Пътят към звездите

[Р. Теодосиев]

Една статия от конкурса на БГ Наука "Обясни науката":

Казвам се Стефан Минчев – на 34 години, от Бургас.

Това, което ви изпращам, е нещо като статия, без никакви претенции за висока наука.

Просто преди години нещо ме беше развълнувало и седнах да пиша, а после така и не успях да реша какво да правя с този текст. Колеги са го пускали в един-два сайта и това е.

Надявам се, че няма да ви е досадно да го изчетете. Написаното не живее, ако няма читатели.

Много съм млад, за да давам отговори. По-скоро съм опитал да задам няколко въпроса. Изобщо темата е прекрасна за обсъждане и спорове с приятели на маса : )

Пътят към звездите

Мозъкът на човек в зряла възраст съдържа приблизително 100 милиарда нервни клетки /неврони/. Толкова са и звездите в нашата галактика.

Знанието за сложния орган, който управлява всичките ни действия и чувства, притежаваме благодарение на биологията, медицината, психологията и още няколко науки, но онова, което знаем за мозъка, е много по-малко от онова, което не знаем. Неслучайно го наричаме космос или вселена. Реалните му възможности и същински характеристики ще ни станат известни тепърва ... може би.

* Скритият в черепната кутия компютър

Първите представители на вида Хомо Сапиенс /Разумен човек/ са се появили преди около 200 000 години. Разликите между днешните и хората от онова време са незначителни, както във външния вид, така и в обема на мозъка.

Много по-малки мозъци са имали предшествениците на Хомо Сапиенс. Според най-популярната теория това са Хомо Хабилис /Сръчен човек/ и Хомо Еректус /Изправен човек/. При всеки следващ от тези три вида е установено прогресивно нарастване във вместимостта на черепната кутия.

Фактически съвременните хора и първите сапиенси имат еднакъв интелектуален потенциал. Мозъкът и на едните, и на другите съдържа 100 млрд. неврони.

Невроните реагират на всякакъв вид дразнение, стигнало до тях чрез сетивата ни. В резултат на това чувствителните им израстъци, наречени аксони, се свързват помежду си и образуват ... нека го наречем масиви от информация.

Мозъкът на съвременния човек е подложен на много повече дразнения, в сравнение с този на кроманьонеца. Заради по-сложния начин на живот днес огромна част от невроните ни са свързани помежду си в мощна база данни. 100 милиарда нервни клетки е огромна цифра, но съвсем измерима. Когато нуждите на човешкия мозък надхвърлят възможностите на капацитета му, неминуемо ще протече някакъв вид модификация. Вероятно обемът му отново ще се увеличи, за да се изкачим с още едно стъпало по Хомо-стълбицата.

Не зная дали главите ни ще станат несъразмерно големи, или телата ни ще растат заедно с тях. Сигурен съм само в едно – портретът на човека от бъдещето ще е различен от този на днешните хора.

* 2 в 1

Нематериалния продукт, който се образува при биохимичните процеси, протичащи в човешкия мозък, наричаме най-често с думите интелект, съзнание или ум. На този етап науката дели цялото на две и изучава поотделно интелекта и мозъка като физиологичен орган. Вероятно с течение на времето няколко науки, сред които медицината и психологията, ще се обединят в интердисциплина, която ще нарече с една дума онова, което днес по-често наричаме с две – мозък и ум. Това е единственият правилен подход, чрез който може да бъде открит ключът към най-големите тайни на човешката природа. Казусът много прилича на едно друго изкуствено разделение, наложено чрез доктрините на водещите религии. В тях се твърди, че душата е нещо отделно от физическото тяло и дори може да пребивава извън него на територията на алтернативни светове – прекрасен за добрите души /рай/ и ужасен за лошите /ад/.

Хората имат два крака, две ръце, две очи, две уши, две полукълба в мозъка си.

Самият ни вид е разделен на две – на два пола. На нас не ни е присъщо да разглеждаме явленията, понятията ... нещата – в тяхната едновременност и цялост. Оттук произтича манията на човека да дели цялото и да проектира двуполюсния модел буквално върху всичко около себе си.

Така сме измислили доброто и злото, красивото и грозното, правилното и неправилното, ада и рая. Разбира се, те съществуват само и единствено в нашите умове.

При всички следващи споменавания на думите мозък и интелект, аз ще опитвам да надмогна себе си и да мисля за тях като за едно и също нещо, естествена сплав - две, но в едно. Опитайте и вие.

* Страхувам се, следователно съществувам

В човешката история овладяването на оръжията и сечивата е толкова важно събитие, колкото е важен големият взрив за възникването на Вселената.

Разумни същества сме станали, когато преди стотици хиляди години на някой от проточовеците му хрумва, че хвърлянето на камък и размахването на отчупен клон са действия, които могат да му помогнат при самоотбрана и да напълнят стомаха му.

Ловът и месоядството стават причина хората да се изкачат на върха на хранителната верига. Изменението в положението на палеца и противопоставянето му на другите пръсти от ръката така, че тя да се превърне в хватателен орган, е станало не докато прачовекът е изравял корени, а докато е ловувал. За да откъснеш плод не се изискват никакво мислене и почти никакви умения. За да ловуваш успешно, са ти нужни стратегия, търпение, хитрост, ум. Месоядството стои в основата на човешката еволюция. Неслучайно и днес представителите на нашия вид имат силно развити кучешки зъби.

Онова, което за пръв път е накарало човека да се въоръжи с камък или дърво е СТРАХЪТ. Най-напред тези подръчни средства са били използвани за самозащита, а след това като по-безопасен и ефективен начин за набавяне на храна.

Само допреди няколко хиляди години хората са живяли в изключително агресивна среда и често са попадали в менюто на вече изчезнали супер хищници, например саблезъбите котки. Страхът да не бъдат изядени ги е накарал не само да посегнат към първобитните оръжия, но и да потърсят подслон. Прародителите ни населват пещерите, а след това започват да градят различни по вид заслони не заради вятъра и дъжда. Лошите атмосферни условия не са ги плашели толкова, колкото силата, бързината и ловкостта на хищниците. Затвореното пространство е отнемало част от предимствата на нападащото животно и е позволявало на сапиенсите да се защитават по-ефективно.

Страхът и поумняването са скачени съдове. Хората не могат да живеят без своите страхове. Те са с нас от началото до края. От уплашения плач на новороденото, измъкнато от уютната утроба, до безумната паника на стареца, усетил как сърцето му спира, животът представлява един безкраен низ от страхове. Мразим ги, но изпитваме възбуда, когато влязат под кожата ни и я карат да настръхне. Борим се със страха, но всъщност не искаме да го победим, защото той е горивото, което захранва двигателя на човешката еволюция. За да съществуваш, трябва да се страхуваш.

* Това, което не ни убива, ни прави по-умни

Откакто съществуват, хората се борят с природата за своето оцеляване. В тази битка видът ни се е закалил и усъвършенствал до такава степен, че на пръв поглед днес средата ни зависи повече от нас, отколкото ние от нея. Но така ли е в действителност?

Цикличната модификация, довела до постепенното нарастване на човешкия мозък, се е извършвала паралелно с настъпването на различни по характер глобални заплахи – нека ги наречем катаклизми, които са застрашавали живота на големи групи хора. Инстинктът за самосъхранение е в състояние да накара отделния човек да върши чудеса. Този механизъм сработва в неизмеримо по-големи мащаби на колективно ниво.

Катаклизъм с потенциал да унищожи човешкия вид са били и все още са резките промени в климата, заразните болести и епидемиите. Глобалните заплахи влияят на хората така, както антибиотиците на бактериите – унищожават голяма част от тях, но оцелелите стават по-умни и силни.

Много характерен катаклизъм, с постоянно присъствие в човешката история, са военните конфликти – от локални до световни. Те обаче са и основен стимул на техническия прогрес от най-древни времена. Огромна част от машините и приспособленията, които улесняват живота ни днес, са измислени по време на война или за нуждите на войната.

* Човекът и регулиращите го фактори

Когато една група животни стане прекалено голяма спрямо хранителния ресурс на средата, която обитава, различни регулиращи фактори редуцират нейния брой. Ако вземем за пример стадо тревопасни от произволен вид, регулиращи го фактори са различните болести и хищниците, чийто брой се увеличава паралелно с този на тяхната плячка.

Днес хората привидно са надмогнали повечето от регулиращите ги природни фактори. Затова броят им устойчиво нараства. Това няма да остане без последствия. Пренаселването създава политическо напрежение, предизвиква глобални промени в климата, борба за ресурси и военни конфликти, но най-вече то е причина за възникването на ужасни болести и епидемии.

Един исторически факт: През последните няколко века грипът, шарката, туберкулозата, чумата, коремният тиф и холерата са убили много повече хора, отколкото оръжията и войната.

Неслучайно през първата декада на новото хилядолетие в многолюдна Азия се пръкна екзотичният птичи грип, а от претъпкания Мексико сити към няколко континента плъзна грип, наречен свински. И в двата случая имаше човешки жертви.

Различни пренаселени райони на планетата тепърва ще бъдат атакувани от мутирали вируси. Това е колкото страшно, толкова и неизбежно. Времето ще покаже дали медицината ще успее да се справи с тях или ще се сбъдне страшният сценарий, описан от Стивън Кинг в романа „Сблъсък”.

***

Всеки е чувал за гигантските статуи на Великденския остров, но малко хора знаят тъжната истина за народа, който ги е сътворил.

Когато островът е открит в началото на осемнадесети век от Якоб Рогевеен, на него няма нито едно дърво и е почти обезлюден. От направените съвременни анализи се знае, че в по-добри времена ниските му части са били покрити с буйна горска растителност. Смята се, че голяма част от нея е била изсечена и употребена за придвижването и изправянето на гигантските статуи – под формата на система от търкалящи се стволове и различни други приспособления. Унищожаването на дърветата предизвикало ерозия на почвата и станало причина добивът на хранителни култури драстично да намалее. Това пък довело до социални сблъсъци и междуособни войни, в които загинали 2/3 от жителите на острова.

Този пример не ви ли звучи като страшно предсказание за съдбата на цялата ни планета?

* „Земята е люлка на човечеството, но не може вечно да се живее в люлка”

Константин Циолковски

Пренаселването на планетата е МЕГА катаклизъм, който в недалечно бъдеще ще постави хората пред избора на две алтернативи. Първата е пътят на самоунищожението, а втората – овладяването на близкия космос. Ако се случи второто, видът ни ще се изкачи на следващото стъпало от Хомо-стълбицата. Появата на новия човек задължително е свързана с подминаване на котата от 100 млрд. неврони и увеличаване на обема или капацитета на мозъка.

Космическият човек ще се различава от нас така, както ние се различаваме от Хомо Еректус. Той ще има други психически и физически характеристики, повлияни от специфичната среда, която обитава, и новите предизвикателства, с които трябва да се справя.

Времето, за което нашето слънце обикаля центъра на своята галактика, се нарича галактична година и се равнява на 250 млн. земни години. Най-старите цивилизации на сапиенсите са възникнали преди 15 галактични минути.

През следващите 15 част от населението на планетата трябва да я напусне и да поеме по пътя към звездите, защото е по-лесно да бъде създадено чисто ново човешко общество, отколкото да бъде променено старото.

[Joro-01]

Чудесен разказ

Засега оставам само с този коментар.

[КГ125]

Чудесно! Нещо ми напомни времето на Рей Бредбъри!