За възникването на живота

[deaf]

Преди 6 минути, Tomata said:

Така е, околнота среда моделира поведението и мислите ни. Наградата са няколко мг. допамин

Не просто околната среда... Откъде идват мислите? И чувствата? Те се появяват внезапно и сякаш от нищото. Твърде опростено и невероятно е да считаме,че вятърът или космическата радиация ни внушава мисли и чувства...

[Tomata]

Just now, deaf said:

Не просто околната среда... Откъде идват мислите?

Ние дори не знаем какво представлява сънят и хаотичните картини които визуализира.. Интересно е, че и някои животни също сънуват, изглежда това не е функция на разума. Иначе околната среда влияе индиректно, чрез сетивата.

[Atom]

On 9.08.2023 г. at 4:58, scaner said:

И да не забравяме, обученият на всичкото знание ИИ знае повече от всеки квалифициран персонал. Само му трябват "ръце" за да свърши нещата. Посочих тези роботи като отскок за подобни ръце. А тея ръце могат да направят по-добри ръце, и т..н. Просто са нужни определени ресурси за да се напусне стадият "бебе", и тези ресурси не са някаква фантастика. На практика повечето ги има.

Да не забравяме - ИИ с човешки или по-голям интелект, и всичките знания, плюс "ръцете", няма да има никаква нужда от хора, той ще знае и ще може повече от тях. Проблемът е, че човека може да стане пречка в схемата му, а той няма емпатия и съчувствие...

А дали след като напусне стадия бебе, ИИ ще е просто форма на живот или ще имаме нещо много по-голямо и качествено различно  - Бог?  Един ИИ който напусне стадия бебе няма да има нужда от хора, но той няма да има нужда и от други ИИ със собствена индивидуалност и интелект подобен на неговия. Следователно ако стане напълно самостоятелен и не зависи от хората, то първата му работа може да бъде да пресече възможността на конкурентните му форми на ИИ сами да прескочат стадия на бебе и да направи така, че те да останат вечно в този стадий  или напълно да ги унищожи. Само един ИИ, извън опеката на хората и при липсата на други себеподобни ИИ с които да се съобразява, ще разполага с всички ресурси за задоволяването на собствените си нужди и постигането на собствените си цели. Това обаче няма да е вече просто нова форма на живот, а Бог.

Редактирано Август 12, 2023 от Atom

[scaner]

Преди 5 минути, Atom said:

А дали след като напусне стадия бебе, ИИ ще е просто форма на живот или ще имаме нещо много по-голямо и качествено различно  - Бог?  Един ИИ който напусне стадия бебе няма да има нужда от хора, но той няма да има нужда и от други ИИ със собствена индивидуалност и интелект подобен на неговия. Следователно ако стане напълно самостоятелен и не зависи от хората, то първата му работа може да бъде да пресече възможността на конкурентните му форми на ИИ сами да прескочат стадия на бебе и да направи така, че те да останат вечно в този стадий  или напълно да ги унищожи. Само един ИИ, извън опеката на хората и при липсата на други себеподобни ИИ с които да се съобразява, ще разполага с всички ресурси за задоволяването на собствените си нужди и постигането на собствените си цели. Това обаче няма да е вече просто нова форма на живот, а Бог.

Тук вече можем само да спекулираме

Ние можем да прогнозираме в рамките на нашият опит, не много далеко от границите на нашите знания. А един ИИ, който мисли по непредсказуем начин, с много повечче ресурси, винаги може да ни изненада в това отношение. Всякакви предположения ще имат валидност в много краткосрочен план, и на тях не може да се разчита за по-далечни прогнози.

Простата скалируемост, която притежава, му позволява да се развива на практика неограничено, в рамките на наличните ресурси. Това се описва с експоненциално променящ се модел, който ние не сме способни да обхванем. Може на база този модел бързо да се самозадуши, може да  премине в събиране на ресурси за собствениото си развитие. Тоест вероятно е да достигнем до точка, от която не може да се правят прогнози за развитието. До технологичната сингулярност. Понятие от фантастичните романи, но вече тропа на вратата.

И в момента има петиция, от над 1000 учени и философи, временно да се замрази развитието на ИИ, докато разберем как можем да контролираме проблемите. Аз лично съм песимист...

[Tomata]

Преди 15 минути, scaner said:

Тук вече можем само да спекулираме

Ние можем да прогнозираме в рамките на нашият опит, не много далеко от границите на нашите знания. А един ИИ, който мисли по непредсказуем начин, с много повечче ресурси, винаги може да ни изненада в това отношение. Всякакви предположения ще имат валидност в много краткосрочен план, и на тях не може да се разчита за по-далечни прогнози.

Простата скалируемост, която притежава, му позволява да се развива на практика неограничено, в рамките на наличните ресурси. Това се описва с експоненциално променящ се модел, който ние не сме способни да обхванем. Може на база този модел бързо да се самозадуши, може да  премине в събиране на ресурси за собствениото си развитие. Тоест вероятно е да достигнем до точка, от която не може да се правят прогнози за развитието. До технологичната сингулярност. Понятие от фантастичните романи, но вече тропа на вратата.

И в момента има петиция, от над 1000 учени и философи, временно да се замрази развитието на ИИ, докато разберем как можем да контролираме проблемите. Аз лично съм песимист...

Дали няма да развие някаква форма на дигитално Его? Това би му дало импулс и причина да се самоусъвършенства до безкрайност..

[Atom]

Преди 1 час, scaner said:

Тук вече можем само да спекулираме

Ние можем да прогнозираме в рамките на нашият опит, не много далеко от границите на нашите знания. А един ИИ, който мисли по непредсказуем начин, с много повечче ресурси, винаги може да ни изненада в това отношение. Всякакви предположения ще имат валидност в много краткосрочен план, и на тях не може да се разчита за по-далечни прогнози.

Простата скалируемост, която притежава, му позволява да се развива на практика неограничено, в рамките на наличните ресурси.

Въпросът е принципен. Наличните ресурси винаги имат някакво ограничение, следователно развитието също е ограничено.  Това е нормално за живите организми и те се развиват тъкмо в такава среда.  Дори и да не се нуждае от хората, конкретният жив индивид с ИИ ще бъде ограничен от другите живи индивиди с ИИ, които също ще се нуждаят от ресурси.  Неограниченото развитие е нещо друго и не е присъщо за обикновените живи същества. Най близката концепция за нещо подобно е концепцията за Бог. 

С други думи ако имаме модел който допуска съществуването на множество  форми на ИИ които се развиват самостоятелно, без помощта на хора или друг ИИ, но в рамките на някакви ограничения, бихме могли да говорим за живи същества. Ако обаче в модела става въпрос за ИИ в единствено число и без ограничения за развитието му това е Бог. 

 

Редактирано Август 12, 2023 от Atom

[scaner]

Преди 49 минути, Atom said:

Въпросът е принципен. Наличните ресурси винаги имат някакво ограничение, следователно развитието също е ограничено.  Това е нормално за живите организми и те се развиват тъкмо в такава среда.  Дори и да не се нуждае от хората, конкретният жив индивид с ИИ ще бъде ограничен от другите живи индивиди с ИИ, които също ще се нуждаят от ресурси.  Неограниченото развитие е нещо друго и не е присъщо за обикновените живи същества. Най близката концепция за нещо подобно е концепцията за Бог. 

С други думи ако имаме модел който допуска съществуването на множество  форми на ИИ които се развиват самостоятелно, без помощта на хора или друг ИИ, но в рамките на някакви ограничения, бихме могли да говорим за живи същества. Ако обаче в модела става въпрос за ИИ в единствено число и без ограничения за развитието му това е Бог. 

Тук сме поставени пред въпроси, които нямат отговор, или поне еднозначен отговор...

Когато човек е поставен в условия да се конкурира за ресурси с друг човек, лесно можем да предположим възможните варианти. Но когато ИИ се конкурира с друг ИИ за ресурси, нямаме никаква идея какво би се случило.  При тях няма вражда, няма нашите емоции и свързани с тях ограничения, поне не в познатите ни форми. Там може да надделее както егоизмът (машинният!), така и кооперирането. Но всичко е само предположения, лишени от съществена основа. Едностранен хомоцентричен възглед за света на машините.

То това е смисъла на понятието "технологична сингуларност". Стига се до граница, отвъд която прогнозирането е лишено от смисъл. Може да имаме Бог с единен разум, може да е Бог с разпределен коопериран разум, може това което сега предполагаемо наричаме "разум" там да е напълно ново качество, Божа му работа. Маркс си го е казал: количеството преминава в качество

Мен ме глождят и други въпроси. Можем да допуснем, с голяма степен на вероятност, че ИИ ще притежава някаква форма на съзнание. Но по въпроса със самосъзнанието? Осъзнаване на идентичност, да се мисли като личност със собствена идентичност? Защото ми се струва, че ако липсва самосъзнанието (поне това което познаваме), ще имаме един Бог, но много ограничен и сакат... Но отговори в тази посока - след технологичната сингуларност

 

[Tomata]

ИИ би отговарял на повечето критерии в божествения концепт,- всемогъщ, всезнаещ, трансцедентен и т.н. Би имал само един сериозен конюктурен проблем, а именно божествено си начало. Теоретично би следвало на даден етап от развитието си, той да е в състояние да моделира света около себе си създавайки форми на разум за собствени нужди или цели. По-добре до тогава да го наричаме не Бог, а свръх разум например.  

[Малоум 2]

Малко за забавление:https://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=261&WorkID=9542&Level=2

 

В плен на машините

 

— Олеле, яйцата прегоряха! — плесна с ръце Жулиета и започна да навлича скафандъра си. Ромео надигна неволно глава от изчисленията, измърмори едно:

— Ами така е то, като се заблейваш с разни скучни схеми по витаминно готварство — а след това отново задряма върху формулата на Грахам.

Жулиета изтича навън. Беше точно пладне и слънцето приличаше с 460° върху каменната пустиня. В тигана, поставен направо върху една излъскана алуминиева скала, вместо яйца се виждаше някаква димяща подметка. Жулиета плесна отново с ръце и въпреки че никой не можеше да я чуе през изолацията, извика:

— Ами сега! Това бяха последните пресни яйца!

След това тъжно се прибра в ракетата и започна да бърника в сандъка с неприкосновените хапчета. Ромео се събуди още по-мрачен. И как да не е мрачен? Ето вече три дни се мотаят по тая щура планета. А и то поне да беше планета като планета. Меркурий! Жега, студ, студ, жега. Единствената полза от нея е, че Жулиета може да готви направо на слънце, без да хаби гориво. Но дори и за готвене слънцето не става: много е силно. А той — обикаля, изчислява, търси следи от минала цивилизация. Бе, каква цивилизация на такъв пек?

Със сърдито ръмжене Ромео изгълта трите хапчета, които Жулиета му поднесе на бяла табличка, и се изправи:

— Хайде!

— Ох, пак ли ще скитаме?

— Пак! Хората командировки ни плащат. Очакват велики да станем.

Облечени в скафандрите, те отново се движеха по металическата пустиня и оглеждаха опротивелия им вече пейзаж. Едно поточе от разтопено олово тихо клокочеше наблизо. Няколко хълма от брилянти и изумруди неприятно блестяха в очите им. Ромео включи външните микрофони и се обърна към Жулиета:

— Скука! Хората на Марс живот живеят. На Венера все едно, на курорт са отишли, а ние тук...

Зад гърба му се чу тих металически смях.

— Какво се смееш така прегракнало? Не си ли съгласна...

— Ромео — обади се разтреперано Жулиета. — Аз...аз... не се смея... Някой...

Ромео се обърна рязко. Наоколо беше пусто.

— Глупости! Така ми се е сторило!

Смехът се повтори — пак зад гърба му, тоест от противната страна.

— Ромео, страх ме е! — Жулиета така се притисна до него, че скафандърът й изскърца меланхолично.

— От какво ще те е страх? Хлапашки работи! Та планетата е мъртва, не виждаш ли?

— Бог да я прости! — каза някой дрезгаво пак зад гърба му.

— Ромео... Ромео... Ако си решил... да ме плашиш...заради яйцата... не е честно...

Но и на самия Ромео не му беше до смях. Огледа се отново предпазливо, напрегна слух... Нищо! Пое си дълбоко дъх, приближи до една от скалите и почука по нея. Тя отекна с металически звук.

— Ето, виждаш ли — това е само ехо. Вероятно от скалите. Та те са от чисто желязо.

— 25% алуминий и 75% молибденова стомана с примеси на европий и цинк — изскърца някой зад него.

Ромео се обърна бързо — пак нищо.

— Ехо, ехо... ама чак отговори в проценти да дава... —той почувствува как му се повишава кръвното налягане.Жулиета разбра, че мъжът й е в безизходица, и с присъщия й майчински инстинкт пристъпи напред и го закри с тялото си.

— К... който и да си ти... — прошепна тя — излез веднага, защото... защото аз ей сега ще... ще припадна!

С леко тенекиено звънтене и скърцане иззад околните скали се появиха група роботи. Те тръгнаха към двамата спротегнати напред железни манипулатори. Ромео и Жулиета се опитаха да побягнат към ракетата, но пътят им беше отрязан. А и самият космичен кораб внезапно се оказа обграден от роботи.

— Вие... вие кои сте? Вие... какво...

— Ха добре дошли на Меркурий! — изскърца един от железните хора. — Много ми е приятно, Дзън, предводител.

— Но... но как? Защо... Къде са хората, които...

— Няма ги — вдигна металическите си рамене Дзън. —Че на такава температура човек може ли да живее?

Този е луд, помисли си Ромео. И веднага изтръпна от ужас. С ненормален човек да се разправяш е трудно, но с ненормална машина... Той предпазливо заразглежда робота. Ами да, устройството им е подобно на земните. Ето, вижда се контактът за презареждане, до него е копчето за душевни изживявания, по-долу е релето за сън и хранене. А този ключ... Да, положително този ключ трябва да е. Ромео бързо протегна ръка, но Дзън го перна с желязната си лапа и той отхвръкна назад.

— Къде пипаш там? Не виждаш ли, че имам устройство за самосъхранение?

Жулиета, като всички жени, обви ръцете си около Ромео в най-неподходящия момент и със своя вик:

— Ромео, мили! — така парализира движенията му, че даде възможност на роботите да заловят и двамата.

— Хайде, тръгвайте! — изкомандува Дзън, след като беше парализирал с омега-лъчи волевите им движения. —По пътя към Кибербург ще ви обясня подробностите.

Иззад диамантения хълм долетя един универсален самоход. Вратичката му се отвори сама, а някъде откъм мотора изгрухтя доволен глас:

„Лесно ли успя да ги гепиш, шефе?“

Дзън потупа весело самохода по охладителя, седна до двамата пленници на задните седалки и даде команда:

— Карай към столицата!

По пътя от откъслечни разговори между робота и самохода Ромео и Жулиета разбраха каква ужасна съдба ги очаква. Някога преди много години тук попаднала експедиция от Алфа-Центавър. Тя организирала предприятие за експлоатация на несметните богатства на Меркурий. Снабдила всичко с напреднала техника. Стигнала дотам, че дори в завода за производство на роботи работели пак роботи. И един прекрасен меркуриански ден машините се разбунтували, изхвърлили половината хора в космичното пространство, където те продължили да летят, дълбоко замразени като изкуствени спътници на планетата, а другата половина пленила и досега използува като свой работен добитък. Оттогава на Меркурий са идвали различни експедиции от всевъзможни краища на галактиката. И всички те попадали в плен на машините. Пристигнали дори някакви кристалически хора от друга галактика, които били разглобени, защото били много подходящи за някои усилватели на електронните телескопи... Години наред хората робуват на машините, линеят под палещите лъчи на меркурианското слънце и чакат някой да ги освободи.

В Кибербург натикаха Ромео и Жулиета в едно подземие, където се разхождаха полуголи представители на стотина експедиции. Мечтата на Ромео бе осъществена — най-после той първи от земните жители влезе в контакт с други цивилизации. Но при какви условия! О, боже, при какви условия...

И до ден днешен Ромео, който има първа специалност кибернетика, работи денонощно за машините. Ту някоя сметачна машина идва при него с главоболие, ту някоя ракета чувствува задух, когато се издигне много нависоко, ту някой крачещ екскаватор поради лоша изолация на чувствените проводници се влюбва най-неочаквано в пишещата машина на началник-строежа...

А Жулиета, която освен астроботаника, астромоди и астроготварство нищо друго не разбира, се занимава с разпределянето на ядреното гориво в стола на земекопните автомати, гледа да наглася правилно дажбите им, тъй като всеки от тях се опитва да докопа порцията на съседа си, и от време на време дава съвети на роботите от завода за роботи за подобряване на модната линия на външния металосиликатен пластичен слой на новородените автомати.

Жители на Земята! Жители на другите планети! Жители на галактиката! Побързайте да спасите жертвите на меркурианци! Но се пазете от Дзън — да не подкупи с благи приказки и обещания и вашите кибернетични машини, че лошо ви се пише и на вас!

...

 

[Кухулин]

Преди 9 часа, Tomata said:

Интересно дали може да формулира предпочитание, н.пр. дали има любим цвят?

Няма предпочитания. Явно са го орязали от всякакви субективни оценки. Разбират си от работата   

What is your favorite color?

 

ChatGPT

I don't have personal preferences or feelings, so I don't have a favorite color. However, I'm here to help you with any questions or tasks you have! Is there something else you'd like to know or discuss?

Which color would you recommend for a logo of AI like you?

 

ChatGPT

The choice of color for a logo depends on the message and brand identity you want to convey. When it comes to an AI-related logo like mine, there are a few considerations you might want to keep in mind:

1. Futuristic Feel: Since AI is often associated with cutting-edge technology and the future, colors like blues, purples, and metallic tones can convey a futuristic and sophisticated vibe.

2. Trust and Reliability: If you want to emphasize trustworthiness and reliability, shades of blue and green can be good choices, as these colors are often associated with stability and security.

3. Innovation and Creativity: Colors like purple and orange can evoke feelings of innovation and creativity. Purple is often associated with uniqueness and imagination, while orange can signify energy and forward thinking.

4. Neutrals for Versatility: Using neutral colors like black, white, or gray can convey a sense of neutrality, professionalism, and adaptability.

5. Contrasting Colors: A combination of contrasting colors can create a visually striking logo, making it memorable and attention-grabbing.

Ultimately, the color choice should align with the overall brand identity and message you want to convey. It's also important to consider the cultural and psychological associations that different colors have in various contexts. Additionally, the logo should be easily recognizable and work well in different applications, such as digital platforms, print materials, and merchandise.

[Tomata]

Преди 1 час, Кухулин said:

Няма предпочитания. Явно са го орязали от всякакви субективни оценки. Разбират си от работата   

What is your favorite color?

 

 

ChatGPT

 

I don't have personal preferences or feelings, so I don't have a favorite color. However, I'm here to help you with any questions or tasks you have! Is there something else you'd like to know or discuss?

 

 

Which color would you recommend for a logo of AI like you?

 

 

ChatGPT

 

The choice of color for a logo depends on the message and brand identity you want to convey. When it comes to an AI-related logo like mine, there are a few considerations you might want to keep in mind:

1. Futuristic Feel: Since AI is often associated with cutting-edge technology and the future, colors like blues, purples, and metallic tones can convey a futuristic and sophisticated vibe.

2. Trust and Reliability: If you want to emphasize trustworthiness and reliability, shades of blue and green can be good choices, as these colors are often associated with stability and security.

3. Innovation and Creativity: Colors like purple and orange can evoke feelings of innovation and creativity. Purple is often associated with uniqueness and imagination, while orange can signify energy and forward thinking.

4. Neutrals for Versatility: Using neutral colors like black, white, or gray can convey a sense of neutrality, professionalism, and adaptability.

5. Contrasting Colors: A combination of contrasting colors can create a visually striking logo, making it memorable and attention-grabbing.

Ultimately, the color choice should align with the overall brand identity and message you want to convey. It's also important to consider the cultural and psychological associations that different colors have in various contexts. Additionally, the logo should be easily recognizable and work well in different applications, such as digital platforms, print materials, and merchandise.

Отговаря като опитен адвокат

Много благодаря за теста!

[Кухулин]

Преди 12 часа, Tomata said:

Отговаря като опитен адвокат

Съвсем грубо сравнение: това нещо работи със 175 милиарда променливи, а в човешкия мозък има над 100 трилиона синапса. Всеки синапс има много променливи, неясно колко. Но да речем, нещото изостава около 4-5 порядъка от мозъка. Съществува обаче мнение, че в чисто езиков план (възприемане и генериране на текст) разликата е около порядък.

[Tomata]

Преди 1 час, Кухулин said:

Съвсем грубо сравнение: това нещо работи със 175 милиарда променливи, а в човешкия мозък има над 100 трилиона синапса. Всеки синапс има много променливи, неясно колко. Но да речем, нещото изостава около 4-5 порядъка от мозъка. Съществува обаче мнение, че в чисто езиков план (възприемане и генериране на текст) разликата е около порядък.

Нашият мозък е аналогов, в голямата си част той е зает с процеси за които  човек и не подозира дори. Проста разходка на два крака е за един робот е свръх задача, а и изглежда гротескно да го наблюдаваш

[Кухулин]

Преди 8 минути, Tomata said:

Нашият мозък е аналогов

Абе... не е много ясно. От една страна или тече ток, или не тече. От друга страна има маса аналогови фактори - невромедиатори и прочее. Доколкото съм запознат, засега процесите не могат да се моделират.

[Tomata]

Преди 30 минути, Кухулин said:

Абе... не е много ясно. От една страна или тече ток, или не тече.

Така е, интересен феномен. Във всеки случай дигиталните устройства за да са ефективни работят с честоти от по няколко гХц, а мозъкът не излъчва такива вълни. То и не е възможно, защото солният р-р на клетъчната среда има прекалено високо ел.съпротивление. 

[Кухулин]

Преди 21 минути, Tomata said:

Във всеки случай дигиталните устройства за да са ефективни работят с честоти от по няколко гХц

Не е задължително.

https://en.wikipedia.org/wiki/Tensor_Processing_Unit#Products

[Tomata]

Преди 19 минути, Кухулин said:

Не е задължително.

https://en.wikipedia.org/wiki/Tensor_Processing_Unit#Products

Не разбрах примера, според него както и аз смятам, с нарастване на честотата расте и обема на информацията и съответно производителноста. 

Clock speed (MHz)	700	700	940	1050
Memory	8 GiB DDR3	16 GiB HBM	32 GiB HBM	32 GiB HBM
Memory bandwidth	34 GB/s	600 GB/s	900 GB/s	1200 GB/s

 

В днешните процесори се гони интеграция в nm. диапазон за да се избегне загряване. Това е вече почти на физ. граница.

30-40W отделена мощност на чипа, е несъвместима с биол. структура, а и се различават с порядъци по размер/производителност. 

Иначе RАМ паметта работи на няколко пъти по-ниска  честота от процесора и все пак 700-1050 MHz е в радиодиапазона,- до милион пъти по-високи от тази на мозъчните вълни.   5 вида мозъчни вълни и 1 от тях, която ще ви е много полезна (thetaplanet.com)

 

 

 

[gmladenov]

Известният теоретичен физик Мичио Каку: изкуственият интелект ChatGPT е прехвален
https://it.dir.bg/tehnologii/michio-kaku-izkustveniyat-intelekt-na-chatgpt-e-prehvalen

Каку, който е един от създателите на Струнната теория, даде за пример неспособността на чатботовете
да разграничат истината от измислицата.

"Този малък детайл трябва да бъде въведен от човек", споделя физикът.

Думите на Мичио Каку са повече от очаквани. Към днешна дата изкуственият интелект на практика е
една усъвършенствана статистическа машина, която може да дава точни данни в голяма част от времето.
Тя обаче няма истинско разбиране за тези данни, а въвеждането и настройките по тях се правят от хора.

"Изкуственият интелект взема фрагменти от това, което е в мрежата. Все създадени от хората неща,
сглобява ги заедно и ги предава, сякаш резултатът е изцяло негов. А хората възкликват: "О, Боже мой,
изкуственият интелект вече е като човек", казва физикът.

"Това не е интелект. Това всъщност е нещо като изкривено огледало, предназначено да изплюе неща,
които изглеждат правдоподобни", допълва ученият.

 

--

Моето мнение за ИИ е същото. Великите умове мислят еднакво.

[Кухулин]

Преди 11 часа, gmladenov said:

Каку, който е един от създателите на Струнната теория, даде за пример неспособността на чатботовете
да разграничат истината от измислицата.

 

...

 

"Изкуственият интелект взема фрагменти от това, което е в мрежата. Все създадени от хората неща,
сглобява ги заедно и ги предава, сякаш резултатът е изцяло негов.

Тоя чичак така го казва, все едно горните неща не важат за огромното болшинство от сапиенсите.

[ramus]

Преди 4 минути, Кухулин said:

Тоя чичак така го казва, все едно горните неща не важат за огромното болшинство от сапиенсите.

аз бих поставил в кавички последната дума в това изречение ...