Пътуване във времето

[Doris]

Ама позитронът , нали и той е електрон, значи в отрязъка от време а-б има два електрона, движещи се успоредно в пространството и напред във времето и едн електрон, движещ се назад във времето.

[Joro-01]

Анджек ..

Сега ако можем да модулираме позитрона /чрез въздействие в-ху спина/ трябва да предадем информация в миналото ;P

[Doris]

Щом са успоредни,страшно няма, няма да се получи парадокс от среща със себе си...

[Gravity]

Ама позитронът , нали и той е електрон, значи в отрязъка от време а-б има два електрона, движещи се успоредно в пространството и напред във времето и едн електрон, движещ се назад във времето.

Да, и точно това е интерпретация. Може да се каже, че има два електрона и един позитрон, всичките движещи се напред във времето.

Това последното е малко гузен негонен, нямаше нужда.

Е как негонен! Нали веднага бях набеден, че се заяждам.

[sirius]

трябва ми някой да ми обясни до къде е реалноста и от къде започват интерпретациите. че ми е трудно да се ориентирам нещо.

[Gravity]

трябва ми някой да ми обясни до къде е реалноста и от къде започват интерпретациите. че ми е трудно да се ориентирам нещо.

Това предполагам е сарказъм, но ако не е би било хубаво да се отвори нова тема. На границата на науката и философията е, което го прави интересно и предполагам има най-различни мнения по въпроса. За това е по-подходящо да се обсъжда в нова тема. А, и по-горе ставаше дума за теории и интерпретации, не за това какво е реално и какво интерпертация.

[Doris]

Нали си обяснявяхме кое е обективно и субективно, пък после се оказа, че всичко било чзн неугодно.

Ех, Дорис, Дорис,....

Запазването на законите при смяната на t с -t е нещо различно. Това го има и в класическата физика(и не е нужна кв.механика и Фйанман), но при тази смяна времето "тече" на обратно за всички частици. А идеята на Файнман, за коят става дума, е съвсем друга. Ето споменала си я на четвърта страница и си прикачила фйанмановата диаграма. Същата от последния линк към статията на Пол Дейвис (фигура 9.1). И това е само интерпретация. Както и да е, няма значение. Здраве да е.

@Жоро: опростено ситуацията е следната. Имаш електрон и позитрон, които се срещат и взаимодействат (анихилират), отделя се гама квант. Това може да се интепретира като двете частици се движат напред въвремето и взаимодействат. Или (идеята на Файнман) като електрон, който в даден момен излъчва гама квант и се превръща в позитрон, който се движи назад във времето. Диаграмата е една и съща. И зтова стрлеката на позитрона сочи надоло. Но това е само интерпретация. Сметките са едни и същи, и няма експерементални различия принципно. Това беше целият ми коментар. Никакви заяждания.

Ако беше прочел повече от писаното преди 2 години, щеше да си спомниш, че има разлика при КМ и класиката. И ако времето "тече" на обратно за всички частици, обръщането му ще е безсмислено .

Сега и малко нещо ново за темата, понеже Жоро много се впечатли от двойната поява на електрона в един отрязък от време. Можем да навържем всички случаи на създаване на двойка електрон-позитрон и на съответната им анихилация :

и да си направим едноелектронна вселена, в която има само един електрон, който щъка напред-назад във времето и в настоящето се появява многократен:

http://en.wikipedia.org/wiki/One-electron_universe

[sirius]

Не Гравити, не се бъзикам. Обърквам се. Имаме реални факти, потвърдени експериментално. Напр. Хигс бозона.

Имаме теории, обясняващи наблюденията, но непотвърдени на 100%. Напр. Хигс бозона преди да се потвърди.

А, да. И дадена теория може да има различни интерпретации. Малко ми е мътно тук. Прилича ми на конституцията - позволява различни тълкувания.

И някак не мога да схвана как в група частици една ще се движи назад във времето.

..

Това с времето ми стана интересно. Нямаме дефиниция, но имаме ясно дефинирана мерна единица. И от друга страна имаме наблюдател, без който всичко се обезмисля. Вижте какъв паралел се получава.

Имаме време, не можем да го дефинираме, но можем да дефинираме мерната му единица. Във физиката времето е основна величина, много важна.

И имаме субект, не го дефинираме, някак се абстрахираме от него, макар той да е основния наблюдател и той да е съставил цялата ментална конструкция наука, чрез която да описва какво наблюдава. Т.е. недефиниран субект и ясно дефинирана (от субекта) "мерна единица"- наука.

[mnoogo]

Ако теоретично премахнем "веме-пространството"така както е възникнало,ще си остане безкрайната, разумна материя в нейното вечно превръщане от една форма в друга.

[Малоум 2]

Направо си е възможно ... пътуването назад във времето, ето:

http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=261&WorkID=9361&Level=2

"Разходка назад

Всичко, което се случи, е съвършено невероятно.

Той беше родом от Павликени, следваше литература втори курс и беше си взел почти всички изпити. Живееше в една таванска стая, когато получеше стипендията си, отиваше първия ден в някой луксозен ресторант, а след това продължаваше на шкембе чорба. Единствената му мечта беше, когато завърши, да се настани някъде по-близко до София.

Един ден той изчезна. Хазайката му пошепна на съседката:

— Тук мирише на престъпление!

В стаята нямаше нищо. Леглото бе подредено, багажът си беше на мястото. Само леко понамирисваше на сяра. Студента го нямаше.

..."

[mnoogo]

Ето нещо интересно по темата. Но преди да лепна линка...

Това са учени, доц. и проф., колеги физици. И явно се интересуват от разни феномени.

http://news7.bg/%D0%92%D1%8A%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%81-%D0%BD%D0%B0-%D0%B3%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B0-%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BA%D0%B0/%D0%9C%D0%BE%D0%B6%D0%B5%D0%BC-%D0%BB%D0%B8-%D0%B2%D0%B5%D1%87%D0%B5-%D0%B4%D0%B0-%D0%BF%D1%8A%D1%82%D1%83%D0%B2%D0%B0%D0%BC%D0%B5-%D1%81-%D0%BC%D0%B0%D1%88%D0%B8%D0%BD%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B2%D1%80%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%BE-_l.baa_i.91818_b.25228.html#.U6PKQKHft0w

Споменават "тунел" в пространството, чрез който може да се придвижва със скорост по-голяма от светлинната.

Също така споменават за влиянието на наблюдателя в квантовата механика.

Аз чета разни хора, които споделят, че усещат движението си като движение в тунел. Нямам причина да се съмнявам нито на професора нито на тези другите хора, които чета. И нещата се навързват. Учените се докосват до нещо по-съществено относно пътуването във времето. Остава да разберат как да съчетаят пътуването и наблюдателя.

Интересно е човек да чете. И да пие мляко от две крави

___________

първия ми пост през UBUNTO/Mozilla

Като виждаме звезди които вече са изчезнали отдавна, потвърждаваме,че виждаме не звездите ,а информацията за тях!Холограма?

Как ще си обясним феномена с косвения наблюдател,виждащ информацията за отдавна изчезнала звезда,на компютърен запис,видео или снимка.Пак ли се материализира само от наблюдателя.Преди това не е ли материализирана от несъзнателния телескоп /безмозъчния компютър/? Ей такива неща!?

[sirius]

Добър въпрос Мноого. Ето как аз ги наблюдавам нещата.

От огромния сензорен поток, в който сме потопени, само една сравнително малка част можем да наречем "информация" - тази, която разпознаваме като такава. В този смисъл като се каже "информация" се подразбира частта от сетивния поток, която попада в нашето съзнание и можем да я интерпретираме като такава. Т.е. това че знаем какво наблюдаваме го прави информация. В случая виждаме едни фотони, но поради знанието ни в тази област, ние вече знаем че наблюдаваме светлина от нещо вече несъществуващо.

Холограмата е интересно изображение. То се прави от два източника на светлина. Единият е отразената светлина от обекта, а другият е самият източник на светлина. Изображението е дифракционна картинка образувана от тези две светлини (отразена и източник). И това изображение на тази дифракционна картинка, ние го възприемаме като триизмерно - и го наричаме ... холограма.

В случая просто наблюдаваме много стара светлина. Нищо особено освен времето. Все едно да попаднем на старо писмо. Човека отдавна го няма, но ние се докосваме до неговия ум, емоция или каквото.

Т.е. няма нищо специално. Звездата отдавна е била материализирана, човека отдавна е живял. Но за нас всичко е СЕГА, ние наблюдаваме СЕГА. И в нашето съзнание става процеса на интерпретация на наблюдаваното, "материализацията" както го наричаш.

В този смисъл мога да кажа, че чрез самото наблюдение (един съзнателен процес в нечие съзнание където има съответното знание), ние, нашето съзнание, се явяваме единия "източник на светлина". Затова самия процес "наблюдение", доста ми прилича на холограма. Това че наблюдаваме стара светлина или писмо на умрял е частен случай. Ние в нашето съзнание "материализираме" всичко - това е наблюдението. Не виждам косвеност - ние пряко наблюдаваме (светлина, писмо). Телескопа в случая само прави светлината удобна за наблюдение. Ние знаем точно какво става със светлината като мине през телескопа и затова той не е причина за косвеност. Той е само инструмент. Като лопатата - тя не копа, аз копам. Та и телескопа не наблюдава.

Компютъра е като телескопа - прави точно дефинирани неща, които сме му задали. Малко е по "универсален" - може да обработва изображения, да ги съхранява и дори да изчислява и изобразява 2, 3 и n-мерни изображения по заложена от нас процедура. Компа само прави нещата по-лесно "материализуеми" за нас - наблюдателите. По същия начин стят нещата и с волтметъра - той прави напрежението наблюдаемо. Въпреки че наблюдаваме едни стрелки или цифри, нашето знание за това какво и как наблюдаваме ни дава пряк достъп за наблюдение на напрежение.

За процеса "наблюдение" много е важно доколко наблюдателя използва правилния смисъл на термините, доколко той вниква, разбира, какво наблюдава и как го нарича (интерпретира). Да нарича нещата с истинските им термини. Това отговаря на неговия "източник на светлина" в "холограмата" която наблюдава. Ако наблюдателя има изкривено знание и разбиране, това ще отговаря на недобър източник на светлина и от там изкривена "холограма" и съответно криво наблюдение.

Има само един пряк наблюдател и това е АЗ, всеки един от нас.

Редактирано Април 3, 2015 от sirius

[mnoogo]

"Също така споменават за влиянието на наблюдателя в квантовата механика." разбираме ,че наблюдателя материализира полето,форма която след прекратяване на наблюдението си е поле.

Много от звездите които виждаме отдавна са изчезнали.Тогава какво материализира наблюдателя? Звездата или спомена за нея.Тук говорим за материализиране на информация,от наблюдателя!?

Възрасният човек,едногодишното дете или някакво животно виждат едно и също,звезда или трева,значи те са материализирани от друг наблюдател,защото съществуват преди споменатите трима да се родят.

[sirius]

Много надълбоко заорахме Мноого.

И сякаш в твоите постове виждам два смисъла на "материализация".

Единият като интерпретация. Напр. един неграмотен в един текст ще вижда камо едни чертички/фигурки/символи. Т.е. ще вижда "картинка", която нищо не значи за него. А грамотния не само ще може да разчете текста, но и евентуално да схване същноста му.

Другият е материализация в буквалния смисъл - от нищо нещо.

Наблюдавайки ние само интерпретираме нещо вече съществуващо. Или дори и нещо вече несъществуващо както е в случая.

А дали не може да се наблюдава и бъдещо съществуване, несъществуващо в момента и съществуващо в бъдещето?

[Малоум 2]

...

А дали не може да се наблюдава и бъдещо съществуване, несъществуващо в момента и съществуващо в бъдещето?

Именно - тук в "наблюдава" - най-често се греши и пренебрегва ... ситуацията.

Всеки "наблюдател" регистрира (наблюдава) в момент СЕГА от времевите интервали, които се открояват като изменения в ЕМП.

Изследовател (наблюдател със съзнание и разум), притежаващ не само памет във вид на абстрактни образи, а и възможности за свободни интерпретации в съчетаванията на тия НЕРЕАЛНИ образи, чрез общи символи необходими в социум за обмен на информация- ги именова и може да си служи с тия символи като "информация" (знаене!), както за "минали" събития, така и за "бъдещи" предположения за ставащото в околността му, че и по-нататък в бъдещето - но ... това са измислици!, а не реалност.

Правилно (с голяма степен на достоверност) би описал (измислил) реалност-бъдеще, ако измисленото е съобразено с физичните закони - защото там е действителната информация за реалността, а не в измислиците в главите ни. Например: "От т. А до т. Б влакът ще пристигне..." и т. н.... съобразено със скорост и разни наложени от разум, чисто нарочни физически връзки - движение по релси, наличие на спирки и др..Предполага се, че нищо няма да "пречи" за изпълнение на твърдението за бъдеще.

Известно е - За да се наблюдава нещо - каквото и да е, до датчик-наблюдателя трябва да достигне сигнал от събитието което е предполагаем обект на наблюдение. Най-бързият сигнал е с видимия спектър, въобще - с електромагнитни вълни. Знае се - те са ограничени по големина на скорост.

Предполага се, също - светлината да се пренася по геодезични линии, т. е., "криви" линии на пространството, ако е налично вещество (маса).

И тук е възможно (квантови ситуации на свързаност по геодезична линия) "физическа" информация да се пренася "мигновено", но това е само по "фазова" скорост на пренос - тя няма ограничения по скорост. За да е наистина физическа информацията, обаче, трябва "да пристигне" и информацията от "груповата скорост" на светлинната вълна.

(Известно е, че Сфазова*Сгрупова = С^2 - скоростта на светлината на квадрат)

Така, в "краищата" на геодезичната линия на пренос на информация между вещевите обекти със свързаност, има възможност фазата да отпадне, поради декохеренция и това не е вече ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ между частиците (няма вече фотони за връзка), а ВЪЗДЕЙСТВИЕ на ... внимателно! ... нещо, незнайно какво, но освобождаващо частиците от взаимодействието.

Така че - не се знае, принципно, някои от наблюдаваните неща, що се случват - на нас ни изглеждат като невъзможни, случайни явления, неподдаващи се на изучаване.

Тук е мястото за "гадаене" - но, за учените!

Съвсем не е паранаука!, а най-съвременни тенденции в изучаване на квантовите свързаности.

(Особено - гравитацията - тя въздейства мигновено (а гравитационното взаимодействие е със скоростта на светлината). Така наречените Черни дупки са структура на гравитони (полюс за въртене), взаимосвързани по геодезични линии и обясняват "еластичността" на вакуума и защо външните звезди се въртят със почти същата скорост, както по-вътрешните. Това дава и нагледност - какво е центростремителна сила, която като пружина дърпа телата към център на ротация. И при декохеренция на някои от връзките с гравитони- отделни частици - защо се проявява нещо като центробежна сила на освободените от свързаност - запазване на движението "по инерция"... Разрушаването, обаче, от центробежни сили, се дължи на непрестанното образуване на обектите ... )

[mnoogo]

Много надълбоко заорахме Мноого.

И сякаш в твоите постове виждам два смисъла на "материализация".

Единият като интерпретация. Напр. един неграмотен в един текст ще вижда камо едни чертички/фигурки/символи. Т.е. ще вижда "картинка", която нищо не значи за него. А грамотния не само ще може да разчете текста, но и евентуално да схване същноста му.

Другият е материализация в буквалния смисъл - от нищо нещо.

Наблюдавайки ние само интерпретираме нещо вече съществуващо. Или дори и нещо вече несъществуващо както е в случая.

А дали не може да се наблюдава и бъдещо съществуване, несъществуващо в момента и съществуващо в бъдещето?

"И сякаш в твоите постове виждам два смисъла на "материализация"."

Според мене и знаещият и незнаещият, виждат едно и също-звездата и светлината от нея(която много отдавна е изчезнала,т.е. превърнала се е в поле), защото и двамата наблюдатели,са форма на проявление на енергията=информацията, съдържаща в себе си всичкото знание.

"А дали не може да се наблюдава и бъдещо съществуване, несъществуващо в момента и съществуващо в бъдещето?"

Времето не съществува,следователно бъдещето не съществува.Всичко съществува сега,вечно.Тъй като всичко е вечно,значи съществува сега,и в миналото и в бъдещето, което са едно.Времето не тече,променя се формата на цялото,сега, всичко едновременно,постоянно.Предметите не се движат в пространството.Променя се формата на цялото,сега всичко едновременно,постоянно,проявява се в различни форми.Движението на една ракета,всъщност е промяна на формата на цялото,а не пробиване в пространството!!!Всичко което ни се случва сега,вече съществува,защото е част от вечното.

Това е според мене,но ако някой твърди нещо друго по този въпрос,значи също казва истината.

[sirius]

Това е според мене,но ако някой твърди нещо друго по този въпрос,значи също казва истината.

Това обяснява всичко.

[Малоум 2]

"И сякаш в твоите постове виждам два смисъла на "материализация"."

Според мене и знаещият и незнаещият, виждат едно и също-звездата и светлината от нея(която много отдавна е изчезнала,т.е. превърнала се е в поле), защото и двамата наблюдатели,са форма на проявление на енергията=информацията, съдържаща в себе си всичкото знание.

"А дали не може да се наблюдава и бъдещо съществуване, несъществуващо в момента и съществуващо в бъдещето?"

Времето не съществува,следователно бъдещето не съществува.Всичко съществува сега,вечно.Тъй като всичко е вечно,значи съществува сега,и в миналото и в бъдещето, което са едно.Времето не тече,променя се формата на цялото,сега, всичко едновременно,постоянно.Предметите не се движат в пространството.Променя се формата на цялото,сега всичко едновременно,постоянно,проявява се в различни форми.Движението на една ракета,всъщност е промяна на формата на цялото,а не пробиване в пространството!!!Всичко което ни се случва сега,вече съществува,защото е част от вечното.

Това е според мене,но ако някой твърди нещо друго по този въпрос,значи също казва истината.

Да, бе, да! (за болднатото) ...Солта е солена щото, ако не беше солена, нямаше да има с какво да я посолим!

Тези ... софизми са преодолими. С мислене и признаване съществуването на чуждото.

Съществуване, не се установява с "изхвърляне на боклука през терасата" - хоп! ... и не съществува боклук в апартаментчето. Че нещо го няма в даден момент от време (интервал - винаги "време-интервал" между две повтарящи се събития) или не знаем как да го търсим, та да стане "интервал", то, това не означава, че не съществува. Означава, че не знаем! (Да си признаем, че не знаем, а не да се осланяме на фантасмагории за обясняване, колкото и да са интересни!)

Взаимодействам, следователно съществувам!

(Не е субективното: Мисля, следователно съществувам!, защото, когато спим - не мислим, а ДРУГИТЕ (я, то имало и други?!) казват, че си тежим в леглото! Що тежим? Ами щото взаимодействаме - обективно взаимодействие, важещо за всичко материално около нас, независимо от ...съмнително мисловната ни дейност. И да си мислим, че няма да се утрепем когато скачаме от петнадесетия етаж, гравитацията казва друго!

Всичко което ни се случва сега,вече съществува,защото е част от вечното

"...вече съществува" - Съществува само причината - в миналото за нашето "сега", което се явява следствие.

Част от вечното - но ДВИЖЕНИЕ, в добавка. Така причина-следствие е установима от Човек и той, творчески, може да променя или да въздейства върху крайния резултат . за бъдеще, като не нарушава физическите закони, разбира се...

...

[sirius]

Малоуме, и двете фрази работят... щото и умрелия си тежи. Ама доколко съществува? И означава ли, че ако спим сами(без свидетели) че не съществуваме, защото няма кой да потвърди? За мисленето ти вече спомена къде се цепи.

За мен общото за тези и производните им изрази е, че винаги някой от 1л.ед.ч. твърди нещо. Някакъв "Аз" решава по какъв начин да се "дефинира". Дали ще е със мислене, съществуване, имане, е*ане, едене или друго... само показва "тавана" на съотния патиланец. Дотам той осмисля битието си. Или поне там му е някакъв важен фокус, център, на осмисляне.

[Малоум 2]

Малоуме, и двете фрази работят... щото и умрелия си тежи. Ама доколко съществува? И означава ли, че ако спим сами(без свидетели) че не съществуваме, защото няма кой да потвърди? За мисленето ти вече спомена къде се цепи.

За мен общото за тези и производните им изрази е, че винаги някой от 1л.ед.ч. твърди нещо. Някакъв "Аз" решава по какъв начин да се "дефинира". Дали ще е със мислене, съществуване, имане, е*ане, едене или друго... само показва "тавана" на съотния патиланец. Дотам той осмисля битието си. Или поне там му е някакъв важен фокус, център, на осмисляне.

Именно, понятието в субект, че нещо съществува изисква признаване на "другост", че има и нещо друго, освен "Аз"-ът на субекта.

Всеки избира какво да е това другото - материално или идеално.

Но, щом мога да покажа ("Аз"-ът ми!), че от възприето материално начало, логически следвайки обективните закони, мога да получа идеалното във вид абстрактни образи, то идеалното отива на втори план. Така може да се обоснове и Обратната Връзка, че действа в цялата Вселена - Вселенски кръговрат на материята.

Първична е материята!.. и основният философски въпрос вече не е въпрос. Откриване на взаимодействието (а по-после и въздействието - обясняващо квантовата свързаност на обектите, съответно - квантов детерминизъм) показват, че материята може да съществува и съществува в развитие, без "Аз"-а. Грандоманщината на човек спрямо Природа, отпада... Правилното ни поведение, определящо се от Разум е смирение пред Природата.

И още - доколкото физиологията на съзнанието е на основа "придобит белег" (придобит памет-белег, не-съзнавано, с метод проба-грешка - белег по кората на Гл. мозък - с разпад на връзки в структурата мозък, се губи записаният белег - вече не е памет в полза информация за Аз-а), то, става Задължително наличието и на нещо друго, освен собствените ни мисли_съждения. Памет за абстрактни образи не се предава генетично!

И това е пътят на науката, де.

Признаването на материята, съществуваща вън и независимо от съзнанието ни (не зависят обективните закони от него, а не - дали мислите ни могат да ни влияят на поведението и болестите ни ... на психична основа, примерно - винаги има ОВ), е началото на изучаване на действителността с логически прийоми. И се откриват обективно действащите закони.

Най-важните части в това научно търсене се оказват - Границите на приложимост на откритото!.. Е, там думата има науката.

...

[mnoogo]

Именно, понятието в субект, че нещо съществува изисква признаване на "другост", че има и нещо друго, освен "Аз"-ът на субекта.

Всеки избира какво да е това другото - материално или идеално.

Но, щом мога да покажа ("Аз"-ът ми!), че от възприето материално начало, логически следвайки обективните закони, мога да получа идеалното във вид абстрактни образи, то идеалното отива на втори план. Така може да се обоснове и Обратната Връзка, че действа в цялата Вселена - Вселенски кръговрат на материята.

Първична е материята!.. и основният философски въпрос вече не е въпрос. Откриване на взаимодействието (а по-после и въздействието - обясняващо квантовата свързаност на обектите, съответно - квантов детерминизъм) показват, че материята може да съществува и съществува в развитие, без "Аз"-а. Грандоманщината на човек спрямо Природа, отпада... Правилното ни поведение, определящо се от Разум е смирение пред Природата.

И още - доколкото физиологията на съзнанието е на основа "придобит белег" (придобит памет-белег, не-съзнавано, с метод проба-грешка - белег по кората на Гл. мозък - с разпад на връзки в структурата мозък, се губи записаният белег - вече не е памет в полза информация за Аз-а), то, става Задължително наличието и на нещо друго, освен собствените ни мисли_съждения. Памет за абстрактни образи не се предава генетично!

И това е пътят на науката, де.

Признаването на материята, съществуваща вън и независимо от съзнанието ни (не зависят обективните закони от него, а не - дали мислите ни могат да ни влияят на поведението и болестите ни ... на психична основа, примерно - винаги има ОВ), е началото на изучаване на действителността с логически прийоми. И се откриват обективно действащите закони.

Най-важните части в това научно търсене се оказват - Границите на приложимост на откритото!.. Е, там думата има науката.

...

Право казваш за тези неща. :-) Но...

Да се върнем отново на "твърдението" че точка или част от всемирното енергийно поле се превръща в материя, само когато има наблюдател,без да има значение дали мисли,наблюдател-врабченце,човек,магаре.Да допуснем че освен човешкуят разум има и друг вид разум,който при горното твърдение е наблюдател и материализира вселената,щото ако го нямаше наблюдателя щеше да си е първичното -полето.

Преди големия взрив е имало някаква причина която го е предизвикала.Каквато и да е тя,даже съвсем случайно събитие,това все пак е "информация", която е основната причина за материализирането на полето.

Съзнание на наблюдателя, не се има в предвид високонаучни умозаключения,а приемане или излъчване,обмен на информация,без съзнание дори.

Знанието или незнанието материализират полето.

Да се твърди че материята е първичното е все едно да се каже че яйцето е преди кокошката.

Истината е че и този който казва кокошката и този който сочи яйцето-и двамата са прави.

[Малоум 2]

Право казваш за тези неща. :-) Но...

Да се върнем отново на "твърдението" че точка или част от всемирното енергийно поле се превръща в материя, само когато има наблюдател,без да има значение дали мисли,наблюдател-врабченце,човек,магаре.Да допуснем че освен човешкуят разум има и друг вид разум,който при горното твърдение е наблюдател и материализира вселената,щото ако го нямаше наблюдателя щеше да си е първичното -полето.

Преди големия взрив е имало някаква причина която го е предизвикала.Каквато и да е тя,даже съвсем случайно събитие,това все пак е "информация", която е основната причина за материализирането на полето.

Съзнание на наблюдателя, не се има в предвид високонаучни умозаключения,а приемане или излъчване,обмен на информация,без съзнание дори.

Знанието или незнанието материализират полето.

Да се твърди че материята е първичното е все едно да се каже че яйцето е преди кокошката.

Истината е че и този който казва кокошката и този който сочи яйцето-и двамата са прави.

Болднатото - точно обратното съм казвал - независимо дали има "наблюдател", полевата форма се превръща във вещева и обратното е възможно.

(От гама фотони се получава електрон-позитронна двойка; От анихилацията на електрон и позитрон - се получават фотони - тези неща са факти, доказани експериментално!)

Допусканията - трябва да са в някаква степен обосновани - няма Разум, освен при Човек (няма нито едно доказателство - факт някакъв, че има друг разум. Така нареченият "космически разум" е всъщност действието на физическите закони - те определят "поведението" на вещевите обекти).

Разумът е възможност на човешкия мозък за преодоляване на границите, които психиката диктува, и се изразява в "поведение "напук " на позивните от сетивата". Вместо формално реагиране на сигнали (както прави всичко останало), поправяме грешки в действията си - не изтърваме горещата тенджера с боб, щото ще останем... гладни (разсеяно сме я хванали, щото ни се е видяло, че ще изкипи, примерно - грешно предположение при смес на инфото от сетива -отразява се в поведението ни, като цяло), или - още по-простото - не си изхождаме нуждите на площада .

Освен това - полето е материална субстанция - ние "виждаме" само неговата вещева субстанция, ако се е превърнало в такава. По движенията на вещевата субстанция, съдим (с измервания) за действията на предполагаемия вид полева форма. И се откриват физическите закони - обективно действат е доказано. Сами си "определят" границите на действия за превръщанията с Обратна Връзка ... за ставащото.

Да се твърди че материята е първичното е все едно да се каже че яйцето е преди кокошката.

Няма такъв "философски въпрос" за първичност - и двете неща са материя. Все едно да питаш кое е първично: материята или материята.

...

[mnoogo]

Първо не е абсолютно сигурно че няма разум освен при човек!!!

Освен това - полето е материална субстанция-по тази логика човек е винаги поле,холограма,част от безкрайното поле.

По движенията на вещевата субстанция, съдим (с измервания) за действията на предполагаемия вид полева форма. И се откриват физическите закони - обективно действат е доказано. Сами си "определят" границите на действия за превръщанията с Обратна Връзка ... за ставащото. - това ми звучи ката разум!!?

И пак не е необходим разум за да се материализира полето!!!Достатъчно е да има обмен на информация.

- полевата форма се превръща във вещева и обратното е възможно. -това как е показано на практика,без намесата на разум/наблюдател или със?

[mnoogo]

"Пътуване във времето"

Нито времето е реално нито самото пътуване.Пътуването е илюзорно.

Ако един предмет се движи в "пространството" това означава на практика че:

Пространството е всъщност поле/материя-вечна и безкрайна.

Предмета на квантово ниво е материализирана частица от полето,която непрекъснато се променя и по този начин непрекъснато променя цялата вселена/поле/,независимо дали стои или се движи.Движението е илюзорно,то не е движение, а промяна на безкрайното поле,непрекъснато.Няма праволинейно движение,има промяна на материята в цялост. :-)

Времето е илюзорно също.

[Малоум 2]

Първо не е абсолютно сигурно че няма разум освен при човек!!!

Освен това - полето е материална субстанция-по тази логика човек е винаги поле,холограма,част от безкрайното поле.

По движенията на вещевата субстанция, съдим (с измервания) за действията на предполагаемия вид полева форма. И се откриват физическите закони - обективно действат е доказано. Сами си "определят" границите на действия за превръщанията с Обратна Връзка ... за ставащото. - това ми звучи ката разум!!?

И пак не е необходим разум за да се материализира полето!!!Достатъчно е да има обмен на информация.

- полевата форма се превръща във вещева и обратното е възможно. -това как е показано на практика,без намесата на разум/наблюдател или със?

"Първо не е абсолютно сигурно че няма разум освен при човек!!!"

Ясно го казах - няма доказателства за друг някакъв разум.

"Освен това - полето е материална субстанция-по тази логика човек е винаги поле,холограма,част от безкрайното поле."

Не само човек, ами всяко вещево (с характеристика "маса") е структура от полева форма, заедно с нейните вътрешни връзки, а те - връзките, са различни при различните форми- това води до многообразието на формите които "виждаме".

Сещай се - категориите форма и съдържание не се припокриват - щом видим формата и ...веднага да ни е ясно съдържанието (?! - в средните мащаби, където съществуваме, това го схващаме по интуиция, но в микрото и макрото - не е така) .

Същността на науката е да разкрива съдържанието при зададена форма. Дали е "холограма" вещевото е въпрос на уточняване, а не на спекула. Принудени сме да виждаме само обвивни повърхнини, като твърдина на съдържащото се вътре - ако знаехме вътре-връзките, които структурират тези повърхнини, евентуално бихме правили "сложни" холограми ... В този смисъл сме и част от поле, но не само реагираме (инстинкт) на външните изменения на полето, ами и се Съ-отнасяме към направеното от него - съзнаваме форми и техните изменения. Имаме възможност за отношение към заобикалящото ни. Това свойство е съзнанието - само Човек го притежава - няма доказателства, че нещо друго го има.

"По движенията на вещевата субстанция, съдим (с измервания) за действията на предполагаемия вид полева форма. И се откриват физическите закони - обективно действат е доказано. Сами си "определят" границите на действия за превръщанията с Обратна Връзка ... за ставащото. - това ми звучи ката разум!!?"

С разкриване на ОВ и при неживите обекти (при живите отдавна е доказана ОВ)- се изясняват Ограниченията в действието на физическите закони - без намеса на Човек (или какъвто и да е друг предполагаем Разум). Задачата на науката е да покаже (колко и какви са) тези ограничения - знаеш ограниченията в мащабите, силите и т. н.. Така са въведени границите на приложимост за различни хипотези, определения, твърдения...

Важното е, че тези ограничения действат независимо от съзнание! Те са чиста РЕАКЦИЯ на акцията на измененията на външните за обекта, полета - еднозначно съответствие! И устойчивост в условно постоянна среда - с малки изменения в зависимост от мащабите.

Известно е, че за да "започне" някакъв процес с фазови превръщания е нужна енергия на активация. Тоест, трябва да се надскочи гранична стойност на външно изменение. Поради загуби на енергия - връщане на статуквото в точното му състояние преди действие е невъзможно. Наречени са "отворена система" за разлика от "затворена система", но практически - затворените системи са абстракции, приближения за описване на равновесие, за по-лесно изучаване. С отчет на ентропията (като мярка за хаос) се проследява развитие в структуриране на обекти (въвежда се понятие за време и неговата еднопосочност от минало-настояще и ... евентуално бъдеще ). И ... вижда се, няма "напук" на действието, на реакцията, на природните структури, а всичко се изпълнява по реда си! (детерминираност в развитие - в пространство-времето). Няма нещо като Разум да противостои на простите реакции, на еднозначното съответствие - причина_следствие.

Наша заблуда е, че щом наблюдаваме "ред" при нещо..., то значи, Разум действа. Елементарно обяснение..., като за всяко, което е неизвестно Защо?

Не! - редът при неживата, а и живата Природа (без Човека - неуправляем, свободна воля и т. н., дзвер!) се диктува от квантовия детерминизъм.

Не! - Разумът е свойство да се нарушава реда (прескочена е граница, диктувана от инстинкти, като реакция, не се зачита позивната за реакция, (за определено време), предписан "ред" от акция-реакция с еднозначно съответствие.

"- полевата форма се превръща във вещева и обратното е възможно. -това как е показано на практика,без намесата на разум/наблюдател или със?"

Доказателствата са нужни на Разум. На никой друг наблюдател (дори и електронът е наблюдател - всеки датчик е и наблюдател, ако ги нарочи за такъв разумът Човек - не говорим колко е разумно това - оценки в кръчмата ) не му е нужно доказателство за каквото и да било, защото само реагира на случващото се около него - с еднозначно съответствие, както е установил Човек със съзнание и разум.

...

пп (моля, отделяй на нов ред отговорите си - по-четливо ще е, според мен)

...