Да помисли що е то психика

[thalamus]

Целта е да се опитаме да поглрднем варху психиката конструктивно ( ) от гледна точка на информатиката.

Попринцип хората са на мнението че психиката не може да се опище с математический подход. Според мен са на това мнение защото мислят че психиката или изобщо не може да се опише защото е нещо магическо или божественно или ско може то задалжително с нещо магическо или божествено (земята е стояла на 3 кита преди хората да подходят математически към тези китове ).

- Каквото и да представлява психиката ние не се раждаме с нея, тя се изгражда през живота. Освен това психиката не исчезва, винаги я има при човека затова е нормално да предположим че тя се сахранява някаде по някакъв начин. Тя не е материална, не можещ да я пипнещ тогава какво е ?! Каде се съхранява и по какъв начин несщо което не е материално?! Съвсем логично е да предположим че психиката е информация, а информацията се сахранява в памет. Такаче исказването че психиката е запис (огромен запис) в памета е логичен и правдоподобен. Най малко ако предположим че психиката не е запис в памета то какво остава - дуща?! Това че предположих ме че психиката е запис в памета по никъкъв начин не ограничава вазможностите на психиката просто ксзах ме че тя е някъква информация и е нормално да е записана някаде.

- Това че психиката е информация записана в памета на човека не ни дава никакво знание за психиката. Важния вапрос е какво представлява тази информация. Пьрвото нещо което ни хрумва е че психиката представлява данни за околната и вътрешна среда. Но, за да се въсползваш от подобни данни трябват умения, определено човека има такива умения, но тези умения също както и данните се формират и променят през целия живот, човек не се ражда с всички тези умения да бурави с данните за околната среда, той се ражда с относително малък набор от такива умения. До тук можем да кажем че в психиката се съдържат данни и умения. Тъй като уменията се формират през живота, не исчезват никаде и не са материални то и затях сащо можем да кажем че са информация. Що за информация са уменията, каква е разликата между уменията и данни? В отговора на този вапрос ни помага информатиката, тази наука от самото начало се занимава с този вапрос но е формулиран по друк начин. Думата умения в информатиката се заменя с думата алгоритъм, програмата е практическата и уточнената реализация на термина алгоритъм. Междо другото няма общa точна математическа дифиниция за понятието алгоритъм, такаче това са дълбоки води. Като става дума за психика аз исползвам думата програма а не алгоритъм защото алгоритама по никъкъв начин не засяга понятието памет. А за програмата е ясно че щом я има значи има и памет кадето програмата е записана. Програмата представлява структура от някави инструкции, методи, начини за реагиране, начини за обработка на данни и други подобни. При това не е задалжително програмата винаги да е смислена, логична, добре подредена. Важно е да се каже че компютърните програми първо наистина са схематични и подредени, второ не се променят по време на испълнение и трето в компютъра програмите се формират от хора а не от самия компютър.

- Представата за психиката е следната :

Много голяма и много сложна стуктура (записана в памета) от програми и данни. Като програмите от психиката могат да се променят по време на испълнение и се формират от самата нервна система на човека възоснова на външната и вътрешна информация и генетично предадени начални дани и умения. Също така във формирането на психиката участва и самата психика, така да се каже кръгът се затваря.

Не се прявя на умен , просто ми е интересно да опсъдим тази тема.

- няма нищо общо с темата, просто много ми хареса

[П. Теодосиев]

Малко съм объркан от точното обсъждане на самата тема. Искаш да обсъдим самата психология като същност и действие или от гледна точка на програмиране и математика?

Ако става въпрос за самата психика то много неща могат да се кажат.

Ние си изграждаме психиката и колкото повече информация трупаме толкова по голяма представа за околния свят имаме, но всяка информация се трупа и с емоции и затова някой хора възприемат дадени неща, любов, смърт дори ходене на планина по различен начин, това във философията се казва екзестенцизъм. Защото не всеки възприема любовта като нещо хубаво, ако е страдал от нея и така при всичко други възприятия на околния свят. Но колкото по динамични са самите емоции толкова и човека ще е по динамичен, а не винаги ядосан или нервен.

На въпроса „какво е психика” лично аз не мога да отговоря, но е ясно че ние сме единствените същества на планетата притежаващи разум, за да я осмислим.

Психиката според мен, е начина, по който възприемаме околния свят.

Не съм запознат с тази материя на познанието!

[thalamus]

Извинявам се че след толкова време отговарям.

Идеята на този пост е да се опитаме да опсъдиме възможностита да се исползва терминологията и методите на информатиката в теоритическите психологически модели. Аз съм на мнение че с помоща на информатиката може поне малко да се подреди и систематизира психологията. Информатиката подробно разглежда термини които са също толкова важни и за психологията, но в информатиката те са разгледани много по подробно, по дълбоко и точно. В рамките на този пост предлагам да се спреме конкретно на следните термини и въпроси:

- информация

- запаметяващо устройство

- носител на информация (носител в смисъл като дискета например, тоест нещо в което съхранява информацията)

- процез на запаметяване

- процес на истриване на информация

- алгоритъм, програма

- входна информация

- данни

- исходна информация

- как трябва да бъде представена външната среда, от теоретическа гледна точка, че да можем да опишем входната информация.

Предполагам че съм испуснал нещо но главното е да пробваме.

Искам да дам следния пример за памета. За да говорим за памет трябва да дадеме определение какво е памет. Това определение трябва да е възможно най точно и да отразява наще сели от една страна и да не е обвързано със структурата на компютера от друга страна. Тоест ни трябва общо теоритическо разбиране къкво е памета. Ако се сблъскаме със ситуация в която нашето определение на памета не ни върши работа то тогава бихме могли да го промениме или да дадеме още едно определение за памета относно конкретната ситуация и на нея подобни. С други думи трябва да се почне поне с някъкво определение за памета, а в процеса на работа можем да го променяме или да въвеждаме нови.

Опит за дифиниране на термина ПАМЕТ.

Гогатао говорим за памет то претполагаме че знаем какво е информация. Но термина информация качели се дифинира с термина памет защото можем да кажем че информация е това нещо което се запомня от памета. От друга страна пък памета се дифинира на базата на информация, защото памета извършва някви операции с информацията и ако не се знае определението на информация дези операции неможе да бъдат дифинирани. Ние ще дифинираме информацията като нещо дето се запомня от памета, а памета ще дифинираме без участието на термина информация.

Нека въведем първичното понятие СЪСТОЯНИЕ, тоест термин без точно описание(без дифиниция).

Под състояние се разбират много неща в науката и разговорния език и обикновенно термина състояние не се исползва отделно а се казва, да речем "състояние на нещата", "състояние на обекта", "състояние на системата" и други подобни. При всички случаи става дума за някаква ситуация например :

"човек в агресивно състояние" - това и няква ситуация, някакво събитие

Под състояние ще разбираме точно това някаква ситуация, събитие, състояние на нещата. В процеса ще се добие по ясна представа за термина състояние.

Нека въведеме основните свойства на състоянието под формата на аксиоми, тоест твърдения които няма да ги доказваме а ще ги приемем за вярни:

Аксиома 1 - всяко състоянисе се може да се разглежда в пространството

Аксиома 2 - всяко едно състояние в даден момент време, в дадена точка от пространството или го има или го няма, точно едно то двете, няма междинен вариант

Състоянията ще ги именовами с малки и голями латински букви, или последователност от латински букви и числа например :

a, G, S, p, sos, SOS, soS, а1, d1024, SOS5, jkhkjhadsfJJHUUUUUUUH

Ако дадено състояние S го има в даден момент време t в дадена точка от пространсрвото T то този факт ще записваме така :

|S,t,T| = 1

ако го няма в същата точка и момент време то този факт ше записваме така "

|S,t,T| = 0

В някои ситоации момента време и точката от пространството няма да са от значение, тогава ще ги испускаме :

|S| = 1 - състоянието го има в даден момент време и дадена точка от пространството, но момента време и точката не ни интересуват

|S| = 0 - състоянието го няма в даден момент време и дадена точка от пространството, но момента време и точката не ни интересуват

ако пък не ни интересува точката то ще испускаме само нея :

|S,t| = 1 - състоянието го има в даден момент време и дадена точка от пространството, нo точката не ни интересуват

|S,t| = 0 - състоянието го няма в даден момент време и дадена точка от пространството, но точката не ни интересуват

Нека въведеме логическите операции за състояния :

нека A и B са състояния, тогава

1) A end B

2) A or B

3) A orr B

4) not A

5) A-->>B

Със всяка една от пете логически операции ще получаваме друго състояние.

С := (А end B)

символа := значи че състоянието C се дифинира със логическата операция като А end B.

Своиства на състоянията дифинирани като "А end B" :

ако А го мяма и B го няма то C го няма

ако А го няма а B го има то C го няма

ако А го има а B го няма то C го няма

ако А го има и B го има то C го има

ако C го има то и А го има и B го има

ако C го няма то или А го няма или B го няма или и двете ги няма

тези свойства по кратко се записват с таблица :

АB C

00 0

01 0

10 0

11 1

по аналогичен начин се дифинират и другите логически операции :

C := (A or B) - A или Б

AB C

00 0

01 1

10 1

11 1

C := (A orr B) - или само А или само Б

AB C

00 0

01 1

10 1

11 0

C := (not A) - отрицание на A

A C

0 1

1 0

операцията А-->>В e е малко по специална и не може да се определи с таблица затова ще я определим словесно :

нека

С := (А-->>В)

ако С го има и А го има то след определено време и В ще го има

ако C го има а А го няма то това по никъкъв начин не влияе дали В ще го има или не

ако C го няма а А го има то това по никъкъв начин не влияе дали В ще го има или не

ако C го няма и А го няма то това по никъкъв начин не влияе дали В ще го има или не

знанието че А го има или не, също така знанието че В го има или не ни дава информация дали С го има или нр, тоест дали С го има или не не зависи нито от А нито от В нито от тях зайдно

Операцията А--->>В ще наричаме минимален алгоритъм, попринцип има нещо подобно в логиката което се импликация и с това нещо се дифинира причинно следственната връска. Минималния алгоритъм на практика ще е замесник на импликацията, тоест в системата на нашоте понятия причинно следственната връска ще я дифинираме като минимален алгоритъм. Минималния алгоритъм е измислен от мен и има разлика с импликацията. Защо и каква е разликата в момента не е от значиние, това което трябва да се разбере е че ако има причинно следственна връска от А към В то това ще значи че имаме минимален алгоритъм от А към В А-->>В. В наще разбирания причинноследственната връска и минималния алгоритъм са едно и също нещо. Но при нас причинно следствената враска не е вечна тя може да се появява и исчвзва. В математиката не е така, там причинноследствените връски са вечни, всъшност за това въвеждам понятието минимален алгоритъм за да дифинирам причинноследственна връска която във времето може да се появява и исчезва, пример :

нека словесно дифинираме две състояния :

А := " бутона за светване на лампата е натиснат "

В := " лампата свети "

от въведените понятия следва че

not A словесно означава "бутона за светване на лампата не е натиснат"

not B словесно означава " лампата не свети "

нека

С := (А-->>В)

тогава

С словесно ще означава " ако бутона на лампата е натиснат то лампата свети"

not C словесно ще означава " това че бутона на лампата е натиснат по никъкъв начин не влияе на това дали лампата ще свети или не"

Сега определението за минимална памет :

нека имамаме множестео състояния Inf

нека имаме състояние Rec

нека имаме състояние Read

нека дифинираме състоянието Мем

Мем := ( (Rec end A) -->> (Read-->>A) )

кадето А е някво определено състояние от множеството състояния Inf

Определението на информация ще следното :

Информация това е множество състояния които могат да бъдат запомнени от дадена конкретна памет. От това следва че едно множество състояния може да е информация спрямо една памет и да не е информация спрямо друга памет. В горе посочения пример множеството Inf e информация спрямо памета Mem.

Да опишем горния пример с думи.

Паемета е устройство, от живата или не живата природа което е способно да запаметява състояния от дадено множество, като това множество го наричаме информация спрямо дадената памет. Какво точно значи запаматяване?! Ако имаме някое състояние А и памет Меm какво ще значи състоянието А да се запамети от памета Меm?! Това ще значи памета да направи вазможно по желание да се въспроизведе даденото състояние А. Да се въспроизведе значи че трябва да има някое стандартно състояние Read, и в момента в който искаме да въспроизведеме, тоест да получиме въпросното състояние А, което предварително сме го запаметили, просто трябва да въздействаме на памета със състоянието Read. Което значи че трябва да направим така че състоянието Read да се появи в нужното място че то да въздейства на памета Mem. След което памета Mem ще генерира предварително запаметеното състояние A. Какво значи да въздействаш?! В нашите понятия ако се каже че някое състояние К въздейства на някой обект О значи следното :

Че обекта О всъшност е минимален алгоритъм -

О := (К-->>R)

кадето R e някъкъв резултат. Напрактика това е причинно следственна връска от състоянието К към състоянието R.

И така дифиницията на състоянието Меm словесно е следната :

нека първо си припомним формалната дифиниция

нека имамаме множестео състояния Inf

нека имаме състояние Rec

нека имаме състояние Read

нека дифинираме състоянието Мем

Мем := ( (Rec end A) -->> (Read-->>A) )

кадето А е някво определено състояние от множеството състояния Inf

Както се вижда памета Mem представлява причинно следственна връска от състоянието (Rec end A) към състоянието (Read-->>A). Словесно първото състояние е :

"Rec и A"

второто :

"ако го има състоянието Read до след определено време ще го има състоянието А"

Цялата дифиниция на памета Mem словесно е следната :

"Ако го има състоянието Rec и някое състояние А от множеството Inf то след определено време ще се появи причинно следственна връска от състоянието Read към съответното състояние А"

На практика ако искаме да запаметиме накоеси състояние А със пъмета Mem трябва да направим так че в нужното място да се появят състоянията Rec и A. Това ще е въздействие за памета Mem и тя ще запомни състоянието A. Тоест ще генерира причинноследствената връска Read--->>A. Тогава в момента когато ни потрябва да получим състоянието А просто трябва да направим така че състоянието Read да го има в нужното място и поради причинноследственната връска Read-->>A след определено време ще получим състоянието А.

Тази дифиниция за памет не е съвършена защото в нея не е предвидено истриване. Затова тя има следното малко странно свойство :

Нека имамае две състояния А и В от множеството Inf. Нека два пъти въздействаме на памета Мem. Първия път със състоянието (Rec end A) a втория пут със състоянието (Rec end B). Тогава от дифинираните свойства на памета Меm ще се появят две причинноследственни връски :

Read--->A

Read--->B

което на практика значи ч е ако направим така че състоянието Read да го има в нужното място то поради тези две връски ще се появят и двете състояния, тоест ще се появи състоянието (A end B). Тоест ще имаме следната причинно следственна връска :

Read--->>(A end B)

Ако запаметиме някое трето състояние C от множеството Inf то ще се появи връската

Read-->>(A end B end C)

Или с други думи с помоща на състоянието Read ще получаваме всички преди това записани състояния, тоест не може да избираме кое състояние да въспроизведеме от памета, освен това не сме предвидели истриване на памета.

Идеята на този пример беше да се илюстрира как може да се дифинира памет.

[Р. Теодосиев]

Двете понятия ги възприемам по съвсем различен начин…

Информатиката е цифри, а психологията (психиката) е изцяло човешко и непредвидимо нещо…

Аз не мога да ги съчетая както ти го правиш…имам чувството, че става въпрос за ИТ.

[thalamus]

Пуснах този пост и в форум по кибернетика, там мненето което получих не беше по темата - направиха ми забележка за граматиката. Такаче искам да се извеня за многото граматични грешки, текста го написах набързо, пък и попринцип съм зле с граматиката. Сега по темата.

Определено може да се каже че става дума за ИТ. Но тази наука е размита, и макар да исползват точни методи какво искат да постигнат с тях точно не се знае. В психологията има много ценна информация без която не може да се водят размисли. Забелязах че на хората с интереси в ИТ много често им липсват знания от биологията и психологията. От друга страна на психолозите им липсва конструктивно мислене. И най важното в информатиката попринцип се разглеждат много важни и основополагащи проблеми за психологията. И това са :

- що е памет

- що е информация

- основите на управлението и обработването на информацията

Третия пункт на пряко е свързан с термина алгоритъм, за съжеление който не е разбран правилно от психолозите. Например това че има алгоритъм не винаги значи че резултата е предвидим. От теоретична гледна точка алгоритъма може да се разглежда НЕ КАТО нещо което със сигорност довежда неща до краен резултат А КАТО някъква схема на действие, която показва само че съществува някъква логика в действието но не е задължително тази схема напълно да описва действието. Идеята ми е да се пробвам да обясня някои разбирания така че те да бъдат ясни за хората занимаващи се с психология, да се направи експеримент дали може да се прерабоди терминологията на информатиката так че тя лесно и интуитивно да се исползва в психологията. Съдейки по твоя отговор определено не съм успял. Ще се радвам ако ми дадеш напътствия и съвети, и най вече се опиташ да вникнеш в нещата и кажеш кое точно не се разбира, също така е важно да кажеш как точно разбираш текста. Признавам че малко прибързано и объркано съм изразил своите виждания, в близко време ще се постарая да оправя дази грешка.

Надявам се на диалог.