Сан-Стефанска България ли?

[RIZAR]

Мнозина български учени и до днес интерпретират националната идея и българската държавност през призмата на рамкирането й на Сан-Стефанския мирен договор. В именно този ли формат е обаче действително българското историческо наследство???

Повтаряните, като мантри идеи за Мизия-Тракия-Македония, разглеждани за исконни земи на българите се проповядваха повече от един век. Тяхната проповед беше широка и интерактивна, за да достигне до формиране на есхатологичната и хилиастична перспектива за трите измъчени дъщери на Майка България(Софйя) с нейните дъщери Мизия (Вяра), Тракия (Надежда) и Македония(Любов). Тази "софийна" ерес бе издигната до степен на научен догмат в Българската история.

Осезаемо е влиянието, което западната историография оказва върху българските учени продължили инерционно да повтарят историята на България в контекста на гръко-римските имена на старите балкански провинции – Мизия, Тракия, Македония . Чудно е защо, например , към първите три не се добавят споменатите в западната и руската историографии Илирия/к и Скития Минор ???

Писателите пропускат по ред политико - конюнктурни , религиозни и социални причини , че историята на балканските провинции не е математически сбор от народи и провинции, а Евангелска история за раждането, утвърждаването и политическо-духовната мощ на един изстрадал народ. Народ, който със силата , уменията си и Божията благословия е постигнал това дело. Това дело е назовано "Царството на Духа". Едва в най-ново време, ще признае този абсолютен факт от един-единствен учен. От тази държава на Духа, обаче немилостно ще късат парче по парче, не само Чуждите, но и онези, които бяха "наши" (срв. 1-во послание Йоан 2:19 " излязоха от нас, но не бяха наши; защото, ако бяха били наши, щяха да останат с нас; но те излязоха, за да стане явно, че не са всички наши.").

Проблемът за Българското наследство не е нов. Макар, той да е маргинализиран, спрямо идеята за "Византийското наследство или Византия след Византия", той стои , като неразорана бразда от нивата на българската историографска мисъл, която отписа цели етапи, епохи и територии от българското духовно пространство.

Проблемът не е просто "етнофилетиски" и прегледан през призмата на шовинизма. Отказът от търсене на духовната сила на един народ е на практика, отказ от самата СИЛА НА ДУХА на този народ. Отказът от политически реванш и хуманистично-идеалистично преминало по-късно в предателско интернационалистично представяне на историческото минало на българите, не дава право на отказ на българските историографи от евангелски прочит на събитията довели до осакатяването на територията им.

Според мен, това не е просто оправдание за някакъв империалистичен прочит на българската история, защото примери за това, как автори , като Мутафчиев, Ст. Попов и др. орязвайки значително българските територии изпускат подобни нотки на интерпретация. Сиреч, този скромен поглед не е повече или по-малко "националистичен" спрямо писаното от споменатите горе автори и някои други подобни тем, но е опит да се допълни и онова, което те са пропуснали , при разглеждането на българската история, без да се поддаваме на философската и политическа историографска интерпретация, която е заложена в тях . Длъжни ли сме Днес в 21-век. , подобно на българските историци принудени от слабостта на България или покорност към някой Голям брат, да не пишем за земите на българите ???

Докога ще бъдем нихилисти ,предатели , интернационалисти и космополити ? Това, че сме побеждавани, бити и пребити оправдава ли ни да не казваме истината и да признаваме моралното превъзходство на онези, които са разкъсали земите ни ?

Нима сме империалисти, когато назовем елитите на държавните обединения на "сърби", "македонци" и "романи(румъни)" – сепаратисти. Те и така ще си заблуждават, управляваните от тях поданици, издигнати в ранг на нации . И какво трябва ли ни е да продължаваме да робуваме на този исторически детерминизъм превърнала се в една голяма "collisia officiorum" на българската история ???

Могат да пратят и някой илинденец или гръцко паликарче, които да ни дъвчат и облазват, като въшки, обвинявайки ни в свръх национализъм и фантастичност. Трябва ли да поради това да свалим евангелската риза и да я изгорим с тези въшки ? Не, не и не !

Щом заклеймиха Б. Примов, Ив. Пастухов и др., като "кверкопфи" и "патриотари", дръзнали да пишат за българската история нарушили временните политически лимеси, утвърдени със силата на нечестивите анти- български съюзи, то нека да не мислим, че ще имаме по-добрата участ да бъдем отписани и отхвърлени от конюнктурата на предателството.

Но , да пристъпим към проблематиката на въпросите от теоретичната и практическа действителност.

1. Щом българите са бити през войните от XXв. - Балканска, Първа , Втора и Трета световни войни, то следва ли , че българската история трябва да се рамкира в границите от 1944 или дори Сан-Стефанският договор, който и до днес продължава да се пропагандира, като най-голяма рамка на съществуване на българския народ. При това положение, какво правим с българската народност на север от Дунав, която е първата територия на държавнотворния елит утвърден в пълноправен партньор с договора от 681г. ??? И този елит , който търси своите деди далеч назад във времето , когато е бил с "остригани глави" къде фактически е географски ситуиран ? На юг или на север от Дунав ? Историческа действителност е, че земите на север от Дунав, попаднали днес в територията на сепаратистите, на руските и франкофонските произведения и васали –Романия, Молдова и Украйна са неизменна част от България и българите в един голям отрязък от историята. Да не говорим , че до XVII в. управниците на тези земи, винаги са се разглеждали, като част от Българската политическа власт.

2. След като се прие, че траките са участвали в съставянето на българската народност , защо отпаднаха големи части "тракийски" земи от обсега на прегледа на българските земи в древноста ? Съставяйки траколожки институт, защо трябваше чак през XXIв. да се разглеждат на български държавните истории на Фригия , а някои области или племенно-държавни обединения/територии като Витиния , Пеония, Гетия и Дакия и до днес да не бъдат разглеждани . Всъщност напоследък се появиха доста изследвания и върху смятани за "северните траки" гети. Българската история, обаче продължава да неглижира върху проблемите на македонската история. Дискурсивния подход и тук опира до скромното споделяне на всички траколози- от В. Бешевлиев, А.Фол, Попов, Н.Неделчев, че все пак македоните имат тракийски (или илирийски) произход. Сиреч, не се излиза и тук от рамките на проблематиката на произхода, докато се оставят въпроси за социално и политико-духовно развитие. Дори гърците и турците днес се опитват да защитават тезата, че траките са част от техните нации, така малоазийски и тракийски българи се превръщат в "изчезналите" траки, което фактически ги противопоставя на дошлите от незнайно къде българи.

3. Как така се оказа, че земите на Беломорска Тракия, Одринско и Мала Азия( във Витиния са прехвърлени доста "славяни") се напълниха с "българи", когато никога племенно, т.е. никакви прабългари и славяни не са достигнали до там.

4. Как стана така, че поробените "странджанци" –хинтерланда на османската столица не се ислямизираха до 1913( тук става въпрос за тези части, които след това останаха в турски ръце) и не построиха нито една джамия за 500 години робство ( sic!) ! Тези българи, запазиха едни и същи фолклорни мотиви идентични с "малоазийските гръцки" преселници от Мала Азия ? Гръцките заселници в Югоизточните части на Балканите (т.нар. географска област Тракия) така и не показаха някакъв стремеж, към античното наследство на великите елини, а бяха "обезумели" от фолклорното си "тракийстване".

5. Самата история на траките се оказа, поредица от безумици – те били теократични монархии, управлявани от "Мелхиседеци" подобно на ханаанци и египтяни и почитали едно божество – Орфей, затова били и "орфици". Тази теза се провали. Оказа, се , че една част от траките са всъщност най-южните КЕЛТОСКИТИ – едони, македони, гети, беси, трери и други, а другата част са индоктринирани "персийци" от Мала Азия- одрисци, витини и др.

6. Как така завоевателите са единствено прабългарите, а добрите славяни били мачкани от тях или от ромеите на земите на изчезналите "траки".

7. Къде изчезнаха даките(гетите) и останалите балкански тракоскити, които дадоха земите си на Рим и славяните ?

8. Кога в България ще се проумее, че готите, по произход скандинавско-балтийско племе са само един доминиращ, но не и единствен участник в големия готоалански масив ?- в който важни участници освен "германци" са келти, гети и сармати !!! Това е признато и от обобщаващия извод на австрийския учен Х. Волфрам.

9. На територията на Източна България не е индикирано археологически някакво славянско присъствие, а се намират останките на едно местно население, което приема големи маси разместени по религиозно-политически причини сирийци и арменци, което продължава "византийското" си развитие.

10. Всъщност на територията на Македония освен "славяните" се настаняват и остатъците от българо-аваро-автохтонно население, което е постигнало своя християнски синтез в земите на Панония. А "славянизацията" обема и Илирийски , Македонски, а и най-южни Еладски земи, които до 17 в. пазят имената на своите топоними на своя език .

11. За албанците - няма историческа индикация, Птоломеевото племе "албанои" да е забелязано някъде във времето от IV-XIIв.

Албания е изкуствено отцепена държава, въз основа на измислената политическа лингвистика, която е синтезирала гръцки, влашки(вулгаризирани латински), "славянски", т.е. български и привнесени от османците "персийски" думи. Къде собствено са "илирийските" думи никой не казва. Началния синтез е положен от протопрезвитер Теодор Кавалиетис, който се е опитал да елинизира българското население в Илирик и след като не е успял , Великите сили са доизмислили "албанския" език.

По тази схема, днес спокойно, например Македония, може да бъде преименувана и на Фригия, например,за да не дразни Мегалогърция, защото според Херодот, всъщност едно от първите поселения на тази земя е фригийско.

Накрая, защо не се разглежда и историята от които хипотетично са пристигнали прабългарите и чиито техни днешни роднини населяват днес - Монголия, Афганистан, Украйна, Казахстан, Пакистан и т.н.

Това са само първоначалните референции по голямата тема за сепаратизма или как се появяват държавите с изкуствено отделен от етноса майка език с предателски елит и купено духовно и обработено население , които тепърва ще бъдат детайлно разпарчетосани и разгледани в бъдещо благоприятно време.

Редактирано Май 4, 2012 от ISTORIK

[resavsky]

Напълно излишна тема.

[ganyo]

Въпросът по-скоро би трябвало да бъде Санстефанска дали България обхваща всички земи населени с българи.

А като се има предвид, че Северна Добруджа, Бесарабия, Поморавието и Влашко остават под чужда окупация, то отговорът е не.

Редактирано Май 4, 2012 от ganyo

[Skubi]

http://www.vbox7.com/play:m3f41c0f64?r=google