Летец рисува самолети над България

[К.ГЕРБОВ]

Едно от оригиналните хрумвания на българската поща, за да угоди на високите изисквания на филателистите към вида на пощенските марки, е да повери изготвянето на художествения проект на поредицата за въздушна поща, издадена през 1940 г., на истински летец. За съжаление не са известни подробности как се е стигнало до това решение и кой е дал предложение за него.

В 1938-1939 г. в българската филателна преса се повдига и стои открит въпросът за издаване на нови пощенски марки за въздушна поща с разнообразни сюжети и номинални стойности, които да заменят употребяваните дотогава. „Нашата филателия не може да се похвали с достатъчно видове и качествено добри и художествено изпълнени марки за въздушна поща - започва един коментар по този повод, поместен в сп. „Българска марка”. - През последните години, когато се явиха колекционери само на марки за въздушна поща, много пощенски администрации побързаха да се нагодят с това и усилено почнаха да фабрикуват такива. Някои администрации, като италианската, отидоха до там, че към всяка редовна или възпоменателна поредица пощенски марки издаваха и отделна такава за въздушна поща и то с тлъсти свръхтакси. В това време ние поддържаме нуждите на въздушната поща и интереса на филателистите към българските марки само с една поредица от 7 къса, всички с един и същи сюжет, долнокачествена изработка, върху обикновена хартия и отпечатана на обикновен висок печат, която е вече 9 години в обръщение...”

Идеята за отпечатване на нови пощенски марки за въздушна поща, повдигната в 1938 г., като че ли е на път да се реализира още през следващата година: в плана за маркоиздаване за 1939 г. са били заложени „нови марки за аеропланна поща със сюжети летящи авиони над красиви местности”. Такива марки, обаче, не се появяват в посоченото време „поради липса на подходящи сюжети”.

Имаме основание да считаме, че работата по новото издание марки не е замряла в 1939 г. Просто тогава се е работило по създаването на сюжетите, което е протекло с преодоляването на специфични трудности.

Към този извод ни насочва писмото от 13 септември 1939 г. на Бюрото за пощенски марки към Главната дирекция на пощите, телеграфите и телефоните в България, с което е поръчано отпечатването на марките, познати на филателистите и отразявани във филателните каталози под името „Въздушна поща - изгледи от 1940 г.”. В писмото е отбелязано: „Съгласно планът на службата за пощенските марки за 1939 г., дадена бе поръчка на специалиста - художник авиатор Константин Д. Икономов да изработи проектите за новите марки за въздушна поща по идеи и сюжети, посочени от Главната дирекция. Художникът изпълни добре своята задача и представените от него проекти, след неколкократни поправки и изменения, бяха приети от техническата комисия при Комитета за пощенски марки...”

Цитираният текст ни показва, че на художника, който е бил и летец, са дадени „идеи и сюжети”, по които той е изготвил художествени проекти. Как е протекъл „творческият процес”, намираме обяснено пак във филателната преса, така: „Сюжетите за марките са изработени от летеца-художник Константин Икономов, който освен художническите си дарби, с риск на живота си е прелетял със самолет над най-красивите, но най-опасни места на нашата родина, за да ни даде оригинални и крайно художествени сюжети.”

Можем да се досетим, че летецът е заснел с фотоапарат подходящите изгледи и след това ги е прерисувал. Възможно е някои фотосюжети да са извадени на фотохартия и да е направен допълнителен ретуш на изображението и така да е създаден проектът за съответната марка. Със сигурност е използван фотомонтаж на самолетите, летящи над обектите. Те са добавени по фотопът към изгледите. Все пак не можем да не дадем висока оценка на майсторството на художника-летец, за което в един филателен каталог от 1947 г. четем: „Художникът-летец К. Икономов от личен опит, добит при летения и наблюдения, е успял да предаде полета на аероплана в различни красиви положения над сполучливо подбрани места от нашата родина.”

Марките от поредицата са пуснати в употреба на 22 февруари 1940 г.

1 лев. Излитащ самолет.

2 лева. Самолет прелита над Асеновата крепост.

4 лева. Самолет прелита над Бачковския манастир.

6 лева. Самолет на летище Божурище край София, товари поща от пощенски автомобил.

10 лева. Пощенски транспорт: самолет в полет, парен локомотив и пощенски мотоциклет в движение.

12 лева. Самолети прелитат над Двореца в София.

16 лева. Самолет прелита над връх Ел Тепе (Вихрен) в Пирин.

19 лева. Самолет прелита над езерата в Рила.

30 лева. Самолет и лястовица в полет. На марката е направен паралел между тяло на самолет и тяло на лястовица. Както е известно „авиация” произлиза от латинската дума „avis”, която означава птица. Самолетът действително много прилича на лястовица, затова и някои твърдят, че последната била символ на българското въздухоплаване.

45 лева. Самолет прелита над храм-паметника „Св. Александър Невски” в София.

70 лева. Самолет прелита над прохода Шипка, Паметника на Свободата на връх „Свети Никола” и Орлово гнездо.

100 лева. Самолет в устрем към висините, на фона на сияещ вензел на цар Борис ІІІ.

Месец след появата на марките по пощенските гишета, в „Българска марка” са отпечатани следните възторжени слова:

„Новата филателистична българска година започна блестящо. Тя ни донесе красивата поредица „Въздушна поща”, която вкара само за три дни в Народна банка 18 милиона лева в ценна чужда валута. Поръчките валят като град от целия свят. Нашите търговци не са в състояние да ги изпълнят. Тиражът на марките се оказа недостатъчен.

Замислени във времето, когато хората все още имаха вяра в своите валути, новата българска поредица искаше да бъде желана и търсена чрез своя малък тираж. Тя се нагоди към това условие, като излезе само в 50 000 пълни поредици, но когато беше пусната на пазара, войната вече бушуваше по грешната земя, и нейните обитатели, имайки опита от миналото, се втурнаха да запазват своите ценности, чрез най-здравата валута - пощенската марка. Ние сме щастливците, вниманието на всички да бъде спряно предимно на нашата „Въздушна поща...”

Тези редове са писани от филателист, който е и чиновник на висок пост към пощенската администрация. Това е Янко Русинов, началник на споменатото Бюро за пощенски марки към Главната дирекция на ПТТ, голям радетел за постигане на авторитет на българската пощенска марка в чужбина. Личи си малко приповдигнатата реклама на изданието. Но факт е, че комплектната поредица свършва бързо. Тя включва и стойността 100 лева, която е продавана само в комплект с останалите марки от поредицата и то само в някои по-големи пощенски станции. Отпечатана е в относително ниския тираж от 50 000 броя.

В Царство България пощенските марки са били ценни книжа. Те са издавани от Министерството на финансите и след отпечатването им са се съхранявали в Хранилището за държавни ценни книжа. Оттам марките са разпращани по банковите клонове и агентури в страната, откъдето са ги получавали пощенските станции. Но макар и ценна книга, с българската пощенска марка не е можело да се пазарува, както е с парите. Ако не бъде използвана по предназначение, пощенската марка след това може да бъде реализирана единствено на вторичния филателен пазар. И на него цената й се определя от търсенето и предлагането.

Пощенската марка също е и културна ценност, а в случая поредицата „Въздушна поща” от 1940 г. би трябвало и да е вид документ. Засега не докрай разчетен. Изображенията на марките повдигат въпроса за гражданската авиация по време на Царство България.

За българското военно въздухоплаване в периода 1912-1944 г. е писано доста: има отделни статии, има и книги, изцяло посветени на него. А какво става с гражданската авиация в България по това време? Пощата се е пренасяла по въздуха не от военни самолети, а от граждански, но почти нищо, май, не е писано за тях.

За съжаление нито архивите, нито филателната преса и специализираната филателна литература са ни оставили някакви конкретни сведения за типа на изобразените върху марките самолети. Можем все пак да се опитаме да направим някакъв анализ и да обобщим резултатите.

Отчети за въздушната поща в България през 1929-1932 г.

Публикуваните отчети за въздушната поща в България за периода 1929-1932 г. ни дават две основни сведения: в България редовна „аеропланна поща” имаме след 1929 г.; в 1932 г. тя се пренася от три авиокомпании: полската „Лот”, френската „Сидна” и германската „Луфтханза”. (През 1933 г. „Сидна” се слива с още няколко компании и се образува „Еър Франс”.)

Към тези сведения ще добавим още някои. В Царство България няма регистрирана стабилна българска авиокомпания. През 1927-1929 г. е направен опит да се наложи като такава „БУНАВАДЪ”. Тя предлага пътнически и пощенско-товарни превози между някои летища само в България. Със самолети на компанията е превозвана и поща в малки количества и нередовно. През 1930 г. компанията престава да съществува. След 1929 г. в България се разменя само международна „аеропланна” или „въздушна поща” (от България за чужбина и обратно) и тя се пренася от чуждестранни самолети.

Възниква тогава въпросът: какви са самолетите, нарисувани на поредицата „Въздушна поща - изгледи” от 1940 г.?

Очевидно те също са граждански: имат монолитен покрив, наличието на няколко илюминатора показва също, че са имали капацитет за повече от две места, повечето са двумоторни, има и четиримоторен. Самият художник на марките е „подсказал”, че става дума за самолети на гражданската авиация, като на повечето от тях е поставил регистрационно обозначение, започващо с „LZ”. Това са опознавателните знаци на гражданските самолети, регистрирани или пререгистрирани в България след 1931 г.

Нека веднага да кажем, че художникът си е позволил известна манипулация. На изобразените върху марките самолети личат къде по-ясно къде не съвсем, знаците: LZ-PIR върху 2 лв., 4 лв. и 70 лв.; LZ-HAL (?) върху 10 лв.; LZ-HET върху 30 лв.; и LZ-ILA върху 100 лв. При справка с наличният Регистър на гражданските самолети в България до 1945 г., публикуван в http://www.goldenyears.ukf.net/reg_LZ-.htm, се вижда,че самолети с такива обозначения в България не са съществували!

Пак от същия регистър виждаме, че най-близо по конструктивни особености на самолетите от пощенските марки, са моделите Caudron C.444 Goeland и Junkers Ju52/3m Sova от таблицата. В Енциклопедия България, том 1 в статията „въздушен транспорт” се споменава, че през 1934 г. за нуждите на гражданския въздушен транспорт в България от Франция са били закупени два шестместни пътнически самолета тип „Геоланд”.

Caudron C.444 Goeland

За Junkers Ju52/3m Sova има сведения на няколко места. Даже е запазена не дотам качествена снимка на LZ-UNB, който бил регистриран в България през 1938 г. Въпросния исторически самолет бе издаден и на българска пощенска марка през 1995 г.

Junkers Ju52/3m Sova

Като неспециалист по авиационното дело в България не мога да кажа нищо повече. На ми приличат самолетите от марките нито на „Геоланд”, нито на „Юнкерс”. Но пак ще подчертая, че за мен марките са документ, до доказване на противното. Надявам се, че по-запознатите ще кажат нещо по-определено за гражданската авиация в България в периода 1934-1940 г.

[КГ125]

Уникално, уникално, поздравления!

[Warlord]

И аз се надявам авиаторите да кажат повече и да потвърдят достоверността на пощенските марки. До колкото знам Юнкерс е първия самолет, на който изпробват обърнатата стреловидност на крилата, на марката не е така, но това може да е друга модификация.

[Ivan Malinov]

Страхотна статия гн. Гербов.

[КГ125]

Както всички други негови!