ДPЕВНОГРЪЦКИЯТ ФЛОТ

[Apofis]

Тези бойни кораби имали тарани и специална украса(най-често Горгоната Медуза) и рога на носа, с цел да се въздейства психологически на противника. Дължината на тези съдове била около 20-30 метра, а ширината 1/6 от дължината.

Веслата заставали във водата под ъгъл доста по-малък от норамалното, което намалявала ефективносттта. В течение на няколко столетия това било коригирано при пентеконторите. По изображения корабите са 20-веслени, но критяните разполагали и с по-големи.

Липсата на укрепителни съоръжения при минойските дворците в Крит са яснен знак за това, че критяните разчитали предимно на своята военноморска мощ, за която свидетелства и митът за Тезей и морската хегемония на цар Минос.

ТPИАКОНТОPИ И ПЕНТЕКОНТОPИ

През Архаичната епоха(12-8 век) най-разпростарнениете видове гръцки бойни кораби биле трианконтор и пентаконтор( съответно тривеслени и петвеслени кораби)Триаконторът бил много близък по конструкция до критските кораби.

Пентеконторът представлявал особено гребен съд с множество весла- стигали по 25 на страна. Понеже разстоянието между гребците не можело да бъде повече от един метър, били дълги около 25 метра, като могат да се добавят по 3 метра за носа и кормовата секция. Така дължината на пентеконторът е средно между 28-33 метра. Ширината била около 4 метра, а максималната скорост 9,5 възла(17,5 км/ч)

Пентеконторите били в основата на безпалубните( на гръцки Афракта), открити съдове. Също обаче се строили и палубни(гр. КАТАФPАКТА) пентеконтори. Наличието на палуба защитавало гребците от слънцето и метателни снаряди на протвника. Заедно с това се увеличавала вместимостта за пасажери и можели да бъдат пренасяни провизии, коне, бойни колесници и допълнително войска, в това число; и прашкари, способни да помагат в бой с неприятелски кораб.Първоначално функцията на пентеконторите билаименно превоз на военна сила. Зад греблата дори стояли самите войни, които трябвало да водят война на сушата след това. Сведения за това има в Илиада, Одисея и Аргонавтика. С други думи пентеконторът не бил кораб специално предназначен за унищожение на други кораби, а по-скоро се явявал транспорт за войски, т.е. нещо подобно на дракарите при викингите и ладиите при славяните. По-късно се появили тарани на пентаконторите. Появяването на тарана при бойните кораби като противокорабно средство е обусловено най-вече от следните фактори :

– маневреноста, от която зависи бързото навлизане на борда на неприятелския кораб и стремителното измъквене от евентуален ответен удар;

– максималната скорост, от която зависи кинетичната енергия¦nbsp; на кораба и оттам моща на таранния удар;

– защищенност от неприятелски таранни удари, поради което било нужно увличаване броя на гребците и увеличаване хидродинамиката на съда Увеличаването броя на гребците с двама(по един от всяка страна) на пентеконторът увеличило дължината му с 1 метър. Увиличаването на дължината водело до занчително нарастване вероятностт корабът да да се сломи във вълните. Съгласно изчисленията дължина над 35 метра била критична за кораби, строени поне по тази технология, използвана в средиземноморските цивилизации от ХІІ-VІІ век пр. Христа. В този удължен вид било необходимо да бъдат добавяни все нови и нови елементи, за да усилват конструктцията на кораба. Те обаче го правели по-тежък и не били преимущество. Така корабът губил своята маневреност. Освен това било; наложително удължаване на кораба изцяло. Така неговата подводна част ставала уязвима за неприятелските тарани. По тази причина гръцките и финикийски корабостроители намерили удобното решение- да сложат още един ред гребци над първия. По този начин се удвоявала скоростта, а дължината на съда не. Така се появили биремите.

БИРЕМА

Вселедствие въвеждането на втори ред гребци противникът трябвало да отстоява на много по-голямо съпротивление. Удвоеното количество гребци довело до това, че се налагало всеки един гребец бил длъжен да умее да е в синхрон с движенията на останалите. Затова и в Античността гребците не са били така известните галерни роби(техният образ идва от по-късен период при друга технология венецианските, генуезките и шведските галери от XV-XVIII, а доброволни наемници, които печелили не по-малко от професионалните войници. Изключение в този случай е приложеното от римляните по време на Пуническите войни. Те използвали роби и престъпници за гребци, но след предварително обучение.

Те им обещали свобода след края на военните действия и изпълнили обещанието си. Образът на галерни роби идва от по-късен период при друга технология на венецианските, генуезките и шведските галери от XV-XVIII. Тогава командването можело да си позволи само 10-15 % от всички да бъдат професионални гребци, а останалите били набирани от каторжници.

Появата на биремите датира при финикийците началото, а при гърците края на VІІІв. пр. Христа. Имало палубни и безпалубни варианти. Биремите всъщност се явяват първият вид кораби , специално разработени за унищожаване морски цели на противника. Гребците на биремите практически никога не били професионални войници, а нещо като далечни предшественици на днешните професионални моряци. По време на бой гребците от горния ред имали възможност да вземат участие в схватките, доката тези от долния продължавали да гребат и поддържали маневреността. Предимството в сравнение с пентеконторите от времето на троянската война, където имало 50 хоплита и гребци едновременно, тук в биремите имало 10-12 хоплита и отделно гребци, някои от които могли да влязат в схватка. Така пентеконторът не можел да се възползва от численото си превъзходство. Твърде високият борд на биремата изключвал възможност за всякакъв опит за абордаж, а и таранен удар бирема-пентеконтор бил доста по-силен и ефективен, отколкото пентеконтор-бирема.

Благодарение на своите очевидни преимущества биремата бързо станал разпространен тип кораб.

ТРИЕРА

Според Тукидид първата триера била построена около 650 г. пр. Христа. Триерата е развитие на идеята за многовеслен кораб, които да има три реда гребци и 42 метра дължина. Тази дължина била вече твърде критична и всъщност триерите са дълги до 40 метра. Тази дължина се запазва доста дълго във вековната им история.

Типичната триера имала на борда общо ок. 180, гребци, 12-30 войника, 10-12 матроси. Гребците и матросите били командвани от келейст, а всички като цяло в триерата били командвани от триерарх. Гребците, които се намирали най-ниско, т.е. близо до водата се наричали таламитати.Те били по 27 от всяка страна. Портите за тях били твърде близко до водата. Даже при неголямо вълнение влизала вода. В тези случаи таламитите вкарвали веслата вътре и закрепвали портите с кожени прегради(на гръцки аскома).

Гребците от вторият ред се наричали зигити(по 32 от всяка страна), а тези от третия транити. Те влизали през порти, които се намирали над водата. Цnbsp;итъмът на гребане задавал флейтист, а по-късно при римляните барабанчик.

Трерата била като цяла тесен кораб. На морското равнище имала ширина около 5 метра, а дължината била към 35 метра. Тук съотношението дължина-ширана е 7:1, а при дължина 40 метра 8:1.

Дължината на веслата се претполага била ок 4-4р5 метра. За скоростта на триерата учените не са категорични. Скептичното мнение гласи, че била 7-8 възла максимум, а по-оптимиститичното-че с отлични гребци триерата можела да поддържа скорост 9 възла в продължение на 24 часа. Според това предположение единия ред гребци почивали, а други гребели.Според някои други пък развивала 18-20 възла, които били направо мечта дори за броненосците от времето на Цnbsp;уско-японската война в началото на ХХ век.Според съвременните реконструкции на триери първото скептично мнение се доближава повече до истината- 7, максимум 12 възла.Опитите с реконструкцията показали, че все пак триерите на са много бързи, а същевременно доста енергоемките. И гръцките и римските триери били въоръжени с тарани във формата на тризъбци ил глава на звяр.

Трерите не били снабдени със стационална мачта, но имали по две сменяеми(разглобяеми), а според някои източници и по три. При попътен вятър те били бързо монтирвани с усилията на матросите- Централната мачта била установена вертикално и разтягани с въжета. Носовата мачта била предназначена за немалко платно, поставено под наклон. На третата мачта имало също неголямо платно, разполжено в края на на палубата.

Имало триери, пригодени не за морски сражения, а за транспортни превози. Тези триери се наричали хоплитагагос (за пехота) и хиппагагос(съответно за конница). По принцип те не се отличавали особено от обикновените, но имали усилена палуба.

Биремите и триерите станали основни и единствени универсални кораби през Класическата епоха(ІV-Vв. Пр. Христа). В отделни

случай при неголям екипаж те можели да изпълняват и функциите на крайцери – за разузнаване, прихващане на вражески търговски и транспортни съдове, разоряване на вражеското крайбрежие и т.н.

А във важни сражения, като например това при Саламин и при Егоспотами, триери и биреми се нареждали в линеен ред, т.е. 2-4 линии от по 15-100 кораба. И се биели срещу подобни по клас и цел кораби.

Най-големият кораб, строен в Античносттта била полулегендарната тесераконтера, която била създадена по заповед на Птолемей Филопатор в Египет. Казват, че тя достигала 122 метра на дължина и 15 метра на ширина, побирала 4000 гребци и 3000 война.

Някои изследователи предполагат, че това всъщност бил огромен двукорпусен катамаран, между корпусите на който имало грамадна площадка за метателни машини и войници. Що се отнася до гребците- на всяко огромно весло се падали по 10 човека.

[byzantiner]

Виж ти, пуснали сте доклада ми от Бойна слава и във форума тука

[Apofis]

да беше много хубав и изках повече хора да го видят

[yan4ika]

Наред с триерите антични източници споменават и за пентери, октери и дори декери. Картинните изображения, обаче, винаги показват един, два или триредови бойни кораби. Вероятно числените данни на древните летописци се отнасят не за броя на хоризонталните редове гребла, а за гребците в една вертикална секция. В този ред на разсъждения излиза следното:

монера - 1 гребец на гребло;

диера - 1 гребец на горното и 1 на долното гребло;

триера - 1 гребец на горното, 1 на средното и 1 на долното гребло;

пентера - 2 гребци на горното, 2 на средното и 1 на долното гребло;

декера - 4 гребци на горното, 4 на средното и 2 на долното гребло.

Увеличаване броя на гребците, без по-голямо удължаване на кораба е било единствения начин да се увеличи скоростта, като се спазят същевременно изискванията за устойчивост на корпуса.

Както е написано в предишния доклад, в триерите гребците са били разположени в три реда: в горния ред - 31 транити за всеки борд, в средния, изместен малко назад - 27 зигити и в долния ред, в трюма - 27 таламити. На пейки, здраво вградени в корпуса, гребците били на разстояние 92 см един от труг. Греблата от горния ред били положени в сламени гнезда върху борда, тези от средния били закрепени с кожени ремъци към отворите в борда, а от долния ред излизали от борда също от кръгли отвори, закрити с кожени маншони, за да не навлиза задбордна вода.

От V век пр. Хр. гръцката триера има вече сменяема главна мачта. Според ситуацията поставяли или дългата тежка гротмачта или наклонената напред и лека фокмачта. Всяка от тях имала и ветрило - по-грубо, ленено за грота и за фока от по-лека материя. По време на бой, обикновено грота се е свалял, но фокмачтата е оставала за улесняване на преследване или бягство.

Килът на триерите бил дъбов и по-рядко от бук. Бил почти прав, повдигнат леко само отпред, а краят му с тарана бил под водата. Над тарана имало обкована с желязо тъпа греда, която му пречела да се забива прекалено навътре във вражеския корпус и по този начин да затрудни маневреността. Вълнорезът бил извит във формата на ветрило, а кърмата - полукръгла. Корпусът бил изработван от дебели дъски, захванати за ребрата с чепове. Дъното било плоско, но леко изпъкнало, така че дори и големи кораби имали газене под 2 метра.

Едва към началото на ІІ век пр. Хр. се появила непрекъснатата палуба по цялата дължина на кораба. Дотогава между носа и кърмата имало само тясна пътека. Върху непрекъснатата палуба вдигали бойна кула. Към оборудването на кораба спадали две железни котви с оловни щокове. Широките кормилни гребла били закрепени здраво към двата борда и свързани помежду си с румпел. Имало даже спасителни шамандури от корк. На кърмата била каютата на триарха (капитана на триерата) и в самия кърмови край се издигал флагщокът. Флагманът е носел още един флагщок с вимпел.

Поради олекотената си конструкция и многото отвори в бордовете триерите били изключително чувствителни към вълнение. Заради плиткото си газене пък не можели да издържат и силен натиск върху ветрилата. Затова флотите винаги са се движели близо до брега, за да може при евентуален щорм, корабите да бъдат изтеглени на суша. Ако все пак бивали изненадвани от ураган, древните мореплаватели се опитвали да легнат срещу вятъра и вълните с кърмата - никога с носа. Но и така шансовете да оцелеят били нищожни.

Навигация в днешния смисъл на думата липсвала в древността. За определяне на курса не кса разполагали с компас, лаг или часовник. Въпреки това корабите с достатъчна точност стигали до целта си. Как са плавали древните моряци?

Упс! Увлякох се. Това вече е друга тема. Ще я разработя по-късно. Но преди това ще напиша за оръжията на древните флотове.

[Galahad]

Появяването на тарана при бойните кораби като противокорабно средство

Популярното схващане за използването в бой на на античните кораби се свежда до удар с тарана, обстрел и абордаж. но има още един интересен способ, който разбира се не бил владян от всички гръцки полиси. При него корабът се прокарва между два вражески кораба. В момента, в щккойто навлиза между двата, гребците му вдигат греблата си. Така той преминава между двата кораба, потрошава греблата им и ги прави неуправляеми, а запазва своите. Макар и простичко описано, е било доста сложно и трудно за постигане и изисквало дълги и изморителни тренировки. Но пък били много полезни в битка за тези кораби, чийто екипаж го овладявал. Ефекта е като при фр. тактика за ветроходни кораби - французите се целели в мачтата; така можело да пленят кораба, вместо да го потопят.