Пътуване във времето

[Bai Mangal]

Здравейте,

Един от модераторите на форума ме посъветва да пиша тук. Надявам се че ще стана страшна дискусия.

Какво ви е мнението за пътуването във времето. Според мен е възможно човек да се върне назад във времето, но никъде не пише как става. А нещата с машините на времето са пълни глупости. С машина на времето едва ли ще стане. Я си представете ако машината на времето заседне във времевата дупка и постепенно погълне околния време- пространствен континиум или пък се получи нещо друго. Може дори и хората вътре да се изпържат от енергията на машината. ЕДинствения случай за пътуване във времето който ми е известнен е филаделфия с Никола Тесла., но това е друго.

От друга страна не зная какво влияние върху психиката ще има такова пътуване.

Сега се зачетох в книгата Напред в миналото на популярния квантов физик Вадим Зеланд, дето е втори след Айнщайн. В книгите му се говори за тайнствения свят на някаква сила която може да манипулира време, пространство и материя. В индийските веди тази сила се нарича външно намерение. Именно чрез достъпа си до тази сила древните са потопили Атлантида, направили са гафа с Бермудския триъгълник и т.н. Нека все пак да спомена че и в бермудите се случват аномалий във време-пространството .

Ето какви неща пише в книгите на Вадим Зеланд - втори най-брилянтен ум след Алберт Айнщайн.

Излиза, че външното намерение не се подчинява на те­орията на относителността. Въобще квантовата физика се базира на недоказуеми постулати. Това означава, че тя също представлява определен модел. И там има не едно, а мно­жество непонятни противоречия. Това още веднъж потвърж­дава, че не бива да се придава голямо значение на модела. И трябва да се отбележи, че идеите на Юнг са подкрепени от самите основатели на съвременната физика - Волфганг Паули и Алберт Айнщайн.

Впрочем напълно вероятно е процесът на предаване на информацията изобщо да няма отношение към енерги­ята и следователно може да е по-бърз от скоростта на свет­лината.

В модела на вариантите също могат да се открият про­тиворечия, но въпреки това той обяснява много неща. На­пример макар да не премахва, поне „изглажда" някои изве­стни парадокси на пространството и времето. Досега раз­глеждахме прехвърлянето върху други жизнени линии син­хронно по време. Жизнените линии винаги са били пара­лелни с оста на времето. С други думи, преходът винаги се е осъществявал от една времева точка пак в същата точка.

Сега си представете две жизнени линии, които не са паралелни спрямо оста на времето. Проекциите на една и съща точка от тези линии върху оста на времето ще се на­мират на различни места. Преходът между тях означава преместване във времето - в миналото или в бъдещето, в зависимост от посоката на наклона. Относителната стръм­нина на наклона определя колко далеч ще е преместването във времето.

Аналогично щом две жизнени линии не са паралелни спрямо избраната ос на пространството, преходът между тях ще означава мигновено (или нереално бързо) премест­ване в пространството. Стръмнината и посоката на накло­на на линиите определя колко далеч и в каква посока ще е преместването. Това е доста грубо определение, но е напълно достатъчно да го разберем.

Някой заядлив читател ще възрази: какво става с пара­докса на нарушаване на причинно-следствените връзки при пътешествието във времето? Да предположим, че се пре­местя в миналото преди раждането си и там... зверски убия родителите си. Как тогава съм се появил на този свят?

Парадоксът само изглежда като такъв в рамките на мо­дела на вариантите. На тази жизнена линия аз наистина не мога да се родя. Е, и какво? Родил съм се на друга.

Напомням ви, че съществуват безкрайно множество жизнени линии - варианти, където ме има и където ме няма. Най-кръвожадният любител на парадокси може дори да се прехвърли в своето детство, да срещне себе си и да убие невинно създание. Но в този случай той няма да срещне самия себе си, а реализацията на свой отделен вариант, кой­то съществува наред с всевъзможни други варианти.

Миналото действително не може да се промени, то вече се е случило. Но то се е случило не само защото се е реали­зирал преминатият отрязък от жизнената линия, а защото вариантите на миналите събития са съществували и преди. В този смисъл за бъдещето също може да се каже, че вече се е случило.

Затова причинно-следствените връзки не се нарушават при преминаването от една жизнена линия върху друга. Можете да изличите един кадър от филмовата лента, но другите кадри няма да пострадат. Времето е статично. Ди­намично се променя само реализацията на вариантите върху линията. По същия начин се премества светлинката на фе­нерчето в тъмната гора.

А наистина невъзможно е преместването в миналото или бъдещето върху една и съща жизнена линия. Парадок­сите са тъкмо в този случай. Може би затова предсказани­ята на ясновидците са твърде приблизителни, а често и по­грешни. Ясновидците са способни по някакъв начин да ска­нират отрязъци от бъдещето. Ако сканираните отрязъци са върху други жизнени линии, тогава грешките в предсказа­нията са лесно обясними. Съобразно с модела на вариан­тите колкото по-далеч е една линия от друга, толкова по-големи са разликите в сценария.

Какво мислите по този въпрос. Проблема е че древните са унищожили всичко и едва ли в скоро време ще се намерят ръкописите им за тази невероятна сила във Вселената.

Ето и схемата на кръговрата на времето и пространството в нашата реалност.

Какво мислите вие за вечния въпрос за пътуването във времето? Аз мисля че е възможно, но без тази сила едва ли ще стане. Тази сила я владеят може би боговете, може би затова тя няма равна на себе си.

Редактирано Май 18, 2012 от Bai Mangal

[ISTORIK]

Чувал съм една теория, която обяснява невъзможността да се пътува във времето.Според нея, ако можеше хората да пътуват във времето, ние щяхме да се срещаме с пътешественици във времето. И, понеже не срещаме такива хора, явно и в бъдещето не могат да изобретят машина на времето. Или пътешествениците във времето (ако изобщо има технология, която да позволява такова пътуване!) твърде добре се крият от нас.

Аз не съм физик, а и в училище физиката не беше "моят" учебен предмет.

Все пак, тия неща е хубаво да ни ги обясни някой физик.

Ще ми се пътуването във времето да бъде изобретено докато съм жив. Да мога да се върна в миналото и да си правя разни исторически изследвания. Разбира се - без да се опитвам кардинално да променям историческите събития. Е, ако ме приемат за божество, няма да се сърдя.

Като ученик четох един разказ за туризъм във времето. Една група пътува в миналото - в праисторията. Един от екскурзиантите обаче убива комар или муха - което ще измени бъдещето и екскурзоводът го застрелва. Нататък не помня какво ставаше. Може и така да завършваше разказът.

[Bai Mangal]

В тази тема парадоска с пътешествениците е решен. Отговора е - създава се нов слой във време-пространството.Трудно е да го обесня, но според мен е така....

Има безкрайни линий във времето, и се избира тази която е подходяща за наблюдателя.НАБЛЮДАТЕЛ - нашето висше аз във време-пространството, ака отправната точка на човека!

За да се опознае наблюдателя са били създадени множество медитационни практики, позволяващи ни да се почувстваме без влиянието на емоциите, чувствата, привързаността и другите зависимости на тялото прикриващи нашата основа.

Основата на нашето съществувание. Този Бог, който се способен да върши чудеса. Този, който е бил винаги и във всички времена.

Редактирано Май 18, 2012 от Bai Mangal

[Joro-01]

Значи - както сам казваш парадоксът е решен. Не срещаме пътешествениците защото по някакъв начин усещат прамяната и заличават следите си. Или цари дисциплина и машини на времето не се дават на всеки. За другото - ако убиеш себе си в детството /или родителите/ няма да те има, но щом те има, значи не си успял, размислил си или просто никога в бъдеще няма да ти се отдаде възможност до пътешестваш във времето. А може в една друга паралелна реалност до си успял...

[Joro-01]

http://parallelreality-bg.com/index.php/novini/50-newss/246--400-.html - ето едно изтървано доказателство, бистрено е и тук - http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=5796

[Bai Mangal]

Това за часовника е с цел търсене на популярност на проекта им. Аз се съмнявам в такива материализации.

ПС. Няма машина на времето.Поне в нашата реалност едва ли ще бъде изобретена в скоро време.

Значи - както сам казваш парадоксът е решен.

Виж какво пише в цитата в първият ми пост!

Редактирано Май 18, 2012 от Bai Mangal

[fantom4e]

Пътуване във времето е невъзможно, но пък съществува

Изглежда парадокс, ама не е, филмите, книгите и какво ли не още, си е машина за пътуване във времето, но до там.

А ти така като подмяташ някакви идеи, имаш ли нещо маалко по-солидно да споделиш или само празни въжделения?

[ISTORIK]

Често идва ден, когато научната фантастика престава да бъде такава и влиза в учебниците като реалност. Дали това ще се случи и с невероятната идея за пътуване във времето?

Пътешествие във времето е хипотетично преместване на човек или на друг обект в миналото или в бъдещето. За първи път подобна идея е предложена през 30-те г. на XIX век в романа на Александър Велтман „Александр Филиппович Македонский. Предки Калимероса". Обикновено за пътешествие във времето в литературата и в киното се използва специално устройство, наречено машина на времето.

Пътуването във времето е концепция за придвижване напред и назад към различни точки от времето, аналогично на придвижването в пространството. Някои интерпретации на пътуването във времето предполагат възможността за пътуване между паралелни реалности или светове.

Ако пътуването се извършва между отделни светове, намиращи се в различни измерения, то би могло да се избегне "парадокса на дядото", т.е. ако имаме възможност да се върнем в собственото си минало, и направим така, че родителите ни да не се запознаят, то тогава ние не бихме съществували. Оттук следва, че няма да бъдем в състояние да се върнем назад във времето и да предотвратим това запознанство. От това се страхува героят във филма "Завръщане в бъдещето" - той за малко не осуети запознанството на майка си и баща си, следователно, ако беше станало така, то той при завръщането си би изчезнал от собствената си реалност. Този абсурд кара повечето физици да се въздържат от открити мнения по въпроса с пътуване във времето. Но това има смисъл само, ако нашата вселена притежава време, въртящо се в кръг. Но, ако времето е многомерно, то този парадокс ще отпадне. Нещо такова виждаме във филма "Sliders". В една реалност героите съществуват и се срещат със самите себе си, а в друга - не. Както и това, че родителите, приятелите и познатите им в дадена реалност отново са им родители, приятели и познати, а в друга - изобщо не ги познават.

Според сър Исак Нютон времето е като стрела - веднъж изстреляна, тя лети винаги направо и една минута на Земята е равна на една минута на Марс. Дори самият Алберт Айнщайн в определен период от време заявявал, че времето не същесвува и че то е само удобна фикция на човешкото съзнание.

По-късно обаче Айнщайн коренно променя схващането ни за света около нас. Според него времето е като река, която тече покрай звезди и галактики, забързва се и се забавя, когато минава покрай масивни тела. Една минута на Земята не е равна на една минута на Марс и часовници, разпръснати из Вселената, отмерват свое собствено време. Той обединява времето и пространството в една единна цялост - т. нар. континуум. В следствие от това единство, при движение във времето, се извършва и движение в пространството. Такова придвижване извършват героите в научно-фантастичния роман на Кристофър Прийст - "Машината на пространството". Те не само че се придвижват в миналото, но и премествайки се в пространството, се озовават на планетата Марс.

Курт Гьодел - брилянтен математик - намерил друго решение на уравненията на Айнщайн, според което пътуването във времето е възможно. Решението на Гьодел представлявало вселена, в която времето се върти в кръг и ако човек тръгне по посоката на нейното въртене, то рано или късно ще се върне в миналото си. Сякаш в "реката на времето" имало водовъртежи! Айнщайн отхвърлил това решение.

Въпреки че този вид пътувания са обект на интерес предимно от страна на писателите фантасти, все повече сериозни физици започват да коментират евентуални реални възможности за това. Те смятат, че пътуване във времето теоретически е осъществимо. Но практическото изпълнение засега остава твърдо в сферите на въображението. Защото ние нито можем да пътуваме със скорост около тази на светлината, нито можем да концентрираме в единица обем колосална маса - от порядъка на няколко слънчеви маси. От теорията на относителността е известно, че времето и пространството се закривяват около обекти с голяма маса. Това закривяване е доказан факт. Също така е доказано и, че за обект, движещ се с възможно най-голяма скорост, времето забавя своя ход. Колкото по-голяма е скоростта, толкова по-значимо е и забавянето на времето за този обект. За скорости, сравними с тази на светлината, времето вероятно спира. Това със сигурност става и във вътрешността на т. нар. "черни дупки". Тези астрономични обекти са и най-вероятните кандидати за нещо, което наричаме "Машина на времето". С чудовищната си маса една такава "черна дупка" буквално разкъсва тъканта на времето и пространството. И ако дупките от такъв порядък се окажат всъщност тунели в пространството и времето, то няма да липсват желаещи да предприемат такова пътешествие. Човечеството винаги ще се опитва да разширява границите на своето познание и на своя опит.

Има няколко хипотетични възможности за пътуване в миналото.

Рой Кер открил странно решение на уравненията на Айнщайн за въртяща се черна дупка: За разлика от считаното дотогава, тя не би се свила до една точка, а би станала въртящ се пръстен от неутрони. Частиците биха се въртяли толкова бързо, че центробежната сила няма да им позволи да "паднат" в дупката. Човек би могъл дори да мине през получения пръстен, като това може да го отведе в паралелна вселена. От тогава до сега са открити стотици решения, водещи до теоретичните червейни дупки. Тези червейни дупки могат да свързват не само далечни области от пространството, но и от времето!Общата теория на относителността допуска съществуването на „червееви дупки" ("тунели") в пространствено-времевия континуум (на английски - wormholes). Нещо подобно на тунел (възможно много „кратък"), съединяващ разделечени области в пространството. Според теорията на Кип Торн и Майк Морис, „ако преместим единият край (А) на къса «дупка» с голяма скорост, и го приближим до другият край (Б) на същата дупка, според парадокса на близнаците - обект, попаднал в момент от времето (Т) във вход (А), може да излезе през вход/изход (Б) в момент преди указаното по-горе време (Т)".

От уравненията на Алберт Айнщайн следва, че „тунелът" в пространството ще се затвори преди пътешественикът да успее да излезе от него (например, в случая „мост на Розен-Айнщайн" - първият описан пространствено-времеви тунел), освен ако не бъде удържан от така наречената „антиматерия", тоест - материя с отрицателна плътност на енергията. Съществуването на антиматерия е доказано, както теоретически, така - и експериментално (ефект на Казимир).

През 1936 г. У. Дж. ван Стокъм открива, че тяло, въртящо се около масивен и безкрайно дълъг цилиндър, попада в миналото (по-късно Франк Типлър предположил, че това е възможно и при цилиндър с крайна дължина). Такъв цилиндър може да бъде така наречената "космическа струна", но няма надеждни доказателства, че такива неща съществуват.

Физикът Робърт Форуърд дава още един метод за създаване на машина на времето. Атомно ядро, разположено в силно магнитно поле, ще придобие достатъчно маса и скорост, така че фотоните, попадащи в него, ще се оказват в миналото.

В научната фантастика се обособяват няколко версии на пътуването в миналото.

- Последователноста на събитията е непроменима. Пътешествието в миналото е неуправляемо. При опит да се наруши причинно-следствената връзка, пътешественикът се завръща в настоящето. Пример: „Краят на времето".

- Пътешествието в миналото е управляемо, но не е невъзможно да се измени ходът на историята. Пример: „Грешката на Рилен Ли".

- Всяко пътешествие в миналото създава, своя нова реалност. Във всяка отделна реалност ходът на събитията е изменим. Човек, напуснал своята реалност, изглежда напълно изчезнал за външния наблюдател.

- Всяко пътуване в миналото създава нова реалност. И тази реалност копира старата реалност. При което „записът" може да бъде както мигновен, така - и отнемащ определено време.

- Последователността на събитията е изменима. Пример: „Краят на вечността".

- Съгласно някои хипотези, може да се пътува в миналото само след момента на изобретяване на машината на времето, но не и по-рано.

- Във филма от 1978 г. „Супермен" супермъжът лети около Земята много бързо, сменя посоката й на въртене и с това връща времето назад. Никой физик няма да подкрепи теорията, че обръщането на ротацията на земята ще върне времето. По-скоро ще се стигне до разрушения и катаклизми от невиждано ниво.

- В класиката от 1985 г. „Завръщане в бъдещето" машината на времето представлява модифицирана версия на спортна кола. Светкащи лампички, висока скорост, ядрен реактор, добра изолация – това е рецептата за пътуване във времето, дадена в този филм.

- Във филма от 1986 „Стар Трек 4: Пътешествие до дома", екипажът на „Ентърпрайз" изпраща клингонски кораб назад във времето, като го изстрелва около Слънцето. Астронавтите използват гравитационното поле на Слънцето, за да ускорят кораба до необходимата скорост, нужна за пътуване във времето. Пътуване със скорост по-голяма от тази на светлината е физически невъзможно. Също така гравитационното поле на Слънцето не е достатъчно силно, за да предизвика нужната скорост.

- В следващ филм "Стар Трек" се предвижда два кораба да бъдат изпратени назад във времето, като бъдат засмукани от черна дупка. Въображаемата сферична повърхнина, ограждаща цялата маса на черната дупка, се нарича хоризонт на събитията. В центъра на хоризонта на събитията съществува сингулярност, място, където според общата теория на относителността гравитацията става безкрайно силна. Това е и един от големите проблеми на „Стар Трек" – как ще преминат двата кораба без да се сблъскат? Физиците познават и черна дупка на Кер – в центъра й точката на сингулярност не е точка, а - въртящ се едноизмерен пръстен, поддържан от собствената си инерция. Ако героите са попаднали в точно такова явление, идеята вече изглежда далече по правдоподобна. Според друга теория нито един от корабите не би могъл да излезе от черната дупка, или поне - не - и невредим; той ще бъде разтеглен и смачкан , все едно да издърпаш парче локум през ухото на игла.

- Споменатият вече тунел, наречен "червеева дупка" - този феномен се среща в изключително много фантастични книги, филми, сериали и игри. Може би е така, защото това е една от най-разпространените теории на физиците за пътуване във времето и в пространството. Повечето пъти обаче във фантастиката червеевата дупка се използва за пътуване от една точка в пространството до друга. За да се задържи отворена за по-дълго време една такава дупка, то тя трябва да бъде третирана с антиматерия. (Антиматерията е много скъпа, трудна е и за произвеждане, и за съхранение. А освен това не може да бъде съхранявана просто ей така, защото контакта й с каквато и да е обикновена материя би довел до анихилиране.) Според теорията на относителността на Айнщайн, ако съществува червеева дупка, то през нея ще може да се пътува във времето. Това ще е възможно, ако едната страна на дупката се ускори до по-голяма скорост в сравнение с другата, след което се върне до изходната скорост. Например, да поставим два часовника в двата края на дупката, които сочат годината 1900. Ускоряваме единия край, като след време го връщаме до първоначалната му скорост. Единият часовник ще сочи например 2000 г., а другият - 2200 г. Ако влезете през дупката, където часовника сочи 2000 г. – ще пътувате в бъдещето, а ако влезете от другат страна, ще пътувате в миналото.

Това значи ли, че все пак ще можем да се качим в машина, да натиснем няколко копчета и да се пренесем стотици хиляди години назад или напред във времето?

Отговорът е: Не - и в обозримото бъдеще. Счита се, че при настоящето равнище на технологично развитие, създаване на машина на времето е невъзможно. Съществуват редица пречки, които засега са непреодолими. За една машина на времето ще са необходими колосални количества енергия, които могат да се добият или директно от някоя звезда, или - чрез т.нар. екзотична материя, или ако открием източник на отрицателна енергия. За реализирането на някой от тези методи ще ни трябват може би столетия!

Друга пречка е стабилността. Една червейна дупка може да загуби стабилност и да се разруши при преминаването на нещо през нея; възможно е дори самите квантови ефекти да унищожат дупката преди през нея да мине каквото и да е. За съжаление, математиката ни не е достатъчно силна и не може да реши въпросите относно стабилността, защото е необходима "теория на всичко", която да обедини квантовия свят с гравитацията. В момента теорията на суперструните е единственият кандидат за "теория на всичко".

Има още няколко често споменавани аргумента, против пътешествията в „миналото":

- Нарушение на причинно-следствената връзка.

- Отсъствие на пришълци от бъдещето в нашия бит. (А може би те много добре умеят да крият следите си от нас?) И, понеже не срещаме такива хора, явно и в бъдещето не могат да изобретят машина на времето.

- „Парадокс на убития дядо" — ако внук се върне в миналото и убие собствения си дядо, тогава неговото раждане става невъзможно; но ако той не се роди, тогава няма кой да убие дядото, и раждането му ще се окаже възможно.

Показвайки, че единичен фотон не може да се движи по-бързо от светлината, екип изследователи счита теорията за пътуване във времето за разбита. Физици от Университета за науки и технологии в Хонконг твърдят, че опитите им доказват недвусмислено, че нищо не може да се движи по-бързо от светлината. Тоест необходимата скорост за изкривяване на пространствено-времевия континиум е недостижима. След серия от проучвания ръководителят на проекта проф. Ду Шенг Уонг е убеден, че елементарната частица, преносител на квант енергия, се подчинява на закона за движение във Вселената. Хонконгският екип проверява дали фотонът може да постигне по-голяма скорост от 300 хиляди километра в секунда. И отговорът е „не". Така се оборва окончателно дългогодишната теория, че в определени моменти в определени условия може да има скорост, по-голяма от тази на светлината. Само преди десетина години учени обявиха, че са проследили подобно явление, но впоследствие се оказа зрителна измама. И все пак откритието на специалистите от Хонконг не означава напълно отхвърляне на пътуването във времето. Просто се оказва, че то ще бъде доста по-трудно осъществимо.

Редактирано Май 19, 2012 от ISTORIK

[Gravity]

...

мисля, че когато се цитират текстове е редно да се посочват източниците.

[ISTORIK]

Аз хубаво ги написах тия неща... Сега да не ме накарате да си сменям ника, ей! Физиката никога не е била "моят" учебен предмет в училище. Не претендирам да разбирам и половината от написаното от мен. Продиктува ми се "отгоре".

От друга страна, някой от колегите - физици може да реши да ме изяде с парцалите, ако съм написал някаква глупост...

[ISTORIK]

мисля, че когато се цитират текстове е редно да се посочват източниците.

Вместо да се заяждаш, вземи да кажеш нещо по темата!

Ето ти източниците:

http://bg.wikipedia....%B5%D1%82%D0%BE

http://scifi.bg/stat...B5%D1%82%D0%BE/

http://www.mystics.e...ko-paradox.html

http://www.dnes.bg/s...vyzmojno.124921

Редактирано Май 19, 2012 от ISTORIK

[Bai Mangal]

Според мен пътуването във времето е възможно.

[Joro-01]

***

***

Въображаемата сферична повърхнина, ограждаща цялата маса на черната дупка, се нарича хоризонт на събитията.

***

Аз просто недоумявам кога го и как го изписа това

Въображаемата сферична повърхнина, ограждаща цялата маса на черната дупка, не се ли наричаше Сфера на Шварцшилд?

Редактирано Май 19, 2012 от Joro-01

[Joro-01]

Междинно обобщение

Знаем, че времето тече по-бавно/ спира при движение със скорости до / равни на светлинната. тората част от твъдението зад "/" май не е вярна и доказателство за това е т.нар реликтово лъчение.

Не знам стана ли ясно, че времето се забавя и при силна гравитеция - -не при големи, а при масимни /с голяма плътност/ обекти като черни дупки и неутронни звезди. Гравитацията им криви и пространството. Не знам в момента дали е същото но силна гравитация креве и светлината, ефектът е познат като гравитационна леша - наблюдаван е. Последното е малко офтопик.

Така. Значи с познанията които имаме до тук, излиза, че можем де непревим мешина дето ще ни придвижи през времето. За съжаление и през пространството ако не я заставим да се движи в кръг. Или иначе казано - парадокса на близнаците - единият остава на земята, другият пропътува близо 70 светлинни години със скорост близка до светлинната. В резултат на което пътешественикът ще остарее с да кажем пет години. Брат му - с 70. Може ли да се направи? Няма закон който да пречи, само технически не става, значи - въпрос на време. Излиза, че може, но в едната посока. Някой може да ми опонира, че не е, или в този смисъл и анабиозата е еднопосочно пътуване във времето. Първо - не баш - дори до зомрозиш тяло и при криогенни температури, времето за него не се забавя. Второ - и теоретично е невъзможно - за разлика от другите тъкани и органи, замразеният мозък не може да се върне към живот. Вече имаме състояние на мозъчна смърт или един нелош донор. Като си помисля, че богати хора в САЩ слещу заплащане са се подложили на това, aко е вярно де...

За пътуване в миналото - друг път. Има наскоро излязла новина, но не се отнася за материален обек.. Ще я прочета и ще драсна и линка ще дам, като се сетя.

Всъщност това се онася към всяко явление за което се смята, че изпреварва светлината, аз се сещам за три - квантово сдвояване, светлина през цезиеви пари и тунелен ефект

Редактирано Май 19, 2012 от Joro-01

[Joro-01]

О, Историк, sorry и аз съм можел да ги пляскам дълги...

Редактирано Май 19, 2012 от Joro-01

[ISTORIK]

Аз просто недоумявам кога го и как го изписа това?!

Въображаемата сферична повърхнина, ограждаща цялата маса на черната дупка, не се ли наричаше Сфера на Шварцшилд?

Ама защо си решил, че аз разбирам какво пише? Очаквам сега Богданов да ми редактира постинга.

Най-вероятно от целия ми текст той ще запази само изразите "машина на времето" и "пътуване във времето".

[fantom4e]

Върти ми се в главата, че някой от експериментите в колайдера или в ДЕСИ германия беше точно за времевото пътуване, съответно не се получи нещото и един от изводите бе че е невъзможно да се пътува... Някой дали се сеща за подробности?

[Gravity]

Историк, не се заяждам, наистина смятам, че е добре да се посочват источниците когато се пише нещо едно-към-едно.

За хоризонта на събитията: не е добра дефиницията. От нея следва, че всяка сфера с по-голям радиус, която очевидно също ще съдържа всичката маса на черната дупка, ще е също хоризонт на събитията!

За самата тема, мисля, че е хубаво да се уточнят понятията. Самия термин "пътуване във времето" е зареден с контекст. Навежда на мисълта, че времето е абсолюто т.е. може да казваме времеТО. Най-добрата теория описваща времето (и пространството) е теорията на относителноста, мисля, че въпросите за пътуване във 'времето' трябва да се разглеждат в рамите на тази теория. Там нещата обаче не са прости и има много 'странни' неща.

Има един "парадокс", в рамките на специалнта теория на относителноста, който не е много популярен, но е интересен. Разглеждаме само инерциални системи и за улеснение предполагаме, че системата свързна със земята е таква. Предполагаме, че много далече имаме планета с история подобна на тази на земята. Имали са животни подобни на динозаврите, които са измерели по някое време, по-късно са се появили разумни същества, които са измислили интернет и си чатят по форумите. Това, разбира се, не е съществено, пиша го само за улеснение. Нека имаме двама души, които стоят на трамвайната спирка (тук на земята) и чакат трамвая. Знаем, че събития, които са едновремени в една система са неедновременни в другите системи, които са движат спрямо дадената. За това и понятието време може да се въведе само при избор на инерциална система. Понеже двамата, дето чакат трамвая, са неподвижни един спрямо друг, те са в една система и всички сабития, които са едновремени за единия са едновремени и за другия. Също така, всички събития, които са в миналото на едини, са в миналото и на другия, същото и за бъдещето и настоящето, едно и също са за двамата. За конкретност да приемем, че в настоящето, на тези двамата, на другата планета тъкмо са станали популярни интернет форумите. Трамвая идва и един от двамата се качва, или му омързва да чака и тръгва на някъде. Сега той е вече в друга система и неговите настояще, минало и бъдеще са различни от съответните на онзи, който още чака. Разликата е нищожно малка за близки събития, но за неща случващи се далеч, на пример на онази далечна планета, разликата е чувстителна. На пример, този в трамвая има настояще което съвпада с измирането на динозаврите на онази планета. Като скочи от травая и застане неподвижно, неговото настояще съвпада със интернет форумите на другата планета. Ако се качи на трамвай в противоположната посока, той е съвременик на съществата на онази планета, които са родени милиони години след интернет форумите. Това си е пътуване във времето. Вярно, че той е тук, а не там, но нали ставаше дума за пътуване във времето, а не и в пространството.

При общата теория на относителноста нещата стават по-интересни и имам някои забележки относно цитирания текст от Историк, но поста стана дълъг и ще продължа друг път, ако ми дойде вдъхновението.

[Малоум 2]

А, какво е време?

Ако няма изменение (явления от събитие) някакво около наблюдател - за него време, няма. Трябва движение.

Затова, време е: интервал между повтарящи се събития - с какви единици мерки ще го отчитаме е без значение.

Да, ама щом вече са се случили събития и до наблюдател пристига сигнал от тях (явление за него), то, това означава, че тези събития са в Миналото на наблюдателя. Защо в Миналото - защото част от енергията при взаимодействие, за да има осъществено събитие, е отлетяла от мястото на събитието със скоростта на светлината: фотони разни са избягали от това място! Е, кой и как ще ги върне там?, за да протече обратен ред на действието - демек, връщане на времето назад - неосъществимо!, щото тези новите, върнатите - вече не са същите фотони, а и мястото на действие няма как да е същото.

По втория принцип на термодинамиката - така се определя стрелата на времето - няма връщане назад по действие за случване на събитие.

Напред не може, заради невъзможността за надминаване на Свак; но, има процеси: движение на електрони със скорост близка да светлинната, например, в среда, където скоростта на светлината е по-малка от тази на електроните - т.е., съществува движение със скорост по-голяма от скоростта на светлината в СРЕДА (Ссреда). Води само до неконтролируемо разпадане на вещевите обекти - във вид на фотони - Черенковско лъчение. Изненадани се оказват частиците, с които са се срещнали електроните и това води до разпад на стари връзки.(Също като куршум, движещ се със скорост по-голяма от тая на звука - първо те "убива" после се чува гръм)

...

[Bai Mangal]

Физиката е много интересна и сложна наука, която разкрива много тайни и принципи. Но тази физика не е ли само землянската физика? Какви ли са принципите на физиката на Марс, на Юпитер или на някоя друга планета. Ако наистина искаме да пътуваме във времето трябва клетките ни да могат да го позволят. Да не се разрушат, ако опитаме такъв

процес. Темата е много интересна, но замислете се ако можем да пътуваме във времето и да видим какво ще е бъдещето и какво е било миналото… ще имаме друга представа за всичко. Ако видим една постъпка до какво ще доведе, може да не я правим или да направим по-настоятелно.

От гледна точка на квантовата физика в нашия свят е възможно, ако не всичко, то почти всичко. Квантовата физика изследва процеси с нематериални свойства. От гледна точка на квантовата физика материята въобще не съществува.

Редактирано Май 21, 2012 от Bai Mangal

[Gravity]

От гледна точка на квантовата физика в нашия свят е възможно, ако не всичко, то почти всичко. Квантовата физика изследва процеси с нематериални свойства. От гледна точка на квантовата физика материята въобще не съществува.

Всичките твърдения са грешни и квантовата физика не твърди нито едно от тях. Хайде да не преписваме собственото си невежество на квантовата физика.

[Bai Mangal]

Според мен има много верни неща в тази квантова физика.

Многостранността на нашия свят е най-важното му фундаментално качество. А всяка теория е просто един аспект от проявата на тази реалност. Така че какъвто и светоглед да изберем, изборът ни ще се реализира.

Редактирано Май 21, 2012 от Bai Mangal

[Gravity]

Според мен има много верни неща в тази квантова физика.

Не ме разбра, твоите твърдения са грешни, не квантовата физика.

[Bai Mangal]

Не са грешни. Това което мисля е че е възможну да се пътува във времето, но изисква много енергия и концентрация. Всичко зависи от светогледа на човек, а ти според мен някой неща не са ти ясни.Всеки има право на избор все пак.

Зеланд също е говорил за доста необичайни явления в нашата реалност...

Известни са само факти, когато човек е преминал през някакъв тунел на пространство времето и се е оказал в друга точка на нашата планета или е пропаднал във времева дупка.Например старица от наше руско село е отишла в гората и внезапно се е оказала в един щат на Америка. Станало е преместване в пространството. В дсруг случай човек е преминал по мост и е изчезнал за няколко денонощия в наше време, а сетне се е върнал в същата точка, без да разбира какво и как е станало. Това е преместване във времето.

Светът е така устроен че всеки получава това което си е избрал.

Зеланд

[Doris]

И аз мисля, че съвременната физика допуска движение на времето в обратна посока, но не за баби, а за някои частици.

Ето тук, в едно от все още нецензурираните ми мнения, има линк за това:

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=12561