Арабската обсада на Цариград 717-718г.

[Galahad]

Често е ставало дума за арабската обсада на Цариград през 717-718г. и участието на българите във военните действия. Това събитие е често споменавано в историческата литература, на за съжаление и сравнително бегло особено пък що се отнася до българското участие. Така че направих нещо по-обстойно, което може да видите като пилотен проект. Последното ще рече, че илюстрациите и линковете (доколкото ги има) ще се появят на един малко по-късен етап. Едно от нещата, които обмислям е дали както при статията за битката при Клокотница дали няма да е добре да се добави и раздел с кратко споменаване на някои от по-важните извори. А заради илюстрациите може би ще трябва материала да се пръсне на няколко интернет-страници за да се отваря статията по-бързо, но това е по-скоро технически въпрос.

Битката за Цариград 717-718г.

И една карта за хода на арабското настъпление.

[resavsky]

Защо са почнали обсадата чак през август?

[lubo_juve]

По същата причина,поради която немците нападат чак края на юни СССР.

[maymuniak]

  On 26.05.2012 г. at 5:32, resavsky said:

Защо са почнали обсадата чак през август?

Има храна на къра.След това ще е прибрана и враговете ще имат запаси.

[Galahad]

Обсадата е започнала през август, защото тогава са пристигнали войските. Армията е била голяма и това я правело доста бавна.

През август започва самата обсада. Иначе нападението на тракийските крепости и евентуално на Загоре е било преди това.

[resavsky]

Арабската стратегия в тази осада ми е досатъчно неясна.На какво са разчитали - щурм или блокада?Щурм на стените те май въобще не са и предприели.А ако те разчитат на блокада май е трябвало да предвидят зимуване край стените.Въобще говорим за зле планирана кампания.

[Зитко]

Арабите са били страшна сила тогава, единствената им грешка е, че не са взели под внимание кой е бил кесар и закрилник на империята по това време. Това се е оказало фатално за тях...

Редактирано Май 26, 2012 от Зитко

[miroki]

Е има и мнения, че не са търсили на всяка цена Константинопол, въпреки, че е пречка, не е толкова голяма за преминаване в Европа.

Явно си дебаркират без проблем в Европата и с наличието на Константинопол.

А са търсили завладяване на региона и Европа. (Турците също не завладяват първо Константинопол, а много по-късно).

Т.е. мнение, че са търсили земя на Балканите, (не задължително точно Константинопол - би било най-добре разбира се, но и най трудно и опасно), за базиране и експанзия.

Степента с която споменават Тервел за този период ме навежда на мисълта, че има някъде още писано, което не знаем. А в изворите виждаме един кратък текст, повторен (преписан по-скоро, че е един и същ) от всички летописци.

[Galahad]

Е, има някои разлики в сведенията. Основните са византийските и арабските. Българссите са доста кратки за да има в тях нещо повече, а латинските са кратки и не обосебон точни. От един момент насетне наистина вече има само приповтаряне, но то няма и друг начин - и ние сега може само да приповтаряме, но не и да видим.

Първият проблем при обсадата е унищожаването на флота - създава проблеми с припасите и възантийците си концентирарт силите на сухопътната стена.

Вторият проблем е, че забъркват българите - води до големи загуби и риск при щурм на стените да бъдат ударени в гръб. След като е бил загубен флота и са се появили българите е трябвало обсадата да се снеме и да се организира нова кампания. Ясно е било, че няма да успеят, тъй че е трабвало да запазят останалото, за да имат ресурси за нова мощна обсада.

[miroki]

И аз така смятам.

Може би е трябвало след снемането на обсадата (по-скоро преди нея) да ударят първо българите и след като "уседнат" на балканите, стените.

А може и да са се опитали да го направят.

С което си мисля, че може ударът върху нас да е бил по-сериозен от набег за припаси.

[Galahad]

Арабските сведения за Дунавска България макар и доста изобилни са все от по-късно време. По време на въпросната обсада Дунавска България е била географска новост. Съдейки по малката войскова част от 4000души (при 120 000 армия в наличност) най-вероятно Маслама е проучвал терена.

А да ударят българите преди снемането на обсадата е било доста рисковано. В смисъл след тази битка, а също при Тур и Поатие нарасства ролята на конницата, която вече е със стремена. Порадата арабски коне, сабите дамаскини и много други неща, които свързваме с арабите са от едно по-късно време.

И все пак като стана дума за атака срещу българите, това което се чудя е дали не е имало и 4 вал, т.е. трети по ред контравалационен вал (четвъртия си е на Цариград) предпазващ бълг. стан от арабите? В изворите не се споменава за такъв, но българите си падали толкова много по валовете, че дори и по-късните арабски автори са били впечатлени при все че при Цариград те самите са били опънали два доста дълги вала.

[Skubi]

Интересно....

За това и аз не бях чел много-много...

Но като гледам е било ужасно голяма победа и принос за запазване от арабско нахлуване европа поне за стотица години....

Даже унгарското вики е по-изобилно от българското....

А в света нито романи, нито пиеси, нито филми....

Западняците за много по-нищожни работи правят дозина филми, романи, комикси, креатират легенди, уискит....

А ние?

Мълчим. Поне един рок фестивал или нещо свързано с коне, яздене, лъкове, бира и кебабчита фестивал поне....

[miroki]

Е нарекоха Тервел спасителят на Европа.

Макар и не особено гласно.

[Skubi]

  On 27.05.2012 г. at 20:11, miroki said:

Е нарекоха Тервел спасителят на Европа.

Макар и не особено гласно.

И колко години има независима българска държава?

Колко филма, романа, пиеси са поръчани, направени по тази тема?

Колко степендии, доктората научни конференции са изписани организирани по този въпрос?

[miroki]

Клони към 0 отговорът.

Но все пак е отскоро популяризирано. През останалото време се говори за Карл, и спасителите на Европа при Испания.

А другото, то не е тяхно, че до го рекламират, пък и да не вземе да засенчи техният

http://www.vsekiden.com/56411/%E2%80%9E%D0%BA%D0%B0%D0%BD-%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B2%D0%B5%D0%BB-%E2%80%93-%D1%81%D0%BF%D0%B0%D1%81%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%8F%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D0%B5%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B0%E2%80%9D/

Само, че единият спасил Европа да не влязат, пък другия, чак като я опрашили.

[Skubi]

  On 28.05.2012 г. at 8:04, miroki said:

Клони към 0 отговорът.

Но все пак е отскоро популяризирано. През останалото време се говори за Карл, и спасителите на Европа при Испания.

А другото, то не е тяхно, че до го рекламират, пък и да не вземе да засенчи техният

http://www.vsekiden....D0%B0%E2%80%9D/

Само, че единият спасил Европа да не влязат, пък другия, чак като я опрашили.

Moros y cristianos

http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/d/d3/Escuadrazulues.jpg/250px-Escuadrazulues.jpg

http://t2.gstatic.com/images?q=tbn:ANd9GcS6xRjtiNqUtQGCIdGk_lfgYTHjBbbnpL4KCkKG8q81n_K4BATp

[Galahad]

По стечение на обстоятелствата за последните 200г. сметовната мода се диктува от англия и Франция, тъй че и в историята е застъпена ... основно тяхната история: франките при Меровингите и Каролингите, кръст. походи, 100г. война, двете революции, войната за независимост на САЩ, Наполеон...

Повечето от средновековните събития в тази поредица обаче имат локално значение и нямат трайни последици за световната история. Като изключим Каролингите, то другото и да се беше случило и да не се беше случило - все тая. Историята щеше да си е същата.

Но ако арабите бяха превзели Цариград днес Европа можеше да е ислямска, а и голяма част от света; Ако Борис І беше приел исляма, то каква би била съдбата на Европа притисната между халифата, ислямските Дунавска и Волжка България и ислямска Русия? Защото т.нар. "първо кръщение на Русия" при Олга не е особено ефективно и остава колебанието между православие и офертите на ислямската Волжка България. Но след т.нар. "първо бълг. гултурно влияние" при Владимир масовото кръшение на Русия минава като вода и е с трани и необратими последици.

Та в модната световна история преобладават компонентите свързани с модните държави. През средновековието модата е била насочена към Византия и в случая за късмет на тази тема това пък е позвалило в доста западни хроники да попаднат събития от виз. и бълг. история, вкл. и за тази обсада.

Отделен е въпросът какво прави заинтересованата страна да популаризира това, което я засяга. Нормално е всеки да пише първо за своята история. Но ето че и днес се оказва, че за да се напише нещо по-обширно по въпроса, пак трябва яко да се наблегне на чуждата историография от съвременни вече не на Тервел, а на нас автори.

[miroki]

Тъкмо така си е. +

[Galahad]

Както посочих, макар в изворите да не е споменато, може би в текста трябва да се добави, че българите вероятно са имали свой контравалационен вал. Може да се посочат няколко косвени аргумента:

1. Българите правят мащабни валове при Никулцел и Плиска, а също и по границата, т.е. това е установена практика при тях.

2. арабите не са се опитали да нанесат контраудар. Ако бълг. стан не е бил защитен, то арабите са имали достатъчно хора да пробият блокадата и да си решат тежкия проблем с прехраната. За успешна атака на укрепление съотношението трябва да е 3:1. Ако българите са били 30 000 (колкото са изпратените в помощ на Юстиниан), то на арабите са им трабвали поне 90 000 за така срещу българите и още 20 000 за пазене на вала срещу византийците, т.е. 110 000. При това положение загубите им в сраженията срещу българи и византийци са пречели да имат гарантиран успех срещу бълг. вал, но ако е нямало вал, то няма логика арабите да не се опитат да пробият бълг. обсада. Гладът е голам мотиватор, а арабите са били отчаяно гладни.

И нещо по-еретично за размисъл. Дали пък арабите не са заели идеята за двата вала от българите? В смисъл българите идват, първо правят вала, после правят огромна поразия на арабите, но те макар да имат доста сили не отреагират. След това арабите правят вал срещу българите и се стига до едногодишна окопна война. И възниква въпросът, ако първия арабски вал е бил готов преди да се появат българите, то защо Маслама отделя 20 000 за защита, но не прави втория вал, преди тази част да е напълно унищожена? Но за това преки сведения няма - тъй че аргументирането може да е само на база логика и сравнителни данни.

[Galahad]

Картата и някои от реконструкциите. За съжаление няма да може да го има всичко, дето беше запланувано, но ще може да се покажат по-образно някои неща.

Редактирано Юни 5, 2012 от Galahad

[Galahad]

Битката за Цариград - 15мин. документален филм по статията за арабската обсада на Цариград.

Редактирано Юни 11, 2012 от Galahad