Да поговорим за самоубийствата

[Р. Теодосиев]

ДА ПОГОВОРИМ ЗА САМОУБИЙСТВАТА

Науката за самоубийствата, наречена суицидология, започва да се развива с бурни темпове през 20 век. Но проблемът за суицидното поведение на човека е интерпретиран от най-дълбока древност. У нас все още малко се знае и говори за самоубийството и определящите го фактори. Затова нека разгледаме най-разпространените митове за суицидното поведение и кореспондиращите им научно установени факти; основните концепции и подходи на изследване в суицидологията, както и най-важното: за какво ни е да знаем всичко това?

СМЪРТТА НЕ ТРЯБВА ДА Е ЕДИНСТВЕНИЯТ ИЗХОД!

Суицидното поведение на личността (включващо самоубийство, опит за самоубийство или преживяването на мисли и намерения за самоубийство), е начин за разрешаване на даден екзистенциален проблем. Наистина, това е последното и най-радикално средство, но то е част от стратегията за поведение на индивида и обслужва някаква негова цел. Самоубийството е психологически мотивиран акт, който удовлетворява определена потребност на личността, различна в различните случаи и типове самоубийства.

Първото и необходимо условие, за да се стигне до вземането на решение за самоубийство, е развитието на процес на социално-психическа дезадаптация на личността. Дезадаптацията настъпва вследствие преживяването на различни личностни загуби, провали, катастрофи, тежки междуличностни или вътре-личностни конфликти и психически травми, и се изразява в нарушаване на взаимоотношенията между индивида и социалната му среда, както и в отрицателно оцветени психически преживявания. При развитие и задълбочаване на процеса, дезадаптацията може да прерасне в състояние на психична криза, когато субективното чувство за заплаха и осъзнаването на невъзможността от удовлетворяване на високозначима потребност на личността се увеличават до такава степен, че човек започва да се чувства като в капан или задънена улица, т.е. в съвсем безизходно положение. Невъзможността да намери друго разрешение на критичната ситуация актуализира в съзнанието на индивида представата за самоубийството като единствен „изход” от безнадеждната ситуация. При така формираната готовност за извършване на себеубийствено действие, дори и най-незначителните негативни промени в ситуацията, и най-малката обида, предизвикателство от страна на околните или друг вид поредна психотравма могат да задействат механизма на суицидната реакция, да послужат като повод и отключващ момент за суицидно действие.

Всяко решение за самоубийство се взема в определена ситуация и като отговор на неблагоприятни външни или вътрешни психически въздействия и условия. И тъй като тежките житейски ситуации са твърде много и различни по смисъл, то самоубийствата също притежават най-различен личностен и социален смисъл. Известни са самоубийства – протест или отмъщение, с които се цели да се постигне психическо въздействие върху определена личност или по-широк кръг от хора, когато е невъзможно те да бъдат засегнати или впечатлени по друг начин. В тези случай личността използва собствения си живот, който е най-значимото й от всички средства, с които разполага, като последно оръжие в житейската си битка.

При протестните самоубийства, както и при самоубийствата – самозащита, някои превръщат своята смърт и самоубийство в истински триумф на личността – в средство не за разрушаване, а за съхранение и утвърждаване на Аз-а пред лицето на враждебната околна действителност. Типичен пример за това са т.нар. самоубийства на честта, при които личността цели да запази или възстанови засегнатото си достойнство.

Съществуват самоубийства – избягване от страдания, наказания, тежки конфликти, затруднения и пр., т. е. самоубийства – бягства. Те са характерни за много деца, за чувствителните и крехки личности.

Друг тип са самоубийствата – самонаказания, чрез които се изкупва вина и се реализира процес на вътрешно правораздаване, нещо като „вътрешно правосъдие”.

Известни са и т. нар. философски самоубийства с отрицателна равносметка на живота. При тях личността претегля плюсовете и минусите на досегашния си живот и оценява перспективите на бъдещето и смисъла от по-нататъшното си съществуване. Някои учени определят този тип самоубийства като реалистични, рационални или хладни – при тях смъртта се избира като най-малката от всички други злини. Такива са самоубийствата на тежко и неизлечимо болни или възрастни хора, които желаят да предотвратят очакващата ги старческа безпомощност и деградация на личността им.

При самоубийствата – защита на високозначими ценности и идеали собствените убеждения, творческите достижения, идеалите, някаква социална кауза или живота на другите хора се оценяват като по-значими и ценни от собствения живот. Тогава самоубийството носи смисъла на саможертва в тяхно име и е средство за тяхната защита, отстояване и осъществяване.

Често дадено суицидно действие притежава повече от един личностен смисъл, тъй като границата между посочените отделни значения на самоубийствата е размита и трудно установима. При обясняването на отделните случаи на самоубийство е важно личността на самоубиеца да се разглежда винаги в контекста на социалната си и психическа ситуация, по отношение на която суицидният акт придобива смисъл.

Преминаването от решение за самоубийство към суицидно действие се определя от многобройни психо-социални фактори, при това – не еднозначно и линейно, а вероятностно. От значение е едновременното действие или последователното натрупване на разнообразни дезадаптиращи личността фактори, като произволността и свободата на волята, характерна за човешките реакции, се запазва и тук.

Цялата статия: https://www.chitatel.net/lets-talk-about-suicide/

[Р. Теодосиев]

Самоубийства по страни 2024

Глобална перспектива и анализ

Самоубийството е сериозен глобален проблем, засягащ всички нации и култури независимо от пол, религия или социален статус. Множество фактори, включително психични разстройства, депресия, стрес в училище или на работното място, финансови затруднения и цялостно качество на живот, допринасят за риска от самоубийство. Тази статия предоставя задълбочен анализ на нивата на самоубийства в различни страни, фокусирайки се върху конкретни случаи и тенденции.

Глобална картина

Според данни от 2019 г., Лесото оглавява световната статистика с най-висок процент на самоубийства - 72.4 на 100 000 души, следвано от Гвиана (40.3), Есватини (29.4), Южна Корея (28.6) и Кирибати (28.3). Интересно е да се отбележи, че Белгия, въпреки либералните си закони за евтаназия, също отчита високи нива на самоубийства.

Страни с най-високи нива на самоубийства

Десетте страни с най-високи нива на самоубийства през 2019 г. са:

1. Лесото (72.4 на 100 000 души)
2. Гвиана (40.3)
3. Есватини (29.4)
4. Южна Корея (28.6)
5. Кирибати (28.3)
6. Микронезия (28.2)
7. Литва (26.1)
8. Суринам (25.4)
9. Русия (25.1)
10. Южна Африка (23.5)

Страни с най-ниски нива на самоубийства

Парадоксално, някои от най-проблемните региони в света отчитат сравнително ниски нива на самоубийства, включително Афганистан, Ирак и Сирия. Тази статистика повдига въпроси относно точността на данните и методологията на отчитане в тези конфликтни зони.

Страните с най-ниски регистрирани нива на самоубийства са:

1. Антигуа и Барбуда (0.4 на 100 000 души)
2. Барбадос (0.6)
3. Гренада (0.7)
4. Сейнт Винсент и Гренадини (1.0)
5. Сао Томе и Принсипи (1.5)

Анализ на специфични случаи

Южна Корея: Високият процент на самоубийства в страната се дължи на комплексни фактори, включително социална изолация сред възрастното население и интензивен академичен натиск върху учащите се. Правителството предприема мерки за справяне с проблема чрез разширяване на достъпа до услуги за психично здраве и образователни програми за превенция.

Япония: Самоубийството е водеща причина за смърт сред младите хора в Япония, особено при мъжете на възраст 20-44 години и жените на възраст 15-34 години. Правителството активно работи за намаляване на риска от самоубийства, с особен фокус върху уязвимите групи.

Китай: В Китай самоубийството е петата водеща причина за смърт, като жените са по-засегнати от мъжете - явление, което се различава от тенденциите в много западни страни. Експертите свързват това с нарастващия социално-икономически натиск върху жените в контекста на бързата модернизация на страната.

Самоубийството е комплексен проблем, изискващ многостранен подход за превенция. Ефективните стратегии включват подобряване на достъпа до психично здравеопазване, намаляване на стигмата около психичните заболявания и създаване на по-подкрепяща социална среда.

Тази тема има за цел да предостави поглед върху глобалната ситуация със самоубийствата. Ако вие или някой, когото познавате, изпитва суицидни мисли, настоятелно препоръчваме да потърсите професионална помощ. Съществуват множество ресурси и организации, готови да предоставят подкрепа и помощ.

[makebulgar]

Тенденциите са към намаляване на самоубийствата. 

Ето каква е била картинката 2000 г. 

 

И ето ситуацията 2019 г.

 

Таймлапс на промяната към по-малко самоубийства може да се пусне тук - https://ourworldindata.org/grapher/death-rate-from-suicides-gho?