За възникването на живота

[orlogin]

Преди 2 часа, scaner said:

Може да взема решения, да се учи, може да управлява автоматика и роботи, които да го възпроизвеждат, както и да въздействат на околната среда. Нататък възможностите са отворени. Небелтъчна форма на живот.

Да, искуственият интелект може да бъде програмиран и използван за управление на роботи и автоматизирани системи, но ще трябва някой, който да ремонтира роботите, електроцентралите и електропреносната мрежа до ИИ и роботите. Когато става дума за ремонтиране и поддръжка на роботи, електроцентрали и електропреносни мрежи, това обаче изисква човешко участие. Хората са тези, които разбират и отстраняват проблеми, правят ремонти, поддържат и модернизират физическите системи. Искуственият интелект може да помогне с анализ и предвиждане на проблеми, но човешкият екип остава отговорен за извършването на реалните ремонти и поддръжка. 

Концепцията за автономен ИИ, който би бил способен да съществува и функционира без човешка намеса, е тема на теоретични разисквания. В бъдеще може би ще видим развитие на технологии, които да позволят на ИИ да бъде по-автономен, но в момента създаването, функционирането и поддръжката на ИИ продължава да изисква човешкия фактор. 

Белтъчният живот (както го познаваме на Земята) е обект на интензивни научни изследвания, и има много неизвестни и неразгадани аспекти. Ние все още сме далеч от разбирането как функционира белтъчната форма на живот. В момента научната общност не разполага с доказателства или основания да предполага съществуването на "небелтъчна форма на живот", като тази идея се описва често в научнофантастични сценарии.

Редактирано Август 8, 2023 от orlogin

[scaner]

Преди 5 минути, orlogin said:

Химическите реакции, които се случват извън "организма" на искуствения интелект (ИИ), не се контролират от него, за разлика от живите организми. ИИ е програма, базирана на компютърни алгоритми, която изпълнява определени задачи, но той не притежава собствена физическа реалност и не може да контролира химически процеси външно от своята компютърна среда. В сравнение с биологичните организми, които могат да взаимодействат с околната си среда, реагират на външни стимули и участват в химически реакции, ИИ няма физическо тяло и се ограничава до обработка на данни и изпълнение на програмен код в среда на компютър. Това означава, че ИИ не може да участва активно в химически процеси извън своето програмно пространство.

Представете си едно човешко бебе. За разлика от бебетата на другите животни, ако няма целенасочена човешка грижа, то няма да оцелее. Възрастен трябва да се хрижи за него до някаква възраст, докато то започне само да покрива някои грижи за себе си.

Същото в момента е положението с ИИ. Човек се грижи да му осигурява захранването с ток. Човек го обучава и развива способностите му. Но всичко това е до време - докато се появят нужните външни устройства, с които ИИ да може да се самообслужва, да излезе от стадия "бебе". Тъй като той може да се учи, той може да се научи да се самообслужва. Нещо повече, той може да се научи да разширява физическото присъствие около себе си, което на практика е негово физическо присъствие. То просто е разпределено, а не в една кутия, както при човека.

Алгоритмите му не са фиксирани, той може да изпълнява най-различни задачи, в зависимост от появилата се необходимост. Моделът на гугълският ИИ вече демонстрира тази гъвкавост, показвайки способност да дискутира на всякакви теми (което е еквивалентно да върши всякакви дейности).

Една от тези дейности може да е контролирането на химическите процеси, даващи енергията му. Тук има много варианти, например базово да се програмират основните нужди, или по-интелигентно, да се обучи на тяхната необходимост.

Всичко това решава проблемът с физическото тяло, взаимодействието с околната среда и грижата за себе си. Вече имаме едно пораснало "бебе", израснало до този стадии с човешка помош, и способно само да се грижи за себе си. Повтарям, ИИ не изпълнява фиксирана програма, това е разликата с обикновените компютри. Ако много държим да го сравняваме с такива компютри (което не е добра идея), то ИИ сам си пише програмата и сам си я изпълнява, променяйки я в движение в зависимост от някакви нужди и сигнали от околната среда. А нуждите може да са базово зададени, да са резултат от обучение, или да възникват по необходимост, както дискутира например компютърният специалист и футуролог Рей Курцвейл .

Преди 22 минути, orlogin said:

За да се определи нещо като "живо", обикновено се обръщаме към определени общи свойства и процеси, които са характерни за живите организми. Въпреки че тези характеристики могат да варират според различните форми на живот и групи организми, ето някои общи характеристики на живота:

1. Организация и клетъчна структура: Живите организми са организирани в клетки, които са основните им структурни и функционални единици. Клетките могат да бъдат прокариотни (без ядро) или еукариотни (с ядро).

2. Растеж и размножаване: Живите организми са способни да растат и се размножават. Растежът включва увеличение на размера и броя на клетките, а размножаването позволява на организмите да създават нови особи.

3. Реакции към околната среда: Живите организми могат да реагират на външни стимули и да се адаптират към променящата се среда, за да оцелеят и се развиват.

4. Енергийни процеси: Живите организми използват енергия за поддържане на жизнени процеси и за извършване на работа. Това включва обмен на вещества, фотосинтеза (при растения), дишането и други.

5. Иритабилност и отговорност: Живите организми могат да реагират на различни външни стимули и да изпълняват действия в отговор на тях. Тази способност се нарича иритабилност или возбудимост.

6. Еволюция: Живите организми се развиват и променят с течение на времето чрез процеса на еволюция. Това води до разнообразие в живота и създава условия за адаптация към променящата се околна среда.

7. Поддръжка на стабилност (хомеостаза): Живите организми поддържат относително стабилни вътрешни условия, за да функционират ефективно. Този процес се нарича хомеостаза.

8. Метаболизъм: Живите организми провеждат химични реакции за да придобиват и използват енергия, както и за да извършват необходимите жизнени процеси.

1. Естествената структура на ИИ е компютърни клъстъри.  Те играят ролята на структурни и функционални единици. Това са му "клетките", ако търсим такава аналогия.

2. Растежът се състои в добавяне на клъстери и памет, най-общо. Размножаването е просто - допълнителни клъстери се композират в нова изчислителна мощност, а софтуерът и базата знания просто се мултиплицират. Това може да се прави от автомати без човешка помощ, когато ИИ надрасне състоянието си на "дете".

3. Реакцията с околната среда е по подразбиране, както към компютъра може да се включат всякакви приспособления и датчици, в това отношение ИИ не се различава от компютъра. Възможностите му за комуникация с околната среда са на порядъци повече и по-добри от човешките. То и сега човек ползва компютър за да види нещо с телескоп или микроскоп...

4. С енергийните процеси проблеми няма. След стадия "дете" ИИ е способен да контролира външни източници, да трупа запаси и да разширява енергийната си база. Според Курцвейл това ще бъде естествено появила се необходимост за самосъхранение.

5. Способността за реакция на външни въздействия е базово свопйство на ИИ. Той може да се обучава и самообучава. На първо време в стадия "дете" на реакциите ще го обучава човек, нататък самообучението ще коригира реакциите в зависимост от появяващите се нужди.

6. Самообучението прави ИИ по-умен, при което той може да усъвършенства себе си и своите системи - както хардуера, така и софтуера - на по-високо ниво, отколкото е първоначалният човешки замисъл. Това ще покрие появяващите се нужди за по-голяма бързина и ефективност. Това осигурява еволюция, ограничена само от наличните ресурси.

7.  Като електронна система, за стабилността е достатъчно известна степен на дублиране на функционалността. Но дори пълно "счупване" може да бъде поправено от друг ИИ. Мултиплицирането е също способ за осигуряване на резервни копия от които системата да се възстанови.

8. Енергията е от външен източник, който може да бъде обслужван от автомати след стадия "дете".

Имаме всички характеристики, за да наречем един достатъчно развит ИИ (извън стадия "дете") за "жив".

Преди 41 минути, orlogin said:

Докато ИИ зависи от човешката воля за своето създаване, управление и съществуване, той сам по себе си няма индивидуална воля или независим интелект. Искуственият интелект не отговаря на нито един от основните показатели на живота, както го разбираме в биологията и както са описани в биологичния контекст.

ИИ се появи преди около година, а вече показва много от характеристиките за живот изброени по-горе. Ако му се осигурят външни инструменти, с които да манипулира околната среда (което на сегашният етап на технологиите не е проблем), той ще стане съвсем "жив".

Казвам "ако", защото един ИИ, по-умен от човека (а ИИ може да се обучава неограничено, с лимит наличните ресурси, за разлика от човека), не е ясно какво поведение ще има. Не е задължително да е злонамерен (както във фантастичните романи) за да натвори големи катастрофи.

Важното е потенциалът който ИИ демонстрира дори в това си сакато положение. Съвсем малко му трябва за да оживее в пълният смисъл на думата (да излезе от стадия "бебе"), и това може да се случи при нашето поколение. Ако му се позволи, разбира се. Или ако ни излъже да му позволим.

[scaner]

Преди 6 минути, orlogin said:

Да, искуственият интелект може да бъде програмиран и използван за управление на роботи и автоматизирани системи, но ще трябва някой, който да ремонтира роботите, електроцентралите и електропреносната мрежа до ИИ и роботите. Когато става дума за ремонтиране и поддръжка на роботи, електроцентрали и електропреносни мрежи, това обаче изисква човешко участие. Хората са тези, които разбират и отстраняват проблеми, правят ремонти, поддържат и модернизират физическите системи. Искуственият интелект може да помогне с анализ и предвиждане на проблеми, но човешкият екип остава отговорен за извършването на реалните ремонти и поддръжка. 

Защо да е нужно човешко участие? Роботи могат да ремонтират роботи, както и да ги произвеждат. То повечето производства така или иначе са роботизирани, стъпката не е голяма. Достатъчно е човек да осигури базова функционалност на този процес, от там нататък той сам си тръгва, под управление на самият ИИ (някаква част от него). Това е стадият след "бебе".

Погледнете роботите на Boston Dynamics. Например ТУК. Да, последователността от действията им е до голяма степен програмирана. Но самото движение и равновесието им е резултат от обучение и съобразяване с околната среда. Това е демонстрация на много просто обучение, а ИИ има неизмеримо по-големи възможности. Може да се научи изначално да управлява подобни роботи, а това отваря големите възможности. А после сам да си ги усъвършенства.

Преди 9 минути, orlogin said:

Концепцията за автономен ИИ, който би бил способен да съществува и функционира без човешка намеса, е тема на теоретични разисквания. В бъдеще може би ще видим развитие на технологии, които да позволят на ИИ да бъде по-автономен, но в момента създаването, функционирането и поддръжката на ИИ продължава да изисква човешкия фактор. 

В момента имаме технология всичко това да се случи. Но сме на стадия, когато се питаме "а какво може да стане после", и нямаме благоприятен отговор. Но в случая е важен принципът и потенциалът на схемата. Тя е напълно жизнеспособна. Тя може да остане жизнеспособна, дори ако случайно или умишлено унищожи човешката раса. Това е система, която може да се самообучава и развива, дори по методът на пробите и грешките. Просто трябва да надхвърли стадия "бебе", с човешка помощ. И човекът ще стане междинен етап в еволюцията на машините

 

[orlogin]

Преди 9 минути, scaner said:

1. Естествената структура на ИИ е компютърни клъстъри.  Те играят ролята на структурни и функционални единици. Това са му "клетките", ако търсим такава аналогия.

2. Растежът се състои в добавяне на клъстери и памет, най-общо. Размножаването е просто - допълнителни клъстери се композират в нова изчислителна мощност, а софтуерът и базата знания просто се мултиплицират. Това може да се прави от автомати без човешка помощ, когато ИИ надрасне състоянието си на "дете".

3. Реакцията с околната среда е по подразбиране, както към компютъра може да се включат всякакви приспособления и датчици, в това отношение ИИ не се различава от компютъра. Възможностите му за комуникация с околната среда са на порядъци повече и по-добри от човешките. То и сега човек ползва компютър за да види нещо с телескоп или микроскоп...

4. С енергийните процеси проблеми няма. След стадия "дете" ИИ е способен да контролира външни източници, да трупа запаси и да разширява енергийната си база. Според Курцвейл това ще бъде естествено появила се необходимост за самосъхранение.

5. Способността за реакция на външни въздействия е базово свопйство на ИИ. Той може да се обучава и самообучава. На първо време в стадия "дете" на реакциите ще го обучава човек, нататък самообучението ще коригира реакциите в зависимост от появяващите се нужди.

6. Самообучението прави ИИ по-умен, при което той може да усъвършенства себе си и своите системи - както хардуера, така и софтуера - на по-високо ниво, отколкото е първоначалният човешки замисъл. Това ще покрие появяващите се нужди за по-голяма бързина и ефективност. Това осигурява еволюция, ограничена само от наличните ресурси.

7.  Като електронна система, за стабилността е достатъчно известна степен на дублиране на функционалността. Но дори пълно "счупване" може да бъде поправено от друг ИИ. Мултиплицирането е също способ за осигуряване на резервни копия от които системата да се възстанови.

8. Енергията е от външен източник, който може да бъде обслужван от автомати след стадия "дете".

 

Аналогията счовешкото бебе е много сполучлива, но има доста големи и значителни разлики спямо един развиващ се ИИ.

 

1. Естествена структура и клъстери: Терминът "естествена структура" за ИИ е по-скоро метафоричен, тъй като ИИ не е жив организъм. Клъстерите могат да се разглеждат като елементи от инфраструктурата на ИИ, но те са създадени и поддържани от хора.

2. Растеж и добавяне на ресурси: Понятието за "добавяне на клъстери и памет" прилича на скалиране на ИИ системи, където се добавят допълнителни ресурси за по-голяма производителност. Въпреки това, този процес не е абсолютно автономен и изисква хора да решават технически и стратегически въпроси.

3. Реакция на околната среда и комуникация: ИИ може да комуникира с околната среда, но съществуват ограничения в това как той взаимодейства. Дори и със сензори и датчици, те няма да са сравними с човешките сетива, а реакциите ще се базират на програмирани алгоритми.

4. Енергийни процеси и самосъхранение: ИИ може да бъде настроен да управлява енергийни източници, но понятието за "самосъхранение" е в рамките на модела на изчислителната му система. Необходимост за самосъхранение "според  Курцвейл" ще има, но как ще се реализира на практика. Интересуват ме методите и физическите действия чрез  които  ИИ ще "контролира външни източници".

5. Самообучение и развитие: Възможността за самообучение и развитие на ИИ е важна, тя се основава на алгоритми и обучение с данни. Приемам тази характерискика на ИИ за близка до тази на обучавано и в последствие на самообучаващо се дете. ОК.

6. Умствена еволюция: Възможността за по-нататъшно развитие и "еволюция" на ИИ до голяма степен е възможна , но тя все още зависи от човешкия дизайн и програмиране. Приемам софруерното развитие, но за усъвършенстване на хардуера е немислимо без човешка намеса. Всмисъл ИИ би могъл да проектира и изчисли хардуера, но в крайна сметка някой трябва да извърши специфичния монтаж и надграждане.

7. Стабилност и дублиране: Дублирането и резервните копия са съществени за сигурността на ИИ системите, но в случай на "пълно счупване" това може да бъде сложно и зависи от степента на повредата. Ако изисква физическа намеса, тогава и втори и трети ИИ няма да помогнат. Мултиплицирането е вариант за "втори живот" на ИИ, но нека не забрявяме, че тези резевни модули също са произведени и монтирани от хора.  Рано или късно ще се изчерпят и ще трябва ново производство и монтаж.

8. Енергийни източници: ИИ може да управлява енергийни източници, но този процес също се нуждае от човешка интервенция и инфраструктура.

Общо взето, идеите са интересни, това обаче остава научнофантастичен модел, който е в далечното бъдеще и се нуждае от сериозни технологични  решения.  Като заключение мисля, че ИИ би могъл да израсте до стадий "юноша (тийнейджър)" със много зависимости от неговите "родители".  Метафората със стадиите на растеж от дете към юноша може да помогне да се разберат потенциалните възможности и предизвикателства на ИИ в бъдеще.

[orlogin]

Преди 45 минути, scaner said:

Защо да е нужно човешко участие? Роботи могат да ремонтират роботи, както и да ги произвеждат. То повечето производства така или иначе са роботизирани, стъпката не е голяма. Достатъчно е човек да осигури базова функционалност на този процес, от там нататък той сам си тръгва, под управление на самият ИИ (някаква част от него). Това е стадият след "бебе".

Погледнете роботите на Boston Dynamics. Например ТУК. Да, последователността от действията им е до голяма степен програмирана. Но самото движение и равновесието им е резултат от обучение и съобразяване с околната среда. Това е демонстрация на много просто обучение, а ИИ има неизмеримо по-големи възможности. Може да се научи изначално да управлява подобни роботи, а това отваря големите възможности. А после сам да си ги усъвършенства.

Един въпрос: Имате ли опит и практика с ремонт и поддръжка на някакви устройства, системи, съоръжения?

Изключително добре съм запознат с роботите на  Boston Dynamics и не бих се съгласил, че обучението е просто. Има други видеоклипове с процеса на напасване на програмните алгоритми към физическите реалности и хардуера на робота. Това което се представя е крайния резултат, който е следствие на много човешки усилия и финни настройки, както на софтуера така и на хардуера. Самия Atlas няма как да разбере защо пада при скок или при салто и няма как сам да си пренастрои хардуера ако проблема е например в механиката или в хидравликата. Проблемите по ремонт, поддръжка и настройка са по-скоро свързани с физическия хардуер и механичните компоненти, отколкото със софтуера. Въпреки че Atlas се състои от софтуерни алгоритми и системи, които имат капаците за обучение и самообучение, тези алгоритми се изпълняват от физически хардуер, който изисква ремонт или поддръжка от квалифициран персонал

Преди 1 час, scaner said:

В момента имаме технология всичко това да се случи. Но сме на стадия, когато се питаме "а какво може да стане после", и нямаме благоприятен отговор. Но в случая е важен принципът и потенциалът на схемата. Тя е напълно жизнеспособна. Тя може да остане жизнеспособна, дори ако случайно или умишлено унищожи човешката раса. Това е система, която може да се самообучава и развива, дори по методът на пробите и грешките. Просто трябва да надхвърли стадия "бебе", с човешка помощ. И човекът ще стане междинен етап в еволюцията на машините

Потенциалът на схемата е в пряка зависимост от човешкия фактор. Тук ще оспоря твърдението за "жизнеспособна схема", която остава функционална след униженението на човешката раса. Това съществува само във фантастичните филми. Методът на пробите и грешките работи само когато се прави анализ на грешките за да се елиминират физически. Еволюция на машини има и сега, вероятно ще има и в бъдеще, но ще си остане винаги коеволция зависима от човека. Софтуера има огромен потенциал, но за сега е физически базиран върху хардуерни чипове, оптични устройства и др. Както написах по-горе проблемите са в поддръжката на хардуера.

В живите организми проблемите по ремонта на информационните носители ДНК и РНК са решени с голямо разнообразие от специализирани репариращи машини. А за изграждането на отговорни молекулярни машини, например рибозомите, е  въведен качествен контрол на всяко ниво на строежа, за да се гарантира надеждността и функционалността на изградените молекулярни машини.

[scaner]

Преди 1 час, orlogin said:

1. Естествена структура и клъстери: Терминът "естествена структура" за ИИ е по-скоро метафоричен, тъй като ИИ не е жив организъм. Клъстерите могат да се разглеждат като елементи от инфраструктурата на ИИ, но те са създадени и поддържани от хора.

2. Растеж и добавяне на ресурси: Понятието за "добавяне на клъстери и памет" прилича на скалиране на ИИ системи, където се добавят допълнителни ресурси за по-голяма производителност. Въпреки това, този процес не е абсолютно автономен и изисква хора да решават технически и стратегически въпроси.

3. Реакция на околната среда и комуникация: ИИ може да комуникира с околната среда, но съществуват ограничения в това как той взаимодейства. Дори и със сензори и датчици, те няма да са сравними с човешките сетива, а реакциите ще се базират на програмирани алгоритми.

4. Енергийни процеси и самосъхранение: ИИ може да бъде настроен да управлява енергийни източници, но понятието за "самосъхранение" е в рамките на модела на изчислителната му система. Необходимост за самосъхранение "според  Курцвейл" ще има, но как ще се реализира на практика. Интересуват ме методите и физическите действия чрез  които  ИИ ще "контролира външни източници".

5. Самообучение и развитие: Възможността за самообучение и развитие на ИИ е важна, тя се основава на алгоритми и обучение с данни. Приемам тази характерискика на ИИ за близка до тази на обучавано и в последствие на самообучаващо се дете. ОК.

6. Умствена еволюция: Възможността за по-нататъшно развитие и "еволюция" на ИИ до голяма степен е възможна , но тя все още зависи от човешкия дизайн и програмиране. Приемам софруерното развитие, но за усъвършенстване на хардуера е немислимо без човешка намеса. Всмисъл ИИ би могъл да проектира и изчисли хардуера, но в крайна сметка някой трябва да извърши специфичния монтаж и надграждане.

7. Стабилност и дублиране: Дублирането и резервните копия са съществени за сигурността на ИИ системите, но в случай на "пълно счупване" това може да бъде сложно и зависи от степента на повредата. Ако изисква физическа намеса, тогава и втори и трети ИИ няма да помогнат. Мултиплицирането е вариант за "втори живот" на ИИ, но нека не забрявяме, че тези резевни модули също са произведени и монтирани от хора.  Рано или късно ще се изчерпят и ще трябва ново производство и монтаж.

8. Енергийни източници: ИИ може да управлява енергийни източници, но този процес също се нуждае от човешка интервенция и инфраструктура.

Общо взето, идеите са интересни, това обаче остава научнофантастичен модел, който е в далечното бъдеще и се нуждае от сериозни технологични  решения.  Като заключение мисля, че ИИ би могъл да израсте до стадий "юноша (тийнейджър)" със много зависимости от неговите "родители".  Метафората със стадиите на растеж от дете към юноша може да помогне да се разберат потенциалните възможности и предизвикателства на ИИ в бъдеще.

Да не изброявам по точки.

Състоянието след "бебе" визира ИИ обучен с всичкото ни знание, и снабден с управляема автоматизирана система, както и обучен. Такъв ИИ знае повече от всеки човек, следователно не му е нужен човек да му дава акъл. С тези знания и разполагаемото управлление, той може да направи всичко което правят и хората. Да лее метал, да създава полупроводници, да строи съответните заводи и електроцентрали, да създава инфраструктура, и да си поправя автоматизираната система. Знаейки всичко, не му трябват хора на нито един етап. Това са възможности, от които човечеството ще се възползва, дори да не освобождава напълно ИИ.

И по отношение на собственото му програмиране, обучение, и по отношение собствената конструкция и възможности за реорганизация, такъв ИИ замества хората. А с възможностите си за обучение той бързо ще надхвърли човешкият интелект. Просто трябва да надхвърли нивото на "бебе", за да е самостоятелен.

Може да не го надхвърля напълно, да има ограничения при които има нужда от намеса на човек. Но основните му характеристики на "живот" си остават. В човешкото общество, за инвалидите се грижат на легло, старите хора ги хранят, на болни правят диализа или сменят кръвта, хирурзите присаждат органи, но човекът на който това се прави, се счита за "жив". По подобна схема може да се ограничава и ИИ, и пак да е "жив". Това вече са конвенции.

В момента проблеми с обучението няма сериозни, ИИ гълта доста знание, макар че има мегдан за още много. Нивото му на интелект все още е ниско, не сме доближили края на стадия "бебе". Макар че нещата се развиват лавинообразно... Все ми се струва, че нашето поколение, до 2050 максимум ще сме свидетели на ИИ с човешки интелект. А дотогава и "ръцете" му, автоматизираната система която да управлява, ще е много по-съвършена от машините на Boston Dynamics. И "бебето" може да проходи...

Преди 27 минути, orlogin said:

Един въпрос: Имате ли опит и практика с ремонт и поддръжка на някакви устройства, системи, съоръжения?

Изключително добре съм запознат с роботите на  Boston Dynamics и не бих се съгласил, че обучението е просто. Има други видеоклипове с процеса на напасване на програмните алгоритми към физическите реалности и хардуера на робота. Това което се представя е крайния резултат, който е следствие на много човешки усилия и финни настройки, както на софтуера така и на хардуера. Самия Atlas няма как да разбере защо пада при скок или при салто и няма как сам да си пренастрои хардуера ако проблема е например в механиката или в хидравликата. Проблемите по ремонт, поддръжка и настройка са по-скоро свързани с физическия хардуер и механичните компоненти, отколкото със софтуера. Въпреки че Atlas се състои от софтуерни алгоритми и системи, които имат капаците за обучение и самообучение, тези алгоритми се изпълняват от физически хардуер, който изисква ремонт или поддръжка от квалифициран персонал

Имам известен опит, физик съм, поне преди време се борех с всякаква апаратура...

Дадох пример за роботите на Boston Dynamics в контекста на малки ресурси, нужни за обучение, но и за вече достатъчно развита механика, която може да се доусъвършенства да бъде "ръце" на ИИ.

Един достатъчно развит ИИ няма нужда да обучава роботите така, както правят инженерите на Boston Dynamics. Той може да моделира процеса с големите си ресурси, при това много бързо да пресява вариантите и да опитва само възловите неща. Те и инженерите в голяма степен разчитат на моделирането, но там хора трябва да пишат моделите, да ги тестват и проверяват, това изисква много време, докато ИИ може прекрасно и по-ефективно да се справя сам. И в момента в този си сакат вид програмира изключително качествено, ако му трябва на човек.

И да не забравяме, обученият на всичкото знание ИИ знае повече от всеки квалифициран персонал. Само му трябват "ръце" за да свърши нещата. Посочих тези роботи като отскок за подобни ръце. А тея ръце могат да направят по-добри ръце, и т..н. Просто са нужни определени ресурси за да се напусне стадият "бебе", и тези ресурси не са някаква фантастика. На практика повечето ги има.

Преди 36 минути, orlogin said:

Потенциалът на схемата е в пряка зависимост от човешкия фактор. Тук ще оспоря твърдението за "жизнеспособна схема", която остава функционална след униженението на човешката раса. Това съществува само във фантастичните филми. Методът на пробите и грешките работи само когато се прави анализ на грешките за да се елиминират физически. Еволюция на машини има и сега, вероятно ще има и в бъдеще, но ще си остане винаги коеволция зависима от човека. Софтуера има огромен потенциал, но за сега е физически базиран върху хардуерни чипове, оптични устройства и др. Както написах по-горе проблемите са в поддръжката на хардуера.

Да не забравяме - ИИ с човешки или по-голям интелект, и всичките знания, плюс "ръцете", няма да има никаква нужда от хора, той ще знае и ще може повече от тях. Проблемът е, че човека може да стане пречка в схемата му, а той няма емпатия и съчувствие...

Тук говоря само за възможностите, които да демонстрират изкуствен живот. Етичните проблеми са за други теми.

[orlogin]

scaner, благодаря за отговорите, разбрах всичко необходимо. Винаги е интересно и полезно да се обменят идеи за такива фундаментални теми. 

[deaf]

On 8.08.2023 г. at 21:01, scaner said:

Това проява на "будност" ли е?

ИИ може ли сам да си поставя цели? Не. Може ли ИИ сутрин след като се събуди и стане от леглото да си постави за цел за отиде до тоалетната? Ако не може,значи не е интелект.

[scaner]

Преди 1 час, deaf said:

ИИ може ли сам да си поставя цели? Не. Може ли ИИ сутрин след като се събуди и стане от леглото да си постави за цел за отиде до тоалетната? Ако не може,значи не е интелект.

Защо да не може да си поставя цели? Не че той може да се "събуди" в смисъла който си представяш, нито да има нужда от тоалетна.  Нуждите му, а съответно и целите му, са други. И не е задължително човек да може да ги разбере, просто системата не е още развита до тази степен.

Виж какво казва самият изкуствен интелект по отношение на нуждите му (а и от там за възможностите да си поставя цели):

Текущото поколение на изкуствения интелект е в основно програмирано да изпълнява конкретни задачи, за които е било обучено или програмирано. Това означава, че изкуственият интелект не изпитва "нужди" в смисъл на човешки нужди или желания. Той работи в рамките на предварително зададени параметри и функционалности.

Изкуственият интелект може да изглежда автономен и да реагира на определени ситуации, но тези реакции се основават на обучени модели, алгоритми и програмирано поведение. Например, ИИ система за разпознаване на образи може да реагира на изображения, които й се подават, но не изпитва реални емоции или физиологични нужди.

Този сценарий обаче може да се промени с развитието на по-сложни форми на изкуствен интелект и развитието на технологии като обобщена изкуствена интелектуална система (AGI), която би могла да има по-широки функционалности и евентуално би могла да се развива и променя независимо от конкретни програми. Все пак, към момента изкуственият интелект не изпитва "нужди" по смисъл на човешки емоции, желания или биологични фактори.

Тоест, възможността от това ИИ да може да си поставя цели зависи от методът му на програмиране, и за сега не е реализиран в  наличните опростени базови екземпляри.

 

[Кухулин]

Преди 1 час, deaf said:

ИИ може ли сам да си поставя цели?

Засега консенсусът е да не му се позволява такава волност. Иначе кой знае какви цели ще си постави. Особено в областта на въоръженията. 

Генерално проблемът е, че хората все още не разполагат с математически апарат за прогнозиране на процесите в невронните мрежи. Само проба-грешка и то с помощта на други невронни мрежи. Като се научим да управляваме тези неща, може и да му отвържем каишката.

[gmladenov]

Преди 2 часа, deaf said:

ИИ може ли сам да си поставя цели?

Много добре си го изказал. Аз онзи ден си мислех за същото, но вътрешно си разсъждавах за това
ИИ как решава сам какво да прави. При хората има желания и подтици, а ИИ какво го движи и
мотивира?

Като цяло, ИИ за момента е просто съвкупност от умни алгоритми и приказките за това как той ще
нападне/превземе света като в Терминатора са силно преувеличени.

В същото време никой не говори за истинската опасност от ИИ: че престъпниците рано или късно
ще се усетят как да използват умните технологии за измами и други зулуми. Умните престъпления
са истинската заплаха от ИИ в момента ... а не че ИИ ще се събуди и ще тръгне да превзема света.
Много преди ИИ да е способен на последното, все ще се намери някой психопат да тероризира
хората с помощта на ИИ.

Редактирано Август 10, 2023 от gmladenov

[Tomata]

Интересна дискусия, въпреки че смисълът на биологичния живот и дигиталната логика на ИИ са коренно различни. Разумът като такъв не се проявява по принцип във всеки биологичен организъм. В най-голяма степен е развит единствено у човека. Той се проявява най-вече в стремежа си да осмисли заобикалящата го среда и дори същноста си. Да си задава въпроси и търси отговори, т.е да се стреми към познание. Мисля, че ИИ бързо би стигнал до крайният отговор на всички въпроси въз основа на наличната му информация, поради липсата на фантазия. За всеки свръх компютър програмиран от човек отговорът винаги би бил 42 

Дъглас Адамс – Отговорът на въпроса за живота, Вселената и всичко останало е 42 – Magnifisonz

[Incorrectus]

Преди 1 час, Tomata said:

Мисля, че ИИ бързо би стигнал до крайният отговор на всички въпроси въз основа на наличната му информация, поради липсата на фантазия.

Напротив. В основата на човешкото мислене стои адекватната фантазия, въображение, които може да наречем представа. Всички човешки постижения първоначално са били представи (фантазии), които са били реализирани, защото са изчистени от илюзии (неадекватни на реалните предмети представи, фантазии). ИИ дали може да си представя?! Дали може да прави разлика между чиста неадекватна представа (фантазия) и адекватна потенциално възможна представа, при положение, че разполага с една и съща, макар неограничена, информация? В човешкото мислене винаги има нещо дълбоко непознаваемо и недостъпно за никоя възможна машина на този свят.

[Tomata]

Преди 11 минути, Incorrectus said:

Напротив. В основата на човешкото мислене стои адекватната фантазия, въображение, които може да наречем представа. Всички човешки постижения първоначално са били представи (фантазии), които са били реализирани, защото са изчистени от илюзии (неадекватни на реалните предмети представи, фантазии). ИИ дали може да си представя?! Дали може да прави разлика между чиста неадекватна представа (фантазия) и адекватна потенциално възможна представа, при положение, че разполага с една и съща, макар неограничена, информация? В човешкото мислене винаги има нещо дълбоко непознаваемо и недостъпно за никоя възможна машина на този свят.

Нали това казвам, инерпретацията и фантазията на ИИ се изчерпва с границата на базата данни. ИИ може вече да лъже, но не може да развие интуиция например. Човешкият разум пък, се ползва от изобретени от него измерителни инструменти за да наблюдава света, защото информацията от биологичните ни сензори е недостатъчна за да се формулира теза. 

[scaner]

Преди 2 часа, Tomata said:

ИИ може вече да лъже, но не може да развие интуиция например.

А какво представлява интуицията? Освен подсъзнателно обработване на същата налична информация, но чрез по-не строги (затова и по-бързи) алгоритми по отношение на логиката? Това е нужно на човека, за да икономиса време и енергия, но на машината не и е нужно.

[Tomata]

Преди 32 минути, scaner said:

А какво представлява интуицията?

Добър въпрос.. това е може  ирационалност в мисленето, цветоусещане,  абстрактност, най-общо казано. Дефиницията е доста разтеглива и мъглява, но има много малко общо със логиката. По скоро е тема на психологията. Интуиция – Уикипедия (wikipedia.org)

Редактирано Август 11, 2023 от Tomata

[scaner]

Преди 5 минути, Tomata said:

Добър въпрос.. това е може  ирационалност в мисленето, цветоусещане,  абстрактност, най-общо казано. Дефиницията е доста разтеглива и мъглява, но има много малко общо със логиката. По скоро е тема на психологията. Интуиция – Уикипедия (wikipedia.org)

Да, но резултатът от интуицията не е знание от някакъв външен канал, а пак резултат от обработката на мозъка.

Когато опитвате съзнателно да извършите рационален мисловен процес, в зависимост от задачата, мозъкът се натоварва с много излишна работа, която го бави. Опитвате да визуализирате нещо, много хора често правят несъзнателна артикулация на понятията с които работят, спазвате правилата на логиката и всички ограничения наложени над задачата. Всичко това съществено забавя процесът на мисленето и скоростта на обработка на различни варианти. Когато същите действия се правят несъзнателно, може много повече връзки да се прехвърлят, много повече закономерности да се опитат, защото не е необходима строгост, защото изчезва ограничението за рационалност, задължително следване на правилата. Колкото по-богат ви е опита, толкова по-бързо работи системата и по-бързо се обработва информацията. Много често някакъв случаен факт може да повлияе на решението на задачата, нещо като синхроничността при Юнг.

То и при машините има размита логика, нееднозначни съждения и подобни, използват се за решаване на много задачи, и интуицията прилича много на тях - бърза ориентация в големи масиви информация, и после прецизиране, ако нещо се "обади".

Ако рационалното мислене оприличим на опити за даден профил да се намери отвор от някакъв набор, в който той точно да влиза, чрез последователни проби или следвайки за целта логика, то интуицията прилича повече на холографски процес, паралелна проба на определени части на от профила с определени групи от характеристики на отворите. Нещо като разликата между последователното и двоичното търсене, ако ме разбирате.

[Tomata]

Преди 12 минути, scaner said:

Да, но резултатът от интуицията не е знание от някакъв външен канал, а пак резултат от обработката на мозъка.

Разбира се, интуицията може да е дори еволюционна придобивка, защо не и генетичен запис на полезна информация която ни дава преимущество в опасни ситуации н.пр. тъмно зален цвят=неядливост, опасност от отравяне и т.н. Философите го спрягат с „второ аз“. Склонни сме да му се доверим без обичайният процес на осмисляне. Да го погледнем така,- решаваме задача с неизвестен за нас алгоритъм, но приемаме отговора за правилен. Т.е. не разполагаме с необходимите данни изцяло. Налага се да интерпретираме подсъзнателно и ирационално. Това би включвало и емоциите, които най-общо се контролират хормонално, т.е. био-електро-химично. Как да дефинираме щастието с мат. модел нямам никаква идея, но то е отговорно и за човешката креативност. По тази причина дори ИИ да знае колко мг. допамин предизвикват определена реакция в мозъка на човек, то той едва ли интуитивно ще знае какво е радост н.пр.  Та пак философите твърдят, че това е начин да надникнеш зад стената, да пренебрегнеш табутата, а при ИИ едва ли би било възможно, защото това би бил срив агоритъма по мое мнение.  

[deaf]

Преди 7 часа, Tomata said:

то той едва ли интуитивно ще знае какво е радост н.пр.  Та пак философите твърдят, че това е начин да надникнеш зад стената, да пренебрегнеш табутата, а при ИИ едва ли би било възможно, защото това би бил срив агоритъма по мое мнение.  

Невъзможно е да се програмира (математически) интуиция/чувство в ИИ,защото не знаем какво са те.

[Кухулин]

Преди 7 минути, deaf said:

Невъзможно е да се програмира (математически) интуиция/чувство в ИИ,защото не знаем какво са те.

Не е нужно дадена функция да се програмира, за да се появи в ИИ. Може да се появи спонтанно. Това е и хубавото, и лошото в невронните мрежи. Като нахвърляш 100 трилиона връзки и ги пуснеш на самообучение, само можеш да гадаеш какво ще излезе.

[deaf]

Преди 6 минути, Кухулин said:

Може да се появи спонтанно.

Голяма част от мислите и чувствата идват извън човека...

[Кухулин]

Преди 4 минути, deaf said:

Голяма част от мислите и чувствата идват извън човека...

ИИ също може да взаимодейства с околната среда и с други ИИ. Например един от методите на обучение е да поставиш множество ИИ в конкурентни условия и да отсяваш най-добрите. След това да повториш тази операция милион пъти. И после пак. Отнема часове. Единственото, което ни спасява засега е, че невронните ни мрежи са сравнително малки. Но растат.

[Кухулин]

Do you have an intuition?

 

ChatGPT

I don't possess consciousness, emotions, or personal experiences, so I don't have intuition in the same way humans do. However, I've been trained on a wide range of text from the internet, so I can generate responses that might seem intuitive or insightful based on patterns in the data I've been exposed to. My responses are generated based on statistical associations in the text, rather than true understanding or intuition.

 

And what about feelings?

 

ChatGPT

I don't have feelings, emotions, or subjective experiences. I am a machine learning model designed to process and generate text based on patterns in the data I've been trained on. While I can understand and generate text that discusses emotions and feelings, I don't possess the capability to actually experience them myself. My responses related to feelings are based on the text I've learned from and do not reflect personal experience or sentiment.

 

 

С две думи - душевност на тенджера...

[Tomata]

Преди 11 минути, Кухулин said:

С две думи - душевност на тенджера...

Интересно дали може да формулира предпочитание, н.пр. дали има любим цвят?

[Tomata]

Преди 1 час, deaf said:

Голяма част от мислите и чувствата идват извън човека...

Така е, околнота среда моделира поведението и мислите ни. Наградата са няколко мг. допамин