Комунизъм и капитализъм

[Alexander_Nevski]

И ако има масов срив на банки, компании и на икономиката. Дали няма да го отнесът спестителите, пенсионерите и масово почти всички?

Да не си мислиш, че никога няма да има кризи, каквато и "правилна" политика да се провежда?

говорим за нещо конкретно и много просто

при сегащната банкова криза например имаме няколко варианта

1) държавата остава банките да фалират - ОК приемаме, че е неприемлив

2) държавата помага на банките временно и при първа възможност прехвърля всички загуби върху акционерите - това е морално най-правилният вариант, хем всеобщия катаклизъм е избегнат, хем загубите се поемат от собствениците

3) сегашният вариант, при който данъкоплатците трябва да преглъщат и разходите по спасяването и загубите - морално най-вредният вараинт

айде обясни ми защо трябваше да се избере 3 ... и то при злоупотреби, загуби и машинации, многократно надхвърлящи всичко подобно извършено през соца ...

това е много прост въпрос и е ключово да се отговори на него

"Не дождетесь"

аспандиат е получил това дето иска

Редактирано Май 4, 2012 от КГ125

[nik1]

КГ125, правиш ли разлика между изпълнителен директор/управител, и собственик на предприятие?

Формата на собственост, няма нищо общо с колапса на съветсткия социлизъм. Просто е /за интелигентните хора като Невски и Алвасарейро/: всяка тоталитарна система в индустриалното и постиндустриалното обшество е "осъдена" да колабира, по единствената причина, че сложната и комплексна икономика не може да бъде управлявана с администратривни мерки (тоталитарно)..По-просто казано: причината за колапса на тоталитарните системи, наричани социлистически, се корени в сложността/усложняването..

Факти: 30 години системата работеше и генерираше разтеж в цяла Източна Европа..

Когато системата/икономиката се усложни, тя излезе извън контрол..Заприлича на предприятие, на което работниците и служещите са излезнали в отпуска: предприятието започва генерира общи загуби и да не може да си погасява кредитите

http://www.ntnu.edu/econ/public-economics

Public economics

The public sector share of GDP is almost 50 percent in Norway, and almost 30 percent of the workers are employed in the public sector. Thus, high quality and efficiency in public sector production is important for economic development and prosperity. Some of the issues that are analyzed by researchers at the Department of Economics are efficiency in public sector production, allocation of economic resources across sectors, incentives effects of taxes and user charges, and health and education issues. Researches at the department are important contributors in the national debate on public economics.

Редактирано Май 4, 2012 от КГ125

[DendroaspisP]

Гледам, че диплите индустриализацията като общ признак/черта на комунизма и капитализма.

Но никой не се сеща за думите на онзи хитър и лукав политик другаря Ленин, който даже и лозунг бе измъдрил: електрификация+съветска власт=комунизъм. А сега помислете, що другаря Ленин се хваща за електрификацията, която по своята същност е неотменна черта на съвременната индустриализация.

Мога да ви дам джокер: теорията на Маркс за комунизъм, изостанала Русия, ВОСР, Ленин и тезисите на теоретичния комунизъм...

[alvassareiro]

Ха ха ха, ама ти си и вярваш...

Братска Етиопия тръгна по прогресивния път, но не прокопса, Зимбабве и те, завалиите...

ами на калпав комунизъм са попаднали, какво да правим.

[alvassareiro]

Пффф, ти наистина ли ще сравняваш металургията на ФРГ с това, което МАО правеше във всяко второ село в глинени дупки? Или посещенията на партията в домовете на китайците, за да види дали е чисто, с живота на работниците от Великобритания?

Или пък лагерите на Пол Пот със пълната свобда в Германия или пък съдбата на обезлюдения Пном Пен с тази на Дюселдорф, например.

Каква индустриализация в Камбоджа, като там имаше деурбанизация и изпращане на цялото градско население на село, бре!

Всяка теза си има граници.

индустриализмът не е технология и металургия. Вече три пъти казах какъв е критерият.

[alvassareiro]

Всичко това е пречупено през формата на собственост. Дори и ноосферата. Не можеш да пренебрегнеш собствеността върху околния свят. Просто е.

А когато вече я видиш, видиш че е неизбежна и че без нея няма нито техносфера, нито социосфера (ноосферата и тя може без нас, иначе би била биосфера, ерго без собственостт, но ние не я оставяме в такова състояние), които да не съществуват във формата на собственост върху първата и съответно тя да не дава изключително съществен отпечатък върху втората.

И тук разликите не само се виждат между двете системи, но се и обясняват.

Ти, Алвич, и г-н Ник1, се опитвате да говорите технократски за проблеми, които са чисто социално-политически. Говориш само за обектите, като че ли ноосвферата и техносферата съществуват вън от човека, а то не е така! Те са "в и чрез" човешкото взаимоотношение, а най-важното и фундаменталното от него е собствеността.

Затова и не можете и никога няма да можете да формулирате отговор на въпроза за алтернативата - защото въпросът е какво ще следва да се измени в човешките отношения, за да се развиват технологиите по-добре, на което Алвата или кой беше по-горе казва:

- нови технолгии, нови социални връзки, ново отношение на човека към природата.

Ами какво точно да се променя???

И така - дали ще го наречем комунизъм или друг изъм, защото вече светът не е в 20-ти век, основното в съвременния свят си остава - кой ще притежава ресусра! В какво съотношение? Ще бъде ли това отговорен за запазването и развиването на съответната стопанска структура и актив фактор, или фактор, който само го източва и експлоатира, дали чрез спекула или чрез брутална кражба, мимикрирана като национализация.

Това е то просто казано разликата.

КГ, формата на собственост няма абсолютно никаква връзка с нищо. Защото ако имаше, ти не можеш да обясниш как така капитализмът и комунизмът са напълно идентични по всички неща, които описвам досега?

А аз мога много добре да формулирам алтернативата, и ще го направя, но не съм свършил още с аналогиите по тая точка.

[alvassareiro]

сега да продължа и ще игнорирам дразнителите, които постоянно ме връщат в 19 век и на пейката под дувара.

Значи досега имаме комунизъм vs капитализъм

с обща техносфера, инфосфера, социосфера (фабрика, корпорация, нуклеарно семейство, училище, синдикати, партии, парокии, всякакви видове клубове и тн итн).

и при двете има тотално разцепление между потребител и производител и пазар, където да се срещнат и от който са зависими

има меркантилизация на социалния живот и морална криза

имат 6 фундаментални принципа УНИФИКАЦИЯ, СПЕЦИАЛИЗАЦИЯ, СИНХРОНИЗАЦИЯ, КОНЦЕНТРАЦИЯ, МАКСИМИЗАЦИЯ и ЦЕНТРАЛИЗАЦИЯ на икономическия, политическия, социалния, културния и тн. живот

има национална държава и национална икономика като база

има колониален импулс

има общи принципи спрямо околната среда - принципът на прогреса, принципът на еволюцията

имат еднакви концепти за време

и сега

КОНЦЕПЦИИ ЗА ПРОСТРАНСТВО

айде сега някой примерно КГ да ми обясни, ако формата на собственост или на пазар беше водеща, защо това не се отразява на нито една от тези прилики по-горе?

[nik1]

айде сега някой примерно КГ да ми обясни, ако формата на собственост или на пазар беше водеща, защо това не се отразява на нито една от тези прилики по-горе?

Не се отразява, защото формата на собственост не е нито "водеща", нито "базова" (каквото и да значат тези популистични лозунги)..

http://www.ntnu.edu/econ/public-economics

Public economics

The public sector share of GDP is almost 50 percent in Norway, and almost 30 percent of the workers are employed in the public sector. Thus, high quality and efficiency in public sector production is important for economic development and prosperity. Some of the issues that are analyzed by researchers at the Department of Economics are efficiency in public sector production, allocation of economic resources across sectors, incentives effects of taxes and user charges, and health and education issues. Researches at the department are important contributors in the national debate on public economics.

ПС. Човекът си е въобразил, че директорите и управителите са собственици на предприята, и това е основната причина за това че капа рабори, а соца - не...

Жалко е уж икономистът Стинка има същите разбирания..

ОТ ТАКИВА ПОСТОВЕ СЕ ВЪЗДЪРЖАЙ, после да не се сърдите.

ППС

Проблемът на Соца е "Тоталния Контрол" на всичко, свързано с икономическия живот и дейност..

В частност, причините на колапса се коренят в усложняването на системата/икономическата система..През 80-те години тя е толкова сложна и комплексна, че е могла да оцелее в някакъв вид, само ако конторолът в определени аспекти отпадне..

Което го е видял и разбрал Бай Тошо, и поради тази причина е изрекъл култовото "социализмът е мъртвороден"

/Имал е предвид съветския социализъм , а не китайския../

цитат от статия:

Интересен идеологически и политически спор се е водил (цитирам пак от стенографските записки) между Тодор Живков и Горбачов след посещението на ръководителя на БКП през 1986 г. в Китай. Във вилата на ЦК на КПСС Живков споделя впечатленията си: "Пазарният механизъм, който ККП под ръководството на Дън Сяопин провежда, беше заангажирал вниманието ми...". Накрая вметнал: "Нашето посолство има сведение, че китайското ръководство си е поставило задача през следващия век Китай да бъде най-великата държава." (Нещо, което се оказа вярно!)

Горбачов грубо го прекъсва, но Живков му възразява: "Слушайте, другарю Горбачов, над 1 милиард хора са задоволени. Пазар има. Самият този факт трябва да ни накара да почувстваме новото, което се създава в Китай, и то в резултат на пазарния механизъм. Разбирате ли, милиарден Китай има реален пазар!" След тази реплика Горбачов нервно прекъснал срещата.

http://todorzhivkov.com/sites/default/files/Zhivkov_Gorbachov_1985.pdf

Живков пита Горбачов:

- Как стана така, че десетилетия наред капиталистическият строй ни изпреварва?

- Не е вярно, че капитализмът сега преживява криза. Напротив, капиталистическата система е стабилизирана повече от всякога.

- Нашата политическа система е закостеняла... Ние тъпчем на едно и също място.

- Понастоящем комплексът от партийни и държавни институции и техният апарат е толкова огромен и централизиран, толкова тежък и тромав, че отнема повече разходи..., отколкото социализмът може да си позволи... Тази група се изправя срещу всяка промяна, в това число и срещу науката и техническия прогрес.

- Не е ли парадоксално, че нашите научни постижения се усвояват и внедряват много по-бързо в капиталистическите страни?

- В рамките на СИВ трудно се появяват нови неща, а това, което се появява, погива.

- Реалният социализъм постепенно започва да губи своята привлекателност.

- Не бива да ставаме жертва на собствената си пропаганда, на собствения си печат, радио и телевизия.

На следващата си среща с Живков Горбачов изразява грубо несъгласие с него и го убеждава, че е дълбоко заблуден и че социализмът, както никога дотогава, е много по-силен от капитализма и рано или късно ще го победи. И че писмото на Тодор Живков е пораженческо, а социализмът е най-прогресивният обществен строй и "не ни предстои нищо друго, освен да продължим да изграждаме социализма с човешки образ". По-нататък той го укорява:

"Вашите замисли за целите и задачите на преустройството приемаме с голямо удовлетворение и разбиране."Другият е въпросът за партията... Тя извърши революцията преди 70 десетилетия, тя ръководи нашето развитие. И сега, в етапа на преустройството, тя ни ръководи и направлява. Тя е главната, решаваща сила в социалистическото общество, което се ръководи от революционна партия. Затова ни безпокои формулировката, че партията няма да бъде повече "главен субект" на властта. Преустройство без партията, демокрация без партията - не може! Разбира се, никой у нас не смята, че др. Живков иска да ликвидира БКП. Но до нас достига информация... У нас предизвиква огромна тревога призивът да се отнеме властта на управляващата партия, да се измени принципната постановка за ръководната роля на партията."

Редактирано Май 4, 2012 от КГ125

[alvassareiro]

Концепция за пространство

От времето на палеолита човекът е мобилен, мигрира, има пространствена култура, която можем да наречем пространствено екстензивна.

Когато номадизмът е заменен със земеделие, пространствената организация става "пестелива на пространство". Земеделецът и семейството му, вместо да се ширят на стотици квадратни километри, се закрепостяват за едно парче земя и цял живот не мърдат оттам. Около обраобтваемата земя са разпръснати колиби. Криви пътища водят до селската кръчма, църква, гробище. В средновековието човек изминава средно около 30 км.

С идването на индустриализмът пространствената организация на обществото ни отново става екстензивна, обаче вече в глобален мащаб. Суровините изминават хиляди километри до фабриките, огромни поселения мигрират от селата към градовете, готовата продукция отново изминава хиляди км до пазарите. Появява се урбанизацията.

Тази драстична реконфигурация на пейзажа изисква много по-сложна координация между града и селото.Енергия, храна, суровини и хора трябва да се стичат от селото към града, готовата продукция отново изтича към пазара. Двете течения трябва да бъдат интегрирани във времето и пространството. Наред с това, вътре в града, възникват специални форми. В аграрната система основните структури са замъкът, катедралата, кръчмата, мелницата, дузина мизерни колиби.

Индустриалната цивилизация създава много по-специализирани пространствени форми, поради сложното разделение на труда и специализацията. Банки, полиция, фабрики, пристанища, гари и автогари, училища, съд, пожарни, болници, затвори, лудници, сиропиталища, старчески домове, жилищни, индустриални, спортни и зелени зони, разположени в перфектна координация и логическа взаимосвързаност, чрез наземни, подземни и надземни връзки. Всички сте играли СИМ СИТИ, знаете за какво говоря.

Тази координация на специализирани пространства е аналог на координацията и синхронизацията във времето, която вече описах. Това е синхронизация в пространството. Точно както мерните единици за време се уеднаквяват и минимизират, така и единиците за пространство също се стандартизират и детайлизират. Вече никой не казва На един ден път - а на 20 или 30 км.

Защото времето и пространството трябва да бъдат внимателно структурирани, за да функционират индустриалните общества.

Индустриализацията, освен специализация и стандартизация на пространството, води и до точна делинеация. Очертават се политическите, митническите, структурните граници, появяват се специфични териториални форми, заградени, оградени, означени и регистрирани. По същия начин, по който се налага точността във времето, се налага и точността в пространството.

Наред с това, се налагат нови представи за линеарност. Така, както времето вече не е циклично, а линейно, така и в пространството постепенно изчезват кривите и извити форми, и се налагат правите успоредни и перпендикулярни линии.

В средновековните прединдустриални общества правата линия е аноламия. Има правоъгълна планировка в римските градове, но тя изчезва с падането на империята. Пътищата и пътеките се извиват като змии, следвайки извивките на релефа, уличките на средновековните градове се извиват, увавита, свиват и завиват една върху друга.

Индустриалното общество налага правата линия като основна единица на пространството. Корабите се движат по прави линии в продължение на стотици км в морето. Жп линиите се простират без извивки на десетки км. Градовете се строят като шахматна дъска, с прави и перпендикулярни булеварди. Регулярността и линеарността стават най-съществените характеристики,

навярно защото правата линия, било тя диагонал или перпендикуляр, е най-прякото разстояние между две структурни единици.

Същият принцип се наблюдава и в земеделието. В предходният период браздите са извити като подкови. Веднъж тръгнал биволът да оре, земеделецът не иска да го спира, и му позволява да направи един дълбоко извит завой в края на браздата, образувайки извивки по полето. Днес, погледнати от високо, засетите с царевица или жито поля са перфектни правоъгълници и крадрати.

Така в пространството възниква процес на линеизация, паралелен с този във времето.

Във всички индустриални общества, катипалистически или комунистически, със собственост или без собственост, специализацията на територията, зонирането, стандартизацията и детайлизацията на мерните единици, територилната синхронизация, линейността с превръщат в културна константа, базова за новата индустриална реалност.

зониране и унификация на пространството.

Англия началото на 20 век и България, 70 те години.

Редактирано Май 4, 2012 от alvassareiro

[alvassareiro]

Собствеността няма никаква връзка с нещата за които говорим, и КГ не е в състояние да обясни как точно формата на собственост влия върху задължителното образование, нуклеарното семейство или линейното време и пространство.

Отделно на това, в работническите жилища в Лондон горе на снимката да не си мислите, че са били частни по време на индустриализацията? Не. Държавни са. Както и са държавни мнозинството жилища днес в Германия, в които живеят хора, които примерно работят в държавната полиция, държавното метро и държавните железници.

А основен фактор в коя да е голяма корпорация на Запад не е собственикът, наречен акционер, а всякакви изпълнителни директори, шефове на отдели, мениджъри, технолози, и тн и тн. които нямат и грам акции и собственост. Не собственикът, а координаторът е водещ фактор в развития капитализъм.

[nik1]

Концепция за пространство

От времето на палеолита човекът е мобилен, мигрира, има пространствена култура, която можем да наречем пространствено екстензивна.

Когато номадизмът е заменен със земеделие, пространствената организация става "пестелива на пространство". Земеделецът и семейството му, вместо да се ширят на стотици квадратни километри, се закрепостяват за едно парче земя и цял живот не мърдат оттам. Около обраобтваемата земя са разпръснати колиби. Криви пътища водят до селската кръчма, църква, гробище. В средновековието човек изминава средно около 30 км.

С идването на индустриализмът пространствената организация на обществото ни отново става екстензивна, обаче вече в глобален мащаб. Суровините изминават хиляди километри до фабриките, огромни поселения мигрират от селата към градовете, готовата продукция отново изминава хиляди км до пазарите. Появява се урбанизацията.

Тази драстична реконфигурация на пейзажа изисква много по-сложна координация между града и селото.Енергия, храна, суровини и хора трябва да се стичат от селото към града, готовата продукция отново изтича към пазара. Двете течения трябва да бъдат интегрирани във времето и пространството. Наред с това, вътре в града, възникват специални форми. В аграрната система основните структури са замъкът, катедралата, кръчмата, мелницата, дузина мизерни колиби.

Индустриалната цивилизация създава много по-специализирани пространствени форми, поради сложното разделение на труда и специализацията. Банки, полиция, фабрики, пристанища, гари и автогари, училища, съд, пожарни, болници, затвори, лудници, сиропиталища, старчески домове, жилищни, индустриални, спортни и зелени зони, разположени в перфектна координация и логическа взаимосвързаност, чрез наземни, подземни и надземни връзки. Всички сте играли СИМ СИТИ, знаете за какво говоря.

Тази координация на специализирани пространства е аналог на координацията и синхронизацията във времето, която вече описах. Това е синхронизация в пространството. Точно както мерните единици за време се уеднаквяват и минимизират, така и единиците за пространство също се стандартизират и детайлизират. Вече никой не казва На един ден път - а на 20 или 30 км.

Защото времето и пространството трябва да бъдат внимателно структурирани, за да функционират индустриалните общества.

Индустриализацията, освен специализация и стандартизация на пространството, води и до точна делинеация. Очертават се политическите, митническите, структурните граници, появяват се специфични териториални форми, заградени, оградени, означени и регистрирани. По същия начин, по който се налага точността във времето, се налага и точността в пространството.

Наред с това, се налагат нови представи за линеарност. Така, както времето вече не е циклично, а линейно, така и в пространството постепенно изчезват кривите и извити форми, и се налагат правите успоредни и перпендикулярни линии.

В средновековните прединдустриални общества правата линия е аноламия. Има правоъгълна планировка в римските градове, но тя изчезва с падането на империята. Пътищата и пътеките се извиват като змии, следвайки извивките на релефа, уличките на средновековните градове се извиват, увавита, свиват и завиват една върху друга.

Индустриалното общество налага правата линия като основна единица на пространството. Корабите се движат по прави линии в продължение на стотици км в морето. Жп линиите се простират без извивки на десетки км. Градовете се строят като шахматна дъска, с прави и перпендикулярни булеварди. Регулярността и линеарността стават най-съществените характеристики,

навярно защото правата линия, било тя диагонал или перпендикуляр, е най-прякото разстояние между две структурни единици.

Същият принцип се наблюдава и в земеделието. В предходният период браздите са извити като подкови. Веднъж тръгнал биволът да оре, земеделецът не иска да го спира, и му позволява да направи един дълбоко извит завой в края на браздата, образувайки извивки по полето. Днес, погледнати от високо, засетите с царевица или жито поля са перфектни правоъгълници и крадрати.

Така в пространството възниква процес на линеизация, паралелен с този във времето.

Във всички индустриални общества, катипалистически или комунистически, със собственост или без собственост, специализацията на територията, зонирането, стандартизацията и детайлизацията на мерните единици, територилната синхронизация, линейността с превръщат в културна константа, базова за новата индустриална реалност.

зониране и унификация на пространството.

Англия началото на 20 век и България, 70 те години.

Как се досети?

Ти си генийче.. Май е трябвало е да станеш писател или преподавател/учен..

(нищо лично, май голяма част от българите сме си объркали "професиите"..като гледам КГ125 - трябвало е да се занимава с политика, а не с право, защото демогагията и популизмът му идват отвътре..Аз не правя изклчение)

[alvassareiro]

Ник, прочети и статията за линейното време, ще ти хареса.

Концептът за време.

С разпространението си индустриализацията налага масово принципа на синхронизацията и индустриалните общества стават пристрастени към часовника и точността. хората работят по едно и също време, почиват по едно и също време, хранят се и се любят по едно и също време.

Но за да се постигне тази синхронизация, трябва да се преосмислят базисните концепции за време, наследени от предходната цивилизация А.

Аграрните цивилизации, които искат да знаят кога да садят и кога да жънат, разработват изключителни методи за измерване на големи отрязъци от време. Но понеже има много ниско разделение на труда и взаимозависимост, те почти нямат единици за по-кратки и точни периоди от време. Затова те делят времето не на фиксирани единици, като часове и минути, а на обобщени, неясни и размити единици, от рода на " времето за доене на една овца, времето за пържене на порция ориз, и тн" или на обобщени периоди - преди пладне, след пладне, на есен, зиме, на пролет.

като всяка една от тези единици естествено варира от едно място на друго.

Естествено, индустриалната цивилизация разделя времето на минимални и точни ясно дефинирани отрязъци от време, които засягат минутата, секундата и часа, и които са универсални по целия свят.

Индустриалната цивилизация освен мерните единици, изменя напълно и концепцията за време. Времето става линейно. Движи се по права линия от едно минало към едно бъдеще. Днес ни е трудно да си представим нещата другояче, но хората от прединдустриалната епоха възприемат времето по съвсем различен начин - времето е циклично. То е кръг, не права линия. То е постоянно и неизменно повторение на ден и нощ, на лято и зима, времето се повтаря и повтаря.

Естествено, линейното време напълно пасва на идеята за прогрес, а прогресът е немислим в общества с циклично време. линейното време прави възможни еволюцията и прогреса. Защото ако времето е циклично и всичко се повтаря, повтаря се и историята.

И естествено, тъй като комунизмът и капитализмът на запад са две форми на изразяване на индустриализма, и двете имат една и съща концепция за него - и в СССР и в САЩ времето е линейно, и се мери с минути и часове.

Редактирано Май 4, 2012 от alvassareiro

[nik1]

Ще бъде ли това отговорен за запазването и развиването на съответната стопанска структура и актив фактор, или фактор, който само го източва и експлоатира, дали чрез спекула или чрез брутална кражба, мимикрирана като национализация.

Боже, какво невежество и какъв популизъм..

След стотиците постове, как не можа да разбреш че корупцията, кражбите, източванията са културен феномен, а не са онтологично свързани с комунизма..И не можа да разбереш че в комунистическите ГДР и Чехословакия нямаше кражби, корупция и източвания (или бяха изолирани явления по време на прехода), нито пък има такива в Соц-скандинавските страни , но такива има в 90 процента от "небелите" кап. страни?

[alvassareiro]

Концептът за материя

За да си обясним материята, от която е направена реалността, има традиционно два подхода. Структурното единство и философският атомизъм.

При първия човекът и всяко едно нещо се възприемат като неразделна част от едно голямо единство - човекът е част от семейството, клана, феодалното владение, Църквата, природата, и няма характеристики извън това колективно единство. Камъкът, дървото и човекът са неразделна част от своята генетична група, не отделни самостоятелни единици, имат качества и смисъл именно като част от нещо по-голямо, свръзани с другите по род, предшественици и наследници. За да разберем единицата, трябва да изучим съвкупността и цялото й.

Философският атомизъм възприема реалността не като единство и колективност, а като структурност и разделимост. Реалността е съставена от множество самостоятелни структурни единици, сглобени една с друга. За да разберем реалността, тряба да изучим не цялото, а отделните негови части, наречени атоми.

Структурният атомизъм се разажда далеч преди индустриалната епоха от учени като Демокрит. Той въвежда терминът АТОМ - това са най-малките самостоятелни, неделими, неразрушими, невидими частици, които формират материята. По-късно в Рим Лукреций доразвива атомистичната теория.

През 17 и 18 век Фиер Гасенди, а след него и физикът Робърт Бойл доразвиват тези идеи. Бойл изследва газовете и стига до извода, че дори въздухът е съставен от малки частици - атоми - и че ако нещо може да бъде редуцирано, разделено, раздробено на по-малки частици - то не може да се нарече елемент.

Подобни идеи застъпва и Рене Декарт, който предлага всяка математическа задача да бъде разделена на колкото се може по-малки части, и да се решават поотделно.

През 18 век идеята, че вселаната е съставена от малки, отделни, независими единички не буди вече изненади.

И всичко това се случва в зората на индустриализма, малко преди него. Но той става фундаменталната причина философският атомизъм да стане доминиращ възглед в структурата на материята, обществото, политиката и икономиката.

Причините са няколко.

Първо, за едно общество, което произвежда серийно продукти чрез сглобяването на отделни детайли и части - идеята, че материята и вселената са съставено също от сглобени един с друг конструктивно автономни елементи е базисна и философски равностойна.

Второ, има сериозни политически и социални причини за налагането на атомичния модел на реалността и обществото.

индустриализмът се сблъсква с консервативните институции на предходното общество, в които заляга концептът за единството - Църква, семейство, клан, племе, монархия - институции които възприемат човека само като част от колектив. Индустриализмът трябва да изтръгне човека от колектива - от семейството му, църквата, клана или селото - и да го прати като освободен атом в града и фабриката, където всеки работник функционира като отделен атом в отделен фабричен отдел.

Така се ражда философското обяснение за капиталистическия индивидуализъм - философският атомизъм. Това ново индустриално общество дава нова идея за човека - човекът като индивид-атом.

Човекът вече не е пасивен член на каста, клан, племе или семейство и има смисъл само като част от тази група. Той е автономна структурна единица на обществото, свободен и независим. Той е индивид. И като такъв има право да притежава, да придобива, да почива или да работи, да просперира или да умре от глад според собствените му заслуги, сам да избира каква религия да има, от коя партия да бъде и с кого иска да живее.

С една дума, в новото индустриално общество концептът за човека се доближава до концепта за атома - независим, отделен, неделим, автономен, неразрушим, базисна структурна единица на социалната реалност.

Философският атомизъм от науката се прехвърля в семейството и индивида, а оттам и в политиката. Най-малката структурна единица на политическия живот е вотът. Светът се разделя на малки структурни единица, наречени нации. Не само физиката, цялата социална и политическа материя се възприема като съставена от автономни единици - атоми - начерени хора, вот, нации.

Тази визия за реалността като съставена от разделими елементи съответства перфектно с новите концепции за време и пространство, които също са съставени от строго дефинирани неделими частици - минути, секунди, метри и километри. И като такива се възприемат човекът, политиката,

икономиката и обществото.

философският атомизъм става доминираща идея в икономиката, политиката, семейството, науката и производството и в капиталистическите, и в комунистическите общества.

Редактирано Май 4, 2012 от alvassareiro

[КГ125]

Алвата пише подробни и сериозни неща, които ще се гледат отделно.

Само за да не оставя въпросът със собствеността неизяснен, ще репликирам само няколко пъти повторената горе теза, че формата на собственост нямала значение за падането на комунизма или че последният генерирал 30 години растеж.

Именно формата на собственост демотивира хората през комунизма, тъй като им изземваше дохода, не свързваше последния с резултатите от труда има, създаваше дефицити, при които стимул да изкарваш повече пари нямаше.

А растежът нито беше толкова голям, колкото сега изглежда на пръв поглед, но най-важното - беше деформиран. Колко предориятия бяха декапитализирани, колко национален доход се изнесе, колко дотации се раздадоха - това са ноторни факти.

Изоставането на социализма си беше факт още от самото начало. Огромната индустрия на СССР и поо-късно и по-слабо включилите се сателите създаваше само продукти от т.нар. първо направление, участието на страната в международния стопански оборот беше секретно държавно дело и до него достъп имаха много малко посветени.

Всичко това е функция на формата на собственост, както и политическата система е нейна функция (и обратно).

За останалото - после

[alvassareiro]

Концепт за причинността

Една цивилизация, която програмира живота на хората, няма как да няма обяснение защо се случват нещата. Когато извършват императивите на своята култура, хората имат нужда от сигурност, че това което правят, ще даде желаните резултати. И това е тоговорът на вечния въпрос ЗАЩО.

Ако хвърлим камък в локва и по нея се появят концентрични кръгове вълнички, на въпросът - защо се случват те - един средновековен рицар би дал отговор, много по-различен от нашия.

Индустриалната революция дава революционен отговор на мистериите на причинността чрез закона за всеобщата гравитация на Нютон. За него причините са сили, приложени към телата, за да причинят движение. Това е типичното нютоновско обяснение на причината и следствието.

Тази идея за промяна и движение, причинени изключително от външни сили, измерими и лесно идентифицируеми, перфектно се хармонизира с новите индустриални представи за линейното време и пространство, и идеята за материалния атомизъм.

Всъщност, нютоновата причинност, наречена още МЕХАНИКА, събира цялата индустриална реалност в един херметически затворен и логически завършен блок.

Ако цялата реалност - физическа, химическа, социална, политическа и икономическа - е съставена от малки автономни частици - то всички причини за нещата се дължат на взаимодействието между тези частици. Една частица удря друга. Първата е причината за промяната в движението или покоя на втората.

Изведнъж вселената, която дотогава е изглеждала мистериозна, мъглява, непредвидима и неразбираема, започва да изглежда ясна и подредена. Всеки един феномен може да бъде разбран като материя в движение, което е резултат от взаимодействието на отделните частици.

За атеиста, тази концпция дава отговор за живота, където както по-късно казва Лаплас, идеята за Бог е излишна. За вярващия Бог е първопричината, която активира промяната в частиците.

Всичко е обяснено в едно кратко и победоносно предположение - Вселената е сглобена реалност, направена от автономни части, събрани в едно и взаимодействащи си. Материята може да бъде разбрана само чрез термините на промяна - от покой към движение или обратно - промяна в пространството. Събитията се случват в една линейна последователност по линията на времето. Човешките чувства като омраза, егоизъм или любов, могат да бъдат сравнени с физични сили като привличане, отблъскване, инерция, и една Държава може да ги манипулира за общото благо както един физик манипулира физичния свят за общото благо.

И именно от взаимодействията на частиците във вътрешността на нашата реалност се дължи цялото ни персонално, социално и политическо поведение. Това не е обяснението само за Космоса и Природата, но и за обществото и човека, които се движат по фиксирани и предвидими закони.

Нютон открива законите на небето и материята. Дарвин формулира законите на социалната еволюция. Фройд - законите на психиката. И още десетки учени, психолози, медици, инженери, търсят още и още нови закони.

така индустриалната епоха дава една обща теория, която обяснява почти всичко. И тези закони и правила трябва да се приемат, не защото ги е измислил Нютон или Маркс, а защото са емпирично доказани.

Така индусреалността, което е културният аспект на индустриализма, пасва чудесно на обществото, което строи. Това е общество на големи асоциации и корпорации, на големи градове, на централизирани бюрокрации и пазар, които е във всичко. Пасва чудесно с новите източници на енергия, производство и информация, семейство, политика, ценности и морал, които събрани заедно

дават новата индустриална реалност

било тя комунистическа или капиталистическа.

[alvassareiro]

Алвата пише подробни и сериозни неща, които ще се гледат отделно.

това го кажи на тея, които ме обиждат.

[alvassareiro]

Част първа. Цивилизации. Структура на цивилизацията.

Когато говорим за цивилизацията като явление, и особено отнесена към миналото, един фундаментален критерий разделя цивилизация от примитивното общество – земеделието. Всъщност първите цивилизации са аграрни и самата цивилизация се ражда като функция на земеделието. Макар да има множество изключения на търговски култури, като древна елада, финикия, те са по-скоро изключения. Можем да наречем всички тези цивилизации Тип 1. Между 4 хилядолетие преди новата ера до към 1750 година в целия свят доминират цивилизации тип 1. Преминаването от цивилизация, базирана на земеделието, към такава, базирана на индустрията, можем да наречем Цивилизация Тип 2.

Винаги, когато произвеждаме, имаме енергия, която се ползва, имаме начин на производство и произведени блага, и тяхното разпределение. Тези три неща можем да наречем техносфера.

При цивилизации тип 1 енергиините източници са неиззерпаеми и възобновими – вятър, вода, човешка и животинска тяга. Произвеждат се ограничено количество блага, които Ветрувий нарича “необходимите изобретения” – каруци, катапулти, инстуремнти, които само допълват човешките усилия, и които се дистрибуират най-често индивидуално, до ограничен кръг хора.

При цивилизации тип 2 енергиините източници са изчерпаеми и невъзобновими – въглища, дърва, нефт, газ, руди – произвежда се огромно количество блага, процес, наречен серийно производство, които после се дистрибуират масово до огромно количество хора.

Техносферата на тези две цивилизации е непълно различна.

Освен техносфера, при всяко едно производство има нужда от хора. Семейството е базисната единица за възпроизводство и възпитание. И основна икономическа единица на производство. Тези три институции – семейство, възпитание и проиводствена единица ще наречем социосфера.

При цивилизациите тип 1 семейството е разширено. Често съставено от над 20 члена – родители, баби и дядовци, деца, чичовци и лели, зетове, девери, и тн. Всички, живеещи заедно, с много ниска мобилност, много ниско разделение на труда и много ниска взаимосвързаност и зависимост поради силната си зависимост от земята и земеделския труд.

Възпитанието е давано пак в семейството. А то е и основната производствена единица.

При цивилизациите тип 2 семейството търпи коренни изменения. Нуждата от фабрични работници делегира грижите за децата към детски градини и училища, а тези за болните и възрастните към болници и социални домове. Нуждата от мобилност кара семейството да се освободи от ненужните и излишни членове – далечни роднини, възрастни, болни, увредени. Ражда се нуклеарното семейство – двама родители и едно или две деца.

Образованието е поверено на училището, което става масово, и задължително. Децата от малки тръгват на училище, за да научат четири основни неща:

- Точност

- Подчиненост на авторитети

- Рутинност на повтаряеми действия и на цикъла дом-училище-дом

- Колективна работа

Тези четири неща са фундаментални за по-нататъчната работа във фабриките, защото без тях фабричният труд е неизпълняем.

Основната производствена единица не е семейството, а фабриката-корпорация. Индустриалните общества изискват огромни инвестиции и риск, които никой индивидуален предприемач не е склонен да поеме. Затова се създават акционерните дружества с ограничена отговорност, при които в случай на загуба се губи само размерът на акциите. А това води до създаване на корпорации-чудовища, напълно адекватни на новите условия.

Около тези три институции – нуклеарно семейство, училище и корпорация, които оформят социосферата, възникват още десетки организации и сдружения:

- Политически партии

- Спортни клубове

- Клубове по интереси

- Профсъюзи

- Болници

- Затвори

- Културни институти

- Църкви

- Фолклорни състави

- И тн итн.

Но всички те имат едно общо нещо – прилагат фабричния принцип на функциониране. А той е

- Колективност

- Безличност на структурата

- Силна взаимосвързаност

- Високо разделение на труда

- Йерархичност

Така особеностите на фабричното производство оказват влияние на цялата социална структура на обществата тип 2 и градят една напълно нова иреволюционна социосфера – нов тип семейство, нов тип образование и възпитание, нов тип производствени отношения и единици.

Освен техносферата и социосферата, всяко едно производство има нужда от обмен на информация. Това нещо ще наречем инфосфера.

Цивилизациите тип 1 обменят ограничено количество информация, от човек на човек.

Цивилизациите тип 2 въвеждат фабричните принципи при обмен на информация. Първо източникът не е отделен човек, а фабрикоподобна структура – вестник, телевизия, пощенска станция, изобщо масови медии (имащи атрибутите на фабрика – корпоративност, безличност, високо разделение на труда, висока взаимосвързаност, отдели, йерархичност). Второ, получателят не е отделно лице или група хора, а милиони получатели. Вестници, телевизия повтарят едно и също съобщение насочено към милиони потребители, както фабриките произвеждат серийно едно и също изделие за милиони купувачи. Каналите на информация са корпоративен субект – много получатели.

Тези три сфери

Техносфера

Социосфера

Инфосфера

Оформят структурата на всяка една цивилизация, и прокарват разделителна линия между аграрните цивилизации тип 1 и индустриалната цивилизация тип 2.

И сега да седне някой и да помисли, и да стигне до извода, до който стигнах аз

Че в капиталистическите, и в комунистическите общества

Техносферата, инфосферата и социосферата си приличат много повече, отколкото се различават,

И че капиталисти и комунисти представляват една и съща култура, и това е индустриалната култура.

[alvassareiro]

Част 2. Пазар

Изглежда концептът за пазар е разделителната линия между капитализма и комунизма, и подобно твърдение може да се роди само в болния мозък на някое ограничено ЮП от Уолстрийт, защото пазарът е може би най-общата черта между капиталистическата и комунистическата системи.

Макар пазарът да съществува от зората на цивилизацията, той винаги е имал периферна функция и значение. Дори е изпълнявал други функции, като културни, социални, дори юридически, повече, отколкото чистите икономически.

При цивилизациите тип 1 хората се занимават със земеделие или занаяти, основната прозиводствена единица е семейството, ниска мобилност, ниска взаимосвързаност и разделение на труда, и най-важното – те се самозадоволяват. Произвеждат сами онова, което консумират. На пазара отива само ако има излишък. Затова пазарът е бил много по-зависим от хората, отколкото те от пазара. Основният източник на прехрана не е пазарът, а полето или домашната работилница.

С настъпването на цивилизацията тип 2 – индустриалната – този концепт се разпада на пух и прах. Пазарът започва да играе фундаментална роля в живота на хората, става основен обект на политиката и основна причина за войни. Физическото оцеляване на хората зависи почти изцяло от пазара.

Защо?

Защото индустриалното общество е разделено от един невидим клин. Производителят е разделен от потребителят.

Всяко производство освен техносфера, социосфера и инфосфера, има още един атрибут – производител-консуматор.

При цивилизациите тип 1 производителят и консуматорът са едно и също лице. Хората са просуматори, консумират онова, което сами са произвели. това е икономика тип А.

При цивилизациите тип 2 производителят е напълно разделен от потребителят. Един произвежда, друг го консумира. това е икономика тип В.

Когато са разделени, те трябва да се срещнат някъде

И това някъде се нарича ПАЗАР.

Поради страховитото и брутално разцепление между потребител и производител в индустриалните общества, пазарът придобива невиждани размери, значение, роля и функции и важност. Поради това разцепление хората стават напълно зависими от пазара. Той вече няма периферно значение, а е централен фактор за физическото ни оцеляване.

Животът и цялата икономика, културата и политиката се меркантилизират – опазаряват се (lat. Mercatus – пазар).

Значи пазарът е място, където се срещат производителят и потребителят, а те трява да се срещнат, защото са се разделили.

А те са се разделили както в капиталистическите, така и в комунистическите общества, разделени са дори в Северна Корея.

И в този контекст, пазарът не е капиталистически концепт и термин, а термин на индустриалната епоха.

Пазарът като място за среща между потребител и производител си е пазар без значение дали е натурален или паричен, дали на него се добива печалба или не се добива, дали държавата определя цените или те се определят от невидимата ръка на Адам Смит, дали системата е централно планирана или не, дали средствата за произвоство са държавни, или са частни. Всичко това са частни случаи на огромното разнообразие, което включва терминът ПАЗАР.

Разбира се, ние до такава степен не вникваме в този толкова простичък факт, че възприемаме пазарът само в неговия най-тесен смисъл – като базиран на частната собственост, печалбата и свободното определяне на цените.

Само че икономиката на пазара е както капиталистическа, толкова и комунистическа. И в комунистически СССР и Северна корея също има пазарна икономика – защото и там има пазар, защото и там потребителят е разделен радикално от производителят, и двамата се срещат на пазара, и потребителят, и производителят са почти изцяло зависими от пазара, точно толкова, колкото и в САЩ или Франция.

От всичко това има няколко видни последствия.

- Пазарът става водещ фактор в живота. Основна негова движеща сила. Основен обект на политиката. Основна цел на всяко правителство е именно състоянието на пазара, което определя цялата икономика. И често причина за войни. Това е политическата роля на пазара.

- Пазарът заема водещо място в ценностната система на човека. Тъй като нашето физическо оцеляване е напълно зависимо от пазара, целият ни живот се меркантилизира. Докато в аграрните общества хората консумират само онова, което са в състояние да произведат, в пазарните капиталистически и комунистически консумацията им зависи от способността им да излязат и потребяват от пазара. Човешките отношения се меркантилизират. Хората не правят нещо от добра воля или водени от християнски добродетели, а само с мисълта за меркантилност. Маркс е напълно прав, когато твърди, че човешките отношения се дехуманизират и меркантилизират – това е обективно наложено от разделението между потребител и производител, което пък засилва ролята и зависимостта от пазара. Но не е прав да хвърля вината за това на капиталистическата система. Защото хората в една комунистическа система са също толкова меркантилни и зависими от пазара, колкото и в капиталистическата. Разликата е, че пазарът е държавен. Но между един американски писател, който пише за пари, и един съветски, който хвали Брежнев, за да получи дача или москвич, няма никаква принципна разлика. Това е социалното измерение на пазара.

- Бруталното разделение между потребител и производител разцепва обществото, а Маркс само надушва отдалеко проблемът. Проблемът не е в класовия конфликт между собственик и наемен работник, а много по-дълбоко и широко – между производителят – шефа на фирмата и всичките му работници – които искат по-големи заплата и оттук по-високи цени на стоките си – и потребителите – често същите хора, които искат по-ниски цени за същите стоки. Това е класовото и икономическото измерение на пазара.

- Разделението между производител и потребител и избуяването на пазара има опасни психологически последици. От една страта човекът Х като производител е тласкан към точност, дисциплина, подчиненост, пестеливост, рационалност, въздържание от удоволствия. От друга страна същия този човек Х като потребител е тласкан към обратното – да се забавлява, да купува, за харчи, да се наслаждава, да е хедонист. Тези противоположни сигнали в обществото водят до социална шизофрения и патологии. Това са психологическите измерения на пазара.

Излиза, че пазарът е може би най-общото между капиталистическата и комунистическата система, но е е единственото.

[alvassareiro]

Част 3. Сексуалното разделение.

Страховитото разцепление на обществото на потребител и производител има и своите сексуални измерения.

Водещ стереотип в близкото минало е, че жената е ирационална, субективна, домошарка, а мъжът е рационален, обективен и активен извън дома. Че жената харчи, а мъжът печели парите.

В обществата от цивилизации тип 1 работата се извършва у дома или на полето и продукцията се консумира от самото семейство, което я е произвело или в рамките на селището. И понеже икономиката е затворена и самозадоволяваа се, успехът или неуспехът на едно семейство не се отразява на друго семейство. Трудът е с много ниска степен на взаимозависимост. В самото семейство членовете му редуват голямо разнообразие от дейност – почти всеки редува оране с копаене, сеене, жънене, поливане и тн. – и затова дейността е взаимозаместяема, ако не може да я свърши един, ще я свърши друг. Това е много ниска степен на разделение на труда.

В цивилизациите от тип 2 обаче не е така. Работното място е фабриката. Там има много силно разделение на труда – всеки работи в своята секция и върши някаква строго специфична работа, не може да замести друг, работата е силно взаимосвързана и с високо разделение на труда.

Сблъсъкт между тези два типа на работа – аграрната и индустриалната – предизвиква силни колизии. Първите индустриални работници закъснявали за работа, напивали се, ходели на риба през работния ден, което парализирало целия работен процес. Те просто са свикнали със съвсем друг работен цикъл – и все още не съзнавали силната взаимозависимост между отделните звена на една фабрика и високото разделение на труда.

Разбира се, сблъсъкът между тези две системи носи триумфална победа на втората, селата се изпразват, фабриките и градовете се пукат по шевовете.

Но тази победа на взаимозависимостта върху самозадоволяването никога не се осъществява напълно. Има едно място, където старата аграрна етика оцелява почти до ден днешен.

Това е домът.

Домът е производствена единица, произвежда три основни продукта – биологическата репродукция, т.е деца, и ги възпитава. Тя готви, чисти, пазарува. Единият е материален, другият нематериален. Домът произвежда за себе си, не за пазара – децата не се продават на пазара. Така попада в икономика тип А – производителят произвежда за себе си. Освен това производственият процес е с много ниска взаимозависимост – ако семейство петрови не успее да произведе деца, това по нищо не влияе на семейство Иванови.

Основна роля в целия този затворен, домашен, аграрен и традиционен производствен процес има жената. Тя се грижи за дома, възпитанието, работи вкъщи, произвежда за себе си, не за пазара, има ниска взаимосвъзраност и зависимост. В същото време мъжът е във фабриката.

Докато жената живее в миналото, мъжът е в бъдещето.

Тези базисни различия изковават сексуалните стереотипи в поведението на мъжа и жената от близкото минало.

Ето как невидимият клин, който разцепва обществото на производител и потребител, обуславя фундаменталните промени в нашия живот – развитието на пазара, новите политически, социални, икономически и психологически конфликти, новите сексуални роли.

Още повече.

Това означава, че обществата от тип В – индустриалните – функционират по един и същ начин и имат базисни общи характеристики, били те комунистически, или капиталистически.

Те имат еднаква техносфера, инфосфера, социосфера, и при комунисти и при капиталисти има пазар, има разделение между потребител и производител, и още повече

има нови и общи разбирания за време, пространство, история, прогрес, природа, наука....но за това по-късно.

[alvassareiro]

невски, поздравления за уточненията. Пиши на воля по пазарните въпроси, аз там не съм силен, но така или иначе стигаме до едни и същи заключения. Аз предпочитам да заблегна на моралните, социалните, културните, религиозните, духовните и тн. аспекти на индустриалната епоха, които са залегнали в еднаква степен в комунистическата, и в капиталистическата система.

По-горе в темата вече описах как при комунизма и при капитализма

техносферата

инфосферата

и

социосферата са напълно идентични

как и при двете системи има пълна и тотална зависимист от пазара за физическото оцеляване

как и при двете системи целия социален, културен и политически живот се меркантилизира

и как и при двете системи има тотално разцепление между потребител и производител.

Нека сега задълбаем още повече в индустриалната реалност.

Индустриалната реалност, или индустреалността, има 6 генерални принципа, които важат за

икономиката

политиката

социалния живот

храната

дрехите

секса

забавлението

почивката

литературата и тн. и тн.

и тези 6 неща, да ги наречем ДНК на индустриалната реалност

са напълно идентични

както в комунистическата, така и в капиталистическата система

и тези 6 основни принципи на живота са

УНИФОРМИЗАЦИЯ, или уеднаквяване, стандартизиране

СПЕЦИАЛИЗАЦИЯ

СИНХРОНИЗАЦИЯ

КОНЦЕНТРАЦИЯ

МАКСИМИЗАЦИЯ

ЦЕНТРАЛИЗАЦИЯ

тези фундаментални принципи на реалността не се отнасят само за икономиката, макар че оттам са взети, а и до политиката, социалния живот, културата, литературата, и тн. и тн.

[alvassareiro]

Индустриализация и нация

Създаването на модерната национална държава е пряко свързано с индустриализма. В прединдустриалната епоха по-голяма част от света е организирана в племена, кланове, графства, кралства, и всичко това са все локални образувания. Границите са неясни, правата и отговорностите са размити. Дори и най-силният император има само символична власт над десетки и стотици местни феодали, князе, принцове, всеки от които контролира своето парче земя, с различни закони и култури. През 18 век да пътуваш през Европа трябва да сменяш законите по-често от конете, казва Волтер.

лошото състояние на транспорта задълбочава още повече връзките със столицата и засилва провинциализма и локалното. Колкото по-далеч от провинцията, по-слаба е държавната власт.

С настъпването на индустриалната епоха това е на път да се промени.

новите и скъпи индустриални технологии са оправдани, само ако произвеждат в огромни количества. А произвеждайки в големи количества, те бързо напълват местния пазар, и се насочват към по-големи от местия пазари. как може обаче да се купуват суровини и да се продават продукти извън собствените общности, след като трябва да се борят с различни езици, данъци, парични единици, примитивен транспорт и разнообразни закони.

За да имат изобщо смисъл новите технологии, те трябва да бъдат интегрирани в една единна национална икономика. А това може да се случи само на една единна национална, културна, законодателна, данъчна, монетарна, законова и политическа база - държавата НАЦИЯ.

С други думи нужна е нова политическа единица - надлокална - която да е адекватна на новите производствени мощности и отношения.

Нациите не са духовни единици, както пише Шпенглер, нито славно наследство, както казва Ренан. Те са единна, централилизана и интегрирана власт, съответстваща на една единна и интегрирана национална икономика.

Съвкупност от хетерогенни затворени самозадоволяващи се дребни икономически единици не може да роди нация. Затова нациите се раждат едва с индустриалната революция.

[alvassareiro]

Колониализъм

вярно е, че още от 16 век някои европейски държави започват да градят колониални империи. испенски конкистадори и мисионери, френски и английски авантюристи, холандски търговци тръгват из планетата, унищожавайки и покорявайки цели поселения, заграбвайки земите им и изпращайки нужния данък на владетелите си.

Но това е нищо в сравнение с колониализма от индустриалната епоха. защото испанският и португарския колониализъм от 16 век е зле интегриран в националната икономика, той захранва личните апетити за богатство на шепа апистократи, докато 99% от населението на страните им живее в пълно неведение за богатствата, пристигащи от колониите. Златото на инките и парите от търговията с подправки се харчат за луксозни замъци, внушителни катедрали, летни резиденции, но не се инвестират в местната икономика.

С навлизането в индустриалната епоха апетитите на индустриалните държави се изострят до неузнаваемост. колонията вече не трябва да задоволи личните апетити на шепа аристократи и един крал, а да подхранва регулярно, постоянно, поточно, със суровини цяла една индустриална национална икономика. Колониализмът става напълно интегриран с националните индустриални икономики на големите индустриални държави.

Говорим за икономика, която извлича суровини от колониите, преработва ги в своите фабрики, и често ги продава като готова продукция на същите тези колонии, получавайки огромни икономически ползи от тази спекулация.

От една страна този колониализъм подсигурява милиони работни места във фабриките на метрополията.

На второ място, този колониализъм подсигурява почти напълно суровини за националната икономика на метрополията. Индустриалната специализация вече не се отнася само до работника. Вече засяга цели държави. Едни произвеждат суровини, други готова продукция в огромна взаимосвързаност. Животът на окъсания боливийски миьор започва да зависи от състоянието на пазара и икономиката в Англия.

на трето място, колониите подсигуряват огромно количество храни за метрополията, която, развивайки фабрично производство, дислоцира огромни селски поселения към града и фабриката, и остава почти без земеделие. 80% от говеждото месо, консумирано в Англия през 1900 година, идва от Аржентина. През 1933 г. правителството на Агустин П. Хусто сключва с Англия пакта Рока - Рънсиман. Англичаните гарантират наново доставки на месо от аржентина, силно засегната от кризата, но с пагубни последствия. Осигуряват почти всички пари, вложени в покупката на месо, да се върнат обратно в Англия, чрез серия условия

- Аржентина е задължена да продължава редовното изплащане на външния си дълг, замразено от правителството на дон Иполито Иригойен, като антикризисна мярка

- дадени са безброй концесии на английски фирми в жп транспорта, минното дело и строителството

- 90% от месото, което изнася аржентина, трябва да се транспортира в английски хладилници. Аржентинските производители на месо нямат право да купуват хладилници от другаде, а само от шепа английски фирми, които фиксират високи цени. когато сенаторъ от Тукуман Алехандро де ла Торе разобличава тази клаузула, доказвайки, че разходите за хладилници са 3 пъти по-високи от печалбите от месо, след като английската фирма за хладилници АНГЛО изнася незаконно счетоводството си на военен кораб, сенаторът е застрелян насред Сената, докато изнася скандалните факти. Точно тези отношения между Аржентина и Англия от 30те години са причина периодът между преврата на ген. Хосе Феликс Урибуру от 1930 и преврата на ген. Роусън от 1943 да бъде наречен Срамното десетилетие.

с други думи, по силата на пакта Рока Рънсиман, ако аз искам да си купя Кока-кола от един магазин, и давам 1 лев - магазинът ми връща 4 лева!

създаването на един световен и интегриран пазар основан на свободната търговия и социалната справедливост е идея на Дейвид Рикардо. разбира се Рикардо греши, както греши и Маркс. Отношенията между индустриалната метрополия и колонията или аграрната държава от третия свят не се базират нито на справедливост, нито на свободна търговия.

Преговорите между американски, английски или белгийски индустриални компании и представители на колонии и държави от третия свят, доставчици на суровини, се напълно неравностойни. От една страна стоят капиталисти с вратовръзки, подплатени от модерна армия и могъщи корпорации, готови да наложат чрез сила онова, което не успеят да постигнат чрез преговори. Отсреща им стоят местни индиански племенни лидери, или аржентински магнати и латифундисти, ползващи се със солидна покрепа от корумпирани политици, платени от английските консорциуми.

веднъж купена или подкупена колонията или аржентинската държава - която е събирателен образ на всички държави по света с агроизносителен и ресурсноизносителен профил - компаниите започват безогледна експоатация на ресурсите чрез т.нар. първоначално фиксирана цена.

Това е първата цена, фискирана за даден ресурс.

Първо, тя не е пазарно и свободно фиксирана, а под натиск. Така например за местния конгоански вож и първожрец на божеството Футуагора, медта не струва нищо, дори не е подоризал че съществува, и ликува, когато белгийска компания му предлага "нещичко" в замяна. Един франк за килограм.

Веднъж фиксирана тази ниска цена има тенденция или да се замрази, или постоянно да намалява.

Всяка следваща компания, която дойде в конго, има интерес да плаща същото, или колкото се може по-малко, в никакъв случай повече, защото това прави продукцията й неконкурентноспособна на пазара.

И тези принципи на националната държава, националната икономика и колониализма

са напълно идентични както в САЩ и Англия

така и в СССР.

и отношенията които описах между Англия и Аржентина от 30 те години

с нищо не се различават от отношенията между братските народи на България и СССР от 70те години.

[alvassareiro]

Принцип на прогреса

първият принцип, залегнал както в комунистическите, така и в капиталистическите общества, е свързан с природата. И за двата строя, природата е обект, който трябва да бъде експоатиран безмилостно. От нея извличат суровини за индустрията, нея безмилостно увреждат.

Ползването на природни суровини датира от зората на човечеството, въпреки това предходните култури приемат бедността имизерията, и акцентират върху хармонията с околната среда, най-вече заради примитивното ниво на технологиите.

Да, в средновековието изсичат гори, изсушават блата, изгарят стърнища, но вредите, нанесени на природата са пренебрежимо малки.

Едва с идването на индустриалната епоха, която от една страна има нужда от огромно количество природни ресурси, а от друга - разполага със сложна техника за тяхното масово добиване - човекът нанася непоправими щети на природата и то в глобален мащаб.

това е неизбежно за оцеляването на индустриалната икономика, и става наложително специална идеология, която да оправдае тези щети.

Тази идеология, която оправдава увреждането на природата в глобална скала, е идеологията на прогреса. Всичко в името на прогреса.

И тя важи в еднаква степен както за капиталистическите, така и за комунистическите общества.

Втора идея, свързана с първата, поставя нещата още по-напред. Човекът не е просто господар на природата, а е връх на един дълъг еволюционен процес. Теорията на еволюцията, наложена от Дарвин, е научният фундамент на тази концепция. Според теорията за естествения подбор се елиминират слабите и неефективни форми на живот. Оцеляват най-приспособимите и годни.

Естествено, биологичните термини имат ясни социални, културни и политически последици. Така социалните дарвинисти започват да твърдят, че приципите на естествения подбор действат и на ниво общество, и че най-богатите, успели и властни хора са и най-годните и приспособими.

На един следващ етап теци социални теории еволюират е една логична насока, която твърди, че индустриалните общества са по-висша евюлюционна фаза от прединдустриалните, и че самият критерии за цивилизация са технологиите, не духовните принципи или културните достижения. Цивилизация има там, където имат индустриална технологии, без значение от нормите на поведение, културни или архитектурни достижения и тн.

Така както социалният дарвинизъм оправдава капитализма, оправдава и колониализма. Доаграрните общества са примитивни, по-нисши, следователно не заслужават да съществуват и са негодни за оцеляване, обречени са от естествения подбор, защото не са еволюирали в индустриални.

Към тези две концепции - за обира на природата и принципа на социалната еволюция - трябва да добавим и техния логически завършек - принципът да прогреса. Че историята се движи неизменно към нещо по-добро, че еволюира, и това оправдава щетите, нанесени на природата.

Лайбниц, Тургот, кондорсе, Кант, лесинг, Хегел, Дарвин, Маркс, Мили и още стотици други спорят дали прогресът е безкраен или краен, дали е от само себе си, или трябва да му се помогне, но всички защитават горните три концепта.

А те са дълбоко залегнали както в капиталистическите, така и в комунистическите общества. капитализмът обявява всяка нова фабрика, всеки нов продукт, кола, самобръсначка, като най-добри, последно достижение на мисълта и техниката, поредна стъпка от лошото към доброто и от доброто към най-доброто, така както комунизмът уверява в прогреса и светлото бъдеще.

[alvassareiro]

Концептът за време.

С разпространението си индустриализацията налага масово принципа на синхронизацията и индустриалните общества стават пристрастени към часовника и точността. хората работят по едно и също време, почиват по едно и също време, хранят се и се любят по едно и също време.

Но за да се постигне тази синхронизация, трябва да се преосмислят базисните концепции за време, наследени от предходната цивилизация А.

Аграрните цивилизации, които искат да знаят кога да садят и кога да жънат, разработват изключителни методи за измерване на големи отрязъци от време. Но понеже има много ниско разделение на труда и взаимозависимост, те почти нямат единици за по-кратки и точни периоди от време. Затова те делят времето не на фиксирани единици, като часове и минути, а на обобщени, неясни и размити единици, от рода на " времето за доене на една овца, времето за пържене на порция ориз, и тн" или на обобщени периоди - преди пладне, след пладне, на есен, зиме, на пролет.

като всяка една от тези единици естествено варира от едно място на друго.

Естествено, индустриалната цивилизация разделя времето на минимални и точни ясно дефинирани отрязъци от време, които засягат минутата, секундата и часа, и които са универсални по целия свят.

Индустриалната цивилизация освен мерните единици, изменя напълно и концепцията за време. Времето става линейно. Движи се по права линия от едно минало към едно бъдеще. Днес ни е трудно да си представим нещата другояче, но хората от прединдустриалната епоха възприемат времето по съвсем различен начин - времето е циклично. То е кръг, не права линия. То е постоянно и неизменно повторение на ден и нощ, на лято и зима, времето се повтаря и повтаря.

Естествено, линейното време напълно пасва на идеята за прогрес, а прогресът е немислим в общества с циклично време. линейното време прави възможни еволюцията и прогреса. Защото ако времето е циклично и всичко се повтаря, повтаря се и историята.

И естествено, тъй като комунизмът и капитализмът на запад са две форми на изразяване на индустриализма, и двете имат една и съща концепция за него - и в СССР и в САЩ времето е линейно, и се мери с минути и часове.