Съвременно стрелково оръжие

[Б.Богданов]

Преди 40 минъти, nik1 said:

Не съм на сто процента убеден в това което си написал за "разтопяването", Боги ; тук има и друго виждане за процесите:

Давление продуктов взрыва, достигающее порядка 10¹⁰ Па (10⁵ кгс/см²), значительно превосходит предел текучестиметалла, поэтому движение металлической облицовки под действием продуктов взрыва подобно течению жидкости, однако обусловлено не плавлением, а пластической деформацией.

https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D1%83%D0%BC%D1%83%D0%BB%D1%8F%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%BD%D1%8B%D0%B9_%D1%8D%D1%84%D1%84%D0%B5%D0%BA%D1%82

Защо точно мед, тогава можем да си отговорим и сами (тези които имаме някаква обща култура в материалознанието):

1. Тя е относително лесно деформируема т.е. тя е пластична (сравнено с много метали)

2 . Материалът има сравнително висока плътност (по-висока от тази на желязото)

 а проникващата способност е право пропорционална на плътността на проникващия метал

т.е. комбинацията от тези свойства прави медта най-често предпочитаният материал (но не е единствено изполваният такъв)

https://en.wikipedia.org/wiki/Shaped_charge#Munroe_effect

 

Иначе,  тук пише и това:

https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D1%83%D0%BC%D1%83%D0%BB%D1%8F%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%BD%D1%8B%D0%B5_%D0%B1%D0%BE%D0%B5%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%BF%D0%B0%D1%81%D1%8B

Состояние сверхпластичности характерно для металлов и керамик с мелким размером зерна, обычно меньше 20 микрон. Кроме достаточно мелкого зерна, от материала для достижения состояния сверхпластичности требуется высокая однородность распределения по объёму термопластичныхкомпонентов, которые связывают между собой границы зерен в процессе пластического течения, позволяя материалу сохранять свою кристаллическую структуру. Сверхпластичность обычно наступает при температурах, превышающих половину температуры плавления по абсолютной шкале.

 

Демек не се търси/цели разтопяване,.. а "разпластелиняване"

Съгласен съм! Има логика, но това което написах съм го чел някъде. За съжаление не помня точно къде. А може и в ШЗО, някой да го казал.

Редактирано Декември 11, 2015 от Б.Богданов

[nik1]

Оловото също е сравнително пластично, и е с висока относителна плътност, но има ниска температура на топене.. 

Какво може да стане, ако металът се втечни?

Ако металът е втечнен , то най-вероятно струята,  под действието на градиентите на скоростта (каквито има в  поради специфичната форма на пластинатата, и разположение и спрямо заряда в момента на детонация) ще се "прееебе" и разбие на капки...

/ако металът се разтопи в момента на детонацията на заряда, може би изобщо няма да се получи струя/

 

[Joro-01]

При тази форма на гранатата мисля, че ще се получи но търсеният ефект може да е по-слаб.

Аз описвах горе нещо подобно работещо с танталов диск. Чел съм за него, не съм го виждал. Не излезе пустото видео с гранатата. Или не търся като хората, или е смъкнато.

Редактирано Декември 11, 2015 от Joro-01

[nik1]

 

Според мен, течна струя може се формира от изхода на дюза или "капало" да кажем, (при което не се получават градиенти в скоростта на различните части от потока), ама това е божа работа..

При коничната форма  има градиенти на скоростта и силите- те са причината за получаването на "шнур" и удължаването/ разтягането му/изтъняването му.

 

Използват се и low-melting материали и сплави (или с включени дискретни количества low-melting материали) , но защо и какво точно става (и се цели), аз не знам

 

Liner[edit]

The most common shape of the liner is conical, with an internal apex angle of 40 to 90 degrees. Different apex angles yield different distributions of jet mass and velocity. Small apex angles can result in jet bifurcation, or even in the failure of the jet to form at all; this is attributed to the collapse velocity being above a certain threshold, normally slightly higher than the liner material's bulk sound speed. Other widely used shapes include hemispheres, tulips, trumpets, ellipses, and bi-conics; the various shapes yield jets with different velocity and mass distributions.

Liners have been made from many materials, including various metals and glass. The deepest penetrations are achieved with a dense, ductile metal, and a very common choice has been copper. For some modern anti-armor weapons,molybdenum and pseudo-alloys of tungsten filler and copper binder (9:1, thus density is ~18 Mg/m³) have been adopted. Nearly every common metallic element has been tried, including aluminum, tungsten, tantalum, depleted uranium, lead, tin,cadmium, cobalt, magnesium, titanium, zinc, zirconium, molybdenum, beryllium, nickel, silver, and even gold and platinum. The selection of the material depends on the target to be penetrated; for example, aluminum has been found advantageous for concrete targets.

In early antitank weapons, copper was used as a liner material. Later, in the 1970s, it was found tantalum is superior to copper, due to its much higher density and very high ductility at high strain rates. Other high-density metals and alloys tend to have drawbacks in terms of price, toxicity, radioactivity, or lack of ductility.^[37]

For the deepest penetrations, pure metals yield the best results, because they display the greatest ductility, which delays the breakup of the jet into particles as it stretches. In charges for oil well completion, however, it is essential that a solid slug or "carrot" not be formed, since it would plug the hole just penetrated and interfere with the influx of oil. In the petroleum industry, therefore, liners are generally fabricated by powder metallurgy, often of pseudo-alloys which, if unsintered, yield jets that are composed mainly of dispersed fine metal particles.

Unsintered cold pressed liners, however, are not waterproof and tend to be brittle, which makes them easy to damage during handling. Bimetallic liners, usually zinc-lined copper, can be used; during jet formation the zinc layer vaporizes and a slug is not formed; the disadvantage is an increased cost and dependency of jet formation on the quality of bonding the two layers. Low-melting-point (below 500 °C) solder/braze-like alloys (e.g., Sn₅₀Pb₅₀, Zn_97.6Pb_1.6, or pure metals like lead, zinc or cadmium) can be used; these melt before reaching the well casing, and the molten metal does not obstruct the hole. Other alloys, binary eutectics (e.g. Pb_88.8Sb_11.1, Sn_61.9Pd_38.1, or Ag_71.9Cu_28.1), form a metal-matrix composite material with ductile matrix with brittle dendrites; such materials reduce slug formation but are difficult to shape.

A metal-matrix composite with discrete inclusions of low-melting material is another option; the inclusions either melt before the jet reaches the well casing, weakening the material, or serve as crack nucleation sites, and the slug breaks up on impact. The dispersion of the second phase can be achieved also with castable alloys (e.g., copper) with a low-melting-point metal insoluble in copper, such as bismuth, 1–5% lithium, or up to 50% (usually 15–30%) lead; the size of inclusions can be adjusted by thermal treatment. Non-homogeneous distribution of the inclusions can also be achieved. Other additives can modify the alloy properties; tin (4–8%), nickel (up to 30% and often together with tin), up to 8% aluminium, phosphorus(forming brittle phosphides) or 1–5% silicon form brittle inclusions serving as crack initiation sites. Up to 30% zinc can be added to lower the material cost and to form additional brittle phases.^[38]

Oxide glass liners produce jets of low density, therefore yielding less penetration depth. Double-layer liners, with one layer of a less dense but pyrophoric metal (e.g. aluminum or magnesium), can be used to enhance incendiary effects following the armor-piercing action; explosive welding can be used for making those, as then the metal-metal interface is homogeneous, does not contain significant amount of intermetallics, and does not have adverse effects to the formation of the jet.^[39]

The penetration depth is proportional to the maximum length of the jet, which is a product of the jet tip velocity and time to particulation. The jet tip velocity depends on bulk sound velocity in the liner material, the time to particulation is dependent on the ductility of the material. The maximum achievable jet velocity is roughly 2.34 times the sound velocity in the material.^[40] The speed can reach 10 km/s, peaking some 40 microseconds after detonation; the cone tip is subjected to acceleration of about 25 million g. The jet tail reaches about 2–5 km/s. The pressure between the jet tip and the target can reach one terapascal. The immense pressure makes the metal flow like a liquid, though x-ray diffraction has shown the metal stays solid; one of the theories explaining this behavior proposes molten core and solid sheath of the jet. The best materials are face-centered cubic metals, as they are the most ductile, but even graphite and zero-ductility ceramic cones show significant penetration.^[41]

 

Редактирано Декември 11, 2015 от nik1

[nik1]

 тук чета следното (аз не съм писал този текст, и дори и не го бях прочел допреди 2 минути)

При схлопывании конической оболочки скорости отдельных частей струи оказываются различными, и струя в полёте растягивается. Поэтому небольшое увеличение промежутка между зарядом и мишенью увеличивает глубину пробивания за счёт удлинения струи. 

 

[Малоум 2]

Преди 4 часа, nik1 said:

Не съм на сто процента убеден в това което си написал за "разтопяването", Боги ; тук има и друго виждане за процесите:

Давление продуктов взрыва, достигающее порядка 10¹⁰ Па (10⁵ кгс/см²), значительно превосходит предел текучестиметалла, поэтому движение металлической облицовки под действием продуктов взрыва подобно течению жидкости, однако обусловлено не плавлением, а пластической деформацией.

https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D1%83%D0%BC%D1%83%D0%BB%D1%8F%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%BD%D1%8B%D0%B9_%D1%8D%D1%84%D1%84%D0%B5%D0%BA%D1%82

Демек не се търси/цели разтопяване,.. а "разпластелиняване"

В линка който си дал - пише, че струята пробива, макар и при по-ниска от Т-топене на бронята.

Комулативността прави плътна "целувка" към бронята и коничната форма на предната кухина на снаряда, заради малкия ъгъл, при деформация, повишава кин. енергия на горещия поток, на струята.

...

(Отделно: при високо скоростна деформация -на студено, металите не се държат като пластични (нямат време? за хлъзгане помежду си). Става преструктуриране на подредбата на решетката им с изместване на зърната като цяло - без да се разрушават. Само сменят местата си. Затова и изковки на студено, но с голяма скорост на деформация запазват еластично-пластичните си свойства и не се разрушават - не се чупят изковките, не се пукат. Дори лесно (нормално) се обрязват.

В разглеждания случай със снаряда - топлото на струята се "донажда" като възможност за смазка при "отместване" на зърната на бронята, по пътя на струята и ... тя прави дупка)

...

[Joro-01]

Не съм сигурен, че беше това, но да го има. Симулация. Попаднах и на изтрито видео.

 

 

[Joro-01]

Още

 

 

 

Танталовия диск. Това видео не иска да се вгради
https://www.youtube.com/watch?v=s2hInZOYmvY

 

 

[angelmr]

On 11.12.2015 г. at 12:10, Joro-01 said:

Яко, това въобще не го съобразих.

Онова обаче, което ме "притеснява" e, че въобще не помня да имаше мед вътре. Не говоря за интернет, виждал съм разфасовани и (не)гръмнали.. Кухият конус (тялото е от два конуса, виждат се на скицата) бе от алуминий.

Ако не бъркам медната облицовка е сравнително ново усъвършенстване на концепцията, от края на 20-ти век. Стандартните гранати за РПГ-7 са вече доволно стара технология.

[Joro-01]

Това обяснява несъответствията, поне за мен. Стелял съм с РПГ пре 93-та г. през 4-те си месеца школа / подготовка. 7 000 тогавашни лева струвал изстрела.

[Joro-01]

Я още едно клипче

 

 

Редактирано Април 15, 2016 от Joro-01

[Joro-01]

On 11.12.2015 г. at 15:02, Joro-01 said:

Аз описвах горе нещо подобно работещо с танталов диск. Чел съм за него, не съм го виждал. Не излезе пустото видео с гранатата. Или не търся като хората, или е смъкнато.

Май ми попадна това за което говоря

Леко излязохме от темата, но смятам, че не е проблем.