Реалният цар Симеон І

[glishev]

То печати има, но дали са от монашеския му период?

Общо взето, печатите на архонта Борис могат да бъдат и от езическия, и от християнския му период (защото титлата "от Бога архонт" си е употребявана още от владетелите преди него), но надали от периода, когато вече е монах.

[RIZAR]

През X-XII не е имало такава рационализация, за каквато си представяте днес.

Света от XV в. постоянно се рационализира. През Xв. правовите и етически въпроси са се обезпечавали от религиозни символи и ритуали, които са били фундирани на основата на дадена философска система. Легитимацията на едно върховенство е било философско-религиозен акт.

[DendroaspisP]

Изобщо, цялото поведение на Борис от замонашването му (889) е много странно и нетипично. Той няма проблем да свали и Расате, да назначи и нов владетел (Симеон), а формално трябва да си е само един монах (до колкото си спомням християнската догма не позволява да си едновременно и владетел и свещеник, още по-малко монах). Едва ли може официално да изпълнява и двете функции. По-скоро е въпрос на скрита власт и на престиж и влияние, както казва Глишев. А и зависи как новопокръстените българи са гледали на него с оглед на старата традиция. Абе, малко е мътна тази работа.

[glishev]

Точно, Дендро. Та именно това ми е интересно - споменах го с оглед точно на Симеон, за когото си говорим като за личност.

От 889 нататък Борис-Михаил е монах. В 893 излиза от манастира, сваля от власт и ослепява Владимир-Расате, поставя за княз Симеон, обещава му да свали и него, ако и той отстъпи от новата вяра и се връща в манастира. В 896 пак излиза от манастира, за да помогне на Симеон, обсаден от маджарите в Дръстър. Много интересен монах.

Ако това е някаква стара, дохристиянска българска институция на младши и старши владетел, защо я няма засвидетелствана по-рано?

Или пък е просто въпрос на личен авторитет на Борис-Михаил? Ако е така, тогава как влияе този личен авторитет на Борис върху първите години от управлението на Симеон и върху личността на Симеон? Има ли наистина доловима промяна в политиката след 907 г.?

Впрочем, един офф-топик за размисъл. Може и да иде към нова тема. Станал ли е изобщо монах Борис-Михаил преди 896? Обикновено монасите в източните Църкви приемат нови имена при покалугеряването си. Има доста такива примери във византийската и българската история, когато умиращ или абдикиращ император или пък прогонена в манастир царица приема ново, монашеско име. За Борис-Михаил обаче нямаме сведение да е приел монашеско име. Да, станал е "Михаил" при покръстването си, но покръстването не е същото като замонашването.

[RIZAR]

Впрочем, един офф-топик за размисъл. Може и да иде към нова тема. Станал ли е изобщо монах Борис-Михаил преди 896? Обикновено монасите в източните Църкви приемат нови имена при покалугеряването си. Има доста такива примери във византийската и българската история, когато умиращ или абдикиращ император или пък прогонена в манастир царица приема ново, монашеско име. За Борис-Михаил обаче нямаме сведение да е приел монашеско име. Да, станал е "Михаил" при покръстването си, но покръстването не е същото като замонашването.

За офтопика - чисто практически не представлява абсолютно никакъв проблем, при замонашването си на Михаил да му даде отново същото име, особено когато, тази личност е царстваща особа.

[DendroaspisP]

... Или пък е просто въпрос на личен авторитет на Борис-Михаил? Ако е така, тогава как влияе този личен авторитет на Борис върху първите години от управлението на Симеон и върху личността на Симеон? Има ли наистина доловима промяна в политиката след 907 г.?...

В тази връзка има и още един нюанс. Според официалната концепция Симеон е подготвян от младини за духовно лице, а не за владетел (Расате е трябвало да поеме светската власт, а Симеон църковната). В последствие се оказва, че трябва да се прави бърза смяна поради промяна в плана на Борис заради поведението на Расате. Симеон в някаква степен по случайност става владетел в този момент. Личните качества са си лични качества, Магнаурската школа си е обучение, но дали то е било достатъчно за необходимия опит на Симеон да ръководи не Византия, а България? Ако не е, то няма как Борис да не го е "дообучавал" в първите години на властването му.

[glishev]

За офтопика - чисто практически не представлява абсолютно никакъв проблем, при замонашването си на Михаил да му даде отново същото име, особено когато, тази личност е царстваща особа.

Има ли други такива случаи на изток? За запада е ясно - там веднага се сещам за замонашени крале без сменено име. Обаче на изток май не е така. Който се замонаши, си сменя името, ако ще и да е бил владетел.

[resavsky]

То печати има, но дали са от монашеския му период?

Общо взето, печатите на архонта Борис могат да бъдат и от езическия, и от християнския му период (защото титлата "от Бога архонт" си е употребявана още от владетелите преди него), но надали от периода, когато вече е монах.

На печатите пише "монаха Борис".Няма как да са отпреди 889 г.

[glishev]

На печатите пише "монаха Борис".Няма как да са отпреди 889 г.

Я! Печат с надпис: "Монах Борис, от Бога архонт на многото българи"? Я да си го преведем на гръцки: "BOPHC O MONAXOC EK θ[EO]V APXWN TWN ПOΛ[Λ]WN BOVΛГAPWN". Никога не съм виждал такъв, би ли показал снимка?

Бел. мод.

Да продължим за монашеството на Борис тук: http://nauka.bg/foru...showtopic=13510

Нека тази тема тук си остане за личността на Симеон.

Редактирано Май 31, 2012 от glishev

[Galahad]

Макар стериотипът е Симеон, като човек войствен да се противопоставя на Борис и Петър, то те не са се различавали много:

1. И тримата предприемат война с Византия, но докато Теодора и Роман І предпочитат да сключат мир, то авантюристичните любовчии Лъв и Александър решили да воюват, без обаче да имат качества за военачалници. А първата война с Византия е можела да се избегне с много дребна отстъпка - да се върне тържището в Цариград.

2. И тримата проявяват интерес България да е политически и църковно независима. Борис иска от папата патриарх, Симеон става цар, а Петър се урежда с признание и за двете.

3. И при тримата процъфтява книжовнната дейност.

Петър също показва, че под копринените ръкавици се крие желязна ръка. Когато Византия уражда маджарите да нападнат България, той ги пренасочва към ромеите - тъй да се каже с техните камъни по тяхната глава. Просто в края на живота му се струпват ред неблагоприятни обстоятелства. Никифор ІІ, Цимисхий и Светослав докато не се забъркват във войната с България имат серия от успехи. Светослав да речем помила хазарите, но когато напада България Киев е бил уреден да изтърпи една от най-тежките обсади в историята си.

За Борис І също има сведение, че след покръстването е имал военни успехи. Християнството носи мир на западната и южната граница, но се забравя, че по това време на североизток започват да създават проблеми маджарите. Те ликвидират Великоморавия.

Като говорим за замонашените владетели - Верона Борис е представен между други двама такива- салеринския княз Ландулф и бившия лоторингски херцог Лутвин.