Пътуване във времето

[Doris]

Това е добър пример как субективизмът създава мъгла в понятията.

Сириус, уж беше се съгласил в онази тема за разбирането и отношението, че съществува независеща от твоето съзнание реалност, но май всичко с забравил.

Редактирано Юни 15, 2012 от Doris

[Bai Mangal]

Пространство на варианти

То представлява информационна структура - безкрай­но информационно поле, съдържащо всички варианти на всички събития, които биха могли да се случат. Може да се каже, че там има всичко, което е било, е и ще бъде. Прост­ранството на варианти е шаблон, координатна мрежа на дви­жението на материята в пространството и времето. Както миналото, така и бъдещето там се намира стационарно, ся­каш на кинолента, а ефектът време се проявява само при преместване на отделния кадър, в който се намира настоя­щето.

Светът съществува едновременно в две форми - физи­ческата реалност, която можем да докоснем с ръка, и мета­физичното пространство на варианти, намиращо се извън пределите на възприятието, но не по-малко обективно, ма­кар достъпът до него по принцип да е възможен. Тъкмо от­там черпим интуитивните знания и ясновиждането. Разумът не е способен да създаде нищо принципно ново, може само да построи нова версия на къща от старите кубчета. Всич­ки научни открития и шедьоврите на изкуството той полу­чава от пространството на варианти с посредничеството на душата.

Сънищата не са илюзии в обикновения смисъл на дума­та. Разумът не ги съчинява — той действително ги изживя­ва. Всичко, което наблюдаваме в реалността, са реализира­ни варианти. А на сън сме способни да видим онова, което не е било реализирано, т.е. пиеси с виртуален сценарий и декори. Сънищата ни показват какво би могло да се случи в миналото или в бъдещето. Сънуването е пътешествие на душата в пространството на варианти.

[Doris]

Това "пространтво на варианти" изглежда логично, но не съответства на данните, които ни дава науката за материалния произход на съзнанието и зависимостта му от процесите в мозъка.

[ISTORIK]

Пространството на варианти (или - сборът от варианти) съществува само до момента, в който направим своя избор.

За съжаление, животът не е книга-игра, в която можеш да се върнеш назад и да смениш избора си.

В живота, в реалността, изборът в повечето случаи е окончателен.

Случва се това, което единствено е могло да се случи в следствие от насъбралите се обстоятелства. Затова миналото не се връща, а само се преглъща.

Друга историческа личност на мястото на Паисий Хилендарски, Васил Левски или Христо Ботев (или - която и друга историческа личност си харесаш) би могла да извърши повече или по-малко от тях. Но те са се оказали в даден момент личностите, които са задвижили историческите процеси.

Пространството на варианти (или - сборът от варианти) същствува както в историческото моделиране - http://nauka.bg/foru...p?showforum=134 , така - и в книгите-игри.

http://www.citadelat...dex.php?show=63

http://chitanka.info...s/type/gamebook

Редактирано Юни 16, 2012 от ISTORIK

[Bai Mangal]

Нашата реалност - това сме ние с нашето съзнание.

Наблюдателя е способен да влияе на материята на квантово равнище.

“Себеосъзнаването

означава, че сме се свързали съзнателно

с първоизточника на нашето съществуване.

След като сме осъществили тази връзка,

Вече нищо не може да се обърка ...”

Свами Парамананда

Редактирано Юни 16, 2012 от Bai Mangal

[Шпага]

Електронът Е реалност за нас чрез своите повсеместни проявления, а не защото ние сме го открили. Бил е реалност за нас и преди да го открием, просто защото иначе нямаше да ни има, за да го открием

>Шпага, електрона може да се проявява, но ако не знаеш за него, как ще знаеш, че е реалност.

Ми няма да знам, че е реалност, обаче моето незнание ни най-малко няма да му попречи да Е реален и да ми прати някоя светкавица от небесата

По същия начин аз мога да кажа, че етерът е реалност, която ще бъде открита - дали за теб етера ще стане реалност?

АКО етерът е реалност, той съществува и ще си съществува даже и при положение че ние никога не го открием. А щом съществува, значи е "включен" и в твоята, и в моята реалност, както и в реалността на всеки друг и на всичко друго.

За да открие нещо науката, то трябва да е реално съществуващо. В противен случай няма какво да открие.

>А какво става с неоткритото, реално съществуващо? То реалност ли е?

А защо да не е реалност, щом - както сам си казал - е "реално съществуващо"?

Сириус, по твоята логика май цялото човечество ще трябва да фокусира усилията си единствено в изобретяването на някакъв апарат за НЕзнание, който да помете от главите ни всичко неудобно, неприятно или вредно за нас. Нещо от типа: няма знание - няма и проблеми... с реалността. Ще си оставим знания само за това, което ни кефи, и така ще си живеем до безкрай, или пък докато ни писне от кеф

[Малоум 2]

Електронът Е реалност за нас чрез своите повсеместни проявления, а не защото ние сме го открили. Бил е реалност за нас и преди да го открием, просто защото иначе нямаше да ни има, за да го открием

>Шпага, електрона може да се проявява, но ако не знаеш за него, как ще знаеш, че е реалност.

По същия начин аз мога да кажа, че етерът е реалност, която ще бъде открита - дали за теб етера ще стане реалност?

За да открие нещо науката, то трябва да е реално съществуващо. В противен случай няма какво да открие.

>А какво става с неоткритото, реално съществуващо? То реалност ли е? Тук може да се спекулира като за последно...

Сириус, уж беше се съгласил в онази тема за разбирането и отношението, че съществува независеща от твоето съзнание реалност...

>Аз съм си съгласен Дорис. Но казано по този начин <съществува независеща от твоето съзнание реалност> е ... извън съзнанието. Според мен, мъглата е в областа, където не съзнаваме.

Как можеш да се твърди, че нещо съществува, ако не се съзнава. За мен това е парадокс. Иначе съм съгласен, че има съществуващи неща, които не знаем и не съзнаваме. Но как ще опишеш нещо, за което нищо не знаеш и усещаш, нещо там съществува, но не знам какво е - това е от типа "лов на вещици".

Някой чува Историк да казва, че нещо съществува. ОК, това за него реалност ли е, или не?

Ако Някой не познава Нещото, и го смята за реалност защото Историк го е осведомил, означава само че вярата, доверието на Някой в Историк е реалност.

Аз може да съм правил някакви опити в университета за доказване на съществуването на електрона (нещо с някакви свойства), но ако не бях вече убеден в съществуването му, как ще разбера, че той е съществуващ? На доверие. А като се стигне до доверието, вече няма разлика на кой се доверяваме - много близко е до вярата като ... явление. Тогава каква е разликата по съществуване, става въпрос от нечия лична гл.т., между електрона и етера. Ако сме се доверили на едни, ще вярваме че съществуват електрони, ако сме се доверили на други ще вярваме че съществува етера.

Писано е много, нашата лична реалност е съвкупност от познати неща и знание(на доверие) за непознати неща. Но дали не съществуват и съвсем незнайни неща? Кои са те, дали не засягат и нещата, които си мислим че знаем...

За реалноста, която не познаваме нищо не можем да кажем. Затова опитаме ли се да дефинираме реалноста с нещо по-точно от "това, което Е" става сложно. А за всеки "това което Е" е различно. Някои смятат, че общоприетите неща са реалност, аз се съмнявам. Други смятат, че нещата в науката са реалност, трети - че нещата на едикойси автор са реалност.

Според мен, реалност и съзнание си ходят чудесно. Двете много силно си влияят. Учения съзнава какво изследва, рибаря съзнава какво става с рибата. И двете области са лични реабности. Когато се срещнат и разменят описания, на ракийка или кафенце, тогава две реалности се срещат. Извън Срещата - е това, което Е. Пространството на варианти

Реалното съществува.

Понятието за съществуване, което е в съзнанието, (т.е., наша измислица е понятието), трябва да се докаже!, за да го сведем до реалност - да не е нужен разум, който да го "познае", да го "знае", да го "осъзнае". Самата Природа не се пита дали е реалност. Съзнанието пита себе си, това, което "вижда" като наблюдател (или си мисли, че вижда) - то, реално ли Съществува, или е само негова илюзия?!

Доказването на съществуване, става посредством ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ. (Взаимодействам, значи съществувам! - е първото осъзнаване, първа стъпка, към признаване на реалност, т.е., че съществува нещо вън и независимо от съзнанието)

Ясно е, че при взаимо-действие, трябват две Неща: едното е "наблюдател", на разказ, посредством явления, предизвикани от другото и обратно - другото е "наблюдател" при явления, предизвикани от първото.

Следователно: Важна е Гледната точка (състояние) за това, което наричаме наблюдател; но, за реалност - по-важно е да се установи взаимодействие, при липса на съзнание у наблюдателя (няма Изследовател в експерименталната апаратура). Чак тогава фактите от опитите са: за доказване на реалност! - Демек и други "съзнания", ако повторят експеримента, ще са "наблюдател" на същите факти, плод на нещото, което е реалност.

Стиковат се тези знания вече и тогава чак се записват с "Установено е ... и т.н. - че тяло, потопено във вода се удавя, ако не може да плува! " Смисълът (пак въпрос на съзнанието е понятието за "смисъл") от тези дейности е да се откриват свойствата и закономерностите на реално съществуващото, независещото от съзнание; това е обективната реалност...

Няма нищо общо със субективната реалност!, която си е игра на идеализирани, абстрактни образи! и може и да няма реален резултат във вид на съждение, но ... делегиращо мотивация за действие ... например, след наблюдение, да се досетим, че оставяме реален отпадък в ... тоалетната чиния!.. И се налага действие ... реално почистване! ... Тоест - налага се намеса в реалността, щом сме съзнателни ... и щом съществуваме.

...

[Bai Mangal]

Реалното съществува.

Понятието за съществуване, което е в съзнанието, (т.е., наша измислица е понятието), трябва да се докаже!, за да го сведем до реалност - да не е нужен разум, който да го "познае", да го "знае", да го "осъзнае". Самата Природа не се пита дали е реалност. Съзнанието пита себе си, това, което "вижда" като наблюдател (или си мисли, че вижда) - то, реално ли Съществува, или е само негова илюзия?!

Доказването на съществуване, става посредством ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ. (Взаимодействам, значи съществувам! - е първото осъзнаване, първа стъпка, към признаване на реалност, т.е., че съществува нещо вън и независимо от съзнанието)

Ясно е, че при взаимо-действие, трябват две Неща: едното е "наблюдател", на разказ, посредством явления, предизвикани от другото и обратно - другото е "наблюдател" при явления, предизвикани от първото.

Следователно: Важна е Гледната точка (състояние) за това, което наричаме наблюдател; но, за реалност - по-важно е да се установи взаимодействие, при липса на съзнание у наблюдателя (няма Изследовател в експерименталната апаратура). Чак тогава фактите от опитите са: за доказване на реалност! - Демек и други "съзнания", ако повторят експеримента, ще са "наблюдател" на същите факти, плод на нещото, което е реалност.

Стиковат се тези знания вече и тогава чак се записват с "Установено е ... и т.н. - че тяло, потопено във вода се удавя, ако не може да плува! " Смисълът (пак въпрос на съзнанието е понятието за "смисъл") от тези дейности е да се откриват свойствата и закономерностите на реално съществуващото, независещото от съзнание; това е обективната реалност...

Няма нищо общо със субективната реалност!, която си е игра на идеализирани, абстрактни образи! и може и да няма реален резултат във вид на съждение, но ... делегиращо мотивация за действие ... например, след наблюдение, да се досетим, че оставяме реален отпадък в ... тоалетната чиния!.. И се налага действие ... реално почистване! ... Тоест - налага се намеса в реалността, щом сме съзнателни ... и щом съществуваме.

...

Всички явления, свързани с въздействието на мислов­ната енергия върху околния свят, могат да се обосноват с известната от квантовата физика теорема на Джон Бел, която звучи така:

„Не съществуват изолирани системи; всяка частица от Вселената се намира в „мигновена" (превишаваща ско­ростта на светлината) връзка с всички останали частици. Цялата система, дори частите й да са разделени от огром­но разстояние, функционира като единна система."

Тази теорема е доказана теоретично и вече намира прак­тически потвърждения. Наистина, „мигновената връзка" влиза в противоречие със специалната теория на относи­телността, според която енергията не може да се разпрост­ранява с по-голяма скорост от светлината. И въпреки това теоремата има своето място. :smokeing:

Редактирано Юни 16, 2012 от Bai Mangal

[Bai Mangal]

Файл : Порталите към Вселената.pdf

Линк за сваляне : http://dox.bg/files/dw?a=20576a45a1

С порталите на Вселената всичко е възможно. Тайната на древните магове е разкрита Тайната на пътуването във времето и пространството е разкрита

Редактирано Юни 17, 2012 от Bai Mangal

[Doris]

Всички явления, свързани с въздействието на мислов­ната енергия върху околния свят, могат да се обосноват с известната от квантовата физика теорема на Джон Бел, която звучи така:

„Не съществуват изолирани системи; всяка частица от Вселената се намира в „мигновена" (превишаваща ско­ростта на светлината) връзка с всички останали частици. Цялата система, дори частите й да са разделени от огром­но разстояние, функционира като единна система."

Тази теорема е доказана теоретично и вече намира прак­тически потвърждения. Наистина, „мигновената връзка" влиза в противоречие със специалната теория на относи­телността, според която енергията не може да се разпрост­ранява с по-голяма скорост от светлината. И въпреки това теоремата има своето място. :smokeing:

Бай Мангал, от къде го намери това , или сам го съчини?

Вече ти писах, че не е вярно.

Теоремата на Бел е за това, че експериментално може да се установи, дали една квантово-механична теория има скрити параметри.

Сириус, реалност е "Голямата реалност". "Малката реалност" и "Средната реалност" са само отражение на реалността, нашата лична и обща представа за нея.

[Bai Mangal]

Бай Мангал, от къде го намери това , или сам го съчини?

Вече ти писах, че не е вярно.

Теоремата на Бел е за това, че експериментално може да се установи, дали една квантово-механична теория има скрити параметри.

Напротив, вярно е.В квантовата физика има много неясни неща и едва ли точно ти ще ги разбереш. :whistling:

Всичко е вярно.

Тази теорема е доказана теоретично и вече намира прак­тически потвърждения. Наистина, „мигновената връзка" влиза в противоречие със специалната теория на относи­телността, според която енергията не може да се разпрост­ранява с по-голяма скорост от светлината. И въпреки това теоремата има своето място.

Излиза, че външното намерение не се подчинява на те­орията на относителността. Въобще квантовата физика се базира на недоказуеми постулати. Това означава, че тя също представлява определен модел. И там има не едно, а мно­жество непонятни противоречия. Това още веднъж потвърж­дава, че не бива да се придава голямо значение на модела. И трябва да се отбележи, че идеите на Юнг са подкрепени от самите основатели на съвременната физика - Волфганг Паули и Алберт Айнщайн.

Впрочем напълно вероятно е процесът на предаване на информацията изобщо да няма отношение към енерги­ята и следователно може да е по-бърз от скоростта на свет­лината.

В модела на вариантите също могат да се открият про­тиворечия, но въпреки това той обяснява много неща. На­пример макар да не премахва, поне „изглажда" някои изве­стни парадокси на пространството и времето. Досега раз­глеждахме прехвърлянето върху други жизнени линии син­хронно по време. :biggrin: Жизнените линии винаги са били пара­лелни с оста на времето. С други думи, преходът винаги се е осъществявал от една времева точка пак в същата точка. :lightbulb: :sneaky2:

Времето също е енергия

Редактирано Юни 17, 2012 от Bai Mangal

[Doris]

Напротив, вярно е.В квантовата физика има много неясни неща и едва ли точно ти ще ги разбереш. :whistling:

Това е някакъв антифрейлинг.

Въобще квантовата физика се базира на недоказуеми постулати.

Ако беше така, щеше да е абсолютно безполезна като метафизиката.

И какво има в ГолямятаРеалност, извън нашата МалкаРеалност.

Същия въпрос от друга переспектива: Електрона само отражение на реалноста ли е, нашата лична и обща представа за него, или си е Реалност.

Малката Реалност има свойството да се променя и уголемява и то така, че да имаме полза от това. Значи сме превзели още една част от Голямятя реалност. От този процес можем да съдим, че Голяма реалност има и в Голямата реалност има още и още...

Електронът е реалност. Щом като чрез представата за него са създадени работещи неща като твоя и моя компютър, значи представата за електрона от Средната реалност е вярна, макар и отчасти.

Редактирано Юни 17, 2012 от Doris

[Bai Mangal]

Ако беше така, щеше да е абсолютно безполезна като метафизиката.

Всеки има прааво на мнение :lac:

Редактирано Юни 17, 2012 от Bai Mangal

[Малоум 2]

Всички явления, свързани с въздействието на мислов­ната енергия върху околния свят, могат да се обосноват с известната от квантовата физика теорема на Джон Бел, която звучи така:

„Не съществуват изолирани системи; всяка частица от Вселената се намира в „мигновена" (превишаваща ско­ростта на светлината) връзка с всички останали частици. Цялата система, дори частите й да са разделени от огром­но разстояние, функционира като единна система."

Тази теорема е доказана теоретично и вече намира прак­тически потвърждения. Наистина, „мигновената връзка" влиза в противоречие със специалната теория на относи­телността, според която енергията не може да се разпрост­ранява с по-голяма скорост от светлината. И въпреки това теоремата има своето място. :smokeing:

Няма "мисловна енергия", която да въздейства (нито една "... мамата!" не е забременяла следствие на псувня ). Можем, евентуално, да Въздействаме на други субекти с Поведението си, с маймунджулуците си.

Не е вярно, че Бел звучи така, както си го написал.

С неравенствата на Бел се е отворила вратичка за Евентуално експериментално доказване на правотата на твърденията на КМ. Да, но поради неразбиране на същността на материята (от физиката), са станали възможни различни и то - неверни тълкувания на експерименталните резултати (АСПЕ и др.).

Така че - нищо не е доказано с експеримент: преносът на информация става по локалните закони и то със скорост, по-малка от Свак.

Връзката на всички частици е поради това, че те се образуват (структурират) непрестанно върху обща за всички вакуумна подложка - структура на физическия вакуум. А, тая структура "диша", мърда, променя локално кривината си определена от много големите и тежки обекти и всичко, което се гради върху нея, участва в общите движения (например в разширяването на Вселената); да, ама тъй като ние също сме участници, то - не можем да забележим тези промени; не можем да схванем върху каква кривина на пространство-времето се образуваме - нямаме възможност за хващане за Координатна Система свързана с физическия вакуум.

Така че - общо има, обща връзка има; взаимосвързани са всички събития до които е достигнало гревитационно и/или електромагнитно взаимодействие - на общи полеви подложки стават събитията. Но - пренос на информация със скорост по-голяма от тази на фотоните - няма.

Мигновеностите са наши незнания, наша невъзможност да отличим по етапи бързо ставащите последователности от събития (честота на образуване); за нас, като наблюдатели те изглеждат като едновременни и мигновени - например, електрон прескача на по-висок слой: не виждаме поглъщането на фотон, последователните цикли на новообразуването на електрона в по-горен слой - само регистрираме - възбуден атом!, все едно, че мигновено електронът е преминал на по-горно ниво. Не "хващаме" интервала време, необходим за проследяване на поетапното случване на крайното събитие - възбуден атом. Практически нямаме с какво да измерим тоя кратък интервал-време и затова го наричаме "мигновеност".

Така че - Бел правилно си е направил теоремата, ама методите на КМ се нуждаят от същност за материята, за да могат да се прилагат математическите й модели във физични процеси. КМ ... Да си знае границите на приложимост!

...

[Bai Mangal]

Мигновеностите са наши незнания, наша невъзможност да отличим по етапи бързо ставащите последователности от събития (честота на образуване); за нас, като наблюдатели те изглеждат като едновременни и мигновени - например, електрон прескача на по-висок слой: не виждаме поглъщането на фотон, последователните цикли на новообразуването на електрона в по-горен слой - само регистрираме - възбуден атом!, все едно, че мигновено електронът е преминал на по-горно ниво. Не "хващаме" интервала време, необходим за проследяване на поетапното случване на крайното събитие - възбуден атом. Практически нямаме с какво да измерим тоя кратък интервал-време и затова го наричаме "мигновеност".

Така че - Бел правилно си е направил теоремата, ама методите на КМ се нуждаят от същност за материята, за да могат да се прилагат математическите й модели във физични процеси. КМ ... Да си знае границите на приложимост!

...

добре добре добре, младши Айнщайн.

Кажи ми как се пътува във времето. въобще как се пробива дупка в континиума на пространство-времето.

Давам ти жокер дори. Току виж си открил ново уравнение и получиш нобелова награда.

Повечето от нас си представят електрона като въртяща се малка сфера или топчица, но няма нищо по-далече от истината. Въпреки, че електронът понякога може да се държи като частица, физиците открили, че той в буквален смисъл не притежава размери. На повечето от нас им е трудно да си представят това, тъй като всичко на нашето ниво на съществувание има размери.

Всички процеси на микросвета зависят от НАБЛЮДАТЕЛЯ.

[Малоум 2]

добре добре добре, младши Айнщайн.

Кажи ми как се пътува във времето. въобще как се пробива дупка в континиума на пространство-времето.

Давам ти жокер дори. Току виж си открил ново уравнение и получиш нобелова награда.

Повечето от нас си представят електрона като въртяща се малка сфера или топчица, но няма нищо по-далече от истината. Въпреки, че електронът понякога може да се държи като частица, физиците открили, че той в буквален смисъл не притежава размери. На повечето от нас им е трудно да си представят това, тъй като всичко на нашето ниво на съществувание има размери.

Всички процеси на микросвета зависят от НАБЛЮДАТЕЛЯ.

"Мислено" се пътува във времето...

Иначе - природата си взаимодейства причино-следствено и ... не признава нашето желание за промяна на това, което си мислим, че е време (часовник). "Знаенето" на природата за тая последователност -причина-следствие - е обезпечено от структурата на подложката върху физическия вакуум - при всеки процес част от информацията във вид на фотони отлита от мястото на събитията и ... връщане назад - няма. И понеже има необратимост на процесите - те предопределят и интервал-време за повторяемост на събитие, което ние възприемаме като часовник - еднопосочен часовник от минало, настояще-регистриращо минали събития и към бъдеще, което евентуално, при спазване на известните ни закони, с малко нечист мерак - да можем да го предсказваме...

Вж в темата "Квантов басейн" има малко от хипотезата ми - там някъде, съм описвал електрон ... и др. неща.

И в средните мащаби има зависимост от наблюдателя...

(известен виц, но показателен:

Животните гледали на спектакъл танцуваща стоножка; била толкова лека, гъвкава, ефирна и всички й се възхищавали и бурно аплодирали!..

Жабата й завидяла и в антракта отишла задкулисно да приказва с нея: "Нали, мила, когато правиш оня пирует с обръщането, първо слагаш 84 си крак на пода, след това, 90-тия си крак, после се огъваш на 45 градуса и поставяш 13 и 48 си крак на пода, като едновременно с това плъзгаш от 50-тия до 64-тия си крак малко над пода?" ...

замислила се стоножката и ... когато пак излязла на сцената ... никакъв ефирен танц не се получил... Била освиркана! )

Та, туй ... с маймунджулуците...

...

[Bai Mangal]

Изхождайки от тази позиция, може дори и Вселената да пресметнем на какво време е?

http://www.sibir.bg/blog/momchev/?blogPage=blogPreviewArticle&artID=419114

Нека да поместим и малко религия. Все пак сме вярващи.

Алберт Айнщайн е знаел тези неща. Може би за да се осъществи пътуване във времето наистина трябва да се постигне просветление, с други думи да станем будни, събудени хора. Вярвам че всички неща писани в Корана са верни. :biggrin:

... Един ден при твоя Господ е като хиляда години от онези, които вие броите. (Сура Хадж, 47)

Той управлява делата от небето до земята, после те се въздигат към Него в един Ден, колкото хиляда години, според вашето броене. (Сура Саджда, 5)

Ще се въздигнат към Него ангелите и Духът [Джибрил] в Ден, колкото петдесет хиляди години. (Сура Мааридж, 4)

[Bai Mangal]

Всички сме вярващи.

... Един ден при твоя Господ е като хиляда години от онези, които вие броите. (Сура Хадж, 47)

[ISTORIK]

http://nauka.bg/a/%D0%B2%D1%80%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%BE-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%BA%D1%8A%D1%81%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B2%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D1%87%D0%B8%D0%BD%D0%B0

http://nauka.bg/a/%D0%B2%D1%8A%D0%B2-%D0%B2%D1%81%D1%8F%D0%BA%D0%B0-%D1%87%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0-%D0%B4%D1%83%D0%BF%D0%BA%D0%B0-%D0%B8%D0%BC%D0%B0-%D0%BF%D0%BE-%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B0-%D0%B2%D1%81%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B0

Ет две статии, които може би ще ви дадат още аргументи в спора.

[Bai Mangal]

http://nauka.bg/a/%D0%B2%D1%80%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%BE-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%BA%D1%8A%D1%81%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B2%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D1%87%D0%B8%D0%BD%D0%B0

http://nauka.bg/a/%D0%B2%D1%8A%D0%B2-%D0%B2%D1%81%D1%8F%D0%BA%D0%B0-%D1%87%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0-%D0%B4%D1%83%D0%BF%D0%BA%D0%B0-%D0%B8%D0%BC%D0%B0-%D0%BF%D0%BE-%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B0-%D0%B2%D1%81%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B0

Ет две статии, които може би ще ви дадат още аргументи в спора.

Доказателство има ли?

[ISTORIK]

Доказателства за какво?

И какви доказателства?

Един джоб, пълен с тъмна материя и шепа звезден прах ли? Или малко парче от черна дупка?

А какви доказателства се прилагат в книгите, които ти четеш?

[Bai Mangal]

Възможно ли е пътуването във времето? :biggrin:

[Б.Богданов]

Възможно ли е пътуването във времето? :biggrin:

не

[Bai Mangal]

не

Как го установи. И защо да не е възможно.

[JImBeam]

Ако беше възможно, непременно щеше да се пръкне някоя агенция да продава билети