Ресурсна ефективност на сферата на услугите и нейното влияние върху българската икономика.

[Р. Теодосиев]

Ресурсна ефективност на сферата на услугите и нейното влияние върху българската икономика.

Цялата статия: http://nauka.bg/a/%D1%80%D0%B5%D1%81%D1%83%D1%80%D1%81%D0%BD%D0%B0-%D0%B5%D1%84%D0%B5%D0%BA%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D1%84%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D1%83%D1%81%D0%BB%D1%83%D0%B3%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B8-%D0%BD%D0%B5%D0%B9%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%B2%D0%BB%D0%B8%D1%8F%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D0%B2%D1%8A%D1%80%D1%85%D1%83-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D0%BA%D0%B0

И до днес човекът и обществото като цяло имат за главна своя цел и стремеж подобряването на условията или повишаването на качеството на живота. Този стремеж и цел могат да се постигнат на база разширяването, развитието и усъвършенстването на производството, а така също и чрез повишаването на неговата ефективност.

Един от основните фактори за повишаване ефективността на икономиката е усъвършенстването на нейната структура. Прогресивните структурни изменения в икономиката, насочени към по-пълно удовлетворяване на потребностите с по-малко разходи на ресурси, се явяват един от факторите на интензивния икономически растеж.

Основната част от тази разработка е посветена на анализ на използването на производствените ресурси и с оглед на това особено внимание е отделено на повишаване на производителността им на основата на преструктурирането на сектора на услугите, тъй като той създава по-голямата част от БВП.

С изследването на ефективността на българската икономика, и в частност на сектора на услугите, през периода 1997-2009 година си поставяме три основни цели – методологическа, информационна и аналитична. Методологическата е важна, тъй като ефективността все повече се превръща в ориентир за развитието на икономическата система и за целта е нужно да се използва адекватен инструментариум за нейното измерване и оценка. Информационната е не по-малко важна, защото благодарение на публикуваните данни от статистиката може относително добре, да се представят макроикономическите процеси в страната и за целта важно е изчисляването на ефективността и производителността, както за икономиката като цяло, така и за водещия към момента сектор, този на услугите. Аналитичната е от значение за стопанската практика, доколкото стратегията на икономическите реформи предполага добро познаване на механизма на функциониране на българската икономика и на реалните процеси в нейното развитие, особено в последните няколко десетилетия.

Ефективността е съдържание и измерител на икономическото развитие и всички икономически процеси – усъвършенстването на структурата на икономиката, подобряване използването на ресурсите, оптимизация на производството, постигане на равновесие в икономическото развитие и други са подчинени на нея. Изследването на ефективността, на мястото и съдържанието й в дадената икономическа система, използването на подходящ комплекс от показатели за измерване и оценка, както и разкриването на факторите и механизмите за нейното повишаване имат ключово значение за икономическата теория и за стопанската практика на страната.

Затова целта на тази разработка е да се направи анализ на проблема за ефективността на икономическата система и да се изведе влиянието на дейностите от сектора на услугите върху нея. Основно е анализирана ефективността на два производствени фактора – заети лица и инвестиции в ДМА.

Развитието на сектор “Услуги” се обуславя и от развитието на останалите сектори в икономиката, чиято ефективност предопределя и ефективността на сферата на услугите. Успоредно с това сферата на услугите оказва силно влияние и върху тяхното развитие. Затова постигането на висока ефективност при производството на услуги и на ресурсите използвани за това производство е толкова необходимо.

Винаги актуален за икономическата теория и практика е проблема за повишаването на ефективността. Това важи за всички сфери на икономиката. Разработките в тази област обаче са насочени предимно към индустрията и селското стопанство или към конкретни отрасли и по-малко към сферата на услугите и нейните дейности.

Икономическата практика в миналото не е изчислявала икономическата ефективност на сектора на услугите, защото се считало, че там не се създава обществен продукт или национален доход. Освен това секторът на услугите се състои от много и разнообразни дейности, които се характеризират с различна ефективност и производителност, което допълнително затруднява анализа.

Секторът на услугите влияе положително върху цялото стопанство – съдейства за развитието и разпространението на иновациите, за повишаване качеството на работната сила, за интензификация на производството и увеличаване на ефективността.

Отличителна особеност за сферата на услугите е предоставянето на неосезаем продукт. Ето защо изследването на ефективността й е ключов фактор за усъвършенстването на този продукт.

Различните дейности от сферата на услугите се характеризират със специфични особености при формиране на качеството и ефективността, което затруднява оценяването им и оттам и ефективността на сектора като цяло. Характерно за голяма част от тези дейности е, че те имат двойствена функция – икономическа и социална. Затова в сферата на услугите може да се каже, че ефективността не е само икономическа, а е социално-икономическа.

Освен всичко друго резултатите в сферата на услугите се проявяват в един по-дългосрочен период и това затруднява измерването на създадените от тях ефекти в момента на влагането на ресурсите. Това е така, тъй като в тази сфера на икономиката влизат дейности като образование, здравеопазване, социално осигуряване, търговия, транспорт и съобщения, туризъм и развлечения.

Работещите вече на конкурентния Европейски пазар български фирми се стремят към по-голяма ефективност и конкурентоспособност на него. Като за целта е нужно да се наблегне на такива дейности като образование, здравеопазване, наука и социални дейности, благодарение на които се създава и поддържа качествен човешки ресурс, така необходим за новата икономика.

Ефективността в сферата на услугите може да се изследва от три страни: първо, анализ на социалната ефективност от нея; второ, влияние на сферата на услугите върху останалите сектори на икономиката и трето, изследване на ефективността в самата сфера на услугите.

Анализирайки ефективността следва да започнем със социалните функции, които този сектор изпълнява в обществото. Развитието на сферата на услугите не трябва да се разглежда само от икономическа гледна точка, която понякога може да противоречи на социалните цели на общественото развитие. Затова оценката на сферата на услугите следва да се извършва и от гледна точка на задоволените чрез нея социални потребности. Измерването обаче на социалните ефекти е труден, а понякога и невъзможен процес.

Към социалните резултати, които поражда сферата на услугите могат да се отнесат: увеличаване продължителността на живота и жизненото равнище на населението, включително намаляване на заболеваемостта, чрез профилактика и навременно лечение; подобряване на знанията, уменията и културното равнище на населението; увеличаване на свободното време и неговото качествено използване и т.н. Някои от услугите предлагани в сектора могат да се използват от потребителите само при наличието на свободно време и следователно нарастването му е условие за развитие на сферата на услугите в още по-голяма степен.

Количествено социалните резултати от сферата на услугите се измерват с изменението на средната продължителност на живота в страната на различните групи от населението, с равнището на заболеваемостта по видове болести, с относителния дял на учащите се в средните и висшите учебни заведения, спрямо цялото население, брой на населението с висше и средно образование, степен на повишаване на знанията и културното равнище на населението, увеличаване на свободното време и неговото рационално използване за отдих и почивка и др. Те обаче няма да бъдат обект на подробно разглеждане в тази разработка, тъй като вниманието ще бъде насочено повече към икономическата ефективност, която в условията на пазарна икономика е много по-желана.

Има социални ефекти, които са количествено неизмерими и тяхното съпоставяне с изразходваните ресурси е невъзможно. Освен това някои социални ефекти не са преки, а по косвен път се проявяват и то в последващ период, такъв е случая с ефекта от образованието, здравеопазването и т.н. Например, разходите направени в сферата на здравеопазването и броя на заболелите или разходите в сферата на образованието и броя на завършилите средно или висше образование. Ако разходите са относително малки, а броя на завършилите голям това все още не означава, че социалната ефективност е висока. Напротив, несъблюдаването на правилното съотношение между завършилите и потребностите на бизнеса, ниското качество на подготовка и т.н. означават ниска социална ефективност, въпреки големия брой завършили едно или друго образование и специалност. Тук също трябва да се отбележи, че социалният ефект се проявява едва в процеса на реализация на кадрите и не може да се съпостави с направените разходи за тяхната подготовка.

Нарастването на икономическата ефективност неминуемо рефлектира и върху равнището на доходите и степента на задоволяване на потребностите на обществото. Развитието на икономиката, в частност на производството на материални продукти и услуги и на обществото като цяло винаги са свързани в една или друга степен с повишаване на ефективността - икономическа и социална.

Зависимостта между икономическата и социалната ефективност показва, че в основата на социалната стои икономическата и затова вниманието ще бъде насочено повече към нея.

В сферата на услугите са концентрирани много голяма част от материалните, трудовите и финансовите ресурси в икономиката. Това е още едно основание да се разгледа въпроса за тяхната ефективност, тъй като не е без значение какъв ефект имат направените разходи за тези ресурси.

Правилното определяне на ефективността в сферата на услугите е от значение за установяване на пропорциите между нея и другите сектори на икономиката, разпределението на ресурсите между различните дейности, както и проблема за заетостта на работната сила. Всичко това води до необходимостта от разработването на този проблем и предопределя неговата значимост.

Днес никой не оспорва влиянието на сектора на услугите върху повишаването на ефективността на националното производство, тъй като съвременната икономика е немислима без развита сфера на услугите. Анализирайки ефективността в пределите на сектора на услугите трябва винаги да имаме предвид, че той е в единство и взаимодействие с останалите сектори на икономиката. Ефективността му се изразява в степента, в която той задоволява потребностите им. Същото може да се каже и за взаимоотношенията между сектора на услугите като цяло и отделните дейности включени в него.

Оценявайки дейността на различните отрасли от сферата на услугите в цялостния производствен процес, се вижда, че от резултатите от труда на заетите в тези дейности зависи и повишаването на ефективността на останалите сектори. Оттук следва, че трябва да се измерва и оценява приносът, който заетите в тези дейности имат за развитието и повишаването на ефективността на производството.

На практика максимизация по всички показатели за измерване на ефективността в сектор услуги трудно може да се постигне. Затова най-често се взема един или няколко от тези обобщаващи показатели и по тях се съди за социално-икономическата ефективност. Като такива показатели може да се използват производителността на труда , тъй като нейното увеличение е решаващо условие за по-пълноценно производство, пределна производителност , частна факторна еластичност , а също и ефективността на инвестициите в ДМА направени в сектора, изразена чрез показателите фондоемкост, фондопродуктивност и прирастна капиталоемкост.

Повишаването на производителността на труда е един от най-важните показатели за изразяване динамиката на икономическата ефективност. Успоредно с повишаването на производителността на труда се постига и по-добро разпределение и преразпределение на работната сила, както в икономиката като цяло, така и в отделните дейности от сферата на услугите. По-рационалното използване на ресурсите и труда в крайна сметка позволява да се увеличи обемът на услугите и по-добре да се задоволят потребностите на обществото от тях.

Изследването на ефективността в сферата на услугите допринася за реални изводи и резултати само при условие, че се усъвършенства статистическата информация и се детайлизират необходимите данни, защото към момента голяма част от заетите в тази сфера не са официално регистрирани и техния принос за увеличаване или намаляване на производителността на труда (ПТ) не може да бъде отчетен, а също така това може да доведе и до завишаване на действителната производителност на труда, тъй като тя се смята на база официалната брутна добавена стойност (БДС), но с по-малко от действителните заети лица.

Бурното развитие на сферата на услугите през последните години и все по-нарастващия обем на инвестициите и заетите лица в нея налагат да се актуализират показателите и методите за измерване на ефективността от тези дейности. При това е необходимо да се отчита и спецификата на сектор услуги, която се изразява в по-особените му функции.

Освен всичко останало, практиката се нуждае от конкретна методика, с която да се определи каква част от нарастването на БВП (чрез по-добрата квалификация, знания, умения и здравен статус на работната сила, заета в икономиката) е резултат от развитието на сферата на услугите. Засега това е трудно да бъде отчетено.

Ефективността на сектора на услугите зависи от отрасловата му структура. Затова е необходимо да се определят ключовите и приоритетните дейности в сектора, да се степенуват по важност и да се разгледа задоволеността на обществото от различните видове услуги.

На първо място, може да се постави усъвършенстването на дейността и инвестиционната политика в областта на образованието и науката. Това се налага поради течащите в момента реформи в образованието и от необходимостта то да се обвърже по-тясно с нуждите на бизнеса, както и от потребността да се създадат необходимите условия за прилагането на съвременни и модерни методи на обучение.

На второ място, голяма е необходимостта от инвестиции и промени и в областта на здравеопазването. С този демографски спад на нацията, с пропуските в здравната реформа и с твърде ниските нива на инвестиции в тази дейност се стига до неимоверно голям проблем за бъдещето на българската нация. Тук не става въпрос само за качеството на работната сила, което е особено важно, но вече и за количественото й съотношение. Затова качеството и ефективността в тази дейност са много важни.

Многоаспектността и сложността на показателите за ефективност в сферата на услугите създават трудности, както за теорията, така и за практиката. Не е окончателно решен въпроса за нейното конкретно съдържание и чертаенето на пътища за нейното усъвършенстване.

Този проблем изисква по-нататъшни проучвания, с цел създаването на практически приложима методика и показатели, които да се използват на национално и отраслово равнище. За подобряване на ефективността в сектора на услугите ще допринесат: по-улеснен достъп за кредитиране на фирми от сферата на услугите, с цел подобряване тяхната конкурентоспособност спрямо фирмите от другите страни на ЕС, тъй като е ясно, че и в следващите години сферата на услугите ще продължава да е водещ сектор в икономиката на България, а конкуренцията, особено от съседни страни може да доведе до намаляване силата на този сектор и оттук и като цяло на икономиката; облекчаване на режима за привличане на чуждестранни инвестиции в сферата на услугите и в икономиката като цяло; уеднаквяване качеството на услугите, така че да съответства на изискванията и критериите на ЕС; развитие, изграждане и усъвършенстване на инфраструктурата, тъй като по този начин може да се стимулира допълнително заетостта и производството в сферата на услугите; данъчни преференции и субсидии за инвестиции в научната и развойната дейност, които са много необходими сега и в бъдеще.

Изменението в ефективността от използването на труда в сферата на услугите може да се дължи на: изменения в количеството на заетите лица; в по-доброто използване на работното време; в интензивността на труда; в качеството на работната сила; в способността да се използва наличната информация по-добре; в по-съвършените методи за управление и т.н.

По-високите темпове на нарастване на производителността на труда са доказателство за повишаване на ефективността и обратно. Затова отначало следва да проследим динамиката на производителността на труда като цяло в сектора, а след това изследването да се конкретизира за отделните дейности, за да могат да се разкрият положителните и отрицателните тенденции в тях, влияещи върху общите икономически резултати.

Цялата статия: http://nauka.bg/a/%D1%80%D0%B5%D1%81%D1%83%D1%80%D1%81%D0%BD%D0%B0-%D0%B5%D1%84%D0%B5%D0%BA%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D1%84%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D1%83%D1%81%D0%BB%D1%83%D0%B3%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B8-%D0%BD%D0%B5%D0%B9%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%B2%D0%BB%D0%B8%D1%8F%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D0%B2%D1%8A%D1%80%D1%85%D1%83-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D0%BA%D0%B0

[БатеВаньо]

Това е хубаво пожелание:

Следователно, стабилизирането на икономиката на страната, излизането от икономическата криза и повишаването на жизнения стандарт са възможни само на основата на повишаването на производителността на ресурсите, а за това както се вижда, голям принос имат дейностите от сектора на услугите.

производителността на ресурсите да се разбира производителността на човешките ресурси, изключително когато става дума за услуги.

а това е правилен извод, от гледна точка на количествените данни:

Въпреки данните за нарастващото образование и квалификация на работната сила в българската икономика липсва добра организация на труда, което заедно с ниското заплащане я демотивира и се отразява отрицателно върху ефективността на производството.