука....но за това по-късно.

Редактирано Април 26, 2012 от alvassareiro

[nik1]

Бих искал да допълня че при капитализма и комунизма, отпадат и/или се редуцират значението и ролята на религията (религиите), по три генерални причини:

1) С появата и развитието на пазара се ппоявява както потребителя-хедонист, така и меркантилецът, и те стават част от обшеството. Обществото трябва да развива нов морал и развива нов морал и ценности, които са различни от този на "ралото", от тези на аграрния производител и на предходните цивилизации, в които са се родили религиите.

2) Икономиката на капитализма и комунизма (индистриалната икономика) генерира достатъчно блага, които се разпределят между достътчно хора, които блага, правят живота на хората по-поносим.

Крайпътният камък на всички универсални религии, и извор за религиозността при аграрните култура, са страданието, мъката и трудния (и /или съдържащ патологии) живот на хората, които религиите обещават да прекратят. Хората в тези цивилизации/култури са изградили религиозните си вярвания около концепцията, по точно окол/ върху обещанието и вярването на бъдещото прекратяване на земните страдания: било чрез прекъсване на цикъла (будизмът), било чрез обещанието за получаването божествената любов, и/или райското благополучие..

Когато земния жиовот става по-поносим и удобен за повечето хора, то обещанията в голяма степен губят своя смисъл.

3) Индустрията, и пазарът се явяват индуктори за развитие на науката и научните методи (съществува и обратна зависимост)

Редактирано Април 27, 2012 от nik1

[КГ125]

Нито пазара се изчерпва с няколкото психари, които купуват като изоглавени, нито пък комунизмът осигурява достатъчно блага! Ако второто беше вярно, нямаше да има хора по улиците през 56-та, 68-ма, 80-та, 89-та, че и после.

Ударили сте го на яка лява пропаганда "какво става тука бе много се пие червено вино какво е това бе".

[alvassareiro]

Никой не е казал, че комунизмът осигурява достатъчно блага. Всъщност осигурява недостатъчно. Което води до още по-голяма зависимост от пазара.

И точно затова има хора по улиците. Понеже хората са зивисими от пазара, а на него няма нищо, как да са доволни?

И никой не купува като психар.

А имаме огромна, неимоверна, недостигана никога досега

зависимост от пазара за чистото ни физическо оцеляване

и тя съществува както в капиталистическите, така и в комунистическите общества.

Редактирано Април 27, 2012 от alvassareiro

[kramer]

Алва, повечето от нещата дето пишеш са така, всички ги знаят, ама хайде да обясниш като как тъй в индустриалната епоха в държави като Германия в края на 19в. и в по-малка степен Франция хората имат по пет-шест деца и населението нараства.

[alvassareiro]

Сега, да продължа с темата, понеже виждам, че няма интерес да се чете по-щателно изложение, ще синтезирам още повече.

Всяка цивилизация и сторой си имат една скрита, фундаментална, базисна схема. За голямо учудване на някои, базисния код, ДНКто на комунистическата, и на накипатлистическата система,

са напълно идентични.

Това са принципи, които са еднакви и за двете системи,

и които не характеризират само икономиката, а целия социален, културен, политически живот, ценности, морал, разбирания.

Кои мислите, че са тези фундаментални общи черти между комунизма и капитализма?

[ДеДо Либен]

Кои са тез фундаментални бла , бла и т.н. хофстедевщини не знам...

Виж , във връзка с по-горния пост , между капиталистическата и комунистическата жена твърдо избирам първата

Редактирано Април 27, 2012 от ДеДо Либен

[alvassareiro]

не знаеш я, отде ще знаеш, трябва да се чете, не хихо хахи, ....

Редактирано Април 27, 2012 от КГ125

[alvassareiro]

Алва, повечето от нещата дето пишеш са така, всички ги знаят, ама хайде да обясниш като как тъй в индустриалната епоха в държави като Германия в края на 19в. и в по-малка степен Франция хората имат по пет-шест деца и населението нараства.

имат разбира се. защото жената си седи у дома и ги гледа. тя и друга работа няма - киндер, кюхе и какво беше третото. нуклеарното семейство включва само две поколения. Населението нараства и по друга причина - подобряват се условията на живот и средната продължителност. Между 1850-1950 населението на Германия се удвоява.

А тия неща може всеки да ги знае, но никой не ги писал досега. затова четете внимателно.

Редактирано Април 27, 2012 от alvassareiro

[каскадьора]

Кои мислите, че са тези фундаментални общи черти между комунизма и капитализма?

Дали има разлика между чешкия и монголския комунизъм?

Редактирано Април 27, 2012 от каскадьора

[alvassareiro]

Има, но те не са разлики в комунистическата доктрина, а в други аспекти на чешкия и монголския народ.

[каскадьора]

Добър отговор. Очакван Ако комунизмът е доктрина, той едва ли може да има кой знае какво общо с капитализма, който е икономическа система.

[alvassareiro]

Напротив. Комунизмът е също толкова доктрина, както и капитализмът. И двете имат икономически, и политически аспект. И зад двете стои едно и също нещо. И в двете има едно и също ДНК.

[ISTORIK]

Комунизмът е също толкова доктрина, кoлкото - и капитализмът. И двете имат икономически, и политически аспект. И зад двете стои едно и също нещо. И в двете има едно и също ДНК. И капиталисти, и комунисти представляват една и съща култура, и това е индустриалната култура.

Както се твърди в една премъдрост:

При робовладелския, при средновековния и при капиталистическия обществен строй имаме експлоатация на човек от човека, а при комунизма е обратното.

Редактирано Април 28, 2012 от ISTORIK

[КГ125]

Напротив. Комунизмът е също толкова доктрина, както и капитализмът. И двете имат икономически, и политически аспект. И зад двете стои едно и също нещо. И в двете има едно и също ДНК.

А третото положение е?

[alvassareiro]

третото положение предполага коренно изменение на капиталистическата и комунистическата системи. И понеже комунистическата така се промени че вече я няма, налага се да се преобразува капиталистическата, а белезита на тази необходимост са задълб очаващите се кризи, които преживява.

Редактирано Април 30, 2012 от alvassareiro

[DendroaspisP]

Алва,

абе то комунизъм изобщо не е имало. Това, дето го пробутваха за "комунизъм" си бе левичарски държавен тоталитаризъм.

[DendroaspisP]

А третото положение е?

Като се отчита безконтролното нарастване на населението в световен мащаб, намаляването на базистните ресурси, механизмът вече е открит - централизация. Точно това е естественото състояние на самия капитал в лицето на международните мегакомпании, които съвсем не са чужди на идеята за тоталитарен контрол (АСТА е само един пример на какво са способни). Само че, по своята истинска същност, той не е идеологически детерминиран, а икономически.

Така, както вървят нещата, основното предизвикателство не е в централизацията, а в целите и задачите й. Там ще е голямата борба, ако изобщо има такава. Лошото на централизацията е същото както при тоталитарния "комунизъм" - липсата на конкуренция (резултатите вече се наблюдават като изоставяне в редица области с фундаментално научно естество), която е основният двигател на прогреса, сиреч човешкото развитие, дори и да осигурява безапелационна икономическа, политическа власт и печалба. Докато печалбата е самоцел, а не средство - нищо добро не ни чака. Но, каквото ни надробят - това ще сърбаме.

[КГ125]

Централизацията въобще не се дължи на нарастването на населението или на митичното намаляване на ресурсите.

Известно държавно участие обаче е на дневен ред... с всичките му огромни за някои умни като нашето общества рискове.

Редактирано Април 30, 2012 от КГ125

[DendroaspisP]

Централизацията въобще не се дължи на нарастването на населението или на митичното намаляване на ресурсите.

Известно държавно участие обаче е на дневен ред... с всичките му огромни за някои умни като нашето общества рискове.

Не съм казал, че нарастването на населението или реалното намаляване на ресурсите е причината за настоящата централизация. Ясно съм посочил, че причината е естествената тенденция на капитала към укрупняване. Нарастването на населението и изчерпването на базистни ресурси обаче са благоприятни фактори, които ползват централизацията с оглед нуждите на капитала. За момента говоря не за държавна, а за частна капиталова централизация, която за момента се обслужва от държавата и то не по идеологически причини, а поради сложения икономически модел. А използваемите ресурси реално намаляват, най-малкото и поради промяната в климата, т.е нямам предвид само петрола и полезните изкопаеми (особено тези, които като вещи са потребими поради естествените си свойства).

[alvassareiro]

И двамата не разбирате за какво иде реч. Какво изчерпване на ресурсите като става въпрос за съвсем нова ресурсна база - неизчерпаеми и възобновими ресурси. Каква централизация, като става въпрос за децентрализиране на целия икономически, политически, социален и културен живот. А ролята на пзара ще става все по-малка.

Редактирано Април 30, 2012 от alvassareiro

[DendroaspisP]

И двамата не разбирате за какво иде реч. Какво изчерпване на ресурсите като става въпрос за съвсем нова ресурсна база - неизчерпаеми и възобновими ресурси. Каква централизация, като става въпрос за децентрализиране на целия икономически, политически, социален и културен живот. А ролята на пзара ще става все по-малка.

Къде я виждаш тази децентрализация освен на думи като част от текушата политическа демагогия?

И кои са тези неизчерпаеми ресурси?