Пътуване във времето

[Gravity]

Шпага, собственото време е специално избран параметър, който параметризира дадена мирова линия. Грубо казано собствено време е това което показва часовника на даден наблюдател. Когато космонафта излети през 2012 и се върне през 3012, по земното време са минали 1000 години, по собственото време на космонавта е минала, да кажем, една година. Така, по собственото си време той е 'пропътувал' една година в бъдещето, но по земното време е пропътувал 1000. Друг човек, който стой на земята замразен, ще бъде 'пропътувал' в собственото си време 1000 години, нищо, че на вид няма да се различава от космонафта.

Аз лично не смятам, че това е пример за пътуване във времето, давам го само защото има хора, които го смятат за такъв. Аз го давам като пример, че има повече от една възможост за това как се разбира заглавието и за това, че трябва да се правят уточния.

п.п. Нямах намерение да намеквам, че нарочно преиначаваш думите ми. Имах предвид, че не съм имал предвид това за което говориш. Не се и опитвах да стоваря вината върху теб, най-вероятно аз не съм се изразил добре.

[Gravity]

Doris, може аз да не съм разбрал Шпага (въпреки, че си мисля, че точно за това я разбрах), но тя под субективно-обективно имаше предвид съвсем друго нещо.

[Gravity]

glishev, гледам, че заключваш темите на бай мангал, за което браво, но остави тази, той в нея почти не участва, а ние се говорим културно и за интересни неща.

[Joro-01]

Гравити, ако съм преиначила думите ти, не съм го направила умишлено! Просто не те разбирам. Беше споменал координатно и космологично време, а аз не схващам как можем да ги "вместим" в темата за пътуването във времето. В какво друго време, освен в собственото, може да се осъществи пътуването? В какво време, според теб, е пътувал космонавтът, който "тръгва от 2012 и се връща през 3012 г. ?

И друго: нека освен космонавтът вземем за пример и някой, който си остава на Земята, но е подложен на хибернация в момента, в който космонавтът потегля /2012 г./ Когато космонавтът се върне /през 3012 г./, тогава прекратяваме за другия периода на хибернация. И може да се окаже, че и двамата са остарели еднакво малко, докато техните някогашни връстници вече са 130 годишни старци. Е, в какво време е пътувал всеки от тях?! И въобще, дали някой е пътувал във/през времето, или това, което наричаме "време" трябва да бъде сведено до далеч по-ясното понятие "движение" - но не само кинетично, както е в СТО, а в най-широкия му смисъл, включващ всички настъпили и настъпващи изменения, които във всяка отделна система протичат с различно "темпо"...

Интерсен "казус", Шпага.. Но мисля, че няма да са остарели еднакво малко. Според мен, времето (каквото и да представлява това животно) ще се забави за пътуващият. Както и тъчният м часовник, както и атомният на борда на кораба. Както и всички останали процеси привидно несвързани, но протичащи там. Nqma da e samo subektiwno. Всичко това ако се движи с нужната скорост, нали...

За изпадналият в хибернацияя времето ще продължи да тече, просто той няма да го "усеща". Ако пък хибернацията тук означава замразяване до абсолютната 0(°С) допускаме, че някак си е възможно, както и че всякаки хим процеси ще спрат)където всяко топлинно движение на частиците спира... Но радиоактивният разпад на съдържащите се в тялото радионуклиди продължава необезпокояван. Тоест ако датираме после двамата с C¹⁴ (малко време /130 г/ за въглеродно датиране, но примерно) ще се окаже че тялото излязло от хибернация все пак е остаряло точно с толкова години, колкото и ако не е било в хибернация.

Може /но не сигурно/ само субективното усещане да е такова

Редактирано Май 31, 2012 от Joro-01

[Doris]

Doris, може аз да не съм разбрал Шпага (въпреки, че си мисля, че точно за това я разбрах), но тя под субективно-обективно имаше предвид съвсем друго нещо.

Да , има предвид различни наблюдатели в различни ОС, но все пак тия думи не са уместни в случая и водят до объркване, според мен.

Не ставаше дума нито за нарушаване на причинно-следствените връзки, нито за нарушаване на последователността на събитията.

Тогава на практика парадокси няма. Хубавото е, че за това ТО въпреки, че не предполага еднопосочността на времето, не я и отрича.

Дорис,

Добре, но в тези термодинамични процеси, които не винаги са необратими, а могат да са и обратими, стрелата на времето обръща ли се? Обратимите термодинамични процеси свързани ли са с промяна на посоката на времето?

Ако един процес е необратим, той винаги си остава необратим, колкото и пъти да го повтаряш. На теория съществуват и обратими процеси, те пък винаги са си обратими. Обратимите процеси просто нямат отношение към посоката на времето.

Редактирано Май 31, 2012 от Doris

[Doris]

Интерсен "казус", Шпага.. Но мисля, че няма да са остарели еднакво малко. Според мен, времето (каквото и да представлява това животно) ще се забави за пътуващият. ....

За изпадналият в хибернацияя времето ще продължи да тече, просто той няма да го "усеща".

И аз мисля така . Дори и замразеният да не е остарял биологично, той ще е стоял 100 години, примерно в камерата, докато пътуващият ще е пътувал примерно 10 години.

[Б.Богданов]

Към Шпага, по повод поста и в 14:24

Движението е също толкова относително, колкото и времето /според СТО/ . Ако съберем скоростта на преместване във времето /остаряването - условно казано/ и скоростта на преместване в пространството в една ИС, получаваме скоростта на светлината.

Просто, движението е свързано с ежедневния ни опит и това го прави по-лесно за възприемане, а то е също толкова абстрактно колкото и времето.

[Gravity]

И аз мисля така . Дори и замразеният да не е остарял биологично, той ще е стоял 100 години, примерно в камерата, докато пътуващият ще е пътувал примерно 10 години.

Както написах по горе и аз така мисля, но да се проявя като педант и да обърна внимание, че между 2012 г. и 3012 г. има повече от 100 години.

[Doris]

Зависи и от месеците на тръгване и пристигане. Може да изберем такива месеци, че разликата да е 100 години, или такива, че разликата да е 101 години. Въпрос на субективност.

[Gravity]

Зависи и от месеците на тръгване и пристигане. Може да изберем такива месеци, че разликата да е 100 години, или такива, че разликата да е 101 години. Въпрос на субективност.

И как точно! Както и да го гледам 2012-3012 е от порядъка на хиляда години.

[Doris]

Нещо не съм видяла нулата, Напоследък се старая да не забелязвам неща, които не ми допадат, но тука май направо сгреших.

[Joro-01]

За изпадналият в хибернацияя времето ще продължи да тече, просто той няма да го "усеща". Ако пък хибернацията тук означава замразяване до абсолютната 0(°С) ..

Аз да се проявя като педант /това ми е мн трудно, чуждо и далечно/, към себе си... Абсолютната 0 при която спира топлинното движ на частиците е 0°К моля за извинение, a за правописните грешки - там съм безсилен.

Редактирано Май 31, 2012 от Joro-01

[Шпага]

Към Шпага, по повод поста и в 14:24

Движението е също толкова относително, колкото и времето /според СТО/ . Ако съберем скоростта на преместване във времето /остаряването - условно казано/ и скоростта на преместване в пространството в една ИС, получаваме скоростта на светлината.

Просто, движението е свързано с ежедневния ни опит и това го прави по-лесно за възприемане, а то е също толкова абстрактно колкото и времето.

Според СТО и ОТО е така. Но защо трябва непременно да се придържаме само към това, което е според тези теории? Мисля, че заключителните думи на Пол Дейвис за времето ни дават и по-широко поле за размисъл - http://old.inrne.bas...2007/serial.pdf - "Потокът на времето - разум или материя?" /492 стр./ Всъщност цялата книга е много интересна и си заслужава да й се отдели... време... собствено време... нещо, което наричаме време... Не знам

[Б.Богданов]

Имаш пRаво /нямам бългаRскоRско r на компа/

Сто и ОТО са само един от аспектите на п,облема - ВRеме.

Квановият детеRминизъм е дRугия

немога да пиша ... мамка му!

[Bai Mangal]

Леле, малей цели 7 страници.

И кво излиза - може ли да се пътува във времето. :crazy_pilot:

[Doris]

Щом не ти стигат тези 7 страници, ти препоръчвам и на теб книгата на Пол Дейвис "За времето".

Има някакви надежди, но за сега пътуването се отлага.

[JImBeam]

И кво излиза - може ли да се пътува във времето. :crazy_pilot:

Не, все още не продават билети за такова пътуване

[Малоум 2]

Според СТО и ОТО е така. Но защо трябва непременно да се придържаме само към това, което е според тези теории? Мисля, че заключителните думи на Пол Дейвис за времето ни дават и по-широко поле за размисъл - http://old.inrne.bas...2007/serial.pdf - "Потокът на времето - разум или материя?" /492 стр./ Всъщност цялата книга е много интересна и си заслужава да й се отдели... време... собствено време... нещо, което наричаме време... Не знам

От отдавна е заложено капанчето на "статичното разсъждение", както е и в ОТО, и според Пол Дейвис:

стр.481

„...

Нереалността на времевия поток заема челно място във философската проблематика още от най-ранни времена. Преди повече от две хилядолетия Парменид смята, че се е справил с идеята за протичащото време, като посочва невъзможността за каквато и да е промяна. Доводът му е просто, че щом всичко е, каквото е, и не може да бъде, каквото не е, тогава нищо не може да се промени от онова, което е, в онова, което не е. Нищо не може да произлезе от нищо и „съществуването” е самодостатъчно. Не съществуват полумерки, казва Парменид, няма състояние на полусъществуване и на полунесъществуване, при което дадена същност да е на път към ставането. Подобни са и разсъжденията на Зенон Елейски ...”

Знаеш, по хипотезата ми -вещевите елементарни частици са на "полусъществуване" - едната половина структурира околното пространство като го подготвя за образуване на другата му половина, а тези "етапи" са фактически заложено "тик-так" във вещевия обект. Единство и борба на две непрестанно взаимодействащи части от едно цяло - винаги се представя (чрез обвивката си) пред останалите обекти като едно цяло, повтарящо себе си, но, да допълня за яснота: само за обекти с по-големи от неговите размери, включая и полевите обекти.

Така се съдържа и динамиката за непрестанно образуване и тогава чак възниква въпросът за Устойчивост на тая "тик-такаща" структура. Устойчивост във времето, във физическото време, в причино-следствените взаимодействия, които му предстоят с други "тик-такащи" структури.

След евентуално взаимодействие по физическите закони може да се образува по-окрупнена структура от няколко "тик-такащи", които да изградят своя обвивка - разбира се тя се повтаря ("тик-така") по- бавно от тези, които са я образували, поради закъснителната ОВ за цялостната й направа. И т.н.- с окрупняване от взаимодействия със свойства на обвивки- достигаме до такова забавяне на тик-такащото до средните по размер мащаби, където е възможно да имаме по-бърз наглед за явления, отколкото "бързо" стават измененията в околността на наблюдаваното. Т.е, можем да разграничаваме по време и по място отделни събития.

Така - нямаме проблеми с определяне на времеви интервали от физическото време, докато не засегнем собствените часовници на непрестанно образуващото се. Случва се резонанс и ... трудно определим краен резултат... Обикновено: чупят се мостове при изпадане в резонанс със собствените им трептения... което си е отдавнашно доказателство, че ... всичко трепти, изменя се, движи се и никаква "статичност на практика", няма. Демек, частиците не са даденост, веднаж -завинаги, а в зависимост от устойчивост на структурата, си имат собствено физическо време на съществуване. Непрестанното Образуване е Процес със собствено време и пространство, демек с пространство-време.

Това показва още един път, че пътуване във време... (чие време?), във физическото време е невъзможно. В минало ... тю-тю! - няма го, вече не е същото, което е било някога! Процеси "назад" не се връщат - бая фотони вече са отлетели от "там" и са отишли за промяна в околно, та до безкрай. Необратими процеси- на практика, всички са такива - определят стрелата на времепотока, изразен чрез съществуване посредством взаимодействия.

...

[marsianec]

Пътуването във времето според мен е невъзможно защото !

Първо времето е измислена и несъществуваща величина въведена от хората за тяхно улеснение . Тоест минало бъдеще и настояще е едно и също нещо .

Същото е и с понятието нищо . Според мен няма такова нещо като нищо ! Всичко е нещо , а това , че ние не го виждаме или не можем да го пипнем , не значи , че е нищо . Реално понятието нищо не съществува , то е теоретично понятие , пак за улеснение .

Второ , причина да не е възможно пътуването във времето , е причината , че евентуално пътуване във времето обезсмисля абсолютно всеки факт . Тоест реалността изчезва . Всяко събитие се превръща в нереалност . Тоест нищо не е относително сигурно и нищо не може да се предвиди и нищо няма посока и ред и последователност .

Ако аз мога да се върна в миналото и да въздействам на миналото , да правя корекции по него .. то това значи автоматично , че ще повлияя на настоящето , понеже то следствие на миналото .

Пътуване във времето би било възможно, но погледнато малко по по-различен начин .

Ако приемем , че времето минало, настояще и бъдеще е едно .. или с други думи няма време , а само събития , то ние може да надникнем във миналото ,

защото според някои теории , всяко събитие оставя белег в пространството и евентуално , сравнително точно предположение за бъдещето .. или по точно евентуално предстоящо/и събитие/я ..

Или с други думи , ако имаме супер мощен компютър , (скоростен демон) , нали така се наричат ? .. какво трябва да направим ако искаме да видим миналото ? Математическия модел би изглеждал така , реалността е резултата в уравнението ! Имаме посока на движението , тоест знаците и всички евентуални събития довели до тази реалност , цифрички .

Проблема в уравнението идва от това , че приемайки реалността за резултат и връщайки се назад във времето , ние за да направим проверка трябва да имаме начало на уравнението , а първата цифричка не я знаем !

Един вид , нямаме координатите на началото , тоест първото събитие . И съответно същото важи за бъдещето .

Може да надникнем в него , но не прекалено далече и напред във времето .

Това с бъдещето е нещо като шаха . След като човек направи първия си ход , възможностите остреща в следващия момент са 8 на брой .

Като от тези 8 две - три са най възможни . В следващия момент възможностите стават повече и повече и повече и в един момент стават толкова много , че най вероятните възможности стават толкова много , че предположенията въобще не вършат работа .

[ДеДо Либен]

Не че нещо , обаче след първия ход в шаха възмажните ходове на противника са не 8 , а 20

Редактирано Юни 3, 2012 от ДеДо Либен

[marsianec]

Не че нещо , обаче след първия ход в шаха възмажните ходове на противника са не 8 , а 20

Така де , но аз като давам пример с шаха , нямам предвид точно неговата конкретика .

Може би трябваше да се изразя друго яче . Има 8 фигури , тоест 8 потенциални събития .

Всъщност , забележката ви е уместна , а грешката ми идва от там , че останалите освен 3-4 от общо 20 възможни са безсмислени , нелогични и т.н.

Може би примера не беше най точния .

Всъщност ние не съществуваме в реалността . Всъщност реалността за нас е теория

Ние теоретично непрестанно пътуваме във времето !

Докато очите ни възприемат светлината на повърхността на планетата не и формират действителността за нас , в следващия миг тя вече не е същата , но изменението е толкова малко и незначително , че ние почти не го забелязваме .

Освен това , на база миналото , което е прието от съзнанието ни за факт формираме очакване за следващия момент .

Пример , един пас с топка засилена към нас , реакцията ни се базира на база прогноза за обозримото бъдеще .

Тя е относително точна само защото имаме всички величини в уравнението .

[marsianec]

.

Редактирано Юни 3, 2012 от marsianec

[Bai Mangal]

Всъщност ние не съществуваме в реалността . Всъщност реалността за нас е теория

Ние теоретично непрестанно пътуваме във времето !

Докато очите ни възприемат светлината на повърхността на планетата не и формират действителността за нас , в следващия миг тя вече не е същата , но изменението е толкова малко и незначително , че ние почти не го забелязваме .

Зеланд също говори че ние пътуваме във времето, но не го усещаме. Може би зависи от каква позиция е наблюдателя.

Да започнем оттам, че формите на проява на реалността трябва да имат източник, от който произлиза цялото това разнообразие. Къде „са записани" всички закони на нашия свят? Той се проявява като движение на материята в пространството и времето. Това движение се подчинява на определени закони. :vertag:

В безграничното пространство да се спори за предимствата на един или друг модел е просто нелепо и дребнаво. Представете си безкрайността в посока на увеличаване на разстоянията. Там, далеч напред, просто няма край. В посока на намаляване на разстоянията, колкото и да е странно, също няма край. Ние можем да наблюдаваме само ограничена част от видимата Вселена. Както телескопът, така и микроскопът си имат граници. Безкрайността на микросвета с нищо не се различава от безкрайността на макросвета.

[fantom4e]

И аз днес пътувах във времето изминах най-малко 12 часа напред и се преместих и в пространството

[marsianec]

Зеланд също говори че ние пътуваме във времето, но не го усещаме. Може би зависи от каква позиция е наблюдателя.

Да започнем оттам, че формите на проява на реалността трябва да имат източник, от който произлиза цялото това разнообразие. Къде „са записани" всички закони на нашия свят? Той се проявява като движение на материята в пространството и времето. Това движение се подчинява на определени закони. :vertag:

В безграничното пространство да се спори за предимствата на един или друг модел е просто нелепо и дребнаво. Представете си безкрайността в посока на увеличаване на разстоянията. Там, далеч напред, просто няма край. В посока на намаляване на разстоянията, колкото и да е странно, също няма край. Ние можем да наблюдаваме само ограничена част от видимата Вселена. Както телескопът, така и микроскопът си имат граници. Безкрайността на микросвета с нищо не се различава от безкрайността на макросвета.

Всъщност времето е много относително нещо , не защото Айнщайн е казал така , а защото наистина е субективно усещане .

Представата за времето се формира от вътрешното усещане за време , което пък зависи от съзнателния жизнен път на отделния човек .

Какво имам предвид ? Еми съвсем просто ! Ако аз съм на 50 години за мен усещането за един час няма да е същото , като за едно 5 годишно дете .

За детето което е на 5 години единия час ще е 10 пъти повече време като усещане от колкото за мен ако съм на 50 .

А относно ние можем да наблюдаваме само малка част видимата вселена , ами то не е необходимо задължително да можем да наблюдаваме всяко събитие за да знаем какво е или какво не е .

Важното е да знаем принципите , тогава ще можем да прогнозираме предстоящото без да се налага да го виждаме и ще знаем какво има там където не можем да виждаме .

Според мен, ако учените успеят да опишат с математически алгоритъм събитията за ... само един кубичен сантиметър материя , за отрязък от само една секунда време , ще могат да предсказват бъдещето и да надникват в миналото .