Секат ли българите монети по времето на ПБЦ

[plamen_starbov]

Онзи ден започнах да чета книгата на професор Петър Ангелов за Българското Средновековие. Още в увода се натъкнах на следното твърдение:

Научните дирения на археолозите доведоха и до разколебаване на едно отдавна утвърдено мнение в медиевистиката, а именно, че пръвите средновековни български монети са били сечени от цар Иван Асен II. По всичко изглежда, че границата на монетосеченето трябва да бъде изтеглена по-назад и да се свърже с дейността на първите Асеневци. Бяха открити няколко медни монети, които принадлежат на брата на Асен I - Петър, и е възможно те да са били изсечени по времето на неговото кратко царуване през 1196-1197 година.

Потърсих в интернет, но там са още на мнението, че Иван Асен II е сякъл първите български монети. Споделяте ли схващането на професора?

[Иванко Тертер]

Да, Йоан Асен ІІ е сякъл поредните /а не първите/ български средновековни владетелски монети. Засега е конкретно и обосновано установено монетосеченето от цар Петър І /928-968 г./, за което фундаментален принос има Асен Чилингиров. С времето изследванията трябва да продължат и може да се стигне до по-долна граница евентуално.

[resavsky]

Какви монети от ПетърІ ?

[glishev]

И аз не ги знам Петровите монети. За мен засега твърдението, че първите известни български монети са на Йоан ІІ Асен, си остава валидно. Трябва да видя поне сигурно изображение на друга монета, за да приема друго схващане.

Наскоро в Търново бяха открити десетина златни монети, но се оказа, че са на Йоан ІІІ Дука Ватаци.

Ето един интересен линк: Bulgarian medieval coinage. Част от секциите са празни, но поне повечето царски монети са представени. Материали за български средновековни монети в нета има, но повече на английски отколкото на български. За пореден път се уверявам колко е беден българсоезичният Интернет.

Във всеки случай нито по публикации, нито в нета намирам нещо за монети от ПБЦ. Всъщност това вече го обсъждахме като говорехме има ли или няма българска цивилизация.

[Иванко Тертер]

Монетите на киевските князе и монетите на българския цар Петър I

д-р Асен Чилингиров

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=8408&st=0&p=84303&#entry84303

за пореден път давам изследването на А. Чилингиров, макар че глишев отново ще го финтира и подмине като "малка гара", убиваща скоростта на тежката композиция представляваща закостенелите догми /предимно внесени от външни школи/ в българската историография.

"През Х в. в Сувар и Болгар се осъществява собствено сечене на монети на Волжка България. Вероятно, тези неголеми емисии преследвали престижни, политически цели".

http://www.numizma.com/magazine/2010/04/15/ryrsersrrsr-rrsesssrurrru-r-rserurrrsr-r-rrrrrsr-ryrrrrrrru-r-rysersfserrrru-r-rserurrrsru-rrurrrru/

Паричното обръщение в Средното и Долното Поволжие и Приуралие в Средните векове.

Само не ми казвайте, че за разлика от Волжкобългарските владетели, Дунавскобългарските владетели - поне от Симеон и Петър І нататък - са нямали политически цели и не са "загрявали" за възможността за собствено монетосечене!

[resavsky]

Иванко разбери че е технически невъзможно ако Симеон и Петър са секли монети да не са намерени досега на територията на днешна българия.

[Иванко Тертер]

На територията на тогавашна България са намерени монети на Петър І. По отношение на него въпросът е снет. Остава за бъдещи проучвания въпроса за намирането или ненамирането на монети на Симеон или негови предшественици от територията на тогавашна България.

[resavsky]

Дай повече инфо за тези монети?

[glishev]

Пък и това с Чилингиров, Стаменов и неясната монета вече сме го дъвкали. Знае се, че нищо не се знае И че наистина ПБЦ ползва византийски монети.

Хрумва ми нещо интересно, археолозите може и да знаят: намирани ли са арабски монети в България? В цяла средновековна Европа се намират византийски и арабски монети, а саксонските крале дори секат златни манкуси, имитиращи омаядски динари. Има ли арабски монети, намирани у нас? Ако не, това ще значи, че за разлика от други страни, търговията на ПБЦ е изцяло доминирана от византийското монетосечене. Което си е донякъде логично, де.

Любопитно също така - дали у нас са намирани франкски монети. Фактите за находки на невизантийски монети биха имали значение за установяване на търговските маршрути в ПБЦ.

Ето един интересен форум за монети: http://www.worldofcoins.eu/forum/index.php?topic=4658.15

[zagrey]

Пък и това с Чилингиров, Стаменов и неясната монета вече сме го дъвкали. Знае се, че нищо не се знае И че наистина ПБЦ ползва византийски монети.

Хрумва ми нещо интересно, археолозите може и да знаят: намирани ли са арабски монети в България? В цяла средновековна Европа се намират византийски и арабски монети, а саксонските крале дори секат златни манкуси, имитиращи омаядски динари. Има ли арабски монети, намирани у нас? Ако не, това ще значи, че за разлика от други страни, търговията на ПБЦ е изцяло доминирана от византийското монетосечене. Което си е донякъде логично, де.

Любопитно също така - дали у нас са намирани франкски монети. Фактите за находки на невизантийски монети биха имали значение за установяване на търговските маршрути в ПБЦ.

Ето един интересен форум за монети: http://www.worldofcoins.eu/forum/index.php?topic=4658.15

Виж тук има доста пълно описание на находките, и май имаше и невизантийски както ги наричаш. http://www.clas.ufl.edu/users/fcurta/coins.pdf

Четох я от друг ъгъл и не запомних за монетите. Сега ще кажеш, че периодът е много ранен Не е! Имаше друга статия за търговските отношения в този период (но сега не ми е под ръка), по-специално търговията с метали на балканите, които продължават и по време на "ПБЦ". Ето още http://www.clas.ufl.edu/users/fcurta/30708.pdf и още http://www.clas.ufl.edu/users/fcurta/mccormick.pdf - в последната се споменават арабски монети.

П.С. А-ааа! Ето я статията http://www.clas.ufl.edu/users/fcurta/blacksmith.pdf на стр. 243 ще намериш карта с находки от дирхами - няма такива на наша днешна територия.

[Ka40]

Твърдението, че българите по времето на цар Петър І секат монети е толкова достоверно, колкото и твърдението, че българската армия по това време е била въоръжена с огнестрелно оръжие. За да се докажат тези твърдения са нужни:

1. писмени извори

2. материални свидетелства

а такива няма. Още повече че освен Преслав, Плиска, Дръстър са проучени и десетки други селища и крепости и никъде не е намерена дори една монета, за която да има дори и леки подозрения че е била сечена от Петър. Както не е намерена дори една българска пушка от това време. А иначе Ас. Чилингиров може да твърди какво то си иска, в т.ч. че българите са секли монети, имали са банкомати, дебитни и кредитни карти - и Германия и България са свободни държави, има свобода на словото и печата, а лудите, ако не представляват опасност за околните, са на свобода и им е оставено правото свободно да дават воля на болните си мозъци.

Ако някой се интерисува от монетосеченето на ВБЦ, вместо да чете П. Ангелов, по-добре да намери нещо написано от К. Дочев.

[Ka40]

Хрумва ми нещо интересно, археолозите може и да знаят: намирани ли са арабски монети в България? В цяла средновековна Европа се намират византийски и арабски монети, а саксонските крале дори секат златни манкуси, имитиращи омаядски динари. Има ли арабски монети, намирани у нас? Ако не, това ще значи, че за разлика от други страни, търговията на ПБЦ е изцяло доминирана от византийското монетосечене. Което си е донякъде логично, де.

Любопитно също така - дали у нас са намирани франкски монети. Фактите за находки на невизантийски монети биха имали значение за установяване на търговските маршрути в ПБЦ.

Лично на мен ми е известна само една публикувана арабска монета от VІІІв. Да предположим че има максимум още една - две непубликувани. Франкски монети няма. А през VІІІв. и византийси почти няма. Първите монети, които масово се откриват в ПБЦ са Никифор І - около 12-13 броя, като те се свързват с неговата армия. Следващите са Лъв VІ - общо от цялата българска територия по това време около 150-200бр. Българите не само не са секли монети, но и дори и чужди не са ползавали. Това личи от факта че поне 30% от откритите византийски монето от това време са били пробити.

[glishev]

Загрей, мерси за линкчето.

Качо, това, че намерените често монети са пробити, не е учудващо. Предполагам, че е нормално да се ценят като мъртво притежание, а не да са в особен оборот в тоя период. Но все пак това вероятно е само едната страна на... монетата. Все пак българите имат тържище в константинопол, което се мести в солун по времето на Симеон (нали това става повод и за война). Владетелите пък получават трибути от Византия. Знае се и договорът от 716 с търговската клауза. Все някакъв паричен поток трябва да е бил в движение. От друга страна - толкова малко арабски и никакви франкски монети... това, дето се вика, не говори много хубаво за търговията у нас. Арабски, византийски и франкски, че и местно производство монети на варварски народи се валят по Северна Европа още от VІІ в.,ако не и от по-рано, при това много често без да са пробити.

Пък и сега се сещам, че Василий ІІ склонил българите да продължат да си плащат данъците в натура като при Самуил... и когато приемниците му започнали да изискват дължимото за фиска в звонк, българите не останали много доволни. Ай, ай, горката българска средновековна цивилизация...

[Ka40]

Загрей, мерси за линкчето.

Качо, това, че намерените често монети са пробити, не е учудващо. Предполагам, че е нормално да се ценят като мъртво притежание, а не да са в особен оборот в тоя период. Но все пак това вероятно е само едната страна на... монетата. Все пак българите имат тържище в константинопол, което се мести в солун по времето на Симеон (нали това става повод и за война). Владетелите пък получават трибути от Византия. Знае се и договорът от 716 с търговската клауза. Все някакъв паричен поток трябва да е бил в движение. От друга страна - толкова малко арабски и никакви франкски монети... това, дето се вика, не говори много хубаво за търговията у нас. Арабски, византийски и франкски, че и местно производство монети на варварски народи се валят по Северна Европа още от VІІ в.,ако не и от по-рано, при това много често без да са пробити.

Пък и сега се сещам, че Василий ІІ склонил българите да продължат да си плащат данъците в натура като при Самуил... и когато приемниците му започнали да изискват дължимото за фиска в звонк, българите не останали много доволни. Ай, ай, горката българска средновековна цивилизация...

В България почти не се откриват монети до края на ІХв., а след това до 970г. са много рядки - това е факт. Факт е че има данни за българо-византийска търговия и към посочените от теб сведения ще добавя и двете византийски митници - Месемвирия и Девелт, които естествено били свързани с търговията с България. Това са фактите, а тезите трябва да се съобразянат с фактите. Явно търговията е била контролирана или дори изцяло организирана от държавата и затова момените попада директно в пазната. Между другото в старобългарските селища почти, дане кажа хич, не се срещат вносни стоки, което показва, че огромната маса не е учасвала в търговията дори като краен купувач.Доколкото в България постъпвали византийски монети, те влизали директно в хазната и вероятно веднага били претопявани за да се презползва метала. Другата възможност, която също не е за подценяване, е българските търговци да са си тръгвали от византийските пазари не с монети с такива ценни за традиционните общества неща като пирони, шарени парчета плат, мъниста

[Galahad]

Зависи какво се влага в понятието дали един владетел сече монети. В Охрид има имитации на виз. монети и се счита, че Комитопулите като царе са секли такива имитации. Това че се секат имитации, а не собствени не е толкова щокиращо. Монетите на Цариградската латинска империя също са имитации на византийските, макар иваче преди това Балдуин Фландърски да си е правил монети във Фландрия.

В този смисъл най-ранноте монети се отнасят към управлението на Борис ІІ и цар Роман. Според мен има място за съмнение относно този извод, но тъй или иначе Йорданов си ги брои за такива в книгите си. В смисъл качеството на запазване е лошо и може да се поспори относно разчитането на имената на двамата. Но все пак е възможно.

[Ka40]

Зависи какво се влага в понятието дали един владетел сече монети. В Охрид има имитации на виз. монети и се счита, че Комитопулите като царе са секли такива имитации. Това че се секат имитации, а не собствени не е толкова щокиращо. Монетите на Цариградската латинска империя също са имитации на византийските, макар иваче преди това Балдуин Фландърски да си е правил монети във Фландрия.

Съгласно цялостната публикация на монените от Охрид и областта му, единствената монета от края на VІ до началото на ХІв. е една номизма на Константин VІІ и Роман І:

- Размовска Бачевска, Д. – Нумизматичките наоди од jугозападниот дел на Република Македониjа од V век пр. н.е. до ХVвек, Охрид 2002, с. 155

така че който ти е казал, че Комитопулите са секли монети, па макар и имтации, те е излъгал много жестоко.

[glishev]

Ако може да се докаже, че Петър, Борис ІІ, Роман или Комитопулите са секли дори само имитации на византийски типове, това за мен пак си е българско монетосечене. То пак иска монетен двор и си е доста сложен процес.

Но трябва някакво доказателство. Например сигурни археологически данни, че в Охрид, Преслав или Скопие има монетен двор през Х в. Намерени лошокачествени византийски монети, за които се знае, че не са сечени във византийски монетни дворове. Ей такива неща.

За Борис ІІ и Роман силно се съмнявам, че е имало кога и къде да секат. Все пак, най-вероятно ми се струва за Петър и/или защо не Симеон. За езическите владетели не се съмнявам, че нямат монетосечене.

Засега най-убедително ми се струва, че по-голямата част от монетите в ПБЦ попадат в хазната и търговията, колкото я има, е почти изцяло централно контролирана.

[Зитко]

Да не забравяме,че в гроба на Кубрат край с.Малое Перещепино са намерени византийски монети.Как трябва да се тълкува този факт-Кубрат е първият известен нумизмат в Европа или това просто са били джобните пари на владетеля?

[glishev]

Много владетели са погребвани с част от съкровищата си, това няма общо с темата за българското монетосечене (освен дето показва, че самият Кубрат очевидно не е сечал монети - което пък не е изненадващо).

[Зитко]

това няма общо с темата за българското монетосечене .

Това общоприет постулат ли е,или твоя собствено умозаключение?

[zagrey]

В България почти не се откриват монети до края на ІХв., а след това до 970г. са много рядки - това е факт. Факт е че има данни за българо-византийска търговия и към посочените от теб сведения ще добавя и двете византийски митници - Месемвирия и Девелт, които естествено били свързани с търговията с България. Това са фактите, а тезите трябва да се съобразянат с фактите. Явно търговията е била контролирана или дори изцяло организирана от държавата и затова момените попада директно в пазната. Между другото в старобългарските селища почти, дане кажа хич, не се срещат вносни стоки, което показва, че огромната маса не е учасвала в търговията дори като краен купувач.Доколкото в България постъпвали византийски монети, те влизали директно в хазната и вероятно веднага били претопявани за да се презползва метала. Другата възможност, която също не е за подценяване, е българските търговци да са си тръгвали от византийските пазари не с монети с такива ценни за традиционните общества неща като пирони, шарени парчета плат, мъниста

Това с липсата на монети е посевместно явление за времето в което ситуираме ПБД. Липсват не само български монети, а всякакви. Може да се види хиатуса от тази таблица, която е от най-долното течение на Дунав.

Но липсата се наблюдава не е само в този район и не само на територията на днешна България. Посевместно явление е. Няколко извадки направих, показващи учудващо съвпадение след 668 година (по вертикала са усреднен брой за 1 година монети). За Константинопол не е добър пример, защото е само от една локация.

И още тук за търговията и кои са имали нужда от монети:

"Byzantium in Dark-Age Greece (the numismatic evidence in its Balkan context)", Byzantine and Modern Greek Studies 29 (2005): 113-146 - http://www.clas.ufl.edu/users/fcurta/30708.pdf

Това дава основание за всякакви теории, обясняващи липсата на монети. Включително и че този период не е съществувал реално (Dark Ages ~300 години) в историята. Но има и по-реални обяснения - чисто икономически. Обяснението е световна криза и невиждана инфлация, което в крайна сметка обезсмисля сеченето на монети. Вижте тук:

"Invasion or inflation? Sixth- to seventh-century Byzantine coin hoards in Eastern and Southeastern Europe", Annali dell'Istituto Italiano di Numismatica 43 (1996): 65-224 - http://www.clas.ufl.edu/users/fcurta/coins.pdf

Подробностите по обезценяването на монетите съм ги позабравил. Намалява се както теглото, така и златното съдържание. Общото обезценяване за периода е стотици пъти, докато монетите не са станали нещо като днешните банк-ноти. Докато е имало политическа стабилност все пак търговията е вървяла с тях, ей така просто на взаимно доверие, както и в днешно време вярваме, че парите имат покритие. Но в момента, когато някой крупен търговец откаже да приеме плащане с монети, финансовата система се срива. Притежателите на монети фалират. Когато това се повтори няколко пъти, вече никой не иска и да чуе за монети. На преден план излиза търговията с метали, роби. Притежаването на земя също е огромно капиталовложение.

Процесът е почнал още по времето на Юстиниан I - в новела 41 от май 536 той създава Quaestura exercitus - нова административна единица не на териториален принцип, а на икономически. Включва Вътрешна Мизия, Малка Скития, острови от Егейско море, Кария и Кипър. Всичко това се управлява от префекта на Скития със седалище в Одесос. Целта е да се осигури изхранването и задоволяването със стоки на северния лимес на империята. Заплащането на годишната annona в монети е вече много малка част. По-рано войниците са купували храна и снаряжение изцяло с annona-та. Сега снабдаването им става централно в натура и нуждата от монети намалява. Това се отнася за вътрешните войски. На федератите продължава да се плаща с монети. За подробности вж.:

"Quaestura exercitus Iustiniani: the evidence of seals", Acta Byzantina Fennica n.s.1 (2002): 9-26 - http://www.clas.ufl.edu/users/fcurta/seal.pdf

Историята не е само битки и кланета на кандидат-наследници. Историята не е само последователност от събития. Когато се погледне на нея като непрекъснати процеси в различни сфери на обществото, доста загадъчни неща намират своето просто обяснение. Препоръчвам следната книга:

THE ECONOMIC HISTORY OF BYZANTIUM: From the Seventh through the Fifteenth Century - http://www.doaks.org/publications/doaks_online_publications/EHB.html

Отделните глави са на PDF и може да се изтегли цялата (жалко че нямам време да я прочета цялата).

П.С. Забележете в първата таблица наличието на монети в Плиска и Преслав преди "основаването" им от официалната ни наука. Има и по-ранни от 2-ри век. Това по повод на един спор, който почна в друг форум.

П.П.С. Голямата базилика в Плиска е построена по времето на Юстиниан I и е синхронна с абсолютно същата по план и строеж базилика в Iustiniana Prima. Строена е да обслужва новата административна единица Quaestura exercitus, която е имала собствена епископия. Това май плаче за отделна тема.

[каскадьора]

Горният пост ме препълни с противоречиви мисли, както впрочем доста други в този форум.

Данните за монетната циркулация са много интересни, повсеместният пад през 668 година, включително в малоазийските Приена и Ефес, са направо шокиращи. На какво се дължи това? То бива депресия, ама продължила над 200 години - и то в рамките на една и съща държава - е множко.

Или дефакто държавата е друга?

Базиликата в Плиска толкова е от 6-ти век, колкото съм Йоан Златоуст и трамвай едновременно.

[Ka40]

Когато се проследява монетната циркулация, тряба да се отчита и историята на дано селище или район

така например, няма логика в Сарди да има монети, при положение, че през 616г. градът е разрушени и изоставен, а византийските монети от първата побовина на VІІв., които се откриват там се свързват с временно пребиваващи войски. Повече по въпроса за Сарди:

Bates, G. – Byzantine coins. Cambridge, 1971 (= Archaeological exploration of Sardi. Monograph 1)

аналогична явно е картината с другите градове в Мала Азия.

За Албания мисля че едвали е нужно да се напомня, че през VІІ-VІІІв. с изключиение на Драч не е византийска.

Каква е обаче картината в Сицилия? Там монетната цуркулация спада, но все пак се запазва. Освен това в Сицилия действа и собствена монетарница

В Атина също спада монетната циркулация, но все пак се запазва:

Charanis, P. – The Significance of Coins as Evidence for the History of Athens and Corinth in the Seventh and Eighth Centuries, In: Historia. Zeitschrift für alte Geschichte, Band IV, Heft 2/3, 1955

Юстин ІІ (565-578) – 172

Тиберий ІІ (578-582) – 20

Маврикий (582-602) – 25

Фока (602-610) – 48

Ираклий (610-641) – 232

Констанс ІІ (641-668) – 817

Константин ІV (668-685) – 30

Юстиниан ІІ (685-695) – 1

Леонтий (695-698) – 0

Тиберий ІІІ (698-705) – 1

Юстиниан ІІ (705-711) – 6

Филипик (711-713) – 61

Анастасий ІІ (713-715) – 4

Теодосий ІІІ (715-717) – 0

Лъв ІІІ (717-741) – 23

Константин V (741-775) – 2

Лъв ІV (775-780) – 1

Константин VІ (780-797) – 1

Ирина (797-802) – 1

Рязкото покачване на византийските монети от времето на Констанс ІІ се обяснява с присъствието на войски

в таблицата за Коринт е показано, че между 668 и 811г. няма монети- Такива обаче има, макар и много малко, но има:

Charanis, P. – The Significance of Coins as Evidence for the History of Athens and Corinth in the Seventh and Eighth Centuries, In: Historia. Zeitschrift für alte Geschichte, Band IV, Heft 2/3, 1955 (Charanis, P. - Studies of the Demography of the Byzantine Empire. Collected Studies, London 1972)

Тиберий ІІ (578-582) – 38

Маврикий (582-602) – 52

Фока (602-610) – 61

Ираклий (610-641) – 34

Констанс ІІ (641-668) – 79

Константин ІV (668-685) – 5

Юстиниан ІІ (685-695) – 2

Леонтий (695-698) – 0

Тиберий ІІІ (698-705) – 1

Филипик (711-713) – 0

Анастасий ІІ (713-715) – 0

Теодосий ІІІ (715-717) – 0

Лъв ІІІ (717-741) – 0

Константин V (741-775) – 5

Лъв ІV (775-780) – 3

Константин VІ (780-797) – 1

Ирина (797-802) – 0

Никифор І (802-811) – 3

Аналогична е картината и в Херсонес -и там през VІІ-VІІІв. има спад, все пак има монети. Както има и местна монетарница.

От днешните български земи такава е картината в Несебър, като тук има доста монети от VІІв., докато от VІІІв. са една-две. Явно това е някаква аномалия, която обаче не е задоволително обяснена.

И за накрая, нека споменем писмените извори

в създадените в началото на VІІІв. Еклога и Земеделски закон, изрично се казва, че глобите за откраднат инвентар се плащат във фолиси, т.е. медни монети, което показва че дори сред селяните е имало достотъчно монети

А през 808г. както е добре известно кана сюбиги Крум отмъкнал заплатите на войската - 1 100 литри злато, което естествено били монети. Една литра съдържа 72 солида, а един солид 180 фолиса. Така, че който иска нека си сметне колко златни монети били нужни само заплати за войските по Долна Струма за една година и съответно техния еквивалент в медни монети.

Така че когато се дават примери с паричното обръщение във византийското общество през VІІ-VІІІв. трябва да се има предвид, дали дадена теритария към този момент е била византийска, защото ако не, каквато е например Албания или континентална Гърция, какви монети да очакваме? или даденият град дали в това време въобще е съществувал (както е станало със Сарди), или най-малкото точно на това място, защото доста от късноантичните градове в Мала Азия са се изместили, а проучванията са насочени преди всичко към античните градове, а не средновековните крепости по баирите.

Между другото цитираните данни от Константинопол не са представителни, защото са само от един обект, а един обект може да има собствено развитие, различно от това на целия град.

[каскадьора]

Значи и според данните за Коринт и Атина има дупка точно в указания период 668 г. - VІІІ в.

Ясно, че е аномалия. Разкриването й ще е интересно.

Каквото и да е, тук сме били по модата

ПП Изводът е, че Византия е била само Константинопол и близката околност.

[natan]

Запознаването ни със Закона за съдене люди във връзка изясняването и доказването на наличието на парично стоково стопанство е достатъчно.

"5. Който [неженен] блудствува с чужда робиня, да плати 30 стънлеза (жълтици) на господаря на робинята, а сам той да се подложи на пост 6 години, както казахме и да не се продава. Ако е сиромах, против волята му имотът му да се даде на господаря на робинята, а сам да се предаде на речения пост."

Израза 30 стънлеза(жълтици) и израза че в този случай имота не се продава а се дава на господрч е повече от доказателство за монето обръщението наличието му и какви монети са циркулирали.

А че тези жълтици са византийски се доказва от неналичито на широко разпространени български монети,които все още имат само представителен характер

Какво е Цената спомената от чл 1. Указано е.19 ..."Ако се договори за цена, наречената мъзда (плата), тя да бъде на годината три стънлеза (жълтици)". Ако се умори добитък се Плаща двойно,не се Връщат два вола ,овце и т.н.

"23. Ако някой затвори чужд добитък и го умори от глад или иначе го умъртви, осъжда се да плати двойно обезщетение"

Виждаме как се купува роб.

"19. Ако някой купи пленник от чужденци с всичкия му багаж, а тоя има да плати за себе си цената, дадена за него, да си иде свободен.

Ако няма откуп, да остане като роб, додето се отработи. Ако се договори за цена, наречената мъзда (плата), тя да бъде на годината три стънлеза (жълтици) и пред сведетели. Така, като се свърже [робът] да се отпусне свободен."

Указано е и административно съдебно производство срещу Длъжник.

"20. Свидетели по слух, да не сведочат (свидетелствуват), като показват, че слушахме от еди-кого си длъжника, или друго нещо, което свидетелствуват по слух, дори и ако свиетелствуващите са жупани"

Разбира се както и сега активите могат да бъдат не само в пари(кюлчета,диаманти,ценни предмети) също земя и роби ,които да намаляват тоталното търсене на пари.Една огромна част в заплатите на войниците се изплаща в данъчни облекчения. Другото в необлагаема плячка.И все пак

Парите,с техните основни функции ,средства за размяна и мерило на стойността или стоково-паричната размяна са в основата на българската икономика от онова време. Изцяло.

Този закон упоменаващ силно използване на парите по нашите земи на фона на факта че Византия се изтегля от тези земи в които търсите монети след 200 г и междувременно започва от рециклирани стари златни монети да издава нова парична единица хиперперон, и непрекъснато обновява и изтегля староро парично обращение и това е в продължение на двеста години визнтийско управление, пти което каквити и парични единици от по старите дае имало те са били използвани , а не заривани ,че сега да ги намираме и от това да се правят изводи.

Достатъчно авторите са доакзали перфектаната парична система на Византия,изтеглянето на старите платежни средстав и обновяването им т.н.в това число и български учени.