Пътуване във времето

[Gravity]

А граматиката изисква да се използва определителен член, когато пишем за нещо, което вече е споменато.

Въпроса е дали има такова нещо. Възражението ми е и за първото споменаване. След като заглавието е "пътуване във времеТО" се вижда, че членуването е заради неявното допускане за единственост.

Пък и между различните времена в различните ОС има връзка чрез лоренцовите трансформации, така че време(ТО) не е съвсем неопределено.

В специалната теория да, но аз наблягам на това какво ни учи общата.

Може и да не съм го обяснила, но пък посочих къде е обяснено. Все пак, нямам време да обяснявам всичко надълго и нашироко, пък и едва ли ще го направя по-добре.

Не е нужно на дълго и широко, но нали не очкваш да прочетем по една книга след свеки пост. Взех си я от библиотеката, ще я прочета като намеря време, автора пише добре, чел съм една от другите му книги.

[Doris]

Ти също не обясняваш защо времеТО не съществува. Очакваш , че който ти възразява трябва да даде и някакви аргументи.

А аргументът "това не е обяснено" е универсален и общо взето е безкрайно приложим начин да кажеш "ти това май не го разбираш". Само че аз не претендирам, че разбирам ентропията, само се опитах да дам примери за обратно движение във времето - за тахиона и позитрона. Струва ми се, че пътуването във времето предполага възможност за обратно движение и ето - такава има.

Ако ентропията, необратимостта и връзката им с еднопосочността на времето, все пак те интересуват, няма нужда да четеш цели книги, всяка книга си има съдържание. Възможно е и в интернет да има материали. Във Файмановите лекции е от 527 до 536 стр.

Ентропията, S= Q/Т се свързва с обема, а от там с подреждането на частиците в този обем и необратимото нарастване на хаоса. Защо става така - "поради някаква причина, Вселената е имала в началото много малка за своето енергосъдържание ентропия и от тогава ентропията е нараснала. Това е пътят по посока към бъдещето."

[Joro-01]

Ето че може обратно да тече

[Joro-01]

Ентропията, S= Q/Т се свързва с обема, а от там с подреждането на частиците в този обем и необратимото нарастване на хаоса. Защо става така - "поради някаква причина, Вселената е имала в началото много малка за своето енергосъдържание ентропия и от тогава ентропията е нараснала. Това е пътят по посока към бъдещето."

Демек нарастване на безпрядъка. Всичко се стреми да върви от по-подренено, към по-хаотично състояние. Понеже безпорядъкът е многократно по-вероятно състояние. Обаче.. Нали във физиката невъзможни неща няма? Има /поредица от/събития с много малка вероятност да се случат. Тогава излиз, че такава вероятност има, пък била тя и 10^-10 за година или веднъж на 10¹⁰ години

[Gravity]

Doris,

Относно времето, моето твърдение е, че то не е смислено и не може да се дефинира и не се дефинира такова понятие в общата теория на относителноста. Могат и се дефинират понятия като 'собственно време', 'координатно време', 'космологично време' и т.н. Ако някой не е съгласен и твърди, че е възможно трябва да покаже как, най-малкото да обясни защо смята така. Не знам какво обяснение очакваш от мен за това, че такова понятие там няма. Ето например, в теорията на относителноста няма понятие квант на енергията. Как би могло да се докаже или обясни, че такова понятие там няма! Но задачата за обяснение пада върху този, който твърди, че има.

Относно ентропията и стерлата на времето, предполагам пак не съм се изразил добре. Аз не се съмнявам в това, че ти разбираш какво е ентропия и какво гласи втория закон. Нито пък се съмнявам в него. За това препоръки да прочета нещо за тях не ми помагат. Моето възражение е, че от това, че втория закон определя посока на времето, не следва автоматично, че пътуване във времето е невъзможно. А аз точно така разбирам твоята позиция. Ето пример, ако разгледаме кръгов пръстен пълен с вода, която се върти в една от двете възможни посоки, тогава потокът определя посока. и ако аз съм потопен във водата, ще се нося по течението. Но от тук не следва, че не мога да се върна в точката от която съм тръгнал, нали? За това смятам, че ако нарастването на ентропията непозволява пътуване във времето, то е необходимо да се обясни защо, а не е очевидно следствие.

[Doris]

А според мен, както писах по-горе въобще няма строга дефиниция за време. И за невъзможност за пътуване във времето никъде нямам написано, напротив пиша за възможност, но не свързана с общи философски принципи, а с анализ на информацията ,която ни дава физиката. Нарастването на ентропията и свързаната с нея еднопосочност на времето са пречка както гравитацията е пречка за летенето, но разни хитрости като подемната и реактивната сила все пак правят летенето в някакъв смисъл възможно.

Демек нарастване на безпрядъка. Всичко се стреми да върви от по-подренено, към по-хаотично състояние. Понеже безпорядъкът е многократно по-вероятно състояние. Обаче.. Нали във физиката невъзможни неща няма? Има /поредица от/събития с много малка вероятност да се случат. Тогава излиз, че такава вероятност има, пък била тя и 10^-10 за година или веднъж на 10¹⁰ години

Такова обяснение включва вероятността като някакъв демон на Максуел:

http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B5%D0%BC%D0%BE%D0%BD_%D0%9C%D0%B0%D0%BA%D1%81%D0%B2%D0%B5%D0%BB%D0%BB%D0%B0

Редактирано Май 30, 2012 от Doris

[Joro-01]

Абсолютно, да

Мистериозното същество с което мечтаел да разполага ученият... Демонът би направил възможен вечен двигател от втори род.

Даже имаше някакви теории, че с помощта на нанотехнологии /нанороботи/ това ще стане донякъде възможно...

Всъщност ако можеше да властваме на вероятностите...

[Doris]

http://www.membrana.ru/particle/4568

[Joro-01]

Аха.. Това имах предвид

[Bai Mangal]

Темата стана малко умесена. Може ли все пак да кажете дали има начин за пътуване във времето?

[Шпага]

Възражението ми е, че от общата теория на относителноста следва, че не е възможно да се говори за времеТО, без то да бъде квалифицирано. Възражението ми е към използването на пълния член, което предполага някакъв вид единственост, както в калсическата физика. Това се отнася и към пост #77. Там неявно под 'време' се разбира 'собствено време', и уравненията на Айнщайн допускат решения със затворени времеподобни мирови линии. Тук изниква въпроса дали под време трябва да разбираме собствено време.

Според мен такъв въпрос въобще не възниква, тъй като от самото заглавие на темата "Пътуване въввремето" ясно се разбира, че става дума именно за собственото време, или накратко казано – за времеТО – на хипотетично пътуващия субект. Просто не е възможно някой или нещо да се озове в нечие друго време. Ако например субектът Хикс се върне по някакъв начин дотолкова "назад" в миналото, че се срещне там-тогава с някой динозавър, това съвсем няма да означава, че вече е в собственото време на динозавъра. Напротив, той – Хикс – пак ще е в собственото си време, тоест в своето "сега", което ще включва определен набор от едновременни събития, случващи се точно в този негов момент.

Имам предвид че както и да "пътува" субектът, той винаги ще е в собственото си време и то винаги ще е за него СЕГА.

[Joro-01]

Темата стана малко умесена. Може ли все пак да кажете дали има начин за пътуване във времето?

Така като поставяш въпроса - няма известен начин. Освен онова, което ти казах в началото за пътуване напред. Но технически засега е неосъществимо.

Редактирано Май 30, 2012 от Joro-01

[Gravity]

Според мен такъв въпрос въобще не възниква, тъй като от самото заглавие на темата "Пътуване въввремето" ясно се разбира, че става дума именно за собственото време, или накратко казано – за времеТО – на хипотетично пътуващия субект.

За мен не е никак очевидно дали това се разбира. Като се каже времеТО, според мен, се има предвид нещо 'по-общо' от собственото време на даден субект.

Просто не е възможно някой или нещо да се озове в нечие друго време. Ако например субектът Хикс се върне по някакъв начин дотолкова "назад" в миналото, че се срещне там-тогава с някой динозавър, това съвсем няма да означава, че вече е в собственото време на динозавъра.

Да, това би било безсмислено твърдение, да се озовеш в собственото време на някой друг е лишено от всякакъв смисъл. Но не това примера с динозаврите. Пък и когато разглеждаме само инерциални системи собственото време на всеки съвпада със координатното време на системата в която е неподвижен.

Напротив, той – Хикс – пак ще е в собственото си време, тоест в своето "сега", което ще включва определен набор от едновременни събития, случващи се точно в този негов момент.

Именно, и този набор от сабития е различен в зависимост от това в коя система е Хикс. Той може да е съвременик на извънзимните или на техните пра-пра-пра-пра-деди в зависимост от това дали е в трамвая или чака на спирката. "Парадокса" е интересен, мисля, че го подценявате.

Имам предвид че както и да "пътува" субектът, той винаги ще е в собственото си време и то винаги ще е за него СЕГА.

Предлога 'в' изпозван с понятието 'време' не ми харесва. Навява на концепцията за времето и пространството като сцена... Каквото и време да разглеждаме, за него във всеки един момент ще е СЕГА. Какво друго може да бъде!

[Шпага]

Като се каже времеТО, според мен, се има предвид нещо 'по-общо' от собственото време на даден субект.

Да, но като се каже "пътуване във времето" няма как да се има предвид нещо "по-общо" от собственото време на пътуващия субект.

Ето, и ти самият си казал:

Да, това би било безсмислено твърдение, да се озовеш в собственото време на някой друг е лишено от всякакъв смисъл.

Ами щом е лишено от всякакъв смисъл, значи няма никакъв смисъл и да поставяме въпроса дали под "пътуване във времеТО" трябва да се разбира собственото време на субекта, или нещо "по-общо", свързано с понятието "време". Съгласи се, че изразите "пътуване в координатно време" или пък "пътуване в космологично време" биха били напълно неуместни.

Но не това примера с динозаврите. Пък и когато разглеждаме само инерциални системи собственото време на всеки съвпада със координатното време на системата в която е неподвижен.

Така е, но нали в случая НЕ разглеждаме инерциални системи.

Именно, и този набор от сабития е различен в зависимост от това в коя система е Хикс. Той може да е съвременик на извънзимните или на техните пра-пра-пра-пра-деди в зависимост от това дали е в трамвая или чака на спирката. "Парадокса" е интересен, мисля, че го подценявате.

"Парадоксът" наистина е интересен. Но поне за мен най-интересното в него е това, че при смяната на една отправна система с друга се получава нещо като колизия между субективното и обективното минало на съответния наблюдател. Ще се опитам да обясня какво имам предвид в отделен постинг.

Предлога 'в' изпозван с понятието 'време' не ми харесва. Навява на концепцията за времето и пространството като сцена... Каквото и време да разглеждаме, за него във всеки един момент ще е СЕГА. Какво друго може да бъде!

А на мен не само предлогът "в", но и въобще понятието "време" не ми харесва, защото така, както сме свикнали да го възприемаме и да говорим за "ход" на времето или пък за "пътуване" – тоест за движение през времето – все едно в каква посока, ние неизбежно стигаме до абсурди. Всъщност до абсурди стигаме винаги когато се опитваме да разглеждаме времето отделно от пространството.

Но що се отнася до пространство-времето, то наистина е сцена, при това напълно статична. Мисля, че можем да го наречем "Вечното Сега"

[Шпага]

Та аз заглавието на темата го приемам като свързано с човека - основния наблюдател на времето, но темата отиде повече в чисто теоретично физическа област. Човека се изолира сато наблюдател и се влиза в ролята на наблюдател на това дали различни часовници, при различни условия ще се държат според концепциите му за време. Включени са скорости, времена, но не и наблюдател. По скоро за наблюдателя се съди според часовниците.

Във връзка с това, което си казал, бих добавила, че според мен трябва да търсим възможностите за "пътуване във времето" не в уравненията на Айнщайн, не в черните или пък в "червеевите" дупки, а в Квантовата механика и във все още непознатите ни способности на собственото ни съзнание. И ще си позволя да цитирам:

Юджийн Уигнър, който съвсем не е по-малко гениален физик от Айнщайн. Ето какво казва той:

"Не е възможно да се формулират законите на квантовата теория по напълно последователен и логичен начин, без да се вземе предвид съзнанието на наблюдателя. Самото изучаване на заобикалящия ни свят води до извода, че върховната реалност е съдържанието на съзнанието".

И друг велик физик - Джон Уилър:

"Ние сме участници в сътворяването не само на близкото и сегашното, но и на много далечното и много отдавнашното. В този смисъл ние сме участници в създаването на нещо от вселената в далечното минало..."

[Doris]

..........

Но що се отнася до пространство-времето, то наистина е сцена, при това напълно статична. Мисля, че можем да го наречем "Вечното Сега" ......

Много добра логика. Защо се получава тази статичност и съответства ли тя на обективната реалност ? Според мен статичността на ОТО произлиза от Айнщайновия детерминизъм, а този детерминизъм май в последно време се оказа невалиден.

ОТО ни казва някои интересни неща за времето, но не всичко, просто защото не е Теория на всичко.

Опитът (необратимите термодинамични и несиметричните във времето квантови процеси) ни подсказва, че ход на времето съществува.

Редактирано Май 31, 2012 от Doris

[Шпага]

Има един "парадокс", в рамките на специалнта теория на относителноста, който не е много популярен, но е интересен. Разглеждаме само инерциални системи и за улеснение предполагаме, че системата свързна със земята е таква. Предполагаме, че много далече имаме планета с история подобна на тази на земята. Имали са животни подобни на динозаврите, които са измерели по някое време, по-късно са се появили разумни същества, които са измислили интернет и си чатят по форумите. Това, разбира се, не е съществено, пиша го само за улеснение. Нека имаме двама души, които стоят на трамвайната спирка (тук на земята) и чакат трамвая. Знаем, че събития, които са едновремени в една система са неедновременни в другите системи, които са движат спрямо дадената. За това и понятието време може да се въведе само при избор на инерциална система. Понеже двамата, дето чакат трамвая, са неподвижни един спрямо друг, те са в една система и всички сабития, които са едновремени за единия са едновремени и за другия. Също така, всички събития, които са в миналото на едини, са в миналото и на другия, същото и за бъдещето и настоящето, едно и също са за двамата. За конкретност да приемем, че в настоящето, на тези двамата, на другата планета тъкмо са станали популярни интернет форумите. Трамвая идва и един от двамата се качва, или му омързва да чака и тръгва на някъде. Сега той е вече в друга система и неговите настояще, минало и бъдеще са различни от съответните на онзи, който още чака. Разликата е нищожно малка за близки събития, но за неща случващи се далеч, на пример на онази далечна планета, разликата е чувстителна. На пример, този в трамвая има настояще което съвпада с измирането на динозаврите на онази планета. Като скочи от травая и застане неподвижно, неговото настояще съвпада със интернет форумите на другата планета. Ако се качи на трамвай в противоположната посока, той е съвременик на съществата на онази планета, които са родени милиони години след интернет форумите. Това си е пътуване във времето. Вярно, че той е тук, а не там, но нали ставаше дума за пътуване във времето, а не и в пространството.

В мой предишен постинг споменах, че в този пример, пък и във всеки друг, свързан с теориите на Айнщайн, за мен е най-интересна "колизията" между субективното и обективното минало на наблюдателя, който преминава от една система в друга.

Както е според Специалната теория на относителността, във всяка инерциална система имаме множество от сверени и синхронизирани неподвижни часовници, или с други думи – часовници с общо време. Общото време означава, че часовник, който се намира до мястото на дадено събитие, ще има показания, идентични с тези на абсолютно всички други часовници, които са неподвижни в тази система.

Така неподвижните в тази система часовници могат да изпълняват ролята на еталони за отчитане на скоростта, с която се "развиват" процесите в същата инерциална система. А също и да бележат настоящето –"сега-то" – в тази система, което се изразява именно в набора /в съвкупността/ от всички едновременни събития, случващи се там в моментА.

Когато се опитвах да разбера СТО, си създадох нещо като спомагателно сравнение между времето в една и съща инерциална система и страниците на една книга. Всяка страница е "сега", а буквите в нея са едновременните събития. Така, ако сме неподвижни в тази система, "страниците" с едновременните събития не подлежат на промяна и ние минаваме от страница в страница, прочитайки ги по определен начин. НО ако сменим системата всичко се обърква. "Виждаме" други страници, зафиксирали други едновременни събития, а тези, които са били едновременни за нас в предишната система, изведнъж се оказват неедновременни.

В това няма нищо чудно от обективна гледна точка. Обаче от субективна не е така. Просто защото ние имаме памет. А в тази наша памет, както и да се движим, колкото и пъти да сменяме отправната си система, събитията, които вече са се случили за нас едновременно, ще си останат такива, независимо, че в новата система те не са били едновременни.

Съжалявам, ако не изразявам достатъчно ясно

Понеже двамата, дето чакат трамвая, са неподвижни един спрямо друг, те са в една система и всички сабития, които са едновремени за единия са едновремени и за другия. Също така, всички събития, които са в миналото на едини, са в миналото и надругия, същото и за бъдещето и настоящето, едно и също са за двамата. Законкретност да приемем, че в настоящето, на тези двамата, на другата планетатъкмо са станали популярни интернет форумите. Трамвая идва и един от двамата секачва, или му омързва да чака и тръгва на някъде. Сега той е вече в друга система и неговите настояще, минало и бъдеще саразлични от съответните на онзи, който още чака.

Да, от обективна гледна точка, за този, който е вече в друга система, миналото ще се различава от миналото на онзи, който е останал неподвижен. Обаче от субективна гледна точка – в паметта му – миналото ще продължава да е същото, като това на онзи, с когото е бил неподвижен.

Е, защо трябва да считаме за по-"реално" новото – обективното – минало на този наблюдател, а не субективното му минало, зафиксирано в неговата памет. Пък и въобще, къде на друго място може да съществува нечие минало, освен в паметта му, тоест във вид на някаква информация, свързана със събития, които за този субект вече са се случили, но за друг са настояще, а за трети – бъдеще...

[Gravity]

Да, но като се каже "пътуване във времето" няма как да се има предвид нещо "по-общо" от собственото време на пътуващия субект.

Защо да няма!

Ами щом е лишено от всякакъв смисъл, значи няма никакъв смисъл и да поставяме въпроса дали под "пътуване във времеТО" трябва да се разбира собственото време на субекта, или нещо "по-общо", свързано с понятието "време". Съгласи се, че изразите "пътуване в координатно време" или пък "пътуване в космологично време" биха били напълно неуместни.

Не, преиначаваш думите ми. Няма симсъл да се говори за един обек пътуващ в собственото време на друг, но не съм твърдял, че няма смисъл един обект да пътува във време, където под време се разбира нещо друго от собствено време. Например космонафт тръгва през 2012 и се връща през 3012, а е остарял съвсем малко. Някой може да смята това за пътуване във времето, но тази ситуация е различна от тази за която ти говориш. И точно затова моя апел да се уточни.

Така е, но нали в случая НЕ разглеждаме инерциални системи.

В примера точно инерциални системи разглеждаме. (С подскоци от една в друга)

"Парадоксът" наистина е интересен. Но поне за мен най-интересното в него е това, че при смяната на една отправна система с друга се получава нещо като колизия между субективното и обективното минало на съответния наблюдател. Ще се опитам да обясня какво имам предвид в отделен постинг.

...

А на мен не само предлогът "в", но и въобще понятието "време" не ми харесва, защото така, както сме свикнали да го възприемаме и да говорим за "ход" на времето или пък за "пътуване" – тоест за движение през времето – все едно в каква посока, ние неизбежно стигаме до абсурди. Всъщност до абсурди стигаме винаги когато се опитваме да разглеждаме времето отделно от пространството.

Напълно съм съгласен. И точно това бяха подбудите ми да питам за уточняване.

Но що се отнася до пространство-времето, то наистина е сцена, при това напълно статична. Мисля, че можем да го наречем "Вечното Сега"

Не съм съгласен за 'сцената', но това е отделна и интересна тема. За статичноста съм съгласен но с уговорки, защото спокойно може и да се говори за динамичност, пак с уговорки.

[Шпага]

Защо се получава тази статичност и съответства ли тя на обективната реалност ? Според мен статичността на ОТО произлиза от Айнщайновия детерминизъм, а този детерминизъм май в последно време се оказа невалиден.

Да, но нали с Гравити говорим как е според СТО и ОТО.

ОТО ни казва някои интересни неща за времето, но не всичко, просто защото не е Теория на всичко.

Опитът (необратимите термодинамични и несиметричните във времето квантови процеси) ни подсказва, че ход на времето съществува.

Но дали термодинамичните процеси са ВИНАГИ необратими? И дали ентропията задължително е свързана със стрелата на времето? Мисля, че и на двата въпроса отговорът е "не". А що се отнася до "ходът" на времето, дали то "тече" или на нас така ни се струва... И как да тълкуваме прословутата реплика на Айнщайн:

"Разликата между минало, настояще и бъдеще е само илюзия, макар и натрапчива."

[Gravity]

@Шпага: За пост #104, доста ясно се изразяваш и е много добре казано. +1

Но трябва да се помни, че тези субективно възприети и запомнени събития, които съставляват нечие субективно 'сега' (в смисъл на даден момент), са само събития, които са сравнително близки до субекта, поради крайната скорост на светлината. За много далечни събития, такива които са пространствено раздалечени от субекта, той не може да има никаква субектнивна памет за тях.

[Gravity]

Doris, мисля, че статичноста, за която Шпага говори е за това, че ако разгледаш пространствовремето без изббор на системи, а като съвкупонста на всички събития, подобно на филмова лента или книга, то няма никаква промяна. За да има промяна е необходим избор на времева координата/параметър.

[Doris]

@Шпага: За пост #104, доста ясно се изразяваш и е много добре казано. +1

Но трябва да се помни, че тези субективно възприети и запомнени събития, които съставляват нечие субективно 'сега' (в смисъл на даден момент), са само събития, които са сравнително близки до субекта, поради крайната скорост на светлината. За много далечни събития, такива които са пространствено раздалечени от субекта, той не може да има никаква субектнивна памет за тях.

Субективно-обективно в ТО и въобще във физиката няма, всичко е обективно по презумпция, дори и влиянието на наблюдателя в КМ е обективно, т.е протича по закони не зависещи от субекта. Крайната скорост на светлината и въобще вида на Лоренцовите трансформации прави разбъркването на събитията в различните отправни системи не чак толкова парадоксално. Ако 2 събития са с еднакви координати спрямо движещата се ос, последователността им се запазва.

Ако пък са с различни координати, то от

се вижда, че последователността им ще се смени, ако

Δx>(c²/v). Δt

но това означава, че в този случай

Δx>c. Δt

което пък означава, че между тези събития не може да има причинно-следствена връзка.

Да, но нали с Гравити говорим как е според СТО и ОТО.

Но дали термодинамичните процеси са ВИНАГИ необратими? И дали ентропията задължително е свързана със стрелата на времето? Мисля, че и на двата въпроса отговорът е "не". А що се отнася до "ходът" на времето, дали то "тече" или на нас така ни се струва... И как да тълкуваме прословутата реплика на Айнщайн:

"Разликата между минало, настояще и бъдеще е само илюзия, макар и натрапчива."

Не всичко, което е казал Айнщайн е вярно.

Въпросът е не дали термодинамичните процеси са ВИНАГИ необратими а че ИМА необратими и след като всички други закони в макро света са инвариантни по отношение на времето, няма друго, което да се свърже с еднопосочността на времето.

Редактирано Май 31, 2012 от Doris

[Шпага]

Не, преиначаваш думите ми. Няма симсъл да се говори за един обек пътуващ в собственото време на друг, но не съм твърдял, че няма смисъл един обект да пътува във време, където под време се разбира нещо друго от собствено време. Например космонафт тръгва през 2012 и се връща през 3012, а е остарял съвсем малко. Някой може да смята това за пътуване във времето, но тази ситуация е различна от тази за която ти говориш. И точно затова моя апел да се уточни.

Гравити, ако съм преиначила думите ти, не съм го направила умишлено! Просто не те разбирам. Беше споменал координатно и космологично време, а аз не схващам как можем да ги "вместим" в темата за пътуването във времето. В какво друго време, освен в собственото, може да се осъществи пътуването? В какво време, според теб, е пътувал космонавтът, който "тръгва от 2012 и се връща през 3012 г. ?

И друго: нека освен космонавтът вземем за пример и някой, който си остава на Земята, но е подложен на хибернация в момента, в който космонавтът потегля /2012 г./ Когато космонавтът се върне /през 3012 г./, тогава прекратяваме за другия периода на хибернация. И може да се окаже, че и двамата са остарели еднакво малко, докато техните някогашни връстници вече са 130 годишни старци. Е, в какво време е пътувал всеки от тях?! И въобще, дали някой е пътувал във/през времето, или това, което наричаме "време" трябва да бъде сведено до далеч по-ясното понятие "движение" - но не само кинетично, както е в СТО, а в най-широкия му смисъл, включващ всички настъпили и настъпващи изменения, които във всяка отделна система протичат с различно "темпо"...

[Шпага]

Дорис,

Въпросът е не дали термодинамичните процеси са ВИНАГИ необратими а че ИМА необратими и след като всички други закони в макро света са инвариантни по отношение на времето, няма друго, което да се свърже с еднопосочността на времето.

Добре, но в тези термодинамични процеси, които не винаги са необратими, а могат да са и обратими, стрелата на времето обръща ли се? Обратимите термодинамични процеси свързани ли са с промяна на посоката на времето?

[Шпага]

Ако 2 събития са с еднакви координати спрямо движещата се ос, последователността им се запазва.

Ако пък са с различни координати, то от

се вижда, че последователността им ще се смени, ако

Δx>(c²/v). Δt

но това означава, че в този случай

Δx>c. Δt

което пък означава, че между тези събития не може да има причинно-следствена връзка.

Не ставаше дума нито за нарушаване на причинно-следствените връзки, нито за нарушаване на последователността на събитията.