Умисъл . Характеристика и видове

[Monarh]

Умисълът е един от двете форми на вината. Той е положителното субективно отношение на дееца към общественоопасните последици на деянието му.

Съгласно чл.11 , ал.2 НК ,,Деянието е умишлено, когато деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал или допускал настъпването на тези последици."

Открояват се 2 момента: интелектуален и волеви.

При интелектуалния момент деецът е наясно с обществената опасност на деянието си:

- деецът съзнава общественоопасния характер на извършеното деяние в смисъл , че го разбира като условие за настъпването на някакви общественоопасни последици (очертани или неочертани от престъпния резултат)

- деецът предвижда определени общественоопасни последици и по специално очертаните в закона от престъпния резултат (съставомерните общественоопасни последици), когато е сигурен и че няма пречки за тяхното настъпване.

При волевия момент деецът или пряко иска, или съзнателно допуска настъпването на съставомерните общественоопасни последици на своето деяние.

Според това, дали престъплението е безрезултатно или резултатно и как се проявява волевият момент при резултатните престъпления, различаваме 2 вида умисъл:

- пряк - когато престъплението е просто извършване или, когато престъплението е резултатно и общественоопасните последици са целени от дееца, той иска тяхното настъпване. Например - стреля в някого, за да причини смъртта му.

- евентуален - когато престъплението е резултатно, но съставомерните общественоопасни последици не са целени от дееца, а са възможен допълнителен резултат, с чието настъпване той се съгласява, преследвайки своята цел. Например - стреля по лице, охранявано от бодигардове, при което убива един от бодигардовете. По отношение на неговата смърт е налице евентуална умисъл. Деецът върши своето деяние не, за да се стигне до общественоопасната последица, а - за да постигне нещо друго. Той е бил наясно, че преследването на целта му може да доведе до настъпването на общественоопасните последици . В същото време той не се отказва от това преследване, защото не е против настъпването на общественоопасните последици, а проявява безразличие към тях. Той ги допуска, т.е. е безразличен към настъпването им. Докато при самонадеяността деецът е против тяхното настъпване.

Двата основни вида умисъл не зависят от психическото състояние на дееца.

Има и други видове, които зависят от психическото състояние:

- обикновен умисъл

- афектен умисъл - когато решението за извършване на престъплението е взето в състояние на силно душевно раздразнение, т.е. - на афект

- предумисъл - когато решението за извършване на престъплението е взето в сравнително спокойно душевно състояние след известно обмисляне на съществените моменти на престъплението

И накрая, в зависимост от това, дали решението за извършване на престъплението е взето по-рано или - непосредствено преди извършването на престъплението, различаваме предварителен и внезапен умисъл. С изключение на тези престъпления, за които законът изрично предвижда непредпазливост, всички останали престъпления са умишлени.

Приготовлението, опитът, а дори и съучастието са възможни само при умишлените престъпления.

Редактирано Юни 2, 2012 от КГ125

[КГ125]

Добре! Винаги съм мислил, че основните моменти на правото трябва да се преподават в средните училища, така, че такова изложение е много полезно, колега Петров

[insighting]

Мъж е обвинен в убийство на съпругата си. Признат е за виновен и присъдата влиза в сила. След понасяне на наказанието го освобождават. По-късно той случайно среща жена си на улицата и в пристъп на гняв наистина я убива.

Какво ще постанови Съдът в този случай?

[Last roman]

Човекът си е излежал убийството (превантивно) така че дори не трябва да е арестуван. Имаше един забавен разказ на тая тема: Time in advance на Уилиам Тен:

http://lib.ru/INOFANT/TENN_W/time_adv.txt

Редактирано Юни 4, 2012 от Last roman

[insighting]

Точно така. Интересното е, че този казус беше включен в изпитите за младши съдии.

[Last roman]

Точно така. Интересното е, че този казус беше включен в изпитите за младши съдии.

Да, човек не може да бъде съден два пъти за едно и също престъпление.

[Galahad]

Умисълът е един от двете форми на вината. Той е положителното субективно отношение на дееца към общественоопасните последици на деянието му.

Има и една друга теория за вината, но тя е разпространена главно сред цивилистите. В смисъл, че определянето на вината като субективно отношение трудно се нагажда към непредпазливостта, при която човекът изобщо не се е усетил, че има някакъв риск, пък камо ли да е имал някакво отношение към последиците от деянието. Затова те измествет центъра от това какво е имал, към това, какво е нямал. При непредпазливостта е трябвало да има отншение, ама е нямал, а при останалите е имал отношение, но колкото по-тежка е формата на вината, толкова и деецът се е отдалечил от изискуемото от закона отношение.

Това разбира се е повече в теорията. Коя от теориите ще наделее за практиката няма особено значение.

Мъж е обвинен в убийство на съпругата си. Признат е за виновен и присъдата влиза в сила. След понасяне на наказанието го освобождават. По-късно той случайно среща жена си на улицата и в пристъп на гняв наистина я убива.

Какво ще постанови Съдът в този случай?

Нещо казусът не е възпроизведен изцяло. Имаше един американски филм на такава тема. Една жена я бяха тикнали в затвора, защото съпругът й и любовницата му бяха инсценирали, че тя е убила последната. Когато жената излезе от затвора, тя разбра, че не само любовницата е жива, ами и че е щастливо омъжена за съпругът й. И я уби, надявайки се, че след като вече е излежала това убийство няма да лежи втори път, но пак я осъдиха и тя като чу втората присъда си преряза вените. Защитната й теза, че е убила любовницата и е излежала присъдата не свърши работа.

Иначе това със съпругът мисля че беше някакъв истински случай, който са го натъкмили за казус.

Та къде е уловката с принципа non bis in idem, т.е. не може (същия човек да бъде осъден) за същото?

Проблемът е в "същото" - като време, място, предмет и деяние. Тази дето във филма уби любовницата на мъжа си втория път го направи по друго време и място, а първият път се оказа съдебна грешка, т.е. е било убито и друго лице (от съпругът и любовницата, чиите тленни останки бяха обявени, че са на любовницата). И тъй като тези неща са много важни, то ако не се установят, се случва онова, на което се казва, обвиняемият да бъде оправдан поради недоказаност. Признаците, които изброих не трябва да ги схващате максималистично, т.е. времето до секунда, мястото до микрон и т.н. Но трябва да са ясно определени.

По-сложно щеше да е въ вфилма, ако докато съпругът е инсценирал убийството на любовницата, то съпругата наистина да я беше убила през това време, а да я осъдят за мнимия труп, пък след това да се разкрие, че алибито й е, че по това време е била ангажирана ама наистина с това, за което са я осъдили. Те това е сложен казус, но у нас трагедии няма - ген. Марин щеше да издаде указ за помилването й дори да няма право да го стори, а министър Маргарита Попова щеше да го приведе в изпълнение въпреки че нито е законен, нито е приподписан от нея, но тъй или иначе няма как без нейна благословия да пуснат някой от затворите, тъй като са на подчинение на министъра на провъсадието. Та това е милата родна картинка, макар решението което би се получило у нас изобщо няма да бъде одобрено като решение на казус.

[insighting]

Иначе това със съпругът мисля че беше някакъв истински случай, който са го натъкмили за казус.

...решението което би се получило у нас изобщо няма да бъде одобрено като решение на казус.

Да, истински случай е. Може би у нас такова становище не би било одобрено като решение на казуса, но е било одобрено като решение на същия по време на изпитите за младши съдии, проведени в Русия. Руското право се различава от американското, както и нашето...

Например, у нас фиктивният брак е трудно доказуем и не може да осъдят някого за това. Друг е въпросът, че раздел 'измама' на Наказателния кодекс предоставя такава възможност. В Русия, както и в Америка, фиктивният брак е ясно дефиниран и законовите последици произтичат от Семейния кодекс.

[DendroaspisP]

... фиктивният брак е ясно дефиниран и законовите последици произтичат от Семейния кодекс.

Ще изместя за малко темата, но наскоро ми показаха една изпитна работа на студент, в която той сериозно си мислеше, че СК (Семейния кодекс) означавало Сватбен кодекс, защото по неговата логика урежда института на брака.

[Scaevola]

Умисълът е съзнателна форма на вина, чиято общества укоримост е по-голяма в сравнение с тази на непредпазливостта. Умисълът е и основна форма на вина при повечето престъпления, уредени в Особената част на НК (както и в проекта за нов НК).

Разпоредбата на чл.11, ал.2 НК постановява, че деянието е умишлено, когато деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал или допускал настъпването на тези последици. За наличието на умисъл про осъществяването на едно деяние и за формата на умисъл се съди от всички обстоятелства по случая. От тук двете основни форми - пряк и евентуален - разкриват особености най-вече в техния интелектуален момент

Интелектуалния момент на умисъла отразява осъществената от дееца съзнателна дейност и включва два елемента: предвиждане на общественоопасните последици и формиране на съзнание за общественоопасния характер на деянието.

И при двата вида умисъл деецът предвижда настъпването на конкретни последици. Той осъществява деянието при наличие на познание за бъдещо сигурно събитие или вероятното настъпване именно на тези последици, които е предизвикал в действителността, чрез деянието си. При умисъл предвиждането е свързано с отражение в съзнанието на субекта на особеностите на конкретното деяние, на конкретните общественоопасни последици и на конкретна причнинна връзка между тях.

При престъпленията на просто извършване е характерно, че в съставите им не са посочени конкретни последици. Едиствено съставомерно изменение на съществуващата действителност се явява самото осъществено деяние. При деяния от този тип е достатъчно деецът да има познание само за обективните свойства на своето деяние. Например, за да е налице умисъл за блудство е достатъчно деецът да съзнава, че деянието е от естество да възбуди или удоволетвори полово желание без съвкупление - арг. чл.149 НК.

За резултатните престъпления е характерно, че наред с деянието в състава на съответното престъпление са визирани и точно определени последици. За това е необходимо субектът да има познание както за обективните свойства на своето деяние, така и за бъдещото сигурно или вероятно настъпване на конкретния съставомерен резултат.

При престъпления на поставяне в опасност, последната е визирания в състава общественоопасен резултат. Поради това интелектуалния момент на умисъла при тези деяния включва представи на дееца относно конкретната опасност, която ще предизивика деянието. Например при необезопасяване на строително скеле като по този начин съзнателно нарушава правилата установение за безопасни и здравословни условия на труд, субектът на престъплението по чл.136, ал.1 НК, трябва да предвижда конкретната опасност, която неговото деяние създава за живота или здравето на хората, които ползват това скеле.

При увреждащите престъпления съставомерните последици се изразяват в конкретно отрицателно изменение на обекта на посегателството или на условията за неговото нормално съществуване. Когато извършеното престъпление е от тази категория, деецът трябва да предвижда именно това конкретно отрицателно изменение на непосредствения обект, съответно на посочените условия. Отнемане на чужда движима вещ при кражба или грабеж например се изразява в прекратяване на фактическата власт върху вещта и в установяване на такава власт от дееца, и той предвижда именно това.

Както при прекия така и при евентуалния умисъл законът изисква при осъществяване на съответното поведение субектът да е съзнавал общественоопасния характер на своето деяние. Този елемент от интелектуалния момент на умисъла е равнозначен на съзнание за това, че осъщественото деяние застрашава или уврежда обществените отношения, които са непосредствен обект на съответното престъпление. Съзнанието за общественоопасния характер, трябва да обхваща всички обективни признаци на съответния престъпен състав, защото те характеризират престъплението от гледна точка на място, време, обстановка, използвани средства и други обстоятелства, при съвкупността на които се проявява конкретната обществена опасност на осъщественото престъпление.

Предвиждането на общественоопасните последици и съзнанието за общественоопасния характер на деянието са взаимно свързани. Трябва да се отбележи, че те заедно формират интелектуалния момент на умисъла. Но от психологична гледна точка предвиждането на последиците от деянието се явява предпоставка деецът да осъзнае характер на деянието, защото последното е възможно само ако у него са формирани представите относно бъдещото отрицателно изменение на съществуващата обществена действителност.

Волевият момент на умисъла е отношение на дееца към настъпването на последиците от гледна точка на целите, които той преследвам предприемайки престъпното поведение. Това отношение е различно в двете форми на умисъла. Когато действа с пряк умисъл, субектът пряко цели да предизвика именно съставомерни последици, а когато осъществява деянието с евентуален умисъл, той се отнася към тях с безразличие.

Интелектуалния и волевия момент заедно образуват умисъла. Те кумулативно, трябва да са налице, за да има умисъл, липсата на един от двата момента изключва умисъла. Но познанието за бъдещото настъпване на последиците е предпоставка за формирането на волево отношение. Без предвиждане на последиците не може да се стигне до формиране на волевия момент.

Пряк умисъл

Деянието е извършено с пряк умисъл, когато субектът е предвиждал сигурното или вероятно настъпване на неговите конкретни общественоопасни последици и е съзнавал общественоопасния му характер, като е искал настъпването на съставомерния резултат

Интелектуалния момент на прекия умисъл се изразява в това, че субектът е предвиждал конкретни общественоопасни последици от деянието и е съзнавал неговия общественоопасен характер. Предвиждането на конкретните общественоопасни последици при прекия умисъл може да бъде сигурно или вероятно. Предвиждането е сигурно, когато деецът има познание за неизбежното настъпване на общественоопасните последици като следствие от извършеното деяние. Например при стрелба в главата от упор.

Предвиждането на вероятното настъпване на конкретните последици - когато в съзнанието се е оформила представа, че такива последици могат да настъпят, но може и да не настъпят. Например стреля се от разстояние по жертвата без деецът да е сигурен дали ще улучи.

Съзнанието за общественоопасния характер на деянието е налице, когато извършителят знае, че конретното негово поведение застрашава или уврежда непосредствения обект на престъплението от съответния вид - например като стреля по жив човек, ще го лиши от живот.

Волевият момент на прекия умисъл отразява, че деецът е искал настъпването на общественоопасните последици, че той ги желае, че има за цел, цели тяхното предизвикване.

При резултатни престъпления - има пряк умисъл, когато деецът с действията си има за цел да предизвика опасност, която е съставомерна последица на деянието или предвиденото в състава увреждане на непосредствения обект, ако престъплението е от категорията на увреждащите.

При престъпления на просто извършване - при тях деецът преследва определена цел като съзнава, че нейното постигане е невъзможно без осъществяване на изпълнителното деяние. Поради това е достатъчно, той да съзнава неизбежността на деянието за постигане на цел, която не е съставомерен резултат на дадения вид посегателство.

Евентуален (косвен) умисъл - когато субектът е предвиждал вероятното настъпване на неговите конкретни общественоопасни последици и е съзнавал общественоопасния му характер, като е допускал настъпването на съставомерния резултат.

Интелектуален момент - при евентуалния умисъл се изразява в това, че субектът е предвиждал само вероятното настъпване на конкретни общественоопасни последици от деянието и е съзнавал общественоопасния му характер.

За косвения умисъл е характерно, че субектът преследва някаква цел, определени последици, които не са престъпен резултат на осъщественото посегателство. Нещо повече - целеният резултат може да бъде и правомерен. При косвения умисъл съставомерните общественоопасни последици са възможен, вероятен, страничен или косвен резултат от деянието. Например деецът цели да се спаси от измръзване, когато пали огън, а опожаряване на сградата, намираща се в близост, да е възможен страничен резултат.

При тази форма, деецът има познание за възможното, вероятното, евентуалното настъпване на конкретни общественоопасни последици, които са съставомерен резултат от съответното престъпление.

Когато деянието е осъществено с косвен умисъл, съзнанието за неговия общественоопасен характер е свързано само с представата за отрицателно засягане на обществените отношения, в случай, че настъпят престъпните последици.

Волевият момент - при евентуален умисъл - е допускането на общественоопасните последици от дееца. Въпреки че ги е предвиждал, той се е съгласявал, примирявал се е с тяхното настъпване, отнасял се е безразлично към тях, стига да постигне набелязаната цел.

Разграничение между пряк и евентуален умисъл

От интелектуален момент - и при двете форми на умисъл деецът винаги предвижда конкретни последици. Но при пряк умисъл той има престава за възможното или сигурно настъпване на резултата, а при евентуален умисъл - само за възможното му настъпване.

Основното различие е във волевия момент - при пряк умисъл, субектът пряко цели общественоопасните последици, а когато действа с косвен умисъл, той само се съгласява с тяхното възможно настъпване в действителността.

Видове умисъл

Общата особеност е, че те винаги съдържат основните белези на интелектуалния и волевия момент било на прекия, било на косвения умисъл. Видовете умисъл се разграничават по някои особености на интелектуалния момент или поради особени емоционални състояния, в които се е намирал деецът при вземане и изпълнение на решението за извършване на престъплението.

1. Внезапен умисъл - налице е когато деецът взема решение за извършване на престъплението веднага след като осъзнае дадена потребност от изменение на действителността и изпълнява решение незабавно след като го е взел или малко след това.

2. Предварителен умисъл (предумисъл) - характеризира се с това, че субектът на престъплението е извършил деянието по предварително решение, взето при сравнително спокойно и хладнокръвно състояние след обсъждане на мотивите "за" и "против" извършването му. Така предумисълът се характеризира с кумулативното наличие на 3 особености.

- преди всичко решението е взето предварително, когато между момента, в които субектът решава да извърши деянието и този на неговото осъществяване, е изминал известен период от време, който му позволява спокойно и хладнокръвно обмисляне на решението. Въпросът за продължителността на този период е фактически.

- решението е взето в сравнително спокойно и хладнокръвно състояние - когато интелектуалните способности на дееца не са били повлияни от външни дразнители, които възбуждат емоционалната дейност на мозъка. Това състояние позволява обмислянето на престъплението спокойно и хладнокръвно и вземането на решение.

- мотивите "за" и "против" - трябва деецът действително да е обмисял престъплението, а не да е имал възможност за това.

3. Афектен умисъл - за него са характерни два момента - особеното състояние на дееца при вземане на решението за осъществяване на деянието; провокиращото поведение на пострадалия срещу виновния или негови ближни

а) При афектния умисъл субектът взема решение за осъществяване на престъплението и действа в състояние на силно раздразнение, т.е. когато съзнанието му е овладяно от чувствата до такава степен, при което възможността ми да взема правилно решение и да ръководи постъпките си е значително с намалена степен, без той да е бил лишен от нея. Времетраенето отново е фактически въпрос, но съдебната практика приема, че става въпрос за около 30 мин.

б) За да има това състояние наказателноправно значение е необходимо то да е провокирано от определени в закона форми на противоправно поведение на пострадалия - насиле, тежка обида или тежка клевета или друго противозаконно действие на жертвата, от което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици. Противоправното поведение трябва да е насочено срещу виновния или негови ближни.

в) Провокиращото поведение на пострадалия има особено съществено значение за обществената опасност при някои престъпления против личността и поради това е отчетено от законодателя и за тях са предвидени по-леки наказания в сравнение с тези за същите престъпления при внезапен умисъл.

4. Условен умисъл - това е този при който решението за извършване на престъпление съдържа известно условие, с чието сбъдване субектът свързва осъществяването на деянието. Например деецът(кредитор) отива да иска парите си от заема при пострадалия(длъжник) с идеята, че ако парите не бъдат върнати ще го убие.

5. Алтернативен умисъл пък е налице, когато деецът се насочва към два или повече възможни престъпни резултата, различни по характер като цели или допуска настъпването само на един, който и да е от тях.

6. Неопределен умисъл - това са случаите, когато субектът се насочва към последици от определен вид, като няма ясна представа за конкретното засягане на обекта. Например - той може да цели причиняване на телесна повреда, като степента на увреждане здравето на жертвата може да бъде различна, да желае отнемането на чужда вещ без ясна представа за нейната стойност.

[Galahad]

При престъпления на поставяне в опасност, последната е визирания в състава общественоопасен резултат. Поради това интелектуалния момент на умисъла при тези деяния включва представи на дееца относно конкретната опасност, която ще предизивика деянието. Например при необезопасяване на строително скеле като по този начин съзнателно нарушава правилата установение за безопасни и здравословни условия на труд, субектът на престъплението по чл.136, ал.1 НК, трябва да предвижда конкретната опасност, която неговото деяние създава за живота или здравето на хората, които ползват това скеле.

Примерът не е много удачен, защото това обикновено е непредпазливост - т.е. или не се предвижда, че някой може да пострада или че е възможно, но няма да се случи.

За да е умисъл то или необезопасяването трябва да е именно с цел някой да падне или че вироятно някой ще падне, ама голяма работа.

При 136 ал. 1 НК се касае за дейности, при които нарушаването на правилата обикновено (почти винаги) води до злополука - напр. работа с взривни вещества, при опасност от обгазяване и др. под. По необезопасено скеле в продължение на стотици дни могат да минат стотици работници и никой да не падне - на практика в момента това е реалната ситуация в България, където скелетата обикновено са необезопасени. Ако обаче при взрив не се махнат хората от мястото на взрива или пък се пратят хора в помещение, където е изтекъл отровен газ без съответната апаратура за дишане, то е твърде вероятно да има жертви. Тук говорим за евентуален умисъл - било му е все едно на човека, че обикновено става злополука. Ако мерките не са били взети, защото на мястото е била любимата тъща/свекърва, то може да си поговорим и направо за умишлено убийство.

Иначе въпросът е разгледан доста по-подробно.

[Scaevola]

За да не бъда груб като сложа кавички на колега. Колега, състава по ал.1 на чл. 136 НК е умишлено деяние, явно сте забравил, че там където деянието е извършено по непредпазливост в НК изрично се упоменава формата на вина като непредпазлива - вж. ал.2 с.ч. Мисля да не Ви, изяснявам състава по ал.1, но ако желаете няма да ми бъде проблем.

П.С. Леко напомняне - наказваме умишлените деяния, а тези по непредпазливост само в предвидените от закона случаи!

[КГ125]

Умисълът е съзнателна форма на вина, чиято общества укоримост е по-голяма в сравнение с тази на непредпазливостта. Умисълът е и основна форма на вина при повечето престъпления, уредени в Особената част на НК (както и в проекта за нов НК).

Разпоредбата на чл.11, ал.2 НК постановява, че деянието е умишлено, когато деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал или допускал настъпването на тези последици. За наличието на умисъл про осъществяването на едно деяние и за формата на умисъл се съди от всички обстоятелства по случая. От тук двете основни форми - пряк и евентуален - разкриват особености най-вече в техния интелектуален момент

Интелектуалния момент на умисъла отразява осъществената от дееца съзнателна дейност и включва два елемента: предвиждане на общественоопасните последици и формиране на съзнание за общественоопасния характер на деянието.

И при двата вида умисъл деецът предвижда настъпването на конкретни последици. Той осъществява деянието при наличие на познание за бъдещо сигурно събитие или вероятното настъпване именно на тези последици, които е предизвикал в действителността, чрез деянието си. При умисъл предвиждането е свързано с отражение в съзнанието на субекта на особеностите на конкретното деяние, на конкретните общественоопасни последици и на конкретна причнинна връзка между тях.

При престъпленията на просто извършване е характерно, че в съставите им не са посочени конкретни последици. Едиствено съставомерно изменение на съществуващата действителност се явява самото осъществено деяние. При деяния от този тип е достатъчно деецът да има познание само за обективните свойства на своето деяние. Например, за да е налице умисъл за блудство е достатъчно деецът да съзнава, че деянието е от естество да възбуди или удоволетвори полово желание без съвкупление - арг. чл.149 НК.

За резултатните престъпления е характерно, че наред с деянието в състава на съответното престъпление са визирани и точно определени последици. За това е необходимо субектът да има познание както за обективните свойства на своето деяние, така и за бъдещото сигурно или вероятно настъпване на конкретния съставомерен резултат.

При престъпления на поставяне в опасност, последната е визирания в състава общественоопасен резултат. Поради това интелектуалния момент на умисъла при тези деяния включва представи на дееца относно конкретната опасност, която ще предизивика деянието. Например при необезопасяване на строително скеле като по този начин съзнателно нарушава правилата установение за безопасни и здравословни условия на труд, субектът на престъплението по чл.136, ал.1 НК, трябва да предвижда конкретната опасност, която неговото деяние създава за живота или здравето на хората, които ползват това скеле.

При увреждащите престъпления съставомерните последици се изразяват в конкретно отрицателно изменение на обекта на посегателството или на условията за неговото нормално съществуване. Когато извършеното престъпление е от тази категория, деецът трябва да предвижда именно това конкретно отрицателно изменение на непосредствения обект, съответно на посочените условия. Отнемане на чужда движима вещ при кражба или грабеж например се изразява в прекратяване на фактическата власт върху вещта и в установяване на такава власт от дееца, и той предвижда именно това.

Както при прекия така и при евентуалния умисъл законът изисква при осъществяване на съответното поведение субектът да е съзнавал общественоопасния характер на своето деяние. Този елемент от интелектуалния момент на умисъла е равнозначен на съзнание за това, че осъщественото деяние застрашава или уврежда обществените отношения, които са непосредствен обект на съответното престъпление. Съзнанието за общественоопасния характер, трябва да обхваща всички обективни признаци на съответния престъпен състав, защото те характеризират престъплението от гледна точка на място, време, обстановка, използвани средства и други обстоятелства, при съвкупността на които се проявява конкретната обществена опасност на осъщественото престъпление.

Предвиждането на общественоопасните последици и съзнанието за общественоопасния характер на деянието са взаимно свързани. Трябва да се отбележи, че те заедно формират интелектуалния момент на умисъла. Но от психологична гледна точка предвиждането на последиците от деянието се явява предпоставка деецът да осъзнае характер на деянието, защото последното е възможно само ако у него са формирани представите относно бъдещото отрицателно изменение на съществуващата обществена действителност.

Волевият момент на умисъла е отношение на дееца към настъпването на последиците от гледна точка на целите, които той преследвам предприемайки престъпното поведение. Това отношение е различно в двете форми на умисъла. Когато действа с пряк умисъл, субектът пряко цели да предизвика именно съставомерни последици, а когато осъществява деянието с евентуален умисъл, той се отнася към тях с безразличие.

Интелектуалния и волевия момент заедно образуват умисъла. Те кумулативно, трябва да са налице, за да има умисъл, липсата на един от двата момента изключва умисъла. Но познанието за бъдещото настъпване на последиците е предпоставка за формирането на волево отношение. Без предвиждане на последиците не може да се стигне до формиране на волевия момент.

Пряк умисъл

Деянието е извършено с пряк умисъл, когато субектът е предвиждал сигурното или вероятно настъпване на неговите конкретни общественоопасни последици и е съзнавал общественоопасния му характер, като е искал настъпването на съставомерния резултат

Интелектуалния момент на прекия умисъл се изразява в това, че субектът е предвиждал конкретни общественоопасни последици от деянието и е съзнавал неговия общественоопасен характер. Предвиждането на конкретните общественоопасни последици при прекия умисъл може да бъде сигурно или вероятно. Предвиждането е сигурно, когато деецът има познание за неизбежното настъпване на общественоопасните последици като следствие от извършеното деяние. Например при стрелба в главата от упор.

Предвиждането на вероятното настъпване на конкретните последици - когато в съзнанието се е оформила представа, че такива последици могат да настъпят, но може и да не настъпят. Например стреля се от разстояние по жертвата без деецът да е сигурен дали ще улучи.

Съзнанието за общественоопасния характер на деянието е налице, когато извършителят знае, че конретното негово поведение застрашава или уврежда непосредствения обект на престъплението от съответния вид - например като стреля по жив човек, ще го лиши от живот.

Волевият момент на прекия умисъл отразява, че деецът е искал настъпването на общественоопасните последици, че той ги желае, че има за цел, цели тяхното предизвикване.

При резултатни престъпления - има пряк умисъл, когато деецът с действията си има за цел да предизвика опасност, която е съставомерна последица на деянието или предвиденото в състава увреждане на непосредствения обект, ако престъплението е от категорията на увреждащите.

При престъпления на просто извършване - при тях деецът преследва определена цел като съзнава, че нейното постигане е невъзможно без осъществяване на изпълнителното деяние. Поради това е достатъчно, той да съзнава неизбежността на деянието за постигане на цел, която не е съставомерен резултат на дадения вид посегателство.

Евентуален (косвен) умисъл - когато субектът е предвиждал вероятното настъпване на неговите конкретни общественоопасни последици и е съзнавал общественоопасния му характер, като е допускал настъпването на съставомерния резултат.

Интелектуален момент - при евентуалния умисъл се изразява в това, че субектът е предвиждал само вероятното настъпване на конкретни общественоопасни последици от деянието и е съзнавал общественоопасния му характер.

За косвения умисъл е характерно, че субектът преследва някаква цел, определени последици, които не са престъпен резултат на осъщественото посегателство. Нещо повече - целеният резултат може да бъде и правомерен. При косвения умисъл съставомерните общественоопасни последици са възможен, вероятен, страничен или косвен резултат от деянието. Например деецът цели да се спаси от измръзване, когато пали огън, а опожаряване на сградата, намираща се в близост, да е възможен страничен резултат.

При тази форма, деецът има познание за възможното, вероятното, евентуалното настъпване на конкретни общественоопасни последици, които са съставомерен резултат от съответното престъпление.

Когато деянието е осъществено с косвен умисъл, съзнанието за неговия общественоопасен характер е свързано само с представата за отрицателно засягане на обществените отношения, в случай, че настъпят престъпните последици.

Волевият момент - при евентуален умисъл - е допускането на общественоопасните последици от дееца. Въпреки че ги е предвиждал, той се е съгласявал, примирявал се е с тяхното настъпване, отнасял се е безразлично към тях, стига да постигне набелязаната цел.

Разграничение между пряк и евентуален умисъл

От интелектуален момент - и при двете форми на умисъл деецът винаги предвижда конкретни последици. Но при пряк умисъл той има престава за възможното или сигурно настъпване на резултата, а при евентуален умисъл - само за възможното му настъпване.

Основното различие е във волевия момент - при пряк умисъл, субектът пряко цели общественоопасните последици, а когато действа с косвен умисъл, той само се съгласява с тяхното възможно настъпване в действителността.

Видове умисъл

Общата особеност е, че те винаги съдържат основните белези на интелектуалния и волевия момент било на прекия, било на косвения умисъл. Видовете умисъл се разграничават по някои особености на интелектуалния момент или поради особени емоционални състояния, в които се е намирал деецът при вземане и изпълнение на решението за извършване на престъплението.

1. Внезапен умисъл - налице е когато деецът взема решение за извършване на престъплението веднага след като осъзнае дадена потребност от изменение на действителността и изпълнява решение незабавно след като го е взел или малко след това.

2. Предварителен умисъл (предумисъл) - характеризира се с това, че субектът на престъплението е извършил деянието по предварително решение, взето при сравнително спокойно и хладнокръвно състояние след обсъждане на мотивите "за" и "против" извършването му. Така предумисълът се характеризира с кумулативното наличие на 3 особености.

- преди всичко решението е взето предварително, когато между момента, в които субектът решава да извърши деянието и този на неговото осъществяване, е изминал известен период от време, който му позволява спокойно и хладнокръвно обмисляне на решението. Въпросът за продължителността на този период е фактически.

- решението е взето в сравнително спокойно и хладнокръвно състояние - когато интелектуалните способности на дееца не са били повлияни от външни дразнители, които възбуждат емоционалната дейност на мозъка. Това състояние позволява обмислянето на престъплението спокойно и хладнокръвно и вземането на решение.

- мотивите "за" и "против" - трябва деецът действително да е обмисял престъплението, а не да е имал възможност за това.

3. Афектен умисъл - за него са характерни два момента - особеното състояние на дееца при вземане на решението за осъществяване на деянието; провокиращото поведение на пострадалия срещу виновния или негови ближни

а) При афектния умисъл субектът взема решение за осъществяване на престъплението и действа в състояние на силно раздразнение, т.е. когато съзнанието му е овладяно от чувствата до такава степен, при което възможността ми да взема правилно решение и да ръководи постъпките си е значително с намалена степен, без той да е бил лишен от нея. Времетраенето отново е фактически въпрос, но съдебната практика приема, че става въпрос за около 30 мин.

б) За да има това състояние наказателноправно значение е необходимо то да е провокирано от определени в закона форми на противоправно поведение на пострадалия - насиле, тежка обида или тежка клевета или друго противозаконно действие на жертвата, от което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици. Противоправното поведение трябва да е насочено срещу виновния или негови ближни.

в) Провокиращото поведение на пострадалия има особено съществено значение за обществената опасност при някои престъпления против личността и поради това е отчетено от законодателя и за тях са предвидени по-леки наказания в сравнение с тези за същите престъпления при внезапен умисъл.

4. Условен умисъл - това е този при който решението за извършване на престъпление съдържа известно условие, с чието сбъдване субектът свързва осъществяването на деянието. Например деецът(кредитор) отива да иска парите си от заема при пострадалия(длъжник) с идеята, че ако парите не бъдат върнати ще го убие.

5. Алтернативен умисъл пък е налице, когато деецът се насочва към два или повече възможни престъпни резултата, различни по характер като цели или допуска настъпването само на един, който и да е от тях.

6. Неопределен умисъл - това са случаите, когато субектът се насочва към последици от определен вид, като няма ясна представа за конкретното засягане на обекта. Например - той може да цели причиняване на телесна повреда, като степента на увреждане здравето на жертвата може да бъде различна, да желае отнемането на чужда вещ без ясна представа за нейната стойност.

:good:

[Galahad]

За да не бъда груб като сложа кавички на колега. Колега, състава по ал.1 на чл. 136 НК е умишлено деяние, явно сте забравил, че там където деянието е извършено по непредпазливост в НК изрично се упоменава формата на вина като непредпазлива - вж. ал.2 с.ч. Мисля да не Ви, изяснявам състава по ал.1, но ако желаете няма да ми бъде проблем.

П.С. Леко напомняне - наказваме умишлените деяния, а тези по непредпазливост само в предвидените от закона случаи!

Проблемът не е в члена, а в примера, който е даден за него. Примерът е за непредпазливо деяние, а не за умишлено, а алинеята е за умишлено деяние. При умисълът дадени последици са обичайни, а този, който извършва деянието или цели именно това, или се съгласява с тях. При непредпазливостта последиците са вероятни, но по-често не се случват - затова или извършителят изобщо не ги предвижда, или смята, че те няма да се случат. Като се кара с превишена скорост или не се обезопаси работната площадка има вероятност да стане беля, но в повечето случаи не става.

Просто дадения пример не е за тази алинея, а за следващата (ал.2). Не виждам кое му е толкова сложното.

Предполагам, че при записването на лекцията, от която е взет текста по-горе е пропуснат някой-друг момент, т.е. обяснението, че ал. 1 е типичен случай на евентуален умисъл (защото при пряк ще си е убийство, вероятно квалифицциран състав), а също и разликата между ал. 1 и ал. 2, като примерът към ал. 2 погрешно е отнесен към ал. 1. За ал. 1 вероятно примерът е бил за работа с взривни вещества, в помещения с изтичане на отровен газ и др., при които нарушаването на правилата обикновено води до злополука.

[Scaevola]

Всъщност не е лекция, но ок. Сега да Ви обесня - когато напр. сте технически ръководител, всяка сутрин им четете инструктаж, само че скелето е необезопасено и Вие го знаете. Но целейки да свършите например в срок допускате работниците Ви, да работят на това скеле като по този начин нарушавате правилата за безопасни и здравословни условия на труд. Това Ви действие е умишлено. Тъй като тук вредоносния резултат е поставянето живота в опасност, а не настъпването на смърт и от тук вижте къде отивате тезата ви? В примера - дали правите това нарочно или просто се съгласявате с това като проявна форма на умисъла ще има значение за определяне на наказанието. Не всяко злепоставяне се причинява по непредпазливост, ако доведем тезата до абсурд, това ще означава че винаги в при строеж имаме непредпазливи деяния.

П.С. Ако желаете, мога да Ви изясня въпросите за умисъла още по-подробно?

Редактирано Август 10, 2012 от Scaevola

[Galahad]

П.С. Ако желаете, мога да Ви изясня въпросите за умисъла още по-подробно?

Струва ми се, че трябва да изясните доста неща за себе си по въпроса за умисъла. Но май ще стане доста трудно, като гледам коментарите. Едно е да се изкопира нещо, съвсем друго е да се осмисли. Иначе казано какъв пример може да се даде за чл. 136 ал. 2 НК?

ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 2 ОТ 27.09.1979 Г. ПО Н. Д. № 4/1979 Г., ПЛЕНУМ НА ВС

въпроси по тях.

1. (Изм. и доп. с т. 10 ППВС № 7 от 1987 г.) Нашата държава полага постоянни и особени грижи за опазване живота и здравето на хората в процеса на труда, като провежда система от мероприятия за неговото обезопасяване.

Нарушаването на установените правила и норми за охрана на безопасността на труда дори когато не е довело до увреждане на живота или здравето на определено лице, съставлява престъпление по чл. 136 НК.

От субективна страна престъплението по чл. 136, ал. 1 НК може да бъде извършено само умишлено, предимно с евентуален умисъл, като деецът съзнава, че неговите действия или бездействия нарушават правилата за охрана на безопасността на труда и се създава реална опасност за живота и здравето на трудещите се. Когато деянието е извършено по непредпазливост, се прилага чл. 136, ал. 2 НК.

Субекти могат да бъдат лицата, които имат нормативни задължения за осигуряване безопасността на труда, като стопански ръководители, технически отговорници, завеждащ цехове и смени, бригадири и други, както и обикновени работници, когато нарушават отнасящи се до тях изисквания и с това се създава опасност за живота или здравето на други лица. В съдебната практика са констатирани случаи на смесване на това престъпление с престъпленията за трудови злополуки по чл. 123 и 134 НК, като при настъпил противоправен резултат, изразяващ се в причиняване на смърт или телесни увреждания на хора, подсъдимите са осъждани по чл. 136 НК.

РЕШЕНИЕ № 16 ОТ 27.01.2011 Г. ПО К. Н. Д. № 609/2010 Г., Н. К., І Н. О. НА ВКС

С присъда № 17/28.01.2010 г., постановена по НОХД № 1830/2009 г. на П. окръжен съд подсъдимият К. А. У. от П. е признат за виновен в това, че на 22.02.2008 г. в П. е извършил престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК, като поради немърливо изпълнение на занятие, представляващо източник на повишена опасност - технически ръководител на строителен обект на "А. 2003" - ЕООД-П., по непредпазливост причинил смъртта на К. К. Щ. от П., за което при условията на чл. 54 от НК му е наложено наказание от 1 година лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от 3 години от влизане на присъдата в законна сила, като е признат за невинен и е оправдан по първоначално предявеното му обвинение по чл. 123, ал. 1 от НК, във връзка с допуснати нарушения и на разпоредбите на чл. 126, т. 5 от КТ, чл. 54, т. 1 и т. 2 от Наредба № 2/2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на С., на чл. 7 от Наредба № 3/1996 г. за инструктажа на работниците и служителите по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана, на чл. 16 и чл. 17 от Наредба № 7/1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, на чл. 138 и чл. 139 от Правилника за безопасност и здраве при работа в електрически уредби на електрически и топлофикационни централи и ел. мрежи, както и за осъществено престъпление по чл. 136, ал. 2, вр. ал. 1 от НК за това, че по същото време и място, като е нарушил по непредпазливост правила, установени за охрана безопасността на труда, е изложил на опасност живота и здравето на трудещия се Р. К. М. от П. и на основание чл. 1, ал. 1 от ЗА (ДВ, бр. 26/2009 г.) е освободен от наказателна отговорност поради амнистия, като е оправдан по предявеното му обвинение по чл. 136, ал. 1 от НК.

..............

Безспорно установено е, че деянието е осъществено при непредпазлива форма на вина, като бездействието му като ръководител на обекта е създало реална опасност от нараняване на работник от протичащото на такова близко разстояние до строителната площадка на кота +5,60 м високо напрежение, която се е реализирала за св. М. с леки наранявания и съставомерност на деянието по чл. 136, ал. 2, вр. ал. 1 от НК (поето от ЗА от 2009 г.) в идеална съвкупност при причинената смърт на К. Щ. с осъществяване и на престъплението по чл. 123, ал. 1 от НК, поради което възражението за несъставомерност е неоснователно.

Казано на по-популярен език, при умисъла човек прави или не прави нещо при което обикновено настъпват вредни последици, а при непрадпазливоста прави или не прави нещо, от което обикновено не настъпват такива последици. При умисъла е като кранчето на чешмата - отваря се и обикновено потича вода. При непредпазливостта е като тотото - пуска се фиш и обикновено не се печели нищо. Затова и непредпазливостта се наказва по изключение, защото от деянието обикновено не произтичат вредни последици и ползата от криминализацията е пренебрежително малък за обществото.

[Scaevola]

Както сам виждате в цитираното от вас постановление се казва предимно евентуален. Аз съм си ги изяснил, това че Вие си мислете нещо - си е ваша работа. Виждам вашите постове и "диспозително" и разни такива глупости. Но няма да седна да споря с вас. Ще пиша където намеря за добре тук, за да изяснявам неща. Ако държите на практика, мога когато пиша и практика да прилагам.

Сега да Ви попитам как си представяте чл.123 и чл.136 в идеална съвкупност? Мене ми се струва, че тук сме причини смърт на едного и сме застрашили други. Иначе как си представяте поставям нечий живот в опасност и след това се случва инцидент и той умира. Едното се включва в другото - да сте чувал за поглъщане? Или може с 1 деяния хем да застрашим някой, хем да причиним смърт? Освен това забележете чл.123 е непредпазливо деяние като разграничението между ал.1 и ал.2 е в зависимост от това дали деецът е правоспосебен/има право да извършва съответната дейност. Тъй щото, ако по чл.123 беше умишлено деянието тогава отивахме на убийство, а в зависимост от дейността тя можеше да се яви средство или метод.

[КГ125]

Драги колеги, ще ви помоля да продължите спора до изясняване на проблема в детайли! Тук липсва правна материя, така, че без да квалифицирате тезите продължавайте да се задълбочавате, за страничния читател е доста интересно.

[Galahad]

Чл. 123 няма отношение към това, за което говорим. Откъсите ги дадох, защото в тях трудовата злополука в резултат от необезопасяване на строеж се разглажда като непредпазливост.

Та да видим примери за чл. 136 ал. 1 и ал. 2? Както казах, който е правил записките просто е пропуснал примера за ал. 1 и пояснеията за ал.2, в резултат на което това, която е пример към ал. 1 е дадено като пример към ал. 2. Сред като са 2 алинеи на 136, значи трябва да има разлика между тях. А каква е разликата в примери?

[Scaevola]

Чакайте малко, Вие ми давате решение в което се говори за непредпазливост. Ок, има състав. Само че пропускате нещо, примера го дадох общо, за да поясня. Смятам, че е напълно релевантен, защото както вече по-горе казах, деянието може да умишлено, не отричам че същото деяние (в зависимост от фактическата обстановка), може да се извърши и по непредпазливост и тогава да се подведе под ал.2. Но това е въпрос на фактическа обстановка. Ако разбирам правилно, от самото началото се опитвате да вкарате примера под това, че видиш ли по-често можело да се случи по непредпазловст. Всъщност такъв спор би бил, кое е първо кокошката или яйцето. Но продължавам да поддържам релевантност на примера. А, явно сте много зелен, за да мислите че бих седнал да преписвам, дописвам лекции. Но ваша воля. Ако искате мога да Ви направя изложение в някоя от другите теми, не толкова стегнато, а разточително с подробности, за да го направя ужасно за четене за и без това малкото хора... но така е с диспозителното начало или диспозителен метод, или диспозителен характер на нормите, или диспозително какво ? Ох, вярно бе диспозитивен.

[Galahad]

деянието може да умишлено, не отричам че същото деяние (в зависимост от фактическата обстановка), може да се извърши и по непредпазливост и тогава да се подведе под ал.2.

Примерите за фактическа обстановка, примерите?

Как мислите се установява субективно отношение - нещо, дето си е вътре в извършителя? Гледа се на кафе, хвърля се боб и колкото повече черни зърна се паднат, толкова по-тежка форма на вина има?

Ако искате мога да Ви направя изложение в някоя от другите теми, не толкова стегнато, а разточително с подробности, за да го направя ужасно за четене за и без това малкото хора...

Учените пишат монографии. Читателите на тези монографии са пренебрежимо малко в сравнение с купувачите на книжките за Хари Потър. Въпреки това почти всички (май с изключение на О. Герджиков дето прописа приказки) продължават да пишат монографии, а не си пробват перото във фантастиката.

Редактирано Август 11, 2012 от Galahad

[Scaevola]

Г-н, зависи деянито и фактическата обстановка, за да се установи форма на вина. Проблемът при вината всъщност е наистина голям, защото трябва да се докаже вина на 100% - 99% виновен = невинен. Но за да не гледаме на боб и на кафе, съдим по фактическата обстановка и се домогваме да го доказваме. Сега пример в конкретния случай - чл.136, ал.1 и 2. Представете си следното имаме техническия ръководител Попов (имената са произволно избрани), той е с изпълнителят "Далавера-Алавера" АД от началото на строежа. При изграждане на скелето, той познава правилата за съответната дейност, въпреки това не ги спазва и казва на работниците Тошо, Пешо и Гошо да се качват на скелето и да започват да работят. До тук мисля, че е ясно. Сега Само че Попов прекратява трудовото си правоотношение. "Далавера-Алавера" АД наемат Иванов, той не прави проверка на скелето, но е бил длъжен да извърши такава и изпраща Тошо, Пешо и Гошо да работят на скелето.

Надявам се да сте разбрал.

[Galahad]

Дали деянието ще се осъществи с действие или бездействие няма отношение към умисъла. Тук имаме два примера, в който някой не прави нещо (за първия изобщо не е ясно какво точно не е направил както трябва - сиреч липсва най-важното в примера), но неизвестно защо изглежда според вас би трябвало да има различна вина. Струва ми се, че нещата са ви доста объркани, та всичко да е ясно. И като гледам колко далече са нещата от истината е излишно да задавам въпроса къде е непосредствената, а не потенциалната опасност. За състава трябва нарушение на техническите правила + непосредствена опасност. Но за да се разбере защо пък трябва това, първо трябва да се схване де е разликата между умисъл и непредпазливост. А като гледам проблемът е там.

[Scaevola]

Ами, ако схващахте, а не се заяждахте - 1) Казва на работниците да "бачкат" когато е наясно, че не е обезопасено, а скелето се е изградило пред него. 2)Не е знаел, че не е праща ги да работят, но е бил длъжен да провери дали е. Та какъв е въпросът, че вие сте по-объркан ли ? Знам, неюристите често са объркани. Не за друго защото са откровени идиоти - и вас ли искате да нарека такъв?

[Galahad]

Явно от правния регламент на строителството разбирате колкото и от наказателно право. Техническият ръководител не само лично не прави скелета, но при по-големите обекти дори не казва лично на работниците да "бачкат", а го казва на някой долустоящ шеф, примерно бригадир, подизпълнител и т.н. Дори и обекта да е малък, той пак няма възможност да следи непрекъснато какво прави всеки. Тъй че при всички случаи той може да провери дали е свършено и какво е свършено. Следователно двамата технически ръководители - новия и стария са можели и е трябвало да направят едно и също и след като не са го направили няма как вината да е различна. След като става дума за правно-регламентирана дайнст, то от това следва, че някъде е регламентирано що е то технически ръководител и дали той прави скелета. Подценяването на това и задълбаването кой бил Иван и кой Петкан, как се казвала фирмата говори достатъчно колко може да се очакват смислени примери.