Пътуване във времето

[Gravity]

Карайте я на въображение тогава. Това е съвсем естествено в съвременната епоха на фентъзито и виртуалните интернет-пространства.

Мислех да възразя с аргумента, че информационният капацитет на човешкия мозък е краен за разлика от безкрайната Вселена. Но оценките за него, които бях намерила във връзка с темата за изкуствения интелект са изтрити (скрити), така че явно това е съвсем паранаучна идея.

Понеже аз се бях намесил, приемам, че това е поне от части адресирано и към мен. За това ще повторя, че Айнщайн не казва, че трябва да се кара САМО на въображение.

Във всички опити за псевдо/пара-научни и алтернативни теории и хипотези и прочие, с които е пълно по форумите, се забелязва пълна липса на знания по предмета, но и въображение не се забелязва.

[Шпага]

Така е -- "Въображението е по-важно от знанието." Но без знание, въображението, особено в науката, винаги е бедно.

И все пак, тъй като по-нагоре в темата стана дума за паралелните реалности, едва ли физиците и математиците, които поддържат тази теория, се осланят само на въображението си. Не ми се вярва и да са някакви "интелигентни глупаци" със забежки да усложняват нещата, вместо да използват бръснача на Окам.

[ISTORIK]

Да, така е. Наистина "Въображението е по-важно от знанието."

Но без знание, въображението, особено - в науката, винаги е бедно.

Според Учителя Конфуций (Кун Фу Цзъ):

"Знание без мисъл е загубен труд, труд, хвърлен напразно. А мисъл без знание е опасност!"

Редактирано Юни 8, 2012 от ISTORIK

[B0081]

Ако Айнщайн го е казал точно така, то той определенно е имал в предвид че това не важи за по голямата част от хората.

Пределно ясно е , че е искал да каже, че има знаещи (в науката) хора, но това не е достатъчно за да се направи "пробив", така да се каже. Че хора със знания но без въображение могат само да доказват знанията си на по малко знаещите, но нищо повече.

Да не говорим за хора които нямат достатъчно знания в науката (като нас) , такива въобще не се класират за тази "приказка".

[Малоум 2]

Ако Айнщайн го е казал точно така, то той определенно е имал в предвид че това не важи за по голямата част от хората.

Пределно ясно е , че е искал да каже, че има знаещи (в науката) хора, но това не е достатъчно за да се направи "пробив", така да се каже. Че хора със знания но без въображение могат само да доказват знанията си на по малко знаещите, но нищо повече.

Да не говорим за хора които нямат достатъчно знания в науката (като нас) , такива въобще не се класират за тази "приказка".

Не, не е точно така.

Знанието е нещо достижимо - ако се интересуваме, сядаме си на четирите буквички и ... го научаваме. Всеки с малко памет би могъл да се справи за някакво време на обучение, ако му трябва допълнителна помощ - ще си я намери, щом се интересува. При силна мотивация - може да се постигнат големи резултати в знанието.

Проблемът идва, когато трябва това знание да се приложи в различни области на познанието! Там се прилага въображението и съставянето на модели по подобие.

Тоест - направа на връзки!, общи мотиви и обхващане на мислене с общи закономерности, важещи в големи, препокриващи се части от знания в отделни, частни области на науката. Не случайно е възникнало и философското в разсъжденията: от недостатъчна информация да се направи философско обобщение (интелект), дори и да се приложат в конкретен извод!

Откривателството е именно таково: Съчетаване на незабелязани връзки между отделни и до този момент считани за независими параметри на различни области в науката. Тук въображението е изцяло впрегнато: като какъв да е моделът (измислен!), че да съответства на всичкото "знаене", да не противоречи на известното, а в същото време да предсказва НОВИ ВРЪЗКИ. Полезни за ново развитие и нови знания... Но, това е известно.

Та, това има предвид Айнщайн: откритията се правят с въображение. Знанието е необходимо, но недостатъчно условие. (по други поводи съм го казвал: Енциклопедия Британика знае всичко, но нито едно откритие не е направила!)

...

[B0081]

А според мен : Въображение без знания е чиста проба фантазия. Има разлика м/у въображение и фантазия, нали ? Фантазията е неограничена в своето "битие". А ограничената чрез наука фантазия, се превръща във въображение. Най вече говорим за въображение което може да бъде полезно за науката.

Но иначе съм съгласен с теб.

[Малоум 2]

А според мен : Въображение без знания е чиста проба фантазия. Има разлика м/у въображение и фантазия, нали ? Фантазията е неограничена в своето "битие". А ограничената чрез наука фантазия, се превръща във въображение. Най вече говорим за въображение което може да бъде полезно за науката.

Има и една друга мисъл-афоризъм, предписвана на Айнщайн: питат го как се прави откритие - Ами, някой не знае, че нещо е доказано и вземе, та докаже точно обратното! - така прави откритие ... за което и незнанието е помогнало - майтапя се!

Фантазията е полезно свойство. Именно, когато се съчетае с някакви знания, може да раздвижи въображението, което, като термин използваме за подобрена версия на фантазията - чрез внасяне на сериозност в постигнатото, като модел. Полезността значително нараства и ... дай, боже, всекиму! - може да доведе до откритие.

...

За четвъртото измерение

това е фантазирано още от 1964-65г.

Редактирано Юни 8, 2012 от Малоум 2

[Bai Mangal]

Aкo миcлитe ни прoмeнят aурaтa нa Зeмятa, тoвa oзнaчaвa, чe нaшитe възмoжнocти ca бoжecтвeни и бeзгрaнични.

He e яcнo кaк, нo e бeзcпoрнo, чe oщe в дрeвнитe индийcки вeди чoвeкът e нaрeчeн „нaй-мoщнaтa eнeргийнa мaшинa нa Зeмятa”. Днec, някoлкo xилядoлeтия пo-къcнo, cъврeмeннaтa нaукa признaвa, чe cилaтa нa миcълтa и чувcтвaтa e бeзпрeдeлнa, чe взaимoдeйcтвиятa мeжду физичecкoтo и финитe тeлa oпрeдeлят житeйcкия път нa вceки oт нac – oт тяx зaвиcи бaлaнcът мeжду eнeргo-инфoрмaциoннитe пoлeтa, излъчвaни и oт xoрaтa, и oт cвeтa, в кoйтo живeeм. Moжe би Bceлeнaтa тaкa e уcтрoeнa, чe чoвeк e cпocoбeн caм дa упрaвлявa cъдбaтa cи.

[JImBeam]

Карайте я на въображение тогава.

На въображение я карахме в казармата едно време, не че е за предпочитане, ама върши работа в нЕкои случаи

[Bai Mangal]

Защо когато много искаме нещо от живота, то нещата стават по съвсем друг начин и все губим.

Защоооооооо?

Редактирано Юни 8, 2012 от Bai Mangal

[JImBeam]

Защо когато много искаме нещо от живота, то нещата стават по съвсем друг начин и все губим.

Пробвай да искаш по-малко и то, от когото трябва

[ISTORIK]

Чувал съм, че когато спреш да мислиш за дадено нещо, в този момент то се получава/случва.

Някои потребители тъкмо спрат да си мислят, че може да бъдат баннати от форума и...

...форумните администратори им дават един голяяЯм бан(ан)!

Редактирано Юни 8, 2012 от ISTORIK

[Bai Mangal]

Чувал съм, че когато спреш да мислиш за дадено нещо, в този момент то се получава/случва.

Някои потребители тъкмо спрат да си мислят, че може да бъдат баннати от форума и...

...форумните администратори им дават един голяяЯм бан(ан)!

Имам усещането че нарочно го правиш. В съседния форум интуицията ми подсказваше че ми се подиграваш, ама тука мисля че се опитваш да ме набуташ на тясно за да не мога да се измъкна. :post-20645-1121105496: :biggrin:

[Малоум 2]

На въображение я карахме в казармата едно време, не че е за предпочитане, ама върши работа в нЕкои случаи

Тъй де.

Кое било най-тежкото за новобранеца? ..

По време на мастурбация, да изгуби образ!

...

[Doris]

Така е -- "Въображението е по-важно от знанието." Но без знание, въображението, особено в науката, винаги е бедно.

И все пак, тъй като по-нагоре в темата стана дума за паралелните реалности, едва ли физиците и математиците, които поддържат тази теория, се осланят само на въображението си. Не ми се вярва и да са някакви "интелигентни глупаци" със забежки да усложняват нещата, вместо да използват бръснача на Окам.

Мисля, че идеите за съществуването на мултивселена и допълнителни измерения не включват задължително обясняването на времето като реализиране на различните варианти в различни паралелни светове.

[Шпага]

Мисля, че идеите за съществуването на мултивселена и допълнителни измерения не включват задължително обясняването на времето като реализиране на различните варианти в различни паралелни светове.

Аз не съм и твърдяла, че включват задължително обясняването на времето. Просто, откакто заговорихме за шаха, доста се отклонихме от времето, минахме през бръснача на Окам, през въображението, а както виждам, някои са стигнали и до казармените си преживявания Тоест, темата стана разногледа и затова вече съвсем не се разбираме кой какво има предвид

[ISTORIK]

Имам усещането че нарочно го правиш. В съседния форум интуицията ми подсказваше че ми се подиграваш, ама тука мисля че се опитваш да ме набуташ на тясно за да не мога да се измъкна. :post-20645-1121105496: :biggrin:

Не, това го написах в тази тема, но се отнася за вече баннатите потребители.

Иначе - за случването... Чувал съм, че семейства, при които жената не може да забременее дълго време, успява да ззабременее, когато и двамата с мъжа й спрат да мислят за забременяване и се отдадат един на друг. Господ си знае работата...

Имаше баннати потребители заради мултиакаунтинг. Тъкмо човека си мисли, че не сме му набарали новите акаунти, спира да мисли за опасността да бъде надушен, отпусне се и... администратора банва всичките му акаунти едновременно!

Редактирано Юни 9, 2012 от ISTORIK

[Doris]

Аз не съм и твърдяла, че включват задължително обясняването на времето. Просто, откакто заговорихме за шаха, доста се отклонихме от времето, минахме през бръснача на Окам, през въображението, а както виждам, някои са стигнали и до казармените си преживявания Тоест, темата стана разногледа и затова вече съвсем не се разбираме кой какво има предвид

Шахът , бръсначът на Окъм и въображението са свързани с подхода към въпроса за времето. Най-общо казано, има два подхода. При единия причината за съществуването или поне протичането на времето се свързва с човешкото съзнание. При другия, който е моят, то се счита за обективно съществуващо.

Струва ти се, че се отклонявам, но аз се отнасям сериозно към темата. Тя ме е интересувала и преди, не точно пътуването във времето, а самото време.

Редактирано Юни 9, 2012 от Doris

[БатеВаньо]

Не, това го написах в тази тема, но се отнася за вече баннатите потребители.

Иначе - за случването... Чувал съм, че семейства, при които жената не може да забременее дълго време, успява да ззабременее, когато и двамата с мъжа й спрат да мислят за забременяване и се отдадат един на друг. Господ си знае работата...

Значи Господ си пада по изненадите.!? Добре е това, че притежава чувство за хумор, иначе за къде сме......

[Doris]

....

Аз пиша основно в паранауки защото писанията ми са насочени към индивида, не точно към науката. Индивида е доста пошироко понятие от науката. Науката е частен случай на индивида - когато той се фокусира изцяло в пространство-времето, материята.

.....

И аз пиша основно в паранауки. Сигурно е защото проявявам афинитет към паранауките.

Обаче това за индивида не ми е много ясно. Ако говориш за човека, той няма осезание, с което пряко да усети времето, както например усеща топлина и светлина. Според мен, на субективно ниво времето е идея и то общоприета идея в обществото, свързана с определени реални процеси, които са значими за обществото. За първобитното общество - поддържането на огъня, за аграрното общество - цикълът на отглеждане на основните култури, когато се появили първите държави, започнали да отброяват годините, но за всеки владетел времето започвало отначало...

[Bai Mangal]

Реалността - по-скоро онова, което разбираме под тази дума - е дуална. В нашия свят всичко първично, т.е. непроизводните обекти и свойства, има обратна страна: положително и отрицателно, бяло и черно, празно и плътно. В най-общия смисъл едната половина от дуалната реалност се представя от материалния свят, а другата - от пространството на варианти, намиращо се извън възприятията.

Точно тази, втората страна на дуалното огледало съхранява в себе си цялата вечност - там има всичко, което го няма в материалния свят, но би могло да го има. Нашите представи за безкрайността на пространството и времето са ограничени единствено в обозримия отрязък от траекторията, по която се развива материалната реализация в пространството на потенциални варианти.

От другата страна на дуалното огледало животът на човека преминава в сънищата му - там няма нищо невъзможно. А тук, от отсамната страна, е онова, което е прието да се разбира под „истинска” действителност. Но за човека от гледна точка на способността му да влияе върху събитията дали е тук или там - все е сън. Разликата между мета- и физическата реалност е само в инертността на последната. За реализирането на виртуалната възможност е необходимо време, в течение на което вечността запазва мълчание - струва ни се, че нищо не се случва.

Оттук човек, свикнал да наблюдава мигновена реакция на своите действия, си прави извода, че нищо няма да излезе. Вследствие на това сънят продължава и наяве - и събудил се, човек пак си остава във властта на обстоятелствата.

Ние всеки един момент пътуваме във времето, но не го усещаме

Редактирано Юни 15, 2012 от Bai Mangal

[ISTORIK]

Реалността - по-скоро онова, което разбираме под тази дума...

Под термина "реалност" аз разбирам следното:

Реалността (от латински: realis — веществен, действителен) e съвкупността от действително съществуващите обекти; всичко, което е съществувало, съществува и ще съществува. Във философията терминът включва в себе си битието, тоест - всичко, което е. Всичко, което може да бъде възприето от сетивата, достъпно и разбираемо за науката, философията и различните типове анализ. Реално съществуващите неща, а не - нещата, такива, каквито биха могли да бъдат във въображението и в представите ни, тоест - някакви нереални абстракции.

А ти какво разбираш под този термин и в каква или в коя реалност живееш?

[ISTORIK]

Понятието реалност няма как да се определи обективно.

Колко жалко...

[Шпага]

Реалността (от латински: realis — веществен, действителен) e съвкупността от действително съществуващите обекти; всичко, което е съществувало, съществува и ще съществува.

-

Тук са включени едни области, които няма как да знаем/познаваме - това са съществувалите неща. Как можем да знаем кое е съществувало и кое не? Останали са, да кажем, някакви свидетелства, но кой ги е писал, дали е писал истината... Какво правим със съществувалите, но без свидетелства за тях неща? Излиза че те не са реалност.

За евентуално съществуващите в бъдещето неща става още по-сложно - кой знае какво ЩЕ съществува напред във времето?! Как може да е реалност нещо, което ЩЕ съществува?! Реалност ли е моливът на някой си, който ще пише с него след двеста години?

Сириус, наблегнал си доста пъти на думата "знаем". Но защо обвързваш реалността с нашето знание за нея? Какво значение има дали ние знаем, или не знаем за съществуването на нещо? Ако нещо е съществувало, съществува и ще съществува, нашето знание или незнание за него по никакъв начин не може да промени този факт от реалността.

[Шпага]

Затова, според мен, едно от условията за реалност е да се знае.

Ако електрона не е открит как ще е реалност за нас.

Електронът Е реалност за нас чрез своите повсеместни проявления, а не защото ние сме го открили. Бил е реалност за нас и преди да го открием, просто защото иначе нямаше да ни има, за да го открием

Как ще кажем че е реалност нещо, което науката ЩЕ открие.

За да открие нещо науката, то трябва да е реално съществуващо. В противен случай няма какво да открие.